Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2015 22:10 - Невероятните подвизи на "Голубчик: при обсадата на Видин
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 1770 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 12.12.2015 23:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image снимка: deltanews.bg

"Въпреки че „Голубчик" е параходът, който се окичва с най-голяма слава по време на войната останалите кораби от Дунавската флотилия също не бездействат и безспирно пренасят оръжие, муниции и войски по Дунав. В средата на ноември един от тях - 43-тонния катер „Мотала" (по-късно "Стефан Караджа"), донася първата победа на българския военен флот. При нощен патрул пред Видинската крепост вахтените на „Мотала" забелязват по течението край румънския бряг да се движи ветроход със загасени светлини. След кратка престрелка корабът е пленен. Оказва се, че е сръбски и е натоварен с 400 чувала брашно за разположените на десния фланг сръбски войски. Пленената пратка е добре дошла за защитниците на крепостта, където вече започва да се чувстват първите признаци на глад. При един от следващите си патрули отново от "Мотала" забелязват промъкващ се край пристанището самоходен понтон. След кратко преследване понтона е пленен, заедно с намиращите се на него сръбски разузнавачи."

Темата подготви: Владимир Клисуров

Героизмът на младата българска армия, защитила Съединението от сръбските агресори през 1885 г., прославя страната ни в цяла Европа. За победата на „капитаните срещу генералите", както тази война ще остане в историята, огромна роля има един малък параход. Наричан е Хамелеонът, Летящият холандец и Корабът-фантом.

Войната започва на 2 ноември (14 ноември по нов стил). Сърбите атакуват по две направления - към София и към Видин. На превземането на дунавския град се отдавало огромно значение, тъй като то би позволило на сръбската армия да се насочи на юг и да излезе в тила на защитаващите се западно от София български войски.

Крепостта

Според Берлинския договор всички укрепления по Дунав трябвало да бъдат разрушени. Затова до самото начало на войната Видинската крепост е изоставена. Тогава за комендант е назначен военният инженер капитан Атанас Узунов. Гарнизонът е съставен от 5000 души - повечето селяни, чиновници и гимназисти. Срещу Видин настъпват перфектно екипирани 11 500 души. В последния момент, преди да се затегне обръча около крепостта, защитниците се увеличават до 6170 души.

Боят

Щурмовете са посрещнати от масиран огън. На отсрещния бряг хиляди румънци от Калафат наблюдават като на театър боевете. Междувременно на няколко пъти бойни отряди излизат от крепостта и под прикритието на мъглата нанасят изненадващи удари на сърбите. На 14 ноември командващият Тимошката армия генерал Милойко Лешанин предлага капитулация на защитниците при почетни условия. Капитан Узунов обаче отхвърля и пояснява на генерала, че във военното училище е учил да превзема крепости, а на лекцията по предаването им е отсъствал. И добавя, че единственият начин генерал Лешанин да влезе във Видин е като пленник.

Голубчик

9 ноември е денят, в който сърбите затварят обръча около Видин. Още тогава параходът "Голубчик", от българската Дунавска флотилия, докарва на защитниците две баржи пълни с припаси. В навечерието на обсадата параходът успява да стовари една запасна дружина от 5-ти пехотен Дунавски полк, а по-късно и девет оръдия. Когато на 9-ти „Голубчик" преминава край село Витбол (днес квартал на Дунавци), той е забелязан от сръбската брегова батарея край селото. Артилеристите дават два халосни изстрела. При първия "Голубчик" вдига бял флаг, а при втория - знамето на Австро-Унгария. Сърбите изпадат в недоумение, което позволява на „Голубчик" да се отдалечи извън обсега на снарядите. Пратката е доставена и корабът напуска града под прикритието на нощта. Това е първият от 45-те курса, които „Голубчик" ще направи през времето на войната. Самият „Голубчик" е построен за нуждите на руския флот през 1858 г. в Нюкасъл. След Освобождението е подарен на България. Има водоизместимост 265 тона, дълъг е 40 метра и широк 10. По време на Сръбско-българската война е командван от руския офицер на българска служба, 35-годишният мичман Владимир Луцки. Със своя изобретателен ум той се покрива с незапомнена слава и е основен „виновник" за това защитата на Видинската крепост да устои.

Два дни след първия рейс няколко кораба от Дунавската флотилия, включително и „Голубчик", успяват да се промъкнат през сръбските батареи и докарват на защитниците 6 милиона патрона. На другия ден „Голубчик" отплава натоварен със снаряди и отново се изплъзва на сръбските оръдия, на път за Лом. На 13-ти неуморният „Голубчик" отново докарва муниции и провизии във Видин.

Дами с мустаци

При един от курсовете до Видин, „Голубчик" е натоварен с хранителни припаси. Луцки нарежда да се скрият всички корабни оръдия, да бъде поставен фалшив комин и да бъде сменено името. Вдигнат е австрийски флаг. Когато параходът посред бял ден минава на стотина метра от дулата на сръбските батареи, по палубата му се разхождат шармантно облечени „госпожици", които крият мустаците си под широкополи шапки и кокетни чадърчета. Когато се отдалечава от дулата на оръдията, „Голубчик" свива рязко към пристанището на Видин. Когато разпознават „Голубчик", от кея еква гръмко „Ура".

Газените лампи

Трюмовете на кораба са изпразнени и той напуска Видин. Отново е натоварен в Русе и Лом с провизии и муниции. Този път курсът за Видин е нощен. Луцки отново е озарен от идея и събира десетки газени лампи. „Голубчик" е пребоядисан, сменя името си и отплава под австрийски флаг. Така в полунощ пред сръбските оръдия преминава пътнически кораб. Всяка каюта свети ярко (зад люковете са запалени газените лампа). Измръзналите сръбски войници в окопите със сигурност завиждат на натруфените дами и техните кавалери, облечени според последната мода, танцуващи под звуците на „Синия Дунав".

Наглост

Няколко дни по-късно Луцки надминава себе си. Положението е критично, тъй като във Видин свършва храната и мунициите. Боята на „Голубчик" отново е сменена и този път по обяд пред сърбите преминава гръцкият параход „Св. Ана", теглещ няколко шлепа. За да намали всяка възможност врагът да заподозре измамата, корабът преминава в непосредствена близост. Батареята отново е подмината безпроблемно, но стотина метра по-натам последният шлеп се откача и засяда в плитчината. Тогава „Голубчик" обръща към сръбската позиция. На перфектен френски език Луцки се провиква към батареята и моли командира й за съдействие. Той се отзовава и сръбските артилеристи изтласкват шлепа от плитчината. Луцки учтиво благодари и конвоят продължава пътя си. Естествено за Видин. Оръжието, боеприпасите и продоволствието, които са доставени спасяват защитата на крепостта.

При рейсовете до Видин, на Луцки му хрумват какви ли не идеи. При някои курсове над „Голубчик" се развява руски и немски флаг. На кораба се появява нов бутафорен комин, мачтите са скъсявани и удължавани, и какво ли не още.

Победата

На 16 ноември „Голубчик" пристига за пореден път в обсадения Видин. Малко след акостирането му мощно „Ура" оглася града. Славният кораб носи съобщението, че военните действия са прекратени. Въпреки това обаче в 21.30 часа сръбската артилерия започва масиран обстрел последван от настъпление на пехотата. Защитниците обаче издържат и този последен щурм, след който настъпва затишие. На 25 ноември сръбските части започват изтеглянето си от българска територия, преследвани от войските на Видинската крепост.

Най-голямото признание за Луцки идва, когато комендантът на Видинската крепост капитан Атанас Узунов сваля от гърдите си своя „Кръст за храброст" и го окачва на мундира на славния командир на „Голубчик".

След войната кораба -фантом продължава да служи вярно на страната. През 1887 г. „Голубчик" получава името на кан Крум. Плава в Дунавската флотилия до 1913 г., когато заедно с другите кораби от флотилията е потопен от екипажа си в устието на р. Дунавски Лом, за да не попадне в ръцете на спечелилите „Междусъюзническата война".

Източник: http://www.bg-history.info/Prez-Srubsko-bulgarskata-voina%3A-Hameleon-spasiava-obsadeniia-Vidin-5062.html




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2350468
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5812
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?