Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01.2016 00:52 - Светът се управлява открай време или със сурова диктатура или с демагогска демокрация
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 4284 Коментари: 8 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

— Политиката има свои закони, казах вече. Тя не търпи интелигентните на трона си. Тя иска полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици. Тя иска сурови мъже, с тежки юмруци. А русенци, като възпитани и интелигентни хора, се държат настрана. Баща ми имаше за правило: работи с умни хора, да поумнееш и ти. Работи с честни хора, да станеш честен и ти. Работи с делови мъже, за да бъдеш доволен и ти. И затова, може би, той не успя да си пробие път към върховете на властта. Не стана дори министър. Но ми каза: „И да си по-умен от другите, Атанасе, не го показвай пред тях. Хората не обичат това. И да си гении, сред тях изглеждай овца…“

      Хората обичат овцете, особено когато могат да ги доят и да ги стрижат. Освен това всеки обича агнешко месце и овче млечице, за това овчата политика е най-добрата политика. Овчата маскировка е най-фината маскировка. Ето защо големите политици, от ранга на Гешов и на Андрей Ляпчев, винаги са си намятали по една овча или агнешка кожа на гърба.

      Плуват си с нея в живота, в банките, в политиката, пасат си кротко и доживяха дълбока старост.

      А аз, който се перчех, който исках да продавам чалъми на госпожа Муравиева, сега кисна в Дряново.

      Затова баща ми беше прав като ми казваше „Бъди външно овца, а вътрешно, ако би щи бъди и тигър, и пантера, и чакал“.

      В политиката, господин Памукчиев, важна е маскировката, а не същността. Кой ти ебава днес същността. Труман, който е голям коцкар, женкар, политик и банкер, притежава едно ценно качество — той е дипломат. Аз съм следил кариерата на всички американски политици от времето на Георг Вашингтон — по книгите и вестниците, разбира се. Не в Америка, където сигурно бих променил мнението си за тях. И бих видял, че този президент Рузвелт е едно еврейско семселе, едно юдейско копеле, което влиза в световната война само за да спаси евреите. За нищо друго. Америка нямаше интерес да воюва, както Русия в 1914 година. Цар Николай хвърли Русия във войната. Русия имаше всичко. Не й трябваше нищо. Тя можеше тогава, както Швеция и Швейцария, да стои настрана, да продава храна и да трупа милиарди. И не в пари, а в злато. Цар Николай се оказа най-глупавият руски император след Александър II.

      — Как след Александър II, господин Буров? Той е велик император за мене.

      — За тебе да, но не и за мене, господин Памукчиев. И забележете, сега започвам да Ви говоря на „ти“, защото Вие ми оспорвате едно нещо, в което аз вярвам и съм напълно сигурен, защото съм водил държавната външна политика на България пет години и съм бил на върха на властта. Защо казвам, че е прост този император на Русия? Защото в 1862 година, той продава Аляска на Америка. На Щатите. Продава къс от Русия, къс от снагата на една велика империя, която ни е спасила, но която може да диктува волята си на света. Всеки голям политик, господин Памукчиев, като голям дипломат, гледа на световната политика като на свое бойно поле, на свое дело. Русия е можела да вземе Канада, защото е имала сили за това, но не го е направила. Можела е да се настани и по на юг, примерно в Калифорния, имала е и флота, и сили, но не го е сторила.

      А това говедо, това чучело, този глупак Александър II да вземе да продаде Аляска, със златните й залежи. Бе, животно. Бе, диване. Иди там, виж какво продаваш, и тогава дигай цената, щом ще го продаваш. А той го е дал на безценица. Ето защо, господин Памукчиев, аз Ви казвам — в световната политика могат да се месят и да оценяват само големите политици, лъвовете като Рузвелт, като Сталин, като Чърчил — тримата най-големи политици на нашето време.

      — А кои бяха тримата най-големи политици на Вашето време, господин Буров?

      — Моето време, когато аз бях министър на външните работи през 1926–1931 година, нямаше големи политици. И не защото не ги е имало, а защото не можеха да се проявят. Големият политик се проявява само в бурни години и бурни времена. Войната е бурно време. Световните политици се показват именно тогава. За мене Хитлер е гений. Зъл гений, но гений. Защото той създаде от нищото нещо, създаде един култ, една империя, една армия и раздруса устоите на света и световната политика. След сто години историците ще му признаят много заслуги. И ще забравят онова, което той е сторил като зло. Защото хората имат къса памет.

      Всеки, който не поглежда към политиката е добър за политиците. Всеки, който поглежда към паницата им е вреден за тях. И те го убиват. През септември 1923 година вие, комунистите, погледнахте към нашата паница и ние ви стоварихме един в мутрата, да не си навирате гагите там. Сега ние погледнахме към нашата паница и вие ни друснахте по един в мордата, да не поглеждаме там. И с право. Никой не обича да му гледат в гащите, в полата и паницата.

      Жената си крие лалето, за да му придаде по-голяма цена. Мъжът си показва керестето — за да му придаде по-голяма цена. Глупак. Той не знае, че големият хуй и през потурите си личи. И веднага се усеща кой влачи остро копие и кой клюмнал минзухар…

      Та казвам аз, господин Памукчиев, политиката има свой неотменими закони. И колкото по-млад ги научиш, по-лесно ще се издигнеш и няма да повтаряш грешките на по-големите, на умните. Стамболийски щеше да управлява и сега, ако не бе неговият навик да поглежда в нашите паници. На банкерите. На чифликчиите. На наемодателите, като Кочо Хаджикалчов.

      Този Кочо Хаджикалчов бе намерил цар Фердинанд във Виена. И не в едно кабаре, както дрънкате във вашите глупави вестници (вчера четох нещо такова), а в имението на баща му. В Пуста-Мазош (Пусто поле) в Унгария. Там го е видял за първи път на езда — на кон. Хубав. Млад. Весел. Любезен. Вие неправилно описвате Фердинанд, господин Памукчиев. Той беше хубаво момче когато дойде в България през лятото на 1887 година. Аз бях там с баща си — в Лом, на пристанището. Там го посрещахме. Гледах княза и му се дивях. Бе висок, хубав младеж. До него майка му — хубава, млада, засмяна.

      Тя бе истинска французойка, господин Памукчиев, и правеше политика с фустата си, а синът й — с ума си. Цар Фердинанд бе най-умният български държавник от 1887 до 1912 година. Това не може да му се отрече.

      Сега, като ме слушате, Вие си казвате, господин Памукчиев: „Какви ги дрънка този дърт глупак Буров, какви ги приказва.“ Така ли е? Така е. Не го отричайте. Аз чета по очите Ви. Нали е така?

      — Да. Така е.

      — Ясно. Значи, не съм се излъгал. Все още мога да гадая по очите и усмивките на хората. Фердинанд прие трона в 1887 година от ръцете на Стамболов и го направи свой министър-председател и свой помощник, съветник, учител, възпитател. Забележете, възпитател. И Стамболов, говедото, повярва, че князът е по-глупав от него щом го кани за учител и възпитател. И започна да му дава съвети. Днес един, утре друг.

      Днес му праща млади жени, нали е ергенче, утре му проводи булката на някой чиновник, която иска пари и дрехи. Фердинанд се забавлява, а Стамболов през това време се разправя с русофилите. Бие ги, гони ги, требе ги. Насилва жените им, насилва децата им, гази Търновската конституция като луда крава телето си, както казват нашите селяни, и управлява.

      Царят през това време го гледа и му се смее на ума. Той бе потомствен принц. Син на князе, на херцози, внук на един френски крал.

      Кралица Виктория му бе „Танти Виктори“ — леля Виктория. Неговият чичо й бе съпруг.

      Та този ли Фердинанд няма да излъже, да преметне Стефан Стамболов, той ли? (Смее се ехидно, взема чашата с вино и пие с наслада).

      Аз му бях занесъл три бутилки асеновградско, маврудско вино, малага и една луканка. Ядеше само по едно резенче и на разговор пиеше само по една чаша вино, не повече. Друга част оставяше за вечерта, когато продължавахме нашите разговори. Защото без чаша вино той не бе в настроение.

      — Има велика мъдрост в чашата вино — казваше ми той. Селянинът има бъчва вино в мазето си, но отива в кръчмата като в клуб — да послуша новините, да се види с приятелите си, да побъбри с тях. Защото човек като мене, който цял живот е говорил с хората, иде се пръсне като парен котел, ако не говори, ако не изпразва акумулатора. Хората, надарени да говорят, трябва да говорят, господин Памукчиев. Защото говоренето, това е също така изблик на ум и на енергия, както електричеството. То трябва да се изпразва. И то навреме. Затова аз обичам да говоря. Желанието ми е да остана поне като приятен събеседник, а това е най-хубавото нещо на този свят. Да говориш, да поучаваш, да кажеш това, което знаеш. Каква полза да го погребеш?

      — Господин Буров, Вие говорехте за Фердинанд като държавник.

      — Не само като държавник, а и като психолог. Той, казах го вече, разбра що за говедо е Стамболов. Умен, но не много. Лаком премного. А такива хора най-лесно падат в клопката. Остави Стамболов да се налапа с гори, с ливади, с банки, с имоти, с пари и му тласна в ръце сопата. „На, бий. Аз се боя от Русия.“ А той не се боеше от никого. Защото зад него беше Англия, Германия. Беше Австро-Унгария, която го прати в България. Стамболов го удари по жени. Всеки политик, като се наяде, започва да си спомня за младостта и да съжалява, че не е юркал всички хубави жени. И си въобразява, че ще успее. И почва да лудува. Полудя и Стамболов. И още повече се разлакоми. Той завзе чифлика на Чобан-Генови, завзе чифлика на Олматарски, настани се в Оряховското село Бутан, Гложене, навря се там в чифлиците на село Селановци. Той нямаше мярка. Нямаше насищане. Сетне, през 1892 година, започна да вилней из Добруджа и взе осем чифлика от Бутански, Провадалийски, Гайтаневски и Ючормански. Фердинанд си седеше в двореца и само му гледаше сеира. „Лапай, лапай, иде ти краят.“ Умори зетя му — военния министър Сава Муткуров — и постави за военен министър полковник Рачо Петров. Добре. Философски погледнато, нищо особено. Но иначе погледнато — това бе преврат. Постът на военния министър е най-важният пост. Това е ключов пост. Върховна власт, на върховни права и сили. Неотменим закон в политиката е, че който държи военното министерство, той държи всичко.

      Вие, комунистите, господин Памукчиев, излязохте големи дяволи. Признавам го. Сложихте на 9 септември за министър на войната едно чучело, един глупак — Дамян Велчев, а го командувахте чрез маршал Толбухин и чрез помощник-военните министри. Знам ви игрите. Следя ви ходовете и виждам, че са гениални ходове. Но те не са ваше изобретение. Не. Те са ходове на чичко ви Сталинчо, да го туря на майка му грузинска. Той ги измисля тези велики игри и успява чрез тях. Помня и съм следил с най-голям интерес някога битките му с Лео Троцки. Аз познавах добре Лео Троцки, лично. През 1912 година той дойде тук, в България, като кореспондент на един швейцарски вестник. Беше голям ум. Голям журналист. Голям кореспондент. Имаше дар-слово на вития, на пророк Йеремия. Само вашият кумир — Георги Кирков — би могъл да се сравни с него и да излезе срещу него. Никой друг.

      Идва и се представя — Лео Троцки, Ешкенази — и започва визити на всички богати еврейски къщи. Той бе чаровен като събеседник. Той бе гений. Това не може да му се отрече. И Сталин го събори. Катурна го. Като изгониха Лео Троцки от Русия, през 1927 година аз казах на Андрей Ляпчев:

      — В Русия става нещо велико. Идва нов гений.

      — Защо? — пита ме той.

      А аз му казвам:

      — Еврейските болшевичета в Русия си намериха майстора. Този грузинец ще им ебе майката до един.

      Ляпчев ме гледа и мига. Той не разбираше от дълбоката, световна политика. Той разбираше само от българската политика.

      Тогава аз отидох при едни руски генерали от щаба на генерал Врангел, на Кутепов, на Деникин, които живееха на квартира в дома на Иван Евстатиев Гешов, на „Царя“, до къщата на Моллови. И поговорих с тях. Те бяха много разтревожени.

      — Какво има? — питам ги. — Какво е станало?

      Те ми подават вестник „Правда“. Получаваха го тайно, по техни си канали. И ми дадоха да чета изложението на Сталин против Троцки — едно умно и сериозно изложение. Умно измислено, умно написано, умно отпечатано, с мярка.

      В живота, в печата, в политиката, господин Памукчиев, мярката е велико нещо. Всяко нещо, казано с мярка, хваща дикиш. Всяко нещо, казано с нервен, раздразнителен тон отблъсква. А Сталин говореше спокойно. Много спокойно. И това негово спокойствие беше изплашило генералите. Зад това спокойствие те бяха видели Русия. Русия — могъща и страшна за света. И го видяха не само те. Видя го светът.

      Сталин през 1927 година — десет години след революцията — пръв показа силата на Русия. И изплаши света. Ако сте чели, господин Памукчиев, макар и млад, нещо за натиска „Кърдзон“, за аферата „Кърдзон“, за заплахата „Кърдзон“. Тя стана именно тогава — през 1927–28 година. Англия се уплаши. Тя разчиташе на Троцки. На еврейчетата. Те да провалят революцията в Русия. Защото те бяха възпитаници на Западна Европа, бяха живели в Швеция, Швейцария, Германия, Австрия и познаваха европейската демокрация. И си въобразяваха до един, че ще оправят Русия с демокрация. Глупава илюзия. Светът се управлява открай време или със сурова диктатура или с демагогска демокрация. Няма демокрация, където няма пари. Няма демокрация, където няма колонии. Няма демокрация, където няма да ти тече отвън, от чужди джобове и каси.

      Англия и Франция се перчеха с демокрация, защото имаха колонии. Германия също се перчеше с демокрация до 1914 година, докато имаше колонии.

      В парламента, в Райхстага, в Берлин, аз съм виждал да заседават социалисти и юнкери от Прусия. Август Бебел пееше там… Но след това песента му секна. Избиха хората му. Защо? Защото колониите не носят вече нищо. И се мина към диктатурата.

      Защо в България никога не е имало демокрация? Защото никога не сме имали помощи от никъде. Без пари и колонии няма демокрация. Това са тъжни неща, но са истина.
М.Памукчиев Разговори с Буров



Гласувай:
11



1. germantiger - ...
03.01.2016 01:44
Велика мисъл от Буров и истина.

Чудесно интервю, ако е истинно.

И няколко глупости от Буров за Русия, Канада и Калифорния.

Защо са глупости ли, не защото аз не съм фен на ушанките, а защото:

Русия няма потенцията като флот, като политика, като опит и като "направление" споменатото от Атанас.
цитирай
2. alchemist - Щом
03.01.2016 02:00
Буров казва значи е така. Това ми напомня една руска книга "Трънливият път за никъде," всъщност степента на критика и видът на критиката...
цитирай
3. didanov - без пари и колонии няма демокрация това е
03.01.2016 14:29
а и дори да има тя ще бъде демагогска, каквато е в момента в България. Аз бих добавил и мафиотска.
цитирай
4. germantiger - ...
03.01.2016 15:43
Разбира се, че има демокрация без колониална "система" и това доказва историята на демокрацията от антична Елада до днес.

Няма идеална "форма" на упрфавление - всички знаем това, но има демокрации, които са изключително комфортни за живот - например тези в Скандинавия без простотиите в тях като например протектиране на мигрантите. Или щатската история, която въпреки суровостта си при усвояването на континента (суроволст не смао за коренното население, но и за белите заселници помежду тях си) създава едно общество на невероятната инициатива и максимум. Например английската демокрация преминала през и поддържаща още "фиктивна монархия", транформирала се през трагедиите по Дикенс и достигнала общество, каквото в европейския изток само могат да мечтаят.

Иначе казано - колониите не са условие за успешна демокрация, парите разбира се са, но не само за демократично управление, а за всякакво.
цитирай
5. germantiger - ...
03.01.2016 16:55
Сериозно ли "бе Наско' ?!

За мене Хитлер е гений. Зъл гений, но гений. Защото той създаде от нищото нещо, създаде един култ, една империя, една армия и раздруса устоите на света и световната политика. След сто години историците ще му признаят много заслуги. И ще забравят онова, което той е сторил като зло. Защото хората имат къса памет.

...

Значи за теб Хитлер е зъл гений, но Сталин е лъв на своето време и няма квалификация зъл, не чета такава в текста.

Нещо повече Насе, объркал си се - ето вече минаха 83 години от встъпването на Хитлер във власт и историците нявма изгледи да му просттят нищо, напрптив, дори му приписват. Остават още 17 години до "прогнозата", но всъщност не са 17, защото според Буров този процес - историците да му прощават на Хитлер трябва на 100 години да е ясна оформена тенднция, а както виждаме няма изгледи за такава.

Да, това не е същността на интервюто, но аз имам пълното право да коментирам детайли които мен ме вълнуват, така германски детайли да ги нарека и в тях (някои от тях) Атанас Буров здраво е грешал.
цитирай
6. didanov - борбата за новият вид "колонии" продължава до ден днешен
04.01.2016 00:28
и това е в основата на демокрацията и хибридните войни - борба за влияние и икономическа мощ.
Хитлер наистина е зъл гений не може да се отрече, не се дразни за Сталин - и той е бил такъв, но просто се е оказал на страната на победителите, макар че за него изхода на ВСВ си е чист провал, защото е знаел. че неговият комунизъм няма да може да окряка дълго време наравно с капитализма. В случая Буров е доста проницателен и вижда с години в бъдещето.
Парите и произлизащата от тях власт са от основно значение за всяко управление.
цитирай
7. didanov - руският флот въоръжен с Калибър
04.01.2016 01:55
на 7 октомври от югозападния район на Каспийско море бяха изстреляни 26 крилати ракети "Калибър" срещу бази на Ислямска държава в Сирия. Цели на атаката бяха командни пунктове, фабрики, произвеждащи снаряди и експлозиви, оръжейни и горивни складове, терористични лагери и в районите на Рака, Алепо и Идлиб. Кръговата точност на ракетата "Калибър" е около 3 метра.

Ракетите бяха изстреляни от кораба "Дагестан" – ракетна фрегата с водоизместимост 2000 тона, съпровождан от малки ракетни патрулни кораби. Ракетите "Калибър" в различните модификации /износно название Club/ са предназначени за разполагане на бойни кораби, подводници и ударни самолети. "Калибър" в различните модификации са много трудни за откриване, маневрират на висока скорост в "невидим" режим, което означава, че не излъчват никакви сигнали, които могат да бъдат засечени от радарите.

Важни са и техническите параметри. Залпът на Каспийския флот покри цели на далечина 1500 км /преди това се предполагаше, че обхватът на ракетите е само 400 до 600 км/. Но и това вероятно не е предел. Появиха се съобщения, че реалната далечина на стрелбата може да надмине 4000 км.

Сега в САЩ знаят, че флотилиите от Каспийско и Черно море могат без да напускат своите акватории да унищожат всеки противник в Източното Средиземноморие и в Персийския залив, Балтийският флот може да държи на прицел Северно море, Ламанша и част от Норвежко море, Северният флот може да контролира Северния Атлантик извън досегаемостта на противника. Аналогични възможности има и Тихоокеанският флот, т.е. всичко, което плува в този океан северно от Хаваите може да бъде потопено за няколко минути.

Сега с тези ракети с няколко кораба в Атлантическия и Тихия океан (става дума за хиляди малки кораби, които плуват в океаните), руснаците могат да прострелят цялата територия на САЩ – от Изток на Запад и обратното. Това е коренна промяна на военно-политическата ситуация в света.

Ракетите "Калибър" правят напълно безсмислени и разполагането от САЩ в европа тактическо ядрено оръжие, както и разполагането на противоракетни системи в Румъния, Полша и в България. Още повече, че в близко време ще се появят още по-ефективни и още по-точни хиперзвукови крилати ракети с голям обхват, въоръжени с неядрени бойни глави.
цитирай
8. didanov - На 12-14 април 2014 г., в разгара на ...
04.01.2016 02:10
На 12-14 април 2014 г., в разгара на кризата около Крим, в Черно море се разиграваше една странна, но изключително важна военна операция, която може да доведе до пълен провал на американската противоракетна отбрана – ПРО, и да промени съвременните войни.

За какво става дума? На 12 април самолет на руските ВВС Су-24 /модификацията не беше уточнена/ извърши така нареченото облитане на американския ескадрен миноносец "Доналд Кук", който е оборудван с най-новата американска многофункционална бойна информационно-управляваща система Иджис и е въоръжен с крилати ракети Томахаук. Иджис и ракетите SM-3 са основата на цялата американска ПРО. Особено Иджис.

Инцидентът беше повече от странен. Какво толкова, че невъоръжен фронтови бомбардировач Су-24, от не най-последното поколение, е прелетял даже 12 пъти над най-новия въоръжен до зъби специализиран в ПРО есминец на САЩ.

Проблемът е в това, че този есминец е от типа Арли Берк и се отнася към класата на многоцелевите бойни бързоходни кораби, предназначени за борба с подводници, летателни апарати /в това число и ракети/, кораби на противника, както и за охрана на корабни съединения или конвои от кораби при преминаване през морето. На въоръжение този кораб има зенитни установки Фаланкс и 74 ракети RIM-66 и SM-2, Стандарт 2.

Какво всъщност се случи на 12 април в неутрални води на Черно море в близост до бреговете на Румъния?

Вероятно отговорът се крие в неизвестното досега с название «Хибини». Защото Хибини е най-новият руски комплекс за радиоелектронна борба, който ще се монитра на всички перспективни руски самолети.

Ситуацията на този фон би могла да изглежда по следния начин. На 10 април 2014 г. споменатият американски есминец е влязъл в неутрални води на Черно море за провеждане на акция за застрашаване и демонстрация на сила във връзка с твърдата позиция на Русия спрямо Крим и Украйна.

Резюмирайки, най-вероятно, след като Су-24 е включил в близост до «Кук» своята нова система «Хибини», цялата противовъздушна отбрана на кораба е излязла от строя. Руснаците са проверили ефективността на работата на своята система цели 12 пъти, като 12 пъти са симулирали атака срещу американския кораб. И през цялото това време екипажът на кораба не могъл да реанизира загасналата «Иджис». Тя е заработила чак когато Су-24 е отлетял към своята база.

Подобно оръжие е комплексът «Красуха С4». Той осигурява потушаване на високомерите на крилатите ракети, на радиолокационните прицели на самолетите, на прицелите и различните системи за насочване на крилатите ракети и на управляемите авиобомби. Работи както в автоматизиран режим, така и под управление на комплекса Москва-1.

В състава на комплекса Москва, освен пункта на управление, влиза и модулът за радиоелектронно разузнаване. Той се разполага на две машини и работи на всички диапазони на честотите от 200 Мгх до 18 ГГх. Станцията открива цели и предава данните на пункта на управление на ротата, батальона, полка за радиоелектронна борба. Тя се свързва и с пунктовете за управление на зенитно-ракетните войски, изтребителната авиация и дава целеуказания за огневото поразяване или прави целеразпределение на целите между различните типове комплекси за радиоелектронна борба в автоматичен режим.

Гордост на руския оръжеен комплекс е новата «Красуха–20». Предишният неин вариант се разполага на 5 «Камаз»-аи на 6 ремаркета. Времето за разгръщане възлизаше на 10 часа при боен разчет 40 души.

«Красуха-20» се обслужва само от един човек – шофьорът, който е и оператор. Достатъчно е да натисне копче и «Красуха», като трансформер се разгъва, пуска опорите, свързва се със спътника, определя своето местоположение, свързва се с командния пункт и след 7 минути е готова за работа.

До 400 км тя открива всички цели и, ако работи под управлението на командния център, иска информация за по-нататъшните действия. Мощността на излъчване възлиза на 1 Гбт. Това е достатъчно, за да изключи цялото радиоелектронно разузнаване на такива самолети като AWACS.

Батальон може да покрие местност с размери 100х100 км, в която противникът не може да прави разузнаване, да използва високоточно оръжие и крилати ракети с точността, която се очаква от тях. Не може да използва и средства за нападение на космическия си ешалон. "Красуха" работи и по американските спътници за радиолокационно разузнаване от типа Lacross.

Бреговият ракетен комплекс "Бал" от няколко години се намира на въоръжение на военноморския флот.

"Бал" е мобилна система, осигуряваща ефективна защита на брега от кораби от различен клас, денонощно, при всякакви атмосферни условия и радиоелектронно противодействие.

В състава на комплекса влизат 4 пускови установки, команден пункт за управление и връзка, и транспортна машина. Последните дават възможност за половин час напълно да бъдат презаредени пусковите системи и да се извърши повторен пуск. С един залп "Бал" може да изстреля 32 ракети в интервал 3 секунди. По шосе комплексът развива скорост до 60 км/час и без дозареждане може да измине до 850 км. Стартовите позиции могат да се избират до 10 км от бреговата линия, като подготовката за действие е само 10 минути.

Брегови ракетен комплекс "Бастион" беше показан на Червения площад за първи път. Това оръжие вече е на въоръжение в няколко флотски подразделения и оправдава своето име. Може да защитава крайбрежие с дължина над 600 км. Основната ударна сила на "Бастион" е свръхзвуковата самонасочваща се ракета "Оникс", предназначена за унищожение на кораби от всякакъв клас, както единично, така и в състава на група. В стандартния състав на батареята влизат четири самоходни пускови системи – 1-2 машини за бойно управление, автомобил за обезпечаване на бойното дежурство и четири транспортно зареждащи машини.

Допълнително комплексът може да бъде въоръжен с мобилна радиолокационна система "Монолит-В".

"Бастион" може да се разполага до 200 км от бреговата линия. Времето за преминаване от подходно в бойно положение е само 5 минути, а интервалът между старта на ракетите е от 2 до 5 секунди. Автономно в бойна готовност комплексът може да се намира от 3 до 5 денонощия.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2908124
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?