Предисловие
           На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа /за товa/ похвала; но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че нито един, и не само от простите, но и от учените хора не знаеше /за товa/. И нито се споменава за българското царство или патриаршество в сегашните векове. Поради това аз съжалих своя народ, и макар да не съм учен, дръзнах и написах кратко и малко, за да не остане в забвение до край. И не се удивлявай ти, възлюблени читателю, понеже аз писах не заради изкуството, а заради любовта си. За нашия славянобългарски народ е много трудно да се узнае истината и да се намери корена на рода му и от кое племе идва. И не само българите, но и целия славянски род, понеже те в древните времена на своя език писание не са имали, но писанията от чужди езици намираме,сиреч от чуждите летописи. На чуждите езици са писали за своите, и само за някои случки са писали за нашите, и ако са писали, не всичко е еднакво и вярно, затова казах че е много трудно. Свети Димитър Ростовски в своя летопис пише така: от шестия син Иафетов - Мосох - произлязоха кападоки, миссини, иллирийци, още и целият славянски език от Мосоха произлезе. Привежда и свидетел - светият пророк Иезекиил говори именно, че Мосох е бил руски княз, обаче някои не се съгласяват: едни /казват/, че не е от Мосох, а от Рифат, сина на Гомер; други /казват че/ от Догорм, брата на Рифат; а трети /казват че/ от Сармоф, праправнука на Арфадзад, синът на Сим. И за нашия български народ пишат, че българите са дошли от река Волга в лято господне 428. И като повоювали в Дация, сиреч Влахия, в лято господне 484 преминали Дунав и завоювали Мисия, сиреч Доброджа. А в друг летопис пише, че българите са дошли на Дунава от Азовско море по времето на цар Уалент, и като помолили Уалента, той им дал земя и се населили по Дунава. В друг летопис пише, че даки и мисагити са дошли от северните страни и се заселили от двете страни на Дунава. В своя летопис Йоан Зонар именно даките и сърбите нарича мисагитови българи; а в друг летопис пише: и дойдоха мисагититев лято от сътворение мира 4522 /986 преди Христa/ и се заселили от двете страни на Дунава, и се нарече тая /земя/ Мисиния от тяхното име. На юг от Дунав е Голямата Мисиния, а на север Малка Мисиния. И наскоро след като дойдоха, поставиха крал на име Иллирик. А след това тази земя се нарече Иллирик, вземайки името на княз Иллирик. И след като мина много време, в лято от сътворение мнра 4785 /723 преди Христа/, се родиха от рода на Иллирик два сина: единият по име Болг, а другият Брем, сиреч двама братя; те не можаха да живеят заедно, но разделиха земята и Брем взе /земята/ на север от Дунав, а Болг на юг от Дунава. Произлезлите народи от Брема се нарекоха бреми или пеми, а от Болга - болгаре. От пемите произлязоха словаки, а от болгарите - серби. Всички тези народи са иллирически.
            За това свидетелствуват древните летописи: "Буфиер франзиский, георграф, говори: където преди беше земята Миссия, сега се нарича Сербия и Болгария, а дето ое зовеше Иллирик, сега се зове Славония". И пак Барний говори, че има град в Иллирик, сиреч в Мисия и Дакия, наричан Сардика, сега се нарича Средец, той беше столичен град болгарски посред Болгария. И пак унгарския летописговори така: Чешкия княз Брем произлезе от Иллирик, дето беше цялата словенска войска и дето се беше заселил целият български народ; и отиде на запад да иска за себе си земя в немските страни и се заседя между реките Висла и Албин и Висурка, сиреч Венсера, за които се знае, че са в немската земя, и на тези води построи град здрав и му даде име Бремен или Брземен, сиреч от обременение се успокои. Това е свидетелство, че и словени, и болгари, и чехи, всички са иллирически народ. И ако някой рече, че иллириците не са славянски народ, аз ще докажа със свидетелство, слушано във времето на римския цар Диоклетиан.


   За Илирик, първия български крал
            Българският народ, който е един от най-първите и най-стари народи в християнство и царство, глава и предводител на целия славински род, води племето си от Мосоха, както и другите славински народи. Първо излезе иззад Черно море в годината от сътворението на света 4522 /986 преди Христa/ и се засели от двете страни на Дунав, и се наричаха тогава мисини, поради което и тая земя се нарече Мисиния по името на праотеца Мосох; на север от Дунава тая земя се нарече Малка Мисиния, а на юг от Дунав се нарече Голяма Мисиния. Първият, който се постави за крал бе по име Иллирик, и този Иллирик първи се би с тракийския крал Ираклий и го победи и го прогони зад морето. Беше Иллирик голям юнак и се биеше с околните народи и винаги побеждаваше. И разшири своята земя от Черно море дето се влива Дунав, към запад от двете страни на Дунава, даже до река Слава или Сава, дето сега е Белград. И построи три града над Истър, сиреч Дунав: първия Радостол - Силистра; втория град Преслав, тоя град беше недалеко от Шумен и беше разрушен от гръцкия цар Цимехв лято господне 992, сега едва се разпознават градските стени. В следващото слово ще разкажа подробно; третият град бе Тернов, гърците го наричат Мисипопол, а четвъртия град построи над река Сава и го нарече на своето име - Иллирик. И защото беше голям юнак и славен, нарече народа и земята на името си Иллирик - иллирици.
           За Бладилий, втори крал илирически
           След Иллирик дойде втори крал на име Бладилий в годината от сътворението на света 4685 /823 преди Христa/. Той първи се би с македонските царе и ги победи, и ги направи поданици, и като живя достатъчно време, умря.
           За Колад, трети крал илирически
           След Бладилий дойде трети крал на име Колад в годината от сътворението на света 4745 /763 преди Христa/. Той беше много нечестив, зъл, сластолюбив, блудник, суров и, просто да кажа, баща на всяка неправда, а най-много мъчител немилостив. Поради това сатаната го залюби и го постави отдясно на себе си, отдавайки му чест, достойна за делата му. Когато се смесиха с елините и римляните, иллирийците видяха, че те имат кумири и идоли и им се покланят. И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал. И роди два сина: името на първия бе Болг или Боу; и когато се роди първият му син Болг, заповяда на народа си по цялата негова земя да тържествува, сиреч да празнува в месец декември, 24 ден - да ядат и да пият и да пеят песни сиреч "Болг се роди, Коладе, тази вечер, Коладе", и прочие /словa/ повтарящи многократно и споменаващи името Колад. Даже и до днес има такъв празник у българите. Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай. След това Бог го уби с гръм и така измоли окаяната си душа.
           За Брем, четвърти крал илирически
            След смъртrа на Колад дойдоха синовете му Болг и Брем в годината от сътворението на света 4785 /723 преди Христa/, и защото много крале победиха и много земи завладяха, възгордяха се и не мируваха помежду си: разделиха своята земя на две части, сиреч Брем взе /земите/ на север от Дунав и на запад и завоюва земите даже до Балтийско море до Померания, и се заселиха там и /народа му/ се назова по името на своя крал - бреми или пеми - сегашните чехи. Померания, която е земята Брандбурия и не само Брандбурия, но и Сведия и великата Скандинавия, която сега се нарича Данимарко. И когато се върна отгам, отиде срещу сарматите и русите и ги победи, и град построи в земята им и го нарече Нов-город. До тогава русите нямаха град, ни села: живееха като диви в къщи по полята, сиреч прехождаха от място на място. И когато се върна оттам в Сармация, бе убит от своите.
           За Болг, петия крал илирически
            Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, /стигнa/ даже до Бяло море и Рим. И той бе подобен на своя баща - голям мъчител: заповяда на народа да се нарича на неговото име болгаре, и от това време иллирийците се наричат болгари, а не както някои мислят, че от река иде /името/ болгари. Гърците като нямат словото "буке" /буквата "Б"/, не могат да кажат болгари; а римляните, имащи буквата "Б" могат да кажат болгари.
            За Лил или Ладо, шести крал български
           След Болг дойде шестият крал на Болгария на име Лил или Ладо, в годината от сьтворението на света 4920 /588 преди Христa/. Зунар пише за този Лил или Ладо: дойде срещу Рим с голяма войска, и излезе да го посрещне римския цар на име Таркиний Лука, и като се примири с него, върна се назад. Този български крал и до днес се помни и като бог се почита. В навечерието на /деня/ на свети Василий, в първия ден на януари, се събират юноши и девици на едно високо място, събират пръстените си и ги полагат в едно котле и пеят песни, /в които/ често се споменава името на този бяс: "Ладо, тъй Ладо", сиреч вечерта срещу свети Василий, слагат пръстените си в едно котле, да пренощуват пръстените в това котле, а сутринта пак се сьбират на едно високо място и пеят песни, изпитвайки своето щастие, сиреч пеят песни различни - щастливи и нещастливи; и когато запеят щастлива песен, тогава една девица пъха ръката си в котела, разбърква пръстените и гледат чий е този пръстен - на когото е пръстена, той ще бъде щастлив; така като прелъщават себе си, покланят се на идола.
           За Перун или Пеперуд, крал български
           След смъртjа на Ладо, дойде Перун или Пеперуд. По това време се роди Александър Македонски, и той /Пepyн/ взимаше данък от Филип Македонски, докато порасна /синът му/ Александър. Когато Александър възмъжа, дойде срещу Перун и разби войската му, уби Перуна и зароби двата му сина.
           Сега българите почитат Перуна по време на суша: събират се юноши и девици и избират един, или от девиците, или от юношите, и го обличат в мрежа като в багреница, и му плетат венец от бурени в образа на крал Перун, и ходят по домовете, играят и пеят и често споменават този бяс. И поливат с вода и този Перун и себе си. Хората са безумни, дават им милостиня, а те като съберат милостинята, купуват ядене и пиене и правят трапеза. Ядат и пият за славата на този Пеперуд. И като правят това, кланят се идола, и не считат това за грях. Така и във вечерта на Рождество Христово ходят цяла нощ, пеят песни богомерзки и не считат това за грях.
           За Александър Македонски
           След смъртта на Перун, Иллирикия остана под властта на Александър. И взе Александър цялата войска иллирическа и двата сина на Перун и тръгна да бие вселената. Когато Александър се завърна от Индия, иллирийци поискаха от Александър част от земята си и той им даде Македония, своето отечество, в годината от сътворението на света 5038 /470 преди Христa/; и им даде писмо написано на кожена хартия  със златни слова: "народ славен и непобедим";/даде им/ още и царска титла за преголямата храброст и за преславната победа, с която победи с тях вселената, а сам остана във Вавилон. И от тогава приеха българите името славяни и македонци да се наричат. И така, както рекох:/българите/ владееха не само изток, но и запад, Германия, Франция, Италия, и самия велик Рим, даже до годината 5604 /96 след Христа/.
           За Троян римски кесар
           В годината от сътворението на света 5604, от Рождество Христово 96, дойде за цар в Рим по име Троян. Този Троян като прие скиптъра на римското царство, запита съветниците си: "Има ли в света царство, което да не ни се покори?" Съветниците отговориха: "има, царю, народ див, славянски, който воюва с Александър Македонски; този народ не само че няма да ти се покори, но още и дан взимаше от римските царе". Троян запита съветниците: "Какъв е този народ, когато вселената се покорява на великия Рим?". Защото тогава Рим държеше под властта си не само западните страни: Франция, Германия, Испания, които са в Европа, но и цяла Африка, и Азия, Понт, Армения, Колфия, Иверия, Алвани, Сирия и всичките източни страни бяха под негова власт. "Нетърпейки - говори Иапиан, ритор римски - срам, /Троян/ събра безчислена войска от различни езици и дойде срещу Декефал, словенския крал, за да му отмъсти". Това свидетелствува Иапиан ритор в 23-то слово, написано за римляните. Не търпеше всяко лято да им дава данък, а пожела да им отмъсти, защото тогава славяните имаха крал на име Декефал. Неговият народ вече бе се преименувал на даки и той имаше престол в Будим. Като видя Декефал, че Троян иде срещу него с голяма сила, изпрати посланици в източните и северните страни и призова целия славянски народ: руси, алани, сармати, костобоки, печенеги, пеми, болгари. В станалото сражение, първите словени убиха много от фригите, много от римляните бяха ранени и падаха, защото се намериха в това обкръжение, и сам Троян раздра дрехите си и ги превърза. И завладяха тая страна много трудно и римляните се приближиха до палатите на Декефал. Като видя това Декефал изпрати посланици при Троян да рекат: "Предавам ти оръжието и нашата хитрост и всички твои искания ще изпълня, мир направи с мене". След това дойде сам и му се поклони до земята като на самодържец. След това Троян се върна в Италия, водейки със себе си славянските посланици. И като дойдоха на събора, свалиха оръжието си и като свързаха ръцете си като пленници, беседвака много и помолиха за мир и се примири с тях. И като сключи мир, те развързаха ръцете си и облякоха оръжието си. След това Троян направи тържество в Рим по случай победата над славяните. Но след кратко време Декефал не удържа на думата си и пак се вдигна срещу Троян. Троян събра голяма войска и дойде пак срещу Декефала, и направи мост на Дунава, такъв какъвто е невъзможно да се каже сега. И с голяма мъка преминаха Дунава, и Троян победи славяните и ги гони чак до Нестра. Декефал като се отчая от живота, закла се сам.
            Говори свети Димитър Ростовски: Троян не би победил Декефала, ако християнската войскане бе с Троян, защото по това време в Рим имаше много християни, които тайно служеха на истинския бог, и те бяха не само от простите /люде/, но и благородници. А след това с венци мъченически се сподобиха - на своите угодници Бог даде Траянова победа. А останалите славяни, сармати, руксоалани направиха от Нестър даже до Дунав окоп /ров/ и отново се опълчиха , срещу Троян, и като не можаха да го победят, се върнаха. И дето е окопа, той и до днес стои, го нарекоха Троян. А останалият славянски народ от Нестър даже до Дунав /Троян/ събра и пресели в Далмация, а да не би като се отрече от него, пак да въстане, и ги нарече шерби, сиреч по римски език - роби. И тогава този народ се нарече серби, и колкото се намираха в неговата земя курви, разбойници, и тия които се намираха в Италия, ги пресели в Дация, сиреч дето сега живеят влахите, защото влахите от Италия водят племето си. И построи Троян над река Прут палати и постави стража, сиреч предел или граница. И постави там 20 хилядна войска, а сам премина Дунав при Никопол и заповяда да се построят каменни мостове над реките от Дунав даже до Бяло море, през цялата България - дето и до днес тези мостове се знаят. И от тогава остана Итллирик или Болгария роб на римляните чак до великия Константин.


още интересни материали четете на: vselenabg.blogspot.co.at/

 

История во кратце
о болгарском народе славенском

написа Иеросхимонах Спиридон Габровски в лето 1792

Браво!
"... годината от сътворението на света 5038 /470 преди Христa/;" - ??? - да четем с особено внимание... като пример... да пресмятаме и да мислим...
Българите са древни и по много краища на света има поколения от древните българи - да не забравяме...
...
Бележа си статията - да я прочета после... защото си заслужава...
Поздрави!

Много добре! Разрови се по-назад и за Цар Зиузуду, петия Шумерски Цар след последният потоп.Той има двама сина. Единият от който произлизаме ние Българите.

в крайна сметка смисълът на историята не е само да си спомним, но спомняйки си да определим бъдещето си.

за Сумер или Шумер също има много инфо, но времето ми е ограничено, може би след време

да не се вярва сляпо,аз такава информация срещам за първи път за това и я споделям

Списък на всички български владетели (Част 1)

•
Публикувана в Bulgaria България
•
от "cock91"
Митични и хипотетични български владетели

— Зиези - син на Сим и внук на Ной, митичен прародител на българите
— Мосох - син на Яфет, митичен илиро-български прародител
— Илирик — 986 пр. Хр. - 823 пр. Хр, Йеросхимонах Спиридон го нарича първи илирически крал
— Бладилий (Владилий) — 823 (820) пр. Хр. - 763 пр. Хр, Йеросхимонах Спиридон го нарича втори илирически крал
— Колад (Колед/Коледа) — 763 (700) пр. Хр - ?, Йеросхимонах Спиридон го нарича трети илирически крал
— Брем - син на Колад. Йеросхимонах Спиридон го нарича четвърски илирически крал
— Болг (Боу) - син на Колад, 670 пр. Хр. - 588 (585) пр. Хр, Йеросхимонах Спиридон го нарича пети илирически крал
— Ладо (Лил/Лила) — 588 (585) пр. Хр - 360 пр. Хр, Йеросхимонах Спиридон го нарича шести български крал
— Перун (Пеперуд) — 360 пр. Хр - 340 пр. Хр.
— Сирма — 340 пр. Хр - 300 пр. Хр.
— Агрон — 300 пр. Хр - 270 пр. Хр.
- Лангар — 270 пр. Хр - 250 пр. Хр., Ако е съществувал, то едва ли е същият Лангар от Аграи
— Пиний — 250 пр. Хр - 200 пр. Хр.
- Хан Мотун - род Дуло, 209 - 174 г. пр. Хр.
— Гентий — 200 пр. Хр - 120 пр. Хр.
— Декефал — 120 пр. Хр - ?
— Вологис — 58 пр. Хр - ?
- Хан (княз) Авитохол(Атилла) - род Дулo, 400 - 430, Някои автори го отъждествят с хунския вожд Атила.
- Хан(княз) Ирник (Бел-Кермек/Ернак) - род Дуло, 455 - 465, отъждествяван със сина на Атила
- Хан(княз) Борис — 490 - 502
- Хан(княз) Волег — 502 - 530
- Реан (Кеанос) — Блазиус Клайнер го нарича пръв вожд на българите.
- Хан(княз) Драгон — 530 - ?
- Хан Заберган — 550 - 562, хан на кутригурите българи, Наследява трона на аварския каган Кандик
- Хаган Баян — 562 - 602, Първи хаган на авари и българи, Наследява трона на българския кан Заберган

За Брем, четвърти крал илирически
След смъртrа на Колад дойдоха синовете му Болг и Брем в годината от сътворението на света 4785 /723 преди Христa/, и защото много крале победиха и много земи завладяха, възгордяха се и не мируваха помежду си: разделиха своята земя на две части, сиреч Брем взе /земите/ на север от Дунав и на запад и завоюва земите даже до Балтийско море до Померания, и се заселиха там и /народа му/ се назова по името на своя крал - бреми или пеми - сегашните чехи. Померания, която е земята Брандбурия и не само Брандбурия, но и Сведия и великата Скандинавия, която сега се нарича Данимарко. И когато се върна отгам, отиде срещу сарматите и русите и ги победи, и град построи в земята им и го нарече Нов-город. До тогава русите нямаха град, ни села: живееха като диви в къщи по полята, сиреч прехождаха от място на място. И когато се върна оттам в Сармация, бе убит от своите.

Впечатляваща глупост от Паисдий, но тя е простима като отчетем, че той е един от първопроходците и славянофилите (в НЕлошия смисъл) и разбира се, греши не замо за това. За любонародното велико дело, което е свършил спор няма и всичко е простимо, освен това грешките му са допуснати несъзнателно.

Сбъркал съм Паисий с йеросхимонах Спиридон, за което моля за извинение, а и няма лошо някой да ми се посмее ;)

За Александър Македонски
След смъртта на Перун, Иллирикия остана под властта на Александър. И взе Александър цялата войска иллирическа и двата сина на Перун и тръгна да бие вселената. Когато Александър се завърна от Индия, иллирийци поискаха от Александър част от земята си и той им даде Македония, своето отечество, в годината от сътворението на света 5038 /470 преди Христa/; и им даде писмо написано на кожена хартия със златни слова: "народ славен и непобедим";/даде им/ още и царска титла за преголямата храброст и за преславната победа, с която победи с тях вселената, а сам остана във Вавилон. И от тогава приеха българите името славяни и македонци да се наричат. И така, както рекох:/българите/ владееха не само изток, но и запад, Германия, Франция, Италия, и самия велик Рим, даже до годината 5604 /96 след Христа/.

Следващата титанична глупост... славянофилията действително е потрес!

За Троян римски кесар
В годината от сътворението на света 5604, от Рождество Христово 96, дойде за цар в Рим по име Троян. Този Троян като прие скиптъра на римското царство, запита съветниците си: "Има ли в света царство, което да не ни се покори?" Съветниците отговориха: "има, царю, народ див, славянски, който воюва с Александър Македонски; този народ не само че няма да ти се покори, но още и дан взимаше от римските царе". Троян запита съветниците: "Какъв е този народ, когато вселената се покорява на великия Рим?". Защото тогава Рим държеше под властта си не само западните страни: Франция, Германия, Испания, които са в Европа, но и цяла Африка, и Азия, Понт, Армения, Колфия, Иверия, Алвани, Сирия и всичките източни страни бяха под негова власт.

Рим никога не е владял земите на днешна Германия или това, което се разбира като Германия по времето на Спиридон (автора), що иде реч до две римски провинции ГерманиА то те се ситуират "повече" към Галия и дн; Франция като територи.

Рим е владял Галия, Британия, Балканите, Иберия, Мала Азия, вкл. Дакия, но Гермнаия не - временно там рейдира, понякога иустановява фортове, преминава Райн, задържа се за период време, но не успява да покори Германия и германите.

Нещо повече - Рим губи три легиона със сребърните им орли водени от Гай Варус, койт преди това посяга на германските жени, опитва се да приложи римското право над германците, лигави се цял сезон в гермнаксите земи, въвежда телесни накзания, които германите тогава не са приемали от римлянина и накрая си гъбу главата, както и живота на три легиона и куп колонисти - последните легионери са заклани на едни флеши до към обяд сле нощното клане на един хълм са заклани с отрязани полови органи итн итн итн

Втория ми коментар не влиза с противоречие с преклонението което имам пред това що се зове армия на РИМ - то е титанично, велико, изключително и изумително.

Хубавото на твоя постинг (според мен, за други - друго ще е хубавото), е че предлагаш източници, литература, както се казва от извора - това си заслужава!

“Зографска българска история” е преписана от монаха Яков в 1785 г. и публикувана в целия си текст от проф. Йордан Иванов през 1931 г. в книгата му “Български старини из Македония”. Тази история в немалка част е базирана на второто издание на “Razgovor ugodni naroda slovinskoga” на далматинеца Андрея Качич Миошич. При Миошич царете Илирик, Брадилий, Болг, Брем са представени като прадревни илирийски царе, докато в “Зографска българска история” те стават български.

Андрея Качич Миошич е роден в 1704 г. в род със славно минало и с много юнашки предания, на някои от които той направил поетическа преработка. В 1720 г. Миошич се замонашил и в 1721 г. бил изпратен в град Будим, Унгария, където завършил философия и богословие. От 1730 до 1736 г. преподавал в Заострожкия манастир. В 1737 г. бил назначен като учител по богословие в град Шибеник, който по това време бил един от главните средища на францисканския орден. Преподавал 10 години, като се движел и сред обикновения народ. В хода на общуването си с хората Миошич разбрал, че на народа му трябва вяра и народностно съзнание. Почнал да събира песни, предания за юнаци и юнашки подвизи. Починал в 1760 г. През 1759 г. излиза второ издание на “Razgovor ugodni naroda slovinskoga” (първото е от 1756 г.), което вече включва не 41, а 137 песни. Главната цел на съчинението била да се възпеят и припомнят славните дела и подвизите на “славинския народ” – сърби, хървати, българи, словенци. Първата четвърт от книгата съдържа баснословни далматински крале отпреди Христа и списък на римски и византийски императори и папи от славянски произход. Тези списъци липсват в първото издание на “Razgovor ugodni naroda slovinskoga”. Това дава основание на Юрдан Трифонов да счита, че “Зографска българска история” е съставена в края на 1761 г. В “Razgovor ugodni naroda slovinskoga” са включени също така и разкази и песни за далматински, сръбски, български и хърватски владетели отпреди да дойдат турците. Останалите ¾ от книгата съдържат песни и разкази за Скендербег и Янко Сибинянин, за защитниците на Константинопол и за различни далматински, маджарски, венециански и дубровнишки юнаци, борили се срещу турците.

Юрдан Трифонов помества срещу откъсите от “Зографска българска история” съответните им прототипи от “Razgovor ugodni naroda slovinskoga”.

Срещу сведението за българския цар Илирик имаме: “Prvi kralj ilirički zvaše se imenom Ilirik, od koga se slovinjani Ilirici prozvaše”.

Срещу сведението за българския цар Владилий имаме: “Na 3522 po stvaranju svita Hvarani Dalmatini naseliše otok Vis. Na 3606 po stvaranju svita vladaše slovinskim državam kralj Bradilio slovinac, koji imale žestok rat s Filipom, kraljem od Macedonie, koga Bradilio dobi i pod harač podloži”.

Срещу българските царе Брем и Болг имаме: “Na 3685. Vladahu slavinskim državam Brem i Bolg, Ercezi eliti duke slovinci, i ovi porobiše Grčku zemlju”. Юрдан Трифонов е установил общо 28 заемания на сведения в “Зографска българска история” от “Razgovor ugodni naroda slovinskoga” на Андрея Миошич.

Наред с това Ю. Трифонов е установил с по-голяма или по-малка сигурност още 7 второстепенни книжовни източници, ползвани от неизвестния автор на “Зографска българска история”, част от които са старобългарски. Някои извори обаче остават неясни за Ю. Трифонов. За тях той пише: “Тези книжовни извори, които и Паисий е имал под ръка, засега остават неизвестни”( Трифонов, Юрдан. Зографската българска история. – Списание на Българската академия на науките и изкуствата. Клон историко-филологичен и философско-обществен. Кн. LX. С., 1940, с. 4–7,8, 32–40).

И така, въпросните царе Илирик, Владилий, Брем и Болг не са всъщност български, а “илирийско-славянски”. Авторът на “Зографска българска история” с лека ръка ги е побългарил.

значи ли че не са реални личности? А нардоните вярвания и обичаи свързани с имената на владетелите и те ли са измислени?илирийско-славянски царе стотици годин преди Хр.?Уф тук има нужда от специалист по балканистика, аз съвсем се оплетох

"И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал. И роди два сина: името на първия бе Болг или Боу; и когато се роди първият му син Болг, заповяда на народа си по цялата негова земя да тържествува, сиреч да празнува в месец декември, 24 ден - да ядат и да пият и да пеят песни сиреч "Болг се роди, Коладе, тази вечер, Коладе", и прочие /словa/ повтарящи многократно и споменаващи името Колад. Даже и до днес има такъв празник у българите. Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай"
Вярно има много езически български обичаи, които преминават в християнството - такива са Еньовден и Игнажден.
Бъдни вечер – на 21 срещу 22.12. В Българския календар е нощта след последния ден от годината – 30.12.
Нова година – 22.12. В Българския календар е триста шестдесет и петият ден от годината, неотбелязан с число, а с лично име – ИН, Инник, Ининак, (Игнажден).
Еновден – 22.6. В Българския календар е 30.6. Известен и с името ЕН, Енник, Енинак, (Еньовден).нес изследователите у нас са единодушни, че в древността българската година е започвала на 22 декември. На 21 декември от Зодиака е Бъдни вечер, а на 22 Коледа – върхът на зодия Стрелец, върхът на астраведичната зима, краят и началото на астраведичната година и Зодиака. На 24 декември е Бъдни вечер, а на 25 – Рождество Христово, според църковния календар.
Но Българският Зодиак е ползван от колобрите и посветените велможи, а за удобство е бил създаден за широка гражданска употреба Българският календар.

Българският Зодиак, освен че е бил ползван в България по времето на Симеон, е пренесен и в Италия – от Алцековите българи, от богомилите или от предишните преселения на българи на Апенинския полуостров. Там папа Григорий го установява като официален календар, с който светът си служи и днес. За това писа и Йордан Вълчев в книгата си “Календар и слово”.

Единственото, което е направил папа Григорий, е било да измести началото на съвременния календар десет дни след Коледа в Българския Зодиак и Нова година в Българския календар, за да не се обезличи големият християнски празник Рождество Христово.

датата 24 декември не отговаря на българския календар - вероятно е нагласена от автора спрямо Грегорианския календар . Освен това българския календар е поне от 2300 г. пр.н.е. което доказва, че Колад няма как да е измислил този празник, може да е дал или наложил само двойното му име Коледа-Ин-(Инник-Игнажден).

Цитираното от мен в коментари 7 и 8 е чутовна глупост от монах Спиридон - трябва ли да пиша защо е глупост или просто да посоча стотици книги, които ще покажат защо това са глупости?!

Българи никога не са владяли Рим, Германия и Франция
Александър не е давал Македония на българи и славяни, не е вземал никакви синове перунови
Брем Бирм и Бюрм не е завладял нито Скандинавия, нито Дания, нито Померания, нито Бранденбург

Оставам настрана фундаменталния факт, че в "бремово време" не е имало нито българи, нито славяни, нито Бранденбург, нито Померания и въобще що за глупости коментирам?!

но си мисля, че все пак доза истина е налице. мен повече ме интересува какъв мотив е имал Спиридон Габровски? панславизъм казваш - възможно е. Бях готов да го деактивирам тази статия, ако не бях прочел "Летопис и родословие" на
Поп Йовчо от Трявна 1786-1855, където се посочват същите влдатели дори и повече, с подобна хронология. Дали двамата са имали един и същ извор?АКо не, кой е бил този на Поп Йовчо?Знаем, че Спиридон е ползвал трудовете на Бароний, който се оказва достоверен източник, но преди всичко на Византия. От друга страна Поп Йовчо посочва почти без грешки българските владетели след Аспарух. Защо?
от друга страна съществувал ли владетел Илирик не знам, но област под това име да. Имаме и племе илири, които населяват горе-долу същата териотория. Те са и били едни от големите врагове на македонците по време на Филип, Александър първо заминава на север да подчини и укроти всички,които могат да развалят плановете му за Азия и едва тогава подчинява гърците. Вземане на синовете на васален или подчинен владетел едновременно като офицери и заложници е обичайна практика за времето си. Защо и да не вземе най-добрите войници на илирите във войската си познавайки отлично качествата им?Прав си за славяните, но за илирите има данни, че са живеели по това време. Също се посочва че болгите са същите илири сменили името си.
Интересно е твърдението, че след Александър илирите, в последствие болгите, започват да се наричат македонци и славяни (от слава?), това трябва да се провери разбира се. За Рим и Западна част на империята не мога да коменитрам, малко са ми знанията, може би са имали предвид роднинството с готите? Във всеки случай не мога да отхвърля всичко като лъжовно.

Разбира се, че има истини, аз не отписвам монах Спиридон зачерквайки го, няма такова "нещо".

НЕ мисля, че е панславизъм мотива му, просто тогава това се е знаело, това са твърдели чувстващите се славяни, словене и пр. и за това така го е напиусал.

Според науката няма никакво роднинство (в смисъал който смея да предполагам ти влагаш) между готи и българи или между готи и славяни - гаталанд, готланд или гаутланд са такива обширни територии с няколко провинции и бол ярлове, че няма нищо българско или славянско в тях. За "вас" разбира се, има и те са траки еле славяни, ерго българи.