Често чуваме думата измекяр като обидна, макар че не знаем какво означава. И аз я употребявам. Имам бегъл спомен от училище, че я бяхме срещали в някакво литературно произведение и май не беше обидна. Кога се превърна в ругатня и защо? Какво е значението и?

Нека направим уточнението, че решиш ли да обиждаш някого, няма дума, която да е неподходяща. Дори можеш да го наричаш „император неден" или „красавица такава", или дори да използваш неутрални, но звучни думи-люляк, молекула и така нататък.

Ако тези думи обаче са с турски произход, работата става още по-завързана, защото изглежда сякаш и нашите прародители са обиждали по този начин и в думата има някакво заключено значение. Така е например с тюфлек, което означава сламен матрак. Защо тюфлек ще е обидно, а ако кажеш на някого дюшек или матрак, не е пък чак толкова неприятно? Но под тюфлек днес се разбира отпуснат, разплут човек. И като че ли дължим ренесанса на тази дума на Христо Стоичков, за когото всички сме тюфлеци. Уверявам ви обаче, че нашите прабаби и прадядовци не са влагали този смисъл в тюфлек, но пък добре са знаели какво е катил. Днес под катил разбираме някакъв упорит и тъп човек. Но катил всъщност значи престъпник, убиец. А миндил-в смисъл на грозна жена? Това е салфетка на арабски. Джамбазин? Ето ви интересен термин. Автоджамбази-крадци на коли. Значи джамбазинът е крадец? Всъщност джамбаз идва от арабски и значи акробат, цирков артист. Едва по-късно става и синоним на умел търговец на добитък. Но крадец? Това е нелепо. Авторът на термина автоджамбази е пълен илитерат и акробат.

Но да спрем до тук. Примерите за некоректна употреба на турцизми са много. Да си дойдем на конкретния случай. Какво е измекяр ? Нещо обидно трябва да е, нещо гадно, долно, нечистоплътно. Странно, но според Каравелов не е. Срещали сте го в литературата. Става дума за „Българи от старо време", където Хаджи Генчо и дядо Либен черпят измекярите с вино в къщата си и това е добро дело. Как така черпят змекярите? През 1867 година това не е ли била лоша дума? През 1869 година в три картини из българския живот и повестта „Мамино детенце", отново на Каравелов , която със сигурност сте учили в училище, Николчо сви парите на баща си, а обвиниха измекярина и измекярките. И горките измекяри били бити и мъчени. Каравелов много им симпатизира, а измекяр изобщо не означава нещо лошо, освен в очите на Николчо.

Но думата се е съхранила в главите ни повече от всичко останало. Всъщност измекяр означава наемен работник, беден човек, който отива на работа при богат. По този начин изкарва парите си, служител. В известен смисъл и ние с вас, понеже сме служители на заплата, сме измекяри. Обаче от неправилна употреба, думата толкова се остъргала и променила, че днес е пълна с допълнителни и привнесени негативни нюанси. Измекярите са неприятни хора, лъжци, гадняри, а всъщност са най-обикновени работници. Но ние постепенно станахме като Николчо от повестта-обвиняваме тях, само защото думата звучи долно. За сметка на това пък чорбаджия, думата, която през Възраждането е имала негативен привкус, днес е чиста и добра. Някои биха казали- измекярска работа. Но всъщност е абдалска.
http://dariknews.bg
още интересни материали четете на: vselenabg.blogspot.co.at/