Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2015 22:17 - 12-те тайнства на Христос
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 951 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 15.10.2015 22:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

МОЛИТВАТА "ОТЧЕ НАШ"

        Молитвата "Отче наш" е едно от тайнствата на Христос, предназначено за всички души, съпричастни и причислили се към Неговото наследство на Земята. Приемането на Христовия принцип за отношение към света и себеподобните е в основата на цялото учение. Тъй като Христос е посредник между Отца и Хората, Той определя система от лично слово, което всеки християнин да отправя към Отеца Небесен. Тази молитва би могла да се нарече външната, екзотеричната част на строго езотеричната Евхаристия. Колкото "Отче наш" е за лична, но широка употреба, толкова Евхаристията е сакрално действие на свещенослужителя, на душата, приела да служи на хората и ръкоположена за това по наследството на Петър.
        От езотерична позиция, произнасянето на тази молитва обезпечава преминаването през Седемте специфични нива на Акашовите записи от самата душа, чрез излъчването на Менталното й тяло. Затова освен като лична молитва към Бога, тя е и всеобща молитва на вярващите, без оглед на етническата им принадлежност, тъй като Богът-Творец от Царството Небесно е Елохимен. Така всеки човек, всяка изпълнена с вяра душа, може чрез религиозен ритуал да вика своя етнически бог, но ако произнесе "Отче наш", тя автоматично вика и Елохимното Тяло на Небесния (Иже Си на Небесе). Христос е единственият Бог, който не принадлежи на отделна етническа религиозна система, а на всички души, израснали до нравствено съзнание и го заявява открито: Има и други овци, които не са от тази кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир (Йоан: гл. 10/16).image

        Елохимът е Онова множествено число, което Мойсей дава на Бога-Творец, без да обяснява принципните различия в описаните от него Божества в Първа до Пета глава на книгата Битие. Принципно всички богомолци се молят на своя бог, но всъщност молитвата им е към Всеобщата Творческа Йерархия, която няма в себе си тези разлики. Христос е Първият, който дава обръщението Отче наш, което е обръщение към цялата Йерархия, към Сътворците (да го създадем по Наш образ и подобие).
   
     "Отче наш" е всеобща молитва, която християнството пренася в Човечеството, което за съжаление още не може да осъзнае тази велика роля на християнството, най-ярко и смислено изразена в завета на Господ Иисус Христос - Обичай ближния като себе си. Не събожника си, не вярващия в този, в който и ти вярваш, а човека до тебе, какъвто и да е той, каквото и да е неговото вероизповедание.
   
     В Християнството, както казахме, Евхаристията като дело на свещенослужителите, е пречистване и приобщаване на душата към по-високо канонично ниво - нивото, в което хлябът и виното стават плът и кръв на Единосъщния. Сам човек не би могъл да навлезе в това специфично ниво. Без посредник, Първи от които е самият Христос, а след него всички ръкоположени свещенослужители в Неговата църква, душата не е в състояние да отвори този канал и да се приобщи към тайнството на пречистващите се. Делото на Христос е именно в това - да създаде, чрез Учителя Иисус, нужната за тялото и душата система за приобщаване към висшите нива на Царството Небесно. Затова Христос определено и безапелационно заявява: При Отца се ходи само чрез Мене!
   
     Вярващата душа, изпълнила завета на дело, рано или късно стига до идеята за причестяването, а от там и за възможността тайнството да я приобщи към обещанието на Сина Божий: Вяра имайте и всичко останало ще ви се придаде!
   
     Молитвата "Отче наш" има няколко нива на вибрационно звучене, които въздействат върху вибрационното ниво на тази специфична полоса от Акашовата зона, където се намира личният запис за Пътя на душата - Съдбата (в Индия се нарича Карма). Ще проследим тези нива по реда на тяхното задействане от богомолеца, така както той би могъл да навлиза сам в Акашовото ниво и над него.
   
     Отче наш, Който си на Небесата! Да се свети Твоето име;
да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята;
насъщният ни хляб дай ни днес;
и прости ни нашите дългове, както и ние прощаваме на длъжниците си;
и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството и силата и славата во веки. Амин (Матей: гл.6/9-13)

   
     Евангелист Матей, апостол на Иисус Христос и непосредствен свидетел на делата Му, е дал тези пет части на специфичност на молитвата, при които се получават петте вибрационни нива на Менталното тяло. Същността на действието на Умственото тяло се свежда до два специфични момента. Първият е така нареченият Низш Ум (Ментал), изразяващ се чрез инстинктите и желанията на Душата. Неговата основна дейност е да задейства всички системи на организма, отговарящи за оцеляването му в средата, където живее, включително и възпроизводството на вида (половата). Вторият, Висшият Ум, е ниво на умствена дейност, присъща на интелектуализираното съзнание. В книгата ни "Отношението - функция на еволюцията" разгледахме подробно тези пет нива на дейност на ума, кодирани от Мойсей под общото име изяждане плода на познанието. Тук уточняваме само, че става въпрос за преминаване на ума в активно осмисляне на света около себе си чрез трите степени на дейност: теза-антитеза-синтез или възприятие, анализ на информацията и извод. В позицията, която разглеждаме тук, тези качества на ума имат собствена енергийна вибрация, излъчвана от мозъка по време на дейността му. Религиозното съзнание е насочено съзнание - то е ритуализирано и отнесено към конкретни идейни обекти, каквото е най-общо казано понятието Бог. Като такова, то притежава качеството бързо и естествено да се настройва на нужната вълна. Всички молитви, особено дългото вибрационно наслагване на мантрите, имат точно тази цел - да настроят ума и чувствата на молещия се към идейния обект на неговото съзнание. В много от религиите се използва изображението като опредметена идея, за да се улесни съзнанието на човека. Такива са всички религиозни обекти - от тотема до иконата или образа на Буда.
   
     Насоченото религиозно съзнание много бързо подчинява ума на идеята, отнесена към божеството. Но само в Християнството тази идея има най-висшия адресант - Богът-Творец. Небесният, Незримият, Неописуемият. Христос е Учител, дал право на човека да осъзнае възможността за пряка връзка между Бог и Човек. До него всички контакти с Бога са чрез посредници - пророци, гадатели, божества и т.н. И това право не е само в идеята, а и в прекия контакт: чрез възможността на ума да достигне Висшето самосъзнание и чрез Душата, посредник между Материята и Духа, да завибрира на ниво Божественост. Умът в този случай се явява като междинно звено, като посредник между физическия свят и метафизичния.
   
     Ще разгледаме тези Пет нива на навлизане на Умствената вибрация в метафизичния свят на Бога.
   
     ПЪРВО:
        Отче наш, който си на небесата! Да се свети Твоето име;

   
     Вибрацията, която тези слова пораждат, настройва ума на ниво излъчване. Съзнанието оттласква всички странични дейности и приглушава мислите, които умът непрекъснато обработва, обсъжда или носи в себе си като проблем. На физиологично ниво Хипофизата намалява количеството хормони, осигуряващи активната дейност на мозъка и по-точно на Лявото полукълбо. Епифизата се подготвя за дейност, но все още не е активирана. В този момент започва активно да работи и Варолиевият мост, който приглушава сетивността на Гръбначния стълб, а от там и на целия организъм. Ретикуларната формация (1)
също преминава на ниво задържане на сетивната информация. За сметка на това Лимбалният дял повишава дейността си.
   
     Ако си позволим да използваме компютъра като пример за илюстриране на разглеждания процес, бихме казали, че сега операторът задава команда за избиране на определена програма за работа, намираща се в Главната памет. Двете изречения, цитирани по-горе, имат точно тази задача. Второто по-скоро насочва вътрешното състояние на смирение и преклонение, което гарантира освобождаването на ума от странични влияния.
   
     ВТОРО:
   
     да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята воля, както на небето тъй и на земята
   
     Първото изречение от втората част продължава тази настройка, като фиксира вниманието към два специфични момента, регламентирани от понятията царство и воля. Става въпрос за Място и Принцип на действието.
   
     Понятието Царство Небесно е въведено също за първи път от Христос. То е мястото, където се намира Отеца Небесен (Иже Си на Небесе) и където Той е обещал да заведе душите, следващи заветите Му. Понятието е много широко и много неопределено, защото не е възможно да се разясни на човека, какво представлява то. Може би апостолите са научили повече, но не бива да забравяме, че само на тях е дадено да знаят тайните небесни. С неговата неопределеност, всъщност, съзнанието на богомолеца се освобождава от конкретни обстоятелства, които интелектуализираното съзнание рано или късно ще се опита да анализира и разшифрова. И ще сгреши, дори когато е близо до истината. Такава е участта на въображението -винаги остава в плен на човешките понятия и представи.
   
     Волята е код за дейност. Чрез този код богомолецът призовава действената същност на Бога към съпричастност. Тя е и единствената форма за прилагането на Космичните принципи на последователността и принадлежността. Тя е израз и функция на качествата на посветените. Богът трябва да бъде най-висшата степен на тази функция. Понятието воля, в езотеричен аспект, е символ, олицетворяващ Втория закон на посветените, при който Посветеният е длъжен да откликне. Христос неотклонно и последователно се подчинява на този закон - от чудото в Кана Галилейска до всяко друго негово деяние към молещите го хора. Този Втори закон гласи: Не се намесвай никога, по никакъв повод и начин в живота на другите, освен когато бъдеш помолен, но помолят ли те - нямаш право на отказ, защото душа е призовала помощта ти. На този закон се подчиняват всички ученици и Учители, още повече Божественото съзнание, което е част от създателите на тези Космични закони.
   
     Призован по този начин, Отецът Небесен не може да не приеме, да чуе молбата на вярващия. Остава само да се укаже принципът на комуникацията, който определя обратната връзка. Тя е: както на небето, тъй и на земята. Двустранната връзка е осъществена. Второ ниво е реализирано и затова може да се премине към конкретната молба.
   
     ТРЕТО:
   
     Насъщният ни хляб дай ни днес.
   
     Христос определя целенасочено последователността на най-значителните за християнина молби, които не се свеждат до личните му желания, а до принципни неща, осигуряващи пребиваването на душата на земята, докато дойде часът на разделянето на стадото на овци и кози. Както в последната си, Владическата молитва, Той не моли за привилегии на апостолите, когато напусне този свят, а за опазване на живота и делото им. Сега обаче Христос завещава код за милост към всяко живо същество, призовало Отеца да съхрани оцеляването му в битието. Осигуряването на живота е първото условие, за да може да се прояви душата в материята. Веднага след това следва прилагането на принципа на Отношението, което развиващият се ум непрекъснато отработва и по силата на опита непрекъснато поражда причинно-следствени връзки. Христос опрости света, но заветът: Не прави на другия това, което не искаш да ти правят на тебе и Обичай ближния като себе си изисква да започнат хората да прилагат опрощението като естествено свое поведение. Затова веднага следва
   
     ЧЕТВЪРТО:
   
     И прости нам дълговете ни, като и ние прощаваме на длъжниците си;
   
     Опрощението е втората принципна молба на душата към Отеца, като тя свежда себе си до закона както и аз прощавам. Така се премахват греховете и отпада порочното съдене на душите една друга. Не може да бъде опростен този, който не се е научил да прощава!
   
     На това ниво Епифизата работи на пълна мощност. Смирението е достигнало върхова фаза и душата излъчва над нивото на обезличения Аз. Лимбалният дял, особено Мамиларните и Бадемовидни ядра излъчват към космоса с пълна мощност. Вълната Човек-Бог и Бог-Човек е едновременна и непрекъсната. Вибрацията навлиза в Шесто ниво на Акашовите записи, където се намират Ангелите пазители, регистриращи духовния потенциал на вярата на молещия се. Според неговата сила и чистота се определя, дали духовната мощ може да пробие последното ниво на Акаша и да измоли душата своята защита от Княза на този свят и неговите ангели. Ако успее, тогава идва
   
     ПЕТО:
   
     И не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин
   
     Да се измоли защита от тъмните сили, от ангелите на злото, е нужно, защото само така Небесното войнство, начело с Архангел Михаил получава правото да брани душите - по силата на цитирания по-горе Втори закон на посветените души. Злото съществува. То е принципен въпрос на еволюционните уроци, които всички същества, слезли в материята, за да еволюират чрез опита, трябва да изпитат и усвоят тук - на Земята, в царството на Княза на този свят. Няма душа, която да не е подлагана на тежки изпитания, в които да докаже качеството си и на кого служи: на Бога или на мамона. Дори Христос не можа да мине без среща с тези представители на злото в лицето на Княза. И на три нива бе изпитван. Всяка човешка душа трябва да мине по този път. Но душата е слаба в материята, затова от началото на света е защитавана и водена от вече еволюирали стари души, които идват, за да помагат на своите събратя, да се освободят от Този свят. В епохата на кармичните приключвания обаче, след саможертвата на Сина Божий, човекът има право на лична молба за помощ от самия Отец. Има ли друга религия в света, която да е дала на своя вярващ по-значимо средство и доказателство за любовта на Отеца към хората?!
   
     Вибрацията на Епифизата, на целия ум и особено на Дясното полукълбо е върхова. Отецът, Ангелите на Живота и Воините на Христос получават правото да защитават душата, по силата на нейната лична молба. Това означава, че обратната вълна, към човека, е изпълнена със сила, очистваща Умственото и Емоционалното тяло от навлезлите в тях същества от тъмната ложа. Архангел Михаил вече може да воюва в Тънкия свят за защитата на тази молеща душа. Ако хората знаеха тази истина, ако с вяра и любов казваха всеки ден "Отче наш", нямаше да ги има много от обсебванията и злото в този свят.
   
     Тук трябва да отбележим и още един факт. На това ниво в Западната и Източната Православни църкви, по силата на светото Кръщение, към защитата на душата се приобщава и Светецът-закрилник. Отговарящата свята душа се присъединява към Небесното войнство и чрез своето лично поле защитава човека. Тази е великата роля на светците, отдали живот, за да придобият съвършени и недосегаеми от тъмните сили Плазмени тела. По силата на своя човешки подвиг те стават защитници, които ние не виждаме, но които чуват молбите ни и пазят чистотата на вярата ни.
   
     Петото ниво на молитвата има чисто принципен защитен характер. Тя не брани от конкретно действие, а защитава чрез предпазване. Светецът тогава застава до енергийното поле на душата и не допуща тъмните сили в нея. Но това той може да направи, само ако е помолен или ако му е възложено от Отеца - в епохата Риби от Христос.
   
     Затова да се отправи подобна молба към Отеца означава да се иска предварителна защита на Три нива:
   
     1.  Самият Отец да не позволява на Сатаната да подлага на изпитания душата, защото тя, съзнавайки, че е слаба и не може сама да се бори с тъмните сили, моли за помощ и защита.
   
     2.   Небесното войнство получава  правото да  приеме душата под своя закрила и да я приобщи към Йерархията на светлината.
   
     3.  Светецът получава поръчение от Владиката на света, Христос, да закриля душата. Като Владика по чина Мелхиседеков, Христос има правото сам да прецени, как да защитава душата и какво да е поръчението Му към светеца - закрилник.
   
     Освен това, към казаното по-горе може да се прибави и застъпничеството на Дева Мария, която като проява на Светата Троица има функцията на застъпница на душите пред Христос.
   
     След изказаното желание на душата да бъде защитавана от Небесното войнство, идва ред на приключване на връзката с Отеца. Това става чрез кодовете на трите същности на проявата на Твореца в материята: Царството, Силата и Славата. С тези три понятия се фиксират отново мястото, приложената енергия за защитата и последвалата благодарност на душата към Него, изразена чрез отдаване на слава на Небесния защитник. Бихме казали, че душата затваря файла на контакта. Връзката окончателно приключва непосредствено след кода Амин, който е вибрация на потвърждението и благодарността. Същото значение например има звукът Ом в индийската религия.
   
     Обяснихме какво представлява молитвата "Отче наш" като езотерично тайнство. Нейната широка употреба я прави универсална и изключително ценна за търсещата защита душа.

 

2003г. Спас Мавров
www.spiralata.net

 още интересни материали четете на: vselenabg.blogspot.co.at/

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2907983
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?