Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2015 15:07 - Въстанието в 1185 г. и неговата хронология (2)
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 1357 Коментари: 0 Гласове:
1



Именно по това време, когато Византийската империя преживявала така съдбоносни събития, всред българите избухнало бунтовническо движение. Никита Хониат, като говори за първите прояви на въстаническото движение в българските земи, пише, че българите, уповавайки се на непристъпността на страната си и на своите многобройни крепости, издигнати по отвесни и отсечени скали, вече и други път били проявявали „надменност", сиреч непокорство по отношение на ромеите.29 За каквото и време да се отнасят тези думи на византийския писател — за по-близка или по-далечна епоха, — те съставят едно ясно признание за запазеното свободолюбие всред старопланинското българско население. Може да се предполага прочее, че именно когато във Византийската империя настъпила острата вътрешна и външна криза, по-точно след неуспехите във войната с норманите през август 1185 г., всред българите от планинските покрайнини избухнали първите бунтовни движения. Това са били, както изглежда, все още единични и неорганизирани народни селски вълнения, които не се намирали под единно ръководство и общо водачество и не били насочени към строго определена цел. А между това събитията в империята продължавали своя ход. Те трябвало да дадат нов тласък на бунтовното движение всред българския народ.

В началните дни на септември 1185 г. кризата в империята достигнала най-големите си размери. Претърпените във войната против норманите неуспехи — доколкото изобщо можело да се говори за организирана византийска съпротива — разклатили окончателно властта на Андроник I. От нашите извори изобщо не се вижда този император да е взел някакви мерки за отбрана на страната от нашествието на норманите. Неговото внимание сякаш е било насочено повечето към вътрешните недоволства и той чрез терор се мъчил да закрепи властта си вътре в държавата. Обаче тъкмо оттук дошъл ударът, който го повалил от властта. На 11 септември 1185 г. бил погубен един от най-ревностните привърженици на Андроник I и неговият убиец, именно Исак Ангел, член на един от най-големите византийски земевладелски родове, в борбата за самозащита бил провъзгласен за император. Това станало на 12 септември.30 Тираничният Андроник бил низложен, без да окаже каквато и да било съпротива. Цариградското население, което само няколко години преди това го посрещнало с възторг, сега с ярост се нахвърлило върху него и го погубило в страшни мъчения.31

Малко по-късни свидетелства рисуват новоиздигнатия император като разпуснат и безволев човек.32 В началото обаче той успял да спечели симпатиите на множеството.33 Неговата дързостна саморазправа с Андрониковия привърженик Агиохристофоритис34 му създала значителна слава. Първите му разпоредби допринесли за утвърждаването на известно обаяние. Така той отзовал от заточение онези, които били изпратени от низложения император, и щедро възнаградил всички, които били ощетени от Андроник.35 Като представител на едрата земевладелска аристокрация той, разбира се, незабавно отменил всички разпоредби на своя предшественик, които я засягали, и така задоволил нейните интереси и спечелил подкрепата й.36 Заедно с това Исак Ангел насочил вниманието си към войната против норманите. Освободен от тираничното управление на Андроник, народът приветствал новия император и с готовност се отзовал на неговия зов за борба против нашествениците. Според думите на съвременния византийски писател37 народът посрещнал възцаряването на Исак като „преход от зима към пролет и от буря към трайно затишие". От всички покрайнини на империята се стекли не само такива люде, които по-рано били участвали във войската, но и някои, които никога не били се сражавали, и то младежи. Според думите на нашия исторически извор едни от тях просто искали да видят „освободи-теля Мойсея" или „Зоробабел, който възвръщал пленниците от Сион" — както мнозина назовавали Исак, — докато други желаели да получат обичайната за войниците заплата, а някои — да се запишат във войската, та да се сражават против норманите.38 Според сведенията на казания наш писател, стекъл се и народът от източните градове.39 Изглежда при това, че събирането на византийската войска се извършило сравнително бързо. Норманите още не били узнали за смъртта на Андроник и „дързостно" (εὐθαρσς) вървели напред, като смятали, че ще могат да си „отпочинат" в самата византийска столица. Тъй като по думите на Никита Хониат постоянно побеждавали, без никой да им се противопостави, те напредвали непредпазливо. Войската им, както личи, се разпуснала и се пръснала на малки части.40 Тъкмо тази деморализация се оказала съдбоносна за тях.

След като поел властта, и то твърде наскоро, както изглежда, новият император се обърнал към вождовете на норманската войска с едно дръзко пратеничество: вместо да им изпрати някакви дарове или да се преструва на благосклонен към тях, той направо ги обвинявал и ги заплашвал с гибел, ако не се завърнат в земята, отгдето били дошли.41 Норманските вождове, както трябвало да се очаква, отговорили високомерно и презрително на пратеничеството на Исак II Ангел. Те дори се подиграли с него, изтъквайки неговата неопитност като военачалник, тъй като в миналото се бил занимавал с книжовна дейност.42 Трябвало прочее да се воюва. Новият император имал щастието, че можал да повери борбата против нашествениците на един способен и опитен пълководец, какъвто бил Алексий Врана. Набързо събраните войски били изпратени под предводителството на Врана срещу нападателите. Алексий Врана внимателно следял действията на норманската войска и бързо схванал настъпилата всред нея деморализация. Все пак ромейската войска не се решавала да влезе в сражение с враговете. Както признава сам Никита Хониат, пълководецът едва успял да откъсне своята войска малко от планината и да я накара да навлезе в равнината.43 Първото нападение, извършено от ромеите над дезорганизираната норманска войска, излязло успешно. Ромеите могли да обърнат в бягство норманския отред. Това преобразило духа на ромейската войска.44 След това византийците могли да сразят и онези нормански войски, които се намирали в Мосинопол.45 Облечени във въоръжението на норманите и възседнали техните коне, те сега нападнали онези нормани, които се намирали при Амфипол. Решителното сражение станало при Димитрица, при Долна Струма. Отначало норманите поискали да водят преговори, но византийците след известно колебание ги нападнали и сражението почнало. Отначало норманите се отбранявали „твърдо и мъжествено", но после отстъпили и ударили на бяг.

Прочее войската на норманите тук претърпяла пълно поражение. Двамата нейни вождове паднали в ръцете на византийците. Това сражение решило изобщо съдбата на цялата норманска войска, която се намирала във византийските области. Пострадала също и норманската флота и само малка част от нея успяла да се върне назад.46 Накратко казано, тази победа създала известно обаяние на новия властодържец. Той изстъпвал като победител и като освободител на империята от една страшна опасност.

Опрян на това лесно спечелено обаяние, Исак Ангел се заел да възстанови вътрешната сигурност на държавата. Според сведенията на нашия главен извор за събитията47 след победата и след срещата с пленените нормански вождове императорът разгласил пълна забрана на членовредителните наказания дори за престъпления против самия нето. Това решение било посрещнато с радост от населението.48 Положението на новия самодържец прочее се утвърждавало още повече. Но заедно с това изникнали някои нови външни заплахи.

Иконийският султан Килидж-Арслан, когато узнал за смъртта на Андроник и за възцаряването на Исак II Ангел, и, както съобщава Никита, като се догаждал много добре за онова, що става при промяна на владетел и още повече поради заплахата от страхотната война откъм запад,49 извършил нападение в тракезийската тема в Мала Азия.50 Той намерил тази област незащитена, пленил мнозина, заграбил стада от всякакви животни и друга плячка. За щастие на ромеите нападението се свършило с това: победителят при Мириокефалон не пожелал да се възползва повече от тежките затруднения на империята по това време. Неговото нападение било извършено в края на септември или в началото на октомври 1185 г.51 С другите източни народи съществували мирни отношения, и то, както пояснява Никита Хониат, благодарение на дарове и годишни данъци.52 Но въпреки разгромяването на норманската войска империята не можела да се смята напълно освободена от опасността откъм Запад. Даже и след поражението на норманите опасността продължавала да съществува. Походът на норманите към Солун и Цариград разкривал за западните държави достъпа към сърцето на Византийската империя. Походът през лятото на 1185 г. прочее подготвял онова нападение на участниците в четвъртия кръстоносен поход, което — след по-малко от две десетилетия — завършило с разгрома на империята. В същност през октомври 1185 г. съюзът на германския император и сицилианския крал продължавал да представя заплаха за империята. Подобна заплаха бил и съюзът между маджарския крал и сръбския велик жупан. Исак II решил да отстрани поне една от тези заплахи — именно заплахата откъм унгарския крал. Дали това било решено, защото чрез неутрализирането на маджарите Исак II щял да си създаде не само препятствие срещу германо-норманския съюз, но и възможен съюзник? Или пък византийския император смятал германо- норманската заплаха за отстранена или за по-далечна, а заплахата от страна на маджарите за по-близка и непосредствена? Сведенията на нашите извори са така оскъдни, че напълно задоволителен отговор не може да се даде и са позволени различни тълкувания.

Исак II обаче не се ограничил само да сключи обикновен политически съюз с маджарите. Тъй като бил овдовял, той взел за жена дъщерята на унгарския крал Бела III Маргерита, която още не била навършила 10-годишна възраст.53 Това било очевидно един чисто политически брак. Чрез него Исак II превръщал маджарския владетел от свой неприятел в свой съюзник. По този начин той обезпечавал северозападните граници на държавата си, тъй като и самият сръбски велик жупан, губейки подкрепа, трябвало да прекрати своите враждебности против империята. Освен тази изгода византийският император получил като зестра от жена си онези северозападни погранични български области, които маджарите две години преди това били завладели.54 Отнася се несъмнено до Белградската, Браничевската и Моравската област.55 Най-сетне посредством този брак Исак II получавал за жена една близка сродница на рода на Комнините. По такъв начин, ако и по женска линия, той си установявал известна легитимност като наследник на изгасналата династия.56 Изобщо Исак II постигал няколко изгоди и затова побързал да уреди отношенията си с маджарите, ако не в течение на самата борба против норманите, то непосредствено след нея. Във всеки случай установяването на брачния съюз ще да е станало не по-късно от края на 1185 г., ако не и още през ноември 1185 г.57

Прочее през първите два месеца от управлението на Исак II Ангел външното и вътрешното положение на империята се утвърдило и чрез това в непродължително време тежката криза, която заплашвала империята, била отстранена. Това естествено се отразило и върху съдбата на зародилото се в българските земи народоосвободително движение. Може да се предполага дори, че всред българите от старопланинските области сега настъпило известно съмнение и колебание.58 Императорът все още не бил проявил никоя от своите слабости и не бил извършил никаква особена грешка, които така много подровили положението му малко по-късно и които са послужили като основа за неговата отрицателна характеристика. Колкото повече той се очертавал като опасен противник, толкова повече охлаждали пламналите така буйно всред българите надежди да използват слабостта на империята и да се освободят. Това разколебание се изразило, както изглежда, именно най- ярко в постъпката на двама български първенци — вероятно земевладелци от старопланинските области—братята Теодор, или Петър, и Асен, наречен още Белгун, в чиито жили течала като че ли по майчина линия и куманска кръв.59 Изглежда, че непосредствено след първите поражения, които византийската войска нанесла на норманите, двамата братя — сякаш за да изкажат своята покорност пред императора — се явили в императорския стан, намиращ се в крепостта Кипсела (дн. Ипсала) на Мраморно море.60 Според думите на византийския историк61 те поискали от императора да бъдат приети във византийската войска (συστρατολογηθῆναι) и като бъдат причислени в броя на византийските прониари, чрез императорска грамота да им бъде отстъпена някаква „малодоходна" област (χωρίον), разположена в Стара планина. Изглежда обаче, че императорът, който малко преди това, по време на норманските победи, така усилено събирал войски от разните краища на империята, сега се чувствал уверен в силите си и в мощта на своята войска. Той не само не зачел предложението на двамата братя, не само не задоволил тяхното искане, но им нанесъл и обида.62 Никита Хониат съобщава, че братята „измърморили, че били пренебрегнати". После като издигнали дръзко (είκαίως) своята молба, те „избълвали" някакво по-разпалено слово, загатвайки за въстание и за това, което щели да сторят, когато се завърнат по домовете си. Според византийския автор тук се проявил Асен, който, пише той, бил по-дързък и по-суров. По повеля на севастократор Йоан той бил ударен в лицето и обруган за проявената дързост.63 „И така — пише Никита64 — без да постигнат нищо, обидени те се завърнали назад."

От думите на византийския писател се вижда колко гордо и самостойно се държали пред византийците двамата старопланински първенци. Наистина те се явили пред императора с искане да бъдат приети във византийската войска, за да се сражават против норманите, но заедно с това представили и друго искане: да получат като прония някаква област,65 разположена в Стара планина и свързана с малък доход. Ако Асен наистина бил бит с плесници по заповед на чичото на императора, това показва, че двамата първенци, възмутени от пренебрежителното отношение, действително ще да са отправили известни закани и ще да са загатнали за бунт (τήν άποστασίαν). Мъчно е да се каже дали те загатвали за вече съществуващото народно бунтовно движение или пък за движение, което тепърва щяло да избухне. Ако обаче това е била тяхната първа проява, ясно е колко назряла е била всред българите идеята за въстание: тази идея вече се носела широко във въздуха. Във всеки случай отказът на императора и нанасянето на обида на двамата първенци представяло съдбоносна грешка на византийското правителство. Сам Никита Хониат изтъква това66 и веднага добавя : „А онова, що извършиха против ромеите тези нечестивци и престъпници, кое слово би могло да го изрази или какво повествование би могло да обгърне толкова Илиади от злини?" Несъмнено моментът, в който двамата братя се явили пред императора, бил зле избран. Сега Исак II бил изпълнен с гордост и самоупование поради победите си над норманите и никак не бил склонен да проявява отстъпка спрямо „варварите", още повече, че в самата Византия вече съществувало известно недоволство срещу даването на иронии на чужденци — на „варвари", както това било правено особено по времето на Мануил I.67 Ако появата на двамата братя пред императора издавала известно преклонение и примирение, то грубият отказ и жестоката обида ги превърнали в заклети врагове. Те се завърнали в своите планини, изпълнени с дълбоко озлобение срещу императора. Докато до това време в страната вече съществувало едно широко, но спонтанно и неорганизирано народно недоволство, сега то намерило в тяхно лице своите водачи и вдъхновители. Под тяхно въздействие то се превърнало в осъзнато, организирано и целенасочено движение. Безразсъдната постъпка на Исак II превърнала Теодор-Петър и Асен във водачи на въстанието и чрез това се допринесло за неговото оформяване и засилване. Народното селско движение сега намерило това, което му липсвало: водачи. Така брожението се превръщало във въстание и това съставяло нов и извънредно важен момент в развоя на българското освободително движение.68

Но това било само първата погрешна стъпка на императора, която била последвана от няколко други негови действия, които влошили още повече положението. Порочността в държавното управление започнала бързо да се разпростира и да взима най-лоши насоки.69 За населението на империята особено тежки били данъчното бреме и извънмерните налози — и тъкмо това засегнало сега поради една необмислена постъпка на императора българските земи. Тук се проявил стремежът за изсмукване на жизнените сокове от империята, а, от друга страна, произволът и личното скъперничество на императора. Нашите извори съобщават, че за тържественото отпразнуване на царската сватба населението било обложено с нов налог. Никита Хониат направо съобщава,70 че императорът поради дребнави сметки се скъпял да отпразнува сватбата на държавни разноски и затова се постарал да събере разноските от подвластните земи. Поради „дребнавост" (διά μικροπρέπειαν) той доограбил (καλαμησάμενος) също и градовете, които се намирали близо до Анхиало. Главното било по думите на византийския автор, че той опълчил против себе си и против ромеите „варварите по планината Хемус, които по-рано се наричали мизи, а по това време се зовели власи"71. Тази мярка на императора сама по себе си била незаконна, обаче може да се предполага, че нейните изпълнители още повече я влошили, като увеличили произвола. Наистина това била една повсеместна мярка, но тя засегнала особено много старопланинското население.72 От признанието на Никита Хониат се вижда, че в тези области още и преди това съществувало силно недоволство и едва сдържано вълнение. „Но сега — добавя византийският автор,73 — като намериха предлог, както се казва, Патрокла74 — откарването на собствените им домашни животни и своето бедствие, те се хвърлиха в решително въстание."" Когато прочее старопланинското население и обитателите на някои крепости край източните подножия на Стара планина били засегнати така чувствително от този нов налог, едва подтисканото недоволство избухнало с двойна сила: засегнати били жизнените, икономическите интереси на населението.

 

 

29Niс. Сhοniatеs, op. cit., p. 482, 5—8. — Synopsis Sathas, BGME, p. 370, 19—22. — Срв. G. Acrοpοlita, Historia, ad. Heisenberg, p. 18, 15—20. — Интересно е да ce отбележат разсъжденията на някои автори във връзка с тези събития относно проявлението на центробежни сили в империята и сепаратистични тежнения всред подчинените народи и области: срв. Успенский, Образование, стр. 123 сл., същия, История, стр. 315, сл., 322 сл. = Вrйhiеr, op. cit., p. 342: „il s"y dessinait, surtout dans les populations allogиnes, un mouvement centrifuge des plus inquiйtants"; срв. p. 350: „les mouvements sйparatistes".
30Niс. Сhοniatеs, op. cit., pp. 444, 9 sqq., 452, 22 sqq. — Срв. Οstrοgοrsky, op. cit., p. 285. — Левченко, пос. съч., стр. 219, погрешно дава датата 12 януари 1185 г., повторена безкритично от Д. Ангелов, История на Византия, I, София, 1950, стр. 475.
31Niс. Сhοniatеs, op. cit., p. 453, 1 sqq. — Срв. Ch. Diеhl, Figures byzantines, II, Paris, 1908, p. 126 sqq.
32Срв. Nic. Chοniatеs, op. cit., p. 444, 4—8. — Срв. Diеhl, op. cit., p. 128: „c"йtait un homme d"esprit mйdiocre, de caractиre mou, de volontй nulle...". За характеристиката на Исаак II срв. Успенский, История, стр. 316 сл.; Jиречек-Радонић, пос. съч., стр. 198; Rаdοjčič, op. cit., p. 92; Vasiliv, op. cit., p. 84; Βrйhiеr, op, cit., p. 350; малко по-различна е преценката нa Ostrogorsky, op. cit., p. 288.
33Именнно поради тази причина един опит за узурпация на императорската власт, извършен от пълководеца Алексий Врана (вж. тук по-нататък), не успял.
34Срв. Nic. Chοniatеs, op. cit., pp. 444, 9—446, 13. Нккита Хониат (p. 381, 7—8) съобщава, че народът поради голямата си омраза наричал всесилния царедворец с името Антихристсфоритис вместо Агихристофоритис. За подобни прояви на византийското население като израз на политическа опозиция вж. моите бележки в Byzantinische Zeitschrift, XLI, 2, 1941, p. 486.
35Niс. Сhοniatеs, op. cit., p. 465, 8 sqq.
36Срв. Ostrogorsky, op. cit., p. 285: „Der tragische Untergang des Andronikos besiegelte das Scheitern seines Reaktionsversuches. Der Feudaladel hatte gesiegt und kennte unter der Dynastie der Angeloi seine Macht nicht nur behaupten, sondern auch mehren. Nach den Jahren verzweifelten Kampfes gegen den intransigenten Absolutismus des letzten Komnenen haben sich die auseinanderstrebenden Krдfte um so hemmungsloser ausgewirkt."
37Nic. Chοniatеs, op. cit., pp. 465, 20—466, 2 = Synopsis Sathas, ib., p. 364, 12—21.
38Nic. Chοniatеs, op. cit., p. 466, 2—8.
39Nic. Chοniatеs, op. cit., p. 466, 20 sqq.; срв. ibidem, p. 481, 6—9.
40Nic. Chοniatеs, op. cit., p. 468, 2—5.
41Nic. Chοniatеs, op. cit., p. 477, 10—21. — Срв. Dцlgеr, op. cit.. p. 91, nr. 1567.
42Nic. Chοniatеs, op. cit., p. 478, 3—12.
43Ibidem, p. 468, 7—10.
44Ibidem, p. 468, 10—13.
45Ibidem, p. 468, 17—18.
46Ibidem, pp. 465, 14—479, 17. — Synopsis Sathas, ib., p. 364, 13 sqq. Във връзка с успешната борба против норманите би трябвало да се припомни писаното от Успенсκий, Образование, стр. 130, който изтъква, че „Исак Ангел, счастливо устранив опасность, угрожавшую Византии со стороны сицилийцев, должен быт понять однако, что своими успехами он обязан больше случайным обстоятельствам, чем действительному превосходству военных сил империи и целесообразности принятах против иноземного нашествия мер". — Срв. същия, История, стр. 320 сл., гдето се изтъква, че нанесените поражения на норманите се отнасят към първите месеци от управлението на Исак II и по никакъв начин не могат да се припишат на някакви разпоредби на новия император.
47Nic. Chοniatеs, op. cit., p. 479, 17—22.
48Ibidеm, pp. 479, 22—480, 17.
49Ibidеm, p. 481, 1—4. Срв. Вachmann, op. cit., p. 55 sqq.
50Темата Тракезион е лежала в западната част на Мала Азия.
51Nic. Chοniatеs, ib., pp. 4S0, 17—481, 11.
52Ibidem, p. 481, 12—16.
53Nic. Chοniatеs, op. cit., p. 481, 17—21. Възрастта на маджарската принцеса при този политически брак очевидно не е играла никаква роля. Заслужава да се припомни, че 65-годишният Андроник I се оженил за 13-годишната вдовица на погубения от него Алексий II, именно Агнес-Анна, дъщеря на френския крал Лудвиг VII. Вж. за това Vasiliеv, op. cit., II. p. 76; Ostrogorsky, op. cit., p. 281.
54През 1204 г. папа Инокентий III писал на маджарския крал Емерих: Quod autem scripsisti, quoniam prefatus loannitius terram, quam pater tuus... sorori tue imperatrici Graecorum dedit in dotern, detinet occupatam... Вж. Ив. Дуйчев, Преписката на папа Инокентия III с българите. Увод, текст и коментар, ГодСУиф, XXXVIII, 3, 1942, стр. 60: писмо XXVIII, 45—48; срв. стр. 103.
55Срв. Златарски, пос. съч., стр. 433. Това предположение е напълно правдоподобно, тъй като е известно, че по времето на Калоян, па и по-късно, в пределите на българската държава са влизали Белградската и Браничевската област. вж. за това у Дуйчев пос. съч., стр. 83 сл. Jиречеκ — Ρадοнић, пос. съч., I, стр. 198: по това време Исак II „доби као мираз изгубљене градове у моравској долини".
56Може да се предполага, че именно с оглед на този свой брак Исак II приел като израз, на легитимност името Комнин. Трябва да се припомни при това, че дядото на новия император, Константин Ангел, бил женен за най-младата дъщеря на имп. Алексий I — Теодора (вж. N. Сhοniatеs, op. cit., p. 126, 3—10; срв. Ostrogorsky, Geschichte, p. 285; Возвышение рода Ангелов, стр. 112 сл.), та вече поради тази причина той е могъл да носи името на Комнините.
57За подробностите вж. у Успенский, Образование, стр. 111 сл., 115 сл., 130; приложение VI, стр. 39—40; същия, История, стр. 323—324. — Златарски, пос. съч., стр. 433 сл., 444 сл., 522—523. — Вж. също посочванията y Gу. Μοravсsik, Вуzantinoturcica. I. Die byzantinischen Quellen der Geschichte der Tьrkvцlker, Budapest, 1942, p. 271. — Bachmann, op. cit., pp. 105—106. — Вrйhiеr, op. cit., p. 352.
58Срв. Nic. Choniates, op. cit., p. 485, 6 sqq.
59Въпросът за произхода на Асеневци не е напълно разяснен в научната книжнина. Вж. П. Мутафчиев, Произходът на Асеневци, МакПр, IV, 4, 1928, стр. 1—42. — Златарски, История, стр. 416 сл.; Потеклото на Петра и Асеня, водачите на въстанието в 1185 год., СпБАН, XIV, 1933, стр. 8—48. Срв. Ostrogorsky, Geschichte, p. 287 η. 3.
60Nic. Chοniatеs, op. cit., p. 482, 11—15.
61Ibidem, p. 482, 15 sqq. Онова, което пише Никита Хониат във връзка с тази постъпка на двамата братя, е неубедително. Невероятно е преди всичко, че двама души са могли да подбудят към въстание цял народ. Неприемливо е също, че още преди да се явят при Исак, Петър и Асен вече били решили да вдигнат въстание и само търсели предлог за това. Това Хониатово обяснение е плод на исторически ретроспективизъм. Странното е, че то е било възприето почти буквално от такива наши учени като Златарски (пос. съч., стр. 412, 435), Ников (пос. съч., стр. 24) и Мутафчиев (История, II, стр. 42 сл.); вж. обратното у Дуйчев, Проучвания, стр. 45, бел. 1. Думата συστρατολογηθῆναι трябва да се тълкува не общо, като посочване изобщо за постъпване на византийска военна служба, но като се изхожда от сведението на Никита Хониат (op. cit., p. 466 sqq.) за стичането на люде от разните краища на страната за борба против норманите (вж. особено ibidem, p. 466,7—8), трябва да се предположи по-скоро, че двамата български първенци пожелали да постъпят във византийската войска именно с оглед на борбата срещу норманите. Ако двамата братя се били явили пред императора със своето предложение не след първите успехи, а точно в началото на борбата, вероятно тяхното искане е щяло да бъде уважено. Може би отказът на императора се е дължал главно на нежеланието му да задоволи второто тяхно искане — във връзка с отстъпката на някаква прония.
62Nic. Сhοniatеs, op. cit., p. 482, 17 sqq.
63Ibidem, pp. 482, 18—483, 1. — Synopsis Sathas, ib., p. 370, 27—30.
64Nic. Chοniatеs, op. cit., p. 483, 1—2. — Synopsis Sathas, ib., p. 370, 30—31.
65Срв. Златарски, пос. съч., стр. 435 сл. — Οstrοgοrsky, Geschichte, p. 287, n. 1.
66Nic. Сhοniatеs, op. cit., p. 483, 2 sqq. — Synopsis Sathas, ib., pp. 370, 30—371, 2. За израза срв. Nic. Choniates, ib., p. 388, 1—2. — Относно предявените от страна на двамата български боляри искания срв. също казаното от Златарски, пос. съч., стр. 438 сл., и Успенский, Образование, стр. 106, 109, 120, които дават малко по-различно тълкуване на сведенията у византийските извори. Може да се каже изобщо, че разсъжденията на Златарски, пос. съч., стр. 421 сл., 434 сл., за зараждане на мисълта за въстание, за избор на водачи, за тяхната роля и за обявяването на самото въстание са твърде неубедителни и до голяма степен изкуствени. От друга страна, заслужава да се подчертае мисълта на Успенский, Образование, стр. 132, за въстанието като едно народно движение.
67Срв. Nic. Сhοniatеs, op. cit., pp. 272, 3—274, 7; особено ib., p. 273, 13—19. — Срв. Златарски, История, стр. 436—437.
68Срв. Ostrogorsky, Geschichte, pp. 286—287: „Das Auftreten der Brьder Peter und Asen bedeutete zunдchst nichts anderes, als dass sich auch im bulgarischen Gebiet die Bande der Reichsunmittelbarkeit gelockert hatten; es machte sich auch hier geltend, was sich damals in den verschiedensten Teilen des Reiches дusserte und in Territorialgelьsten der lokalen Grossen auswirkte. Zunдchst beanspruchten Peter und Asen gewisse Lдnder als Pronoia. Die Ьberheblichkeit der byzantinischen Regierung, die den allerdings in wenig ehrerbietiger Weise vorgetragenen Anspruch barsch zurьckwies, brachte die Ereignisse ins Rollen..."
69Срв. Ostrogorsky, op. cit., p. 285 sqq.
70Niс. Сhοniatеs, op. cit., pp. 481, 21—482, 5. — Synopsis Sathas, ib., p. 370, 10—19.
71Към това посочване на Никита Хониат вж. у Дуйчев, Проучвания, стр. 45 и бел. 3.
72В разказа на Никита Хониат не е посочено ясно за какъв налог става дума. Не доволството на старопланинските жители е обяснено с това, че поради тази мярка крепостите около Анхиало били „доограбени"—сиреч към предишните грабежи на тези области се прибавили нови. Във вулгарно-гръцката преработка на този текст на Никита е казано, че императорът събрал от подвластните на империята земи „целите разходи за сватбата, без да заплати". Въз основа на съобщението на Никита много по-ясно е дал своето посочване G. Асrороlitа, Historia, ed. Heisenberg, p. 18, 10—15, който казва, че по нареждане на императора от цялата ромейска държава събрали овце, свине и волове и „тъй като България отглеждала такива (животни) повече от другите, то и от нея били изискани в по-голям брой". Срв. Vаsiliеv, op. cit., p. 87: „Un йcrivain contemporain (Nicйtas Acominate) voit naпvement la cause de la rйvolte dans le mйcontentement des Valaques, irritйs de l"enlиvement de leur bйtail pour les fкtes du mariage de l"empereur Isaac Ange avec la fille du roi de Hongrie."
73Nic. Chοniatеs, op. cit., p. 482, 8—11.
74За подумката срв. Златарски, пос. съч., стр. 412, бел. 1




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2908557
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?