Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2015 21:05 - Цар Калоян. Сблъсъкът със Запада
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 2543 Коментари: 3 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Веднага след коронацията, Калоян пише на папата да предупреди маджари и латинци да се въздържат от враждебни действия към българската държава:

"Пиша ви обаче и за унгареца, че моето царство няма никаква общност с владенията или нещо друго с него. Моето царство с нищо не му вреди, а, напротив, той напада и уврежда владенията на моето царство. Господин кардинал Лъв сам видя и ще извести на Ваше Светейшество дали аз не зачитам крал Емерих или той не зачита мене. Нека Ваше Светейшество му пише да стои далече от моето царство, понеже моето царство няма намерение да не го зачита, нито да отива против неговите земи. Ако обаче той сам дойде против моето царство и Бог помогне да бъде победен, нека Ваше Светейшество ме освободи от всяко подозрение....Също за латинците, които навлязоха в Константинопол. Както аз не им причинявам никакво зло, нека и те ме зачитат. Обърнете им внимание на това.  В случай, че те не променят държанието си към мен или ме нападнат, или убият някой от моите поданици, аз ще се смятам свободен да действам така, както намеря за добре и нека тогава Ваше Светейшество не ме смята виновен за последиците."1

 

image

 

Крал Имре - миниатюра от XIV в.

 

 

След смъртта на крал Емерих през 1204 г. спорът с Унгария за Белград и Браничево затихва, понеже новият крал Андрей II си има достатъчно вътрешни проблеми и никак не му е до разправии с българите. Опасността обаче от страна на Латинската империя тегне с пълна сила над България. Не можем да кажем дали папа Инокентий III прави някакви постъпки в Константинопол, относно отношенията с България, но враждебността на кръстоносците остава все така открита и демонстративна.

Грубо и арогантно е отношението им и към покореното гръцко население в Тракия. Латинците надменно отказват предложението на готовата за сътрудничество ромейска аристокрация. Съвсем естествено, обидените ромеи се обръщат за помощ към българския цар. В Търновград пристигат представители на тракийските градове и съюзът е сключен. Ромеите се заклеват във вярност на Калоян, обещават му да го признаят за свой цар, ако той им помогне в борбата с латинците и ако се отнася с тях като със свои поданици. За цар Калоян, който отдавна разбира , че сблъсъкът с Латинската империя е само въпрос на време, това предложение е добре дошло. Нещо повече. То очертава перспективата в бъдеще, вече с помощта на самите ромеи, да поеме наследството на ромейските василевси.

В трескавата подготовка за борбата, цар Калоян си осигурява помощта на куманите, като същевременно влиза в преговори за съюз със селджукските турци.

Настъпила пролетта на 1205 г. Знакът за бунта на тракийските градове е даден от Дидимотихон. За една нощ жителите на града въстават и избиват латинския гарнизон. Примерът на Дидимотихон е последван от Адрианопол, Аркадиопол (дн. Люлебургаз), Цурул (Чорлу), Филипопол и др. Латинците са безпощадно избивани, а тези, които се предават са изпращани на цар Калоян. Малцина рицари успяват да се спасят от жестоката сеч с бягство. Рицарят Рение дьо Три, който получава като ленно владение Пловдив, успява да се измъкне от града и се укрива в Стенимахос (Асеновград).

При избухването на въстанието на гръцките тракийски градове, латинските сили са разпилени. Част от кръстоносната армия, начело с императорския брат Анри, се намира в Мала Азия, където довършва завладяването на византийските територии. Солунският крал Бонифачо ди Монфера с други кръстоносни отряди воюва в Южна Гърция.

 

image

 

Император Бодуен и латинските барони. Миниатюра от 1337 г.

 

 

Изненадан от събитията в Тракия, император Бодуен нарежда военните действия в Мала Азия да бъдат преустановени и тамошните войски да потеглят незабавно към Балканите. Сам той начело на всички налични войски в Константинопол се отправя към Тракия. Изплашени, жителите на Виза и Цурул отварят градските порти, но Аркадиопол, който решава да се брани, изпитва връз себе си страшната мъст на латинците.

Рицарските отряди, под командването на Жофроа дьо Вилардуен и Манасие дьо Лил, пристигат край  Адрианопол. Малко по-късно натам се отправят императора и граф Луи дьо Блоа, без да дочакат събирането на цялата кръстоносна армия. Когато на 29 март 1205 г. Бодуен пристига при Адрианопол, той вижда над кулите на крепостта да се веят знамената на българския император.

В същото време, с бърз марш българската армия  наближава Адрианопол и се установява на лагер на ок. 5 левги (20 км.) от града. Силно укрепената крепост е подготвена за тежката борба и кръстоносците са принудени да започнат редовна и продължителна обсада. Латинците укрепват своя стан и разполагат обсадните машини срещу градските стени. В продължение на две седмици защитниците храбро отбиват рицарските атаки. Същевременно българското разузнаване редовно докладва на царя за действията на врага и положението на обсадените.

Тук е мястото да разгледаме видовете въоръжени сили, числеността, организацията, въоръжението и снаряжението на българската и латинската армия. По отношение на числеността на армиите, въпросът е спорен. Основни сведения за това ни дава хрониката на маршала на империята Жофроа дьо Вилардуен, който е участник в събитията. Според него Калоян пристига край Адрианопол "с твърде голяма армия" от българи и власи.2 Същият автор твърди, че в царските сили влизат и 14 000 кумански конници.3 Колко голяма е тази армия, ние не можем да кажем с точност. Въз основа на знанията ни за военният потенциал на България при Калоян,  състава на редовната армия и съюзните контингенти на кумани и гърци, предполагаме, че общата численост на силите, които царят води срещу кръстоносците при Адрианопол, варира между 40 000 и 60 000 души.

 

image

 

Съвременна възстановка на български бойци -
конник (лека кавалерия) и пехотинец - мечоносец

 

 

Редовната царска армия се състои от тежка и лека кавалерия, както и от тежка и лека пехота. Войските са въоръжени с най-различен вид оръжия за нападение и ръкопашен бой - лък и стрели, късо метателно копие, прашка, дълго копие (4 м.), меч, сабя, секира, боздуган, ласо. Защитното снаряжение на българския войник от това време се състои от шлем, пластинчата или халчеста ризница и щит. Тежката царска кавалерия е въоръжена с дълго копие, сабя, меч, щит, шлем и ризница; леката - с лък, късо копие, сабя, ласо. Тежките пехотни полкове притежават дълго копие, голям, тежък щит, меч, шлем и ризница; леките - лък, прашка, меч и лек щит.

Що се касае до неизменните съюзници на Второто царство, куманите, те са лековъоръжени конници, бързоподвижни, ловки, изключителни стрелци. Хвърковатата им кавалерия е неоценим помощник при извършване на светкавични набези, обходи и внезапни удари по врага. Един от летописците на Четвърти кръстоносен поход - рицарят Робер дьо Клари, ни дава подробно описание за тях: "Всеки куманин има по 10 до 12 коня, които са тъй дресирани, че следват господаря си, където и да поиска той да отиде; той възсяда ту на един, ту на друг от тях. При пътуване всеки кон има на муцуната си прикачена по една торба с храна, тъй че той може постоянно да върви ден и нощ и за едно денонощие да измине  до 7 и до 8 дена път. На тръгване куманите не товарят нищо на конете си, но щом пристигнат до своята цел, те заграбват всичко, каквото им попадне — хора и имане.Те се обличат в овчи кожи и пътуват винаги въоръжени с лъкове и стрели."4

 

 image

 

Художествена възстановка на кумански конник

 

 

Неприятелят, с който българската армия за първи път ще влезе в сблъсък, представлява изключително опасна бойна сила, притежаваща голяма ударна мощ.

Рицарите, тези професионални воини, си спечелват славата на непобедими бойци по бойните полета на Западна Европа и Отвъдморските земи. Каква е организационната структура на рицарската армия? Най- малката военна единица включва 1 рицар, от 4 до 10 конни сержанти, пехотинци - оръженосци, копиеносци, слуги и др. Тези единици са включени в подразделения с различна големина.

Рицарят е тежковъоръжен кавалерист, покрит изцяло с броня. Отчасти с броня е покрит и конят му. Тук ще направя едно уточнение - защитното снаряжение на рицаря от началото на ХІІІ в. е далеч от общоприетата представа за бляскави, ковани стоманени брони, които го покриват от главата до петите - това е характерно за много по-късна епоха - от ХІV в. насетне. В разглеждания период рицарят е покрит от плетена ризница, достигаща малко под коленете му, която се надява над вълнена туника. Краката му също са защитени от метални халки. Въоръжен е с меч, копие, боздуган и щит. Рицарското снаряжение и въоръжение е много скъпо - оценява се на 45 крави, с колкото разполага едно малко село по това време.

Обучението на тези професионални бойци започва от 7 годишна възраст. В рицарско звание се посвещават едва след като навършат 20 години при тържествена церемония.

 

image

 

Кръстоносци - XI - XII в. Реконструкция

 

 

Преди атаката, рицарската армия се построява в каре или в клин. На първа линия се строяват рицарите, отстоящи на 5 до 10 метра един до друг. Зад тях се строяват конните сержанти, копиеносците и оръженосците. При атака в клин рицарската армия образува дълбока колона. Клинът представлява строй при който най-отпред се построяват обикновено четирима рицари а във всяка следваща линия - по двама в повече. Атаката започва при бавен алюр със сведени напред копия. Строят се запазва до сблъсъка с врага, като след това следва ръкопашния бой, свеждащ се до единоборство.

По отношение на числеността на латинската войска при Адрианопол сме изправени пред сериозен проблем - липсата на точна информация. Хрониките дават различни сведения за броя на рицарите, участващи в сражението. Според Вилардуен, Бодуен I има под знамената си 240 рицари, Роберт дьо Клари съобщава за 300, а други извори говорят за 300 френски и 500 фламандски рицари - иди, че му хвани края! И още един проблем, който ни пречи да добием ясна предства за числеността на латинците - всички хронисти съобщават само броя на благородниците, ни дума за сержантските роти, оръженосците, спомагателните отряди, венецианските войски. Имайки в предвид обаче структурата на кръстоносните подразделения, и данните, с които разполагаме, предполагамe, че броя на латинците е ок. 10-12 хиляди души.

Няма съмнение - на българската армия й предстои сблъсък с една страшна сила, която е в състояние да прегази всеки противник. Българските войски за пръв път се сблъскват с рицарска армия, която прилага съвсем различна тактика, и затова за Калоян е от голямо значение да получи сведения за начините по който рицарите водят бой. В продължение на две седмици българското разузнаване непрекъснато следи кръстоносците. Царят получава така необходимата му информация за състоянието на латинските сили. Същевременно в българския лагер кипят трескави приготовления за сблъсъка. Командването решава да бъде устроена засада на кръстоносците, като мястото е удачно избрано - блатиста, пресечена местност, за което споменава Хониат: "След това Йоан със своята войска се скри в долове, навлезе в пропасти и през стръмни места се промъкна на едни височини, грижейки се противниците да не разберат това".5

Войските копаят трапове с набити в тях заострени колове, замаскирани с клони и чимове. Мястото на засадата не е точно локализирано от съвременната наука, но се предполага, че то е северно от Адрианопол при вливането на р. Провадийска в Тунджа, където местността е мочурлива. По онова време долината на р. Провадийска, течаща между високи хълмове, е покрита с гори и те дават чудесна възможност за прикриването на големи сили.

Най-накрая, приготовленията са завършени и на 13 април 1205 г. по заповед на главнокомандващия голям разузнавателен отряд, начело с протостратора Коча, извършва набег срещу лагера на латинците. Нападението на куманския ескадрон предизвиква смут и един рицарски отряд веднага се строява за бой и се впуска срещу дръзките нападатели. Рицарите се увличат в преследване на хвърковатата лека кавалерия, като са засипвани със стрели от ловките кумани, които стрелят обърнати назад. След близо 4 километра препускане, изтощени и с големи загуби, рицарите се връщат обратно.

Вечерта в латинския лагер е проведен военен съвет, на който е решено занапред никой да не се поддава на подобни провокации. При повторно нападение армията трябва да се построи пред лагера в боен ред, без да се увлича в безполезно и рисковано преследване.

Настъпва утрото на 14 април 1205 г., Велики четвъртък. В кръстоносния лагер е отслужена тържествена меса, след която рицарите сядат да обядват. Ненадейно връз лагера се изсипва дъжд от стрели. Леката кавалерия на протостратора отново връхлита латинския стан. Бойните рогове свирят тревога, латинците бързо се въоръжават и се построяват, съгласно заповедите на императора от предната вечер. Военната дисциплина обаче в рицарската армия не е на висота.

Граф Луи дьо Блоа и дьо Шартр не издържа на предизвикателството и нарушава указанията на военния съвет. Гордият и самонадеян рицар с отряда си се впуска в преследване на куманската кавалерия, като призовава императора да го последва. След него потеглят останалите войски начело с Бодуен I, като в лагера остават само отрядите на Жофроа дьо Вилардуен и Манасие дьо Лил.

Преследвайки куманската кавалерия почти 10 км. рицарските войски разстройват редиците си и разстоянието между отделните отряди се разтяга твърде много. Вероятно отново проявяват известно колебание, но в този момент куманите отново ги предизвикват с порой от стрели, дори влизат в непосредствена схватка с тях. Изпаднали в ярост, латинските войски продължават преследването, докато накрая попадат на мястото, където ги очакват главните сили на царската армия.

И тук вече нищо не може да ги спаси - нито железните брони, нито отчаяната им храброст. Многобройните български полкове връхлитат отвсякъде "като гъст черен облак" латинските отряди. В пълно обкръжение попада първо отрядът на граф дьо Блоа, а след него и отрядите на императора. Битката е яростна и кръвопролитна, като скоро се превръща в поголовна сеч. Латинците сега си имат работа не с леките кумански ескадрони, а с тежката царска кавалерия и стоманените мечове на българската пехота. Първи се изплашват обикновените латински войници - сержанти, оръженосци, пехотинци - те панически побягват от касапницата.

Рицарите обаче продължават яростно да се бранят. Дори Луи дьо Блоа успява да се вреже в гъстите български редици, но скоро е смъртоносно ранен и пада от коня си. Верният му рицар Жан дьо Фриез му предоставя своя кон, като миг след това пада мъртъв. Хората на графа го призовават  да се оттегли -"Сеньор, оттеглете се оттук, защото Вие сте твърде тежко ранен"6; но храбрецът твърдо отказва: "Не е угодно на нашия Господ Бог, някога да бъда укорен, че съм избягал от бойното поле и съм изоставил императора".7 Малко след това братовчедът на френския и племенник на английския крал умира.

Редиците на рицарите бързо се топят. Хората около императора падат един след друг. Някои го изоставят и побягват. Император Бодуен остава сам и вече е пленник на българския цар.

Залязващото слънце огрява за последно осеяното с трупове бойно поле. На него погива цветът на латинското рицарство. Роберт дьо Клари ни съобщава за над 300 избити рицари. Сред тях са епископ Пиер дьо Бетлеем, Етиен дьо Перш, Рено дьо Монмирай, Матийо дьо Валинкур, Робер дьо Ронсоа, Жан дьо Фриез, Готие дьо Ньойи, Фери д"Йер, Йосташ дьо Юмон, Бодуен дьо Ньовил....

Остатъците от разбитата армия, които се измъкват от кошмарното клане, бягат в лагера при Адрианопол и разказват на своите за страшната катастрофа. Решено е отрядите на Жофроа дьо Вилардуен и Манасие дьо Лил да поемат охраната на лагера, строявайки се в боен ред извън него, а дожът на Венеция Енрико Дандоло със своите войници да останат по палатките, и така да изчакат настъпването на нощта, когато да започнат отстъплението.

Преследващите български отряди достигат латинския стан и обсипват охранителните отряди със стрели до падането на вечерния мрак, след което се оттеглят. С настъпването на нощта започва отстъплението на остътъците на кръстоносната армия, като първи напускат лагера венецианците, а след тях отрядите на Манасие дьо Лил и Жофроа дьо Вилардуен. Бързината спасява латинците от пълно изтребление. На следващия ден главните сили на българския цар са пред адрианополските порти.

В паническо бягство, латинците вземат пътя до Родосто (на Мраморно море) за две денонощия. Там те се срещат с дошлите от Мала Азия отряди на императорския брат Анри и рицаря Пиер дьо Брашийо и едва сега, бегълците се чувстват в безопасност. Страхът от българския цар взема една видна жертва - от лудото препускане 97 годишния венециански дож Енрико Дандоло получава отток на половите органи и след месец умира.

 

image

 

 Портрет на Енрико Дандоло от Доменико Тинторето

 

 

Ужасът от разгрома обхваща и самия Константинопол. Около 7000 кръстоносци и няколко видни барони се качват на кораби и напускат империята завинаги.

Вместо да преследва и да доунищожи разбития враг, цар Калоян започва покоряването на цяла Тракия. В победосния си марш армията превзема и разрушава градовете Кариопол (Айробол), Хераклея (Ирегли), Панон (Барбарос), Траянопол (Лутрас), Мосинопол (до Гюмюрджина), Перитор... До края на пролетта на 1205 г. цар Калоян е господар на Тракия, а войските му стигат под стените на Константинопол. Под латинска власт остават само градовете Родосто и Селимврия.

Разгромът на кръстоносците при Адрианопол поразява тогавашния свят. Митът за непобедимостта на рицарите е разрушен. Крале, кардинали, графове и барони слушат удивени разказите на вестоносците за страховитата битка при Адрианопол. Тя прави потресаващо впечатление на хронистите, които в мелодраматичен тон, характерен за епохата, ни предават своите разкази за този паметен ден - французите Жофроа дьо Вилардуен, Робер дьо Клари, Ернул; ромеите Никита Хониат, Никифор Григора. Самият Волтер векове по-късно пише: "Победата на българите над кръстоносците при Одрин с пленяването на император Бодуен, хвърлен в затвора на търновската крепост с пречупени ръце и крака, стигаше българите да станат ужас за цяла Европа".8

Сражението при Адрианопол разтърсва из дъно новосъздадената Латинска империя. Завоевателният й устрем е прекъснат, самата тя трябва да мисли за собственото си спасение. Българската победа има европейски измерения - тя повлиява пряко върху съдбата на Балканите и за спасяването на византинизма  - можем да си представим какво би станало при едно надмощие на кръстоносците; победата оказва влияние и върху отношенията Изток - Запад. И да не бъдем голословни и обвинени в "патриотарски" настроения,  нека цитираме оценките за нейното значение на видни чужди византолози:

"Латинската империя се оказала неспособна да наложи хегемонията си на Балканите: тя така и не се възстановила напълно след поражението, нанесено й от Калоян в битката при Адрианопол през 1205 г." (Димитри Оболенски)

"...истина е, че никой друг, освен Калоян не спасява от гибел намиращата се в процес на възсъздаване Византийска империя." (Георгий Острогорски)

"Тази кървава загуба довела французите до много критична ситуация. От всичките им завоевания оставали само градовете Константинопол, Родосто и Силиврия...останалите земи минали под властта на краля на България" (Шарл Дюканж)

"След 1205 г., когато латинците понесли тежко поражение в битката при Адрианопол от цар Калоян, никейското правителство в изгнание започнало спокойно да изгражда административния си апарат, избрало патриарх и се обявило за официален наследник на Византия..." (Херберт Хунгер).

Мисля, че това е достатъчно. Всъщност, както казва Петър Мутафчиев, плодовете на адрианополската победа ги обират не българите победители, а други. А другите са ромеите. Но да видим нататък как протичат събитията...

 

Бележки:

1Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III, ЛИБИ, т. 3, стр. 360
2Жофроа дьо Вилардуен, Завладяването на Константинопол, прев. Иван Божилов, С. 2000, стр. 113
3Пак там
4Васил Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 2, България под византийско владичество, С. 1994, стр. 518-519 /Притурки, Известия за куманите/
5Никита Хониат, История, т. 2, О событиях по взятии Константинополя, Электронная библиотека ИФ МГУ им. М. В. Ломоносова, стр. 153
6Жофроа дьо Вилардуен, Завладяването на Константинопол, прев. Иван Божилов, С. 2000, стр. 119
7Пак там
8История на българите, т. 5, Военна история, С, 2007, стр. 150

 




Гласувай:
3
0



1. born - Чудесно и увлекателно повество...
27.10.2015 23:21
Чудесно и увлекателно повествование. Оставам в очакване на продължението, което обещахте. Почитания.
цитирай
2. germantiger - Все пак автора не е "дочел" Вилардуен и Жуанвил ;) аз ще продължа малко
28.10.2015 00:09
Аз "като западен фен" ще посоча нещо, което е пропуснато в инфото (не е задължително да го има), просто добавям детайли:

По-късно новия император ще подгони българите и ще превземе няколко български града, нещо повече - той ще освободи хиляди гърци вкл. жени и деца отведени в България като плячка и тези гърци до земи ще му благодарят итн итн итн

Рицарската армия не е била 12-14 000 души и това е смело предположение, в онова време няма мит за непобедимостта на рицарите, защото те са губили сражения.

Без съмнение, победата е чутовна и тя отеква в тогавашния свят.
цитирай
3. didanov - радвам се
28.10.2015 00:54
че е достигнало до някой, а и благодаря за доп. детайли
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2322816
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5790
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?