"Жълт дявол" се бие при Плевен Първият самурай, стъпил на българска земя - Сейго Ямадзава, се сражава край Плевен по време на Руско-турската освободителна война.
Роден е през първата половина на XIX век в префектура Кагошима. Има благородическо потекло, самурайският код на честта е бушидо, е негово верую. Бил прочут със своята храброст, твърд характер и... увлечение по алкохола.
Сейго Ямадзава участва в една от най-значимите битки в новата история на Япония - между войските на феодалния владетел на Чошу и армиите на японския Шогунат. Вследствие на проявите си в боя Ямадзава е приет в императорската армия. Продължава да жъне военни успехи и се издига до чин майор, след което напуска родината, за да усъвършенства уменията си в САЩ и Франция.
През 1877 г. влиза в политиката като японски пратеник в руската императорска армия. Пристигането му съвпада с началото на Руско-турската освободителна война. Майор Ямадзава е пратен на фронта - разбира се, само като наблюдател. Той става свидетел на няколко сражения и е удивен от смелостта на руските войници, които проливат кръвта си по бойните полета на България.
Не след дълго заявява пред командващия руските войски, че иска да вземе участие в битките. От страх за предстоящи скандали с Япония генерал Затов го кара да подпише следното писмо:  "Желая от душа и сърце да участвам в третата атака на Плевенската крепост, в дивизията на белия генерал Скобелев." След подписването Ямадзава е назначен за командир на взвод и пратен на бойното поле. В деня на битката той се обръща към подчинените му войници с помощта на един френски преводач с думите: "Момчета, тъй като аз не говоря руски, а вие не знаете японски, по време на атаката няма да ви давам никакви заповеди. Следете ме и правете това, което аз правя. Имам едно-единствено изискване - бъдете бързи като светкавици. Разчитайте повече на своите щикове и приклади, отколкото на куршумите. Раниците и багажа си оставете тук, в окопите."
В боя японецът влиза облечен в традиционно самурайско облекло, а единственото му оръжие е катаната (самурайският меч). Така се хвърля в атаката на Плевенската крепост. Посича мнозина, повече хвърля в паника.
Врага си Сейго поразява благодарение на уменията си в стила на самурайската школа Оно-ха Итто-рю Кенджуцу. Основният принцип на тази школа е "Итто-соку-банто, банто-соку-итто" (Един меч е десет хиляди меча и десет хиляди меча са един). Повечето от катите завършват с отличителния удар кири-отоши, при който сеченето се извършва по централната линия на опонента по време на неговата атака, след което може да се приложи ново сечене или мушкане за окончателната победа. Кири-отоши е най-фундаменталната техника на този стил и усвояването й е едновременно смятано и за най-високо ниво на майсторство.
След войната Сейго Ямадзава е удостоен с почетен орден от руския император. После дълги години служи в Китай. При завръщането си в Страната на изгряващото слънце е награден и му е присъдена благородническата титла барон.
Сейго Ямадзава умира през 1897 г. от тежко белодробно заболяване.   От www.blitz.bg
още интересни материали четете на: vselenabg.blogspot.co.at/

Чудно и интересно - такива съдби и истории винаги провокират размисъл, усмивка, удивление и доколко всичко е истина в тях не за става като централен въпрос, не е и нужно.

Интересна история и попадение за блог.бг!

Надявам се, до няколко дни и аз да разкажа още една такава...

направо си го представям визуално - как един самурай между руските воници и турския аскер на стената на Плевен, въоръжен само с меч бърз като светкавица реже и насича противниците си. Направо сюжет за филм!

Ако сте гледали филма ''Турски гамбит'' ( линка по-горе) направен по едноименната книга на Борис Акунин, филм чието действие се развива на фона на обсадата на Плевен, там също има доста интересни моменти с чуждестранни кореспонденти на вестници, шпиони, и т.н., макар че японец май нямаше, но все пак това е филм направен по роман художествена литература и не може да се сравнява едно към едно с историческите факти.
Филмът е руски и е правен в България, казват книгата е по-интересна, на мен ми харесаха и двете- и филма, и книгата.

на мен филмът лично не ми хареса, защото очаквах да видя повече български герои, а нашите бяха представени доста необективно.

Диданов, какви български герои, ти чел ли си книгата?
Това е серия криминални романи с главен герой Ераст Фандорин - шпионин, статски съветник, дипломат и т.н., и в една от книгите действието се развива в България и главната задача на Ераст Фандорин е да залови турския шпионин, обсадата на Плевен е само за фон и военните действия са само за фон също, авторът едва ли е уточнявал историческите детайли, спрял се е само на основните моменти.

Борис Акунин (авторът) е съвсем сериозен човек, но жена му е четяла много булевардни криминални романи и той един вид създава тази серия от криминални романи като закачка към жена си, но доста успешка закачка след като го издават по цял свят:)

Постинга ти много ми хареса ! Незнаех за този самурай, но сега ме е срам , че несме го изучавали в училище, но се сещам и защо ! Заради братското СССР. Но да се върнем към постинга. Един Турски военачалник като погледнал през телескопа си, възкликнал :" Неможе да бъде !,мюсюлмани да се бият срещу мюсюлмани ! ". Това било по обяд и той видял в Руската армия войници, които се молят на Аллах. Това са единственните неплатени доброволци в армията тогава--те са останалите Българи от преселението които са приели Исляма.

не вярвам, че някога ще го изучаваме в училище, но едно филмче може да се направи. под мюсюлмани в руската армия имаш впредвид волжки българи навярно?поздрави