Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2015 23:44 - Опасна доброта
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 1005 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 06.10.2015 13:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

-Признаваш ли, че си ударил плесница на тъжителя?

-Заших му един, но не сварих да повторя. А да бяхте Вие г-н съдия, не плесница ами...

-Без тълкувания. Отговаряй само на въпросите. А защо си му зашил един?

-Та тъкмо това искам  и аз – да си изкажа всичко, па съди ме ако трябва... Летос, като връщало момчето ми кравите от паша, с тях тръгнало едно загубено теле. Дойде телето у дома. Не можах да позная чие е. Затворих го и отидох, та съобщих на кмета. А той ми рече:

-Да седи у вас. Дойде ли човек да го дири, ще те намерим.

Поразправих и по кръчмите, че у дома има теле, ама какво е, какво не е, не казах и си тръгнах. Стигнал не стигнал до къщи, гледам на портата ми един мой далечен роднина се оглежда.

-О-о добър вечер, Гоче. От где идеш? А пък аз чух, че с твоите крави се забъркало и моето теле, та дойдох...

Знам си го каква стока е, та попитах.

-Ами какво ти беше телето? Мъжко, женско, сиво, черно?

-Женско е, вика и сиво е. На пет месеца и половина.

И нищо вярно не каза. Изпратих го както се следва.

Тъкмо седнахме на вечеря, дойде съседа:

-Гоче бе, верно ли е, че твоето момче ми докарало телето?

-Хайде холан! Че от кога имаш теле?

-Беки незнаеш? Още лани го купих. – И започна една безкрайна, изпратих го и него и седнах на сайваната да си изпуша цигарата.

-Добър вечер!

-Ооо, дал Бог добро, чичо. Как така се накани?

-Абе чух, Гочо, че твоя Петърчо докарал нашето теле, та...

За чичо, г-н съдия, хората питай! Изпратих го надве, на три и легнах на хармана. Гледай ти беля, мисля си – час няма, а с най-близките се натъртихме – взех да се унасям в сън.

-Гочоо! Гочооо!

-Кой си ти бе?

-Аз съм, аз. Я ела насам!

Станах. Гледам един от долната махала.

-Какво е то бе, Митьо?

-За телето дойдох. Изтрепах се да го дира.

-Та не биваше ли да почакаш до сутринта?

-Хаа, да те измами някой. Не видиш ли какъв е станал народа?

-Тъй ли? Ами какво ти беше телето?

-Ами че, вика, женско е и жълтичко, такова едно....

-Ааа, викам, това теле не твойто, щом е тъй

-Е нека да го вида.

-Да си хващаш пътя човече, че взема да ми кипват!

Ами щом един го види какво е, друг ще го вземе за двамата.

През нощта се драха още двама на портата, ама аз стутках кучетата и не ставах.

На сутринта жената ми рече:

-Слушай Гоче, искарай това теле на пътя, шибни му един и –

-Ааа, да го направи друг на суджуци, пък аз да го плащам. Виж ти ум!

Тъкмо се миех, кучетата навалиха един чужденец.

-Какво е то, бе приятелю?

-Твоето момче, вика, ми забрало телето.

-Не го е забрало, амо то само тръгнало с кравите.

-Както и да е, де. Телето додох да си прибера.

 

-Бе то за прибирането кой да е го прибира, ами мож ли ми каза, каква е на твоето теле опашката? Дълга ли е, гуджук ли е?

-Гуджук е вика. И почна да разправя, кое куче я отгризало.

-Така ли, а ти от где си приятелю?

-От далеко съм, вика,

-Щом е тъй, хващай си пътя  с време да стигнеш?

-Оти?-вика. И почна да се кара.

Хукнах да грабна нещо, и докато се обърна, кучетата бягаха след него. Още не бях се свестил, ето на попа синъ му.

-Хей, Гочо, я ми изкарай, телето.

-Брей, много бързаш. Че ти пък, от где имаш теле? Нали го продаде с кравата?

-Ааа, значи лъжа а?

-Лъжеш като циганин. Не те е срам. Баща ти в черквата чете! Ама и той стана като тебе!

Стана тя каквато стана. Съседите ни разтърваха.

Турих на телето люцерна, заключих го и тръгнахме  на нивата. След мене някой се развика:

-Бай Гочо, хей, бай Гочо.

-Какво е то, бе?

-Телето, вика

-И ти ли имаш крави и телета бе? Нали си уж железар?

Захвана съвсем през къра да ги нарежда. Скочих от магарето, плюх си на ръцете – ама не дочака и офейка.

Стигнахме нивата, а там ме чака горския:

-Гочо, довечера ще дойда да си прибера телето.

-Няма, викам,никакво теле у дома.

-Така ли? Като ти шибна един акт, десет телета ще изкараш все от вас.

Брех рекох си, направя го тоя обесник. Обърнах я на шега. В очите взе да ме лъже, ама аз хъках да подобрим. Тъкмо се подобрявахме, ето го общинския:

-Хайде, ще те водя в село. Викат те.

-Чакай, барем да довърша и ще тръгнем.

-Не не. Заповедта е още сега.

Отидохме, а в общината един от срещните села. Дошел за телето. Добре, ама още щом взе да разправя, разбрах, че е негово. Почерпихме се, поприказвахме, даде ми овека 20 лева, взе телето.

Ех, рекох си, точка. Така се и похвалих на жената на нивата.

Но вечерта на портата ми се карат късото Пъне и Ваката. Щом ме видяха и налетяха връз мене:

-Ее хора, отивайте си, че чудо ще направя, Човека си го взе...

-Ааа, така ли я скроихте с кмета?

 

Съседите ме отърваха, ама чак, когато хубаво ми окълзаха и зачервиха главата.

През нощта се изредиха още двама. Кучетата, по за 500 лева кучета, омекнаха – на корем им стъпиш, нямат сила да квикнат. Добре, ама жената не омале:

 

- Какво ти виках аз? Нека ти тракат зелената кратуна.

Тъкмо се карахме, зададе се към нас друг. Пред къщата ми цял куп чакъл.

-Брех рекох си, друг иде! Дръжте момчета.

Като почнахме един ураганен огън, не го видях къде потъна. Дорде приготви жената за полето, не дадохме никой да припари. И на нивата тоя ден никой не ме закачи. Но като се върнах вечерта, децата реват. Жената я няма. Умът ми искочи. може да се е хвърлила в кладенеца. Нали се е такава, дръпната.

-Що ревете, бе? Къде е майка ви?

-Избяга, викат, цял ден хора, като на панаир – за телето.

-Брех, рекох си, направо ще трепя вече. Приготвих кримката. Дойде си и жената – каф-кибрит – реве и кълне:

-Да те чумата тръшне. Утре, вика, си прибирам чуковете и в село при мама.

Тъкмо в това време, ето го един:

-Хей бай Гочо, телето.

 

-Ах рекох си, ти ще си курбана.

Грабнах пушката и дигнах цялото село. През нощта никой не дойде. На сутринта още в тъмно рекох да се измъкна, но тоя приятел (тъжителя)ме превари и засрещна:

-Телето, вика, щото аз не съм като другите.

Скочих от магарето, заших му един, колкото имах сила и го изпуснах. Вечерта жената избягала при майка си, кмета ме вика:

 

-Какво правиш ти бе? Какъв е тоя огън тагън?

 

-Ела рекох му, на моето място, топове ще курдисаш.

Разправих му всичко, разбра ме човека и турна пост. Седеше общинския и на всички разправяше, че телето отдавна е изчезнало от тука. Чак след седмица спряха да пристигат от блиско и далече и поста се дигна. Тогава се завърна жената, та се прибраха и децата в къщи. Ако не вяеваш, г-н съдия, ето го кмета. Сега съди каквото ще съдиш, ама друг път казвам ти и цяло стадо загубено да намеря , хич и няма да го погледна, че едни такива времена съ настанали, г-н съдия, та ни е за  лошо, ни е добро да правиш.

Съдията, добър човек, видял че Гочо наш е изтърпял вече за добротата си най-голямото наказание, издаде оправдателна присъда.


в-к "Щурец" 02.1933г.

 

 още интересни материали четете на: vselenabg.blogspot.co.at/




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2321988
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5788
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?