Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2015 00:45 - Обсадата на Дръстър - поредната военна хитрина на цар Ивайло срещу ромейската войска
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 9014 Коментари: 30 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Черна неволя настана

      над клета земя българска.

      Татари палят, убиват,

      боляри грабят народа.

      Дете във майка проплака,

      закрила няма от нийде…

Я стани, юнак Ивайло,

      татари да си прокудиш,

      боляри да си надвиеш,

      за правда да ни поведеш…



След битката при Пигрицион (didanov.blog.bg/history/2015/12/06/bitkata-pri-pigricion-quot-lesno-e-da-se-umre-trudnoto-e-da-.1412862):
"

Ивайло седна край огъня и замислено разбута главните.

      — Вие ме познавате, братя. Живота си съм посветил на тази борба и няма да се откажа от нея. Не с четири хиляди, а и с четири души да остана, ще продължа да се бия за народа. Напоследък много мислих, неведнъж си повтарях думите на императора, казани пред тебе, Тодоре. И видях, борбата ни е загубена. Може много битки да спечелим, много войски да сломим, но накрая ще ни бият.

      Тези слова, изречени след една голяма победа, ни попариха. А убеждението, с което ги произнасяше, ги правеше да звучат като повеля на неумолимата съдба.

      — Ние се топим от ден на ден — продължи той. — Няма вече доброволци за войската ни, а и да има, болярите ги излавят и оковават. На Михаил Глава и на Иван Мицо в Тракия непрекъснато идват подкрепления. Ако свърши войската на Византия, цялата земя, всички царства ще й дадат своите войски. Защото царете и болярите от цял свят са едни и същи и ще се подкрепят срещу зло като нас. Разбирате ли сега, приятели, защо не можем да успеем?

      — Не е възможно да си прав — горещо възрази Дамян, но в гласа му трепна сподавен стон. — Нима войската, която от две години знае само да побеждава, сега безславно ще свие пряпорците?

      Казах вече, че няма да се откажа от борбата. Но така, както сме сега, нямаме сили да бием ромеите. Трябва ни съюзник.

      — Да не си решил да извикаме татарите на Ногая? — с тъжна насмешка подхвърли Дамян. — Или мислиш за търновградските боляри?

      Ивайло се усмихна незлобиво. Той разбираше какво става в душата на приятеля ни.

      — Не ни трябват такива съюзници. С нас ще бъде друг, по-верен — времето. Ето какво съм намислил. Ти, Дамяне, и ти, Тодоре, ще подготвите съюзника ни. Вземете няколко души и идете в Дръстър*. Плюйте си на ръцете и стегнете крепостта за зимата, и то не само за зимуване, а като за дълга обсада. Няма защо да ви уча — вие по-добре от мене разбирате тези работи. Ние с Касим ще продължим с бой да изтощаваме ромеите. После времето и студът ще си кажат думата.

      [* _Дръстър_ — град и крепост на мястото на днешната Силистра.]

      С това приключихме разговора. Ние с Дамян не чакахме подсещане, а като се развиделя, яхнахме конете и тръгнахме на север.......

 

Крепостта Дръстър е опряна на Дунава. Когато пристигнахме там, първата ни работа беше да свикаме цялото население и да укрепим и потегнем стените. Заедно с това почистихме и издълбахме по-дълбоко рова извън крепостната стена, докато в същото време стотици коли мъкнеха непрекъснато храна, дърва за огрев, катран, смола, дълги и прави клонове за изработване на копия и стрели. Събрахме и хиляди овчи кожи, за да облечем топло войската.

      Месец и половина продължи тази непосилна подготовка. Но когато Ивайло влезе заедно с първия сняг в крепостта, ние бяхме готови да издържим обсада не една зима, а цяла година.

      Идването на Ивайло в Дръстър съвпадна с едно събитие, което прекърши много духове, включително и моя. Войската дойде към обед. Привечер един запъхтян конник, прашен и окъсан до неузнаваемост, спря пред главната порта и поиска да спуснем моста. Когато влезе в крепостта, открихме, че беше Георги, братът на Куман, който би трябвало сега да държи в ръката си Търновград.

      — Нещастие! — бяха първите му думи. — Пропадна престолнината!

      — Успокой се, Георге. — Царят сам даваше пример със спокойствието си. — Успокой се и разкажи всичко поред.

      — Как да съм спокоен, господарю? Как да разказвам наред, когато всичко пропадна? — Той отмести очи. — Има друг цар на престола.

      Никаква сянка не помрачи мъжественото лице на Ивайло. Сякаш не му съобщаваха за края на неговото царуване.

      — Тъй ли? — рече той без външно вълнение. — И кой е моят заместник?

      — Синът на Мицо. Сега се нарича Иван Асен.

      — Виж ти, виж ти… Човек да не му се надява. А вие как го пуснахте в Търновград?

      — Болярите измамиха народа. Пуснаха слух, че уж си убит в битките, дори преоблякоха един изменник, който дойде като вестоносец и каза същото. Тогава, докато народът и войската тъгуваха за тебе, те овладяха крепостта и хвърлиха в тъмница най-верните ти люде. Радко се опита да брани двореца, но те го убиха посред престолната зала.

      — Кога стана това?

      — Преди десет дни.

      — А ти как се спаси?

      — Крих се цяла неделя в къщичката на един технитар, признателен за минала услуга. Нито за миг не повярвах, че си убит, и щом можах да се измъкна, тръгнах да те диря. — Георги преглътна шумно. — Докато още се криех, болярите свикаха синклита*, решиха, че царството не може да остане без цар, и избраха Иван Мицо, който ядеше пердах от Стан някъде към Боруй. На третия ден той се яви пред Търновград заедно с войската си, отвориха му вратите и го настаниха на престола.

      [* _Синклит_ (или _булевторион_) — болярски съвет, в който участвували само великите боляри и патриархът.]

      — Ами Мария?

      — Те отдавна не я обичаха, господарю.

      — Войводо — поправи го Ивайло. — Щом има нов цар в Търновград, аз съм пак само войвода. Та какво стана, казваш, с Мария?

      — Щом дойде Иван Мицо, изпратиха я със сина й Михаил под стража в Адрианопол. Казват… — Георги се позапъна, — казват, че в утробата си носела друго, твое дете, войводо.

      Дори и при тази вест вождът остана ледено спокоен, само мускулчето заигра пак на бузата му.

      — Друго стори ли пришълецът?

      — Както разправят, първата му работа била да скъса закона, закачен в престолната зала, и да обяви, че отменя всички твои повели.

      — Че как иначе? Този закон беше трън в очите на болярите.

— Какво ще правим сега? — запита най-сетне Касим бег.

      — Няма какво да правим — каза Ивайло. — Положението не се е променило. Ние тръгнахме да браним народа, а не да търсим царска корона и власт.

      — Как? — сепна се Дамян. — Мигар ще оставим онова хлапе да мърси престола на Асеневците?

      — Напролет ще се разправим и с него. Дотогава имаме други грижи.

......

Само няколко неща нарушиха ежедневието през трите месеца, които прекарахме обсадени в Дръстър.

Ромеите направиха няколко опита да овладеят крепостта, но няма да ги описвам — в тях до сериозни сражения не се стигна.

      Човешки погледнато, тези люде бяха за окайване. Незапомнено суровата зима се влачеше бавно, а те зъзнеха в шатрите или около огньовете си. Дунав замръзна, а въздухът беше така студен, че — както воините обичаха да казват — плюнката се заледяваше в устата. Неведнъж си мислех за стария военачалник Михаил Глава Тарханиот, за благородството му, което ме караше да не го мразя, въпреки че беше най-страшният ни враг. Къде ли мръзнеше в тази люта зима? Дали се свиваше под кожусите на одъра си, или като Ксенофонт* даваше на воините си пример как да се борят със студа?

      [* _Ксенофонт_ е гръцки историк и пълководец, живял през VV в. пр.н.е. В своето знаменито съчинение за похода на гърците в подкрепа на Кир Млади срещу Артаксеркс „Анабазис“ разказва, че когато веднъж войската му била затрупана от сняг в Армения, сутринта никой не искал да напусне топлото си легло. Тогава Ксенофонт дал пример, като скочил и още необлечен, започнал да сече дърва. Други го последвали и разбрали, че с физически труд могат да преодолеят студа.]

      В същото време нашите войскари караха охолна и заслужена почивка. Те имаха топли дрехи и жилища, дърва и храна, колкото искат, и чести дажби вино. Все пак Ивайло ги караше да работят много. Той казваше, че лентяйството е най-големият враг на войската, и затова искаше поне половината им ден да е запълнен или с работа по доукрепяването на стената, или с непрестанни учения. Този здрав и редовен живот ги освежаваше, ободряваше и повишаваше духа им.

      Веднъж — това беше някъде към Васильовден — Ивайло ме взе със себе си да направим преглед на крепостта и на стражите по стените и вратите. Изкачихме се по заледените стъпала на една кула и излязохме на площадката. Там бавно крачеше стражник в дълъг до земята кожух и рунтав калпак, нахлупен до веждите. От дишането мустаците му бяха замръзнали и висеха като ледени шушулки. Приближихме до него. Посрещна ни почтително, спокойно облегнат на копието си.

      — Е, как е — дружелюбно заговори Ивайло, — какво правят ромеите?

      — Нищо, войводо. Мръзнат.

      Познах го по гласа. Беше Велегняв, синът на дядо Никодим.

      — Ще замръзнат ли достатъчно, че после да ги бием?

      — Ще ги бием, но…

      — Какво „но“? — сепна се войводата. — Какво искаш да кажеш?

      — Нищо, войводо. Ще ги бием, но не ще победим.

      — Защо?

      Велегняв въздъхна, сякаш му беше неприятно да говори за това. Той замислено разтърка замръзналия си нос и бавно отвърна:

      — Защото светът е против нас, войводо. По земята има повече царства, отколкото воини под твоя пряпорец, и навсякъде е все същото — богати и сиромаси, господари и отроци. Ние се борим за право дело, но как можем да надвием на целия свят?

      Ивайло неволно направи крачка назад. Сигурно е ужасно да чуеш друга уста да изрича най-съкровените ти мисли.

      — Кой си ти, че мълвиш такива слова? Човек ли си или сатана?

      — Аз съм бедняк като тебе. Следвам те отдавна, през много битки. Воювал съм и срещу татари, и срещу боляри, и срещу ромеи. Аз с тези ръце сложих короната на главата ти в Царевец. И ще те следвам до смъртта си.

      — Как те зоват? Името си кажи!

      — Ти сам го каза в Търновград. Аз съм… народът…

      Войводата не издържа. Той се обърна рязко, побягна по стълбите и се затвори в стаята си. До другата сутрин никой не го видя. Навярно цяла нощ е разговарял като Марк Аврелий* сам със себе си, борил се е с противоречията, търсил е истината. Той никога не спомена за тази нощ, нито пък някой го запита.

      [* _Марк Аврелий_ — римски император (121–181 г.) и философ-стоик. Оставил една книга с философски разсъждения „Размишления към самия мене“, преведена и на български.]

      Целият януари премина в жестоки студове. Стари хора като дядо Никодим гъдуларя разправяха, че не си спомнят друга подобна зима. За всеобща изненада Михаил Глава Тарханиот избра точно този месец за най-страшния си пристъп срещу крепостта. Разбира се, като имахме на своя страна природата, ние лесно го отбихме, но ромеите го заплатиха скъпо — оставиха повече от хиляда трупа под стените.

      Седмица по-късно една страшна буря довя при нас неочаквано подкрепление. В този ден откъм Дунава идваше зловещ вятър, свистеше в комините и в зъберите на крепостта, вдигаше облаци ситни снежни кристалчета и ги трупаше на гигантски преспи. Сред тази развилняла се стихия една дружина от около петстотин души спря пред вратата и направи знаци, че иска да влезе. Хората викаха нещо, но вятърът отнасяше думите им. Аз се боях от измама и предателство, но Ивайло заповяда да спуснем моста. Новодошлите го преминаха с песен и се втурнаха да ни прегръщат. Един великан обгърна войводата в дългите си ръце и го целуна звучно. После свали гуглата и калпака си и пред нас лъсна ухиленото валчесто лице на Стан.

      — Стан, братко! — радостно извика Ивайло. — Откъде пристигаш? Да не се спущаш от небето?

      — От небето я — изсмя се оня, — как не! До шия сняг съм газил, студ съм брал, дето и катрана в пъклото може да замрази. А вие се греете тук край огнищата и пет пари не давате за нищо и никого…

      Докато воините му се пръснаха по къщите, ние въведохме скъпия си гост в стаята, която преди заемаше Касим бег, накладохме огъня и го настанихме удобно. Едва тогава той заговори за себе си:

      — Докато изтърсакът на Мицо се въртеше из Загорето, беше весело да се стои там. Ама после, когато си отиде, щях да се пукна от безделие. Пък като научих, че сте тук, вдигнах се с людете си, че от Боруй — в Дръстър. Все не ще бъдем излишни.

      — Ами ромеите как те пуснаха да минеш?

      — Хе, кой е луд да се покаже в тая виелица. Всички се търкалят под чергите в шатрите си. А който се показа — дар ви го водя.

      — Чудно — замислено рече Ивайло. — Михаил Глава не е такъв човек да пропусне петстотин души под носа си, дори и във виелица…

      — Какъв ти Михаил Глава! Хей, хора, вие тук сте заспали зимен сън. Като мечки! Тарханиотът го няма вече. Сега вожд на ромеите е Анастасий.

      Небивало оживление последва думите му. В нашия застоял живот всяка вест предизвикваше много приказки и обсъждания, а тази още повече. Защото всеки от нас признаваше качествата на стария пълководец и новината, че го няма, пораждаше надежди и облекчение.

      — Поискахме веднага да разпитаме заловените от Стан пленници. От всички научихме все същото — Михаил Глава се разболял и заминал, „писачът на поеми“ Мануил Фил се измъкнал с него, а начело на войската останал протостраторът Анастасий. Последният пристъп срещу крепостта бил преди отпътуването на Михаил Глава.

      Изпратихме пленниците, като поръчахме да ги хранят и гледат добре. Щом вратата се затвори зад тях, и Дамян избухна:

      — Грях ще е, ако чакаме още, войводо. Гърците са смазани и чакат само нашия нож, за да се явят пред свети Петра. Стига сме бездействували! Войводо, да излезем и да ги издавим в кръвта им!

      — Гневът е лош съветник, Дамяне. Добре е да мразиш враговете, но трябва да се научиш да мислиш за тях спокойно и трезво. Защо ли те уча? Ти сам постъпваше така, преди да…

      — Как мога да бъда спокоен, когато виждам, че проспиваме изгодата, изпратена ни сякаш от бога! Един удар върху ромеите и ние ще избавим българската земя от тях.

      — Не. — Ивайло поклати глава. — Няма да излизаме още. Ако нападнем сега, ще разбием врага, но половината от нашите войскари ще паднат. Тази цена е много скъпа, за да я заплатим. Защото занапред ни чакат още много битки, а подкрепа отникъде не можем да очакваме. Трябва да пестим всяка ръка, която воюва за нас. Не — повтори той. — Изтраяхме два месеца, ще потраем още един. Няма да загубим от това — времето работи за нас. Студът и болестите ще разредят още повече тяхната войска, а и здравата ръка на Михаил Глава Тарханиот не ще бъде там, за да поддържа реда. И когато най-сетне излезем, ще имаме насреща си един предварително победен противник. Ако искате да се сбъднат думите ми, наложете си още един месец търпение/
...

Пролетта настъпи изведнъж. Отдавна невижданото слънце се показа иззад облаците, усмихна се и плисна топлите си лъчи над земята. Рошави врабци заподскачаха по голите клончета и го поздравиха с радостната си песен. Купища сняг се свличаха от покривите. Поточета прорязаха полегатите склонове и зашумяха надолу към великата река.

      Свежият лъх на пробуждащата се земя раздвижи и заспалите духове на войскарите. Те се тупаха по раменете, поздравяваха се, смъкваха тежките кожуси и стягаха дрехите и ботушите за бъдещите изпитания. В крепостта засвистяха камъните на точиларите и по тях светнаха искри от остриетата на мечовете. Ковачите раздуха меховете по изстиналите огнища и чуковете им затрещяха по нажеженото желязо. Конниците от сутрин до вечер лъскаха с чесала и слама конете си.

      Сънят беше свършил. Започваха желаните битки и бурният живот!

      Ивайло ни събра и ни съобщи решението си, което ние отдавна очаквахме — да се разправим с войската на Анастасий.

      Същата нощ начело на хиляда смели бранника аз напуснах крепостта. Изнизахме се като сенки през открехнатата порта и пипнешком се повлякохме в тъмнината. Излязохме на реката и наредени в дълга колона, тръгнахме по леда. Парцалите, увити около краката ни, заглушаваха нашите стъпки, но ледът, изтънял в последните дни, пукаше, скърцаше и сигурно би ни издал, ако ромеите не смятаха за невероятно преминаването през реката по това време. Преходът не мина без произшествия — десетина души пропаднаха във водата, един за малко не се удави, но всички съзнаваха важността на предприятието ни и случайните неприятности биваха преодолявани без вик, в спокойствие и мълчание. До заранта се борихме с шума, леда и тъмнината. Беше тежка борба, но ние я спечелихме, и когато веселото утро блесна ослепително, ние се намирахме далеч зад ромейския стан.

      Деня прекарахме скрити в една ниска гора. Привечер съгледниците ми донесоха, че по кулите на крепостта пламтят три големи огъня. Разбрах знака — Ивайло ми съобщаваше, че е доволен от обхода и че е решен според уговорката на следния ден да започне боя. Когато се мръкна достатъчно, ние пак тръгнахме на път, но сега в посока на гръцкия стан.

      Крайните ромейски стражи заварихме заспали на поста си. Те изобщо не се събудиха, преди да заспят вечния си сън. Изкушавах се да заповядам внезапен пристъп върху спящия стан — може би щяхме да го разгромим с едно внезапно нападение, — но се въздържах: беше ясно, че ако някоя лоша случайност осуетеше изненадата, ромеите щяха да ни обкръжат и изколят като пилци.

      На триста крачки от стана имаше гъсти шубраци, зад които се скрихме. Щом се развиделя, в крепостта проечаха тръби. От византийския стан им отговориха по същия начин. Викове и дрънкане на оръжия огласиха равнината. Разположената срещу нас южна врата на Дръстър скоро се отвори и черното и гърло забълва стегнатите чети на войската ни. Ивайло сновеше на белия си жребец и устройваше бранния ред. Ромеите също не спяха. Десетхилядната им войска (горе-долу толкова беше останала след тежкото презимуване) се подреди в гъсти редици, пред които се мяркаше пурпурната мантия на военачалника им. Зад гърбовете им аз също подредих моите хиляда смелчаги. От трите войски единствено нашата не шумеше, не се самоокуражаваше с войнствени викове.

      Повторно проехтяха медните тръби. Войските се раздвижиха и тръгнаха една срещу друга. Първи се сблъскаха конниците, разположени в двата края на редиците. За миг трясъкът на оръжията им и цвиленето на конете заглушиха бойното поле, но не спряха устрема на пешаците.

      Аз нямах намерение да наблюдавам боя като зрител. Всяко забавяне можеше да бъде гибелно. Размахах меча и извиках с цяло гърло:

      — Братя, от нас зависи победата! Напред! Бог ще укрепи десниците ни!… Напред!…

      Едва замлъкнах, и моите воини се понесоха неудържимо.

      Преди да се появим на бранното поле, огромни пламъци лумнаха във вражеския стан. Бях изпратил двадесетина души да го подпалят и те добре вършеха работата си. Още не ни забелязали, ромеите се разколебаха. Мнозина от тях бяха оставили в шатрите си заграбеното в продължителния поход и сега алчността им ги подтикваше да зарежат битката и да изтичат при пожара. В този миг ние изскочихме зад тях.

      Ужас и отчаяние сковаха противниците. Те се въртяха като подплашени животни, неистови писъци долетяха от редовете им — писъци на осъдени, видели секирата на палача. Лутаха се, обезумели от страх, победени преди да са нападнати.

      Тогава се сблъскахме. Щитове се удариха о щитове, мечове — о мечове, адски вихър ни разлюля. Потоци от кръв плиснаха наоколо. Краката мачкаха падналите. Ругатни, проклятия, молби и предсмъртни вопли се смесваха в невъобразим хаос.

      Аз се биех в самото сърце на сражението. Около мен се поваляха не по един, а по десетина наведнъж, сякаш смъртта крачеше нейде наблизо и сваляше с косата си цели редици. Биех се с такава жар, като че исках да отмъстя на нещастните воини за едногодишните си мъки.

      По едно време чух някой от ромеите да вика панически:

      — Февгете! Февгете!… Сидери хир!… Февгете!…*

      [* „Бягайте! Бягайте!… Желязната ръка!… Бягайте!…“ (византийско-гръцки).]

      Тогава аз за първи път си дадох сметка, че моето прозвище се ширеше навред по тази земя за радост на приятелите и ужас на враговете, наред с името на Ивайло. Но сега не беше време за самодоволни размисли и съзерцания. И като приканих моите бойци да ме следват, аз отново се хвърлих във вихрушката на битката.

      (След боя Ивайло ме попита дали не съм изпитвал някакво угризение на съвестта, като съм потапял меча си в кръвта на мои еднородци, ромеи като мене. Отговорих му, че угризенията ми са били същите като неговите, когато се бие срещу болярите. За мен враговете не бяха нито ромеи, нито българи, нито татари, а само хора, вдигнали ръка срещу святото дело на войводата.)

      Боят продължаваше с нестихващо ожесточение. Газехме през тела и кръв, убивахме и после… после пред нас застанаха познатите лица на приятелите ни. Всичко, което се намираше между тях и нас, цветът на ромейската войска, лежеше като кървава каша на бранното поле. Анастасий, заместникът на Михаил Глава Тарханиот, също бе паднал, разсечен от рамото до бедрото.

 

      Същия ден, преди да ги погребем, преброихме труповете на петстотин наши воини и на около шест хиляди ромеи; онези от обсадителите, телата на които влачеше едва размразилият се Дунав, нямаше как да преброим. Неволно помислих: като научи за това страшно поражение, дали Михаил Палеолог ще си спомни думите ми, че войската, която дръзне да посегне на Ивайло, ще намери края си?

от ръкописа на Тодор Желязната ръка, преведен от Цончо Родев

 




Гласувай:
6
0



1. germantiger - ...
20.12.2015 00:10
Хубав постинг - Родев Бог да го прости наистина е имал талант, умение и е бил разказвач. Единствено пролетарското показва "модерността" и идва в повече.
цитирай
2. didanov - здравей Родев има не само талант да разказва, но и да превежда дословно мемоарите на Желязната ръка
20.12.2015 13:42
а това, че са мемоари, показва за пореден път начина на описване на събитията от посоченото лице. Хубаво, че отвори темата за да споделя няколко впечатления.
Родев е историк ,който обича да спазва историческата действителност и се стреми винаги максимална достоверност, колкото позволява разбира се , в своите трудове.
Ако има определено отклонение от фактите - той споменава това на читателя, обикновено в увода, а което е художествена измислица, авторът направо си го казва. СЛучаят с преписа на ръкописа на Желязната ръка обаче е по-особен - това е единствената книга, в която авторът не държа на авторските права, т.к. както сам той споменава, е измислил само заглавието и главите от книгата - всичко останало е директен превод от написаните спомени на Теодоро Булгаро през 1315г. Родев добавя само допълнителните бележки са обяснение на средновековните термини, както прави и в останалите си книги. НО само толкова!
Ето например според сегашните и исторически сведения обсадата на Дръстър се води от татарите на Ногай. Какви татари, каква обсада? Защо никой не се запита откога татарите през 1278-79 година имат потенциала да обасаждат силна крепост като Дръстър? И то без флот? Без Стенобойни машини, тарани? През зимата?
остават прекалено много и тази теза е несъстоятелна. Още повече, че татарите биват разбити и изгонени от войската на Ивайло през лятото на същата година отвъд Дунава. Никой от татарските отряди не би се наел на такова нещо - поне не толкова скоро и не през зимата! Ако не са татарите, кой тогава обсацда Дръстър? Не са и българските боляри - които си стоят на топло в Търновград, нямат потенциала за това, а и Ивайло е бил действащия цар по това време. Тогава остава единствено ромейската войска под ръководството на Михаил Глава Тарханиот с която Ивайло се сражава успешно пак същата година и непосредствено преди обсадата (за справка постинга за битката при Пигрицион).
Тъй като за жалост единствените ни източници за Ивайло са именно византийските хронисти, не можем
цитирай
3. didanov - да со представим размера на успеха ...
20.12.2015 14:47
да со представим размера на успеха на Ивайловата войска срещу ромеите и татарите (поради умишленото мълчание на визнатийските хронисти). СПоред сведенията на Теодоро, пряк участник в много от събитията - селската войска, никога не е надвишавала 8000 човека, но постояннния и състав е около 6000. В продължение на 3 години през цялото си съществуване тази армия не е претърпяла нито едно поражение (поне до времето до което участва самия Теодоро някъде 1279г.) като за това време освен многото татари Теодоро смята. че броя на унищожените ромеи за този период е около 50 000!
НО да се върнем към Дръстър - ако беше художествена измислица обсадата, защо Родев не е заменилл ромеите с татари, ако спазва историческите данни? Защо да преиначава такива факти, нетипично за него? Още повече, че самите визнатийски хронисти посочват, че Михаил Глава е начело на ромейската войска нападащата през Варна земите на България - споменват за превзеите крепости, за водената партизанска война, но няма директни сведения за Ивайло - само за обсадени и превзти крепости, начело на които са войводите на българския цар - МОмчил, Стан, Дамян. от спомените на Теодоро става ясно, че той през това време воюва с татарите - тоест българската войска се бие на два фронта. Аз подозирам съгласуваност в случая на действията на Ногай и Михаил Палеолог, свързващата връзка на която е незаконната дъщеря на визнатийския император, която е и жена на Ногай. Ивайло взема едно добро стратическо решение - той осъзнава, че не може да се бие на два фронта - ромейския противник е много по-силен противник от татарите, особено когато е воден от прословутия за времето си стратег МИхаил Глава Тарханиот. За това решава сам да се справи първо с татарите, като по лек противник и максимално да забави настъпването на ромейските войски (а те са две!) към Търново, с поставянето на гарнизони в стратечиески разпложени крепости - принудждавайки ромеите да ги обсаждат и отделят значителни военни сили за тяхното превземане.
Едва след като се справя окончателно с татарите, Ивайло се обръща със всички свои сили към ромейската войска. В случая използва познатата българска военна отбранителна тактика срещу по-силен и многоброен противник – партизанска война, чести но кратки сражения, с цел изтощаване на противника, унищожаване на обоза и устройване на засади. Не знам да има други исторически сведения за развитието на битката при Пигрицион, но ромейските хронисти споменават, че Михаил Глава бива сменен поради болест без да уточняват кога и защо. А в обсадата на Дръстър Желязната ръка дава обяснение за това – поради изключително тежката и сурова зима Глава, който вече е на възраст се разболява. Самите обсадени разбират това от пленени ромейски войници.
Изобщо това са типични спомени – директно свързани с личността на Теодоро Булгаро, разкзава за събитията на които е станала свидетел, независимо дали са важни или не от историческа гледна точка. Теодоро описва подробно подготовката на крепостта за обсада, но за триммесечната обсада споменава само с две-три изречения, като подробно описва само пълното поражение на остатъците на ромейската обсада. АКо беше това художествена измислица, то авторът би се постарал, да опише подробно поне едно сражение по време на обсадата или да представи ромейската гледна точка за лютата зима – нищо не му струва да украси събитията, освен ако не се е старал да превежда дословно събитията от ръкописа! Още едно косвено доказателство, за това, че ръкописа е автентичен е редовното изпозлване от Теодоро език на сравнение с тогавашни или предхождащи епохата ромейски личности – знак за неговата ромейско възпитание и детство, което прие една художествена измислица, не би било необходимо да се убеждава читателя, а да се акцентира на други по важни исторически събития.
Мога да заключа с голяма убеденост, че този ръкопис е автентичен и е голяма загуба за нашата история, че никой освен Родев не се е заинстересувал за неговата съдба.
Колкото за „пролетарските“ настроения – според мен те са по-точно антифеодални и отговарят много точно на епохата си (виж в началото народната песен например).
цитирай
4. didanov - според историците
20.12.2015 14:53
Момчил, Дамян и Стан загиват при обсадата на защитаваните от тях крепости, а според Теодоро - загива само Момчил, на неговата смърт е сам той свидетел, Дамян се връща с отсечена ръка, а Стан се присъединява жив и здрав с 500 бойци по време са самата обсада през зимата към Ивайло - защо ще преиначава вече "известни факти" Родев, ако се стреми към максимална достоверност? Оговорът е и един и същ.
цитирай
5. germantiger - ...
20.12.2015 20:40
— Няма какво да правим — каза Ивайло. — Положението не се е променило. Ние тръгнахме да браним народа, а не да търсим царска корона и власт.

Няма такъв фиолм тогава, че и в по-късни векове - филм народ няма!
Има владения, има бол народи като етнически групи

— Защото светът е против нас, войводо. По земята има повече царства, отколкото воини под твоя пряпорец, и навсякъде е все същото — богати и сиромаси, господари и отроци. Ние се борим за право дело, но как можем да надвием на целия свят?

А това вече е историческа порнография... кой свят е против васс, нас баш българите, какво е това съзнание бе неграмотнико войник в ония времена, къде света не е знаел дорде се простира и класово съзнание... порнография е в тия моменти Родев, в другите всичко е както трябва, че и право дело споменато, че Господа пропуснат...
цитирай
6. didanov - «Положението не се е променило. Ние ...
21.12.2015 00:50
«Положението не се е променило. Ние тръгнахме да браним народа, а не да търсим царска корона и власт – Ивайло доказва с действията си, именно тези мисли, тази справедлива кауза – вдига ръка срещу болярите подтисници, повежда хората си срещу омразните татари, а после и срещу нахлуванията на ромейската войска.“
Няма такъв филм народ според теб през средните векове?
Ивайло е смятал под народ, същото каквото и Левски, и Ботев и Паисий и Вазов ит.н. Но най-много се доближава до Левски и капитан Петко войвода– не правят разлика между онеправдани българи и турци.
Какво точно казва Ивайло според Теодоро Стокас:
„Разберете, ние ще направим царство и ще го наречем Българско, но не защото в него ще живеят само българи, а защото ще бъде на българска земя. И в това наше царство няма да има роби и господари, царе и слуги, българи и чуждоземци. Всеки, който желае — сърбин или алеман, куманин или ромеец, от който и да е край на земята, — щом иска да живее в братство, мир и труд, ще бъде добре дошъл. Всеки ще си има парче земя, ще си го работи и ще бъде доволен. Така да помните! А който не е съгласен — нека си върви и на добър му час!» - приликата с философията на Апостола е доста голяма нали?
И не само – той самият осъзнава, че каузата за която се бори е обречена, но това не го отказва от борбата! За това и Теодоро –сам си казва:» Този човек или беше последен тъпак, или най-големия мъдрец от Христа насам!» той цял живот наемен войник със стотици битки зад гърба си, за пръв път осъзнава, че това е, за което си струва да умре човек.
Ивайло доказва, че не се блазни от идеята да бъде цар и да властва той не приема възгласите на войниците си за цар, до последно се опитва да избегне съдбата си.Преди битката сКОнстантин Тих отказва първо да стане зет на мощния визнатийски император. Пред стените на Търновград не предприема води позиционна обсада за да не се пролива братска кръв, посреща пратеникът на царица Мария и нейните подаръцис думите
«Аз се съгласих да те приема не заради даровете. Те не ми трябват. Воинът може и от кратуна да пие. А мечове си имаме достатъчно.» и откзава първоначално предложението за женитба пак с думите
:» Как мога да дам на царицата корона и власт, които съм „завоювал“ с венчило, а не с меч и прекрасна битка!Не, болярино. Кажи на господарката си, че Ивайло милост приема само от бога, а не и от враговете!»
Именно «За да не се бият брат срещу брата и да не се лее скъпа българска кръв» както и повторното нахлуване на татарите, на две ромейски войски от юг и изток, както и мнението на верните му люде го принуждават да промени решението си и да бъде коронясан за български цар.
Дори при коронацията си нарушава вековната традиция и се оставя короната да му бъде сложена не от патриврха, а от първия срещнат обикновен войник думите :» Но короната народът ми я даде, трябва той да я постави на главата ми!»
И се обръща с думите към тълпата «Братя, всички вие искахте да ме видите като ваш, народен цар. Ето, аз съм пред вас с короната на Асеневци на главата. Кълна ви се, че не ще я посрамя, стига само милостивият бог да не вдигне от нас всеблагата си десница»
Веднага след коронация си Ивайло издава първият си закон като български владетел – отменя всички ангарии, и многобройни данъци и такси, като оставя само десятъка. Написаният закон закачат да виси нагледно в тронната зала!
Не мога да определя всичко казано до сега като «Историческа порнография», а като вечния екситенциален въпрос за неравенството във света, разделението на бедни и богати, и правото на последните да тъпчат първите. Отговор не сме намерили и до днес, но това не означава, че в Средновековието не си го задавал човек, за точно обратното можем да съдим и по гоненията срещу богомилите ( отричащи царската и болярска власт като дадена от Бога) и разпространението на техните идеи в цяла Европа.
За влиянието на идеологията на въстанието на Ивайло върху тогавашния свят, за силния отзвук сред обикновеното население можем да съдим и по факта, че дълги години след смъртта му, е имало много Лъже-ивайловци, които са успявали именно по този начин да съберат «людете» и да вдигат бунтове и въстания.
цитирай
7. germantiger - ...
21.12.2015 13:15
Ивайло не е "смятал" същото за народ като Левски, Ботев и Вазов, защото НЕ Е БИЛО СЪЩОТО и нямало е как да бъде.

Въобще дискусията с теб е излишна.

"Неща" като процеси за национално съзнание, ако щеш и класово себесъзнаване, грамотност, светоглед, наичн на изразяване, различен живот и оттам разбирания е излишно да коментирам - явно з атеб е разбиране за същото в хора разделени от епохи. Всички тези неща които упоменах са кардинални и фиундаментални за личността и различни за Ивайло и възрожденците споменати от теб, но за теб е съшщото - ашколсун?!

Забележи - аз посочих модерното в безименния войн, не в Ивайло. Криво спориш с мен - агументите искат да покажат натовареност и "мощ", но показват заобикаляне на това което аз "разголих'.
цитирай
8. didanov - разбира се няма как да е било същото, но има доста прилики в борбата за "идеалната държава"
21.12.2015 15:38
и за справедливата кауза. Това е. Ивайло както Левски и Ботев е изпреварил времето си личност, която е трудно разбирана от съвременниците си. Само ромейския император е доловил силата на Ивайловата идеология и за това се е борил с всякакви средства да я унищожи в зародиш, преди да се се е разпространила и запалила чергата на средновековния феодализъм, което става много по-късно при Френската революция например.
Не знам какво си успял да "разголиш", но аз не се опитвам да заобикалям темата на постинга.
цитирай
9. germantiger - ...
21.12.2015 15:46
Ивайло едва ли е изпреварил времето си защо Спартак по "тази логика" е преди него, а преди Спартак има няколко робски възстания със свои лидери също.

Пролетарските изречения при Родев разбира се, са негова фикция и тя ясно личи, но това не помрачава произведението му и то явно (без да съм го чел) но от това, което си предложил тук е великолепно.

Най-вероятно няма никаъв автентичен извор или ръкопис и всъщност винаги това е бил елемента на спор при нас и впрочем това лесно може да се провери като се попитат историците. Защотои не аз трябва да доказвам нещо, което го няма (или има), а човека който го обявява, прертендира и ползва трябва да го легитимира пред наука и въобще историческата памет и да е народно достояние.

Освен това дори и д аима нещо подобно (а аз съм почти напълно убеден, че няма във вида в който се "цитира" тук като основа на произведение творба), то трябва да се види какво пише в извора, защото явно Родев е модерен и това здраво личи в пасажите от теб.
цитирай
10. germantiger - ...
21.12.2015 15:52
И много добре знаеш какво съм разголил - а именно модерността, фикцията при Родев което НЕ е исотрия и по-точно безименния войн с народЪТ! Ето това е пролетарското при Родев, модерното, а то е доста, не историчното също.

А седга научих, че Ивайло е имал и ИДЕОЛОГИЯ... потрес!
цитирай
11. didanov - провокираш ме да го намеря този ръкопис и да ти "го обруля в главата" както се казва
21.12.2015 16:20
всъщност аз ще го направя за себе си, за собствено удовлеворение пък другите да мислят каквото си искат. НО докато търся, ти предлагам как какво встъпление пише Родев за себе си, и по-точно за книгата описваща него от Соня Келеведжиева:
"Цончо Родев взе лист и молив и написа на един дъх, сякаш знаеше текста наизуст и само му оставаше да го нанесе на бялата хартия:

На 12-ия си рожден ден минавах за най-добър играч на топчета в махалата.
На 13-ия си рожден ден получих първите си дълги панталони.
На 14-ия ми предписаха първите очила. Бях напълно покрусен — не можех да си представя Тарзан с очила на носа…
На 15-ия завърших „Война и мир“. Прочетох романа по настояване на баща ми. „Войната“ горе-долу ми хареса, но „мира“ — никак. А от заключителните глави, философските, не разбрах нито една дума.
На 16-ия ми рожден ден учителката ни по литература г-ца Вяра Кючукова ми каза, че един ден ще има книги, на корицата на които ще бъде написано моето име, и че тя ще ги чете. Приех думите й като крайно несполучлива шега.
На 17-ия бях нещастно влюбен в моята съученичка М. Можех да се закълна, че романът „Страданията на младия Вертер“ описва мене.
На 18-ия се обръснах за пръв път.
Точно три месеца след 18-ия рожден ден зад името ми се появи определението „народен враг“. Беше 9 септември 1944 година.

На 40-ия си рожден ден бях автор на две книги.

На 73-ия ми рожден ден пишат книга, за мене. Авторката обещава, че няма да звучи като некролог…

Това е. Не си представях встъплението по този начин, но няма да го променя. Ако не друго, поне читателят ще разбере колко ми е било лесно да работя с „моя“ герой…
цитирай
12. germantiger - ...
21.12.2015 17:08
Героичен път, а срама и загубите пропуснати - всеки ги има!

Слава Богу Родев, не е постъпил като глупака Вертер.
Вероятно до края на живота си не е знаел, че Война и мир е почерпена и взета като мотив от Шарлътт Йонг (Толстой взаимства), но това на Родев не му е и необходимо.

...

Ще се научиш как се прави Диданов що иде реч до истина и извори и се прави така преди всеки да претендира историчност - намира се извора, чете се по възможност в оргинал, после в превод и гледаме какво що в произведенията. И така трябва да се прави, не като нерви, а като практика.

И не го търсиш само ти, един потребител "ми" го търси повече от месец и досега нищо.

...

Встъплението му е силно и оригинално - има талант и подготовка и е автор на ниво - личи си, но подобни встъпления в световната литература има доста и това не засенчва впрочем Родев, просто го отбелязвам, защото може да излезе, че първата азбука е пак българска и първата книга или встъпление като маниер пак.
цитирай
13. germantiger - ...
21.12.2015 20:07
11. didanov - провокираш ме да го намеря този ръкопис и да ти "го обруля в главата" както се казва
16:20
всъщност аз ще го направя за себе си, за собствено удовлеворение пък другите да мислят каквото си искат.

...

Не става дума за нечие доказване поне не между нас и поне за мен не е така.

Забележи как напълно си убеден, че има такъв ръкопис, според теб проблема е смао да го намериш.

Забележи и другото - казано "алегорично" да го обрулиш в спорещия с теб - вие воювате, под вие разбирам над 90% от пишещите за история непрофесионално българи - вие воювате и сте убеденечи, че имате право да воювате и че истината е абсолютна на ваша страна. ри вас не иде реч за история, а за "воюване", историята при вас е само средство за да докажете и покажете величието си. Няма значение, че от това което вие мислите за величие истински не е толкова много и във всичко, което вие припознавате като такова, нито е с потресаващи световни примери - понякога е, но много рядко, обикновено отстъпва на световните примери.

А проблема с намирането е ясен - това трябва да е известно и да го има достъпно като извор и без да го търсиш, други историци да са се позовавали на него и досега да е популяризирано от маса българи, вкл. българи блогъри като теб.

И след всичко това идва конкретиката в детайл - а аз съм напълно прав в образа на безименния в повествованието войн, който явно е образ нов, пролетарски дори и ако въобще има такъв извор, то войн с подобни думи не би имало там, защото тогава "ръкописа" просто би бил фалшив.

...

Извън написаното от мен - КНИГИТЕ НА ЦОНЧО РОДЕВ ЯВНО СА БЪЛГАРСКИ, ПАТРИОТИЧНИ, СИЛНИ И ВЪОДУЩЕВЯВАЩИ БИЛО ЮНОШИ, БИЛО ЗРЕЛИ МЪЖЕ И ПРЕИЗДАВАНЕТО ИМ ДНЕС Е САМО ОТ ПОЛЗА И ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ! Великолепен автор, силен автор и то създал маса творби като интерес към историята и силното мъжко начало - само адмирации.
цитирай
14. didanov - „Историята няма смисъл, ние сме тези, които можем да й придадем смисъл“
22.12.2015 01:08
"вие воювате и сте убедени че, че имате право да воювате и че истината е абсолютна на ваша страна. при вас не иде реч за история, а за "воюване", историята при вас е само средство за да докажете и покажете величието си" - това важи в пълна сила за теб и постингите ти - не показваш ли величието на германския войник, на германската жена, на германския поет на германския народ? защо аз да не го правя за моя народ? Особено сега когато имаме най-голяма нужда.. Аз лично предпочитам да не изпадам в крайности - аргументите ми са логични, все пак историят с ръкописа остава а момента с отворен край...ту би континууд:)
цитирай
15. ard - Здравейте didanov и germantiger
22.12.2015 01:44
germantiger написа:

И не го търсиш само ти, един потребител "ми" го търси повече от месец и досега нищо.


Да уточня, че потребителят съм аз, но досега нищо не съм открила.
Както вече дискутирах с germantiger преди месец, се опитвам да направя справка с архива на писателя Цончо Родев, и смятам че в архива ще има бележки или данни дали е бил използван истински ръкопис или не и дали Цончо Родев наистина се е срещал с архитект Джан Карло Булгари от Верона.
Не зная дали аривът на тази книга е все още при съпругата на писателя Надежда Родева, опитах се да й намеря координатите за да мога да се свържа с нея и да разбера директно, но не успях да намеря неин телефон или имейл.

Също доколкото са ми възможностите разбрах, че част от архива на писателя е подарен на библиотека ''Зора'' - Сливен от съпругата на писателя, но този архив включва само материали, свързани със "сливенската" трилогия - "Бурята", "Тътени", "И стана ден".

Друга част от архива заедно с книги от библиотеката на писателя е подарена на читалище ''Алеко Константинов'' - гр. Провадия, но не знам дали тук влиза архивът на книгата ''Наричаха ме желязната ръка''.

Ако didanov успееш да откриеш нещо ( независимо от резултата), ще се радвам ако споделиш резултатите от своето търсене.
Благодаря предварително.
цитирай
16. germantiger - ...
22.12.2015 03:40
didanov написа:
"вие воювате и сте убедени че, че имате право да воювате и че истината е абсолютна на ваша страна. при вас не иде реч за история, а за "воюване", историята при вас е само средство за да докажете и покажете величието си" - това важи в пълна сила за теб и постингите ти - не показваш ли величието на германския войник, на германската жена, на германския поет на германския народ? защо аз да не го правя за моя народ? Особено сега когато имаме най-голяма нужда.. Аз лично предпочитам да не изпадам в крайности - аргументите ми са логични, все пак историят с ръкописа остава а момента с отворен край...ту би континууд:)


Разликата е че при мен истината е примерно над 90%, а при вас едва ли има и 30%!

Разликата с трябването е, че на онзи народ му трябва в пъти повече отколкото на тукашния и му трябв десетилетия наред когато мачкаха, а вие десетилетия наред си правехте с право хан Аспарух, епопеята за Борис и каово ли още не.

Разликата е, че не крада ничия история и не фантазирам, а пиша тясно за ВСВ - много от вас грабите каквото ви попадне и както ви попадне по вероломен и извратен начин с теми от началото на света до неговия бъдещ край евентуално.

Разликата е, че там където моето има величие аз го соча точно на мястото му, а при вас вие винаги сте първи, най-древни, всички са ви длъжни.

Ралзиката е в това, че аз не показвам германците сияйни и благородни, а силни, велики, но и жестоки (макар върху поселдното най-малко да акцентирам и да е между другото, но го има при мен), а при вас вие винаги сте сияйни, чисти, винаги жертви и винаги над нещата.

Усещаш ли разликите между фантазията и истината, между вочването за ситина (като и при мен има грешки) и биенето в гръдите (при повечето от вас).

МОИТЕ ЗАБЕЛЕЖКИ НАЙ-МАЛКО СЕ ОТНАСЯТ ЗА ТЕБ, ТИ СИ ОК, АЗ И ЗА ТОВА КОМЕНТИРАМ ПРИ ТЕБ И ЧЕСТО СПОРЯ С ТЕБ, излиза, че ако си лумпен нямаше да споря с теб и нямаше да преча, виж някак комично се получава :) Мисълта ми е катоп пиша при някой - това е комплимент
цитирай
17. didanov - интересно по каква система изчисляваш истинността на постингите?
22.12.2015 10:41
Вярно в твоята тематика има достатъчно материал и извори, но твоето пак опира до борбата с пропагандтното мнение за германците през ВСВ. Както сам знаеш българската история също многократно изнасилвана изопачавана и унижожавана от кого ли не, особено от сбствената ни комунистическа номенклатура. Става дума не само за най-новата но и за древната ни история! Да споменем само "тюркския" ни произход и началото на бълг. Държавност -откровенни лъжи, които все още присъстват в учебниците ни по история. Когато изворите за историята ни са предимно чужди латински или гръцки източници? Да се работи в такива условия и да се търси истината е в пъти по трудно отколкото при теб! Ощи повече че времевият материал обхваща хиляди години! Тово е голямо предизвикателство, в което неточностите може да са по-вероятни но не може да ги определяме като 70 % лъжи примерно.такова обобщаване е нереално т.к. от постинг до постинг има разлика, и всике подхожда по различен начин. Това което ни обединява е че повечето вярваме че народът ни е един от най-древните, и заслужава своята "звезда в алеята на славата"! Твърдиш, че крадем от историята на другите, бих отговорил че гърците са крали много повече от нас, но това не им пречи да имат "славна"история нали? А ние се стремим да си върнем откраднатото, така както бълг. Народ в 4войне се опита да си върне своето българското!сам знаеш резултата. От този гледна точка изхождам лично аз.
цитирай
18. germantiger - ...
22.12.2015 13:01
Българите не се опитваха в 4 войни да си върнат своето

- те се скатаваха във втората световна война, бяхя предатели на бившия си съюзник, а що иде реч до сръбско-българкста тогава се отбранявах и после конктраатакуваха, за това в твоите 4 войни включвам ВСВ

- също така българската история е в пъти по-малко кртадена и иазвращавана от германскта, искаш ли да "претеглим или премерим", самко пожелай, пожелаей си точно това

- разбира с,е процентите са "примерни", чудесно разбираш какво искам да ти кажа и казвам - германец не посяга така както бългаирн да говори на едро, да не уважава другия и чуждия и да няма критичност към себе си - българската безкритичност към себе си е нива над германската, българската неточност и некоректност също

- нещо повече на вас винаги ви е било по-лесно, но вие винаги го праивте доста по-некадърно от мен - нямате силата на моя език, нямате честността в жестокостта, правите нещата доста разпиляно (аз също се пилея), но съм един, вие сте бол хора пишещи и е правилно да сте така повечеи много, все пак тук в България, не е марсиания слава Богу

- вие винаги сте съществували в комфортна среда - ако попиташ маса българи сега - голяма работа лиса - ама разбира се, че са голяма работа, тук втори няма, винаги вскеи е първи, ако попоиташ обаче някое лайно от онези които се заоват германци там на майната си дали са особено годри с историята и силата си - ще чуешщ обикновено избягване на темата, а това което те свветовно са постигнали е над българското - просто факт и пиша това не за да те засегна, а защото е истина

- и по вашите мерки и теглилки - германския народ, а не българския трябва да каже за себе си - нашата история е най-извращавана,м ние сме били велики и първи в бол неща над много други в историята, ние сме по-голямата работа от мнгоо други - ТОВА Е ПО ВАШИЯ МАНИЕР

ПО МОЯ НЕ Е ТАКА

АЗ ДО МОЕМНТА САМО ПОД ПОСТИНГА МИ ЗА ГЕРМАНСКИЯ ВОЙНИК И ТО В КОМЕНТАР НЕ В САМИЯ ПОСТИНГ И САМО В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ НАПИСАХ, ЧЕ ГЕРМАНСКИЯ ВОЙНИК Е ПО-ВЕЛИК - само веднъж и под постинг за ВСВ си позволих това

а всъщност това е, което вие винаги крещите и искате да кажете за себе си, точно това е - най-велики, най-големи, башове, винаги жертви, винаги ограбени, винаги някой икмдлъжен, винаги справедливи, винаги чисти - не мой човек, не

И знаеш, че съм плашещо прав, покъртително прав, абсолютно прав!
цитирай
19. germantiger - ...
22.12.2015 13:20
Вие не мислите, че заслужавате звезда в алеята на славата, а въобще магистрали от слава, смао български с всички други на колене в шпалир по канавките. Не всички, но масата от вас са точно това.

Няма път за другите, някой сокак крива улица да, но иначе всички национални пътища и хай-уей аутобани водят към Рим/към древнобългарското. Навсякъде в началото на пътя и в края сте "вие".

За материала обхващаш хиляди години - германци са споменати в извори преди българите или не знаеш този факт, или аааа да - според фантазьията или другия вариант (според непотвърдени хипотези и теории) разбира се, българите може да са най-древни, но германците или някой друг също би могъл да е - според изворите обаче българите далеч не са древен народ. Аз вс пак предполагам, че са но далеч не толкова древен колкото много друг (нямам предвид европейските или скандинавските - не тях).

И КОЙ КОГА ВИ Е ПРЕЧИЛ НА СЛАВНАТА ИСТОРИЯ??????

Малките руснаци сте вие - същите - винаги някой им е в дълг?

Кога "бе", кога, кой кой ти е пречил на теб да си пишеш само за победите в учебниците - 90% от ученото в училище са сдамо победи български, или айде 80%. Колко филма имаш и то масовки за българската сила - аз поне съм гледал немалко и това е хубаво и нормално - така трябва да е.

Но кога на вас ви се е пречило за Бога - в хан Аспарух ли, в сериала за Борис ли, в този за Симеон ли, в капитан Петко ли, в други по-малки като Мера според мера ли, в още много които не споменавам и сега веднага не се сещам - кога си гледал ти редник Райън за теб или Пианистът, кога си гледал всеки петък Ленфилм продукция за ВСВ, кога?

Аз нямам нищо против да се търси истината и в полза на българското и няма спор, че съседите на България са грабили пъти повече от нея и са провеждали геноцид, какъвто бългаирте не над тях - абсолютен 100% факт - да!

Но не това е търсенето при повечето от вас (не визирам теб) при повечето от вас стремежа е всъщност един и той е зад паравана и е: НИЕ НИЕ БЪЛГАРИТЕ СМЕ НАЙ НАЙ Н А Й НАД ВСЕКИ!
цитирай
20. germantiger - Жив и здрав да си - спирам, че се "осрах'
22.12.2015 13:27
Казвам, че

- липсва мярка, липсва разумност

- стремежа е друг - не истина, а най най най, над всички

- винаги поглед съсредоточие само в античното и древното с редки изключения друго

- фантазии откровени за начало и край на "света", за божественост, за чистота, други длъжници

- безкритичност, безгрешност, винаги жертви, справедливи по презумция, коспирация винаги срщеу българите

- презрение към науката, образованието и знаещите хора, ако те не са великобългари
цитирай
21. didanov - отдавна и в различни коментари защитаваш написаното по-горе
22.12.2015 17:50
но ако включвайки ме и мен, пишейки това под мой постинг , посочи ми моля те кога и къде съм написал аз "НИЕ НИЕ БЪЛГАРИТЕ СМЕ НАЙ НАЙ Н А Й НАД ВСЕКИ!", къде в постингите ми има липса на мярка, стремеж към най-, най-,. най? Не нашият девиз е "България над всичко!" и започваме да трепим наред...нали искаш мярка, спазвай я и ти, искаш разумност - бъди и ти - тогава чрез личен пример би могъл да ме убедиш , че не си пристрастен.
Да ние сме древен народ - с най-точния календар от минимум 2300г преди Христа, с най-старото обработено злато в света, най-старите солници в Европа, най-древната цивилизация в света е по нашите земи, най-богатите златни запаси в Европа - и това не го пишат някои български блогъри, а световни учени - защо да не се гордеем с това тогава, защо да не го популяризираме, което е истинската ни цел а не über alles- то в Германия за най-малкия артефакт правят така да се каже музей и постоянни изложби, а при нас дето "копнеш злато излиза" , а вместо в наш музей отива в Сотбис на разпродажба или в частната колекция на някой западен милиардер (за което сами сме си виновни, но от това огорчението става още по-голямо).
това което ми пишеш въобще не звучи като комплимент повярвай ми, ти и не ставаш за ласкател,за това го приемам в повечето случаи като конструктивна критика.
цитирай
22. didanov - здравей ард
22.12.2015 18:08
благодаря за коментара...и аз почнах да търся за ръкописа, но по италиянската линия..нямаш си представа колко Булгарелли има в Италия, особено в Северна. В интерес на истината намерих един Джанкарло Булгарелли от град Болоня, даже му имам и телефонния номер, за съжаление италиянския ми се ограничава с пронто, чао бамбина и още няколко думички иначе бих му се обадил. Търся също в латинските анонимни апокрифи , за сега намерих една косвена улика - укрепената вила на Теодоро желязната ръка се намирала в Лаго ди Гарда - това е едно много голямо и дълбоко езеро, краен богаташки квартал на тогавашната Верона - тоест ако Теодоро е пръв рицар на дука на Верона е обяснимо да живее в тази местност. Друга следа е намиране на сведения за катарския епископ Велихна - в ръкописа се казва, че инквизицията го търси под дърво и камък, а точно в 1278г във Верона биват изгорени едни от последните водачи на местните катари албинензи или богомили. Тоест ако Теодоро, жена му Калина и дедецът Велихна наистина отиват някъде към 1279г. във Верона, там със сигурност е имало още катари, и то останали без водачи.
колкото до Родеви най-вероятно жена му да няма емейл би трябвало да потърсим децата му. поздрави
цитирай
23. germantiger - ...
22.12.2015 18:18
Явно не четеш внимателно

- ясно ти написах, че не ти но маса други пишат глупости и винаги са най

искаш поименно ли - безистена, щапаров, маса постинги на атил, при леон също поне половината или над половината, масата коментари на гет, почти всичко от никикм, още блогъри дамски на моменти пишат това една алия или не помням, с червен аватар, на моменти далида дано не бъркам, понякога мълчаниеотнадежда, има и други които пропускам или в коментари всичко най-велико е българско, преди години блога на спароток беше пример з атова

- календара българския има неточности като всеки календар, ако не знаеш з атях , потърси, ако не желаеш да търсиш попитай виктор кордон ще ти ги предложи ако желае като амса инфо оформено в "излседване"

- не, не си древен народ според официалната наука и не ти си с най-старото обработено злато, защото то не обработено от българи, по простата причина че тогава тук са живели други и българи е нямало, както и народи в смисъла на това което ти влагаш

- същото е със солниците - те не са български, виж за древната цивилизация си посочил че е в българскиоте земи но не е българска, впрочем и това не е вярно - древни цивилизации има в бол земи преди в европа - не знаеш ли това?!

- за златото съм скептичен, доста леко заявление на ангро, учени и експерти ще кажат бол подобно за всяка една държава, но сигурността в оценките и предположенията не съществува и впрочрем дори тук да има впечатляващи златни запаси - какво следва от това, и дървото, камъка и те ли станаха български, а въздуха над България и той е български, а цветята, примерно лимоните тук, а да кажем щраусите във фермите

- къде в "германия" з анай-малкия артефакт правят музей, когато исотрията им се въргаля неприпозната и извратена за бол войни или ти намираш за история само онова от времето на камъните на перперикон

- защо западен милиардер - вапите изтоно руско български милардери са чобани, затова ли не купуват история?!
цитирай
24. didanov - мен ме няма обаче в списъка ти
22.12.2015 21:11
бих могъл да кажа, че споменатите пишат "различно", на стил , който нито ти нито аз можем да пишем. Ние с теб сме повече "заземени", но като погледнеш блогбг не е някаква научна платформа с ясно изписани правила и закони, да уважаваме труда на другите, макар и да не ги разбираме. Ти сам изчиташ сигурно по десетина книги за един твой постинг, това си е маса време и труд, само за което заслужава похвала. Колкото до съдържанието на постингите на споменатите лица, спароток например пише доста обективно, посочва винаги източници и само хилядите прочити на всеки отделен постинг говори само по себе си. БЪлгарският календар е най-точния от всички, това няма как да го обориш, но ще попотам кордон какво е имал впредвид.
Точно официалната ти наука, на която се опираш е псведо наука и точно на омразните ти комунисти! Има достатъчно доказателства, че българите са едно от многбройните племена на траките - мизите. Така, че сме свързани директно и със златото и със солниците.
за Германия беше образно казано, мога да ти дам пример с Виена - на една забутано място, в един краен район, в един малък парк с 5=6 пейки, до едно малко поточе има малък бюст на Моцарт - нищо особено на пръв поглед, човек като минава, едва го забелязва - редовно обаче недалеч от него спират редовно туристически автобуси с японски ученици, които под строй отиват до паркчето и до бюста на Моцарт. Не в центъра, не в големите музеи, не в известните замъци и улици, а в това забутано паркче почти насред лозята. Ето това е маркетинг, ето това е за уважение -
за златото съм сигурен имам и постинг за това, не не го прави автоматично българско но е важно условие и допълнение към цялата картинка.
руските чобани и те купуват на парче история, как ще изтърват парсата, келепира, няма да се учудя ако някой руски олигарх се разхожда у дома с тракийски златен венец.
цитирай
25. germantiger - ...
23.12.2015 15:12
Не теб, а САМО ТЕБ те няма в списаъка забележи - всички други са в "списъка". Ти можеш да бъдеш с дъновистките си постинги, но и те са що-годе ок за мен, защото все пак не фантазират а представят дъновсткото виждане (което за мен е идиотия, но з атеб е правилно - разликата в оценките не е проблем).

Спароток никога не е писал обективно, и не е въпроса в обективността, а в знанието, което той често пъти е нямал за коментираните от него теми - пример слабите му поситнги за готите и пълното нежелание, игнороране или нарочно неглижиране на това, кето аз съм му предложил като контра и не аз, а науката.

Официалната наука СЛАВА БОГУ не е дело на комунисти или не само на комунисти - ти сериозно ли мислиш, че всичко което вие грабите на север или запад е пиосано от комунисти. Понеже слагате ръка на келти, на германи, на елини, на кой ли не... комунистите много малко са оставили в науката за да ги намираш там в онази точно история, в най-новата да, но в онази рядко. Колкото до червените лъжи за прабългарите и бгпроизхода... какво - те ви правеха славяни и "почти" руснаци (натам беше "подтика и стремежа").

Има огромна разлика между германия иа встрия що иде реч до "музикален туризъм", НАЦИОНАЛНА ДОКТРИНА ЕДВА ЛИ НЕ Е НА АВСТРИЯ ДА Е СТРАНА НА МУЗИКАТА - това с Моцарт не ме изненадва, но ликвидиране гробовете на родителите на Хитлер е друго което не си дал като пример в Австрия, а бол места и строежи от 20 и 30-те години в Германия и Австрия, които са взривявани и зитривани десетилетия наред са м,ного повече от пейката на Волфганг.

Аз не се стремя да оборя ниощо за календара - той е пример, признат е и аз нямам спор с това, напротив - нека се знае.

Българите НЕ са едно от многобройните тракийски племена - това въобще съзнаваш ли какво си написал, не се заяждам и най-добронамерено, не провокативно го пиша, питам и "казвам". Траки и българи са разделени от векове и територии, дори от епохи. Бъди просто по-точен - предполагаш, че някой трак може да е предтеча на бг племената
цитирай
26. didanov - прекрасно съзнавам какво пиша
24.12.2015 00:47
и ще продължавам да пиша за връзката траки-мизи-българи, защото няма как да се подмине, да се подцени и да се отрече общото между тях. НО това е един процес повече свързан с Балканския полуостров, за другите трако-българи преселили се в Африка, Западна Европа и Азия е друга тема. НО май се отплеснахме много от темата на постинга исках само да ти кажа за :пролетарското" в Родев няма основания, ако си чел постинга ми за историята на баща му, ще видиш, че е бил достоен българин, а са му лепнали изфабрикувани обвинения и наложили смъртна присъда от НС. Та Родев през цялото време се бори с "черното" петно на произхода си - за самата книга-ръкопис е трябвало 15 години усилия, за да бъде издадена, така че той е имал най-малката причина да пише пролетарски. Чест му прави, че не намразва убийците на баща му в лицето на държавата и партията, остава пламенен патриот въпреки несполуките и винаги поставя в книгите се обичта към България и българското на първо място. Единсвеното което прави след промените е да предизвика отмяната на смъртната присъда на баща му и да изчисти неговата памет от комунистическата мръсотия.
цитирай
27. germantiger - ...
24.12.2015 11:47
Напротив - има основания и пролетарско в много вргове на народа - има такова в Свинтила и живота му, има такова в брака на Богдана Карадочева, има колаборационизъм ако щеш в Манщайн с победителите - това е живота и част от човешката природа.

ЖИВОТА Е ТВЪРДЕ ХЛЪЗГАВ, ЗА ДА СЕ УПРАВЯЛВА ОТ КНИГИ - Томас Харис (не Харди,да не ги сбъркаш).

Според теб му прави чест, че не намразва партията и убийците на баща му, но според мен точно това не му прави чест.
цитирай
28. didanov - Весела Коледа
25.12.2015 23:26
и нека различията в мненията ни, ни обогатяват вместо да ни ограничават
цитирай
29. germantiger - Излишен детайл от мен
26.12.2015 09:47
Благодаря, честита и на теб!

И СИРМА НЕ Е в списъка ми - сирма е ок!
цитирай
30. barin - Цар Ивайло е причинил толкова злини ...
01.01.2016 01:17
Цар Ивайло е причинил толкова злини на византийци и татари, че според мен те са му предписали селския произход. Силно се съмнявам, че Ивайло е селския цар, както съм учил. Той побеждава цар Константин Тих, на два пъти византийските войски на Михаил Глава Тарханиот и татарите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2322792
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5790
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?