Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2015 10:40 - Русалските игри -българското езическо наследство,
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 3942 Коментари: 8 Гласове:
4

Последна промяна: 13.12.2015 19:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Разглеждането на българското езичество като самостойно явление в културно-историческото ни наследство позволи поставянето на проблема за предназначението на девташларите във връзка с русалските игри, русалийските гробища и посветителните обреди за юноши според описанията им в нашия фолклор.

 

 

Русалските игри са езическо наследство, "срамни игри", за които пръв съобщава още през ХІІІ век охридският епископ Димитър Хоматиан - през седмицата след Петдесетница млади хора обхождали селата на чети, събирали подаръци, танцували, скачали и правели пантомима.4 В народния календар за Русалска се смята неделята преди или след Петдесетница и според вярванията тогава бродят русалии, невидими духове, които наказват за неспазени забрани с отнемане на ръце или крака. По същото време предимно в Северна България чети от мъже, наречени русалии или калушари, обхождат селата и лекуват болни чрез обредни танци и музика. Името Русалия идва от името на античния празник на розите, който бил тясно свързан с култа към мъртвите. Същевременно с "русалии" твърде отрано се означават игри и участници в тях и в т.нар. Погани дни от Коледа до Ивановден. Сред вестите в староруски писмени паметници, някои от които са с българска подложка, най-разгърнато е описанието в Стоглава от 1531 г. за "русалии на Ивановден и навечерието на Рождество и Богоявление", когато мъже, жени и девици извършвали "богомерзки дела" - ходели на нощни игри, придружени с бесовски песни, а на сутринта с викове се умивали в река и се връщали в домовете си, за да паднат като мъртви. На друго място пък са съпоставени коледуването и русалските игри - "нелепо коледовати, ни русалии играти". В края на миналия век Кузман Шапкарев описва русалии в селата между Енидже Вардар и Кукуш - дружина момци, винаги нечетно число, облечени в празнични бели дрехи, с голи мечове в ръка, обхождали селата през дванайсетте "погани дни",


 

 


image

 /Русалии от събор в Петрич/

предвождани от "балтаджия", "кеседжия" и "калаузин", придружавали ги двама тъпанари и двама свирци, момците се движели задължително по двойки, в пълно обредно мълчание, при това две дружини не трябвало да се срещнат на път, но ако се случело, започвал бой и убитите били погребвани в особени "русалски гробища". За подобен обичай загатват и братя Миладинови за селата от Дебърско, където коледували, като си почерняли лицата и ходели от село на село с песни и хора, носейки червен байрак с бял кръст в средата.

 

Русалските игри и празникът се осъзнават през Средновековието като езически остатъци ("срамни или идолски игри"), но смисълът им досега не е разкрит, тъй като се анализират откъснато от средата, която ги е породила, а именно българското езичество. В този им вид, в който ги заварват етнографите през ХІХ век, и празник, и игри били в значителна степен християнизирани. Старинният пласт, който издава езическата им същност, е съхранен донякъде в песни и в топонима Русалски гробища.

 

В песните Русалска неделя или Русалия се свързва с градене (начало на цикъл): Дива ще си загради градините по време на добри дни - Гергьовден с Полерания, Русаля цяла неделя, Спасовден и Атанасовден (ТВ, № 3873, НПЛов., с. 51), мома е заградила Дивна града Русалия (или "зимна града Русалия") и сяда на бял камък в очакване на годежари и жених, сравнен с ясно слънце (СИБ 1, №№ 61, 62; ССБ, 2198). А в песен на коледно хоро от Бяла Черква (ССБ, № 168, вж. и № 167; ТВ, №№ 1212, 1213) с начало "Коледо, не колнала се!" хубава руса девойка се е разиграла около каменен град, от него изхвръква сокол с пророчество за голямо чудо, според което момците ще бъдат войници, момите - робини, а старците - посечени. Възпяваният град или градина символизира посветителните обреди за момци и моми, при които се осъвместяват "край" (=смърт) и "начало" (=раждане) и новопосветените се третират като временно мъртви, за да възкръснат в новия си социален статус. Същата идейна основа има и великденската песен (СбНУ 42, с. 226) за Дивна Юда Самовила, която гради на връх на Стара планина град от душите на моми и момци, а също така и юнашката песен (СбНУ 2, с. 107) за Русалка (Русанта) девойка, която примамва трима юнаци - Марко, Момчил и Реля Крилатина - с чудното си перо, захвърлено в края на клисурата на Аин (Мечка) планина, затваря ги в кале на Великден и ги извежда на Спасовден (т.е. през Русалската неделя, което мотивира и избора на името Русалка), когато бива посечена с измама от Рельо Крилатина.

Известно е, че църквата преследвала сатурналиите, а след това и коледуването заради поразителната прилика на смъртта на ритуално развенчавания техен цар с кръстната смърт на Христос, но без да имаме преки сведения за това, не по-малко основание тя ще да е имала да се обяви против прикрепването на чисто езическите представи за временната смърт на посветените към Великден и към Възнесение. Можем да предположим, че сюжетът на пантомимата, за която съобщава Димитър Хоматиан, ще да е бил илюстрация на тази идея. Свой принос при осмислянето на стария празник на розите и на култа към мъртвите има и българското шаманство - русалиите се коментират от своите хулители като игри, свързани с музика и екстатични състояния, с пиянство (опиянение) и маски. Предпочитанията към вертикалната организация на пространството

 

в шаманската митология стои в основата и на избора на календарното прикрепване на русалските игри към Поганите дни или Русалската неделя, когато според народната вяра небето се отваря (или се прибират душите на мъртвите, разпуснати още на Връбница), т.е., когато шаманът може да лети и да съпровожда душите през небесното отверстие. Изглежда, образът на Рельо Крилатина, победителя на Русалската девойка от цитираната вече юнашка песен, е спомен от някогашната шаманска митология.
image

 

Топонимът Русалски гробища е още по-сигурно указание за същността на русалиите като посветителни обреди от езическо време. Те, както джамалските в източните краища и коледарските в западните, са свързани с поверието, че там са погребани убитите при сраженията на две пресрещнали се дружини русалии, джамалари или коледари. Примерите, които имаме на разположение, позволяват сигурна реконструкция на изходната семантика:

 

 

 

1.  Константин Иречек описва Русалски гробища до село Василица в т.нар. Българска клисура - "камъни уж стари около някаква си малка каменна баня".5

 

 

 

 

 

2.   Петър Мутафчиев привежда свидетелски показания на стари жители на село Церово, на изхода на същата Българска клисура, които помнели, че побити камъни стърчели в седловината Русалски гробища, северно от градището на рида Петруша, и по продължението на стар път, наричан Трояндрум.6

 

 

 

 

 

3.  Русалийски гробища се намират до Белоградчик, на пътя за Лом, за които се вярва, че там са погребани убитите в битка между две села за една крадена мома.7

 

 

 

 

 

4.  Пак К. Иречек описва Русалийски гробища в Русалския проход на Стара планина от Ново село за Калофер, до които има и Самодивски кладенец.8

 

 

 

 

 

5.   На пътя от Трявна за Казанлък на една равнина се намирали Русалски гробища, за които П. Р. Славейков съобщава, че там някога са се сражавали "исполини русали" и бродници и магьосници ходели да правят своите заклинания. Предполага се, че за едно от двете места се отнася сведението в "Цариградски вестник" от 1858 г., според което русалските гробища са "въздълги камъни, обрасли в земята".9

 

 

 

 

 

6.  Йордан Заимов отбелязва като местно име Русалските гробища за гол гребен, на 5 км югоизточно от с. Мирково, Пирдопско, с изкуствена могила, което е свързано с предание за голям бой между две русалски дружини.10

 

 

 

 

 

7.  Местно име Русалски гробища Йордан Заимов отбелязва при село Бъта и до Русалски баир близо до село Долно Левски, Панагюрско.11

 

 

 

 

 

8.   Русалийски, наричани още Елински или Латински, гробища се намират между връх Градището и връх Васильов над село Шипково, Троянско (по устно сведение от Васил Марков).

 

 

 

 

 

9.   В близост до стар римски път е местността Русалиите край село Литаково, Ботевградско, на границата между Ржана и Голема планина, а друга една местност със същото име, но на брод на река Каменица до Угърчин, съседства с Латински гробища и Забит камък. Самият камък, дълъг 2,6 м, стърчал на една могила заедно с други камъни и при разкопки били открити погребения, наподобяващи братска могила, с гробен инвентар от ХІV век.12

 

За Русалийски гробища се пее във варианти на баладите "Булин глас от гроба" и "Лазар и Петкана": "Лазар говеда пасеше/ из Русалимски гробища,/ па се изкачи на камък,/ със меден кавал засвири", а в края на песента земята се разтваря и майката прибира децата при себе си (СбНУ 16-17, с. 94, от Копривщица); "Байо ма Лазар доведе/ до Русалските гробища,/ та па си тамо остана..." (СбНУ 44, № 115, от с. Батулия, Софийско). И в двата примера Русалските гробища са място, където земята се отваря и "поглъща" хора.

 

Топонимът е разпространен и в краища, за които няма етнографски сведения за русалийски игри, следователно в миналото те са били присъщи на цялото етнично землище, а не локално явление (с предпочитание към неговата среда). Местата, които означава, са малки равнини (седловини) във важни планински проходи, по които са минавали пътища още през Античността. В тоя смисъл именуването не е резултат от случайна непредвидена среща между две русалийски дружини, каквато се описва и във вариантите на баладата "Жена на разбойник" - "среснавме се у тесни клисури,/ тевно беше, та се не видоме,/ ногу бевме, та се не познавме,/ срам ни беше, не приказваме си" (Шапк. 2, № 306, от Самоковско). Според нас в поверието за произхода на топонима имаме работа с вторична мотивация, тъй като е избледнял споменът за посветителния характер на русалийските игри, при които в определени места участниците временно умирали и възкръсвали, вече като воини. В митопоетичната традиция тази временна смърт на посветените се представяла като поглъщане от обитателя или покровителя на клисурата - Люта Змия троеглава, унаследила античния Змей Василиск, или от мечка-стръвница: Марко добър юнак с дружина от тридесет юнаци отива на двубой със Змия Тройоглава, която е запряла цареви друмове и тесни клисури (СбНУ 43, с. 104, а в обредните варианти публикувани в СбНУ 5, с. 6, СбНУ 2, с. 9 и др. трима или двама юнаци се бият с Люта Змия в дервене Василиски и от търбуха й изваждат цяла сватба). В друга юнашка песен (СбНУ 1, с. 62) тридесет юнаци начело с Марко са затворени в тъмница от Арватска девойка, откъдето излизат на Великден.

 

Сведенията за "идолските" русалски игри, топонимът Русалски гробища и девташларите около Плиска са сигурно указание, че в ранните векове на българската държава посветителните обреди за юноши все още са били активно действаща институция при формирането на новия набор воини. При отмирането им останали многобройни следи във фолклора, и то най-вече в коледните и хайдушките песни. И ако се съди по тях, времето на посветителните обреди е около Коледа и в периода между Благовец и Петровден, т.е. също тъй раздвоено, както са раздвоени русалските игри по Коледа и около Петдесетница.Честото упоменаване на бране на билки и цветя (перуника, божур, гороцвет) подсказват реликти от римските Розалии, които подобно на християнската Пасха били подвижни и зависели от географската ширина и времето на цъфтежа. Прикрепването на посветителните обреди към пролетта съответства на "свещената пролет" у римляните, когато неофитите след брак вкупом се отправяли към нови поселения и по този начин били съгласувани началото на техния нов живот с началото на новата година през месец март. Но тъй като българската Нова година започвала с деня на


 

 

 

 

зимното слънцестоене, русалски игри и посветителни обреди се прикрепили и към Коледа, а в контекста на коледуването и коледните песни те получили и своето последователно осмисляне - смяната на една година с друга се описвала като календарен вариант на мита за сътворението, в който централно място заемал двубоят между Змеебореца и Змея на дълбините. Заличаването на границите между световете, когато злите (отвъдните) сили достигали средата на усвоеното пространство, позволявало да се мисли, че посветителните дружини могат да посетят отвъдния свят и да умрат, за да възкръснат. Това вече може да обясни защо свети Георги, християнският възприемник на Змеебореца, освобождава три синджира роби, момци, моми и деца, които самодива е пленила и не им дава сянка и вода (Ил., 63, Шуменско).


Анчо Калоянов 

СТАРОБЪЛГАРСКОТО ЕЗИЧЕСТВО



 

 




Гласувай:
4
0



1. didanov - Русалии
13.12.2015 18:38
Според нар. вярвания през Русалската неделя на земята идват русалии - персонифицирани нечисти, вредоносни сили, представяни като различни свръхестествени същества. Това поражда редица забрани и обредни действия с предохранителен характер - не се спи на открито, жените не предат, не тъкат, не перат, всички избягват да се мият.

Не се ходи без път през нивите и полето, защото ако някой стъпи на трапезата на русалиите, ще се разболее. Със същата цел се носят треви, които имат силна миризма (пелин, орехова шума, лепка).

Най-опасни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалският петък. През Русалската неделя водят болните да преспят “на росен” (на места, където расте билката росен) или до лековити извори с надеждата, че ще се излекуват. Друг интересен обичай за лекуване през тази седмица, познат в Северозападна България, са РУСАЛСКИТЕ ИГРИ *.

В съботата преди Петдесетница е една от най-големите ЗАДУШНИЦИ. Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден или през Русалската неделя. С нея се свързват и елементи от култа към прадедите, затова през тази седмица се извършват и поменални обреди. Предполага се, че корените на русалската обредност са в древноримските празници в чест на розите и мъртвите - Rosalia.

РУСАЛСКИ ИГРИ

Обичай, изпълняван през РУСАЛСКАТА НЕДЕЛЯ в Северозападна България. Участници в обичая са млади мъже (винаги нечетно число), наричани русалии, калушари. Предвождани са от ватафин, който знае лековитите билки, заклинания и магии. Званието ватафин се предава по наследство, само по права мъжка линия. Той избира останалите участници, които освен че имат желание да играят, трябва да са доказали своята пъргавина, честност, психическа устойчивост.

Облечени в нови дрехи, окичени с лековити билки, русалиите имат и строго определен обреден реквизит - русалско знаме (от бял ленен плат), носено от ватафина, и русалска тояга (от ясен, явор или дрян) за всеки от дружината, цялата нашарена и окичена с метални дрънкулки. Русалиите ходят през цялата неделя и играят из селото, по къщите, из полето и нивите. Вярва се, че игрите им ще прогонят болестите от къщите и ще донесат много плод по ниви, лозя и градини. Те играят и около болните от русалската болест (полуда). За тях се вярва, че са минали през самодивското място или са работили през дните на Русалската неделя. Под звуците на специални русалийски мелодии, изпълнявани на кавал, в буйно темпо, русалиите (хванати в кръг по възраст) играят около болния, който е поставен на земята. Извън кръга стои ватафинът със знамето, паница с оцет и скълцан чесън.

По време на играта русалиите подхвърлят болния нагоре, а ватафинът разтрива и запоява с оцета. Всеки прескача болния по три пъти. След това русалиите играят около ватафина, до който има гърне с ненапита вода. Той поръсва калушарите с водата, запойва ги с оцет, надвесва над всеки знамето и шепне заклинания. Най-старият счупва с тоягата си гърнето, така че водата да изпръска играчите и болния. В неделята на Русалската седмица дружината играе последен танц около знамето в дома на водача, който го прибира заедно с тоягите на русалиите. Играчите сядат на обща трапеза и си разделят получените дарове.
цитирай
2. didanov - “Срамните” празненства са наследство от езическите обичаи
13.12.2015 18:43
Няма съмнение, че ритуалът по изцерението на болните се извършвал в навечерието на тринадесетия ден от шестия месец. Този факт би обяснил изискването употребяваните на този ден съдове непременно да бъдат от глина, нови и зелени, а платното, с което се покрива болникът, да бъде бяло. Съдовете са от глина, защото глината е пръст, земя. Те са нови, защото така се поставя началото на тяхната употреба в началото на пролетните "земни" дни.

Глинените съдове задължително са зелени
защото такъв е цветът на пролетта. Бялото платно пък олицетворява ин-жизнеността, чиито адеквати са русалките.
На Спасовден заплашени от ревнивото око на самодивите, са преди всичко жените, и то младите булки и момите. Тези демони фактически действат още от ранна пролет до есента, но най-силно се проявяват през Русалиите. Това е времето, в което според народното вярване те нанасят на хората най-големите поражения. Момите гледат да се прибират по светло, а когато отидат на извора или кладенеца за вода, оставят там подарък на самодивите.
В българската традиция Спасовден или още известен в Странджа и Сакар като "Боже име" се свързва до голяма степен с култа към мъртвите. Според поверието това е единият ден, на който Господ прибира душите на покойниците. Затова рано сутринта жените отиват на гробищата и раздават хляб и варено жито за "Бог да прости". Често се боядисват наново червени яйца, които се раздават за умрелите. Понякога при изгрев жените се оглеждат в кладенец и вярват, че по повърхността се отразяват образите на покойниците. През деня вратите и прозорците се оставят отворени, за да могат душите по-лесно да се завърнат на небето. В Родопите и в Пирин на Спасовден жените вадят всички постелки и дрехи на двора. Момите изнасят чеиза си, за да го огрее слънце. Това действие се прави против "пасулки" (молци).
В съботата след Спасовден по традиция се отбелязва една от големите задушници, известна още с имената "Черешовото" или "Русалното одуше". В миналото хората са вярвали, че спасовският дъжд е скъпоценен колкото гергьовския. Ето защо е съществувал обичай моми и момци да обикалят с песни землището и да измолват дъжд. Тези шествия завършвали с обща трапеза, на която се коли курбан за здраве и благоденствие. Като аналогичен празник за началото на последните дни от възхода на ян-активността и ин-жизнеността към техния годишен апогей Спасовден е точният момент за празнично шествие. Преди приемането на християнството в шествието трябва да са участвали само зрели мъже и моми като моментни аналози на двете първични сили.
В цитираната от Димитър Маринов традиционна песен за дъжд, която момите пеят по време на шествието в полето, свети Спас е аналог на положителната сила от древната религия на българите и персонифициран адекват на нейната възходяща активност. Ето защо молбите за дъжд са отправени към него и от него се очаква да изпрати желаното с помощта на "леви ключи". Напомняме, че според пространствената символика на "Книга на промените" лявото е аналог на положителната сила. По традиция на Спасовден се играят хора без музикален съпровод, като мелодията задават изпълняваните от момите песни. Спасовското хоро е точен аналог на самата първична енергия, в която доминират жизнеността на женската сила и активността на мъжката.
Защо именно пелинът се носи повсеместно като защитно и спомагателно средство? Както е известно, пелинът е пословичен носител на горчивото
което е вкусовият аналог на максималната активност на положителната сила, чийто празник непосредствено предстои в годишния ход на ки. Дори в началото на XX век през Русалиите къщите са били постлани с пелин и всяка мома, жена и дете били закичени с този бурен. Той расте див, а се отглежда и в градините, за да се прави питието пелин, като се постави заедно с гроздето да ври в съдовете. В народните представи пелинът е символ на запустение, вероятно защото расте буйно на места, които не се обработват или са били изоставени. Но у нас пелинът не е единственото средство, което отблъсква злините на самодивите. Заедно с него народът ни познава и цяла редица други билки, които отблъскват злините и смъртта, носени от тези демони, има и други начини да се прегради пътят на тяхното въздействие върху човека. На тази задача служат русалийските дружини.
Русалските игри са езическо наследство, "срамни" игри, за които пръв съобщава още през ХIII век охридският епископ Димитър Хоматиан - през седмицата след Петдесетница млади хора обхождали селата на чети, събирали подаръци, танцували, скачали и правели пантомима. Според етнографските сведения на Димитър Маринов и възрожденския книжовник и фолклорист Кузман Шапкарев (1 февруари 1834 - 18 март 1909 година) названието "русалии" се използвало както в Северна България, така и в Македония, а "калушари" било характерно само за земите между река Дунав и Балкана. При това се забелязвало и териториално обособяване, като "калушари" се срещало предимно в Ломско и Видинско, а "русалии" - главно на изток от река Искър. По отношение на структурата и състава на дружината също могат да бъдат набелязани различия между двете групи русалии.
Най-същественият елемент в структурата на македонската русалийска дружина е ходенето по двойки. Тя се предвожда от една двойка главатари, наречени "балтаджия" ("прот") и "кеседжия", стоящи винаги начело на колоната. След тях се нареждат други двама души, единят от които се нарича "юзбашия". Друга двойка съставляват "чаушите", които ходят извън строя, от двете страни на колоната и следят за точното спазване на дисциплината. Двойката съгледвачи или "калаузи" ходят на известно разстояние пред дружината и, ако видят други русалии, предупреждават своите, за да се избегне срещата. Също така съгледвачите са
хората, които влизат първи в избраното село
и съобщават за идването на русалиите, за да се подготвят селяните за посрещане. Кузман Шапкарев съобщава и за две двойки музиканти - двама "мехтери" (тъпанари) и двама "зурнаджии". Те се движат с русалиите и им свирят по време на игра. Другите членове са обикновените русалии, движещи се винаги по двойки. Освен тях има и трима-четирима носачи за събраните от селяните дарове. Тук обаче турските наименования говорят за "осъвременяване" на обичаите.
цитирай
3. didanov - „в къщата ми огън да не гори, коминът дим да не пуша — змии и гущери в него гнезда да вият, кукумявки и бухали в него да мътят"
13.12.2015 18:47
Седмицата след Петдесетница народът нарича Русалската. вярват, че до Св. Дух русалките вече са свършили сво-ята работа на земята - посели са семената на плодородието. Домовете се обкичват с пелин, а стръкчета от него момите слагат в пазвата си, ергените - в левия джоб, а децата - на шията в малка шита торбичка от памучно платно като муска. Така хората се предпазват от пакостите на русалките. Сам човек в този период на път не тръгва, че може да се чалдиса - разболява се от русалска болест, и само русалиите могат да го излекуват.
Русалиите са мъже, които ходят в чети в нечетен брой (3, 5, 7, 9, 11, 13) участници. в групата цялата седмица те са побратими и откъдето минат, даряват хора и природа със здраве и добър приплод. Затова са чакани гости във всеки дом. в Северна България наричат русалиите още калушари.
Главатарят на калушарите наричат ватаф, а длъжността се заема по наследство - само по права мъжка низходяща линия. Само топ може да бере леко-вити билки и само топ знае заклинанието, което се изрича над билките и знамето. Със словесна магия предава чародейната сила на природата и над избраните от него калушари.
За калушари се избират млади женени мъже, които са пъргави и здрави, да не са пиянции, да са честни и добродушни, да пазят тайни и да издържат на лишения, защото цялата Русалска неделя те могат да не се приберат у дома си. След като всеки един от тях издържи определения от ватафа брой дни за пост, тогава водачът го посвещава и обучава в русалските игри. Едва тогава посветеният калушар полага клетва пред знамето, русалската тояга и станалите вече калушари.
Клетвата му е странна, а словата са страшен зарек: „в къщата ми огън да не гори, коминът дим да не пуша — змии и гущери в него гнезда да вият, кукумявки и бухали в него да мътят. жена ми люл-ка да не види, в ъгъла агне да не проблее, вол и крава, кон и кобила — гласът им да се не чуе, куче да не полае, петел да не пропее. Тръни и бурени вред в къщата ми да растат. Аз с очи да не видя, суши да не чуя, с език да не продумам, с крака да не ходя, с ръце да не ловя. Лето стъпна да съхне, що подхвана да гори, пред мен — чума, за9 мен ~ холера, и земята костите ми да не приеме, ако пристъпя клетвата на Калуша". След това целува знамето и тоягата, ватафът го ръси с чудотворна, обаяна от него в късна доба мълчана вода, и мъжът — като целуне ръка на водача - вече е приет за калушар и може да носи русалската тояга. А тоягата е особена. Старите калушари каз-ват, че русалската тояга е като епитрахила на свещеника. Тоягата се прави от явор, ясен или дрян. Тя е дълга до метър и половина, а дебела до 2 сантиметра. в долния край е с остър железен обков, шарена и китена със звънчета, чимшир и усукани разноцветни конци. в горния край ватафът прави дупка, в която поставя лековити билки, и я затап-ва с клин. Тоягите се съхраняват у глава-таря и топ ги дава на калушарите само през Русалската неделя. Тоягата не се унищожава, а се наследява като драгоценно съкровище.
Ватафът на четата носи знаме и никой друг не може да го взема. То се изработва само от водача от бял ленен плат в присъствието на всички калушари. Дълго е до два лакътя и половина - да стига до половината на пръта. в четирите му краища има зашити чародейни билки, ръсено е с мълчана вода, заиграно с русалската свирня. На върха ватафът прави китка от билките - вратига, комунига, тинтява, чемерика, перуника, пелин, росен и три глави чесън. След като е готово, всички му се покланят, водачът целува знамето, а калушарите - пръта.
Облеклото на русалиите е това, що носят в селището, в което живеят. Само краката им са обути обикновено в бели вълнени калци, обшити с билки, имат прошити железни дрънкалки и звънци, та когато извършват ритуалите и танцуват, вдигат много шум. На калпаците си поставят венци от оплетени билки.
Калушарите не могат да играят без свирач. Предпочитан музикален инструмент е кавал или дудук. По-късно е заместен с гайда или зурна с гпъпан. игрите на калушарите са два вида — едни за берекет, а други - за здраве, и много приличат на бързата черпня в нощта на свождането при сватба. и викането им е същото.
Русалиите лекуват само болни от самодивска болест - които съхнат и вехнат, оградисани от русалки. Как става лекуването: когато четата отиде в дома на болния, ватафът го преглежда и решава дали болестта може да се лекува или не. После договаря с домашните колко ще струва лечението. Приготвя гърнето и паницата. Гърнето трябва да е ново и глинено, пълно с мълчана вода и билки, подбрани от ватафа, покрито с кърпа, дарена от болния. Паницата също е нова, глинена, със зелена глеч. в нея има оцет с вода и скълцани скилидки чесън. Поставена е на малка, кръгла софра, постлана с бял месал. Болният внасят неговите близки, облечен е в здрава, тъкана черга, която поставят на земята пред калушарите. Те са в кръг, подредени по старшинство, като най-старият и най-младият затварят кръга около болния.
Отначало танцът им е умерен, но постепенно се засилва. Темпът се диктува от ватафа с вдигане и спушане на Знамето. Когато се спусне, калушарите играят на място, като си подпират гърба с тоягата и играят с изпъчени гърди. Като поиграят малко на място, хващат краищата на чергата с болния и го подх-върлят нагоре с вика „Хап, Калуша!" След това отстъпват назад, ватафът влиза в кръга на калушарите, отива при болния и го трие със сместа от паницата по челото, ръцете, краката и нарича: „Ай, Калуша! излезли са 77 и половина юди нощнйци и лошотии — кални, мръсни и страшни, излезли са низ гора, низ гови, низ скали, низ слогове, низ долища, низ рудини, низ планини. През поле пойдоха, поле повлякоха, през гора минаха, гора потрошиха, през вода пойдоха, вода пресушиха. Що ги видело и що ги чуло - все вегало. А тоя (казва се името на волния) що излел у среди нощи полу-нощи, та оградисал и не мой да са утече. Они го на место стигнали, на глава му са качили, кости му потрошиха, черва му покинаха, месо му изгризаха, кръв му изпиха. Топ къде да иде, къде да се дене, от волки и от лошотии? Та отиде на кръстом път, пусна глас до нево, сълзи до земи, ала никой го не виде, никой го не чу. Лочула го Божа майка, па го кротком, кротком питаше: „Защо викаш, защо окаш?" Приплакал мий (името на волния): „Кък да ни викам, кък да ни окам, като излезнаха 77 и половина юди — кални, мръсни и страшни. През поле пойдоха, поле повлякоха, през гора минаха, гора потрошиха, през вода минаха, вода пресушиха. Що ги видело и що ги чуло - все вегало, а меня ме стигнаха, та поволиха." Него редила Божа майка: „Не викай, не окай, а найдй момии повра-тимии, момии русалии и калушарии да ти играят, да ти поваят с русалски вил-ки, вилки отвари, да та повардят с русалски геги. Та да прогонят вси лошотии у пуста гора, де овца не влее, коза не врещи, агне не влее и моми оро не играт. Там има добър юнак с вран кон, със синьо седло, със срамница капа, със зелен венеи. Там е Божа майка сватва заправи-ла, запратила е довър юнак волките да калесва да идат у пуста гора, де има ялова крава, мърша месо да ядат, кожа постилка да им постеле, сладко да са наспят, благо да са наядат!" От меня толкоз, от Бога по-много! Ай, Калуша!"
Баенето е тихо, произнесено така, че да се чуват само отделни фрази - по този начин то е лековито. После над-весва над болния знамето, духа в четирите посоки, дава му да сръбне от паницата 3 глътки и се оттегля назад. Калу-шарите започват пак да таниуват, като тоя път по ред прескачат болния с възклицанието „Хап Калуша!" След третия път свирачът засвирва „русалската", а играта и възклицанията зачестяват. Тогава по даден знак от ватафа най-старият в четата калушар, който танцува пръв, замахва с тоягата и пръсва гърнето с мълчаната вода и билките, която опръсква всички. в тоя момент болният скача и бяга — вече напълно оздравял, а няколко калушари (до трима, в зависимост от силата на болестта) падат на земята като мъртви. Те символично поемат болестта. Само така може да се получи изцеление. Падналите калушари лекуват по същия начин - танц, но в обратна посока, и тях ватафът запопва с паницата, а двама калушари ги вдигат на ръце, докато дойдат на себе си и се включат в танца.
Калушарите ходят по домовете от понеделник до неделя до обяд. После с танц предават тоягите на ватафа, който ги отнася в дома си. Калушарите целуват ръка на главатаря, всеки сваля билковия венец от калпака си, събува калиите и „русаля" свършва с обща трапеза за всички.
цитирай
4. didanov - Ако калушар умре в такъв бой по време на Русалската седмица не го опяват и погребват по християнски, а го закопават в русалски гробища.
13.12.2015 18:56
В края на Русалската седмица - в неделя, калушарите отиват на църковно причастие и се връщат в предишния си социален статус. Русалийското знаме счупват, закопават или сгъват, а тоягите и хлопките прибират за следващата година. В дома на ватафина си устройват богата почерпка и си разделят получените дарове от болните, които са лекували. Силна е вярата, че русалските игри прогонват болестите от къщите и осигуряват богата реколта по ниви и градини.

Народът казва, че не е хубаво в едно село да играят две калушарски дружини или да да се срещнат, защото тогава те влизали в лют бой. Ако калушар умре в такъв бой по време на Русалската седмица не го опяват и погребват по християнски, а го закопават в русалски гробища. Има много местности с името Русалски гробища, което хората си обясняват с многото загинали калушари на това място. То е често посещавано от магьосниците.

В днешни дни местата, на които тези обичаи са запазени, са малко. Но митичните, загадъчни русалийки са останали в поетичния свят на народното творчество, на тях са посветени много предания, легенди, поверия и песни.

Празникът св. Дух се свързва с култа към мъртвите. Според народната вяра на него, (както и на Спасовден) душите на покойниците, „пуснати” на Великден, „се прибират”. Рано на празника жените носят на гробищата орехови листа, разстилат ги върху гробовете, та да направят сянка на мъртвите на оня свят. В черквата също постилат на пода орехова шума, коленичат на нея и със затворени очи „виждат” свидните си близки покойници. Вярва се, че билките, набрани на връщане от гробищата, имат лековита сила, предадена им от душите на мъртвите, „ходили по тях”. Народна представа обяснява, че вихрушките, извили се на Духовден, отнасят душите на покойниците на небето.
Обичаят Русалии днес се среща само в 4 страни - България, Македония Румъния и Молдова, като последните два го наричат паралелно Русалии и "Йеле". В следствие на агресивният румънски национализъм, празникът се свързва с дако-тракииците, което налива вода в мелницата на евтиния шовинизъм на съседите, тъй като това е един от най-българските обреди поради самата си същност. За него са писали дори и самите Братя Миладинови, които го отнасят към района на Дебърско. След падането на България под османско робство, много от книгите ни са били пресенени в Русия, където в един от техните преписи се говори за "русалии на Ивановден и навечерието на Рождество и Богоявление", а епитетът употребен за тях е "богомерзки". Наистина този остатък от древните българи е мерзки в очите на голямо количество антибългари, а това го прави и напълно некомерсиален. Днес той е почти забравен, като целта е да се заличи напълно(каквато между впрочем е и целта на враговете ни спрямо целия български народ). Ние, българите, обаче сме корав народ. Запазихме се до наши дни, опазихме и обичаите си и едва ли има сила, която да може да ни помете
цитирай
5. didanov - "От меня толкоз, от Бога по-много! Ай, Калуша!"
13.12.2015 23:02
Русалиите лекуват само болни от самодивска болест - които съхнат и вехнат, оградисани от русалки. Как става лекуването: когато четата отиде в дома на болния, ватафът го преглежда и решава дали болестта може да се лекува или не. После договаря с домашните колко ще струва лечението. Приготвя гърнето и паницата. Гърнето трябва да е ново и глинено, пълно с мълчана вода и билки, подбрани от ватафа, покрито с кърпа, дарена от болния. Паницата също е нова, глинена, със зелена глеч. в нея има оцет с вода и скълцани скилидки чесън. Поставена е на малка, кръгла софра, постлана с бял месал. Болният внасят неговите близки, облечен е в здрава, тъкана черга, която поставят на земята пред калушарите. Те са в кръг, подредени по старшинство, като най-старият и най-младият затварят кръга около болния.

Отначало танцът им е умерен, но постепенно се засилва. Темпът се диктува от ватафа с вдигане и спушане на Знамето. Когато се спусне, калушарите играят на място, като си подпират гърба с тоягата и играят с изпъчени гърди. Като поиграят малко на място, хващат краищата на чергата с болния и го подх-върлят нагоре с вика „Хап, Калуша!" След това отстъпват назад, ватафът влиза в кръга на калушарите, отива при болния и го трие със сместа от паницата по челото, ръцете, краката и нарича: „Ай, Калуша! излезли са 77 и половина юди нощнйци и лошотии — кални, мръсни и страшни, излезли са низ гора, низ гови, низ скали, низ слогове, низ долища, низ рудини, низ планини. През поле пойдоха, поле повлякоха, през гора минаха, гора потрошиха, през вода пойдоха, вода пресушиха. Що ги видело и що ги чуло - все вегало. А тоя (казва се името на волния) що излел у среди нощи полу-нощи, та оградисал и не мой да са утече. Они го на место стигнали, на глава му са качили, кости му потрошиха, черва му покинаха, месо му изгризаха, кръв му изпиха. Той къде да иде, къде да се дене, от волки и от лошотии? Та отиде на кръстом път, пусна глас до нево, сълзи до земи, ала никой го не виде, никой го не чу. Лочула го Божа майка, па го кротком, кротком питаше: „Защо викаш, защо окаш?" Приплакал мий (името на волния): „Кък да ни викам, кък да ни окам, като излезнаха 77 и половина юди — кални, мръсни и страшни. През поле пойдоха, поле повлякоха, през гора минаха, гора потрошиха, през вода минаха, вода пресушиха. Що ги видело и що ги чуло - все вегало, а меня ме стигнаха, та поволиха." Него редила Божа майка: „Не викай, не окай, а найдй момии повра-тимии, момии русалии и калушарии да ти играят, да ти поваят с русалски вил-ки, вилки отвари, да та повардят с русалски геги. Та да прогонят вси лошотии у пуста гора, де овца не влее, коза не врещи, агне не влее и моми оро не играт. Там има добър юнак с вран кон, със синьо седло, със срамница капа, със зелен венеи. Там е Божа майка сватва заправи-ла, запратила е довър юнак волките да калесва да идат у пуста гора, де има ялова крава, мърша месо да ядат, кожа постилка да им постеле, сладко да са наспят, благо да са наядат!" От меня толкоз, от Бога по-много! Ай, Калуша!"

Баенето е тихо, произнесено така, че да се чуват само отделни фрази - по този начин то е лековито. После над-весва над болния знамето, духа в четирите посоки, дава му да сръбне от паницата 3 глътки и се оттегля назад. Калу-шарите започват пак да таниуват, като тоя път по ред прескачат болния с възклицанието „Хап Калуша!" След третия път свирачът засвирва „русалската", а играта и възклицанията зачестяват. Тогава по даден знак от ватафа най-старият в четата калушар, който танцува пръв, замахва с тоягата и пръсва гърнето с мълчаната вода и билките, която опръсква всички. в тоя момент болният скача и бяга — вече напълно оздравял, а няколко калушари (до трима, в зависимост от силата на болестта) падат на земята като мъртви. Те символично поемат болестта. Само така може да се получи изцеление. Падналите калушари лекуват по същия начин - танц, но в обратна посока, и тях ватафът запопва с паницата, а двама калушари ги вдигат на ръце, докато дойдат на себе си и се включат в танца.
цитирай
6. shtaparov - Моите календарни изследвания с...
14.12.2015 21:13
Моите календарни изследвания сочат,че празникът Русалия (у Траките- Розалия) е провеждан най-вече при ознаменуване началото на пра-Българския месец на бог Сатурн,който у Българите носел много имена. Точно затова той е свързван с душите на мъртвите и с подземното царство в което се разпореждал не някой друг,а именно Сатурн.
цитирай
7. didanov - благодаря за допълнението щапаров
15.12.2015 16:38
ето отново връзката българи-траки-римляни под формата на такъв древен ритуал.
кой е точно месецът според древнобългарския календар?
цитирай
8. shtaparov - ето отново връзката българи-тр...
15.12.2015 17:28
didanov написа:
ето отново връзката българи-траки-римляни под формата на такъв древен ритуал. кой е точно месецът според древнобългарския календар?

Ако кажа,че е месец юни ще съм максимално близо до истината с известно приближение- толкова мога да кажа засега приятелю. Останалото- в съответната статия,която ще подготвя и публикувам при пръв удобен момент.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2349787
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5811
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?