Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2015 16:21 - Доказателства за истинността и древността на Българския Зодиак.
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 4203 Коментари: 6 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В наше време се ползва Григорианският календар. Той е наложен с була от папа Григорий ХІІІ, през 1582 г. За негова основа е послужил проектът на проф. Луиджи Лилио Гарали, от Перуджа.

Всички познаваме този календар и вероятно много от нас са се питали:

  • Защо годината започва на първи януари?
  • Защо броят на дните в месеците е различен – 28, 29, 30, 31?
  • Защо се редуват месеци с различен брой дни, без никакво основание за това?
  • Защо броят на дните в сезоните и полугодията е различен?
  • Защо февруари е толкова къс?

Споменатите недостатъци на Григорианския календар не съществуват в Българския. В него всичко е точно, ясно, логично обосновано и непроменливо. За това е писано много в последните години и не е необходимо да повтарям вече известни неща.

Сравнявайки двата календара, някои хора, а вече и организации у нас, повдигат въпроса за замяна на съвременния календар с нашия – български, заради неговото съвършенство. Прагматичното мислене на тези хора и навярно известна доза национална гордост, и то с основание, ги кара да желаят замяната на чуждия – несъвършен календар, с родния – български. Цялата известна информация в написаното по тази тема им дава основание за това.

 

И аз, като човек уважаващ реда и симетрията, си мислех същото. Безспорно това ще е крачка напред. Пък и ще заменим нещо чуждо с нещо българско. Оказа се обаче, че ако го направим, ще заменим нещо българско с друго българско нещо, защото съвременният Григориански календар също е български. И той, и Българският календар произлизат от древния Български Зодиак.

Българският Зодиак е подчинен на две главни условия.

  •  
  • Първо. Той е ориентиран точно спрямо четирите астрономически точки – зимно и лятно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие.
  •  
  • Второ. Той е близо до математическото съвършенство за началата, върховете и краищата на зодиите-месеци и броя на дните в зодиите, сезоните и полугодията, доколкото за това позволява първото условие.

Най-древният аналог на Българския Зодиак е в Шумер. Той започва със зодия Стрелец, която е наричана само Мул-Гула – Великата зодия, докато всички останали имат по няколко имена.

Друг източник на сведения за Българския Зодиак е Симеоновият сборник, изнесен в десети век в Русия и известен днес като Изборник на Светослав. Там е описан и нарисуван Българският Зодиак, с начална зодия Стрелец. В него, вместо чуждата дума за знак – „зодия“, е използвана българската дума за време – „живот“.

 

Тя е единствената абсолютна мярка за време, която маже да бъде отнесена към всяко отделно нещо. Колкото са нещата във Вселената, толкова са и времената животи. Със същия смисъл думата „живот“ е използвана и в древните свещени писания за живота на патриарсите. „Авитохол живя 300 години. Ирник живя 150 години“.

 

Но Българският Зодиак е ползван от колобрите и посветените велможи, а за удобство е бил създаден за широка гражданска употреба Българският календар.

 

Българският Зодиак, освен че е бил ползван в България по времето на Симеон, е пренесен и в Италия – от Алцековите българи, от богомилите или от предишните преселения на българи на Апенинския полуостров. Там папа Григорий го установява като официален календар, с който светът си служи и днес. За това писа и Йордан Вълчев в книгата си “Календар и слово”.

 

Единственото, което е направил папа Григорий, е било да измести началото на съвременния календар десет дни след Коледа в Българския Зодиак и Нова година в Българския календар, за да не се обезличи големият християнски празник Рождество Христово.

 

 

 

Забележителни дни и нощи.

  • Бъдни вечер – на 21 срещу 22.12. В Българския Зодиак е нощта между петнадесетия и шестнадесетия ден от зодия Стрелец.
  • Коледа – 22.12. В българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Стрелец. Известен е и с имената ИН, Инник, Ининак, (Игнажден).
  • Първа пролет – 22.3. В Българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Риби. Известен е и с имената Дхауруз, Науруз.
  • Еновден – 22.6. В Българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Близнаци. Известен е и с имената ЕН, Енник, Енинак, (Еньовден).
  • 9. В Българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Везни. Не ми е известно името на този ден.

 

При високосна година

Денят на Слънцето – нов добавен ден между 22 и 23.6.  В Българския Зодиак е между шестнадесетия и седемнадесетия ден от зодия Близнаци – триста шестдесет и шестият – уравнителен ден, във високосна година. Най-висшият Български празник. Повод за Олимпийските игри.

 

Доказателства за истинността и древността на Българския Зодиак.

Доказателство първо. Исторически сведенията за Българския Зодиак са преди налагането на Григорианския календар.

Доказателство второ. Всички въпроси за несъвършенствата на съвременния календар, които си зададохме по-горе, получават своите отговори в Българския Зодиак.

Абсолютността на условие първо – ориентиране на Българския зодиак спрямо четирите астрономически точки, налага броят на дните в месеците да е такъв, че върхът на всяка зодия да е в средата и, а върхът на всеки сезон да съвпада с една от астрономическите точки. Това е наложило броя на дните и в съвременния календар.

Що се отнася до различието на броя на дните в сезоните и полугодията, за това е „виновен“ февруари. Защо той има 28/29 дни? Българският Зодиак дава отговор и на този въпрос. Защото Земята през февруари се движи по-бързо с около три дни в сравнение с останалата част от годината. Това е по условие първо, което е наложило по условие второ да се отброят толкова дни за февруари.

От казаното дотук се вижда, че Българският Зодиак е точна снимка на действителното положение и движение на системата Земя–Слънце, а не пригоден и натъкмен, скалъпен по нечие желание и за някакви нужди. Оттук следва още, че няма и не може да има друг Годишен Зодиак. Обективната истина в природата е една и истинският Годишен Зодиак може да е само един и това е Българският. Всичко друго е измислица.

Вероятно разглеждайки Зодиака, читателят ще се изненада от ранните дати за началата на сезоните. Основанието за това е, че Зодиакът отразява астраведичната причина, а календарът – метеорологичното следствие.

Ще дам пример с нещо обикновено, от бита. Когато сутрин поставяме съд с вода за чай върху огъня, това е причината, началото. След десет минути, когато водата заври, това е следствието, върхът.

Същото е и със Земята. Астраведичните промени настъпват в магнитосферата, в околоземното пространство и са причината, която ще се изрази като осезаемо следствие върху земната повърхност като метеорологични, сезонни промени, със закъснение от месец и половина, поради инертността на процесите върху масивното небесно тяло – планетата Земя.

Годишният Зодиак следва и отчита промяната на наклона на земната ос спрямо слънчевите лъчи в дадена географска точка, изразяваща се в промяна на съотношението тъмно–светло, нощ и ден. А температурните промени сме регистрирали и отразили в календара. Справките за времето на тяхната промяна правим пак там.

Доказателство трето. Това са многобройните сведения от нашата история, бит и култура, свързани с Българския Зодиак, което ми дава основание да твърдя, че нашата празнична система от времето преди приемане на християнството се основава на Българския Зодиак. Не съм специалист в тази област, затова само ще спомена някои дати без коментар.

  • Днес изследователите у нас са единодушни, че в древността българската година е започвала на 22 декември. На 21 декември от Зодиака е Бъдни вечер, а на 22 Коледа – върхът на зодия Стрелец, върхът на астраведичната зима, краят и началото на астраведичната година и Зодиака. На 24 декември е Бъдни вечер, а на 25 – Рождество Христово, според църковния календар.
  • На 6 януари е Бъдни вечер, а на 7 – Рождество Христово, по Юлианския календар, ползван от старостилните църкви. В Зодиака на 6 януари завършва зодия Стрелец, а на 7 започва зодия Козирог.
  • На 6 февруари завършва зодия Козирог, а на 7 започва зодия Водолей и астраведичната пролет. Около тази дата пойните птици започват да пеят своите песни.
  • На 22 март е Първа пролет, а според Зодиака тогава е върхът на зодия Риби и на астраведичната пролет.
  • На 6 май е Гергьовден, а на седми – Летов ден. Според Зодиака на шести завършва зодия Овен. Заради това на този ден се принасят в жертва агнета и овни. На 7 май започва зодия Телец. Тогава е началото и на астраведичното лято.
  • На 24 юни е Еньовден – ден за бране на билки. Според Зодиака 22 юни е Еновден, върхът на зодия Близнаци, на астраведичното лято, астраведичната година и Зодиака.
  • На 6 август е Преображение. Според Евангелието тогава Христос се е преобразил пред своите ученици. Според народа тогава Слънцето се обръща и поема обратния път. Според Зодиака на шести завършва зодия Рак. Тогава завършва и астраведичното лято. На 7 август започва астраведичната есен.
  • На 21 ноември от църковния календар е Въведение Богородично. Според Евангелието на този ден Дева Мария е въведена в храма господен. Според Зодиака на 22 ноември е върхът на зодия Дева.
  • На 6 декември е Никулден. Според Зодиака тогава завършва зодия Дева.

Това са само няколко празника, но те са основни и показателни за връзката на старото и новото време с Българския Зодиак.

В древността, към познанието на нашите деди за изграждането, съществуването и отмирането на небесните тела. За раждането, еволюцията и разграждането на материята. За същността на пространството и времето. Но тъй като всичко това е абстрактно и недостижимо за обикновените хора, а дори и за съвременната наука, древните наши праотци са се постарали тези знания да останат в паметта на хората, като са направили няколко важни неща.

  • Първо. За всеки етап от развитието на небесните тела са избрали дванадесет символа, предимно животни, които имат някаква идейна прилика със съответния етап. Това е Зодиакът.
  • Второ. Разделят небесния кръг на нашата галактика на дванадесет участъка – съзвездия, със същите имена. Това е Астралният Зодиак. Той е звездната карта на Млечния път – циферблатът на часовника, с който са измервали големите, епохалните времена.
  • Трето. Разделят земната година на дванадесет зодии-месеци, със същите имена. Това е Годишният –  Българският Зодиак.
  • Четвърто. Създават наука за отчитане влиянието на Слънцето, Месеца и Астрала върху Земята и промените, които ще последват тук. Името и е АСТРА ВЕДА, на гръцки Астрология. В Китай е останала в Бха Гуа и И Дзин – Книга на промените.

Днес варианти на Българския зодиак и деривати на АСТРА ВЕДА шестват по света, а истината чака своите откриватели.

 

Българският календар  - устройство

Устройството на българския календар не е сложно, а по преценка на специалистите е уникално заради начина на разпределянето на дните, седмиците и месеците в годината. 364 е наречено “златно календарно число”, тъй като е кратно на 2, 4, 7, 13 и 91 (2 са полугодията, 4 са сезоните, 7 са дните в седмицата, 13 са седмиците в един сезон, 91 са дните в един сезон). Всеки сезон започва винаги в неделя и свършва винаги в събота. Всяка година една и съща дата съответства на един и същи ден от седмицата.

Всяка група от 12 години е обединена в един цикъл. В 12-годишния цикъл годините носят названията на зодиакални съзвездия с имена на животни:

12-годишният цикъл е свързан с движението на планетата Юпитер около Слънцето – една орбитална обиколка е приблизително равна на 12 (11,86) земни години.

глиган – докс

самур – сомор, шъши, съсел, каран

вол – шегор

тигър – барс, баръс

заек – дван

змей – вер, хала, кала, драгон

змия – дилом, селен

кон – таг, теку, имен, алаш

маймуна – писин, себек (заради “писин” понякога се бърка с котка)

овен – север, севар, сура, рас

петел – тох, тах, таш

куче – етх

 

Всеки пет 12-годишни цикъла образували един 60-годишен цикъл. На всеки 60 години имало специален ден, извън календарните дни, чрез който се компенсират натрупаните разлики във времето през изминалите години. За необходимостта от нулев ден на всеки 60 години са знаели и други народи. Шумерите са наричали този период “сос”, във връзка с тяхното име на Сириус – „Сот”. Африканското племе догони празнува деня “сиги” на всеки 60 години. Маите на всеки 52 години също са имали специален празник.

60-годишният цикъл и високосните години са доказателство, че при създаването на древния българския календар са ползвани дългогодишни астрономически наблюдения и точни математически изчисления.

Всеки от 12-годишните цикли, влизащи в един 60-годишен цикъл, е под знака на една от петте стихии – вода, огън, земя, дърво, метал.

Освен връзката с петте природни стихии (първоелемента) 12 годишните цикли са свързани и с градивните сили, наричани „мъжки” и „женски”. Всеки цикъл от 12 години може да бъде само мъжки или само женски.Структурата и елементите на българския календар са възстановени по исторически документи, традиционната българска празнична система, митологията и фолклора, а също и чрез сравнителен анализ на календари на сродни народи.

През 1976 г. ЮНЕСКО (Организация на Обединените нации за образование, наука и култура) обявява древния български календар за най-точния в света. През 80-те години на миналия век специално създадена комисия към ЮНЕСКО е разработила проект за единен световен календар. За основа на новия календар учените са използвали древния български каленар, изтъквайки неговите качества. По политически, но най-вече по икономически причини, проектът за единен световен календар не е осъществен.

Българският календар се отличава със своята точност и практичност. Само в този календар всяка дата се пада винаги в един и същ ден от седмицата, а добавянето на още един нулев ден на всеки 60 години компенсира разликата между календарната и астрономическата година.

Исторически извори относно календара ни (общодостъпни в интернет)

Именник на Българските Канове
Чаталарският Надпис:
Надписът на за покръстването от Балши
Преписката на Тодор Доксов от 9 век
Рилският Дамаскин от 17 век

 

Цитати с доказателствен материал относно самото наличие на прабългарският календар, оспорван от множество злонамерени към българщината хора.

От: ЙОРДАН ВЪЛЧЕВ “ Календар и слово ”

“ Д. Маринов установил, че нашият народ смята за начало на своята нова година на св.Игнатий Богоносец – Игнажден: “Игнажден, това е народната Нова година.” Селяни от с.Търново сега Симеоновград подчертали: “Игнажден народната Нова година.” В различните краища на българските земи този празник има различни имена, но смисълът му – Нова година – е неизменен,” (стр. 11)

“Запитах Пенчо Гайдарджиев от с.Кацелово Русенски окръг, дали е чул за деня Идинажден.Отговорът: “По нас е Еднажден, най-късият ден. Това е Новата година, всички знаят.” Зададох и втори въпрос – а какво представлява денят Игнажден, чул ли е за него. Той отговори: Това е от песента “Замъчи се божа майка от Игнажден до кол e да.” Не знам кога се пада тоя ден, може да се отнася за Еднажден, ама не знам. Еднажден си е най-късият ден.” (стр.12)

“На въпроса дали месечината играе роля в календара, един овчар от с.Испулин, сега Бероново, Котленско, разбрал, че го питат дали от мените на месечината (лунните фази) зависят месеците. И отговорил, че месчината само слугува на месеците, но не ги прави.” (стр. 15)

“Категоричен в своите антилунни схващания е и един от село Ваксево, Кюстендилско. На въпроса дали отмерва годината по луната, отговорил кратко: “Луната е на турците.” Сиреч българския календар няма нищо общо с луната, календарът е слънчев. Това потвърждава и Хр. Вакарелски в своята етнография: “лунна година в практиката на народа не съществува.” (стр. 16)

“Но ето и гатанка от с.Смърдеш костурско.Записана е на магнетофонна лента и на лист от поета и фолклориста Христофор Дзавела, съобщена му е през 1970г. от Малина Стамболджиева, 70 годишна, необразована, бежанка от с.Смърдеш, което се намира недалеч от с.Загоричене, където е роден и самият Дзавела. Текстът: “Един орех има 12 клона, на всеки клон по 4 гнезда, във всяко гнездо по два сухи листа, всичките зелени листа на дървото са 364, а един е от бога небоядисан.” Разбираме, че бог е направил годината от 365 дни, но -“боядисал” в зелено само 364 дни, а човекът, древния български календарист “измъкнал” един от ръцете на бога и така денят останал “небоядисан” от бога и човекът, древният българин, сложил този ден под своя власт, отделил го като нулев ден.” (стр 19)

“Ето какво ни казва за Еньовден Хр. Вакарелски: “С Еньовден се свързват представите на народа за поврат в природата, начало на второ полугодие. От наблюденията си народът знае, че “Слънцето се завърта към зимата.” Това потвърждава народното съзнание, че Еньовден сочи деня на лятното слънцестояние, че в предхристиянските ни времена се е падал точно в този ден.”(стр.22)

“За най-старо възрожденско изображение можем да сметнем коня, върху който седи Маринчо Бимбалов Страшния от неговия надгробен паметник. Изписаната върху камъка година на неговата кончина 1762 е по календара кон.” (стр. 175)

 

“През 1836г. Започва възстановяване на манастира в Поморие.Високо над входната врата на черквата изпъква малко каменно изображение на агне. Строителите отбелязали годината на възстановяването й по българския календар – 1836 коч.(стр.176)

– “В черквата “Света Богородица” в Свищов се съхранява стар надгробен кръст – голям и изящно изработен. Върху него над името на починалия е издълбан малък равнораменен кръст, върху който е кацнал петел, а отдолу е отбелязана годината 1837, която по календара е петел.”(стр. 176)

– “През 1853г. в манастира на с.Пещера, Пернишко, се изработва каменен релеф. Върху него е изобразен Саваот, от двете му страни надпис :”18 – 53”. В долния край са изобразени два вола. Годината е по календара Вол.” (стр. 177)

– “През 1861г. неизвестен майстор започва да строи къща на голям търговец в Свищов. В левия горен ъгъл на фасадата той изобразява петел, а под него две кучета – с това датира първата и втората година от своята работа, подчертавайки че 1861г. е петел, а 1862 – куче.В средата на фасадата изпъква изящно изработен каменен релеф. На него се вижда едър глиган в настръхнала поза, в десен профил. Под глигана е изписано името на собственика. Също и датата на която къщата е била осветена – 18 юлий 5 – 1863. Денят е даден по юлиянския и по грегорианския календар, а 1863г. е по нашия календар свиня.”(стр. 179)

– “През 1867г. е осветена богатска къща в центъра на Габрово. Тя е известна като Дечковата къща.” На приземния портален вход майсторът направил каменен свод. Той се състои от девет камъка. На третия камък отляво надясно стилизирано е изобразен заек...На последния камък е издълбано “1867”. Тази година е по календара заек.” (стр. 180)

– “През 1868г. се освещава богатска къща в Банско, наричана “Рашковата къща”. Върху фасадата е нарисувана в ярко синьо двуглава птица с фантастични криле. Под птицата е отбелязана годината, която в календара е змей.”(стр. 181)

– “През 1873г. в Банско се освещава друга богатска къща – “Даскаревата къща”. В десния горен край на фасадата й е нарисувана птица, а под нея е написано “1873”. И тук боята е ярко синя, както върху “Рашковата къща”.Годината е петел.”(стр.181)

– “Къщата на бай Стоян от Осенов Лаг.....остана ми записката с нейните две дати – 1892г., когата се е построявала старата къща украсена със “змейовината”, и1921г., когато се е родил Стоян – Ташо. Първата е по календата змей, а втората – петел. Дядото е наричал Ташо своя внук Стоян, защото знаел-помнел, че някога на петела се е казвало тах-тох.” (стр. 183)

– “Равнораменният кръст е най-простият и най-лесният за изписване или издълбаване символ на българския календар, символ и на национална принадлежност. В дълбоката древност го виждаме пред името на Омуртаг в неговия пръстен-печат. Също и върху монети на Константин-Асен Тих и на още други царе.”(стр. 187)

– “В чест на реформата папа Григорий XIII издал възпоменателен медал. Върху лицевата страна на медала виждаме самия папа, в десен профил и ореолен надпис .......На обратната страна на медала ни изненадва образът на един виторог коч – анфас, с човешки поглед, с лавров венец от рог до рог под брадата и средновековна професорска папионка над челото между рогата и ореолен надпис – “година на поправката MDLXXXII (1582)”.....Ние съзираме в изображението един възшествен герб. Папата поема поема престола си в 1572г., която по нашия календар е коч.” (стр. 190)

 

ПЕТЪР ДОБРЕВ
“Преоткриването на прабългарския календар"

“За разлика от споменатите древни народи, памирците у които са останали преки следи от календара на българите, а също роднините на древните българи в Кавказ, са запазили в календарите си нещо, което не притежават дори древните египтяни, нито согдийците, хорезмийците и персите. У тях отделния период, свързан с новата година се състои не от пет дни (допълнени в Египет с още един ден), а само от един единствен ден – самата Нова година. Особеният памирски празник Шогун (деня на жреците) трае само един единствен ден. А периодът БИХ, отбелязан в записките на Ал-Бируни, трае само един единствен ден.” (стр. 141)

. Начинът, по който се определял покровителя на годината, е описан подробно от арабския астроном Ал Бируни и се е състоял в следното: от първата година по сакската ера ­ 78 г., се изваждали 2,2 календарни години, за да започне отброяването на годините от началната година на сакския циклов кръг, който започвал очевидно не в 78, а в 76 година. Годината 76-а е забележителна с това, че съответства на година с име Плъх (Мишка), която е първа година от българския циклов календар. Тези особености показват, че сакския циклов календар е имал същата астрономична изходна точка, както и древнобългарския календар, а следователно е бил една от ранните разновидности на източните циклови календари, разпространени в земите край Памир и Хиндукуш. 

През 814 г. (година Кон=Таг) се възцарява кан ОМОР-ТАГ.
През 853 г. (година Барс) се възцарява княз БОРИС, известен още като Богор и Богорис. Много вероятно е Борис (Барис при българите на Волга) да е второто име, календарното прозвище на владетеля.
През 892 г. (година Мишка=Шиш) се възцарява цар Симеон, наречен Шишман в Пинциевата грамота. На чувашки език звучи като Шаши.
През 976 г. (година Мишка=Шиш) се възцарява цар Роман Шишман. Добавката “ман” в името напомня памирското понятие ман ­ месец, сезон.
През 944 г. (година Кон=Алаша) се възцарява цар Самуил, наречен от Паисий Хилендарски в “История славянобългарска” с двойното име Самуил Алаша. В българските народни говори и Кавказ алаша означава хубав, расов кон. На чувашки език звучи като лаша.
През 1257 г. (година Кон=Тих) се възцарява Константин Асен, известен с прозвището Тих. Древнобългарското Теку се среща у естонците като Тек, а у чувашите като Тиха (жребец).
В периода 1052­1207 г. начело на българите застават владетели с двойни имена, едното от които е Хала или Кала ­ цар Титуш Хала, Кало-Петър, Кала-Йоан (Калоян). Годините, в които заемат престола ­ 1052, 1084, 1196 ­ са години Дракон (лат.) = Хала, змей (бълг.). Могат да се посочат още редица примери на зодиакални имена, включително със синоними (Шъши=Съсел=Сомор; Теку=Тих=Алаша; Дилом=Дилан и пр.).

 

“А за да достигнат до нас тези названия, главната заслуга е на народната памет, която е предавала от век на век особените древнобългарски броячки и названията на животните от цикловия календар. Един прекрасен образец от този тип е например календарът, нарисуван от поп Минчо от село Дъбене през 1876г.”(стр. 159)

– “Първият ден от древнобългарската година е имал името Идинак и не е влизал в нито един месец. (стр. 178)

– “Останалите 364 дни от древнобългарската година са се разпределяли в съответствие с една удивително хармонична идея. Всеки обикновен месец е съдържал два полумесеца от 15 дни и се е равнявал на 30 дни. Същевременно към четири от месеците от годината – и това са били първите месеци от всеки сезон – се е добавял допълнителен 31-ви ден. (стр. 179)

– “С тези свои особености древнобългарския годишен календар изпъква като най-съвършенният календарен образец, създаден от древния свят. Неговото предимство пред останалите календари е съвършенно очевидно и лесно се долавя от всеки, който има минимална математическа подготовка. Затова съвършенно прави са малцината български автори, които поставиха този проблем на вниманието не само на България, но и на света. Издържана е и тяхната идея да се използва древнобългарския календар като модел за подготвяния от Юнеско единен световен календар.(стр. 180)


По същество календара на поп Минчо съдържа информация за строежа на слънчевата система. В центъра върху образа на Слънцето се намират Земята и Юпитер. Следва 12-зъбно колело. Тази композиция указва, че нашият календар е слънчево-юпитеров с 12-годишен календарен цикъл. Обозначена е и 1837г. петел. В най-външния пояс на композицията са изобразени още осем планети. Съдим, че са планети, защото са показани с фази като луната. Десетата планета е обозначена с а - алем - първи. Така общият брой на планетите в слънчевата система става 10, а не 9 както са ни учили. (Ще отбележим, че едва през лятото на 2005г. НАСА официално съобщи за откриването на десетата планета) (по Петър Добрев)

image

Календара на Поп Минчо - оригинал и стилизирана версия.

 Източници
http://calendar.samoistina.com
http://megavselena.bg/bylgarskiyat-zodiak/
historybg.info




Гласувай:
3
0



1. didanov - Българската седмица е започвала с ...
23.12.2015 16:23
Българската седмица е започвала с Неделя. Самото име подсказва, че Неделята е неработен ден. Седмиците се повтарят една след друга и е без значение дали Неделята ще се счита за ден първи, или последен от седмицата, както е в Григорианския календар. Днес Неделята е почивен ден след трудовата седмица, а в древността е била ден първи, ден за размисъл и планиране на дейността за предстоящата трудова седмица. С това нашите деди поставят разума преди труда, както за всяка дейност в своя живот. Денят Неделя не е броен. Бройни имена получават останалите дни от седмицата.

Първият е Понеделник. Той не получава числово название, например Пръвник, защото така директно ще бъде посочен като начален ден на седмицата. Не е наречен и Вторник, защото Неделята не е броен ден, а е получил най-точното име Понеделник – След Неделник, като с това се утвърждава Неделята като начален ден на седмицата.

Думата по се е употребявала в някои наши диалекти като синоним на след. Дори и днес в шоплука може да се чуе „оди по мене“ – „върви след мен“.

Вторият броен ден естествено е наречен Вторник.

Третият ден не е наречен с бройно име, а с името Сряда – среда. С това се указва, че Срядата е действителната среда на седмицата, което също уточнява, че Неделята е начален, неброен ден.

Четвъртък и Петък са наречени с естествени бройни имена.

Последният ден има лично, а не бройно име – Събота. То не показва собствения си смисъл, но логично и звуково най-близо до него стои думата събор. Възможно е това да е смисълът на Събота – завършек.

В календара, ползван в Съединените щати днес, седмицата започва от Неделя.

Как са изписвали датите в древността?

Водещо е било астраведичното начало, а астраведичните различия между зодиите са по-осезаеми и ясни от тези на отделните дни. И за да се изведе на преден план числото дванадесет, първо се е изписвала зодията или месецът от календара и след това денят и годината.

И този начин на записване е наложен като календарна особеност в САЩ. Също там е наложено отброяване на часовете през денонощието да става на два пъти по дванадесет – преди полунощ и след полунощ. Така отново се акцентира на числото дванадесет.
цитирай
2. didanov - Заради своята точност древният български календар е ползван и от други народи
23.12.2015 16:26
аради своята точност древният български календар е ползван и от други народи. В Китай 60 годишният циклов календар е въведен от император Хуан Ти, известен като „Жълтия император”. Хуан Ти произлизал от народите, живеещи северозападно от китайските княжества. През 2636 (според някои автори през 2696) г.пр.Хр. със заповед на Хуан Ти в Китай бил въведен 12 и 60 цикловият български календар, който първоначално бил ползван само за 12- и 60-дневни цикъла. Дотогава китайците, които били основно земеделски народи, са си служили с календар от земеделски тип, който се състоял от 24 сезона. След време от 12- и 60-дневни цикли китайците с малки промени въвели и 12- и 60-годишните календарни цикли. Китайският вариант на календара през годините е претърпял редица промени, и постепенно се е превърнал в слънчево-лунен – съобразен е и с месечното движение на Луната, но продължителността на годината периодично се изравнява с тази на Слънчевата година. Изравняването става чрез прибавяне на различен брой дни към всяка година. Затова началото на китайската нова година не е постоянна дата, а ежегодно се колебае между 21 януари и 21 февруари. В периода между V и VІ век китайският календар е заимстван от съседни народи – японци, виетнамци, тюрки и някои южносибирски племена. Китайският календар се е запазил и се използва и до днес.

Двойник на българския календар се среща при саките – древен и многоброен народ, обитаващ територии между Памир и Каспийско море. Във връзка със заселване на саки в Идия, индийски астрономи са въвели нова местна система на летоброене, с начало 78 г.сл.Хр.

При съставянето на древния български календар и при неговото усъвършенстване са ползвани точни астрономически и математически познания. Не е установено дали древните българи са заимствали тези знания от друга цивилизация или са достигнали до тях чрез собствени наблюдения и изследвания. Част от колобрите – висшите жреци, са се занимавали основно с астрономически изследвания. На местата, където са живели древните българи, са открити останки от астрономически съоръжения (в град Аркаим, на връх Кан Тенгри в планината Тян Шан, в дн. Северен Афганистан и др.). Древните българи са притежавали знания и опит в земеделието и строителството, което говори за висока степен на цивилизованост и за умения за изучаване и ползване на околната среда. Българският календар е резултат от задълбочени познания за движението на небесните тела и техните взаимни позиции, а също и от системни наблюдения на климатичните промени.

Структурата и елементите на българския календар са възстановени по исторически документи, традиционната българска празнична система, митологията и фолклора, а също и чрез сравнителен анализ на календари на сродни народи.

Първото достоверно приравняване на древния български календар към днешния Григориански календар е извършено от Димитър Съсълов. Ползвайки информация от китайски летописи (Ши-Ки, Циен-Хан-Шу, Хоу-Хан-Шу), а също и трудовете на Де Гроот, Х. Масперо, Ф. Краус, Кацоуро Хара, Ф. Хиртх, Геза Фехер и други автори, Димитър Съсълов е публикувал през 1936 г. една от първите възстановки на древния български календар.
цитирай
3. syrmaepon - В календара на поп Минчо има имена на ...
24.12.2015 11:19
В календара на поп Минчо има имена на две животни и други неща. Всички факти след 12-13 век лично аз приемам с въпросителен знак, тъй като с идването на монголите, животинския календар се разпространява до Крим, а вероятно и по-далеч, а също и в Иран. Така, че ако ще говорим за исконене български древен календар, ще трябва да се съсредоточим в ранните епохи и най-вече Първата Българска държава. За съжаление , източниците от този период са твърде малко.
Що се отнася до почивни дни, празници, слънцестоене и прочие, почти всички народи, дори и малки общества имат свои системи и названия, тъй като такъв календар е нужен за извършване на селскостопанските дейности и особено за земеделието. Сега чии жреци са по-обучени ))) това е друг въпрос. Но още в древни времена има обсерватории, макар и първобитни и още в древни култури са определяли главните астрономически явления. Такава информация се е пренасяла през вековете и е трудно да се каже кой е бил пръв и най-добър и от кого какво е взел

цитирай
4. didanov - сирме не се опитвай да омаловажиш значението на календара ни
24.12.2015 14:11
приведох достатъчно доказателства както от ПБЦ така и след 12 -13 век, лесно е да се постави под въпрос но очаквам конкретни контрааргументи. Налице е приемственост въпреки приемането на християнството. фактите можеш да приемаш както си искаш, но хора специалистите и разбиращи от от това са си казали мнението и то подтвърждава казаното от мен. Единственото общо, което може да имат монголите с нашия календар е че са го приемствали както китайците и индийците от нашите прадеди, всеки може да си създаде календар и да го свърже с някакво значимо за него събитие, но никой друг не е успял досега да създаде такъв точен зодиак и календар, с толкова древен произход, освен ако знаеш за някой друг ?Разбира се, че е имало древни обсерватории за наблюдение на астрономически явления, има и много тракийски такива, но знания за тях не са много и са в сферата на предположенията. аз лично си мисля, че в скоро време ще се открие тракийски календар по нашите земи, който да е толкова точен като нашия, защотото ако българите са го взамимствали от някого то това може да е било от тукашната дрвена цивилизация.Весели празници.
цитирай
5. mt46 - Поздрави!...
25.12.2015 22:58
Добре аргументиран материал...
цитирай
6. elcho - Предлагам на syrmaepon....
31.12.2015 13:58
...да влезне в " ТАН НАК РА " и да прочете за Българският Календар и след това спокойно да си поправи КОМЕНТАРА !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2322800
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5790
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?