ДАНИЕЛ ИВАНОВ
Старши експерт в НВИМ

През 2009 г. се навършват 1200 години от включването на Сердика в пределите на българската държава

„Крум, архонтът сюбиги излезе с войската си срещу Адрианопол и брат му не го забрави, но излезе и той. И Бог му даде [на Крум] да опустоши следните места и крепости: Сердика, Дебелт, Констанция, Версиникия, Адрианопол. Тези мощни крепости той превзе...” - това гласи Хамбарлийският надпис на българския кан (канасюбиги) Крум, намерен при с. Хамбарлий, Ямболско. Надписът, датиран от 813 г., е издълбан в един надгробен камък и се съхранява в Археологическия музей във Варна.

Крум се смята за родоначалник на нова династия на българския престол, към която принадлежат най-забележителните владетели от Първото българско царство. Той идва на власт като наследник на Кардам около 800 година и става пръв носител на титлата канасюбиги. След като се възкачва на българския престол, Крум насочва вниманието си в северозападна посока, където могъщата някога аварска държава загива под ударите на Франкската империя. Две години след разгрома на Аварския хаганат от Карл Велики, хан Крум довършва остатъците от някога могъщото варварско обединение. Възползва се от обстоятелствата и "унищожил съвършено аварите", т. е. завладява източните части на хаганата и ги включил в границите на българската държава. Така България и Франкската империя стават непосредствени съседи.

След това Крум обръща поглед към Византия. Още през 807 г. се насочва в югозападна посока, където се чертаят пътищата за разпространението на българското влияние на Балканите. Сведенията гласят, че „войските му се появили в поречието на Струма, откъдето се завърнали с голяма плячка”. Две години по-късно Крум е с войските си пред Сердика –

този град държи ключовите пътища към Македония

На територията на днешна България има над 2000 крепости и укрепления. През средновековието повечето от тях се строят на труднодостъпни места, за да се използват природните дадености за естествена защита при нападения. Имало и такива, които възникват на ключови пътни възли. Такъв град е Сердика, който се намира в Средецкия укрепен район, простиращ се от горното течение на р. Нишава (на запад от София) до Ихтиманска Средна гора. Тук преминават главните пътища, пресичащи Балканския полуостров от север на юг и от запад на изток. Възниква като тракийско селище на сердите, след появата на римляните, то прераства в град, който те издигат и наричат Сердика. Градът става важен военен, икономически и политически център на Римската империя. Римският император Константин Велики (ок.285 – 337 г.) нарича Сердика „Моят Рим” и желае да премести столицита на империята тук, а византийският император Юстиниан І (527 – 565 г.) проявява колебание кой град да избере за своя столица – Сердика или Константинопол.

Що се отнася до средновековното местоположение и градеж на крепостта, тя е оформена като неправилен четриъгълник, който се очертава между днешните улици „Леге”, „Сердика”, „Лавале”, „Алабин” и „Екзарх Йосиф”. Обградена е от масивна стена с височина около 12 метра и дебелина около 2 метра, с многобройни триъгълни и кръгли кули. Влиза се в нея от 4 порти. Една от портите може да се види и в момента в подлеза между Президенството и Министерски съвет.

1. Схема на Сердика А. План на източната порта на крепостта

Този град прживява многобройни битки под своите стени. Една от тези битки се провежда през ранната пролет на 809 г. Оттогава до днес Сердика (София) е в пределите на българската държава и заслугата за завладяването и отстояването на тази силна крепост в последвалите няколко години е на кан Крум.

След като година по-рано той подкрепя бунта на славяните в долината на р. Струма и ги присъединява към своята държава, сега предприема действия в югозападната част на Балканския полуостров в отговор на активизирането на византийския император Никифор І Геник, който започва поход срещу българите. Този поход е неуспешен поради организирания срещу него заговор.

При така създалата се обстановка българският владетел решава да отговори на предизвикателството, като се насочва в югозападните части на Византия. Натискът на Българската държава към Македония се съсредоточва основно по долината на река Струма, като оттам връзката със славянските племена и Куберовите българи се осъществява по-лесно. Ключът към Македония е крепостта Сердика. Тя заема важно икономическо и политическо място в осъществяване на сухопътната връзка на Константинопол с р. Среден Дунав и Франската империя. Този град има стратегическа роля за Византия за запазване на властта й над славянските племена и контролира движението към Балканския югозапад. Зад крепостните стени е съсредоточен голям византийски гарнизон. Политическата цел, преследвана от българския владетел, е да отслаби ромейската власт в тези земи, за да може в подходящ момент да ги присъедини към България.

Два основни извора „Хронографията” на Теофан Изповедник и преводът на латински на Анастасий Библиотекар (873-875г.) съобщават, че докато през есента на 808 г. е раздавана заплатата на византийски войскови части в Струмската област, българите атакуват внезапно, като избиват голяма част от войниците заедно със стратезите и архонтите. Също така българите изтребват и голям брой гарнизонни командири на отделни близки крепости. Те успяват да плячкосат 1100 литри злато = 79 200 номизми или 400 кг. – доста голяма сума за онова време, като „взели и целия обоз и се върнали” (Теофан).

ук ще споменем един разказ за превземането на Сердика от Крум с легендарен отенък. „След като половин ден каменометките са изхвърляли към Средецката твърдина камъни, към южната врата се запътила дълга куританка, под която е бил скрит таран. Тогава над южната порта била провисната от зъберите църковна хоругва и тънък глас призовава канасюбиги да спре нападението: Днес е най-големият празник на нашия Бог, провикнал се гласът, Господарю на българите, бъди милостив! Неочаквано и за ромеите, и за българите Крум заповядал да върнат назад куританката. А през нощта доверен човек на канасюбиги, който знаел гръцки, се промъкнал в крепостта. Той трябвало да намери „най-главният от ромейските жреци” в „най-голямото капище” и да му предаде от името на Крум, че българите зачитат Бога на ромеите и няма да нарушат неговия празник. Нека ромеите се предадат. Канът дава честната си дума, че няма да избива нито мирни граждани, нито войници, но той не удържал на думата си и избил 6000 войници и много граждани.” Византийският хронист, който ни прави свидетели на събитието, твърди още, че след като се разправя с войниците и населението, кан Крум дава заповед да сринат крепостните стени и се завъръща победоносно в Плиска. Впрочем и самите византийци си противоречат. Като съобщават, че българският владетел е избива шестхилядния гарнизон, споменават също, че император Никифор І предизвиква възмущение във византийското общество, понеже наказва жестоко с уволнения, бой и заточения не само всички командири на гарнизона на Сердика, но и войниците, задето се предават на българите. Това показва, че кан Крум все пак спазва договорката. По-важното е, че превземането на Сердика дава на българските войски стратегическа база за офанзива на юг към Македония. Не по-малко важно е, че упоритите опити на император Никифор І Геник да си върне крепостта, остават неуспешни. Известно е, че през 811 г., когато византийците превземат Плиска, се отправят към Сердика, за да си я върнят, но не успявят. Превземането на Сердика и Софийското поле през 809 г. открива за българите оперативен простор за действие към гъсто населените със славяни области в Тракия, Родопите и Македония. От този момент нататък сблъсъкът между Византия и България придобива принципно нов характер. Ако до края на VІІІ за българската държава противопоставянето е равносилно на борба за оцеляване, а за Източната римска империя (Византия) – стремеж да се отвоюват обратно земите по Долен Дунав, то от началото на ІХ в. въпросът е кой ще владее балканските славяни и къде ще минава границата между сферите на влияние сред тях. С Крумовото управление България тръгва в атака срещу Византия. Прави впечатление, че инициативата за големия двубой с Византия е на българския владетел. Реализацията на неговия план превръща България в европейска сила и изтласква Византия от Европа. В краткото си управление кан Крум успява да нанесе съкрушителни поражения на византийската армия. Неговото име най-често се свързва с емблематичната битка при Върбишкия проход. Но наред с това той обединява с Дунавска България и втората българска държава, основана от кан Кубер в 680 г. в Македония, която към 811 г. заема и територията на Косово и Източна Албания. Прибавя част от Аварския каганат — Трансилвания. През 812 г. кан Крум откъсва от империята такава ценна в стопанско и в геополитическо отношение област като Тракия. Завладява я и дава да се разбере, че българите няма да отстъпят тази територия. В онези времена може би е трудно да се каже военолюбив или свръхамбициозен е кан Крум. Днес знаем – поведението му е адекватен отговор на политиката, осъществявана през втората половина на VIII век от Франкската империя и Византия (и двете самоопределящи се за легитимни нейни наследници на Римската империя). На Запад Карл Велики с огън и меч обединява всички земи на север от Пиринеите в една държава и в Средна Европа (Панония) установява граница с България. На Изток Византия възвръща територията си до Стара планина и опитва чрез 9-те похода на Константин V Копроним да ликвидира страната ни и да възстанови дунавския лимес на империята. А през 800 година двете империи едва не се сливат в една в резултат на проектирания брак между византийската императрица Ирина и Карл Велики. Този брак е провален в последния момент, но може ли някой да гарантира, че опитът няма да се повтори? Което значи България, между Карпатите и Балкана, да бъде осъдена на гибел. Това предотвратява кан Крум - умереният, разумен, намиращ точни отговори на сложни и опасни политически казуси български държавник. Държавник, който само за 10 години успява да превърне завещаната му от кан Кардам малка България в европейска политическа сила от първа величина.

 http://www.militarymuseum.bg/Pages/Vestnik/Vestnik_oktomvri_2009/VoennaIstoria/text-1.html