Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Постинг
06.01.2016 16:57 -
Светът, привикнал хомот да влачи,тиранство и зло и до днес тачи!Тъй върви светът! Лъжа и робство на тая пуста земя царува!
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2297 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.01.2016 17:00
Прочетен: 2297 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 06.01.2016 17:00
На 6-ти януари 1848 година е роден един българин, чието име предизвиква у нас чувство на гордост и признателност. Едно име, което пазим в сърцата си и едва ли някога ще забравим. Трудно е да се пише за човек като Христо Ботев без да се вложи емоция, тъй като личността му наистина е способна да докосне всекиго. Един българин, отишъл си от този свят само на 28 години, но оставил изключително много на идните поколения.
В следващите редове може да прочетете повече за неговия житейски път и дело
.
Христо Ботйов Петков, се ражда на 25 декември 1847 година (6 януари 1848 година по нов стил) в град Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева Майка му Иванка, за която съвременниците й казват, че била прочута със своята хубост, гордост и силен дух. Друго голямо име от фамилията e това на брата на Христо – Кирил, който макар и да остава в сянката на батко си, безспорно изиграва роля в събитията, свързани с революционното движение..
През 1854 година Ботьо Петков отива учител в Карлово, където остава четири години. Христо започва да учи в карловското основно училище. През 1858 година семейството на даскал Ботьо се установява отново в Калофер. Христо продължава ученето си под ръководството на своя баща.През месец юни 1863 година Христо Ботев завършва калоферското трикласно училище, а през октомври същата година с подкрепата на Найден Геров и други възрожденци заминава да продължи образованието си в Русия. На 14 ноември пристига в град Одеса и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия.
Там се запознава отблизо с постиженията на руската културна мисъл - Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Шевченко. Същевременно се увлича по революционните трактати на Чернишевски, Добролюбов, Писарев. в Одеса, където под влиянието на различни руски автори започва да изгражда своя стил на писане и прави първите си поетични опити. Не минават и две години преди енергичният и буен Христо да бъде изключен от учебното заведение. За причина се дава “липса на интерес към учебната програма”.На следващата година обаче се записва студент в Одеския университет, като в периода октомври-декември`1866 учителства в бесарабското село Задунаевка.
През януари 1867 година е отново в Калофер, замества болния си баща в училището. Проповядва бунтовнически идеи за съпротива срещу чорбаджите и османската власт. На 15 април с.г. във вестник "Гайда" (издаван в Цариград под редакцията на Петко Рачев Славейков) е обнародвано първото Ботйово стихотворение "Майце си".
По случай празника на светите братя Кирил и Методий (11 май) произнася пламенно слово на градския площад, в което открито призовава за борба срещу властта. Притеснен от волните словоизлияния и бунтовния характер на сина си, Даскал Ботьо подтиква Христо да напуне градчето. Ботев си тръгва от Калофер завинаги. През октомври пристига в Румъния и се установява в Букурещ, откъдето през ноември изпраща писмо до "Добродетелната дружина" с молба за материална подкрепа - иска да продължи образованието си в Русия. През декември се мести в Браила, където работи като словослагател при печатаря Димитър Паничков. Издават вестник "Дунавска зора".
През февруари 1868 г. Ботев публикува в същия вестник стихотворението "Към брата си". Подготвя за печат малка книжка "Първи поетически опити - проза и стихотворения", но тя така и не излиза поради липса на средства. Сприятелява се с Хаджи Димитър и Стефан Караджа и се записва четник при Желю войвода, но прехвърлянето на юг от Дунава се осуетява, отново поради липса на финанси. През август 1868 г., Ботев участва в актьорската трупа на Добри Войников в Букурещ.
През октомври с.г., Ботев пише писмо до Найден Геров Хаджиберович, в което с болка споделя "...Надеждата, която имах за да свърша образованието си в някой университет се разби като в камък подводен. Паднал съм в такава бедност, щото освен, че съм останал гол и бос, но се нуждая даже и за насъщния".
От декември 1868 до януари 1869 година, Христо Ботев живее с Васил Левски в една запустяла воденица край Букурещ. През март 1869 г. постъпва учител в Александрия, а през август 1869 година заминава учител в Измаил. Сътрудничи на революционния сатиричен вестник "Тъпан".
От 1870 година Ботев започва активна революционна дейност, подпомага пренасянето на революционна литература от Русия. На 8 август публикува във вестник "Свобода" стихотворението "Елегия". На 23 август, пак в същия вестник, се появява стихотворението "Дялба", посветено на Любен Каравелов.
През март 1871 година пристига в Галац, откъдето изпраща поздравителна телеграма до бунтовниците от Парижката комуна. Запленен от дързостта на хората от парижките улици, Ботев пише вдъхновено "Символ-верую на българската комуна" (22 април).
На 10 юни излиза "Дума на българските емигранти", но след петия брой вестника спира. Ботев се разболява тежко. На 29 септември публикува статията "Причините за неуспеха на Българското книжовно дружество", а през октомври участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество, бъдещата Българска академия на науките.
През 1872 година живее в Браила и Галац, където движи в среди на руски емигранти-революционери. На 8 април публикува във вестник "Свобода" стихотворението "Странник". През април същия месец е арестуван за конспиративна революционна дейност, изпратен е в затвора във Фокшан. Ботев е освободен след застъпничеството на Левски и Каравелов. Установява се в Букурещ, работи при Каравелов като печатар, по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.
През 1873 година Ботев списва сатиричната рубрика на вестник "Свобода" и издава превода си "Уроци за първите четири аритметически правила и за счетовете". На 1 май започва да излиза неговият собствен сатиричен вестник "Будилник", но след три броя вестникът спира поради липса на средства. На 11 август 1873 г. Ботев обнародва във вестник "Независимост" стихотворението си "Хаджи Димитър", а в периода септември-ноември пак там публикува "В механата", "Моята молитва" и "Зададе се облак тъмен".
На 20-21 август 1874 г. участва в общото събрание на БРЦК, а на 8 декември, под редакцията на Христо Ботев започва да излиза вестник "Знаме" - новият орган на революционната партия на мястото на спрелия "Независимост".
През пролетта на 1875 година между стожерите на националната революционна борба, Ботйов и Каравелов, настъпва разрив. През това време Ботев печата във вестник "Знаме" фейлетона "Политическа зима", издава преводите "За славянското произхождение на дунавските българи", изследване от Д. Иловайски, и "Кремуций Корд", драма от Н. Костомаров. През юли 1875 сключва граждански брак с Венета Ст. Везирева. Общото събрание на БРЦК в Букурещ избира на 12 август нов ръководен орган, в който влиза и Ботев и който провъзгласява курс към всеобщо въстание в земите на българите.
Същият месец Ботев заминава за Одеса да покани ветеранът на четническото движение Филип Тотю за воевода на бунтовническите отряди. На 14 септември излиза последният брой на вестник "Знаме", а на 30 септември Ботев си подава оставката от БРЦК поради несъгласие с останалите членове на комитета. Излиза от печат стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботев и Стамболова". Ботев издава "Стенен календар за 1876 година" с последното си стихотворение "Обесването на Васил Левски".
През февруари 1876 година пише писмо до Тодор Пеев: "Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък. ще да изляза на борба със стихиите" . На 13 април се ражда дъщеря му - Иванка. На 20 април заминава за Русия да събере средства за организиране на своя чета, връща се и издава брой 1 на вестник "Нова България" със съобщения за Априлското въстание.
На 13 май 1876 г., Христо Ботев се сбогува се със семейството си и без да разкрие накъде тръгва, се отправя тайно към Гюргево. На 16 май от там със своите четници се качва на австрийския параход "Радецки". На следващия ден пише последните си редове до приятелите и до съпругата си Венета - "Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва" (писмото до БРЦК), "Знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе" (до Венета). В последствие заставя капитана на "Радецки" да спре кораба при Козлодуй и 250 юначни българи целуват родната земя.
Ето и едно от незабравимите му стихотворения – „Борба„:
В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили волнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памят често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост… Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря –
„Бой се от бога, почитай царя!“
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
„Боже, помилуй – грешен съм ази“,
думай, моли се и твърдо вярвай –
бог не наказва, когото мрази…
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец…
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“
Капитанът на кораба Радецки:
„Във време на нашето пътуване до Козлодуй Ботев показваше в своите действия твърда енергия и прозорливост. Насърчаваше и поддържаше някои съвършено млади момчета... Той милваше едни като деца с двете си ръце по лицето, други прегръщаше, после им говореше силни и високи думи, като посочваше често с ръката си към българската земя и синьото слънчево небе.
Впрочем навсякъде се въдвори такава решителност и спокойствие, като че параходът отиваше да направи една разходка за удоволствие, а не замислен високо политически удар, резултатът на който беше, поне за мен, повече от съмнителен. Между другото Ботев ми каза:
- Знаете ли, господин капитан, защо ние избрахме вашия параход? Защото носи името на един славянски генерал, Радецки, което е за нас добро предзнаменование...“
Иван Вазов:
"В книгата си Захарий Стоянов, покрай очертаването Ботевата нравствена личност и описанието на самия бой при Волът, е прибавил и портрета на Ботева. Там героят е изобразен като един красив момък, франт с грижливо подстригана брада и с аристократическото лице на един Байрон. Аз се бях виждал с Ботева в Галац, а после в Букурещ, преди заминуването му за България. Не, той не беше такъв. Барачест, едролик, с рошава голяма черна брада и с дълга коса на руски нихилист, с резки, неправилни черти на лицето, със сини жили на сляпото око, с малко кривнат наляво нос, великан с атлетическа снага и широко развити гърди, с малко изпулени очи, със смел и разкрачест ход. Могъщ, внушителен, повелителен, но не хубавец (аз давам само физическия му лик). Който види генерала Ботева, ще има доста точна представа за брата му героя.“
В следващите редове може да прочетете повече за неговия житейски път и дело
.
Христо Ботйов Петков, се ражда на 25 декември 1847 година (6 януари 1848 година по нов стил) в град Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева Майка му Иванка, за която съвременниците й казват, че била прочута със своята хубост, гордост и силен дух. Друго голямо име от фамилията e това на брата на Христо – Кирил, който макар и да остава в сянката на батко си, безспорно изиграва роля в събитията, свързани с революционното движение..
През 1854 година Ботьо Петков отива учител в Карлово, където остава четири години. Христо започва да учи в карловското основно училище. През 1858 година семейството на даскал Ботьо се установява отново в Калофер. Христо продължава ученето си под ръководството на своя баща.През месец юни 1863 година Христо Ботев завършва калоферското трикласно училище, а през октомври същата година с подкрепата на Найден Геров и други възрожденци заминава да продължи образованието си в Русия. На 14 ноември пристига в град Одеса и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия.
Там се запознава отблизо с постиженията на руската културна мисъл - Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Шевченко. Същевременно се увлича по революционните трактати на Чернишевски, Добролюбов, Писарев. в Одеса, където под влиянието на различни руски автори започва да изгражда своя стил на писане и прави първите си поетични опити. Не минават и две години преди енергичният и буен Христо да бъде изключен от учебното заведение. За причина се дава “липса на интерес към учебната програма”.На следващата година обаче се записва студент в Одеския университет, като в периода октомври-декември`1866 учителства в бесарабското село Задунаевка.
През януари 1867 година е отново в Калофер, замества болния си баща в училището. Проповядва бунтовнически идеи за съпротива срещу чорбаджите и османската власт. На 15 април с.г. във вестник "Гайда" (издаван в Цариград под редакцията на Петко Рачев Славейков) е обнародвано първото Ботйово стихотворение "Майце си".
По случай празника на светите братя Кирил и Методий (11 май) произнася пламенно слово на градския площад, в което открито призовава за борба срещу властта. Притеснен от волните словоизлияния и бунтовния характер на сина си, Даскал Ботьо подтиква Христо да напуне градчето. Ботев си тръгва от Калофер завинаги. През октомври пристига в Румъния и се установява в Букурещ, откъдето през ноември изпраща писмо до "Добродетелната дружина" с молба за материална подкрепа - иска да продължи образованието си в Русия. През декември се мести в Браила, където работи като словослагател при печатаря Димитър Паничков. Издават вестник "Дунавска зора".
През февруари 1868 г. Ботев публикува в същия вестник стихотворението "Към брата си". Подготвя за печат малка книжка "Първи поетически опити - проза и стихотворения", но тя така и не излиза поради липса на средства. Сприятелява се с Хаджи Димитър и Стефан Караджа и се записва четник при Желю войвода, но прехвърлянето на юг от Дунава се осуетява, отново поради липса на финанси. През август 1868 г., Ботев участва в актьорската трупа на Добри Войников в Букурещ.
През октомври с.г., Ботев пише писмо до Найден Геров Хаджиберович, в което с болка споделя "...Надеждата, която имах за да свърша образованието си в някой университет се разби като в камък подводен. Паднал съм в такава бедност, щото освен, че съм останал гол и бос, но се нуждая даже и за насъщния".
От декември 1868 до януари 1869 година, Христо Ботев живее с Васил Левски в една запустяла воденица край Букурещ. През март 1869 г. постъпва учител в Александрия, а през август 1869 година заминава учител в Измаил. Сътрудничи на революционния сатиричен вестник "Тъпан".
От 1870 година Ботев започва активна революционна дейност, подпомага пренасянето на революционна литература от Русия. На 8 август публикува във вестник "Свобода" стихотворението "Елегия". На 23 август, пак в същия вестник, се появява стихотворението "Дялба", посветено на Любен Каравелов.
През март 1871 година пристига в Галац, откъдето изпраща поздравителна телеграма до бунтовниците от Парижката комуна. Запленен от дързостта на хората от парижките улици, Ботев пише вдъхновено "Символ-верую на българската комуна" (22 април).
На 10 юни излиза "Дума на българските емигранти", но след петия брой вестника спира. Ботев се разболява тежко. На 29 септември публикува статията "Причините за неуспеха на Българското книжовно дружество", а през октомври участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество, бъдещата Българска академия на науките.
През 1872 година живее в Браила и Галац, където движи в среди на руски емигранти-революционери. На 8 април публикува във вестник "Свобода" стихотворението "Странник". През април същия месец е арестуван за конспиративна революционна дейност, изпратен е в затвора във Фокшан. Ботев е освободен след застъпничеството на Левски и Каравелов. Установява се в Букурещ, работи при Каравелов като печатар, по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.
През 1873 година Ботев списва сатиричната рубрика на вестник "Свобода" и издава превода си "Уроци за първите четири аритметически правила и за счетовете". На 1 май започва да излиза неговият собствен сатиричен вестник "Будилник", но след три броя вестникът спира поради липса на средства. На 11 август 1873 г. Ботев обнародва във вестник "Независимост" стихотворението си "Хаджи Димитър", а в периода септември-ноември пак там публикува "В механата", "Моята молитва" и "Зададе се облак тъмен".
На 20-21 август 1874 г. участва в общото събрание на БРЦК, а на 8 декември, под редакцията на Христо Ботев започва да излиза вестник "Знаме" - новият орган на революционната партия на мястото на спрелия "Независимост".
През пролетта на 1875 година между стожерите на националната революционна борба, Ботйов и Каравелов, настъпва разрив. През това време Ботев печата във вестник "Знаме" фейлетона "Политическа зима", издава преводите "За славянското произхождение на дунавските българи", изследване от Д. Иловайски, и "Кремуций Корд", драма от Н. Костомаров. През юли 1875 сключва граждански брак с Венета Ст. Везирева. Общото събрание на БРЦК в Букурещ избира на 12 август нов ръководен орган, в който влиза и Ботев и който провъзгласява курс към всеобщо въстание в земите на българите.
Същият месец Ботев заминава за Одеса да покани ветеранът на четническото движение Филип Тотю за воевода на бунтовническите отряди. На 14 септември излиза последният брой на вестник "Знаме", а на 30 септември Ботев си подава оставката от БРЦК поради несъгласие с останалите членове на комитета. Излиза от печат стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботев и Стамболова". Ботев издава "Стенен календар за 1876 година" с последното си стихотворение "Обесването на Васил Левски".
През февруари 1876 година пише писмо до Тодор Пеев: "Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък. ще да изляза на борба със стихиите" . На 13 април се ражда дъщеря му - Иванка. На 20 април заминава за Русия да събере средства за организиране на своя чета, връща се и издава брой 1 на вестник "Нова България" със съобщения за Априлското въстание.
На 13 май 1876 г., Христо Ботев се сбогува се със семейството си и без да разкрие накъде тръгва, се отправя тайно към Гюргево. На 16 май от там със своите четници се качва на австрийския параход "Радецки". На следващия ден пише последните си редове до приятелите и до съпругата си Венета - "Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва" (писмото до БРЦК), "Знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе" (до Венета). В последствие заставя капитана на "Радецки" да спре кораба при Козлодуй и 250 юначни българи целуват родната земя.
Ето и едно от незабравимите му стихотворения – „Борба„:
В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили волнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памят често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост… Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря –
„Бой се от бога, почитай царя!“
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
„Боже, помилуй – грешен съм ази“,
думай, моли се и твърдо вярвай –
бог не наказва, когото мрази…
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец…
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“
Капитанът на кораба Радецки:
„Във време на нашето пътуване до Козлодуй Ботев показваше в своите действия твърда енергия и прозорливост. Насърчаваше и поддържаше някои съвършено млади момчета... Той милваше едни като деца с двете си ръце по лицето, други прегръщаше, после им говореше силни и високи думи, като посочваше често с ръката си към българската земя и синьото слънчево небе.
Впрочем навсякъде се въдвори такава решителност и спокойствие, като че параходът отиваше да направи една разходка за удоволствие, а не замислен високо политически удар, резултатът на който беше, поне за мен, повече от съмнителен. Между другото Ботев ми каза:
- Знаете ли, господин капитан, защо ние избрахме вашия параход? Защото носи името на един славянски генерал, Радецки, което е за нас добро предзнаменование...“
Иван Вазов:
"В книгата си Захарий Стоянов, покрай очертаването Ботевата нравствена личност и описанието на самия бой при Волът, е прибавил и портрета на Ботева. Там героят е изобразен като един красив момък, франт с грижливо подстригана брада и с аристократическото лице на един Байрон. Аз се бях виждал с Ботева в Галац, а после в Букурещ, преди заминуването му за България. Не, той не беше такъв. Барачест, едролик, с рошава голяма черна брада и с дълга коса на руски нихилист, с резки, неправилни черти на лицето, със сини жили на сляпото око, с малко кривнат наляво нос, великан с атлетическа снага и широко развити гърди, с малко изпулени очи, със смел и разкрачест ход. Могъщ, внушителен, повелителен, но не хубавец (аз давам само физическия му лик). Който види генерала Ботева, ще има доста точна представа за брата му героя.“
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?
