Десетки години народите и въоръжените им сили в тази част на Евразия се готвехме за война. Гладувахме, студувахме и изнемогвахме само и само да успеем да произведем още един патрон, снаряд, танк, кораб, самолет или ракета в повече от врага, още една подводница, или хеликоптер, които да ни гарантират, че ще победим в бъдеща война.

Да ни гарантират, че ще победим в предстоящата страшна война враговете си, желаещи да поставят под своя контрол държавите и ресурсите на света и превърнат децата ни в роби.

Страдахме и се лишавахме от най-необходимото! Не си дояждахме и доспивахме, за да работим и да се готвим. Войсковите ни части посрещаха изгрева на полигоните, оръдията пееха своята страшна и с разрушителна мощ песен, заливайки окопите на условният ни противник с огнен вал от метал и разтопена стомана. Танковете грозно ръмжаха, изхвърляйки с веригите си тонове кал, а куполите и оръдията им се насочваха към врага. Офицерите се вдигаха от окопите и устремени напред увличаха ротите, батальоните и полковете си в атака. Атака против условният ни в момента, но напълно реален, сит и въоръжен до зъби наш, бъдещ противник.

Готвехме се! Децата ни от малки играеха на воиници и полагаха огромни усилия в класните стаи, за да изпреварят своите западни връстници.

НИЕ не жадувахме за бойни подвизи и слава, не мечтаехме за ордени и медали, а просто бяхме готови всеки миг да изпълним своя дълг към НАРОДА и Родината. Бяхме готови да отдадем своя живот за нашето малко и мило Отечеството, и това ни беше достатъчно!

Цялата ни страна се готвеше за решаващото, за Последното сражение с врага. И в името на очакващата ни победа в тази война, всички ние приемахме, че може да пренебрегнем някои от личните си свободи, необходимости и конфорт.

Ние произвеждахме танкове, оръдия и самолети, отказвайки се дори от едно парченце хляб в повече, тъй като всеки нов танк повишаваше нашите шансове за победа в предстоящата война за свободата,  независимоста и цялостта на Отечеството. Ние тренирахме и вярвахме в победата на нашето оръжие и войнска доблест, но опасноста от предателството и поражението се беше прикрила по върховете.

Ние не знаехме това и честно се готвехме да се сблъскаме с врага в решаващата последна битка. Времето й все някога щеше да настъпи и ние бяхме готови. 

За разлика от непобедимите - конните армии на бащите и дедите ни, всявали ужас и страх в сърцата на враговете, ние така и не тръгнахме в своят Последен поход. На разсъмване ние, така и не бяхме събудени от тревожния зов на тръбите и сигнала на тревога. Веригите на нашите танкови бригади, самоходни артилерийски полкове и ракетни дивизиони така и не разораха пътищата устремени напред, напред към врага. Мотострелковите ни полкове и дивизии, така и не замениха учебните боеприпаси с бойни, докато в безкрайните им колони от бронетранспортьори се товарят хилядите офицери, сержанти и войници. Страшните ни със своята ударна мощ ракетни комплекси мълчаха, а ракетите така и не изпълзяха на зазоряване от шахтите, за да полетят към врага, носейки разруха и смърт на всеки, който би се осмелил да ни нападне.

Десантно-щурмовите ни части така и не разтвориха куполите на своите парашути над щабовете, пунктовете за управление и комуникации, складовете за горива и боеприпаси, над мостовете, пристанищата и летищата на врага, взривявайки ги и предизвиквайки хаос и ужас в тила му. Разузнавателните ни групи така и не изровиха оръжията от специалните си тайници, подготвени на територията на врага, за да унищожат за броени часове цялото му държавно, военно и политическо ръководство.

Часът „Х” така и не настъпи...продължава тук:vselenabg.blogspot.co.at/2015/10/blog-post_53.html

Охооо лицемерие бугарско и лъжа... охооо!!!

- Страдахме и се лишавахме от най-необходимото! Не си дояждахме и доспивахме, за да работим и да се готвим.

напротив, напротив, много от "вас" мързелувахте, крадяхте на дребно и се отучихте да работите

- НИЕ не жадувахме за бойни подвизи и слава, не мечтаехме за ордени и медали, а просто бяхме готови всеки миг да изпълним своя дълг към НАРОДА и Родината.

напротив, наоротив, жадувахте, преименувахте и още жадувате, някои от вас и няма нищо лошо в това - лошото е мрзко да лъжете, че сте какво вължи в овчи кожи или

- Ние не знаехме това и честно се готвехме да се сблъскаме с врага в решаващата последна битка.

честно ли, чстно ли другари комунисти, откога вие комунягите или българите станхте особено честни - честността никога не е била изтъквана като добридетел особено българсака или червена съвсем никога - някак друго са припоизнавали в вас, но честността не е била сред доброидетелите ви никога особено на първи план, сега също

...

Прочетох и продължението явно в другия ти блог и ще добавя - написаното не е нито откривателско, нито забележително, нито нещо ново, няма и защо да бъде - но е силно наспаино това да. само че написнаото е това през което бол евронароди минаха през него преди почти век... това, което сега усещат НЯКОИ българи се е усещало от европейци и българи преди век... нил нове суб Солле, но както казах - силно е написано - в това няма съмнение.

Другари комунисти - събирайте се и имате десетинации - Украйна на първо време, имахте и в Сърбия десетилетие преди, а може и в Сирия - в помощ на асад и легендарная и непобедимая - въобще възможности много да сбъднете мечтата си

разбира се е патетично, но все пак е увод на книга, трябва да грабне вниманието на читателя. За честността на българина можем да поспорим, но това е толкова разтегливо понятие, че няма да ни стигне мястото. мога да кажа, че българите не са по-малко честни от германците и останалите народи, дори напротив.
"В най-решителния миг от нашата история, ТЕ (НАШАТА ПОЛИТИЧЕСКА ВЪРХУШКА)отново продадоха и предадоха своя народ и преминаха на страната на врага.Те измениха и предадоха - не само идеите, които така страстно ни проповядваха толкова години. Тези идеи отдавна се бяха превърнали във воденичен камък за тях и техните деца мечтаещи си не равенство, братство и справедливост, а лична власт и богатства.Не! – те измениха и предадоха именно НАС - своето Отечество, народ и войници.Нашите политически вождове, след като отстраниха с вътрешно партиен преврат малцината останали почтенни към народа идеалисти в ръководството си, просто преминаха на страната на врага. Врагът беше осигурил убедителни финансови аргументи за необходимостта от тяхното предателство. Той просто купи за няколко милиона долара алчните им за власт и пари продажни сатанински душици. И нашите вождове веднага ни предадоха. Предадоха и продадоха именно НАС, СВОЯТ НАРОД.
И от този срамен за нашата история ден, денят, в който продажната ни политическа върхушка, угоднически скланяйки глава и навеждайки се до земята облиза гъзовете и подметките на своите нови господари, всички НИЕ - и народа, и неговите войници НАВЕКИ ГИ ПРЕЗРЯХМЕ И ПРОКЛЕХМЕ!.
Проклятие за ВАС и ВАШИТЕ сатанински господари! Защото след тази ВАША измяна, за България настъпи времето не на воинската доблест, чест и слава, а времето на предателите и негодниците! "

Напротив - българите често са лъжци и именно в честността са потрресаващо далеч от германците - не само днес, а също и в големи периоди от миналото доколкото е сравнимо.

само отклонява вниманието от по-сериозната тема - политическата комунистическа върхушка се продаде на западната такава, предавайки съграденото от собствения си народ.Предателите - това е нашето проклятие.