Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2015 15:02 - Българските следи в Италия
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 2883 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 31.10.2015 01:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Д-р Иван Банковски
 
Повод пък за написване на следните няколко страници е нашето престъпно непознаване на историята ни, чуждопоклонството, самоподценяването, самоунижението, самоотричането на собствените ни ценни качества и постижения, не признаването на нашите авторитети и капацитети и т.н. , което навред съм виждал да се демонстрира и то най-често от интелигенцията ни - тази, която би трябвало точно обратното, да крепи българския дух, а не да го срива.
У нас винаги твърде много се е спекулирало със славянската част от кръвта ни, за пра-българите почти не се е говорило, а за най-стария корен на нашия народ(траките, мизите и македонците) съвсем нищо, като че ли само те са изчезнали, докато техните съвременници в Ромъния(даките) са останали и са създали цял един народ от 19 милиона днес. Жалкото е, че повечето от нашите учени(тези от преди войните - по сантиментални причини, а сегашните - по нареждане от Москва) ни изкарваха по-славяни от самите руси и по този начин, без да искат или умишлено, те ставаха причина за създаването на погрешни понятия и за убиване на българския дух.

image

НЕЩО ЗА ПРА-БЪЛГАРИТЕ И ПО-СПЕЦИАЛНО ЗА ТЕЗИ, ЗАСЕЛИЛИ СЕ В ИТАЛИЯ ПРЕЗ VI И VII ВЕКОВЕ.

          В архивата на град Касино в Италия, между другото, се среща и един документ на император Фридрих II от 1249 г., в който са изброени народите на империята по следния начин: лангобарди, франки, сарацини, унгарци, българи, англичани, фламандци, гърци, сполетани, маркиджани, тоскани и т.н.  (т.1).
Припомняки си , че България по това време е била свободна и независима държава под управлението на регенството на малолетния цар Михаил Асен, то ясно е, че споменатите българи, не са тези от Балканския полуостров, а други - забравени и малко проучени от нас, заселили се в Италия през миналите векове.

Самите българи, след разпадането на Атиловата държава, образували две държави: едната на Кутригурите (западната) - настанена около Черно и Азоеско море, и река Днестър; ад ругата на Утригурите ( източната) - около река Волга, Каспийско море, р. Кубан, и р.Дон. Според Християн Жерар създаването на тези две държави е станало още в 433 г. (т.5). Византийският историк Прокопий пише доста за тези две пра-български държави, но и от него, както и от другите историци, не може да се разбере защо именно са създадени две държави от един и същи народ.
          Така или иначе, тези две държави са просъществували повече от 100 години, през което време кутригурите са били често съюзници на Византия. В 527 г. техният хан Грод е бил поканен в Цариград, където между друготосе и покръстил; но тъи като христианската идея не е била още твърде много разпространена сред българите, а особено сред българското болярство, затова, връщайки се в родината си, срещу него бил вдигнат бунт от езическото духовенство, при който бунт той бил убит и заместен на престола от престола от брата си Монгуел (т.6).
           Кутригурите, като съюзници на Византия, водили война с източни готи, които се появили в Ромъния и Панония; разбили ги и ги прогонили в Италия, но самите те се полунастанили в тези земи чак до град сирмиум (днешната Сремска Митровица в Югославия). По-късно, около 547 г. византийският император Юстинян се напълно дизинтересирал от далечните си владения и отстъпил областта Провенца - на франките, Норикум (част от днешна Австрия) - на лангобардите и част от Панония (между Дунава и Драва) - на българите (кутригурите) и гепидите (т.7). От това време между новите съседи българи и лангобарди отношенията стават постепенно много прятелски и те почнали дори често да организирват смесени нападения над Италия, едно от които е станало в 548 г. Тогава една група от около 6000 лангобарди, българи и гепиди, под командата на сина на лангобардскиа крал Тасон, навлезли в Италия и заели долините на реките Изонцо и Талиаменто (т.8).
          Настаняването на част от кутригурите в земите северно от Дунава, и близостта им до богатата Византийска империя, ги накарало да почнат да обръщат погледа си на юг и да прескачат от време на време Дунава. Тези неканени посещения станали причина да се влошат отношенията и се развали съюза с Византия, а през време на кхана им Заберган да се организира в 558-559 г. едно такова голямо нападение, че те обсадили Цариград и заплашили да унищожат императорската власт на целия Балкански полуостров. Юстинян спасил тогава отсам Дунавските си владения с голям откуп, даден на Заберган, но същевременно подтикнал кхана на утригурите Санделих да нападне с изненада Заберган и да го принуди да се откаже от Византия (т.9).
          Това нападение уредил Юстинян, като отправил до Санделих следното послание: "Заберган, кхана на кутригурите, се появи пред стените на нашата столица за да покаже пред нашите очи своята мощ, както и своето превъзходство над Вашия народ. Тъи като той каза, че е по-силен от вас, затова и той получи даровете, които ние ви бяхме определили. Ако той е излъгал, ще ви е лесно да вземете от него определените за вас дарове. Ако пък е казал истината (което вярваме и ние), то тогава той, Заберган, ще получи даровете, които ние сме определили за вас." (т.10).
          След това нападение кутригурите се отказали от Византия и почнали да нападат отново Италия в съюз с лангобардите и др., но и същевременно да враждуват остро с утригурите, която вражда докарала и двете български държави да попаднат в 560 г. под властта на аварите, а после и под тази на западните турци.

        Първото появяване на българи в Италия.

        Това робство е принудило някои български групи да тръгнат назапад, но вече с цел за настаняване. По този начин се явяват първите български преселници в Италия, за които ни споменава италянския историк Паоло Варнефридо, че са дошли в 568 г. в съюз и под началството на лангобардския крал Албоин (т.11). Тази дата е единствена, за която имаме исторически сведения за първо настаняване на българи в Италия, но твърде вероятно е и преди нея да е имало други преселници българи в Италия, защото в една важна бележка на папа Григорий Велики се казва следното: "Блаженнят Пиетро Булгаро, свещенник българин от латински ритул, умрял в 605 г. като кардинал в Рим, е бил роден в 560 г. в Салусолла (Италия)..." (т.12). Тази бележка дава основание да се мисли, че и преди това е имало преселници българи в Италия в по-малки групи и изглежда само в северната й част, но все пак те са били познати вече в тази страна, за да може да стане един от тях чак кардинал.

Най-малкият кубратов син, Алцек, който в случая ни най-много интересува, както изглежда е управлявал най-отдалечените западни провинции на Велика България - северозападно от Черно море. Той е тръгнал с хората си още по-назапад и в 667 г. се прехвърлил в Италия и се установил в Беневентското херцогство, главно в областта Молизе североизточно от Неапол.

         Настаняване на Алцек в Италия.

        За самият начин на това настаняване има противоречиви сведения, но най-приемливи са тези на историка Паоло Варнефридо, който по въпроса пише следното:
       "...В това време (667 г.) кхана на българите Алцек, не знам защо напуснал родината си, влезе мирно в Италия и се представи с всичките си хора на крал Гримуалд, постави се на негова служба и поиска да се настани на негова територия. Последният го отправи за Беневент при собствения си син Ромуалд, на когото заповеда да му даде места, където може да живее със своя народ. Ромуалд го прие сърдечно и му предложи обширни области, останали до тогава пусти, като Зепино, Бояно, Изерния и много други градове с техните земи, предписвайки му да изостави досегашната си титла на кхан, а в бъдеще да се нарича ГАСТАЛДО" (т.19)
         Тази хроника показва, че настаняването на Алцек в Италия е станало съвсем мирно и приятелски, което може лесно да се обясни, както и причините за дохождането му в Италия.
         Като управител на най-западните български провинции, той е бил най-изложен на опасността от аварите, които по това време се намирали в Трансилвания, Панония и част от Унгария. Докато е бил жив баща му, той можел да се справя с аварската опасност, но след неговата смърт и особено по-късно, когато несъгласията на между петимата братя станали толкова големи, че Алцек не можел вече да чака помощ от тях, решил да се предвижи още по-назапад и да влезе в връзка с преселилите се през миналия век в Италия свои сънародници. Между последните по това време е имало от тях, които се били много издигнали и заемали разни високи постове при лангобарския крал Гримуалд и те сигурно са му издействали едно мирно и добро настаняване в южна Италия в окръзите Беневенто, Кампо Басо и Акуила - тогава почти обезлюдени вследствие големите епидемии в 599 и 604 г. и лепрата през 619 г.
         Самият град Беневенто не е бил даден на българите, защото той е бил седалище на лангобардския дук - управител на областта.
        Алцек уредил като своя столица сегашното градче Канталупо ди Бояно. Според Д"Амико името "Канталупо" иде от българското навание "Кхан-телепед" т.е. резиденция на кхана, защото Алцек, въпреки че за лангобардите е станал гасталдо, за българите сигурно си е останал до края кхан (т.20).
       Относно името "гасталдо" пък (пак според същия автор), то е немска дума и иде от "гау штатт" или на сегашния немски език "штатт халтер" - т.е. губернатор.
При настаняването си в тези области, българите са получили пълна свобода и известни привилегии, но никаква автономия, каквато не е била допустима в централизираната лангобардска дъжава. По тази причина днес няма повече никакви сведения за Алцек и за неговото семейство, още повече, че според лангобарското право дори и кралската власт, както и всички други благороднишки постове и титли не са били наследствени, а само избираеми.
         По този начин българите на Алцек се настаняват завинаги по тези места, и Италия става за тях нова родина. Язика си с течение на времето изгубват, така както са го изгубили и техните събратя дошли с Аспарух и Кубер на Балкана;  както също лангобардите в Италия, франките в Франция и много други народи, попаднали в средата на по-многобройни и по-културни от тях други народи. Някой белези обаче, като отделни думи от първоначалния им говор, носии, расови и характерни черти и др. отличават твърде много тези наследници на пра-българите от останалата част на днешния италянски народ. Д-р Д"Амико изчислява, че днес има към 700 селища в Италия от български произход, с едно население между 1,400,000 и 3 милиона души. Компактни маси от тях днес има в областта Молизе главно, но твърде много ги има и в другите области на Италия като Ломбардия, Емилия, Тоскана, Марке и Умбрия - в северна и средна Италия, и в Пулия, Кампания и дори в Калабрия - в южна.
          Днес твърде мъчно може да се каже кои от тях произхождат от българите дошли с Алцек и кои с Албоин и по-рано, но това не е и много интересен въпрос. По-важното е друго, именно, че през цялото време от V-тия век насам името на българите постоянно се чува в Италия, отначало като неприятели, а после като добри и достойни граждани на страната, че италянската история е пълна с доста много събития, а архивите са документи за тях; а също и че днес все още техните следи не са заличени и от тях може да се черпят доста данни за миналото на този уро-алтайски корен на нашия народ.

Между тях обаче е имало доста християни и то по-скоро не отделни личности, а изглежда цели групи, според това дали началниците им са били покръстени или не. Знае се с положителност, че великият кхан Кубрат е бил християнин, а от синовете му изглежда само Алцек, но без голяма сигурност. До последното заключение се идва поради туй, че след заселването на българите в Италия, те са издигнали навсякъде, където са се настанили, черкви все с името на св. Андрея. А това не е случайно, защото апостол Андрея, преди да умре в Патрас, е правил дълги странствания из страната на "скитите", т.е. в пространството североизточно, северно и северозападно от Черно море, което пространство тогава се е населявало от българите, маджарите и аварите, и е покръстил доста от тях (т.22).  За тези народи той е станал главния светия, затова и навсякъде те по-късно са му издигнали много черкви. В Италия също има доста храмове с името на този светия, и като се проследи историята им, навсякъде почти ще се намери, че те са строени все от българи.
         Угели и Орсини разглеждат духовния живот в Беневентското херцогство и, говорейки за разните черкви, споменават за тази в Беневенто - св.Андрея де Палофернус. А понеже Палофернус е староторимско наименование на областта северо-западно от Черно море, от където са дошли българите, затова той намира, че тя е стара българска черква (т.23).
          В Неаполитанската архива "Реги неаполитани архиви монумента" т.V е казано, че в сданията на черквата св.Андрея в Стило (Калабрия) през 1092 г. живеели българи (т.24).
         В Неаполитанската гръцка хроника "Силлавус грекарум мембранарум" има две дипломи (док. 104 и 105), в които се говори за дарения на българския манастир св.Андрея, направени в 1129 г. (т.25).
         В споменатата вече книга на Угелли се чете още, че в 1148 г. епископа на гр. Фермо бил българин на име Булгано, който в един акт, написан лично от него, дава сведения за българската община св.Андрея от Монте Сикко (т.26).
         В "Акта империи инедита" от Вилкелманн се чете, че на 21.12.1209 г. императора Отон IV при посещението си в гр.Терни подарил на черквата в Аретина между другите български земи и имението на черквата св.Андрея, наречено Вакаречча (т.27).
         Има още много черкви и села в цяла Италия с имена все на св.Андрея като пример: св.Андрея ди Гориция, св. Андрея ди Варбарана, св. А. ди Фоджа (Генуа), св. А. Анаса, св. А. ди Баньоло, св. Андрея ин Казале, св. А. Догорея, св. А. Пелаго, също св. Андрея в Тревизо, Аньозине (Вреша), Вадия Калавена (Верона), Вуссето е Торилле (Парма),  Кампадарсего (Падуа), Касине е Кареццано (Алесандрия), Кастелфранко Венето (Тревизо), Кастелнуово ди сотто (Реджо Емилия), Коккио Тревизого (Варезе), Филимпополи (Форли), Джальоне (Торино), Гозалдо (Велуно), Медезано (Парма), Могидоро (Болоня), Ровато (Врешия), Ровена (Комо), Монадвио (Песаро), Белведере Маритимо (Сицилия) и много още други (т.28).
         Освен чистото християнство, през средните векове в Италия е било много разпространено между българите там, а и между много италиянци, богомилството - едно сектантско учение с религиозно-политико-социален характер, създадено в България от поп Богомил през времето на българския цар Петър (928-969 г.). Това учение се прехвълило през Х и ХI векове в Италия под името Катари или Катарани, а също и във Франция - като Албигойство. В Италия то е имало 16 подсекти; а към 1035 г. бгомилите в провинциите Ломбардия, Марке и Умбрия са имали вече и епископ българин на име Марко (т.29). Също се знае, че в 1212 г. епископ на българските богомили в Тоскана е бил българина Филип Патернон, който е разширил своето влияние от Пиза до Ареццо. По това време в Флоренция е имало и нарочно българско духовно училище (т.30). С настаняване на Алцек в Италия обаче, тази българска държавна уредба постепенно се изменила и българите се принудили да възприемат лангобардската такава, а също и писаното лангобардско право. За последното може би Алцек да се е задължил предварително пред лангобардския крал Гримуалд. Тази е причината, за гдето от българите в Италия не е останал никакъв писан закон в италянското право. Има обаче запазени в италянския език само някои думи от правно значение , като например "биро" (агент от юредическата полиция), която дума иде от пра-българското "бир" - т.е. едно, или нещо като първенец (т.34).

  Бит

Те са познавали много добре земеделието, а нарочно за Италия, те са, които са донесли ориза и са научили италянакия народ на обработването му. Също поради дългото си живеене край големите реки в Азия и край Болга, Дон, Днестър, Днепър, Прут, Дунав, Сава и др., те са знаели много добре изкуството за правене на напоителни канали, което изкуство донесли и развили в Италия (т.35).
          Те са били още и големи майстори в кожарството, каквито сведения имаме за българските заселници по долината на река Арно в Италия, които са изработвали един тип хубава кожа, наричана и до сега при днешната й изработка куойо булгаро (българска кожа) (т.36).
          Във връзка с кожарството били развити и разни занаяти по правене на седла, хамути и др. кожени изделия. Правели също и ризници за хора и коне, но не от тежки железни брони, а от костени люспи.
          Били добри търговци, знаели и тъкачното изкуство, като правели не само груби шаечни платове, но и финни такива. Жените пък били майсторки на различни шевици, извезани от сърма и разноцветни конци. Били също големи майстори в строителното изкуство и особено в укрепителното военно дело.
Относно семейството на пра-българите, трябва да се каже, че докато са кръстосвали още степите на Азия и източна Европа са били полигами, но стабилизирайки се и особено след приемане на христианството, те са създали едни съвсем здрави нормални семейства, (както казва Д"Амико) които могат да се вземат за пример на верност, скромност, пестеливост и гостоприемство в Италия. Жената, според същия автор, според Каниц в съчинението му "Ла Булгария" и според Съсълов, не е била подчинена и поставена на по-долно стъпало от мъжа както при турци, китайци и др. народи в миналото. Въобще жената и майката са били равни на мъжа и синовете...
Мъртвите са били дълго оплаквани от целия род, а над гробовете на падналите на бойното поле издигали малки купчинки, наречени Йокаса.

           Те са имали и своя азбука, но за жалост на нея днес нямаме запазени никакви писмени документи, освен тук-таме някои паметници, останали от това време - като Мадарския конник край днешния български град Шумен и други в Унгария, по които паметници има написано по нещо на тази пра-българска азбука - разчетена от унгарския учен Геза Фехер.
          Пра-българите са разбирали и от скулптура и изобразително изкуство, но разбира се, в по-примитивна степен и то главно при изработването на надгробни паметници. В това отношение, освен Мадарския конник, който представлява една грамадна скица на конник, издълбана върху отвесните скали при старата българска столица Плиска край град Шумен по заповед на кхан Омуртаг в чест на покойния му баща великия кхан Крум, има и доста други надгробни паметници и др. предмети, запазени във Виенския музей като най-богатата в това отношение световна колекция с български предмети. Там например могат да се видят разни български жертвени купи, украсени колани, огърлици, украшения за юзди и седла, оръжия и др.

 

Следи от пра-българите в разните италянски официални документи.


След като са се заселили в Италия, пра-българите първоначално са живели в компактни маси, но постепенно са се разпръснали на по-голями или по-малки групи из цяла Италия, затова и днес се срещат документи за тях из архижите на почти всички италянски градове. Ето и някои по-интересни от тях, дадени в хронологически ред:
          - През месец декември 571 г. град Тичино станал столица на лангобардския крал Клефи; а по същото време като дук (управител) на града бил назначен някой си ЗАБАН. Името му, според Д"Амико, няма нищо общо с лангобарските имена. Той намира, че е пра-българско, защото, разглеждайки го етимологически, среща дума подобна на него в днешния турски език - имено Забит, което значи офицер; а в японския - Саибан (съдя) (т.38).
           - В най-голямата от Беневентските архиви "Хроникон санта Софие", писана на гръцки, се среща, че в 834 г. Принц Сикардо подарил на игумена Роффридо една гора, след като я отнел от българина Граузолфо (т.39).
           - В "Реги Неаполитани Архиви Монумента" (т.I, стр.2) в един акт от 951 г. се говори за св. Петър от Патерно, за черквата св.Андрея и за българи (т.40).
           - От Капасо научаваме, че още от 970 г. българите в Неапол са имали свой собствен квартал близо до градската врата св.Дженаро, който до 1400 г. се е наричал Сумма Платеа; а на университетската улица в същия град е имало построена през VII век българска черква св. Андрея, запазена и до сега след като е била подновена в 1700 г. (т.41).
          - В друг акт на "Реги Неап. Арх. Монумента", датиран в 978 г. в гр. Помилиано, се споменава за една местност, наречена Кариктура, и за наследници на българин Алигерни Булгари (т.42).
           - В документ 407 на "Кодиче Дипломатико Кавензе", издаден в Лучера, се вижда, че през 989 г. в замъка Монте Ротаро се намирало лозето на един българин (т.43).
           - В регистрите на архивата на средновековната държавица Лука се намират твърде много данни за разни българи. Така например в документ 206 от 1067 г. се говори за имота на Булгаро, син на българина Джерардо Луппи. Също в документите NN 75, 84, 153, 193, 208, 223, 289, 419, 505, 533, 579 и т.н. на същата архива се говори все за разни българи (т.44).
           - От Перренс научаваме, че през средните векове във Флоренция е бил твърде силен българският графски род Кадолинджи; и че в 1068 г. св. Джовани Гуалберто е бил поканен от граф Кадолинджо Гулиелмо Булгаро да стане игумен на манастира св.Салваторе в Сеттимо на пътя Флоренция - Пиза (т.45).
           - В гореспоменатата вече архива "Реги Неап.Арх.Монум." т. IX се казва, че в 1076 г. българина Сефан Булгаро от Неапол е получил благородна титла; а също и че в 1086 г. една улица Поцуоли (Неапол) е била наречена на българина Булгаурси (т.46).
           - В Неаполитанската гръцка хроника "Силабус грекарум мамбранарум" в документи NN 150 и 152 се казва, че Роберто де Террум в 1154 г. направил дарение на черквите св. Деипара и св. Стефан в Калабрия, и като свидетел е бил българина Руджиеро Булгаро (т.47).
           - В документ N 45 на "Кодиче дипломатико нормано ди Аверса" се казва, че в 1142 г. монаха Джовани Зилулфо подарил на черквата св. Павел в съчия град (Аверса) разни земи, между които била и българската черковна община св. Андрея Аверски (т.48).
           - Угелли на друго място пише, че през времето на папа Инокентий II (1130-1143) епископа на Верчели на име Ардидзоне бил потомък на благородни българи от същия град. Неговият баща се казвал Имолия (т.49).
           - В "Кодиче дипломатико Барезе" се споменава за някаква българка на име Курадонна, дъщеря на Кирамария (1181 г.) (т.50).
           - В "Кодиче дипломатико Амалфитано" намираме, че през средните векове града република Амалфи, недалеч от Неапол, е бил населен с твърде много българи, които били с голямо влияние, особрно през норманското владичество. В док. N 159 на същия кодекс се говори за някаква продажба, направена от дъщерята на българина Мансонис Булкани в 1156 г.; а в друг документ се казва, че в 1186 г. игумен на манастира св. Лоренцо в Амфали била Анна, дъщерия на българина Алфиеро Булгари (т.51).
            - Според Морена, според Муратори и според една паметна плоча, поставена на стената на черквата сан Проколо в Болоня, един от най-големите учени на своето време, умрял в 1166 г. в същия град, е бил българина юрист проф. д-р Булгаро. Той е бил ученик на италянеца Ирнерий и се счита за основател на Болонския университет. Булгаро е бил викан в 1158 г. в Ронкалия от Императора Фридрих Барбароса като председател на една четиричленна комисиа от учени юристи за разрешаване спора му с папа Александър III и с италянските свободни градове кой именно да бъде носител на правото в империята. Болонския университет няколко стотин години е носил името "Курия булгари" (което значи нещо като "Български дом за юридическа наука"), а университетската черква и до сега носи името "Санта Мария деи Булгари" (св. Мария на българите) (т.52).
           - От Винкелман научаваме, че Фредерик II през май 1238 г. в Кремона с декрет подновил привилегиите, дадени от Фредерик I на 4.2.1153 г. на Райнерио и на българина Джизулфо дел"Булгаро и на сина му Умберто (т.53).
           - Според Д"Амико около 1100-1200 г. долината на Зезиа е Черво, както и пространството между Милано и Бергамо са били населени с българи (т.54).
           - В "Стория универсале" от Канту четем, че на 4.4.1258 г. в храма св. Амброджо в Милано е имало голяма черковна служба, на която са присъствали много военни началници и васали, между които е цитиран и българина Булгаро ди Пустерла. Същият е бил губернатор на град Сиена до 1266 г..
           - На друго място в книгата на Угелли се чете, че 4.1.1290 г. папа Николай IV провъзгласил за 40-ти епископ на града Перуджа българина Булгаро Монтемелино от същия град.
           - В друга неаполитанска архива срещаме, че нотариус на остров Искиа при Неапол в 1308 г. е бил българина Джовани Булгаро.
          - В цитираната по-горе книга на Винкелман, на друго място се говори, че на 17.12.1310 г. император Хенрих VII потвърдил на конт ди Масино, между другите владения, и българската крепост Каструм Булгари.
          - В миланските "Регистри висконтеи" в актове NN 74 и 75 е изнесено, че дука на Милано през април 1399 г. е бил направил размена на блага с българина Амброджо Булгароно; а в актове NN 81 и 83 се казва, че на 23.5.1417 г. българските благородници от град Верчели представили на миланския дук адрес за вярност, през май същата година направили същото и българските обитатели на града. В акт N 158 пък се казва, че през 1440 г. феодалните владения на антонио де Верте, обитавани от дука на Милано, били земи и места български
          - В "Архивио ди стато ди Сиена", между другото, се намира и една бележка за старите известни семейства на града, и между тях е показано и това на българите Булгарини (1482-1561)
           Освен тези и други документи из разните италянски архиви, даващи сведения за заседналите в Италия българи, други интересни доказателства за тях са запазените и до сега техни народни носии, които са много прилични на тези на българите от Балкана, особено на македонските и троянските; също някои думи от изчезналия пра-български език, вмъкнати сега в италянския говор, и наименованията на някои географски места.

 image

Стари български наименования на италянски географски места.

         Като стари български наименования на италянски географски места, на първо място трябва да се отбележат тези с корен "булг" и "болг". С този корен са известни имената на следните географски места: Болгер (в околия Тренто), Булчаго, Булчагетто, Булгаро грасо, Булгаро и Булгарело (окол. Комо), Болгаре (ок. Бергамо), Болджано (ок. Милано), Булгериа (ок. Чезена), и река Булгано, планина Монти Булгерия и община Челле ди Булгерия - в южна Италия.
          С корен "булг" и "болг" има и днес много италянски фамилни имена като: Булгари, Булгарелли, Булгарини, Булгерини, Булгарони, Булгаро, Болгери, Болгарини, Болгарони, Бугарини и т.н., носителите на които са все далечни наследници на прабългарите.
           Освен с тези корени, срещат се и названия с други два корена от пра-български произход - именно "кара", което означава нещо черно като "карбоне" (въглища) и втроия корен "кан", като споменатото вече Канталупо ди Бояно.
           С корен "кара" са известни следните населени места: Караско (в околията Генуа), Караманя, Карасоне и Каральо (ок. Кунео), Караня (ок.Калицано Завена), Каранца (Лигурия), Карате (Милано), Каранеро (Комо), Карата (Новара), Караваджо (Бергамо), Каравате (Варезе), Каравоника (Империя) и т.н.
           Има също и много имена днес с корен "кара", като: Карадона, Карадонио, Карапелле, Караунко и т.н., особено между населението на областите Молизе.
         С корен "кан" има също доста имена на населени места, като: Кансула, Санталиче, Канзано, Кантано и др. (т.63).

          Български думи в сегашния италянски език.

           Старият български език, който е бил говорен още няколко века след заселването на пра-българите в Италия, днес е вече напълно изчезнал, но все пак срещат се още някои думи от него, останали за употреба и в днешния италянски език, които думи са открити от Д"Амико чрез сравнението им с подобни думи от другите, живи днес и близки на пра-българския говор, езици - като турски, унгарски, японски и др. Тези думи са следните:
           1. АББУРРАТО (съответстващо на друга дума от чистия италянски език "Аввинаццато"), което на български значи - напил се. Иде от пра-българската дума "БОР", която се среща в днешния унгарски език с значение на "вино".
           2. АРРАС (лонтано) и АРРАСА (аллонтанаре) - далече и отдалечавам. На тези думи подобна се среща днес в унгарския език "Арра ла" със същото значение.
           3. КАЛАЗАК (гйоттоне и дивораторе) - лакомник, хищник. Дава да се мисли унгарското "хал-е-е-сай-ак", което значи уста на риба.
           4. КАПАНЕ-ГАББАНО (мантелло кон манике) - тип палто с ръкави. Подобни думи има в турския език днес "Гюббе" и в унгарския "кьопени" и "кабат", със значение на горна връхна дреха.
           5. КАРФРИНЯ (детто ди пекора нера) - черна овца. Иде от татарския корен "кара", който и в турския език е със същото значение на нещо черно.
           6. КИНК (каррет ино) - количка, или кола без ритли. Сродна дума има в унгарския език "хинто", със значение на кола с две колела.
           7. ЧЬОК, ЧИК (номе е рикиамо дел майале) - име и извикаване на прасе. Съответства на монголското "чу", което значи свиня.
           8. ЧУОТТЕ или ЧОТТЕ (пълно, закръглено, дебело). Тези думи са употребявани особено за пълни деца, или както на български би се казало за тях "дебелачко". Също и тези думи идат от монголската дума "чу" (свиня, прасе).
           9. КУТИНО (поцетто формато да сордженте о да корсо д"акгуа) - кладенче или локва, образувана от ивор или от течение на вода. Има връзка с турското "гу-ю" и с унгарското "кут", със значение на кладенец или чешма.
          10. КУТТОРЕ (тино ди раме пер аттинджере акгуа) - буре от клони за вадене на вода. Думата е съставена от унгарското "кут" и от татарския корен "юр". За "кут" вече се говори, а "юр" значи праздно пространство, но също и съд за нещо.
          11. Е-Ю-ВА (е кози сиа) - е, така да бъде. Тази фраза се произнася само от населението на италянския град Йелзи, когато се иска да се изрази покорство, пълно съгласие или помирение. Съответства на турското "ве-ойле-вар" и на унгарското "еш-уд-ван" фрази със същото значение.
            12. ЙАТТЕ-МАЙМОНЕ (Гатто шиммиа) - маймуна. На днешния български език се казва "маймуна", което показва, че тази дума е от пра-български произход, а не от славянски. На унгарски се казва за същото животно "майом", а на турски "маймун".
           13. МАРРАК (колтелло фисо) - нож. В турския език се среща думата "мизрак", което занчи копие или железна пръчка.
            14. МОШе, МОСКе (гатто) - котарак. "е" се произнася меко, средно между "е" и "ъ". Отговаря на българската шопска дума "мачка", която е също от пра-български произход, също на унгарската дума "мачка" и на китайската "мо" - всички все със значение на котка. В литературния италянски език се среща думата "мичо" (котарак", която се счита, че е едно видоизменение на МОСКе и е значи и тя вероятно от пра=български произход.
            15. ЛАНГАРОНЕ (гьоттоне, ингордо) - лаком, алчен. Има връзка с монголското и китайското "ланг", което значи "вълк".
            16. ОРТЕ, ОРТЕ (гуардате, гуардате!) - гледайте, гледайте ! В унгарския език има дума "от-тек", а в турския - "г-ьор-тек", които значат гледайте и гледам.
             17. ОМАДЖО - подарък с голяма почит. Д-р Д"Амико намира, че също и тази дума е от български произход, като я сравнява с турската дума "омин", което означава вярност.
             18. РРОББЕ (стоффа, авито) - плат, облекло. Съответства на турската дума "руба", което значи също облекло.
             19. ШЕРТЕ (каналетто д"акгуа д"аффлусо алле горе деи мулини) - каналче за прилив на вода в улеите на водениците. Иде от монголската дума "ши", което значи вода, и "ер" или "ет" - вена.
             20. СОТЕНе, СОТЕРе (скиера, катерва) - ред , можество. В руският език има две думи "сотние" и "сотника", които са от татарски произход и които имат значение на ред, колота. Тези думи са влезли в руския език от донските о волжките казаци, които са наследници на пра-българите и хазарите от областите около Волга и Дон.
             21. ТЕЛЕ-ТЕЛЕ (пиено-пиено, дзеппо-дезеппо) - пълно-пълно, или натрупано. В унгарския език се среща думата "телеш", а в турския - "долу", със значение "пълно".
            22. ТИ-ТИ (рикиамо делле галлине) - извикаване на кокошки. Има връзка с унгарската дума "ти-ук" и с турската "та-вук", които и двете значат кокошка.
             23. ТОЦЦЕ (тоццо, пеццо) - къс, част, парче. Тази прабългарска дума е преминала и в литературния италянски език. Тая има връзка с турската дума "тоц", коато значи дребни неща, трици, прах.
              24. ВАРТА (аспеттаре) - чакам. Съответствува на унгарския глагол със същото значение "вар-ни", особено пък в миналата му форма "вар-тай" (аспетати) - чаках, която на унгарски е "вар-там". Д"Амико намира голямо сходство на този глагол и с немския такъв "вартен", и предполага, че този немски глагол е една монголска инфилтрация в немския език, защото той не се срещал във всички стари немски диалекти, а го е имало главно в южните диалекти на Германия.
             25. ЦЕК, ЦИК (малка, малко - пикола, пикколо). В тибетския език има дума "ца", която също значи малко.
             26. ЦИЦ (грасо спечие дел латте) - масло. Съответства на унгарското "цир" (масло) и на българското "сир-ене", която дума в българския език трябва също да е от пра-български произход.
             27. Цица (мамелла) - цица и на български, която дума сигурно пак е от пра-български произход (т.64).

         Народни обичаи, танци и характер.

         Сред населението на областта Молизе главно, има запазени много обичаи близки до сегашните български, като например свадбените обичаи, оплакването на мъртвите, празднуването на някои праздници и други, което показва духовната им връзка с българите от Балканския полуостров. Също хората, особено народният им танц подобен много на българската ръченица, са много близки до българските от днешна България; а семействата и живота в тях са подредени почти по същия начин както тези у нас.
          По характер пък, тези хора са същите здрави реалисти, както и българския народ, и се доста различават по темперамент от по-сантименталните си сегашни сънародници от латински произход. Затова сега между тях по-рядко се срещат (както казва Д"Амико) голями поети, художници, артисти и други хора на изкуството; но излизат от средата им голями духовници, знаменити лекари, проницателни юристи, храбри войници и т.н. Тяхният реализъм е напълно съответсвен на този на българския народ, който (пак според Д"Амико) е единствения народ в света, който е създал прозата преди поезията (т.65).

          ЗАКЛЮЧЕНИЕ

          И така, може да се каже, че следите, които пра-българите са оставили в днешна Италия, са доста силни и при едно по-добро проучване от специалисти из огромните папски и други библиотеки в Италия, биха могли да се намерят още по-ценни документи, които да дадат едно още по-пълно осветление върху този стар и не тъй добре проучен клон от пра-българския народ.

http://ziezi.net/amico/Bankovski.htm


Алцеко (Алцек) — прабълг. вожд през 60-те години на VII в., вероятно пети син на хан Кубрат. Виз. летописи отбелязват, че след смъртта на владетеля на „Велика България“ синовете му си поделили властта и се разделили. Петият син, чието име не се споменава, стигнал до т. нар. Пентаполис (Петоградие) в областта Равена, която обхващала приблизително изт. крайбрежие на Сев. Италия. Там той се подчинил на „царството на християните“, т.е. преминал на виз. служба.

Лангобардският хронист Павел Дякон (IX в.) съобщава, че името на този Кубратов син е А. (Алцек). Произходът и значението на името не са съвсем ясни. Някои приемат, че то означава „шест стрели“, други го сближават във втората му част с друго прабълг. име Цок или Цук. Смята се, че като цяло може би означава „червения Цок“.

По времето, когато А. пристигнал в Равена, (ок.




Гласувай:
1
0



1. rosiela - Do Didanov
29.10.2015 18:06
Абсолютно верни са и трите материала.Аз съм ходила дълго време на лекции .за произхода на прабългарите,за богомилите и оценявам стойността на тези поднесени от Вас исторически документи.Не знам дали знаете,че един французин Муние,голям почитател на България,издаде тук на френски и български,че богомилите са дошли във Франция от българите,понеже там сега не искат да го признаятТези негови много ценни четири тома,включително и за българския произход на народните приказки по света,са дело популяризаторско на френски и български език от моя добра позната преводач.Браво за тези материали-от Волжска България до българи в Италия..Исторически сведения,които вечедобиват непоколебима сила като факти.
цитирай
2. didanov - do rosiela
29.10.2015 21:33
богомилите, и в частност техните наследници катари, албигойци предизвикват с идеите си епохата на Ренесанса, като преди това стотици години биват гонени и избивани от Инквизицията. Французите и другите зпадни народи много неща не искат да признаят, но истината излиза постепенно наяве и никой не ще може да я спре.
Колкото до бълграските следи в Италия, би трябвало да започнем още с етруските, но не и преди да се подготвя подобаващо :) лека вечер
цитирай
3. rosiela - Do Didanov
29.10.2015 22:27
Така е. Ще очаквам с интерес следващия Ви материал.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2322745
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5790
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?