Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2015 17:29 - Българска държава в Анадола до 1514г.!
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 6539 Коментари: 10 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В Анадола е съществувала българска държава. Това показва приключилата  експедиция „По следите на последната българска средновековна държава” на ВМРО Бургас. Тя се е намирала между градовете Кония и Бейшехир в Централен Анадол и е съществувала до 1514 година. Ако тези факти са ви интересни, прочетете следващият текст, предоставен от пътешествениците:

"Историята на Караман" ("Караман Тарихи") е летопис за караманците и за династията Караман в Мала Азия. Караманското княжество е най-силният и сериозен съперник на османците в Анадола. Може би заради неговата мощ османците са пронудени да насочат първоначално завоеванията си не в Мала Азия, а на Балканския полуостров. През XIII и XIV век то е по-силно от Османското княжество. През XV век вече започва да губи сили, за да бъде погълнато постепенно от Османската държава в края на XV век и да прекрати напълно съществуванието си около началото на XVI век.

Същевременно "Историята на Караман" е разказ за компактно българско население, живяло на и около Булгар Даг в Тороските планини. Един клон от него се заселил и около Бейшхир. То участвало в походи, войни, сражения, обсади и завладявания на градове и крепости предимно в Южна и Централна Мала Азия, но освен това и в други части на полуострова, а и към Сирия. Съдбата и действията на българите били преплетени със съдбата и действията на караманците при управлението на всички техни владетели и наместници oт 1227 до 1517година.

Тези българи имали своя 10- хилядна войска, свои владетели, дори кралица. Имали и своя територия, държавица - Булгар. Обитавали земите около и във високата, стръмна и непристъпна Българска планина (Булгар Дагъ), чийто върхове надхвърлят 3000 м. надморска височина, между градовете Ерегли, Нигде, Юргюб, Адана и Тарсус, Ердемли, Мут и Караман, в областа на самия град Тарсус, също и околностите на Бейшехир до Коня.

В този обем той ни предоставя повече от 150 сведения, в които пряко се споменава булгар та"ифеси - българи-аскери/българската войска, булгар елери-българските бойци, булгар бейлери-българските бейове, Булгар Дагъ-планината Булгар, както и имената на владетелите на българите Яхша хан, Айдън бей, везира Асен и кралица Катерина.

Авторите на "Историята на Караман" са трима. Летописът бил започнат в стихове на персийски език във формата на шахнаме от Ходжа Деххани. Шахнаме е литературен вид, който в поетична форма в двустишия се описва живота на източните владетели и историята на управляваните от тях държави и народи. Деххани живял в двора на селджуския владетел Аляеддин Кейкубат III, чието първо управление започва в 1284г. сл.Хр. Деххани изпял 600 двустишия за караманците и за българите, като описал събитията от XIII век.

Поетът Яриджани продължил на персийски език историята в стихове, като изложил събитията от XIV век, изпъстрени отново със сведения за българите. По-късно Ахмет бей с псевдонима Шикяри (Ловецът, любителя на лова) превел "Историята на Караман" от стиховете на персийски език в проза на среднотурски и продължил изложението докъм 1517година. При последните описани в летописа военни действия през 1516 и 1517г. българите отново учасват в битки срещу войската на османския султан Селим I.

Професорът по история на турския език и по история на Турция в Истанбулския университет Неджиб Асъм има заслугата, смелостта и доблестта пръв да публикува значителен брой сведения за българите от разширения турски вариант на "Историята на Караман" в две статии в цариградския вестник "Икдам". Първата е озаглавена "ANATULUDA BULGARLAR-1" (Българите в Анадола-1) и е отпечатана в брой 8842 (страница 4) в цариградския вестник "Икдам", на арабица на 27 ташрин I (27 октомври 1921 година).

В тази публикация Асъм изнася от ръкопис на разширения вариант на летописа някой данни за българите за XIII век; за първата едногодишна война на българите, предвождани от Яхша хан и сина му Айдън, в близост до крепоста Маре (вероятно днешна Магара) в Българската планина със сборна караманска войска на Нуреддин, баща на Караман (през 1227-1228 година след Христа); за участието на бея Айдън с 4 хиляди български войници около 1243 година след Христа в битка срещу неверниците на Гьоркес и Силифке; за участието на 4000 българи около 1273 година на страната на караманския владетел Мехмед, при река Чаршамба сую (между Ларенде и Кония) в сраженията между селджукските и караманските войски.

Неджиб Асъм дава разчетен текст на арабица на приложението, добавено според него отпосле към разширения турски вариант на "Историята на Караман". В него става въпрос за един клон от българското племе, който от времето на селджуците и караманците, след монголците (следователно след 1243 година след Христа) живеел в района на Бейшехир в непрестъпната Еренкелова планина. Към края на XV и началото на XVI в. тези българи избрали за своя кралица мома на име Катерина, която разполагала с 10 000 души, въоръжени с пушки.

Когато караманците, застрашени от османците, се оттеглили в Българската планина (вероятно след 1487 година), земите от границите на Кония до границите на Бейшехир останали под власта на Катерина.  Българите на Катерина и тя самата били разгромени от войската на Селим, преди похода му до Египет и Арабия (1516година). Неджиб Асъм във втората половина от статията за езика, религията и произхода на тези българи отбелязва, че "може с основание да се мисли, че християните, които днес се намират по онези места и говорят турски език, са остатъци, продължение от онези българи”.

Той подчертава нещо много важно, че езикът на тези българи е славянски, а тяхната религия - християнска. Това показва, че те са от балканските българи. Професор Асъм утвърждава, че в документите, с които разполага, е отбелязано, че тези българи, а и българите около Българската планина, са се намирали тук от времето на селджуците насам (следователно вероятно още от XI век) и че в Селджукнаметата (стихотворните истории на селджуците) пише, че в селджушката войска е имало българи и левантинци - европейци, родени на изток.

Според Ходжа Деххани, когато предците на караманците идват в Мала Азия от Ширван и усядат в южната част на полуострова  около 1217 - 1228 година след Христа, те заварват българите в и около Българската планина и дори една година се сражават с тях. След това караманци и българи влизат в съюзни, а може би и във васални отношения и извършват съвместни военни действия непрекъснато от XIII докъм първата четвърт на XVI век. Малоазийските българи преди век са твърдели, че караманлиите са потурчени българи.

 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=727874




Гласувай:
8



1. voland6 - Кралица Катерина
24.11.2015 17:51
Нещо четох за Кралица Катерина, но не съм много запознат с тази тема. Затова много ти благодаря за постинга, и дано има повече Българи като теб.
цитирай
2. didanov - Благодаря
24.11.2015 18:40
Кралица Катерина   Царственика съобщава за още една българска държавица - в непристъпната планина Еренкелов (Еренколоф - вероятно това е планината Еренлер с височина 2319 м, която се намира на северо-изток от Бейшехир). Там в края на 14 и началото на 15 в. царувала българската кралица Катерина. Турския проф. Асъм бей (изследовател на караманския царственик) разказва: "Понеже била умна, тя станала много богата. Тя не ходила на плячка, а войската си използвала за обработване на земята. В една хубава местност тя имала чифлик и дворец, който наричали Алтън сарай, т.е "златен", защото стените му отвън били със златни покривки. Водата за него била хваната отдалеч и доведена с водопровод."По нейно време, изтощени от вековните войни с турците, караманците се били оттеглили при българите в Булгардаг и цялото население от границите на Коня до границите на Бейшехир останало под властта на кралица Катерина.  През това време султан Селим водел войни в Египет, но понеже тила му бил постоянно смущаван от караманците и 10 000 българи от Ерменак, той решил веднъж за винаги да се разправи с тях. За тази цел изпратил своя пълководец Абдулах Кемал паша срещу Катерина. Тя обаче отлично се защитавала с въоръжените си с прашки войници и оръдия, разположени по височините около двореца й. Имала успех - Кемал паша паднал убит в сражението, а войските му се върнали в Кония.  Но по-късно султан Селим обградил Алтън сарай, бомбардирал го и го разрушил. Катерина се отдръпнала в планината и поставила в пещерите в прохода войници, които обстрелвали турците и те с големи жертви овладели прохода. Там успели да поставят артилерия, която довършила българите. Кралицата, войската и част от населението загинали, а остатъка се разбягали.   Според надписа на гроба на Кемал паша, тези битки се водили около 1413-14 г.  
цитирай
3. elcho - Много...,много добре !
24.11.2015 19:43
Само искам да отбележа, че тези Българи всъщност са Мюсюлмани в по-голямата част и Християни в по-малка част./ Описано е в " Шан Казъ Дастанъ ". И в Руско-Турската война за освобождението ни от Османското Иго, участват доброволци именно от там и са единственните неплатени войници в Руската армия.-----Един Турски пълководец, като погледнал през телескопа и видял как Руски войници се молят на Аллах и възкликнал : Това не е възможно, Мюсюлмани да се бият срещу Мюсюлмани !-------- Браво за постинга-кратко и ясно !
цитирай
4. didanov - Българите и от двете държави са х...
24.11.2015 20:05
Българите и от двете държави са християни.  През цялото Средновековие и до 20 в. в Мала Азия се заселват българи - заточени там от византийци и турци или доброволни преселници, които бягат от турски размирици в балканските български земи.През 7 век император Юстиниан заселил 30 хиляди пленени българи от Македония в Киликия за борба срещу арабите. 208 хиляди български бежанци по време на Телец са заселени от византийците във Витиния (Брусенско). През 50-те години на 9 век Кирил и Методий отиват в манастира Полихрон в малоазийската планина Олимп (до Бруса) и там създават азбуката си. През 14 век, при византийски междуособици, турците опустошават Тракия и изселват голяма част от населението в Мала Азия. Такива роби се отвличат в Мала Азия  и през всички следващи столетия. Народният певец пее за многото "синджир роби".Хиляди българчета взети за еничари още от 15 в. били изпращани срещу Тамерлан и по фронтовете в Мала Азия, Сирия и Египет. След това тези "войнигани" минавали в обоза и ставали пастири и коняри на султанските и везирските стада и хергелета. С песни, гайди и знамена те влизали в Цариград и откарвали стадата към Мала Азия. Много от тях се заселвали и се задомявали в българските села в Мала Азия и оставали при малоазийските българи. Връзките с Българиябили постоянни - в Мала Азия непрекъснато обикаляли български търговски кервани на камили и продавали стоките на българските занаятчии, които били едни от най-известните в Османската империя - аби, шаяци, черги, гайтани от Габрово, Самоков, Устово, Димотика. Много балкански и родопски еснафи, покрай търговията, също се заселвали в Мала Азия. 
цитирай
5. didanov - Най-късните български поселници в ...
24.11.2015 20:07
Най-късните български поселници в Мала Азия са бежанците. Високата порта, подобно на Византия, за да отслаби България, започнала да заселва в Добруджа, Делиормана и на други места селджуци и други турци. В България станало несигурно заради кърджалии, еничари и други бандити. Много българи се принудили да търсят спокоен живот по-близо до централната османска власт. Така се появили най-новите български селски и градски махали в Мала Азия - от 17 до 19 в. Те са запазили българския език, нрави, носия, лични и фамилни имена, песни и обичаи.     Занимавали се със земеделие, пчеларство, бубарство, скотовъдство. Коледаров пише, че те са били заможни и беден човек между тях рядко имало - всеки род притежавал средно по 100 декара земя. Имали буден български дух. През 1873 г. жителите на българското село Мандър пребили с колове гръцкия Кизикийски владика. До там се стигнало, защото отказали да плащат данък владичина на гръцката Патриаршия, а той имал неблагоразумието да посегне на един от българите. За инцидента разказва мандърският учител Неделчо Орешков, който оставил бележки за родното си село и за учителстването си.  Почти навсякъде имало черкви, в които се пеело и на български (освен на гръцки). Делегация от Мала Азия поискала от българската Екзархия български свещеници и учители, но тя не успяла да им изпрати и такива имало само двама. Нашите предци живели в Мала Азия сравнително свободно и охолно до Освобождението. Тогава започват притесненията. 
цитирай
6. elcho - Благодаря за подробния цитат !
25.11.2015 16:20
Бях чел за това много повърхностно, но сега съм доволен. Само да не си помисли някой, че Българската Азбука е написана там в манастира Полихрон. всъщност тя е създадена в град Берат близо до Охридското езеро, в края на България тогава.А в Полихрон е създадена идеята за нова Азбука за обединяване на Европейските народи. Така наречената Кирилица( Глаголица ). Която непонятно защо е обявена за петият официален език в Европейския Съюз ?!?!--- Аз лично не познавам човек, който може да пише на Кирилица !!!
цитирай
7. didanov - това последното за кирилицата не го разбрах
25.11.2015 17:04
но данните за българи даже по време на троянската война в Мала Азия са очевидни.
цитирай
8. didanov - "Ние сме българе, ние сме б...
25.11.2015 17:21
"Ние сме българе, ние сме българе"

Български войници на Чаталджанските позиции през Балканската война 1912-1913 г. били изненадани от този вик на тичащи към тях турски войници. Заведени при началството, турските войници разказали своята одисея: били българи от Анадола (Мала Азия), избягали от турската армия. След много премеждия, при голям риск за живота си, те успели да достигнат фронтовата линия и да преминат на българска страна.
След Хуриета (Младотурската революция през 1908 г.) българските младежи в Турция били вземани войници в турската армия. През Балканската война мнозина българи от Мала Азия били изпратени на фронта. Почти всички, на групи по двама-трима или поединично, преминали в България. Бягства на малоазийски българи от турската армия имало и преди, и след войната. Те прекосявали турско-българската граница или по различни пътища и по море стигали до други страни и оттам се прехвърляли в България. Те настоявали пред българското правителство да уреди преселването в България на семействата им, останали в Мала Азия, изложени на насилия и грабежи от турските власти, от черкези и от пристигащи от България турци-мухаджири (изселници), които се настанявали в къщите им.
цитирай
9. didanov - От арменски източници (Мовсес Х...
25.11.2015 17:30
От арменски източници (Мовсес Хоренаци, Ашхарацуйц) е известно, че първите древнобългарски поселения в Анатолия датират още от Античността (II в. сл. Хр.) и са на т.нар. Вундови българи, които са преселници от Имеон или Севернокавказките степи на арменската територия наречена от Хоренаци "Вананд", която днес попада в границите на Република Турция в Източен Анадол. Едва през XXI век е извършено специализирано лингвистично-историческо проучване за Вундовите българи.

Първото голямо преселение на български славяни в Мала Азия извърша император Юстиниан II през 690 г., когато преселва 30 хил. местни славяни от района на Кавала към Киликия, вероятно за отбрана от арабски нападения и нахлувания в Анатолия през т.нар. юдейска порта.

Втората и най-голяма преселническа вълна е преселението на 208 хил. тракийски славяни към района на Бурса (виж история на Бурса) във Витиния, което е осъществено от император Константин V Копроним по време на управлението на кан Телец.

Третата огромна и вече под етническото име българска изселническа вълна е описана от арменския историк Аристакес Ластиверци, който в своето "Повествование", писано в годините 1072-1087 отбелязва, че: ...

"А пък българските жители той чрез измама (император Василий II Българоубиец) събрал на едно място, преструвайки се, че желае да ги възнагради, а след това заповядал да ги запишат във военните списъци и да ги изпратят на Изток по пътищата, от които няма връщане. Ту дошли тук (в Армения, т.е. Велика Армения) и накрая разорили цялата тази страна (т.е. по византийската укрепителна линия в Анатолия). О, какво бедствие бе тяхното идване на Изток, колко нещастни са местата, през които те минаха! Що за злобен и безжалостен народ, жестокосърдечен и склонен към насилие! Уместно е да се повторят скръбните слова на пророка Йоил: Пред него земята е като райска градина, а след него ще бъде опустошена степ. Но достатъчно за това. ..."
цитирай
10. elcho - И аз черпех от Ашхарацуйц.
27.11.2015 17:02
И нека всички, които се интересуват от история да я прочетат !- Както и " Шан Казъ Дастанъ ".------ А сега за " Кирилицата ", която не си ме разбрал. Когато приеха в Европейския Съюз " Кирилицата" за официялен пети език заради Руснаците, защото те отказаха да контактуват в Интернет на Латиница, тогава двама Германски и един Френски Историк се присмяха на България, че сме допуснали това недоразумение ! Защото това е Български Език с Български БУКВИ или казано по друг начин, " Кирилица" си е " Глаголица " , а това си е наша Българска Азбука. Интересното е , че те правят разлика, а ние не ?!?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2908182
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?