Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2015 01:16 - римският император Галерий - от безжалостен гонител на християните, до узаконител на християнската религия.
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 2426 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 01.12.2015 10:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Гай Галерий Валерий Максимиан (на латински: Gaius Galerius Valerius Maximianus), понякога наричан с прозвището Арментарий (т.е. „Говедарят/Стадарят/Пастирят“), е римски император, по произход тракиец или дакиец, родом от околностите на Сердика. Той е член на Тетрархията, основана от Диоклециан, който го осиновява и прави съимператор – цезар на 1 март 293 г. Галерий се жени за дъщерята на Диоклециан – Валерия, и получава управлението в Египет, а след това на Балканите (без Тракия) и земите край Дунав.По произход Галерий е пастир воловар, родителите му са селяни от околностите на Сердика, столицата на римската провинция Вътрешна Дакия. Малко се знае за началото на военната му кариера – освен това, че служи при Аврелиан и Проб. Качествата му на командир привличат вниманието на Диоклециан и той го избира за един от тетрарсите.

image

Глава от порфирна статуя на Галерий (двореца в Felix Romuliana, дн. Гамзиград)

 

 

Цезар

 

Първите действия на Галерий са успешни. След победи в Египет през 294 г., обаче, следва разгром от персите пред Ктезифон в 295. Изпадналият в немилост цезар трябва да докладва на Диоклециан за поражението, бягайки няколко километра след колесницата му, облечен в парадната носия на император. Галерий обаче скоро възвръща благоволението на господаря си и през 298 г. командва успешно срещу персите в Армения, а през 299-305 г. ръководи войната с карпите и сарматите по Дунав.

 

Галерий вероятно е най-яростният противник на християнството, защото го смята за причина за упадъка в империята. Той е сочен за главен инициатор на гоненията, подети от Диоклециан, след издаването на едикта през 303 г. Самият Галерий го прилага в земите си с най-голяма суровост, макар всъщност жена му Валерия и дъщеря ѝ Приска са прикрити християнки. Християнските историци, особено Лактанций, се изказват негативно за Галерий: груб, жесток, раздразнителен, с едър ръст, жестове и глас, вдъхващи ужас, поради което не е учудващо, че дори тъстът му Диоклециан се страхувал от него.

image Римските провинции и диоцези в Италия и на Балканите IV-VI в.

Август

image

Фолис на Галерий, издаден в Тесалоника, дн. Солун

 

Когато на 1 май 305 старшите тетрарси Диоклециан и Максимиан се оттеглят от властта, Галерий получава върховната власт и сана август, съвместно с Констанций I Хлор на запад. От този момент Галерий, като най-влиятелен тетрарх, се стреми да обсебва властта и назначава за цезари своите протежета – Север II и Максимин Дая.

Галерий се стреми към господство над цялата империя за да основе собствена династия, поставяйки на всички постове свои земляци. Според летописа на Лактанций, той говорел, че империята трябва да се нарича не Римска, а Дакийска, понеже това е най-великият народ, а името „римски“ и „римлянин“ трябвало да бъдат забранени.

Разпадане на Тетрархията

 

Хегемонията на Галерий започва да се пропуква през 306 г.- след смъртта на август Констанций I Хлор. Галерий обявява Север II за август, но се вижда принуден да приеме издигането на Константин I за цезар и Filis Augustorum в Британия. На следващата година в Рим избухва бунт, причинен от недоволството от данъците, които Галерий въвел, за да довърши строежа на колосалните терми, започнати там от Диоклециан. Населението издига за императори оттеглилия се преди година бивш август Максимиан и неговия син Максенций. Докато Галерий е зает срещу сарматите, Север II се отправя да потуши бунта в Италия. При неясни обстоятелства и вероятно предателство, той е убит без да постигне нищо. През лятото на 307 г. самият Галерий обсажда Рим, но страхувайки се от бунт в армията си се оттегля обратно, опустошавайки всичко по пътя си. На конференцията в Карнунт (октомври – ноември 308 г.) той неуспешно се опитва да убеди Диоклециан пак да дойде на власт. Тогава Галерий обявява съратника си Лициний за август, признава и Константин I за такъв, сключвайки съюз с него срещу Максимиан и Максенций.

 

Виждайки, че властта се изплъзва от ръцете му и вече сериозно болен, Галерий се оттегля от управлението в Сердика. В последните години от живота си изключително надебелява и се покрива с язви (предполага се, поради тежка форма на рак). Християнските автори тълкуват ужасяващата болест на императора като божие възмездие за омразата му и гоненията срещу християните. Малко преди да умре, Галерий радикално променя своите възгледи и на 30 април 311 година (преди 1700 години) издава в Сердика прословутия Сердикийски едикт за толерантност към християните, отменящ преследванията на последователите на Исус Христос (май 311 г.). По-късно същия месец Галерий умира, оставяйки за наследник малолетния си син Кандидиан.

image

Бронзов фолис на Галерий

 

Император Галерий дълго резидира в Сердика – днешна София – и управлява империята оттук. Вероятно при него там започва изграждането на дворцовия комплекс между ротондата „Св. Георги“ и днешната църква „Св. Неделя“, завършен в пълния си блясък от император Константин Велики. Именно в дн. София, тогавашна Сердика, Галерий е издал прочутия Сердикийски едикт от 311 г., определил християнството за легална религия в Римската империя, повратен момент сложил началото на официалното християнизиране на Европа. В същата година император Галерий завършва земния си път в Сердика и е погребан в града. Под входа на базиликата „Света София“ са открити останки от голяма гробница, като не може да се изключи в нея да се е намирало императорското погребение; друго възможно място за това е в забележителния мавзолей с няколко каменни саркофага, недалеч от късноантичния комплекс от две базилики в кв. Лозенец. Ротондата „Свети Георги“ в София е като близнак на построената от императора ротонда в Солун, където също е издигнат негов дворец заедно със забележителна триумфална арка с мраморни релефи, в чест на победата му над персите.

image

Арката на Галерий в Солун


(В красивия център на град Солун, се намират два прекрасни паметника на културата, които пазят своето място тук, векове наред. Това са Арката и гробницата на римския император Галерий. Данните за построяването на арката, която се нарича Камара, показват 305 година като рождена дата /това гласи и надписът на арката, който може да бъде разчетен и днес/. По това време, император Галерий провъзгласява Солун за столица на неговата империя. Според историци, поводът за построяването на арката, е завладяването на Месопотамия.
Днес, арката на император Галерий, краси центъра на град Солун и е още един от паметниците на културата в града, които датират от дълбока древност, още откакто римляните са населявали гръцките земи. Това, което е останало от Камара, в днешно време, съвсем не е оригиналният вид, който тя е имала в миналото. За съжаление, в наши дни, е запазена много малка част от Камара.

Самата арка е носител на богата гама културно и историческо наследство. Тя е гравирана с различни знаци и надписи, които сами по себе си носят голям смисъл и преразказват историята и поводът за нейното създаване – навлизането на Галерий до река Тигър. Арката на император Галерий, често пъти е била повод за изследване и анализи от археолози и историци. Така и не успяват да установят датата и поводът за нейното разрушение. Дори малката част от нея, която е запазена до днешно време, е нещо уникално и прекрасно. На много малко места по света, можеш да видиш такава красота, изящна архитектура и гравюра.
)

 image

Феликс Ромулиана – резиденцията на император Галерий

image

Все повече туристи и туристически агенции удължават маршрутите в Северозапазена България и отскачат до близките обекти в Сърбия. На броени километри от границата на съседите ни се намират забележителни исторически паметници и природни феномени, които все още са слабо популярни за българските туристи.

Един от най-атрактивните исторически обекти е късноримският археологически комплекс Гамзиград с крепостта Феликс Ромулиана, разположен на около 11 км от град Зайчар.  Дворецът е построен по поръчка на император Гай Валерий Галерий Максимиан (297-311) в края на III и нач. на IV в. сл. Хр. И е посветен на майката на владетеля „Веселата Ромулиана”.

image


Внушителните укрепления на двореца олицетворяват успешната военна кариера на императора. Визуалните и пространствени отношения между двореца и мемориалния комплекс, където е разположен мавзолея на Галерий и неговата майка, са нагледен пример за римската архитектурна традиция повлияна от идеологическото обожествяване на владетеля, което е особено характерно за периода на Втората тетрархия.

Отначало архитектурният комплекс е сравнително скромен. Но през 306 г.  Констанций I умира и Галерий става най-могъщият човек в Римската империя. В този период започват да се строят монументални сгради, достойни за величието на императора. В южната част на комплекса е издигнат огромен храм в чест на бог Юпитер. Тази нова фаза на строителство се характеризира с  използването на богата орнаментика и символика в детайлите.

Феликс Ромулиана обхваща укрепления, дворецът в северозападната част на комплекса, базилики, храмове, горещи бани, мемориален комплекс и тетрапилон. Групата сгради е интересна с преплитането на церемониални и мемориални функции.

След смъртта на император Галерий през 311 г. комплексът изгубва церемониалните си функции и сградите сменят своето предназначение. Този бавен залез продължава до 5 век, когато на мястото на тронната зала е построена християнска базилика.

Днес комплексът е включен в списъка на ЮНЕСКО за закрила на световното културно-историческо наследство и се радва на голяма посещаемост.

И още:

Мястото се свързва и със старата легенда за знатния българския болярин и неговите три дъщери Вида, Кула и Гъмза, които построили съответно крепостта Баба Вида, град Кула и Гъмзиград.

Едиктът на търпимостта и загадката на Галериевата смърт

За радикалните реформаторски идеи на Гай Галерий Валерий Максимиан можем да добием представа от саркастичната забележка на Лактанций: Галерий (Фиг. 3) смятал името „римляни‖ за позорно и искал да нарече империята не Римска, а Дакийска (ut non Romanum imperium, sed Daciscum cognominaretur).3) Цитираната Лактанциева фраза обаче остава неясна и би могла да се възприеме като полемична, реторична фигура - авторът не обяснява нито защо Галерий е бил толкова омерзен от Рим, нито защо е смятал да прекръсти империята тъкмо „Дакийска‖. Напразно бихме търсили отговора в църковните историци Евсевий и Лактанций, чиито съчинения от V в. ще се утвърдят като основа на всички исторически писания в стил Църковна (Световна) история. За тях Галерий е гонител на християните, който се обръща към Христа единствено заради користната цел да се спаси от разяждащата го тежка болест. Впрочем трябва да се отбележи, че и Евсевий, и Лактанций не само признават на Галерий предсмъртното покръстване, а и авторството на Едикта на търпимостта, издаден от него на 30 април 311 г. По-късно както покръстването, така и Едиктът на Галерий ще бъдат дотолкова забравени, че днес дори тесните специалисти пропускат да ги цитират. Ако все пак го правят, то е неизменно следвайки Лактанциевия разказ, според който въпросният едикт е издаден в Никомидия. Трудно е да се каже доколко Лактанций се е вълнувал дали читателите му ще повярват в подобно локализиране на този най-важен момент в ранната история на отношенията между Църквата и Империята. Трудно е също да се каже дали сам е знаел къде е починал Галерий и/или дали аудиторията му е наясно с този въпрос. Във всеки случай той добросъвестно отбелязва факта, че Галерий починал само пет дни, след като издал Едикта.4) А в същата Никомидия, където императорът би трябвало да е бил на 30 април, научили за кончината му (5 май) едва десет дни по-късно – на 15 май.5)Следователно авторът или мисли, или се стреми да накара другите да мислят, че Галерий е починал някъде близо до Никомидия. Същевременно той или забравя, или от историческа добросъвестност предава точно сведението, че вестта за смъртта на владетеля е дошла в Никомидия с десет дни закъснение. В съвременната наука това противоречие по правило се игнорира, макар още от началото на миналия век специалистите да са били наясно, че има само един Eдикт на толерантността – Сердикийският, издаден от името на Галерий, Лициний, Максимин и Константин на 30 април 311 г.6)

Естествено, не трябва да очакваме ранните църковни историци, особено Лактанций, който откровено ненавижда Галерий, да се интересуват къде той е починал. Нека припомним, че тези историци не знаят, не уточняват, или когато го правят – не са единодушни – и по въпроса къде са починали равноапостолният св. Константин7) и равноапосталната му майка – св. Елена.8,9). Все пак, понеже Галерий малко преди смъртта си е издал Едикта на търпимостта, всички заинтересовани са знаели къде е починал точно този император. Въпросът е, че е трябвало да мине достатъчно време, за да може смъртта на Галерий и личността на този император да бъдат дистанцирани от издаването на Едикта. По същия начин е трябвало Галериевият Едикт да бъде свързан с нов, Константинов закон, станал известен по-късно като „Медиолански едикт от 313 г.‖10) Другият вариант е бил авторът да няма за цел да лишава Галерий от делата му и да ги приписва на Константин. Така Валесианският аноним съобщава изрично, че Галерий не само постоянно е пребивавал в Сердика, а и е починал там.

Galerius in Dacia haud longe a Serdica natus

Църковните историци са също толкова малко заинтересовани да споменават рожденото място на Галерий, колкото и мястото на смъртта му. За сметка на това авторите, които не са пристрастни към Константин, считат за нужно да подчертаят, че „Галерий е роден в Дакия, много близо до Сердика‖ (Galerius in Dacia haud longe a Serdica natus). Вероятно за пръв път появила се в Евтропий (Breviarium, 9.22), тази формула присъства в неизменен вид в „Хрониката‖ на Йероним12) и, във вариант „Galerius in Dacia non longe a Serdica natus‖, в „За произхода и делата на римския народ‖ на Йордан.13)Без съмнение тук би могло да става дума за буквално следване на оригиналите, от които споменатите автори са черпели сведения. Това обаче не променя факта, че рожденото място на Галерий не само е било известно, а и е било достатъчно забележително, за да бъде споменато. Конкретно в контекста на Галериевото управление, споменаването на Сердика е било и знаменателно. То е носело информация, далеч надхвърляща чисто биографичния детайл. Императорът, който дори да не е искал да преименува Римската империя на Дакийска, е управлявал от столицата на Дакия, където е бил и роден, т.е. – разполагал е с нужната подкрепа и авторитет. В този контекст е наложително да уточним какво всъщност се има предвид под „Дакия‖ от времето на Аврелиан и как са били възприемани в Рим „дакийските‖ императори (наричани още „илирийски‖, а, в пейоративен смисъл – „войнишки‖ и „казармени‖).

 

 

Галерий

53-ти император на Римската империя

Romuliana Galerius head.jpg

Глава от порфирна статуя на Галерий (двореца в Felix Romuliana, дн. Гамзиград)

Лични данни

Управление           293–305 (като Цезар); 305–311 (като Август)

Пълно име             Галерий Максимиан

Роден    

ок. 250

Средиземна Дакия, край Сердика дн. София

Починал                

май 311

Сердика, днес София, България

Семейство

Брак        Галерия Валерия

 




Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2909386
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?