Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2015 23:54 - Битката при Щипон или крепостта Траянови врата
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 2290 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Колкото и да е странно, но близките околности на нашата столица понякога са по-непознати на хората, отколкото Родопите или Странджа. Такъв е случаят с една великолепна антична и средновековна крепост, под чиито високо запазени руини минаваме всеки път, когато пътуваме по магистралата от София към Пловдив. Защото там се е издигала твърдината, която местното население край Ихтиман нарича сега "Траянови врата". Днес тя се намира точно над единствения тунел и на мястото, където се събират средногорските ридове Еледжик и Голак. Разположена е по средата между двата главни български града - София е на 64 км, а Пловдив - на 72 км. Крепостта е наречена на името на римския император Траян, макар разкопките да не показват такава връзка.

image

Твърдината е построена, за да пази стратегическия проход от юг на север към древна Сердика, днешната София. Първите писмени сведения за нея са от III в., когато по тези места е изградена пътната станция Сонеум. Тя е пазела планинския проход, който тогава се е наричал Суки. По този начин крепостта е отбелязана през IV в. от историка Амиан Марцелин. В по-късни времена тя е наречена със славянското име Щипон.

Забележителният археологически обект е проучван през 1985 г. от Димитрина Джонова. Тя установява, че на стратегическия хълм първо е създадено тракийско селище от бронзовата и желязната епоха (II-I хил.пр.Хр.) Римското укрепление представлява като план издължен правоъгълник. Още в началото на разкопките прави впечатление неговата отлична за нашите земи запазеност, като зидовете и днес стърчат до 5 м височина. Допълнителни фортификационни съоръжения са видни от юг, където личи някакво кръгово укрепление с диаметър 30 м и дебелина на зида до 2 м. Друг забележителен елемент на градоустройството е цистерната, от която тръгва таен тунел, водещ до подземен извор.

Тайникът е дълъг 60 крачки

image

и същевременно е служел за евентуално бягство извън твърдината по време на обсада. Той минава под северната стена, като отвътре е запазен добре, но от външната страна е напълно разрушен при изхода.
Джонова разкрива казармата за гарнизона - монументална сграда с вътрешен двор. Тя е имала открит приземен етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули, градени от редове камъни и тухли. На запад се намират две характерни за епохата петстенни кули с изнесен напред остър ръб. Особено важна става крепостта по време на големите варварски нашествия в Източната Римска империя след IV в. От ранновизантийската епоха се откриват фрагменти от битова керамика, цели делви за съхраняване на зърнени храни и частично запазени надписи на латински език. Забележително е намереното при разкопките съкровище от 124 бронзови монети от времето на императорите Анастасий I и Юстиниан I Велики.
  Доказано е, че местността е използвана и през средните векове (ІX – X век), което я прави важна българска твърдина. От тук са минали три от кръстоносните походи. 
През Средновековието проходът е бил наричан „Царски врата” (на гръцки: Βασιλική πύλη). Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий ІІ предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. Битката при „Траянови врата” (17 август 986г.) е най-голямото поражение, което ромейския владетел претърпява в походите си за покоряване на България. В средновековните извори името „Траянови врата” е използвано за пръв път от историка Антоний Бонфиний (1427-1502) във връзка с похода на Владислав ІІІ Ягело (Варненчик), който преминава с войските си прохода през 1443 г. По време на турското робство проходът е наричан и с турското име “Капъджик дервент” (от турски: kapı -  врата и dervent – проход), както и “Маркова капия”. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра била запазена до 19 век. След завладяването на България от турците функциите на „Траянови врата” като пазител на прохода отпадат.
За нас, българите, обаче е най-важна средновековната история на крепостта "Траянови врата". Освен нея в местността са съществували още две твърдини - до връх Еледжик и над с. Горна Василица, чиято задача е била да пазят тила на главната крепост и прохода. През IХ-Х в. те са преустроени от българите, а по тези места се е решавала и съдбата на държавата ни.


В края на Х в. между Византийската империя и България се води съдбоносна война. Василевсът Василий II твърдо е решил да унищожи царството на българите, но Самуил му оказва достойна съпротива. През 986 г. ромеите потеглят към важния град София с армия от 30 000 воини. Обсадата е драматична и продължава 20 дни. Самуил успява да пресече снабдяването с провизии и сред византийците настъпва глад. Защитниците правят успешен излаз и успяват да опожарят стенобойните машини. Всичко това кара Василий II да вдигне обсадата и да се запъти безславно на юг.
ЗАСАДАТА

През това време Самуил разбира за нахлуването на ромеите, преустановява военните действия в Тесалия и се отправя по долината на р. Струма в тила им. Според Йоан Скилица той завзема планинските проходи и поставя засади от всички страни. Войската му преминава Самоковското поле, прехвърля се в Ихтиманското поле и се насочва към отстъпващата византийска колона откъм юг.

Войската на Василий II спира да нощува при крепостта Щипоне (до дн. Ихтиман). Тогава се случва нещо, което съвсем разстройва бойния й дух. През нощта голяма звезда осветява ромейския лагер и, пръскайки искри, пада до самия окоп и угасва. Ромеите възприемат случая като знамение, предвещаващо гибел. На другия ден, 17 август 986 г., съвсем разстроени, те започват безредно отстъпление. Самуил зорко следи придвижва¬нето им и, начело на главните български сили, извършва успоредно преследване, за да прегради пътя им. И изведнъж, както се намира в походна колона от лагера при Щипоне до превала на Траянови врата, византийската армия се оказва обкръжена.

РАЗГРОМЪТ НА ВАСИЛИЙ II

Българите връхлитат внезапно и съкрушително. Вероятно Средецкият гарнизон удря отстъпващите ромеи в гръб. Редом със Самуил се сражават синът му Гаврил Радомир и синът на Арон, Иван Владислав. (Византийският летописец Михаил Деволски споменава, че заедно със Самуил в битката са участвали Арон и Роман. Една част от историците смятат, че това са братът на Самуил и цар Роман. Повечето от учените обаче са на мнение, че става дума за сина на Арон, Иван Владислав, и за сина на Самуил, Гаврил Радомир, който бил известен и като Симеон Роман.) Започва сеч. Почти цялата ромейска конница и голяма част от пехотата са избити. Само най-предните части на походната колона успяват да избягат от засадата. Сред тях е и летописецът Лъв Дякон. Арменската пехота, която охранява императора, с отчаяни усилия си пробива път по планинска пътека и Василий II едва успява да се добере до Пловдив. В ръцете на българите падат палатката му със съкровището и императорските му отличителни знаци. Пленен е също и обозът на ромейската войска.

Може само да се предполага, как би се развила историята, ако Василий II бе последвал участта на Никифор. Но, така или иначе, разгромът на византийците е пълен. Опозорен, Василий II се изпокарва с военачалниците си. Заварва в Пловдив Лъв Мелисин и, като разкрива интригите на Кондостефан, в гнева си го поваля на земята. Империята е обхваната отново от размирици, които продължават три години. В Цариград българската победа предизвиква истински ужас. Поетът Йоан Геометър пише: „...мизийските (българските) стрели са по-силни от авзонските (ромейските) копия... Истърът (Дунав) грабна венеца на Рим".

Споменът за великата битка трайно се запазва в народната памет. С нея завършва десетилетие на внушителни победи на българите и утвърждаване на българската държава.

След разгрома на ромеите българската държава достига едни от най-големите си размери през Средновековието. Завладени са цяла Тракия, Централна Гърция, Албания, Далмация, сръбските княжества Босна и Рашка. Българското военно превъзходство продължава чак до битката при Сперхей в 997 г., когато ромеите си връщат инициативата.

представям ви друг вариант на развитието на битката при Траянови врата според десант.нет
И така, през лятото на 986 г. Василий ІІ тръгва на амбициозен поход към Триадица. Според Лъв Дякон, защото „българската дързост застрашавала ромейската държава".
Двамата братя разработват военен план – Арон ще остане в крепостта, Самуил ще овладее проходите. Връзката между двамата ще бъде Иван Владислав.
Крепостта се оказва не по зъбите на Василий ІІ. Освен че е добре укрепена, българите, според Яхия и Михаил Дяволски, започват жестока диверсионна война с ромеите. Изгарят стенобойни машини, отвличат войници, подпалват станове, отвличат коне и добитък. Разработена е и шпионска дезинформационна операция, честа и удачна форма на борба с врага.
Пред началника на военните формирования на византийците Кондостефан е изпратен наш разузнавач, мним беглец от Филипопол. Той му съобщава, че филипополският магистър Лъв Мелисин използва отсъствието на Василий ІІ и тръгнал за Цариград да се обяви за император. Кондостефан съобщава това на Василий. Зонара (виантийски историк) преиначава историята във византийска полза, измисля, че Кондостефан от завист сам наумил да отпрати императора, завиждайки му, че ако превземе Триадица, славата му ще измести значението на всички пълководци. Василий ІІ лесно повярвал на дезинформацията – ударите в гърба от разни пълководци, магистри и прочие по императорите са неизброими. И тръгва обратно, зарязвайки Триадица.
Удря часът на цар Самуил.
Проходите са завардени по модела отпреди повече от двеста години от кан Крум. Споменатият Лъв Геометър заревава с кървави сълзи: „Пропаднете мрачни планини! Пропаднете недостъпни скали! Там, където лъвът се уплаши да излезе срещу сърните! Истърът (т. е. България) грабна венеца на Рим!"
Неотразимият фалшификатор Зонара се опитва да изопачи действителността и пише глупости, като че всичко станало случайно - страхливите българи били избягали по върховете и хълмовете, „като нямаше смелост да се съпротивляват на гръцката войска".
И сега още по-плитка измислица – видели българите, че римляните се връщали и си помислили, че бягат. От кого?! Зонара не може безкрай да лъже и признава с половин уста: „И като слезе внезапно от хълмовете, Самуил уплаши римляните и те започнаха наистина да бягат. И превзе становете и царската кортина и всички царски одежди, които бяха в нея. Царят едва се спаси като избяга късно вечерта към Филипополис".
Лъв Дякон, който съпровожда от самото начало Василий ІІ, е по-откровен: почти цялата византийска конница била унищожена, както и голямата част от пехотата. Обозът изцяло попаднал в български ръце – продоволствия и злато. Взети били и множество пленници.
Яхия Антиохски ни е оставил и точния ден на голямата битка – 17 август 986 г.
Особено ценни редове е оставил и Матей Едески: „Българският цар взел връх и обърнал в бяг войската на Василий чак до Цариград. Българите откарали от тях грамадна плячка и множество пленници. Василий цял опозорен се върнал в столицата си".

Името "Траянови врата" се появява много по-късно. За пръв път го споменава хронистът Антониус Бонфиниус, описал Първия поход на полско-унгарския крал Владислав III Ягело срещу османците в 1443 г. По време на турското робство често наричат планинския проход "Кападжик дервент", което в пряк превод означава "Проход-врата". Това е така, защото древната порта от римско време чак до ХIХ в. е запазена до 18 м височина
 

В края на Средновековието проходът губи значение и крепостта "Траянови врата" е изоставена. Стените се рушат, а останките се използват от местното население за строителство.Въпреки това проходът винаги е имал стратегическо значение и е играел ключова роля през вековете. И до днес проходът продължава да служи на хората.  Днес  жителите на близкия Ихтиман са решили да реставрират руините в живописната местност и свързаната с тях вълнуваща история. Това ще се случи със спечелен европейски проект на стойност 4.2 млн. лв. И именно развитието на културния туризъм ще даде нов живот на старата крепост "Траянови врата".
 

Сражението от 1371 г.

Освен с битката от 986 г., ключовата крепост е известна с още едно важно сражение. През есента на 1371 г. османците предприемат първото си настъпление срещу Търновска България. То е насочено отново към София и именно при "Траянови врата" българите дават голямо сражение. Тук те не успяват да спрат нашествениците, но това става няколко дни по-късно близо до героичната крепост Урвич в пролома на река Искър.

www.bgnow.eu,desant..net, http://novosianie.com,




Гласувай:
3
0



1. didanov - легенда за ТРАЯНОВИ ВРАТА
13.09.2015 23:55
Живял някога по нашите земи един цар - Траян. Цар като цар, но имал кози уши. Затова измислил царските корони - да скриват ушите а и друго, ако не е, както трябва.

Никой не знаел за тайната му - само бръснарите, които го бръснели веднъж в годината Но те не можели да кажат на никого, защото докато излязат от царския дворец, падали посечени от невидима сабя. Мнозина погинали така. А цар Траян живял дълго, без никой да узнае за ушите му, скрити под короната.

Веднъж отишло да го обръсне едно младо момче, едничък син на майка си. Седнал царят на стола, а момчето го погледнало и се засмяло.

- Защо се смееш, момче? - попитал царят.

- Досега не съм виждал такива уши, та ми е смешно. Като коза си в главата.

- Ако кажеш на някого какво си видял, ще ти отрежа езика - заканил се цар Траян. - Досега нито един бръснар не е излязъл жив оттук.

Уплашило се момчето и замолило за пощада. Казало, че е единствената опора на майка си и се заклело, че нищо никому и никога няма да каже. И удържало на думата си, ама започнало да вехне от непозната болест. Тогава една баба го научила какво да направи:

- Ако имаш някаква мъка, която никому не можеш да довериш, изкопай една дупка и там я кажи. Като направиш така, ще ти олекне, ще оздравееш и никой няма да узнае тайната ти.

Така и сторило момчето. Отишло в планината, изкопало дупка и три пъти викнало в нея:

- Цар Траян има кози уши! Цар Траян има кози уши! Цар Траян има кози уши!

На мястото израсъл клен, от който хората започнали да си правят кавали. Но щом направели кавал и засвирели с него, той проговарял: "Цар Траян има кози уши!"

Една вечер самият цар Траян излязъл на разходка с кон из планината. Навсякъде видял стада и овчари, които свирели на кавали. Заслушал се в свирнята им и дочул ясно: "Цар Траян има кози уши!"

Стреснал се! Как така тези кавали нареждат за него! Накарал един от придружвачите си да отсече от тоя клен. Отсякъл царедворецът дърво, направил набързо кавал и сам царят надул да свири. Щом докоснал с устни кавала, чул го да изговаря: "Цар Траян има кози уши!"

Заплакал царят от мъка, че цял свят ще научи за недъга му. Чул господ горестния плач и му дожаляло за несретника. И за да го избави от насмешки и подигварки, господ склопил планината на това място и направил врата, на която цар Траян оставил да пазят стражници, да не пускат никого ни да влиза, ни да излиза от държавата му. Та така да не се разнесе тайната му по други страни.

Много векове изминали оттогава, ала мястото Траянови врата стои до днес и напомня за чудния цар Траян, който имал кози уши.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2349780
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5811
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?