За да обясним някои от тайните на могилостроенето (в частност и в Долината на розите), трябва добре да познаваме Тракийската космогония и Тракийските мистерии на смъртта. За прегледност ще ги класифицираме (обобщено) по степента на тяхната сакралност (свещеност):

1.      Космогонията на траките и Моделът на космоса.

2.  Светилища и могили. Погребения.

3.  Жертвата.  Конят като жертвено животно.

4.  Мистични погребения.

Невъзможно е да обосновем нашето виждане в този формат на изложението, затова ще се спрем само на два от посочените въпроса – втори и четвърти.

По втората тема публикувахме материал още преди години, при разкриването на светилището в могила “Оструша”. Този въпрос е пряко свързан с Космогонията на траките и представлява специфичен момент от нея. Изказаната от нас идея за могилното строителство като пряко продължение на знанието на Египет, бе публикувано в хипотезата “Пирамидите, Мегалитите, Могилите...”, в-к “Седмични вести”, бр.14, год.I, стр.4, гр. Казанлък. Едно от вътрешните “нива” на това древно знание е въпросът за конфигурацията на могилите, тяхната форма и ритуална принадлежност. Последната се дели на две: Светилищна и Погребална.

Именно тази разлика ни позволи още в деня на нейното разкритие да изкажем категорично мнението, че “Камерата в могила “Оструша” не е погребална, а представлява най-специфичният вид светилище – енергетизатор и излъчвател с естествено захранване. Днес мнението ни се потвърждава от популярната напоследък Теория на физичния вакуум на акад. Генади Шипов. (Г. Шипов. Торсионните полета в Теорията на физичния вакуум. Варна, 2005).  Тази теория доказва, че в пространството съществуват така наречените торсионни полета и коридори, които пронизват пространството и организират специфичен вид енергийни мрежи във Вселената. По същество тази идея е старо знание и беше изказана доста преди това от българския учен Кубрат Томов в неговия труд “Резонансно-изоморфният принцип”. С голямо удоволствие съобщаваме на читателя, че траките са знаели тази извечна тайна и са я изразили чрез своите култови обекти. Така камерата в могила “Оструша” получи своето потвърждение за специфично светилище, а не за обикновена погребална камера.Тя представлява енергиен генератор. Фактът, че се намира в Долината на розите, доказва особеното място на този географски район в енергийната мрежа от подобни обекти в района, Балканския полуостров, Континента Европа и Земята, като част от единната научно-  културна система на човечеството.

            Отклоняваме се, за да обясним на читателя, че Балканският полуостров се нарича на езика на посветените “Жлеза на Времето” и представлява един от Седемте сакрални енергийни центрове  на планетата. Името подсказва, че е свързан с Циклите на планетарните промени. Тук започва и свършва всичко съществено за света, въпреки че може да се развива на други места. И в това се състои най-важната роля на двата народа – траки и българи. Продължаваме по главния въпрос.

           МОГИЛАТА  “ОСТРУША”

 Намира се между село Крън и град Шипка, на около 200 м. вляво от пътя. Според археолозите тя е строена 480 год. преди Христа. Липсва погребение. Основната камера, състояща се от монолитен блок и капак (покрив), има врата от южната страна.  Положена е правилно върху основите на старо светилище. Според нас не става въпрос за старо или друго светилище, а за основа, имаща за цел да поддържа основната й функция. Таванът отвътре е резбован в симетрични правоъгълници със страни, успоредни на страните на тавана. В центъра му има разположени два  квадрата, като стените на  вътрешния са  завъртени спрямо външния на 90 градуса. В него е  вписан кръг. Изработката е пластична. Външните стени, строени по посоките Изток-Запад, са обработени по специфичен начин, също съобразен с основното й предназначение. Наличието на тази обработка е ярък пример за дейност напълно ненужна за целите й само като погребална камера, защото веднага след покриването с пръст става  безпредметно. Таванът е първият резбован таван, открит в култовите обекти на траките.

   Хипотезата ни гласи: Светилището представлява постоянен, ежедневен енергиен излъчвател на вълни на податомно ниво. Мощният поток от електрони, излъчван от камерата, е насочен към съзвездие Северна корона, чието копие представлява цялата могилна група. Оструша съответства на главната звезда – Алфа на съзвездието.

 

 

Излъчването започва всяка сутрин по време на Слънчевия изгрев. Установихме практически, че дневните излъчвания протичат от 06 до 08 часа  - по време на изгрева. Годишните пикови моменти в силата на вълната са Пролетното и Есенното равноденствие. Под въздействието на Слънчевите лъчи, монолитното тяло на светилището (4,5/2,5/2,5 м.) започва да приема и наслагва в камерата електронния поток от “избитите” от атомната решетка на порфирния гранит електрони. Този процес се осъществява от резбования таван и особено от неговия център. Розетата, издълбана в центъра на тавана, представлява модул на генератор, известен в древната наука “Калагия”, като Метод за управление на естествените вълнови излъчвания. На езика на посветените това означава: На това място енергийните потоци на земния магнетизъм могат да бъдат насочвани и контролирани.

Процесът е бил контролиран от жрицата, чийто портрет е запазен, чрез изгарянето на определен вид растения, наречени огнени. Понеже траките са един от народите, извършващи жертвоприношения само на растения, те са знаели тайната на този вид билки, растящи в района. Задължително е да бъдат от района, където се намира светилището. Освен растения, те са използвали и специално приготвено вино. В изключителни случаи, при особени обстоятелства, които са предмет на друга тема, траките жертват и кон. Този въпрос ще разгледаме по-късно.

Максималната сила на вълната е произвеждала и второ направление на потока от електрони, излизащ през Южната стена на камерата (вратата). В могила Оструша този поток е насочен по посока на Египет. В Главната хипотеза обясняваме защо е така.

На територията на Балканския полуостров, в пределите на нашата страна, има още едно подобно светилище, намиращо се района на Стомогилието – Гинина могила. Двете светилища представляват част от огромна енергийна мрежа на Земята. Светилището в местността Перперек е свързано със Слънцестоенето. То не е култов обект на траките, а на българите. То е светилище на раждането – когато богиня Жън-ай  ражда сина си Ум-ай. Подобни обекти трябва да има разположени по целия свят, но на строго определени места, характерни със своята енергийна специфика. Светилището, което изпълнява подобна роля като “Оструша” и действа по време на Лятното Слънцестоене, е край село Татул. Днес е известно като светилище на тракийския певец и мистик Орфей.

Още с първата публикация предупредихме читателите да не стоят върху могила” Оструша” по време на изгрева на Слънцето, защото не можем да определим характера на въздействието й върху организма. Според нас той не може да бъде положителен. Както не е положително и разрушаването на могилите, защото те са енергийно свързани с определени съзвездия и играят определена роля, една от които разкрихме. Системата им е подчинена на “Резонансно-изоморфният принцип” – един от Методите за енергетизацията от Торсионните канали. Камерата на могила Оструша не е добре да остава разкрита, защото мощното въздействие на енергията на Слънцето ще разруши с времето структурата на камъка. Могилният насип върху нея е играел ролята на “гасител” на остатъчните енергии от потока. Днес ние не можем да кажем какво става с тези вълни, нито как те влияят на района. Уверени сме обаче, че интензивността им е много по-висока.

                                       МИСТИЧНИТЕ ПОГРЕБЕНИЯ

 За мистичните погребения на траките може да се говори много. Ние обаче ще се спрем само на едно от тях – защо и кога траките са разчленявали трупа на покойника?

Преди всичко се налага да изясним главната тема на религиозното учение на траките - Вярата в безсмъртието на душата. Вярата в прераждането и задгробния живот на Небето – в Тракия.

От тази вяра произхождат редица все още неразбрани ритуали и идеи от космогонията и философията на този народ. Въпреки своето племенно разнообразие, те са имали единна във философията си религиозна система, профилирана и частично променена в рамките на родовата характеристика. Един от върховете в това направление е културата на племената, населяващи Долината на розите, но в по-голям мащаб от известния ни днес. Интересното е, че става въпрос за елитния аристократичен род на владетелите. Висотата на техните знания са основата на много култури, включително гръцката. Другото мощно аристократично крило е на жреците, които са в Странджа-Сакар и Родопи. Родопите са главният и най-древен център на тракийската жреческа култура, начело с легендарния титан Орфей.

Такъв народ не може да не отработи и специфичност при поклонението към мъртвите тела на траките. Нека подчертаем: към мъртвите тела на траките. Защото душата за тях продължава да живее. Следователно всички ритуали се свеждат до поклонение към тялото и носталгията на душата към живота. Като деца на Слънчевия логос, те са притежавали дълбоки и пространни знания за така наречената Тъмна ложа – йерархията на тъмните сили. И разбира се са познавали нейната сила. Душата на човека в древността е била дълбоко религиозна, но не в днешния смисъл. Вярата тогава е била естествен продукт от самосъзнанието, което е винаги формирано от обществения и семейния морал. Знанието за наличието на йерархия на злото е давало идеята жреците да прилагат техники за защита на хората, на телата им. Едно от тези дълбоки поверия е било, че когато човек умре от нетипична смърт, в нея има пръст представител на тази ложа. Тогава жреците са прилагали два основни метода:

1.      За защита на душата (чрез мъртвото тяло) и

2.      За защита на живите души от починалата.

При доказване от жреца на отрицателно магическо въздействие върху тялото и душата на покойника, се прилагала техниката на разчленяването. Когато,  например, умира бременна жена, се е смятало, че е работа на дявола, защото жената е носителка на живота. Срещу живота са тъмните сили. Затова се е режело лявото стъпало. То се е погребвало в същия гроб, до нея, но отделено от тялото – в неестествена позиция. Така се е пречело на тъмните сили да преследват душата й в междинните полета към Тракия – Небесната твърд. Името Тракия означава Небесна твърд. Върху ходилото е извършван ритуал на погребение, което е трябвало да заблуди тъмните сили и те да влязат в него. В последния момент се е полагало и тялото. Понеже им е отредена част от тялото, те нямат право да безпокоят повече тялото на покойника. Осигурявало се е спокойствието на душата.  Този ритуал е бил известен и практикуван и от българите.

Вторият метод има за цел да защити душите на живите хора, които остават след покойника. Прилаган е главно към хора, за които още приживе се е смятало, че са под въздействието на тъмните сили и не са успели да се освободят от тях. Или когато смъртта им определено е сочела намесата им. Тези обсебени души са ставали така наречените “вампири” и след смъртта си са нападали живите души. Освен това е имало и друга причина: когато душата морално е толкова деградирала, че живите не са искали тя отново да се прероди на земята. Правилото е прилагано към всички осъдени на смърт разбойници. Част от известните ни причини са  били: системното пиянство, убийство, зъл характер, разврат и т.н. Не е вярно, че траките са пиели много. Виното при тях има сакрален, ритуален характер и е служело за мистични цели, а не за разгулни оргии. Само невежеството на гърците може да изроди тази религиозна символика в пиянство - така както всичките им богове са сладострастни, неморални същества.

За да не допуснат душата на покойника да се върне отново при потърпевшите живи, жреците са разделяли трупа на три части. Всяка част се е погребвала отделно от другите, в друг гроб, за да не може душата да събере своята енергийна същност и да я организира за следващо прераждане. Приемало се е за невъзможно душата да продължи да се връща на Земята, защото тракийската поговорка гласи: Човекът не знае пътя към Небето, но Конят го знае.  Кон означава слънце, което води до извода, че Слънцето ще приеме душата, само ако конят я отнесе на Небето. В случая това не може да стане, защото няма как душата да се събере и качи на коня. В казаното се съдържа и тайната, защо траките принасят в особени случаи кон като жертва. От погребенията в могила “Светица”,  над село  Крън, както и погребението на войн в “Старосел,” намираме доказателство за тази тракийска тайна за нетипичната смърт.

Най-често всяка нетипична смърт е била приемана за дело на тъмната ложа, затова тялото е било третирано като обсебено и е разчленявано.

И накрая ще се спрем на един неетичен спрямо траките проблем – опитът на наши учени, за разлика от чуждите, упорито стремящи се да внушат на хората идеята, че всички по-значителни постижения на траките са плод на влияние или преки заемки от гърците. Още преди да е взето компетентно отношение от специалистите, тези търсачи на лични цели бързат да обявят, че това е гръцко, онова са го правили гръцки майстори и т.н. Литературни и напълно  некомпетентни изводи. Такъв беше случаят и с великолепната находка в могила “Голяма косматка”. Бронзовата глава на владетел (все още недоказано) беше обявена “компетентно”, че е дело на гръцки майстор. Твърдението произлиза от дълбокото непознаване (от този траколог) на майсторството на тракийските леяри. Ще зададем следния въпрос, изразяващ напълно парадоксалността на подобно твърдение: Може ли народ, който е отлял Панагюрското златно съкровище, да не може да отлее бронзовата глава, намерена в “Голяма косматка”? 

Смешно е дори да се мисли. И в потвърждение на усмихнатото ни мнение, ще кажем на учения, че: Методиката на леене познава три основни нива на леярското изкуство – и трите прекрасно известни на траките.

   1. Леене на нискотемпературни метали: от олово и калай, до сплавите на медта, какъвто е бронзът.

   2. Леене на високотемпературни метали и сплави, каквито са желязото и неговите сплави.

   3. Леене на високотемпературни  специфични сплави: от злато и сребро до днешните свръхтвърди сплави.

Посочените три нива доказват, че не е възможно народ, владеещ леенето на Трето ниво, да не може да отлее метал от Първо ниво – бронзолеенето.

   Освен това искам да кажа и за особения тракийски метод на леене: нарича се сухо леене. Методиката му е скрита под воалите на религиозната тайна, но определението сухо навежда на извода, че той е свързан със специфичен процес, при който леенето се е различавало от всеизвестното ни днес наливане на втечнен метал в калъп. Ние твърдим, че цялото Панагюрско съкровище е отливано по този начин.

И накрая още един въпрос: може ли народ, който е имал десетки рудници за сребро, злато, мед и т.н. да не е развил металолеенето си? Идете, господа, в Малко Търново и вижте километрите пътища, застлани с шлака от времето на траките. Смешно и тъжно е да се навеждаме толкова ниско, когато  собствените ни археологически находки говорят за друго.

   Да се копае е лесно, да се правят обосновани научни изводи изглежда е все още проблем за някои учени!

   Долината на розите разкрива, макар и по твърде вандалски начин, тайните на нашите прадеди, ние се ровим в тях, за добро или лошо... Можем да бъдем по-етични към наследството ни. На Казанлъшкия регион...И да си искаме това наследство, защото то принадлежи на нас, а не на други етноси, известни с апетитите си към всичко и навсякъде.

 сп. “Кула”, бр.1/2006г.
http://www.iskri.net/trakite.html
още интересни материали четете на: vselenabg.blogspot.co.at/

... данни откога е „звездната“ хипотеза за „Оструша“?

По късно ще погледна и източника който коректно си посочил.

"За да не допуснат душата на покойника да се върне отново при потърпевшите живи, жреците са разделяли трупа на три части. Всяка част се е погребвала отделно от другите, в друг гроб, за да не може душата да събере своята енергийна същност и да я организира за следващо прераждане. Приемало се е за невъзможно душата да продължи да се връща на Земята, защото тракийската поговорка гласи: Човекът не знае пътя към Небето, но Конят го знае. Кон означава слънце, което води до извода, че Слънцето ще приеме душата, само ако конят я отнесе на Небето."

Според мен подобно познание за прераждане на душата тъмна или светла въобще битува сред езичниците. Например там където е силно развит шаманизма /не само, но такъв пример зная/

"Според представите на якутските шаманисти, шаманът никога не умира от естествена смърт, а само при борба с други шамани. Получаването на шаманския дар се свързва с обряда при който тялото на шамана се разчленява, очиства се от месото и след това отново се събира. Духовете на умрелите шамани свързват отделните части в цял скелет. Ако някои части липсвали имало голяма опасност от неприятности. По такъв начин шаманът се преражда в ново качество."

нагледен урок за" Борците срещу "тракедонизма" "
борейки се срещу него, те го поднасят, тракийското наследство на други" известни с апетитите ки към всичко и навсякъде"!

Сирма, с могилите са известни траките
В Якутия няма такива надгробни могили , а ако има, сигурно са иглу- от лед
Нямаме връзки с Якутия

аз лично съм нов в тази област, но намерих едно интервю за могилата "Сборяново" ето части от него:
Проф. Диана Гергова е добре позната в археологическите среди не само у нас, но и зад граница като един от водещите европейски специалисти в областта на късната праистория. Тя развива изключително активна археологическа и изследователска дейност, изнася лекции в български и чуждестранни университети, участва редовно в различни научни форуми, автор е на множество публикации в специализирани археологически издания. Проф. Гергова е в управителния съвет на Българския национален комитет на ИКОМОС-ЮНЕСКО.

Да поговорим за фотограметрията. След фотограметрично заснемане, бившият директор на музея в Исперих Йордан Стефанов твърди, че могилите в Сборяново са огледална звездна карта. Пазят ли се картните листове, които са произведени в мащаб 1:2000?

- Въздушната фотограметрия на Сборяново и околния район бе по моя инициатива и във връзка с целта ми да създадем обективна карта на района и на могилите за проверката на достоверността на изказаната от изследователи хипотеза за връзката на некрополите със звездната карта. Г-н Й. Стефанов правеше изключително много, за да бъде осигурено финансирането. Анализите на инж. П. Вълев , публикувани в моята книга „Обрядът на обезсмъртяването в древна Тракия” през 1998 г., показаха забележителния процент на достоверност на изказаната хипотеза.

Картните листове се пазят. За съжаление работата ни трябваше да продължи във времето, когато парите за наука изчезнаха, в началото на 90 години, и не можахме да получим от фотограметристите цифровия вариант на направеното. Въз основа на наличните заснемания продължаваме работата си по проверка в терена на идентифицираните от въздуха обекти, както и нанасяме нови, които не са видими от въздуха, а са установени при теренните обхождания.

- Вярвате ли, че това е огледална звездна карта? Разпознати са съзвездията Косите на Береника, Орион, Рало, Голямото куче, Малка мечка, Колар, Персей, Касиопея? Или става дума за спекулации? Съществуват ли други такива „наземни” звездни карти?

- Към обективните измервания на инж. П. Вълев следва да добавя и философията на траките, и особено на гетите, които вярвали в астралното безсмъртие, в сливането на душата с вселената след освобождаването и от затвора на материалното тяло. Именно при гетите имаме и най-ранната представа за рая. Астрономическите знания в Сборяново не са само на ниво пространствени решения на могилните групи, но и в ориентацията – например на Свещарската гробница - чиято ос съвпада с посоката на зимното слънцестоене в края на 4 в. пр. Хр. През специален отвор в стената на гробната камера слънчевите лъчи се можели да проникнат в гробната камера и да осветят централните фигури в сцената на обезсмъртяването на тракийския цар и на поднасящата му венеца на безсмъртието Богиня майка.

Разбира се, че има много такива примери на „наземни” земни карти и то дори от значително по- ранна епоха, като например мегалитните гробници със същата астрономическа ориентация и заобикалящите ги могили от Северна Ирландия.

Изследвания например на астронома Ал. Стоев показват връзка с астрономически знания и наблюдения и при могилите в Казанлъшкото поле - в долината на одриските, но не и на тракийските царе, тъй като траките са имали няколко царства и съответно царски некрополи.

- Къде са границите на археологията и откъде започва интерпретацията и спекулацията?

- За съжаление спекулацията все по- застрашително взема превес в публичното пространство над истинските археологически изследвания и изградената върху научни факти интерпретация.Дълбочината на изводите се измества от харесваните и предпочитаните от медиите сензационни твърдения, които, освен че много често изобщо не са верни, имат и нескрития замисъл да се налеят пари там, където не е толкова необходимо.

Ето ви един пример – така наречения пръстен-убиец, при който отворите са чисто технологична необходимост при изработването на металните накити и нямат нищо общо с някакви отровителски функции (т. нар. пръстен-убиец е открит при разкопки на нос Калиакра – бел. ред.).

- Къде се съхранява златото от откритията? В кой музей, къде могат да се видят?

- Златото от Голямата Свещарска могила, или вече да я наречем могилата на гетския цар Котела, се съхранява в трезора на Националния археологически музей в София, където има условия за съхранението му и представянето пред най-широка наша и международна публика. Планираме изработването на холограми на съкровището, така че то да може да бъде показано и в Сборяново и видяно и от посетителите на място, в могилата. Зависи дали ще получим финансирането, което сме поискали. Иначе проектът ни е повече от новаторски и високо професионален, защото е изготвен от дългогодишно работещия в Сборяново екип, разширен с качествени други специалисти.

методология на археоастрономическите изследвания (дисертация към БАН)
http://www.astro.bas/sun/biblio/ND_Disertaciq.pdf

Всички развити култури на древността изработват входовете на храмове и гробници със
специално внимание. Защото те “носят” идеологическата и знакова същност на постройката. Край
входовете на египетските храмове са издигани огромни пиластри, а пред тях са били поставяни
обелиски. “Вратите на Ищар”, в древен Вавилон, са били стабилно и величествено изработени и
богато декорирани. Входът в територията на двореца в Персеполис бил изграден във вид на висока
врата – така нар. “пропилеи на Ксеркс”. Особена архитектурна форма е имал и достъпът до
Акропола в Атина – известните Пропилеи. Всички тези обекти, за съжаление, не са проучени от
гледна точка на “светлинни ефекти”, въпреки обещаващите възможности.
От особен интерес за тракийската астрономия е факта, че е запазена тракийската глоса за
«врата»
–
“зетна” (Фол 1993, 65).
Като говорим за врати, не може да подминем и темата за
“праговете”. На латински името за врата е
janua
. От него произлиза името на месец януари, въведен
в римския календар от Нума Помпилий, с идеята, че на така поставената нова година “се прескача
прага” на януарската врата. По-късно римляните изобретили и божеството на вратите – “двуликият
Янус”. По-рано обаче, във времето на Ромул, римската година започвала с месец март, посветен на
бога
Марс
, известен в Рим като
“онзи който прескача прагове”
(
Triomphe
1988
)
101
.
По-горе (вж. 4
.2.1.
) стана дума за трапецовидните входове на гробниците в Тракия
. Те са по-
тесни от горната страна, за да може светлата проекция (към вътрешността) да не се опира в
страничните стени, но да се проектира върху прагове с по-голяма (или достатъчна) ширина.
Всички ние сме ходили на кино и сме виждали как в лъчите на кинематографа, във въздуха,
трептят хиляди прашинки, неуловими на дневна светлина. Същото явление се забелязва в
гробниците. Това явление е било спекулативно осмислено и свързано с култа към мъртвите.
Според Аристотел слънчевите прашинки във въздуха са “душата”, или “това, което я движи”, тъй
като те се намират в постоянно движение. Питагорееца Филолай смята, че топлият слънчев лъч е
този, който поражда всичко живо (срвн. топлината на семето при зачатието и износването), т.е.
проникването на лъч в среда с много “души на умрели” (= “прашинки”), е един вид стимул за
тяхното прераждане. Пиндар, в съчинението си “Отражение на живота”, казва, че ясновидци са
тези, които според Филолай твърдят, че тялото е затвор и гроб на душата. Това спомага за
изграждането на “физическия” образ на душата като “една слънчева прашинка”. Причината е в
“безтелесното” движение на прашинките, оценени от древните като “зрителни” феномени, но не и
като тела със собствена тежест, т.е. като материални факти.

... аз се интересувам от друго, кой е първоавтора на тази идея защото имам ин формация, че това е човек който не е архиолог.
През 1982 г в сп. Родопи /или Отечесттво/ излиза една статия за „Гиниа могила“ къде то се застъпва тази идея.

Не коментирам самата могила, а определени представи. Има разлика )

честно казано не знам кой е първоавтора

МИСТЕРИЯ: Христо Смоленов показва загадъчния триъгълник в пропорции 3:4:5.


„Шумерската и Египетската култура са използвали наши мерки, изпреварили сме дори Питагор”

Той открива тази мерна единица в гигантския триъгълник между Варненския некропол, археологическия резерват Сборяново край Свещари и Велики Преслав.

Виртуалният триъгълник се оказва Питагоров - правоъгълен със съотношението между страните 3:4:5. Единият му край е точно във Варненския некропол, другият е в комплекса Свещари, а третия - в развалините на Велики Преслав.

Въпреки че са от различни епохи, тези паметници

винаги са били строени на свещени за древните места.

Как е възможно 40 века преди раждането на Питагор и 20 века преди изграждането на пирамидите нашите прадеди да са имали същите геометрични познания? Както и интуиция, за да изградят подобна сложна мрежа. До момента няма яснота как е постигана подобна точност на огромни разстояния. Една от хипотезите е, че по върховете на необикновено големите могили и други характерни скални обекти са палени огньове през нощта. Те са се виждали от големи разстояния и линиите са могли да бъдат коригирани впоследствие с отместване на огньовете. Паленето на огньове може би е свързано с мита за Прометей, който учел хората да палят огън.
Огънят е свързан и с култа към богинята Бастет, която първоначално била въплъщение на огъня в нощния мрак. Нейни светилища е имало в Странджа и Сакар, с което може би са свързани корените на нестинарските мистерии. Бастет е особено почитана и в Египет, където е изобразявана с женско тяло и глава на котка. Смятало се, че е въплъщение на слънцето и негово око.

В очертанията на загадъчния триъгълник попадат още Мадарското плато с гигантската могила в източния му край и могилата край село Войвода, която също е необикновено голяма. Те също не са на случайни места. Между тях могат да се проследят характерни ъглови и линейни съотношения. Случайно или не, но точно върху ъглополовящата на ъгъла от Варненския некропол лежи първата столица на българите - Плиска!!!

Остава да си зададем логичния въпрос – Какво е било общото, което е свързвало Аспаруховите българи с тяхното сакрално светилище край Мадара и прототракийските племена, изградили т.н. „Култура Варна”, известна с най-древното злато на планетата (5000г. пр. Христа), или между тези две култури от различни исторически епохи и култовия комплекс от стотици изкуствени могили, образуващи огледални отражения на различни съзвездия като Орион и Голямо куче на тракийското племе гети в Свещари от 3 век пр. н.е !?!