Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2015 23:48 - ДРУГИ ВЪСТАНИЯ И БУНТОВЕ ПРЕЗ 1689 - 1690 г.
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 1392 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 12.12.2015 23:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Балчо войвода.

През лятото на 1689 г., когато австрийците се намират пред Ниш и отправят призиви към християнското население в Софийско и Пловдивско да се вдигне на борба против османската власт, Тракия активизира дейността си още един хайдушки главатар - Балчо. Той е секбанбашия, т.е. началник на отряд сеймени, които са набирани от местното население и на които е възложено да осигуряват спокойствието в особено размирни райони и да преследват хайдутите. Но както на много места постъпват дервенджиите, мартолосите и войнуците, в тия размирни години и сеймените се надигат против османската власт.

В една заповед от първата половина на октомври 1689 г. до войнукбея и други служебни лица във войнишките селища се съобщава, че "Балчо заедно с хората си шетал из каза Татарпазарджик, избивал хора, ограбвал имущества и нямат край подобните му метежи и разбойничества". И вместо населението да ги преследва, след като поръчителствувало за тях, хората от войнушките селища Панагюрище, Копривщица, Мечка и Поибрене укривали хайдутите и дори ги подпомагали в техните действия. От властите се изисква споменатине Балчо и хората му на всяка цена да бъдат заловена. Тази заповед и съдържащите се в нея сведения са много показателни за усилията на османската власт да си осигури пътя от Одрин и Пловдив за Ихтиман, София и Ниш. Показателно е също така, че по едно и също време се надигат трима хайдушки главатари: Страхил, Карпош и Балчо. И докато първите двама заминават на запад, за да обединят усилията си с австрийци за обща борба против турците, Балчо продължава да действува в тила на турската армия.

Размирните действия на хайдутите в Тракия продължават през цялото време на Австро-Турската война. Според една султанска заповед от края на март 1690 г., до властите в Одрин дошло оплакване от мохамеданското население, че не можело да се има доверие на войнуците от планинските краища на Пловдив, Пазарджик, т.е. на Родопите и Средна гора, тъй като сред тях имало "такива, които се сдружавали с хайдутите".

Изпратеният преди време в тази райони бостанджийски началник извършва надлежно разследване и иска чрез шериатския съд те да си поръчителствуват взаимно. Мнозина от тях, поради съпричастие с действията на метежниците, не успяват да си намерят поръчители. Ето защо султанската заповед изисква такива хора "колкото и да са", т.е. става дума за мнозина, да бъдат заловени и затворени в крепостта, а списък с имената и отличителните им белези да се изпрати в султанската канцелария.

Посочената по-горе заповед не визира конкретно името на Балчо. Тя обаче се отнася до район, в който именно действува дружината на Балчо войвода. Освен това тя по удивителен начин се схожда със заповедта от октомври 1689 г., в която се говори за надигане на войнушките селища в Средногорието. Очевидно е, че се отнася до един и същи район, за едни и същи хора, за едни и същи събития.

Името на Балчо се среща в изворите 18 години по-късно. В една султанска заповед от края на януари 1708 г. до джизиедаря на Видин Елхадж Мехмед, до диздаря на Белоградчик и до забитите на крепостните гарнизони в тези градове се съобщава следното: Преди време в околностите на Кюстендил и на Щип се бил появил хайдутинът Балчо, който със своите бунтовници върлувал и причинявал щети на мохамеданите. Тук той действувал със своя сподвижник Алагьоз. След това двамата преминали и се установили в санджака Аладжа Хисар (Крушевац). По-късно напуснали този санджак и дошли в района на Белоградчик. Тук Балчо взел от крепостта няколко бойци, с чиято помощ пренесъл вещите си от Аладжа Хисар, в този край. Научавайки всичко това, бегларбеят на Румелия наредил на властите във Видин и Белоградчик да извършат разследване и да установят къде се намират въпросните хайдути.

Името Балчо и то като на хайдушки главатар не се среща другаде, поради което твърде голяма е вероятността да става дума за едно и също лице. А ако това е така, то и Балчо, подобно на Страхил и Карпош, ще да е пренесъл бунтовническата си дейност към западните български краища. - Кюстендил, Щип и Белог"радчик.

Мариовският бунт.

Според османотурски документ от 1687 г. по-голямата част от християнското население на нахията Мариово са хайдути и харамии. През ноември 1688 г. пък един от местните първенци в Мариово се оплаква, че цялата рая се бунтува, че голяма част от населението станали хайдути и нападали мохамеданските поселища. Със случая се занимало самото султанско правителство и наредило на кадията на Прилеп бунтовниците да бъдат заловени и наказани.

В началото на 1689 г. сведенията за надигане на раята в Мариово показват, че бунтът започва да се разраства: за това съобщават до Високата порта кадиите на Велес и Битоля, и наибите на Воден, Прилеп и Тиквеш. През септември 1689 г. изворите вече говорят, че християнската рая на нахията Мариово се бунтува, развяла знамена, напада къщите в селата и градовете, убива хора, ограбва имоти - изобщо вдига бунт.

По всичко изглежда, че с проникването на австрийските войски до Скопие бунтът в Мариово вземи още по-големи размери. Според сведения на западни автори от юни 1690 г. в района на планините над Битоля действуват около 5 000 души, които нанасят големи щети на турците, а около Щип друга група от около 1000 души също нападат градове и села, убиват турци и им причиняват големи материални щети.

Иво Щипянец.

Османският хронист Ускуд съобщава, че някой си Иво от Щип израснал под покровителството на местния аянин Мустафа ага, роднина на везира Ходжа Махмуд паша. Благодарение на това той бил назначен за мартолосбашия на 50-60 души мартолоси, които имали за задача да пазят проходите в Щипската каза. Иво обаче се сдружил с хайдутите и заедно започнали да нападат не само пътищата, но и органите на турската власт. Когато разбрал, че е разкрит, със съгласието на хайдутите Иво привидно се разкайва пред властите и дори изявил желание да приеме исляма. Изпратен в София, той е помохамеданчен и обрязан, зачисляват го в състава на турската войска и го пращат обратно в Щип с поръка да събере 1000 души доброволци.

Когато Иво успява да събере доброволците 10 байрака по 100 души всеки един, пристига вестта, че австрийците са превзели Ниш (24 септември 1689 г.). Иво се отказва от исляма, отказва се и от принадлежността си към еничарския корпус и отново вдига знамето на бунта. Всичко това е съобщено в Одрин в деня, в който става известна и гибелта на Карпош.

Опит за бунт в Североизточна България.

През 1689 г. е разкрит и осуетен опит за бунт в Североизточна България, обхващащ провадийските села Добрина и Староселец, и разградските Пороище и Черковна. Селяните от тези села сключват споразумение за общи действия, трупат оръжие и муниции, започват и бунтовни действия против мохамеданите в съседните околии.

Със султанска заповед смазването на бунта е възложено на бостанджията Реджеб уста. Препоръчано му е да нападне въпросните села, да запечата къщите и църквите, да ги претърси за оръжие и боеприпаси. От всяко село трябвало да бъдат задържани по 10 души от дейците на движението, които да бъдат оковани и откарани в лагера на султанската армия. От властите по места се изисква да подкрепят бостанджията Реджеб уста при провеждането на тази акция.

По същото време е разкрита подготовката за бунт и в търновското село Арбанаси. В изложение на търновския кадия от 29 май 1689 г. до великия везир се съобщава, че съгласно султанския ферман е задържано и конфискувано имуществото, парите, хранителните припаси, недвижимата собственост и всичко останало от имота на 61 семейства: за 52 от тях се съобщава, че били по търговия из полските и унгарските земи, а девет души трябвало да бъдат заловени и изпратени в султанската столица. В селото е извършен обиск на два пъти и е заловено голямо количество оръжие: 71 пушки, 61 саби и 20 къси копия (алебарди).

Акцията в с. Арбанаси е проведена от същия Реджеб ефенди, който разкрива бунта и конфискува оръжието в Провадийско и Русенско. Очевидно е, че става дума за едни и същи събития, станали по едно и също време (май-юни) и обхванали голям район в Североизточна България - от Търново до Русе и Провадия.

Бунтът в Северозападна България.

Султанска заповед от 3-12 декември 1690 г. до войводата на Влашко съобщава имената на 12 души хайдути от Видинско, Ломско, Берковско и други, които заедно с попа на с. Черна река с дружина от над 100 хайдути върлуват из казите Видин, Баня (Соко Баня), Кутловица (Монтана), Берковица и околността. Срещу тях е изпратен бостанджибашията Реджеб. Като научили за изпратената срещу тях потеря, бунтовниците преминават Дунава и намират убежище във Влашко.

Действията на тази дружина несъмнено са свързани с присъствието на австрийските войски в този край, които напускат Видин на 29 август 1690 г. Бунтовните движения на българите през 1686-1690 г. са свързани с Австро-Турската война и големите поражения, нанесени от австрийците над османската войска. Тези бунтовни движения обхващат почти цялата българска земя - от Добруджа до Охрид и от Дунав до Родопите. В зависимост от конкретните условия те вземат най-различни форми - въстания, бунтове, хайдушки действия. И макар в много отношения те да имат локален характер, тях ги свързва общото желани на българите да се освободят. Затова всеки опит да се изолира което и да е от тези бунтовни действия от останалите, е пречка то да бъде видяно и оценено в неговите взаимни връзки и взаимодействие. А когато това се прави преднамерено, това вече е фалшификация на историческата истина.

Специално за Карпошовото въстание в югославската и особено в скопската историческа литература е натрупани огромен брой фалшификации и неистини. Направени са какви ли не опити да се отрече неговия български характер: премълчават се действията на Страхил войвода при Кюстендил, подминава се присъствието на австрийци и унгарци в отряда на Карпош, отричат се връзките му и подчиненото му положение спрямо австрийското командуване, и най-важното - откъсва това въстание от общата борба на българите против османската власт през периода 1686 - 1690 г. Всичко това се прави с цел да се отрече българската принадлежност на населението в Македония и да се представи то като небългарско, т.е. като население с македонско национално съзнание. Затова на Карпош и на въстаниците са приписани абсурдните цели за създаване на самостоятелна македонска държава, със свободна македонска територия, с македонска войска и администрация. А колко всичко това не е вярно, показват и приведените документални сведения.




Гласувай:
2



1. shtaparov - Ако въстанието на Карпош и на ост...
16.12.2015 11:52
Ако въстанието на Карпош и на останалите Българи от онова време бе успяло,сега нямаше да има "македонци",които да разправят такива нелепици на децата в Западна България (Скопие).
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2909181
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?