Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2015 13:23 - СВЕЩЕНИ МЕСТА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 4952 Коментари: 8 Гласове:
3

Последна промяна: 07.10.2015 13:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

1. ЦАРЕВЕЦ

 

imageЕдин от Главните геомагнитни центрове на икосиедричната структура на кристалното тяло на Земята. Основен център на Жлезата на Времето - Балканския полуостров. Чрез неговата дейност се включва началото на всеки нов енергиен цикъл на планетата. Специфичен геомагнитен излъчвател, свързан с ядрото на планетата. Всички геомагнитни центрове на Земята по един или друг начин са свързани с него, както и той с тяхната дейност. В сегашната епоха, която започна на 03.03.1993 г., центърът Царевец ръководи дейността на всичките Дванайсет подцентъра на Балканите. В зоната на този свещен център се намира и най-сакралната река на Балканите - Янтра. Кодовете на нейното име крият дълбока тайна. Движението на водите й оформят изключително фини енергийни процеси около тялото на центъра.

 

2. МАДАРА

 

Мадара е Свещеното място на Танг-Ра и Небесната конница. Главен център на Централната Костенурка. Глава на Третата Костенурка. Полов център на Първата Костенурка. Намиращият се на платото на Мадара релеф на Конник е Образ на Танг-Ра, когато чрез Сина си Амон-Ра е слязъл дълбоко в материята и ръководи чрез своите пратеници съдбата на народите на Земята.

image


Поради изключителното значение на този център за Тангризма, ще го разгледаме по-подробно. В него се крие великата тайна за Лоното и Цикличността на Творчеството на Танг-Ра на Земята.

Центърът Мадара се намира на главното ребро на направлението, носещо енергиите на Балкана (Стара планина) по посока на центъра Вратна (Варна). Основните базови центрове Витоша - В. Търново - Вратна имат своите два междинни центъра: Царичина и Мадара. Те са специфични центрове на икосиедрично-додекаедричната система. Като място имат изключително енергийно въздействие по направление на енергоносителите на полуострова (Балканския). Едновременно с това енергийното ребро, по което протичат енергиите на Стара планина, е основа на два триъгълника от икосиедричната система и затова Царичина и Мадара са изключителни възлови зони. Едната от техните страни е ребро на голямата енергийна полоса, минаваща през В. Търново и Казанлък в направление към Гърция (Атон).

Да разгледаме по-подробно центъра МАДАРА.

Нашето знание указва център за енергетизиране по направление на триединството на енергийния поток от Вселената, който включва подсистемите по направление на тялото на Стара планина. В средата на разстоянието между Витоша и Вратна се намира В. Търново - главният енергиен център на Жлезата на времето - Балканите. Оста на движение на енергиите е перпендикулярна на оста на Стара планина, което прави планината непрекъснато енергиен приемник. Разпределението на енергиите, навлизащи в полуострова от центъра Мадара става в две основни посоки: към В. Търново и към Вратна. Същевременно центровете на триъгълниците от икосиедричната система имат населени места с вертикално разпределение на напреженията, което ги определя като балансьори на вътрешното направление и преразпределение на енергиите от В. Търново и Мадара. Така Мадара се балансира от Дулово и Бургас. Целият район Дулово е осеян с могили, в Бургас се намира един от най-древните долмени - той именно е тялото, носител и вибрационен разпределител на енергиите на този център. Историята и бдителното око на тези, които бдят над еволюцията на човечеството са се погрижили да не бъдат разрушени нито могилите, нито долменът в Бургас.

Центърът Мадара трябва да се разглежда по кодовата система на един от най-сакралните кодове на посветените от степента Орел - с обратния ход на Коня, тоест с рефлексната вълна на огледалната сфера. Така символиката се слива с кодовите полета на Акасхиковата зона (Акаша).

Центърът Мадара първо трябва да се раздели на основните енергоносители на името - сричките Ма - Да - Ра (Ма - вода, Да - космична оплождаща субстанция, Ра -енергия на живота). Така разделени, те регистрират трите основни същности на енергията, навлизаща от космоса в земята през този център. Това са Трите направления на Динамичността на Бога (Триквестера в Кръга). Като Жлеза на времето, Балканският полуостров трябва да приема пълнотата на небесните посланици, защото тук се регистрират непрекъснато всички промени в състоянието на жизненото тяло на Земята - нейният енергиен етерен потенциал - тялото на енергиите на Земята. Като такъв -жлеза на времето - центърът трябва да внася непроменената константа на космичния творец Ра, на проявената му същност в двуполюсното единство на енергиите Ян и Ин, творящи в материята - Ад и Ам.

АД определя началото - първия, константния организатор на структурата на огнените енергии на Вселената, навлезли стабилно в материята и принудили я да твори - да се развива. Това е Адам, който все още е Кадмоничен - двуполов, но вече е готов да слезе в материята, чрез Ам - женската полярност, можеща да матрицира материята. Все още говорим за ниво енергийно – етерни тела. Нито за физика, нито за грубата, земна материя и нейните седем субстанционални елемента - същности.

И така частицата АД, която определя мъжкото начало на слизащия в материята космичен огън, ни дава информация, че това е творящият Отец - Бащата.

Частицата АМ, която изразява женската потенция на материята и нейната способност да развива творението в бъдещето, дава способността на Програмата, заложена в АД, да се развие чрез Методиката на елементите на материята в плодове, в продукт на битието. Това е Майката.

Частицата Ра отговаря на творческите енергии на съответното космично тяло (звездата), около което се образува планетната система. За нас това е Слънцето. Тя дава информация и за едно по-високо ниво, регистриращо специфичен вид енергия от вселенен порядък, способна да активизира творческо развитие и еволюция на творенията, притежаващи я. Нейна еманация е така наречената Душа, която оживотворява формите. Затова главният бог на Вселената Танг-Ра я притежава в името си.

Изводите са, че центърът МаДаРа, когато се прочете по обратния ход на коня, дава трите съставни същности на триединството на Светата Троица.

РА - непроявената енергия на космоса, когато е навлязла в енергийните полета на слънчеви системи като нашата, става творящият, непознаваем първичен източник на творчеството - живот. Тази субстанция, пряко работеща в материята се нарича ЕЛЛИ или Елохим (Амон-Ра - Слънцето) - плазменият енергизатор на система от планети, можещи да достигнат развитие и да изнесат развитието на видовете. Когато стигне до ниво на творчество в дадена планета, Ра става Баща (Баба) на родовете или АЛЛАХ, както са го наричали в Четвърта коренна раса. Но не е Йехова, Богът на юдеите и т.н.

АД - проявяващата се, но все още само като Програма мъжка енергия на огъня в космичната материя

АМ - проявяващата се женска енергия в материята чрез заложената Програма.

Тук, на Мадара, те са в единство и неразрушима цялост. Всяка година те приемат тези енергии и ги разпределят в земята, като по този начин контролират и енергетизират човечеството. Това става главно чрез твърдия контрол на циклите. Законът за Цикличността се контролира и развива от тук - от Балканите.

Тези три сили са творили в материята и чрез тях е създаден Първия човек в неговата енергийна и физическа цялост. Тази субстанция от висши проявени същности е Онзи АДАМ (Ад+Ам), двуполовият, съдържащ в себе си и Ева, който Мойсей описва в Библията, но хитричко премълчава, а може би не знае, къде е станало първотворчеството.

Този Адам, двуполовият, след принудителната си смърт, въведен в нея от Княза на планетата, е разделен по волята му на две: Адам и Ева. И е заселен да живее в Свещеният център на формите - Рупите. А тялото на АдАм е съхранено и продължава да се съхранява в Царичина. Първите хора на земята са българите - гости от космоса в пълния смисъл на думата. Те са стопани на земята, поверена им от Луцифер - планетарният ангел на Земята, която е неговото тяло. Луцифер не трябва да се бърка с Княза на планетата.

По нареждане на Елохима, на Земята слизат множество Небесни синове, за да подпомогнат земното човечество в еволюцията му. Това са божествените синове от Шеста глава на Библията, които като виждат, че земните жени са красиви, вземат ги за жени и така създават потомството на нераждащите поколения хермафродити - титаните.

Тук, на МаДаРа, се намира земното лоно на Танг - Ра или на Бога - Творец („Иже си на небеси") на човешките родове като двусъщностна андрогинна система. Творчеството на земните хора, принципната физическа система на двуполовия Ад и Ам, се реализира на Земята от Аллах. Не е еврейският Йехова, защото той е разделящият половете и поставящият ги в противоборство до окончателното им ново сливане, но на духовно ниво. Когато това духовно ниво изпълни предназначението си за единосъщност като "плът от плътта си" - тези двойки се освобождават от земната принадлежност и напускат пределите на Слънчевата система - те отново стават небесни души, двусъщностни хора.

Отдавайки днес почит на това Велико Триединство, ние отдаваме почит на свещената енергия на Великия Творец (Танг-Ра) в Слънчевата система чрез Амон-Ра, Сина и на Проявената им творческа енергия в материята (Майката). Представяме на читателя знанието, което преданието е завещало за значението и задачите на този релеф.

Релефът е на височина 23 м от подножието на скалата и представлява композиция от Конник, Куче и Барс -свещеният безгривест лъв. Изпълнена е като барелеф. Според някои от изследователите, на паметника има следи, които може би са от птица, най-вероятно Орел.

Внимателният наблюдател ще забележи, че най-характерно за състоянието на цялата композиция е излъчващото се спокойствие. Конят и Конникът имат повече тържествено-ритуална поза, отколкото динамичното напрежение, характерно за изобразяването на бойни и ловни сцени в изкуството. Лицето на конника не личи ясно, но дългата коса и брада са достатъчно добре различими. Ръката (дясната), държаща копието е също спокойна, а не в бойно положение, при което е характерно напрегната, свита лакетна става и здраво стискаща десница. Тук имаме точно обратното - спокойно придържане на копието, опряно в тялото на победеното животно. Характерен белег, че конникът е с български произход е стремето. Лявата ръка на конника държи нещо, което е неясно и трудно определимо, но много прилича на чаша.

Съществен е и фактът, че конникът не държи юздите на коня, както би трябвало да бъде, ако сцената е ловна. В спокойно стъпилия и вдигнал само левия си крак кон има характерен за българите белег - оплетената конска опашка. Това е много важен езотеричен знак за нас, защото знаем, че опашката е била ЗНАМЕ на българската орда. Но не свободно веещата се опашка, а оплетената - символ на реда и дисциплината. Здравата и хармонична държавна власт, охарактеризирана от оплетената конска опашка е задължителен белег по-късно за всеки властелин на Европа, когато е изобразяван на кон. Такава плитка са носели всички свещенодействащи в българската религиозна практика - колобрите. Само те и Канът са имали право да означат себе си като държавни служители на върховната (небесна) власт.

Непосредствено след конника се намира кучето. Това свещено животно на прабългарите, въпреки че е в динамична поза, не се включва активно в идеята за ловна сцена, при която щом кучето е съпричастно към побеждаването на звяра, трябва да има подчертано агресивна поза.

На преден план, с притиснато от копието тяло към земята, лежи животно, оприличавано на Лъв. Липсващата грива, типична за изобразяването на лъва, внася известна неувереност в изследователите на монумента. Ние твърдим, че според преданията това е Барс - свещеното животно от Зодиака на българите, което в класическия зодиак съответства на Лъва. Подчертаваме, че механичното пренасяне на Българското Колело на Живота, Зодиака, не може да съвпада като символи с познатия ни днес класически зодиакален кръг, защото Българският е на Дванайсет хиляди години и е систематизиран по съзвездията от тогава. Класическият зодиак днес е дело на посветения Рама, в началото на епохата Кали - преди 5000 години. Смятаме за несъществено да разискваме повече този въпрос, защото календарът на българите го потвърждава категорично.

По-важен е въпросът, защо е такова състоянието, в което е изобразено животното Барс (Лъв)? Казваме състояние, защото то не е убито, а липсват и описателните в изкуството рани и течаща кръв, подсилващи внушението за смърт. Опашката е високо вдигната, свободно извита към конника. Това не е опашка на мъртъв хищник, не внушава и страдание на умиращо животно. Животното е покорено, крайниците са прибрани покорно един до друг, а главата е положена смирено върху тях. Нито гръбначният стълб, нито позицията на четирите крайника, нито която и да е мускулна група говорят за стилизирано предаване на страдащо или умиращо животно. Не е възможно да бъде мъртво, защото тогава четирите крайника биха заемали свободни пози в пространството, типични за мъртвото тяло. Вдигнатата нагоре опашка изключва идеята за подобна посока на разсъждения.

Покорено, приемащо спокойно покорството си животно - това излъчва позата на Барса от релефа в Мадара.

Всички тези характеристики не ни дават основание за тълкуване на сцената като ловна. Дори когато се внушават идеите за велик вожд, непобедим воин и ловец, древните художници са намирали достатъчно изразни средства да ни покажат страданието и борбената същност на победеното от човека животно. Позата на елементите на композицията: Кон, Човек, Куче и Барс е спокойна, тържествено динамична, а не войнствено героична. Не може да става и дума за смъртна агония.

Казаното до тук подкрепя напълно основателно нашето становище за езотеричен прочит на символиката на този древен паметник. То се базира на някои от тайните на Тангризма, запазени до днес от потомствените колобри на БОГ Танг-Ра - богът на българите. Да узнаем днес повече от знанията на Тангризма не е възможно, защото Борис Първи, наречен още МИХАИЛ, целенасочено е избил всички колобри и заличил светилищата им. Но българското колобърство все още е живо. И като Дон Хуан в Мексико, то предава тайно своето учение на когото е нужно. Най-известното в древността монотеистично философско-религиозно учение потъва в лабиринтите на тайна школа, заради невежеството на един цар, явно лишен от Орендата си. Но Знанието на първия монотеистичен народ на Пета Коренна Раса - Българският - не може да умре така лесно. Танг-Ра е Безсмъртен и Единствен хилядолетия преди Йехова.

От митологията на прабългарите ще извлечем жалоните на този прочит. И първият от тях е, че народът на Единния бог Танг-Ра е народ на небето, който е слязъл на Земята, за да даде на стадно и племенно живеещия човек идеята и формата за държавата и космичния ред. Той идва от съзвездие Еднорог, което се изобразява като кон с един рог на челото. Рогът е винтообразен, дълъг и бойно насочен напред. Там живеят воините и пазителите на небесния ред. И Танг-Ра, Небесният Бог ги изпраща където е нужно, за да се премине от хаотичния стаден живот към ред и организация на обществото. Еднорогът е третата степен в развитието на духовния път на Козирога - най-висшата, както казахме още в предговора. Тя се получава само в материалните полета, затова Духът слиза в материята, но запазва своята двусъщностност, изразена в двете основни звездни религии - на Амон-Ра (Синът) в Египет и на Танг-Ра (Вселенният Баща) при българите. Тук ще напомним, че Българин не е националност, а степен на духовна еволюция.

Конникът, изобразен в Мадара, е този Небесен воин, изпратен от Бога, за да възвести и положи началото на монотеистичната религия и държавата, без която тя е немислима. Атрибутите, носени едновременно от Човека и Коня са именно такива - оплетената конска опашка (държавната власт) и чашата в ръката на Човека, която винаги е означавала Дълг и Служение. Тържествуващият КАН и воин носи атрибута на дълга и служението, възседнал формата на осъществяването - държавата (конят със стреме).

Да разгледаме още малко третия символ в композицията - Кучето. То определено внушава радостно скачане около господаря си. Цялата му поза не изразява ловен скок, за да нападне жертвата, а по-скоро радостно игриво следване на господаря. Неговата опашка също е вейната нависоко, което личи от направлението на опашните прешлени, излизащи от таза и следите по скалата. Според досегашното тълкуване, това е бойно нападащо куче, но всеки срещал се с куче в живота си ще ви каже, че когато кучето (всеки хищник) напада - опашката е свита между краката или ниско встрани. Вейнатата нагоре или движеща се встрани опашка винаги изразява радост и дружелюбие.

В езотеричен смисъл този символ олицетворява съзвездие Голямо куче. По-точно, звездата Сириус. Това е неотменната връзка между Народ и Звезда, ръководеща циклите на еволюцията на Седем Слънчеви системи, една от които е и нашата. Амон-Ра и Танг-Ра са единосъщни. Голямо куче е едно от 56-те съзвездия, известни на българите далеч преди посветеният пророк на Индия (Рама) да оповести новия цикъл и да даде новите имена на Зодиака -само на дванайсетте съзвездия, отбелязващи Еклиптиката на нашата Слънчева система в епохата Кали юга.

Покореното животно в краката на конника - Барсът -езотерично съответства в композицията на съзвездие Лъв. Барс (Лъв) е съзвездието на дълбоките езотерични тайни на нашата Вселена. То е царско съзвездие и бележи пътя на Човека и Народите, когато достигат висотата на своето развитие.

Движението на Душата по Колелото на Зодиака определя динамиката на съзвездията в което се ражда душата. Съзвездията Еднорог и Голямо куче са съседни и в комплект с главното съзвездие на Нашето небе - Орион. Българите са били добре запознати със значението му и символиката му в Звездната религия. Неподвижността на двете съзвездия около Орион показва, че съзвездие Лъв е „подвижно" в еволюционен план, тоест владеенето на Небесните тайни е лично достижение в духовността, а не звездна даденост. Затова покоряването на Барс (Лъв) означава, че е дошло времето на овладяването на земните народи от небесния народ.

Всички митологични сцени, пресъздаващи бой с лъвове, имат подобна скрита информация. Като коляно от старата Шумерска цивилизация, българите знаят и пазят смисъла на изображението на боя между Цар и Лъв. В релефа от Мадара звездните знания на българите свързват в едно няколко съзвездия, изключително важни за съдбата на българите и Балканския полуостров. Еднорог, Сириус и Лъв бележат нов Цикъл в битието на цялото човечество.

image

Що се отнася до птицата, ние се придържаме към мнението, че би трябвало да е Орел. фиксира се Горния свят, който временно е изоставен от Първия конен народ на Небесното войнство - еднорозите, наричани още българи. Вторият народ са траките, но в друго направление. Тук ще уточним още едно от значенията на степента Гарван.

Враната е предвестникът на Орела и Първото животно в Йерархията на посветените в култа синове на Танг-Ра. Съзвездие Врана (Пегас) е мястото в нашата вселена на най-висшето съзнание на Човека, затова Първата шаманска степен е Гарван и се получава след знак свише. То е 33-то съзвездие от митологията на българите. Гарванът (Враната) е една от изнасящите душите в Горния свят, затова дори в приказките Орелът, носещ човека към Горния свят, когато иска късовете месо, казва „Га-а-а „. Затова Ной ще пусне първо черния Гарван да провери излязла ли е сушата - тоест материалният свят проявен ли е в новия цикъл.

Смятаме, че птицата в релефа е Орел, защото той също извежда душите на Горната земя, но успоредно с това е и символ на Кана, на владетеля - пратеник на Танг-Ра.

Сокол по принцип не се изобразява като символ в земни сцени, защото той е пазач на Горния свят и се приема, че не е в пряка връзка с хората.

Предполага се съществуването на още един символ в композицията. Според нас би трябвало да го има - Чашата.

Чашата е един от най-старите символи в митологията на българите. Съзвездие Чаша съответства на Сърцето на Дракона - същността на небесното тайнство и знание. Китай отлично знае и пази неговите тайни. Научил ги е и Мойсей в Мемфис, затова на тази „старовремска змия" е поверил ролята на знаеща тайните на Бога. Знаел ги е далеч преди него и българският Колобър, който изпраща посветения Аспарух да открие знака и мястото. Това място е Балканският полуостров - ЖЛЕЗАТА на ВРЕМЕТО. Отварянето и затварянето на всеки вътрешен цикъл на времето започва от тук - от Балканите. Чашата сивмолизира резервоара на енергията ЦИ в човешкия организъм и еволюцията на духовните центрове на Първата и Централната костенурка, като отразява и състоянието на Третата костенурка. Тези центрове са Тимусът, Слънчевият сплит и Половата система. В главата за Небесната костенурка говорихме за това. Чашата, която се превърна в мит и фетиш за рицарите-масони наистина съществува, но в съвсем друг план и смисъл. Можем да кажем, че тя се намира символично в тялото на всеки човек.

Мадарският конник е обърнат на ЮГ, защото така гледа в свещената посока на българите. Освен това разрушителните енергии на геомагнетизма на земята най-слабо влияят на каменната структура. И защото... така гледа към Сфинкса. Те са култови символи от преди Потопа. Мадарският конник е знак за завърналите се синове на Танг-Ра. Тази тайна знаят и траките, и славяните, затова така радушно приемат българите. Византия не можа да ги подчини, но Аспарух ги покори с тайнството на своя Бог. Те стават единен народ под егидата на Единния бог. Нашата държава никога не е била славянобългарска, а само България. Както и азбуката ни е Българската Глаголица, преработена в знаковата си система за удобство при изписването и наречена от създателя си Св. Климент Охридски на името на Св. Константин Кирил-философ - Кирилица.

В аспекта на изложените разсъждения ще прибавим още един момент, специфичен за този релеф. Става въпрос за техниката на изсичане на релефа, която има елементи, характерни само за Египетския релеф - вдълбаната във фона ивица около конника и коня, подчертаваща формата. Този ефект на рязкото очертаване на границата между светлина и сянка е типичен за Египет и не съществува в нито един образец на античната или ранновизантийската скулптура. Жлебът подчертава определени места от тялото на конника и коня, което го прави още по-характерен, защото подчертава високите познания на скулптора и факта, че той е познавал техниката на египетския релеф. Друг интересен момент е пластичният фон, който хармонизира и подчертава формите на релефа, без да е изравнен. Това е още една прилика с Египет. Древните предания в Тангризма насочват именно на там посоката, откъдето българите са дошли на Балканския полуостров хилядолетия преди потопа.

Жлезата на Времето пази тайната, която Аспарух е знаел. Той търси именно Мадарския конник, когато идва към полуострова. Знаел е преданието, която гласи:

Това е мястото, на което Небесният народ (Саманите) са слезли във форма (Руните), за да дадат на земните хора тайните на Небесните закони. Ти (Аспарух) се завръщаш, когато Човечеството е усвоило тайнствата на Барса (Лъв) и е покорило гордата му природа в себе си. Сириус (Кучето) те приветства, защото времето се е изпълнило. Създай държава, в която Двамата Небесни ще дадат на Земния промяната на времето и цикъла. Чашата на служението е изпита и народът ти може да получи своята заслужена почивка. Орелът ще изпълни повелята да започне цикълът на завръщането на Душите на Горната земя.

Нека отново се вгледаме в този покорен от копието (Владичество в служение) Барс, със жива, вдигната опашка и скачащото радостно куче, за да схванем онова дълбоко езотерично внушение, оставено ни от древните праотци. Те са знаели толкова много за Небето над нас, че календарът им и днес учудва с точността си. Мадарският конник не е владетелски знак на Аспарух, а е времеви символ на народ, живял някога тук, обходил света и завърнал се на мястото, което е най-чувствително сега за енергийните промени на идващия нов цикъл. Аспарух е знаел тази тайна. Знаят и пазят тайните и днес наследствените ни колобри. Знаеше я и Далай Лама, когато сам пожела да посети страната ни, но невежеството на тогавашното правителство не осъзна причината за височайшето посещение. Понякога магическата сила на една мандала или култова статуетка може да е по-могъща от армии. Знае я и Папата, който също сам посети България, но негово Светейшество не спомена и дума за знанието, съхранено във Ватикана в РАКЛАТА на Танг-Ра, която Михаил му предаде.
продължава тук: vselenabg.blogspot.co.at/2015/10/blog-post_7.html




Гласувай:
3



1. dobronameren - не е чесно някак
07.10.2015 13:38
За Царевец десет реда, за Мадара - десет страници. Това трябва да има някакво обяснение?!
цитирай
2. didanov - прав си не е честно
07.10.2015 13:53
.6.) Катраг умер в Балтаваре( на мястото на бъдещия г.Болгар), Бат Боян - в Киеве, Кызыл-Кубар - Кызыле(Охрид), Лачын - в Италии. Аспарух, чувствую приближение смерти, велел перевести его из Бильсага(Плиска) в главное святилеще - Торна-Уба(Тырново), где попросил прощения перед духами предков за то, что умирает от старости, а не на поле боя. Перед кончиной Аспарух, как и Кубрат, и Котраг, и Бат-Боян, сказали слова "Нет бога кроме Бога" по арабски и по тюркски("Бир Тангра"). Это разказал Арслан Тертер(Гази-Баба)..."(том 3, 1997 г., стр.167).

И така, оказва се, че Аспарух построил на това място светилище, което станало главното в страната, където се провеждали и народни събори. По негово желание самия той бил погребан там. Около него възникнала крепоста Торнаба - Търновград, а по-късно и целият град получил името си от тази крепост. Т.е. мястото е свързано с владетелския род от самата зора на българската държава.

Проф.Й.Андреев доста аргументирано доказа, че след изгарянето на Плиска от Никифор I Геник през 811 г. известно време Кан Крум и в началото на своето управление Кан Омуртаг пребивават в Търново.
Техните колони в църквата "Св. 40 мъченици" едва ли са пренасяни специално от Плиска по времето на Асен I( Той мъкне колони от Плиска в Търново, пък брат му отива в Преслав в обратната посока да царува?! Нали Преслав бил построен за да се сложи ново християнско начало в държавата, да се скъса с езическа Плиска. Сега Асен отива баш от там да мъкне стари колони на тенгрианските царе в Търново ли?! Ами да ги остави поне в Преслав ,че е по-близо забранено ли било?
Някои изказват друго научно мнение, че цар Иван II Асен ги домъкнал... Сигурно за да постави като кьорав колоната на Кан Крум наопаки с краткия надпис "Кастрон Редесто"(крепостта Редесто)?! За какво му е таз колона от Плиска с туй "Редесто" на нея?

Ясно е че "старият дом", за който пише Кан Омуртаг в своя дълъг и важен надпис, се намира в Търново а не в Плиска или на друго място. За това свидетелства разстоянието до Дунава, което отговаря на дадените мерни единици на Омуртаг, единственно от Търново, и от никое друго място.
Няма нищо чудно, ако колоните са взети от храма Торнаба, за който стана дума и който се намирал "возле"(до, покрай) столицата. Църквата "Св.40 мъченици" се намира точно до хълма Търновград - Царевец...Масова практика е било върху старите тенгриански храмове или покрай тях да се строят църкви! И ако се търси гроба на Аспарух то той е някъде в този район а не в степите на Украйна! Не случайно и цар Калоян е погребан там. Има и друго - това е единствената базиликална църква в Търново, когато всички други са кръстокуполни. Базиликите са преобладаващ архитектурен тип от времето на Първото българско царство.
Явно истината пак се е изгубила някъде в превода или научните разсъждения...
На надписа на Иван II Асен върху друга колона в същата църква, проф. Й.Андреев прави малко по-друг превод на думите на Царя: не "издигнах из основи", а "издигнах върху основите", което трябва да се разбира като възстановяване или преустройство на старата, вероятно порутена църква.
И настина когато говори за изцяло нов градеж той използва по-различен израз. Например за църквата в Батошевския манастир израза е "издигната от земята", т.е. напълно нова.
За известната Асенова крепост също се казва, че е построена от него в Станимашкия надпис("и съзида тази крепост"), но археолозите са на мнение, че тя е много по-стара. Т.е. пак става въпрос за възстановяване, ремонт...
Така че ранната българска история на Търново, свързана със старото светилище там и като резиденция на българския владетелски род, не бива да буди съмнения.
повече за Търново на http://didanov.blog/history/2014/10/24/tyrnovo-tornaba-tyrnovgrad-carigrad-tyrnov.1307434
цитирай
3. wonder - Това е откъс книгата на Спас Мавров ...
07.10.2015 14:20
Това е откъс книгата на Спас Мавров "Колобър".
Там следват описанията и на други сакрални места у нас - Хилядник във Витоша, Ум-Ай - Перперикон, Рупите, Царичина, Страндж, Сокар /Сакар/ и пр.
цитирай
4. didanov - постингът е от същата книга на мавров
07.10.2015 14:55
Просто пространството на блога е ограничено продължението е в линка най-долу.
цитирай
5. didanov - по силата на логиката
07.10.2015 15:48
ако приемем, че Мадара е свещеният храм на Танг-Ра, то се оказва, че Тангра е освен български е и тракийски бог (или поне Мизийско-тракийски). АКо Танг-Ра е Бащата (Баба), а Амон-Ра Синът, то тогава следва, че тракисйкият Тангра предхожда египетския Амон-Ра, или тракисйката цивилизация предхожда египетската. Доказателства за това са най-древната писменост и най-древното златно съкровище. Следователно култът към Тангра, не е донесен от българите на Аспарух или на Кубрат или на Атила, или на Авитохол на Балканския полуострова а е просто възстановен, припомнен на тукашните българи траки. Дали наистина Аспарух търси светилщето Мадара? АКо предците му идват от другата Мадара в Азия би трябвало да е така. Той е бил и колобър-жрец, тоест е бил посветен в древните знания на българската жреческа каста.
Дали е Танг-Ра е бил реално лице можем да прочетем в книгата на МИлан МИланов "Тайните подземия на БЪлгария":"Един от известните богове на в нашата история е тракийският върховен Бог Тангра!

Игумен Граварил заговори:

-Тангра е реален образ! Роден е бил на Атлантида и е живял приблизително в периода между 13 893 г. Пр. Хр. И 12 947г. Пр. Хр. Още в ранна възраст Тангра се преселва в Европа и се установява в земите на днезният град Варна. Тангра е бил високопосветен атлант, божественият пратеник, който посреща първите арани, заселели се след преселението на територията на днешна североизточна България. Живял е с араните и е бил техен уяител, водач и наставник в сферата на духовните и материалните знания, притежавани от атлантите и разрешени от тях да бъдат предадени на новата раса.

- Какво се е случило с Тангра?

- Интересуваш се дали е отпътувал с атлантите или е починал тук, на Земята?Останал е тук и след неговата смърт е бил погребан в голяма каменна гробница....Намираща се на север от град Варна, на около 10-15 км от северните очертания на града. По-късно е възприет като бог на араните-траки.
цитирай
6. didanov - "АД - проявяващата се, но ...
07.10.2015 16:01


"АД - проявяващата се, но все още само като Програма мъжка енергия на огъня в космичната материя" - правя асоциация с думата Ад, пъкъл свързан с вечния огън.

"АМ - проявяващата се женска енергия в материята чрез заложената Програма."
АМ-азонките са типични носителки на женското начало и енергия, нали?
"Българин не е националност, а степен на духовна еволюция." според Учителя, българин има същото значение, означва "влязъл в Рая", а Из-раил, из-Рая, извън Рая.

цитирай
7. didanov - "Знае я и Папата, който също ...
07.10.2015 16:28
"Знае я и Папата, който също сам посети България, но негово Светейшество не спомена и дума за знанието, съхранено във Ватикана в РАКЛАТА на Танг-Ра"

След покръстването в качеството на трофеи атрибутите на Върховния Шаман и езическите знаци на властта на Владетеля, включително и меча, били изпратени в Рим заедно с ковчежето и били поделени между папа Николай и крал Людовик. Статуетката-ключ нарочно била задържана - без нея тяхната магическа сила оставала "заключена". Унищожаването й чрез претопяване или строшаване ще да се е смятало за акт с непредвидими последици за довчерашните шаманисти и тя била "изоставена" (нейната съдба споделила след 893 г. и самата столица Плиска) или по-точно съзнателно заровена ("погребана") на мястото, което по право й принадлежало. Това предположение е наложено от невъзможността да обясним оцеляването й като следствие от делничната й загуба, захвърлянето или изоставянето й при някакъв битов или исторически катаклизъм и то тъкмо в пространството, обхващащо Двореца и Храма. Защото, ако наистина става дума за статуетка-ключ към Сандъка от Терачина (или негово подобие), такава немара или случайност би била квалифицирана като светотатство от съвременниците на притежателя й. За общество, което се самоописва чрез закодираните в осемнадесетте пана правила за реда във Вселената и за ритъма на Времето, загубата на ключа, с помощта на който те се декодират и изпяват при необходимост, не би могла да се тълкува другояче освен като отказ свише да бъде допуснато до познанието. И по-кратко - отказ от бъдеще. Затова отнасяйки именно като трофеи атрибутите на Владетеля, на Върховния Шаман и самото ковчеже с дърворезбованата митология, новопокръстените българи "отказали" да предадат ключа към нейната тайна.
цитирай
8. dobronameren - Благодаря за пояснението
08.10.2015 06:02
и ми простете, че няма да навлизам в повече писания. Тази стара история лежи извън моите интереси. Не защото не е интересна, а защото аз не мога "да покривам" всичко интересно.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2908022
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?