Външната визуална прилика между древния божествен атрибут, известен като кадуцей (жезъл на Хермес), и българската сурвачка (суровакник) ни накара да се запитаме: Има ли и други сходства по значение или по предназначение между двата древни сакрални предмета? Къде се среща и какво представлява древният кадуцей, известен още и под названията керикеон и тобахон? Кадуцеят е един от най-старите символи. Той е изобразен върху купата на краля Гудеа, владял древния Лагаш около 2600 година пр.Хр. Виждаме го и върху най-старите монети, които въобще човечеството познава  монетите на древните трако-пелазгийски народи: дероните, хоните и одрисите. Тук трябва да се отбележи, че кадуцеят е емблема на античния Хермес, който според Херодот е бил божество на тракийските царе. В египетската митология тракийският Хермес е известен като Тот, Теут (Техути). Нещо повече, преди да се установи в Египет, според Апулей, Хермес-Теут пребивава на Балканите. Мястото, където той пребивава, е известно като “Пелазгийски Аргос”.

 

 

Обр. 1. Българска сурвачка, жезъла на Хермес и
жезъла на архангел Габриел (Гавриил).

 

Античният географ Страбон с това название отбелязва пространството на Северна Тесалия и по-точно източните склонове на планините Пинд и Грамос. Когато Хермес-Теут напуска пелазгийския Аргос, отива в Египет и там предава всичките знания, с които разполага. Според легендата Хермес-Теут е дал на древните египтяни астрологията, числата (математиката), писмото, медицината, топенето на металите и магията. Това е причината египетският фараон Ху-фу (Хеопс) да построи в негова чест великата пирамида. Легендата, записана от Апулей, идва да ни подскаже превъзходството на палеобалканските (предгръцки т.е. пелазгийско-тракийски) цивилизации в сравнение с някои, които неоправдано се считат за най-стари. Пак у Херодот ще срещнем уточнението, че балканските Бръгои (по-късно се срещат и като Фръзи/Фриги, но и Връгарои) са най-стар народ на света, нещо което са признавали самите египтяни.

Тракийско-египетския Хермес-Теут в древно арийската и персийската митология се среща под названието Михр/Мер или в гърцизирания вид като Митра. В гръцката митология Хермес/Ермис е глашатай на Зевс (Дев), а в римската същото божество се явява под името Мер-куриос и неговата функция е принизена до защитника на пътниците и търговците. Тракийското име на бога Хермес/Ермис най-вероятно е гласяло Герман и като такова се е запазило и до днес в българския език. Запазил се е в многобройните топоними Герман, Джерман, Герма и Грамада на цялата ни етническа територия. Среща се в песенния фолклор и в някои обреди (Герман/Джерман градушкар и т.н.).

Кадуцеят най-често се изобразява като пръчка, около която са увити две змии в противоположни посоки. На върха на пръчката обикновено има малко сферично разширение (топка). На същото място понякога има кръст или разперени криле. Понякога пръчката се изоставя и тогава остават само двете змии. Така е изобразен върху трако-пелазгийските монети. В елинската епоха змиите имат криле, с което се подчертава космологичния аспект на този свещен предмет.

За символното значение на кадуцея в литературата се дават най-различни тълкувания, при което неизменно се подчертава двоичността (двойствеността). Прибягва се към обяснения, тръгвайки от такива от рода на алхимичните чифтове: “вода-огън”, “живак-сяра” и стигайки до модерните “структуралистични обяснения”: “мъжко и женско начало”, “две змии, които се чифтосват на издигнат фалос”, и т.н.
Особено привлече нашето внимание с космологичния си аспект едно любопитно тълкувание, което ни подсказа същинската смислова връзка на кадуцея с българския суровакник, както и сходното им ритуално предназначение. Тълкуванието дължим на Курт де Гебейн, който пък се позовава на Атенагора и Макробий. “Златната пръчка”, около която са увити двете змии, според този автор е небесният екватор. А какво представляват двете змии, които понякога се изобразяват и с криле? Почти винаги в древните изображения крилете символизират небето и времето. Общо взето и “извитите змии/змия” подсказват, че става дума за протичащо време. Но според упоменатия автор двете змии (“мъжка и женска”) в конкретния случай отразяват пътеките на слънцето (“мъж”, “ден”, “юг”) и на луната (“жена”, “нощ”, “север”) в ритмично протичащия ход на времето, разпределено по слънчеви години. Едната змия, по-конкретно “светлата”, “мъжката”, представя слънцето, т.е. неговия видим път на небето (еклиптиката) в течение на една година. Другата змия (“тъмната”, “женската”) символизира нощта. Тяхното отдалечаване от пръчката (т.е. от небесния екватор) означава увеличаване на деня и съответно намаляване на нощта по време на първата половина от годината, и обратния процес по време на втората половина.

В течение на една календарна (“слънчева”) година слънцето изгрява с всеки изминал ден все по на изток, минавайки през всички 12 зодиакални съзвездия, на които от древни времена е разделено пространството на екватора и еклиптиката. При това придвижване пътеката на слънцето в първата половина от годината е от едната страна на небесния екватор, а във втората половина е от другата страна. Примерно, през шестте “летни” месеца, т.е. започвайки от 21.03. (пролетното равноденствие) и свършвайки с 23.09. (есенното равноденствие), слънцето се придвижва по една пътека, която е разположена в “горната хемисфера” (северно от небесния екватор). Обратно, през шестте “зимни” месеца (от 23.09. до 21.03.) слънцето се придвижва по пътека в долната небесна хемисфера, т.е. южно от небесния екватор. Ако очертаем целогодишната пътека на слънцето през дванайсетте зодии, както са били преди приблизително 2200 години, и каквито се ползват до днес в астрологичните таблици, получаваме следната рисунка:

 

 

Но, реално погледнато, разположението на зодиакалните съзвездия върху небето в днешно време в резултат на прецесионното придвижване дава изместване на слънчевата пътека с един знак на запад. Картината добива следния вид:

 

 

 

Ако вземем, че вертикалната ос на графика на синусната функция означава дължината (времетраенето) на деня и нощта, то за една слънчева година получаваме тяхното ритмично увеличение и смаляване, както на рисунката:

 

 

 

Българската сурвачка е един ритуален реквизит, който се употребява точно по време на обредите, съпровождащи празнуването на настъпващата нова година. Тук трябва да се припомни, че от известно време насам е възприето като начална точка на годината (“Нова Година”) да се взима точката на зимното слънцестоене. В наши дни има едно закъснение от седем денонощия. Вглеждайки се в последната рисунка, става ясно, защо се изработват и се ползват сурвачки тип “равноденствие (обр. 2А) и тип “слънцестоене” (Обр.3).

 

 

 

Обр. 2. (от ляво на дясно) “Суровакник” тип “равноденствие” ;
Неговата разновидност “Суровиска” със спираловидно обелена кора;
Автор: Милош Сидоров

Българският Зодиак е подчинен на две главни условия.

• Първо. Той е ориентиран точно спрямо четирите астрономически точки – зимно и лятно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие.

• Второ. Той е близо до математическото съвършенство за началата, върховете и краищата на зодиите-месеци и броя на дните в зодиите, сезоните и полугодията, доколкото за това позволява първото условие.

От казаното дотук се вижда, че Българският Зодиак е точна снимка на действителното положение и движение на системата Земя–Слънце, а не пригоден и натъкмен, скалъпен по нечие желание и за някакви нужди. Оттук следва още, че няма и не може да има друг Годишен Зодиак. Обективната истина в природата е една и истинският Годишен Зодиак може да е само един и това е Българският. Всичко друго е измислица. А това означава, че българската сурвачка и кадуцеят отразяват символично  българският зодиак ( на чиято основа се дрвенобългарския календар).didanov.blog.bg/history/2015/12/23/dokazatelstva-za-istinnostta-i-drevnostta-na-bylgarskiia-zod.1417146

 

Български “мартеници” със сходна календарна символика.

 

По време на римското владичество е проведена реформа, след която е прието не денят на пролетното равноденствие, а денят на зимното слънцестоене да се счита като пръв (или нулев) ден, от който се е отброявала новата година. Преди тази реформа за нашите предци траките, подобно на останалите арийски народи, новата година е започвала от деня на пролетното равноденствие. Този ден се падал на 1 март и се е казвал коленд, буквално: “който ражда”. С такива “раждащи дни” в римския календар е започвал всеки един от месеците. От там и понятието календар. Интересното в случая е, че само българите от европейските народи са запазили празнуването на старата “Нова година” (1 март), която се осмисля като изпращане на старото. Огньовете, които се палят на този ден, символизират изгарянето на старото, но и зараждането на новото. Празникът е известен и под названието “Летник”. Подобно празнуване на същата дата, с почти идентична обредност, е запазено у западните иранци (арии), етнически обособени като кюрди. Те са наследници на старите халдеи (колди/корди) и у тях празникът се нарича “нев роз”, което ще рече буквално: “ново лято”.

Календарен смисъл имат и другите мартенски празници: “Св. 40 мъченици” (или “Младенци”, на 9.03.) и “Благовещение” (или “Благоец”, на 25.03). Като обърнем внимание върху иконографията на архангел Гавриил, който съобщава “Благата вест” на Дева Мария, забелязваме, че в ръката има един по-особен жезъл, досущ приличащ на кадуцея на Хермес (Герман/Теут). Поне един, а най-вероятно и трите отбелязани празници, в различни епохи, съвпадали с деня на пролетното равноденствие. За празника “Баба Марта” (Летник) казахме, че е “коленд” (“раждащ”), за “Младенци”. Българският народ казва, че на този ден “слънцето се обръща” и още, че “забива 40 нагорещени шиша в земята”, докато свръзката на датата 25.03. (“благата вест” от архангела Гавриил за зачеването на Дева Мария, “Благовещение”) с “раждащата дата” 25.12. (народната “Коледа” т.е. “раждането на Синът-Слънце”), макар и три дни след “зимското слънцестоене” (22.12.), е повече от очевидна. Тук става дума за религиозно осмисляне на космическия цикъл, отбелязан чрез свръзката на пролетното равноденствие със зимното слънцестоене.

Суровакникът, предаден с рисунката (обр.3), визуално показва, че става дума за 6 плюс 3 месеца, или общо девет месеца, колкото време “Богородица” е бременна с “Божия син”, който е всъщност слънцето. Техният общ символ е кръста и като такъв далеч предхожда християнската епоха.

 

 

Обр.3. Суровакник, изтъкващ “зимното слънцестоене”.

 

В случая на мартеницата (обр. 3) двата увити конеца символизират двете змии: червена (“слънце”) и сребърно-бяла (“луна”). Те точно препредават стария смисъл на ритмично повтарящото се календарно време, запазен и изразен и в българския суровакник. Двата усукани конеца-змии в мартеницата всъщност символизират двете пътеки на големите небесни светила т.е. двете времеви “линии” (“дневната” и “нощната”), ритмично повтарящи се с цикъла на соларната година.

Обр.4. Кадуцеят (суровакника), символизиращ точките на
пролетното и есенното равноденствие, както и на лятното и
зимно слънцестоене върху кръга на соларната година.
http://www.otizvora.com/2007/08/390/

КАДУЦЕЯТ Символът на медицината ...
Символът на медицината е известен и като кадуцей, жезъл на Меркурий или на Хермес. Меркурий е бил вестоносецът на боговете, който е последничил между Небето и Земята, между по-висшите същества и човека, както и между различните области на живота. Той се явява символ на свързването и предаването. Затова имаме един “пра-лечебен принцип”, който внася хармония в липсите на организма. Още в древни времена Меркурий е бил и богът на търговците, защото тяхната задача е била именно преносът на неща от една област на изобилието в друга с тяхното отсъствие. В един по-висш смисъл това е една лечебна дейност и затова Меркурий е бил същевременно и Бог на лечителите.


Кадуцеят е един от най-старите символи. Той е изобразен върху купата на краля Гудеа, владял древния Лагаш около 2600 година пр.Хр. Представлява пръчка с увити около нея змии в противоположни посоки. На върха има сферично разширение (топка). Под него има разперени крила. Елена Блаватска казва, че първоначалния символ е бил на змия с три глави, но след това бил изменен в жезъл с две змии около него. Жезълът символизира Ашватха или Бодхи Друма, Дървото на живота, което израства и възхожда подобно нова Манвантара (космически цикъл) из двете крила на Лебеда Хамса (или Калаханса, Птица във и извън времето и пространството). Двете преплетени змии символизират Духа и Материята, Вечната Същност и Илюзията, и техните опашки се съединяват на земята, която е проявената Вселена, в една, което символизира великата илюзия на този свят. Преплетените змии образуват числото 8, вихрово завити в спирала, което от своя страна показва връзката между двата свята – материалния и духовния, преходът от Непроявеното към Проявеното, както и безконечната смяна на Маха Манвантара и Маха Пралая, Денят и Нощта на Брама, вселенските цикли, сменящи се през определен брой години. В Кабалата осмият сефирот е Ход и символизира връзката между доброто и злото, като често се свързва с Меркурий. Френския учен Курт дьо Гебелин (1719-1784) тълкува извитите змии като протичащо време, а жезъла като небесен екватор. Змиите са съответно мъжкото и женското начало, които са и Слънцето, Юг и Луната, Север. Опашките символизират времето, което тези небесни светила изминават за една година, както и отдалечавате на деня от нощта в техния кръговрат. В алхимията двете змии се разглеждат като живак и сяра. По-нови изследвания свързват кадуцея с българската новогодишна сурвачка.


Магурският символ на божествения промисъл:   Сурвакането е български обичай. Българите живеят на територията на България, определено. Магура е в същата територия.    Сега сурвакането се извършва с удряне със сурвачката и изричане на благопожелания. Преди, по времето на магурската култура, вероятно е било докосване. С цел благоволението на небесата да споходи докосвания.

     

Символите на Кундалини в различни култури са разнообразни. Моисей я вижда под формата на горящия храст и като змия. По време на извеждането на израелтяните от Египет те изгубват вяра и биват нападнати от страховити змии, та Бог казал на Моисей: „направи змия и я сложи на прът и стори така, че всеки, който е ухапан от змия, щом го зърне, да живее. И Моисей направи змия от мед, и я сложи на пръта и стана така, че ако люта змия беше ухапала човек, когато той погледнеше медната змия, живееше”.

Кундалини подхранва Дървото на живота в нас и лежи навита като змия, поради което е наричана „Змийската сила” (позната ни и от символа на фармацията). Гностиците разбират змията като гръбначния стълб. В древногръцката, а и по-късно в римската митология откриваме Асклепий, богът на медицината, който държи тояга с навита около нея змия. Тоягата представлява основната опора на човешкото тяло – гръбначния стълб и разположения в него гръбначен мозък като физическото местоположение на Сушумна. В Рим използват същия символ, наречен кадуцей или жезълът на Меркурий. Едната или двете змии навити около тоягата символизират Кундалини, която се издига по финия енергиен канал Сушумна в двойна спирала, докато за алхимиците тя е символ на метаморфоза.Християните я наричат отражение на Светия Дух и почитат нейните проявления като огнени езици над главите на апостолите по време на тяхното събиране на Петдесетница. Символът от Стария завет става значим в християнството, когато Христос препоръчва събуждането на Кундалини като истинска съдба не само на израиловото племе, но и на всички християни: „И както Моисей вдигна змията в пустошта, дори и като синове човешки може да бъдете издигнати. И каквото остане в него, ни би загинало, а ще има вечен живот.”(http://pandor.blog.bg)


ХЕРМЕС
Черната раса, която наследява господството над света от червената, превръща Горен Египет в свое главно светилище. Името на Хермес-Тот, тази загадъчна личност, която първа посвещава Египет в тайните учения, без съмнение е свързана с първото и мирно смешение на бялата и черната раса в районите на Етиопия и Горен Египет, извършено много преди арийската епоха.

Хермес е нарицателно име - както Ману и Буда. То означава едновременно човек, каста и бог. Човекът Хермес е първият, посветил Египет в тайните Кастата е жреческото съсловие, носителят на митовете, а богът - планета на Меркурий, уподобена в сфера та си на един вид духове, посветени в божествените тайни. С една дума, Хермес е представител на свръхземната област на небесното посвещаване.

В метафизичната област на света всички тези неща са свързани с тайни сходства като с невидима нишка. Името на Хермес е символът, който ги обхваща, вълшебният звук, който предизвиква появяването им. На това се дължи неговото обаяние. Гърците, ученици на египтяните, го наричат Хермес Трисмегист, или Тримогъщ, защото го считат за цар, законодател и жрец. Той е образ на епоха, в която свещеничеството, царската власт и правосъдието са обединени в един-единствен управителен орган. Египетската хронология на Манетон нарича тази епоха царства на боговете. Тогава не съществуват нито папирусът, нито фонетичната писменост, но вече съществува свещената идеография. Науката на жреческото съсловие е записана с йероглифи върху колоните и стените на гробниците. Значително обогатена, по-късно тя е пренесена в библиотеките на храмовете. Египтяните преписват на Хермес четирийсет и две книги от областта на тайната наука. Гръцката книга, позната под името „Хермес Трисмегист”. навярно съдържа само променени, но изключително ценни откъслеци от древната теология, която е като fiat lux, осветила Мойсей и Орфей. Учението за Огъня-Начало и за Словото-Светлина, съдържащо се във Видението на Хермес, ще остане върхът и средоточието на египетското посвещаване. (Е.Блаватская
Тайната Доктрина, т. 1)


Според гърците „ Бог Хермес, пратеникът на боговете, син на Зевс и Мая, се родил в една пещера на планината Килена е Аркадия. Той се пренася с бързината на мисълта от Олимп до най-отдалечения край на света благодарение на своите крилати сандали, с жезъл-кадуцей в ръка, Хермес охранява пътищата и посветените нему херми могат да се видят поставени край пътища, по кръстопътища и при входа на къщите, навсякъде в стара Гърция. Той покровителствува пътниците при пътуване приживе, пак той води душите на умрелите в последното им пътуване до печалното царство на Хадес. С вълшебния си жезъл той затваря очите на хората и ги потапя в дълбок сън. Той дава в търговията печалбата и изпраща на хората богатство. Хермес е изнамерил и мерките, и числата, и азбуката, той е научил хората на всички тези неща. ...“

ХЕРМЕС – КИБАЛИОН

 

 

 

Според някои тракийското име Ермес означава "богат на стада, имащ стада". ЕР отговаря на нашата дума яре, диалектно ери, а МЕС означава "имащ". За първи път името на Хермес е документирано върху плочица с древната балканска писменост "Линеар Б". Изследователят Дж. Чадуик чете оригиналния надпис Е-МА-А като "хермаxас". Той може да се чете и като ЕРМААC

- И Хермес е бил реален образ. Живял е през третото хилядолетие пр. Хр., по-точно в периода от 2752 до 2663 година пр. Хр. Бил е жрец в земите на траките на север от Стара планина, в равнинните земи по поречието на Дунав. Гробницата му е в посока юг-югоизток от днешния град Свищов – Хермес не е атлант! Той е с тракийско потекло. Владеел е способността за бързо придвижване от място на място, изпозвайки някои телепортационни методи. С това остава в преданията и поради тази причина е изобразяван символично с криле на обувките. (МИлан Миланов)

Кадуцей (от гр. – „предвестник“, „вестник“) са носили богът лечител на Месопотамия Ешмун, древноегипетските богове Анубис и понякога Изида, гръцко-римският бог Хермес-Меркурий, финикийският бог Бал (Баал, Ваал), акадската богиня Ищар и някои други богове и богини.

В християнството кадуцеят е станал атрибут на София (Божията Премъдрост). На древните православни икони тя го държи в дясната си ръка.

Съществуват множество интерпретации за значението на кадуцея. Той се смята за символ на ключа, отварящ предела между светлината и тъмнината, доброто и злото, живота и смъртта.

При това крилата на кадуцея символизират способността да се преминават всякакви граници (според една от интерпретациите е олицетворение на духа), жезълът – власт над силите на природата, двойната змия – противоположните страни в дуализма, които в крайна сметка трябва да се съединят.

Двете змии олицетворяват силата на връзката и разделението, доброто и злото, огъня и водата и т.н.

Съществува мнение, че прътът или жезълът е оста на света (вариант – световното дърво), по която нагоре-надолу, между Небето и Земята, се движат боговете посредници. Затова кадуцей са носили всички посланици като знак на мир и защита и той се е явявал техен основен атрибут.

Двете змии с обърнати нагоре глави символизират в този случай еволюцията и едновременно двете начала на света (подобно на ин и ян в даоизма) или се интерпретират като два взаимно обусловени процеса на еволюционно развитие на материалните форми и душата, които управляват материалните форми.

Симетричното разположение на змиите и крилата служи като доказателство за равновесието на противостоящите сили и хармоничното развитие както на нисшето, телесното, така и на висшето, духовното ниво.

Змиите също така се свързват с цикличното възраждане на Природата и възстановяването на универсалния Ред, когато той се наруши. Доста често те се приравняват към символа на мъдростта. В малоазиатската традиция двете змии били разпространен символ на плодородието, а в месопотамската традиция сплетените змии се смятали за въплъщение на бога лечител.

Аналогичен на кадуцея символ бил открит в древноиндийските паметници. В езотеричните направления на будизма жезълът на кудецея символизира оста на света, а змиите – космическата енергия. Змийският огън, или кундалини, традиционно се представя като скрит в основата на гръбначния стълб (аналог на световната ос в мащаба на микрокосмоса).

Увивайки се около централната ос, змиите се съединяват в седем точки, свързвани с чакрите. Кундалини спи в базисната чакра, докато в резултат на еволюцията не се събуди, изкачвайки се по гръбнака по три пътя – централен, Сушумна, и два странични, които образуват двете пресичащи се спирали – Пингала (това е дясната, мъжка и активна спирала) и Ида (лявата, женска и пасивна).

Каквато и да е интерпретацията на кадуцея, той според повечето изследователи е бил един от древните символи на Съзидателната Сила. Затова се смятало, че притежателите на кадуцей са владеели всички закони, които управляват Природата.

В тази общоприета интерпретация не са намерили отражение няколко от най-важните му особености, на които сега ще обърнем внимание. Това са:

– разперените крила, които практически с нищо не се отличават от крилата на слънчевия диск или крилатото слънце с неговите многобройни разновидности.

– топчето върху жезъла, което има формата на слънчевия диск, обрамчен от луната слънчев диск, или анкх.

Според някои изследователи разновидностите на кадуцея в Древен Египет бил жезъл, увенчан с граничещ с луната слънчев диск. Съществува мнение, че кадуцеят се явява жезъл, който едновременно поддържа символите на Слънцето и Луната.

– композиция на кадуцея, която съответства на много изображения на друг древноегипетски символ – урей (кобра) или уаджет, обединяващи в едно цяло (често в различни комбинации) птица (крила), змия и обрамчено от луната слънце. Доста често към тях се присъединява още един древногръцки символ – окото на Хор (в масонската символика той обозначава Всевиждащото око).

Според повечето египтолози изображението на крилатия урей – кобра или урей във вид на кобра и птица, символизира единството на Долен и Горен Египет. Намиращите се от двете страни на слънчевия диск змии са означавали баланс (или равенство) на противоборстващите сили.

Според някои мнения кадуцеят представлява още едно символично изображение на това единство и съюз. При това жезълът отговаря за световната ос, която сякаш поддържа Слънцето и Луната (Небето).

Крилата символизират небесните или слънчевите (бели) богове, а змиите – лунните (змиевидни) богове. Слънчевите богове се намират по-близо до небето и Слънцето, а лунните –до Земята. Характерно е, че посланици между тях често са богове от смесен произход. Например Хермес бил син на предводителя на слънчевите богове Зевс и плеядата Мая и по много свои атрибути (той бил бог на кражбите и търговията) не съответствал на слънчевите богове.

Такава йерархия на слънчевите и лунните богове се потвърждава от преданията на много народи, които гласят, че след първата велика битка между тях, която завършила с победа на белите богове, белите (или слънчеви) богове се заселили на повърхността на Земята, а змиехората се спуснали под земята.

Едновременно кадуцеят може да представлява символично изображение на единството на подземния свят или земята (змии) и повърхността на Земята или Небето (крила), които се въртят около световната ос (жезъл) и се осветяват от Луната и Слънцето (топче или кръг).

Езотериката също има интерпретация на кадуцея. Според нея змиите на кадуцея са периферната нервна система – симпатиковата влияе върху изхвърлянето на възбуждащи хормони, парасимпатиковата влияе на изхвърлянето на спиращи хормони. В езотериката това са Пингала (слънчева, възбуждаща, огън, ян) и Ида (лунна, спираща, вода, ин).

Централната ос (жезълът) е централната нервна система. В езотериката това е Сушмуна, централният канал, който се открива при равновесие между възбуждането и спирането.

Кръгът върху оста е мозъчният ствол, лимбичната система, където при отворен централен канал се доставят определени вещества по централния лимфен канал в гръбначния стълб.(http://zahariada.blog.bg/history)

 Всички богове водят своя произход от драконска,
(змейска, или змийска) фамилия. Изследователите
считат, че змията се появява като символ и образ на
реката Нил, тъй като от птичи поглед тя наподобява
змия или змей. Тази област е принадлежала на Енки,
поради което те свързват произхода на това фамилно
име с него. Но такъв подход не обяснява защо неговият
баща АН, неговият брат ЕНЛИЛ и сестрите му
ДАМКИНА, НИНЛИЛ и НИНМАХ са от същата
фамилия.
                                                                                                                                          Един от празниците, които българите посвещават
на бога на небето АН е Андрей. АН-ДРЕЙ е
равнозначно на НЕБЕ-ДРАКОН. Тук драконът, или
неговите синоними змей, змия, хала, кала, дилом, сил,
силан и т.н. се явяват равнозначни на небе
(пространство). Следователно АНДРЕЙ=АН-
ДРЕЙ=НЕБЕ-ДРАКОН=НЕБЕ-НЕБЕ. Това обяснение
се подкрепя от факта, че змията е символ на
пространството. Например при маите КХАН означава
змия, вода, числото 4, но и кан (хан, цар), както при
българите. В българския календар водата е символ на
пространството. А числото 4 изброява четирите
измерения на пространството – дължина, ширина,
височина и време. Но кхан и кан също са директно
свързани с небето, защото съдържат неговото
наименование АН. Така кръгът се затваря и остава
единственото обяснение, че змейската фамилия на
„боговете” наричани анунаки отговаря на факта, че те                                     са дошли от небето. Не е случайност, че символът на
планетата Сатурн е змия. Със своите пръстени Сатурн
силно наподобява нашата Галактика и в този смисъл
планетата е символ на пространството. Този факт е
отбелязан чрез змията.
(Не трябва да игнорираме и една друга хипотеза.
Възможно е анунаките да са гущероподобни разумни
същества.)
Както при другите богове, така и при Енки се
наблюдава наличие на много имена. Това разнообразие
е плод на неговата многообразна дейност сред хората.
В зависимост от конкретния случай или дейност хората
го наричат с различни имена. Ще си позволим да
посочим само някои от тях:
       Енки в Тората се нарича Nahash, което в превод означава този, който знае тайната, секрета или още змей, змия. В индианските епоси също има такъв бог - Кетцалкоатъл - върховният бог на ацтеките, чието име в превод значи Пернатия Змей. А емблемата на култа към Енки били две преплетени змии и този символ, всъщност, представлява точен модел на структурата на ДНК, който Енки постигнал в резултатите си при своите генетични експерименти.                                                                                                  ЕНКИ – това е първично шумерски име,
означаващо „Бог на водата и земята”.
ЕН означава един, единствен, или бог. В
българските диалекти се среща като ено или ино, което
означава едно.(http://budha2.blog.bg/drugi/)

е обединителен образ на древната философия на всичките древни цивилизации свързани с тракийско-българските преселения и влияния в историята - Балканите, Египет, Сумер, Индия, а ако добавим и Магурата и древнобългарския календар с начало около 5000 г преди н.е. се вижда една силна приемственост с тайната високо развита цивилизация преди потопа в Черно море.

Ти направо ме уби с този постинг,приятелю ! Ама аз за това те уважавам ! И ти ровиш яко !----Много ми хареса ! А аз се опитах да преведа " СУРВА, СУРВА ВЕСЕЛА ГОДИНА !,...но..../ четох за това в интернет, но бях попаднал на една книжка с нешо съвсем друго, но get не иска да е това /.------Хайде Весели Празници !!!

кадуцеят ще се оказже липсващото парче от пъзелът наречен арийска история. поздрави, това за сурвата на шведски не го очаквах, но косвено показва че преселенията ни н асевер са стигнали до скандинавия

За Скандинавията се порови малко в намерените Артефакти с писмените знаци и ще се учудиш. Аз ги видях, и са еднакви с намерените тук ! Между другото, земеделието в Скандинавията е донесено от Балканите./ Намери КОТРАГ /.
А в Швеция направо се учудих колко думи съвпадат с наши, но са малко на / селски /. тук.
Пожелавам ти приятни моменти с изпращането на старата и посрещането на новата година !