През петнайсети век българските земи вече са включени в границите на османската държава и плътно обхванати от османската администрация. Чисто биологическият, стопански, верско-религиозен и културен натиск са огромни. Дълго време учехме, че народният организъм изкарва първите три века от робството едва ли не в състояние на ступор. И после изведнъж от нищото се появява

Паисий Хилендарски

, който възвръща народната свяст. Всъщност Паисий Хилендарски е само брънка, макар и най-внушителната, от несекналия монашески подвиг през всичките векове на робството, подвиг, към който българската историческа наука все още е в дълг.

При липсата на собствена държавност, българската народност прави единствения верен ход в условията на враждебната политическа и верска среда - тя припознава себе си и поставя знак на пълно равенство с източноправославната вяра. В този смисъл манастирите израстват като средища, които акумулират всички възможни в условията на робство форми на обществен живот - религиозен, икономически и културен. След чуждото нашествие и завоеванието първата задача на манастирските средища е оцеляването, втората - спасяването на духовността, на писмената традиция, на книжовността, а третата - изнасянето й отново в народната тъкан. Така те се превръщат за дълъг период от време в единствената опора на народността.

Връзката на манастирите с българския етноареал се осъществява чрез институцията на таксидиотството. В превод от новогръцки "таксидиот" значи "пътник", но и "духовник", "изповедник"... Тоест таксидиотите са принадлежащи към черното духовенство лица, които обаче пребивават не в затвореното и извисено духовно пространство на манастира, а в светска среда, където изпълняват мисионерски - богослужебни и просветителски функции.

Таксидиотството е сред най-интересните феномени в родната ни история. То е етап от българското национално узряване, който при изчерпване на функциите и появата на нови приоритети естествено отмира към средата на XIX век.

и

Хилендарският

. За таксидиоти се изпращат по правило най-интелигентните монаси; повечето са въведени в архимандритски сан, мнозина вече са били игумени, тоест притежават и необходимия социален опит.

Освен Паисий Хилиндарски, по-известни такива като него са: Йеромонах Йосиф Брадатий от Рилския манастир, който е живял между 1690 и 1759 година. Той е написал и превел оригинали от гръцки на български език така, че те били пригодени и приспособени по стил и по съдържание на неговото съвремие, за да бъдат достъпни за народа. Йосиф Брадатий непрекъснато е обикалял България и е разнасял със себе си четиринадесет книги. Само от описанието на Йосиф Брадатий може да се разбере за живота на таксидиотите; Архимандрит Неофит Бозвели е роден в Котел около 1780 или 1783 и умира през 1848 година., който става голям български книжовник и голям обществен деец от времето на българското възраждане. Неофит Бозвели е приел монашеството в Хилиндарския манастир през или около 1812 година. Той е учител и свещеник в град Свищов, където е открил българско, светско училище заедно с Емануил Васкидович, също български учител и книжовник, в което се е давало светско образование. Неофит Бозвели е един от организаторите и ръководителите на църковните борби за самостоятелна българска църква и гръцката патриаршия го изпраща на заточение в Света Гора; Йеромонах Теофан Рилски; рилският книжовник-монах Харитон; Аверкий Попстоянов; рилският таксидиот хаджи Агапий, който е съдействал да се открият училища в Стара Загора, Чирпан, Хасково, Дупница, Кюстендил и другаде. Друг велик таксидиот е Теодосий Синайски от 1838 год., който е бил голям български книжовник, печатар и таксидиот от Синайския манастир. Теодосий Синайски открива печатница в град Солун, но при пожар тази печатница е изгоряла. Това се е случило някъде около 1842-43 година. Други известни таксидиоти са още: първия Български Екзарх Антим І-ви Видински; митрополит Иларион Макариополски, а и дякона Васил Левски, който също е бил таксидиот.

Една от най-важните дейности на таксидиотите била финансовата. Те събирали милостиня, чрез която се поддържала дейността на големите манастирски центрове.

Те са отивали и до най-затънтените кътчета на страната и са основавали там временни или постоянни килийни училища, където са научавали малките ученици, а и по-големи да пишат и да четат на български език. Писането е ставало на добре изгладени дъски, които били намазвани отгоре с восък и върху това е било писано с остър предмет или заострена, като съвременния молив клечка и тези дъски са били наричани “Панакида”. Таксидиотите са предпазвали по-простото българско население от гърчеене и от домогванията на Гръцката църква за духовно владичество. Благодарение на тези благородници, смело можем да ги наречем така, в много градове и села са се извършвали богослужения на български език и то много, дори векове, преди църковните борби на българите и провъзгласяването на Българската екзархия. Таксидиотите, това са били истинските български будители. Те са ограмотявали българското население и са разпространявали с много голямо себеотрицание, настойчиво и методично българската писменост с достъпни за най-обикновения българин книжнина и житейни сборници. Има случаи, когато султанът категорично е отказвал някакво прошение или искания направени до него от богати чорбаджии и еснаф, но когато се намесвали таксидиотите и отивали те, лично, при султана със същите тези искания, то тогава султанът веднага изпълнявал исканията на таксидиотите. Такъв е и случаят и с църквата “Света Неделя”, но за това по-долу. Какво е карало турските султани да изпълняват желанията на таксидиотите, това не се знае и си остава загадка, но е неоспорим факт, че наистина е било така. Таксидиотите са имали специално разрешение от турските власти и Султана и то с издаден от него документ, че те имат правото да носят оръжие.

В своята книга "Бойни изкуства и военно дело на древните българи" Дориян Александров е отделил специална глава за бойните умения на таксидиотите. Той твърди, че има запазени сведения за наличие на цялостна бойна система при монасите таксидиоти, тъй като в своите пътувания те били изложени на безброй опасности, както от страна на турци и гърци, така и от страна на разбойници, защото пренасяли непрекъснато пари и ценности.

Монасите, пише Дориян Александров, избрали тоягата като основно средство за самозащита, което може да обезвреди, но не и да убие нападателите с цел да не се пролива кръв. Системата на таксидиотите била комплексна и включвала бой и фехтовка с тояга, техники с голям железен кръст, самоотбрана с продълговата кожена торба - кемер, която се носела препасана на кръста под расото и когато била пълна с монети, се превръщала в страшно оръжие, ръкопашен бой с кама, ръкопашен бой с голи ръце и борба. Освен това се изучавали приложна психология, методи на дегизиране, преобразяване и преправяне на гласа, както и специална психо-физическа подготовка на базата на религиозната практика. Авторът твърди, че преди години в Търновския църковен архив имало книга-ръководство (ръкопис с илюстрации) за системата на таксидиотите, препис от по-стари книги. По-късно тази книга изчезнала...

Тоягата била с кука на дебелия край, като овчарските геги. Била от твърдо дърво, дрян, габър или дъб, за да не може да бъде разсечена лесно с меч. Във филма "Козият рог" Антон Горчев и Катя Паскалева демонстрират именно такъв бой с тояги, какъвто са практикували българските монаси таксидиоти. Големият железен кръст бил второто основно оръжие на таксидиотите. Кръстът можел да се държи по четири различни начина и също бил страшно оръжие в ръцете на експерт. Кожената торба или кемерът с парите също се използвали като оръжие.

Освен това таксидиотите се подлагали на тежки и продължителни тренировки, включващи упражнения за сила и техника, психически тренировки на базата на религиозната дисциплина, както и специални диети. Системата включвала упражнения в бягане, скачане (лъвският скок на

Васил Левски

), бързо катерене по дърво, както и методи за обезвреждане на насъскани кучета и преодоляване на водни прегради. За физическата подготовка се използвал особен тренажор, състоящ се от два успоредни стълба, забити в земята. Стълбовете се използвали и за отработване на длановите удари и ритниците в ръкопашния бой.

Психическата подготовка на таксидиотите се градяла върху основата на религиозната дисциплина и аскезата на православното християнство, най-ярко изразени в исихазма, който гледа на човека едновременно като на субект и обект на творчеството "добротолюбие", или както учи един от адептите на исихазма, авва Таласий: "Като придобиваме навик за добродетели, ние си връщаме чрез него природното свойство и се изкачваме към своето първоначално здраве." Таксидиотите практикували и редица други умения за оцеляване във враждебна среда, като дегизиране, преобличане, лечебни изкуства, изграждане на агентурен апарат, пароли, тайни явки, квартири и скривалища.

Сред народа са се носели легенди за тях и се е говорило, че те, таксидиотите, са можели да убият бик само с един юмручен удар в главата на бика, а с гегата си, на която са се подпирали са могли да излезнат сами срещу цяла банда от разбойници и са побеждавали. Ние знаем за такива случаи от разказите за китайските монаси от манастира “Шаулин.

След като премине многогодишната си подготовка и получи одобрение от стареца си, монахът, готвен за Таксидиот, трябва официално да бъде назначен за това служение. Назначаването на манастирските братя за таксидиоти в Рилската Света обител, например, обикновено ставало на годишния общобратски събор, свикван най-често през месец ноември. След одобрението и назначението си монахът Таксидиот получава от манастирското управление официален документ, т.нар. „свещенопечатно писмо” или „пандахуса” (владишко писмо), което представлява своеобразно официално препоръчително писмо, с което Таксидиотът се легитимира пред официалните турски власти и всички останали при своите пътуванията из поробените български земи. С „пандахусата” Таксидиотът се представя пред местния владика, който е най-често грък, както и пред елита на местната българска общност. На владиката Таксидиотът заплаща определена такса заради това, че ще събира помощи и дарения за своя манастир в неговата епархия, както и затова, че ще извършва Богослужения и треби, ще изповядва християните и ще бъде техен духовник. В „пандахусата” може да бъдат определени и границите на всеки конкретен „таксид”, както и градовете и селата, определени на Таксидиота от манастирската управа. „Пандахусите” били подновявани всяка година или върху тях били отразявани промените в заплатените такси на съответния владика.
 
Освен „пандахусата” за своята мисия Таксидиотът получава от манастирската управа, от своя духовен старец или предшественик най-важното, ценно и свято духовно оръжие – Свети мощи, съхранявани в дървена или сребърна мощохранителница, Които Таксидиотът носи неотлъчно със себе си и Които поставя за поклонение на християните в различните населени места, за които се грижи. Освен Светите мощи, Таксидиотът получава от Манастира и Богослужебен кръст, с който да служи и извършва требите по време на своята мисия, както и ред други необходими за Богослужбата и дейността му средства.

Могъщата организация, създадена от Васил Левски, просто дублира и заздравява една вече създадена, почти двувековна организация, към която самият Апостол е бил съпричастен. Именно в Хилендарския метох в Карлово е бил послушник дякон Игнатий. Той придружава вуйчо си хаджи Василий в таксидиотската му мисия в Ст. Загора през 1855-1858 гoдина. На 7 декември 1858 г. в Сопотския манастир бъдещият апостол е подстриган за монах, а на следващата, 1859 г., е ръкоположен от пловдивския епископ Паисий в чин йеродякон. Най-верният помощник на Дякона е не друг, а пак таксидиот - отец Матей Преображенски-Миткалото. Той прекарва 12 години в Атон, от 1850 до 1862 г., преди да се посвети на националната кауза. Моралният облик и чистота на Дякона, по вярното наблюдение на Дориян Александров, подсказват, че той е познавал истинските стойности на православната вяра и исихазмът в никой случай не му е бил чужд.

Има още много такива знайни и незнайни таксидиоти, които са отдали целия си живот за образованието на българите и за заздравяването на българската нация, църква и държава. Ценни източници за живота и труда на таксидиотите са автобиографията на Агапий и неговия “Сборник със слова”, които са били запазени в ръкопис.

©

Вестник "Сега"

,

http://www.pravoslavieto.com/docs/taksidiotstvo.htm

още интересни материали четете на: vselenabg.blogspot.co.at/