Защо на отличниците казват зубъри? Има ли това някаква връзка със зубрите-чифтокопитни бозайници от семейство кухороги?

Имаме чувството, че и преди сме го чували, но при толкова много въпроси не можем всичко да научим, не сме зубъри.

Зубърът наистина е чифтокопитен бозайник, едър. Вече и в България са заселени няколко. Много трябва да се внимава с тях, нищо че са европейски бизони, тоест доста едри и мощни същества. Зубрите са застрашени и трябва да се пазят. Едно време са ги избивали масово, та затова вече няма естествени зубри у нас, в Румъния, Сърбия. Името на зубъра има няколко възможни етимологии. То или идва от корена урус, ур, което значи бик или е от различни вариации на глагола за блъскане. Има вариант да е също така от зима, зимбро. Точно, както футболният отбор. На емблемата им има зубър. Има дори и вариант етимологията да идва от иврит и да означава диво животно. Така или иначе зубърът си е зубър и нито една от тези етимологии не отвежда до училищния чин. Нито бик, нито зима, нито дори диво животно. И е доста нелепо, ще се съгласите да се свързва този силен и мощен бизон с учещия наизуст. Дори ако предположим, че някой пасе учебника от кора до кора, защо да е зубър, защо не е най-обикновена овца или крава? Значи нещо друго трябва да има тук. Сега ще го разкрием.

Зубренето, в смисъл да се учи наизуст, е русизъм. Не сме го измислили ние, привнесено е. Зубрит, на руски означава буквално назъбвам, правя зъбци, дялкам или уча наизуст. Оставяме дялкането настрана. То няма да ни трябва. Назубок означава буквално наизуст. Наизуст значи да знаеш нещо устно, да се лее от устата. Назубок означава да го имаш на зъбите, да го сдъвчеш, така да го знаеш. Изразът идва от буквалното опознаване на нещата със зъби, а именно проверката на монета, от каква метална сплав е направена. Нали знаете този трик. Проверява се със зъби златна ли е монетата или е някакво менте. По-добре няма как да схванеш нещо. Лека-полека изразът придобил по-друго значение-да научиш нещо много добре, да познаеш природата му. Това започнало да се казва назубок, на зъби да го знаеш. Нищо негативно в комутацията. Напротив да си го проверил емпирично, да си сигурен в нещо, да го владееш отлично. Наизуст обаче не е добра училищна практика. По същият начин назубок също не е. Назубок принципно е наречие, но звучи като съществително, нещо, което е направено на зъбите, а самият процес от глаголното съществително е назубрит. Все едно на български език да кажеш да назъбя.

Така училищният термин за наизуст придобил и отрицателно значение, понеже наизуст се учат стихотворения, назубрен означава да научиш останалия материал. Руснаците имат думата зубрилка. По руска линия директно се внася тук, без кой знае какви обяснения за етимологията. Така нас не ни учеха откъде идва смисълът на зубренето и ни караха да го назубрим. И ние не знаехме, че е свързано със зъбите и опитването на зъб. Мислехме, че е зубрене, зубрач. Трябва да има нещо общо с онези едри чифтокопитни бозайници-зубрите. Ако тяхното име по някаква случайност водеше произхода си от зъбите, то в крайна сметка щеше да се окаже, че има нещо общо между акта на наизустяване и животните. Но както изяснихме името им идва от съвсем друг корен, не на зъб. Така че между двете - зубренето и зубрите няма нищо общо.

Радваме се , че успяхме да го изясним, а не се налага да ви кажем, а пък вие просто да го назубрите. Ние го сдъвкахме, преживяхме го заедно и няма какво да го пасем повече.

http://dariknews.bg