През година-две имало избори в България

От Освобождението ни от турско робство до насам, пък и в най-новата ни демократична  история, всяко правителство в България, погледнато средностатистически, е било изтърпявано на власт за година и три месеца, а всеки парламент – за година и пет. Пълни мандати са имали всички правителства по време на усиленото строителство на социализма и присъщото му развито общество, както и правителството на Иван Костов и  на Симеон Сакскобургготски( след съответните «ремонти»).

В цялата история на родния парламентаризъм единствено четири народни събрания са удържали определения им от Конституцията срок. Рекордите за най-кратко съществувал Парламент държат шестнайстото Народно събрание, работило само 12 дни през юни 1913г. и Първото Народно събрание с месец и три дни през 1879г. в Търново.

Всяка партия оттогава до днес в програмите си записва, че основното в нейната политика са «независимостта, свободата и целокупното ни Отечество» или  «правдините и тежненията на народа», «пълното почитане на законноста, личната неприкосновеност и свободата на печата». Е и защо тогава всяка една партия пада от власт, именно неизпълнявайки предизборните си програми.

Либералите най-често са печелили избори, управлявали са най-много и ... първи в родния политически живот са въвели изборните шашми и насилията над избирателите. По време на Първото народно събрание искат да касират изборът на Стефан Стамболов, макар и за него в Русенско да са гласували над 20 000 души и да е станал депутат при едва навършени 25г. при изисквуеми за депутат 30г. Стамболов все пак остава депутат, но в следващото Народно събрание през 1880г. касира избора на Евлоги Георгииев, защото не бил българин, а живеел в Букурещ, изгонва го от събранието. С аристократична прирмиреност Георгиев заявява «Времето ще покаже кой повече милее за Отечеството и кой му е принесъл повече добро» и пред приятели добавя «Диванета с диванета, не те ще ме правят българин!»

 

Механизмът на печелене на избори на Стамболов е меко казано оригинален – по негово нареждане в качеството си на министър-председател през 1887г. е арестувано цялото изборно бюро в Плевен. Най-често в деня преди гласуването били арестувани всичките му политически противници . Армия и войска трябвало да действат за тази цел както намерят за добре, само и само да няма оплаквания. На изборните бюра било нареждано да вадят от урните единствено имена, удобни на Стамболов. В самото Народно събрание пък имало охрана от шпиони под прякото командване на заместник-председателя Антонов, които се разхождали между редовете с пищови на кръста, наблюдавали депутатите, плашели ги и така гласуването ставало «правилно».

 

Въпреки «нововъведенията», не Стамболов, а Васил Радослалов е злият гений на изборджийството у нас, защото няма избори, които да е загубил (противоположност на Станишев). От 1886 до 1918г. три пъти е бил министър-председател. В правителството на Греков през 1899г. като министър на вътрешните работи спретнал образцов комплот, достоен за учебник по политически игри. Съвсем в правата на вътрешен министър  подменил административно-полицейските чиновници с негови партийни привърженици и сложил началото на политическите назначения в най-важните министерства, после разтурил 356 общински съвета в странатам като на тяхно място назаначил свои хора и едва тогава, на 5 март 1901г. поискал оставката на Деветото Народно събрание.

 

Майстор в политическите игри е и Александър Стамболийски. При правене на реформи, насочени към дребните селски производители, той среща съпротива от коалиционните си партньори от Народната и Прогресивно-либералната партия. И той като Бойко Борисов управлява без неговата партия да има пълно парламентарно мнозинство. За да се освободи от тях, той предизвиква разпускане на  Народното събрание в края на февруари. Макар и без социологически проучвания, Стамболийски е знаел, че няма кой да го победи. Насрочва изборите само след месец и печели 110 депутатски места. Те обаче не му стигат за самостоятелно правителство, за каквото мечтае и предизвиква касиране на 13 депутати от други партии, Това му отваря пътя към желаните реформи, които в крайна сметка и го свалят с преврат от властта. Защото засяга казано на днешен език «интересите на едрия бизнес».

Паметни политически трикове прави и Андерй Ляпчев. След преврата срещу земеделците през 1923г. на власт е правителството на Александър Цанков. Следват атентатите в църквата «Света Неделя» и срещу цар Борис на Арабаконак през 1925г. Страната трябва да се умири. По инициатива на Ляпчев 70 народни представители се «отлюспват», и на 2 януари 1926 Цанков е принуден да подаде оставка.

 

В първите години след Освобождението са гласували едва 20% от имащите право на глас. В началото на миналия век е надмината дълго лелеяната граница да гласуват поне 50 % от хоарата, а след  двете национални катастрофи пред  урните застават около 60 % от избирателите. Смайващите и съмнителни и до днес 99% са достигнати за пръв път при референдума «Република или монархия», а след това станаха «навик» при всички избори до 1989г. Във вестниците «Работническо дело» и «Отечествен фронт» в дните преди референдума се публикуват данни за монархическото управление, които звучат така  : «Два милиарда репарации по Ньойския договор. За издръжката на царете  Борис и Фердинанд били употребени 13,4 млрд. лв, а за резиденциите – над 28 млрд. Убити и ранени във войните – 250 000, инвалиди – над 140 000.»

За пръв път се обръща внимание на социалната сфера. Още в началото на септември на 130 000 столичани са раздадени въглища по най-ниски цени и се стига до ситуация «въглища да има, купувачи да няма». Всяко време с нуждите си – тогава въглища, днес консерви и кебапчета в ромските квартали. На 8 септември в самия ден на изборите «Отечествен фронт» излиза с червен цвят ис огромните заглавия «Народна република България» и «Нова страница в историята на България», а на практика хората още не са гласували. От Уводна статия става ясно, че НРБ ще води политика на неразривна дружба със Съветския съюз и на приятелство с Америка, Англия и Франция. Крайни резултати – 92,70% за република, 4,24 за монархия.

Тодор Живков обаче поставя изборен рекорд. Тогава изборите печелеха хем единствени кандидати, хем с процент, близък  до 100. Живков гласуваше с народни хора и веселия, сигурно защото улиците се асфалтираха за една нощ, а синоптиците не «разрешаваха» лошо време, за да не се попречи на хода на  съренованието кой избирателен район ще приключи пръв гласуването.

Това е за 135 свободни и демократични избори. Притурихме ли към това нещо ново за последните години?

Григор Николов – Български Загадки

-Изглежда демокрацията е страна, в която се провеждат многобройни избори на скъпа цена, без идеи и с взаимозаменяеми кандидати".
Гор Видал.(за какво да събираме 100 милиона долара за кампания (както направи Обама) , след като ще си ги вземем след изборите и то с цената само на милион и половина мъртви души)