Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2015 07:00 - Злият гений на Европа - цар Фердинанд и Балканската война
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 9484 Коментари: 20 Гласове:
3

Последна промяна: 08.10.2015 20:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Учителят (Петър Дънов) живя между българския народ, когато управляваше династията на Кобургите. Една от най-големите грешки на Стефан Стамболов бе, че отиде в Европа и измъкна от един вертеп, от едно кабаре Фердинанд и го доведе, та го направи княз на България. И от тук започна цялата трагедия на българския народ след освобождаването му от турско робство чрез Русия. По този случай Учителят каза:“Фердинанд води много тесногръда политика. Изхожда от личната си политика и амбиция. Иска целият свят да загине, но да я осъществи. Той е много лош гений. Където стъпи и където отиде – никой не прокопсва. Това е злият гений на Европа, дошъл в България.“ Ние съвременниците на тази епоха проверихме, че думите на Учителя са верни.

Балканската война се водеше за обединението на българските земи, раделени от Берлинския конгрес. България имаше помощта и съдействието на Небето. Всемировият Учител беше дошъл да работи между българите в границите на Сан-Стефанска България. И България имаше всички условия да се обедини. Но Фердинанд проигра всичко. Защо ли? Ще ви обясня:

На 5 октомври 1912 година България и Гърция обявяват война на Турция. А на 7 октомври Сърбия също обяви война на Турция. На 18 октомври българските войски преминват успешно границата. До 25 октомври 1912година е превзет Лозенград, но поради груба грешка на командуването спират настъплението и турците се укрепват в Люлебургас. От 27 до 31 октомври войските настъпват и на 1-2 ноември са превзети турските позиции. Но отново по вина на командването се спира преследването. На 8 ноември 1912година българските войски се устремяват към Чаталджа и на 12 ноември пристигат и застават срещу укрепениете турски позиции. На 11 номеври турското правителство се обръща с телеграма към Фердинанд за сключване на примирие и предварителен мир. Турция иска мир. Фердинанд укрива предложението. Учителят изпраща да се съобщи на Фердинанд да приеме мира. Но Фердинанд отказва и заповядва да се атакуват турските позиции на Чаталджа на 17 ноември. Атаката завършва без успех с 1486 убити, 1400 безследно изчезнали, 13 000 ранени и 1600 починали от холера. На следващият ден след отхвърлянето на мира, на фронта избухва холерата, която посича със смъртоносната си коса българските войски. От хлера са загинали 75% от жертвите на войната. Злият гений на Европа Фердинанд действуваше срещу българският народ. Избухването на холерата не бе случайно явление. Имаше причина за нея – това бе отказът да се приеме мира. Ако беше приет мирът, България щеше да получи земите на Сан-Стефанска България и щяха да се избегнат хилядите жертви и последващите трагични събития за нея. На 20 ноември 1912 година започват преговори за мир с Турция, но те се прекъсват. Защо?

Федринанд имаше адютант, казваше се генерал Алекси Стоянов. Неговата жена, Мария Стоянова бе последователка на Учителя. Чрез нея и чрез мъжа й, който бе генерал-адютант на Фердинанд се занасяха някои съвети на Учителя – кзаваха се онези неща, които трябваше да се изпълнят. Тя бе придворна дама и имаше личен достъп до Фердинанд и двореца му. Учителят бе казал това, което трябва и трябваше да се изпълни онова, което бе казал. Но не се изпълни.  Тогава в главата на Фердинанд се загнездва една безумна идея – че трябва да влезе като цар в Цариград, тоест Истанбул.  Той нареди да му се построи златна коляска. Бяха приготвени шест чистокръвни коня, които чакаха времето да бъдат впрегнати в каляската и да вкарат с нея Фердинанд като победител. Предадоха за тези неща на Учителя. А Учителят, чрез Мария Стоянова, каза да се предаде на Фердинанд следното:“Аз не виждам тази каляска да влезне в Цариград.“ Предадоха думите на царя, а той отговори:“Аз от ясновидци не вземам съвети!“ злият гений на Европа го тласкаше към катастрофа за България. На 26 октомври 1912 година Одрин е обсаден. На 13 март 1913 година българските войски превзеха Одрин. Паднаха 2354 убити, 13 123 бяха ранени, а 827 – безследно изчезнали. Пленена е 80 000 турска армия на Шукри паша. Общо в Балканската война бяха убити 83 000 българи.

 

На 17 май 1913 година в Лондон се сключва мирен договор, на 30 май се подписва. Според този годовор Турция трябва да предаде всички земи на запад от линията Мидия-Енос, като цяла Одринска Тракия трябваше да се присъедини към България. На българия се оставя малък излаз на Бяло море между реките Марица и Места. Всички смятаха, че Балканската война е приключила. Но нещата се развиха в друга посока съвсем неочаквано. Тогава Учителя каза:“Линията Мидия-Енос е най0хубавото нещо, което Небето им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно море“

 

(по време на ПСВ Антантата няколко пъти пише декларации, с които обещава същите земи по спомената линия при неутралитет на България във войната. В тайният доклад на Н. Генадиев до Фердинанд, също се потвърждава подобна информация при българска ненамеса – тоест имали сме реално много възможности да запазим тези земи (да изпълним Божият план ако щете). Дори по късно - преди края и непосредствено след ВСВ Сталин нееднократно е намеквал, че каквото и да става България не трябва да изтегля войските си от Беломорска Тракия – но регента Б.Филов и впоследствие Г. Димитров и комунистите се не се вслушват и изтеглят войските си)

Но какво стана? Този съвет бе занесен на Фердинанд по същия канал чрез генерал-адютант Алекси Стоянов. Фердинанд пак не послуша. Той тръгна подир политиката на Австро-Унгария и император Франц-Йосиф, след което загуби всичко. Австрия се намеси срещу балканското споразумение за разделяне на Турската империя. Тя искаше да вземе своя пай от нея като задържи Босна и Херцеговина. Учителят тогава каза:“ Австрия наруши Божия план за България и съсипа себе си като империя. Денят Господен е ден на ликвидацията на греховете и страданията.“ Ние сме свидетели, че стана това, което каза Учителят:“Фердинанд вървеше слепешката подир Автрия и българите пострадаха за нищо и никакво за Австрийската империя. По-късно българите нарушиха Божия план, когато им даваха територията западно от линията Мидия-Енос. А те не я взеха, защотот германците им казаха, че това ще бъде само за 6 години и те им повярваха и загубиха условията. Фердинанд не послуша и загуби всичко. И накрая България изгуби условията дадени от Небето. Не послушаха Мировия Учител, а послушаха злия гений на Европа.“

 

Австрийската политика бе завладяла Фердинанд. Злият му гений му подшушна да нападне съюзниците от Балканската война, та чрез сила да си вземе старите територии. Учителят изпрато отново сестра Мария Стоянова да му предаде да не напада съюзниците си, но той не послуша. Думите на Учителят бяха:“ България да не напада съюзниците си. Ако не нападне, ще получи Дедеагач и Кавала и излаз на Бяло море.“ Но Фердинанд не послуша. На 19 май 1913 година Сърбия и Гърция сключват договор срещу България. На 16 юни Фердинанд дава фаталната заповед за настъпление на българските войски срещу съюзниците. Започват драматично развръзки. На 27 юни Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до София. Турция напредва и идва чак до старата си граница. Гърция и Сърбия сключват Букурещкия мирен договор. Румъния взема Южна Добруджа с територия 7527 кв.км. пълен провал – хиляди жертви и разруха за страната. Какво велико страдание и какво велико непослушание към Мировия Учител, който  е на земята и е между българския народ. Учителят каза :“Румъния дойде – нахлу в България да умитвори бесовете. Това бе Божията Воля, но тя не трябваше да взема Добруджа като адвокатски пай, защото това е човешкото. Трябва чиста политика, а не лъжа. За това нарушение Румъния в бъдеще ще плати жестоко. Божиите закони действуват сега и то много бързо.“

Учителят не беше се срещал с Фердинанд. Чрез Мария Стоянова му се задаваха въпросите и чрез нея се занасяха отговорите. Чрез своите хора Фердинанд искаше съвети за предстоящите исторически развръзки през 1912-193 година. Всички съвети бяха занесени, но нито един от тявх не бе изпълнен. Накрая България загуби всичко. Ако го бяха послушали друга щеше да бъде историческата съдба на България.

Коментар – сигурно ще има доста противници на идеята за злият гений на Европа – на мен също ми звучи малко пресилено, може би е по-добре да се каже злият гений на България или че Кобургите имат много тежка натрупана карма, която донасят със себе си в България, но ако не се хващаме за думите, а погледнем разумно можем да обощим:

Предупреждения(пророчества), съвети от Учителят към цар Фердинанд:

 

1.       1.Учителят изпраща да се съобщи на Фердинанд да приеме мира (преди битката на Чаталджа)

 

2.       2. Аз не виждам тази каляска да влезне в Цариград – по повод златната каляска на Фердинанд и мотивите му да влезе в Цариград като цар победител.

3.       3.България да не напада съюзниците си. Ако не нападне, ще получи Дедеагач и Кавала и излаз на Бяло море

 

 

 

Друго важен извод е – имало е условия (дори Небесен или Божий план ако щете) българския народ да се обедини в Сан-Стефанска България и това на първо време е било Балканската война. Цитирам Никола Генадиев от тайният му доклад (1915г.)защо линията Мидия-Енос(а не само Македония) и излаз на Бяло море е толкова важна за България:“ Очевидно е, че ако Тройното съглашение добие надмощие, ако нашите съседи излязат от тая криза с териториално разширение, както излязоха след Балканската война благодарение на нашата непредвидливост, положението на България би било несносно. Нашата политика би трябвало да направи последните усилия, за да се измени в наша полза положението, създадено от Букурещкия договор, и да не допусне да се довърши делото на уединението и унижението на България, предприето на 1913 год. С безспорната зона, с Драма и Кавала, с Балчик и Добрич и с Тракия до Мидия – Енос ако не може да се добие повече от това, България би била един здрав, самостоятелен организъм, който скоро ще изпревари в напредък съседите си, особено при новите условия след тая война, когато политиката на европейските сили ще се измени до размери, от които всичките не могат днес да се предвидят.“

 

Условия е имало – но са били пропуснати и нарушени – с отказът да се приеме примирието и предварителен мирен договор и нападението над съюзниците ни - тук искам да подчертая дебело – и в двете събития ръката на Фердинанд има решаваща роля – първо укрива турската телеграма за примирие и заповядва атака на укрепената линия Чаталджа и второ дава заповед за нападение над съюзниците ни. Ако Фердинанд беше само генерал командващ армията след такива заповеди отдвана да си е загубил главата, но уви. Но той продължава упорито и през ПСВ да пренбрегва и игнорира съветите на Мировия Учител (подробности в следващ постинг).

А на всички противници на Учителя и неговото учение, които сигурно ще се опитат да омаловажат казаното дотук ще завърша с думите на Алберт Айнщайн:“ Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България.”

 още интересни материали четете на: vselenabg.blogspot.co.at/

 




Гласувай:
3



1. germantiger - ...
25.08.2015 15:12
Учителят... ?!

Този който беше в САЩ, беше другар на антибългарина Георги Димитров, този същия Учител "антиХрист"?

Бих ли могъл да продължа и да се усъмня в неговата руска и американска агентура - без съмнение - ДА, но аз няма да го направя, зщаото не съм вещ и знаещ в темата.

Този същия Учутел обаче или не е знаел или е премълчал, какво именно:

- ЗАЩО СЕ ПРОВАЛЯ АТАКАТА ЧАТАЛДЖА, убеден съм Диданов и ти не знаещ защо... чети ТРИ ТОМА конкретика потрес, мота-мо всичко от генерал, до лейтенант всичко в подробности за руските възпитаници, великата сила и пролива - автора не ти пиша - защото трите тома са ми в познат - български автор, средна въраст, изключителни книги в своята КОНКРЕТИКА И ИЗВОРИ - подобни книги рядко въобще има по света, а аз по света съм чел и чета великото световно.

Сега ще потърся авера и ще ти драсна автора когато се свържа - днес, утре или след още ден - зависи кога ще го намеря
цитирай
2. didanov - здравей тигре
25.08.2015 22:11
знаех си, че ще коментираш,(за което благодаря)- то ако теглим чертата САМО ТИ коментираш в блога ми - останалите или са съвсем съгласни с мен или ги провокирам твърде малко хи-хи... е аз не разполагам с неограничена информация по темата както ти например, за това се опитвам да анализирам каквото имам под ръка, което също не е малко. Ще се радвам да ме светнеш за автора относно Чаталджа.. все пак съм убеден, че както и да го въртим и сучем главната вина в цялата картинка пада именно върху Фердинанд. Не ме интересува дали е германец или руснак, англичанин дори и да беше българин пак бих написал същото за него. Колкото до Учителя,недей с прибързаните заключения, нямаш сериозни аргументи в случая. Интересното в случая е - можеш ли да обориш
, че Фердинанд не е направил това, за което се писа, че не той е давал нужните заповеди? Защотот ако не можеш, то каквото и да кажем няма да промени мнението ми за него. Поздрави.
още нещо - с риск да те ядосам, смятам, че не всичко германско, в случая австрийско е по-хубаво, по-добро, по-умно и струва да се защитава, във всяко стадо си има мърша и в това няма нищо лошо - лошото е, когато мършата е начелото на държавата. По този случай сам бих извил врата на Стамболов за неговото му неразумие да се довери на Кобурга.
цитирай
3. germantiger - ...
26.08.2015 14:14
Аз въобще не мисля, че всичко германско или германоговорящо трябва да се защитава, струва си или е сотйност - не.

Ако говорим за днешните "германци", то те в масата си в много отношения са кал.

Ако говорим за миналото, там също има кал, но великото е в пъти повече, лъжата още повече против германското.

Книгите ми са във Виктор Кордон - 3 тома, вчера привечер в разговор го питах за автора, той каза че е дал книгите ми на човек сериозен с интерес и не са му под ръка да погледне автора, хрумна да потърси в нета автора.

Днес привечер ще му напомня или ще получа отговора.

Тези три тома си заслужават четенето и в тях се разглежда именно предателството при Чаталджа, защото аз така бих го нарекъл.

Нещо повече - ще потърся набрания текст в групата ми към вибокс7 но в коя от над 30 те дискусии и колко страници назад, зщаото текста беше набран от Надежда Бракалова преди години назад е... ще се опитам, а текста е огромен и конкретен
цитирай
4. germantiger - Ти добре си пишеш и на пъстри теми, ...
26.08.2015 14:17
Ти добре си пишеш и на пъстри теми, което е добре за блога ти и те показва разностранен и знаещ.

ЗАБЕЛЯЗЪЛ, ЧЕ МАСАТА ПОТРЕБИТЕЛИ ТУК ЩОКМ ИДЕ РЕЧ ЗА ИСТОРИЯ КОМЕНТИРАТ САМО КОГАТО

- ИДЕ РЕЧ ЗА ТРАКИ

- ЗА ВЕЛИКИ БЪЛГАРИ, които често не са българи

Всичко друго, което е доказано българско, което е от третата българска държава обикновено не ги вълнува или не предизвиква тяхното участие.

С "две думи" - причината не е в теб, ти пишеш добре, разнообразно и с добро за българското.

ЗА ЖАЛОСТ АЗ ОБИКНОВЕНО КОМЕНТИРАМ В КОНТРАПУНКТ И КОГАТО ИМАМ НЕЩО ПРОТИВ В НЕЧИЙ ПОСТИНГ - психологията мисля беше обяснила тази човешка реакция.

За съгласието ми с бол постинги вкл. твои често пропускам да коментирам, което не е добре от моя страна!
цитирай
5. didanov - да смятам ли, че
26.08.2015 18:30
си съгласен с всички некоментирани от теб мои постинги?...ха-ха-ха..успя да ме разсмееш, като само преди час бях опарен от острия ти език... имаш дар слово друже признавам, но не харесваш ли нещо - горко му на човека отсреща ти..напомняш ми в това отношение като че ли на Ботев - страшно да люби и мрази, като случая за мое съжаление не е България, а Германия, но аз нямам проблем с това (виж почнах да те цитирам даже :)
знаеш мнението ми за траките и великите българи, но предпочитам да не парадирам много за това, т.к. тепърва ще се откриват нови доказателства за тези теми, и тогава с удоволствие ще ти представя , но дотогава си оставам..... наивник и мечтател хахаха
цитирай
6. germantiger - ...
27.08.2015 01:32
Трилогията, за която говорихме вчера, се казва „Руската империя срещу България”, а неин автор е Янко Гочев.
http://www.book.store/p57695/ruskata-imperia-sreshtu-bylgaria-komplekt-ot-3-chasti-ianko-gochev.html
Изпратено: 26.08 19:17 От: kordon
Изтрий | Отговор
цитирай
7. germantiger - ...
27.08.2015 02:01
Прегледах набързо 30 страници в една дискусия и 12 страници в друга към групата ми във вибокс7 - не намерих набрания преди година огромен текст от Надежда Бракалова от тези книги - споменах и тя да го потърси в архивите си!

КОНКРЕТИКАТА ЗАЩО ЧАТАЛДЖА СЕ ПРОВАЛЯ И РУСКОТО ПРЕДАТЕЛСТВО НА ЧАСТ ОТ БЪЛГАИРТЕ ТАМ НА ОФИЦЕРИ, ЛИУДЕРИ, ДОРИ ПОЛИТИЦИ - КОНКРЕТИКАТА Е ЧУК
цитирай
8. germantiger - ОБЕЩАНИТЕ ТЕКСТОВЕ
28.08.2015 23:23
ОБИКНОВЕНО ЗА ПОХОДА НА БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА КЪМ ЦАРИГРАД СЕ ОБВИНЯВА ЦАР ФЕРДИНАНД, КАТО ОБЯСНЕНИЯТА СА, че той е главозамаян вече от големите победи и мечтае да се короняса като император на Византия в Цариград.

Посочват се и приготовленията му в тази насока. Оттук и обвиненията, че България изпуска да сключи в този момент изгоден мир. Тези обвинения са основателни, но те НЕ ОТЧИТАТ ПОВЕДЕНИЕТО НА РУСИЯ. Всъщност промяната в нейната политика е един от факторите, които удължават войната. На 22.10/4.Ц.1912 г. Ст. Данев се завръща от Главната квартира в София и има разговор с Неклюдов, който го информира, че СЕГА ВЕЧЕ РУСИЯ ПРЕДОСТАВЯ НА БЪЛГАРИЯ ОДРИН. Два дни по-късно и С. Сазонов повтаря руската позиция. Това е нов момент в руската политика, който засяга поведението на правителството. ДОТОГАВА РУСИЯ Е КАТЕГОРИЧНО ПРОТИВ БЪЛГАРИЯ ДА ВЛАДЕЕ НАЙ-ГОЛЕМИЯ ГРАД В ИЗТОЧНА ТРАКИЯ. Така Русия одобрява разширение на България извън санстефанските й предели в Източна Тракия с гр. Одрин. ПОСЛЕДИЦАТА Е, че правителството ПРЕКРАТЯВА ОБСЪЖДАНЕТО НА ВЪПРОСА ЗА НАМЕСАТА НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ до прекратяване на войната. С други думи, РУСКАТА ДИПЛОМАТИЧЕСКА ИНИЦИАТИВА СПРЯМО ОДРИН ПОПРЕЧВА ДА СЕ СКЛЮЧИ ПРИМИРИЕ малко след 22.10/4.11.1912 г. ТОВА Е ЧАСТ ОТ ПЛАНА НА РУСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ ДА ГАРАНТИРА ИНТЕРЕСИТЕ СИ В РАЙОНА НА ПРОЛИВИТЕ. С руската отстъпка българската войска трябва да пренасочи усилията си към непревземаемия според всички военни специалисти тогава Одрин, а не към Цариград. ЗА РАЗЛИКА ОТ ФЕРДИНАНД, който в името на византийските си мечти ТРЪГВА ПРОТИВ ИНТЕРЕСИТЕ НА РУСИЯ по въпроса за Цариград и Проливите, ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗАЩИТАВА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ. Мнозинството от МИНИСТРИТЕ РУСОФИЛИ СА ПРОТИВ ЗАВЗЕМАНЕТО НА ТУРСКАТА СТОЛИЦА. СТ. ДАНЕВ например е склонен да допусне българската й военна окупация като хипотеза, СЛЕД КОЕТО ЦАРИГРАД ДА БЪДЕ ПОДАРЕН НА РУСИЯ. Поведението му е осъдително и доказва, че той САМО ФОРМАЛНО Е БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИК, защото в действителност защитава руските интереси.

И с него, и без него Русия е готова да брани интересите си в Проливите, ако трябва, и с военна сила. Затова, когато българската армия стига до Чаталджа (последната турска укрепена линия преди Цариград), РУСИЯ ЗАПЛАШВА, ЧЕ ЩЕ ПРАТИ СВОИ ВОЙСКИ НА ЗЛАТНИЯ РОГ. Заплахата е РЕАЛНА И ЗАПОЧВА ДА СЕ ИЗПЪЛНЯВА. На 30.10.1912 г. българският военен аташе в Петербург докладва в София, че руското Главно командване задържа подлежащите на уволнение войници, подготвя се за мобилизация, подготвя за експедиция част от Черноморския флот. Скоро в Босфора влизат руският броненосец "Ростислав", крайцерът "Кагул" и транспортният параход "Саратов".

Така част от РУСКИЯ ЧЕРНОМОРСКИ ФЛОТ ЗАЕМА ПОЗИЦИЯ, ЗА ДА ОТБРАНЯВА ЦАРИГРАД ОТ БЪЛГАРСКО НАПАДЕНИЕ В ЗАЩИТА НА СУВЕРЕННИТЕ ПРАВА НА 5-ВЕКОВНИЯ БЪЛГАРСКИ ПОРОБИТЕЛ - ТУРСКИЯ СУЛТАН МЕХМЕД V. РАЗМИНАВАНЕТО МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ИНТЕРЕСИ И ТЕЗИ НА ИМПЕРСКА РУСИЯ Е ПЪЛНО.

Навлизането на бойни кораби на Русия и на други Велики сили в Проливите раздвижва турската дипломация. С руско посредничество, след като Силите не реагират на молбите, на 29.10.1912 г. великият везир Кямил паша изпраща телеграма до Фердинанд, в която моли за примирие. ФЕРДИНАНД Е "НЕПРИЯТНО ИЗНЕНАДАН И ДЪЛБОКО ОПЕЧАЛЕН" от постъпката на великия везир и ЗАБРАНЯВА НА ИВ. ГЕШОВ да съобщи молбата на съюзниците, ПРЕДИ ДА СЕ ПОСЪВЕТВА С ОФИЦЕРИТЕ ОТ ВИСШЕТО КОМАНДВАНЕ. БЪЛГАРСКИЯТ ЦАР Е УБЕДЕН, ЧЕ ТОВА Е ТУРСКА МАНЕВРА, КОЯТО ЦЕЛИ ПЕЧЕЛЕНЕ НА ВРЕМЕ. Византийските му мечти го тласкат към Цариград. Българският отговор на турската молба за примирие е атаката при Чаталджа. Тя е силно критикувана с оглед политическата и военната й необходимост. ПРЕДПРИЕТА Е БЕЗ ЗНАНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, което обсъжда вече мнения със съюзниците относно условията, които да се предявят на Турция. Оттук важността на тази атака. ЗА ПЪРВИ ПЪТ Е НАЛИЦЕ ЯСНО РАЗМИНАВАНЕ МЕЖДУ ОТГОВОРНИТЕ ФАТОРИ В УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАНАТА - ГК И ПРАВИТЕЛСТВОТО. Едва на 2/15.11.1912 г. Фердинанд е "разрешил" на Ив. Гешов да се разгласи турската молба. Правителството е против нея, но се примирява пред решението на царя и Главна квартира. Ив. Гешов не я спира, макар че има това право, ЗАЩОТО РАЗЧИТА ДА ИЗВЛЕЧЕ ПОЛИТИЧЕСКИ УСПЕХ ПРИ ПРОБИВ В ТУРСКАТА ОТБРАНА. Поведението му обаче по-скоро е бягство от отговорност.

От 31.10.1912 г. ген. Р. Димитриев поема командването на съединените 1-ва и 3-та армии пред Чаталджа. Това е несполучли¬во решение, защото един краен русофил трябва да атакува последната турска отбранителна линия пред Цариград, където Русия ка¬тегорично е забранила на българите да влизат. По негово настояване самата атака е отложена с 3 дни, което е фатален срок. Подготовката е умишлено забавена. Липсва планомерна дълга подготовка. План за атака не е изработен. Разузнаването е много лошо. Местността не е проучена. Обектите за атака и участъците за действия не се знаят. След като ГК няма план за атака, ген. Р. Димитриев е трябвало да го изработи. Но той само се съвещава с ген. В. Кутинчев и изработва единствено обща идея, но не и план за атака. Пагубна се оказва и липсата на щаб на Съединените армии. Фактически командващият сам ръководи операцията. Самият ген. Р. Димитриев не е голям привърженик на атаката, която до голяма степен му е наложена от царя и помощник-главнокомандващия ген. М. Савов.

При подготовката на атаката ген. Р. Димитриев допуска много грешки.Той има подръка две армии и общо 8 дивизии. Решава да атакува с 4 дивизии и то с по две от всяка армия. Това е първият ешелон. Останалите 4 дивизии остават в резерв. Оперативното построение на войските е погрешно. Те са равномерно разпределени по целия фронт, дълъг 25 км. Липсва идея за пробив в турската отбрана. Така разпределени, българските войски не могат да нанесат решителен удар на тесен участък. Атаката прилича на голяма приливна вълна с еднаква ударна сила по целия фронт, която се разбива в турското укрепление. Всъщност ген. Р. Димитриев не атакува, осъществява рекогносцировка (разузнаване) с бой.

Не е уредено и взаимодействието между родовете войски, особено между пехотата и артилерията, както и между отделните армии. Българите не разполагат с тежка артилерия, с каквато флангове. Българската артилерия не е добре позиционирана и в много случаи огънят й е неефективен.

Още първия ден на атаката на Чаталджа (4.11.1912 г.) с действията си артилерията показва, че не всичко при нея е в ред. "Случаен огън" на българските батареи коси българската пехота. Батареите на 3-та дивизия обстрелват 1/9 бригада, която настъпва срещу турските укрепления, защото според официалната теза я взема за отстъпваща турска пехота. Дивизиите настъпва на широк фронт и ефектът от удара им е доста слаб. Цели роти гинат в долове, урви, блата, езера и реки. Атакуват се бетонни фортове и то само с полска артилерия, което е безумство.

Още при първите неблагоприятни донесения ген. Р. Димитриев се разколебава и започва да издава заповеди, в които личи намерението му да отложи атаките. Това колебание е необяснимо за иначе енергичния генерал и се обяснява само с крайното му русофилство, т. е. то е политически целесъобразно с оглед руската воля да не достигат българите до Цариград. Разколебан след първия ден от атаката, ген. Р. Димитриев оставя войските ни в много неизгодно положение за атака под удара на действащата турска артилерия и пушечния огън на турските корпуси. Някои дружини и полкове даже не са изведени от турския обстрел, за да се подготвят да продължат атаката. След края на атаката в първия ден ген. Р. Димитриев предлага на ген. М. Савов да поеме команд¬ването. Мисли даже да се откаже от операцията и да я отложи за следващата пролет.

Въпреки всички неблагоприятни фактори има и успехи. На втория ден (5.11.1912 г.) два български полка завземат турските укрепления и разкъсват в много тесен участък Чаталджанската линия. Най-голям успех извоюва "холерният" 29-и Ямболски полк. Две дружини, командвани от доблестните български офицери кап. Д. Пирузев и майор В. Панайотов, атакуват "на нож" с изненада и завземат турския форт Илери табия. Това означава вклиняване в главната турска позиция във важен неин пункт. Успехът на ямболци не е развит по наша вина. Щабът на 3-та дивизия късно разбира за случилото се, а отгоре на това не взема необходимите мерки. 29-и полк получава помощ само от една дружина, но и тя не отива, защото командирът й - майор К. Радушев, не изпълнява заповедта на командира на полка полк. Кр. Златарев, което си е военно престъпление, останало впоследствие ненаказано.

Турците получават време да преодолеят временната паника, да контраатакуват и да насочат концентричен огън на всички близки батареи срещу завзетия от българите форт. Следва нов "случаен огън" на българската артилерия, пак по своите войници. Концентричният турско-български огън срещу ямболци води до неуспеха им в техния опит да запазят форта. Оттеглят се и понасят много жертви. Убити са двамата командири кап. Д. Пирузев и майор В. Панайотов, а полк. Кр. Златарев е тежко ранен.

Честите грешки на българските батареи, които обстрелват нашите войници при атаката на Чаталджа, са една загадка. Обикновено те се обясняват с лошото време и лошата свръзка. Ямбол¬ци са обстрелвани необикновено сполучливо и попаденията на българските батареи са много точни, въпреки че стрелят по пред¬полагаеми цели. Това означава, че хипотезата за обстрел по политическа необходимост не е изключена. Пак русофилството пречи на българската войска да постигне голяма победа. Артилерията ни при Чаталджа се командва от командири на дивизия, а не на бригади и полкове. Впечатление прави слабият ефект от артилерийския огън и въобще слабите успехи на 3-та пехотна дивизия в атаката, част от която е и 29-и пехотен полк. Вина за неуспехите й носи нейният командир ген. Ив. Сарафов. Той допуска лошо ръководство в управлението на артилерийския огън. Нейните батареи стрелят по своя инициатива, т. е. фактически сами. Освен това позициите им не са сполучливо избрани. Те са твърде далече от бойната линия, което ограничава силно ефекта от обстрела им. Ген. Ив. Сарафов не изпълнява заповедта да премести цялата си артилерия напред. Оправдава се с гъстата мъгла, дъжда, холерата и прибързаната атака. Затова втория ден от атаката батареите му остават на позициите от предния ден.

Има и други факти, които показват, че той не желае решителния успех. Той и бригадните му командири са много далече от бойната линия. Това поведение не е характерно за българските офицери по това време. Младите офицери в 3-та дивизия, за разлика от тях, са в челото на атакуващите пехотни вериги, поради което дават много жертви. Дори командирът на 3-ти турски корпус Махмуд Мухтар паша им дава пример. Той е ранен от ямболци на 200 крачки от позицията им.

Ген. Ив. Сарафов и бригадните му командири обаче са нерешителни, неинициативни и им липсва всякаква настоятелност в боевете. Първия ден на 4 пъти ген. Ив. Сарафов получава заповед да действа по-енергично. Той дори не установяват тясна връзка със съседните на дивизията части, нито привличат резерви, за да раз¬вият успеха на ямболци.

Действията на 3-та пехотна дивизия в атаката при Чаталджа са неуспешни и крайно неефективни. Нейният неуспех е решителен за провала на цялата атака.

Причините за това се обясняват с биографията на ген. Ив. Сарафов. Той е БРАТ НА ДИПЛОМАТА М. САРАФОВ, КОЙТО ПО УБЕЖДЕНИЕ Е КРАЕН РУСОФИЛ и член на партията на Др. Цанков и Ст. Да-нев. Ив. Сарафов е бивш опълченец, възпитаник на Одеското пе¬хотно военно училище и командир на 8-и пехотен приморски полк в Сръбско-българската война. Важен момент в биографията му е НЕГОВОТО УЧАСТИЕ В ПРЕВРАТА СРЕЩУ БАТЕНБЕРГ ПРЕЗ 1886 Г., ЗАРАДИ КОЕТО СПРАВЕДЛИВО Е УВОЛНЕН ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ. През 1886 г. е един от малцината офицерите, които заговорничат срещу регентството и посрещат с отворени обятия антибългарската дейност на ген. Н. Каулбарс. ТОЙ Е ЕДИН ОТ ОФИЦЕРИТЕ РУСОФИЛИ, КОИТО ЕМИГРИРАТ В РУСИЯ, и чак до 1898 г. СЛУЖИ В РУСКАТА АРМИЯ.

Ето на такова руско оръдие, чиято биография много прилича на тази на ген. Р. Димитриев, е поверено командването на 3-та дивизия в Балканската война. ТАКА ЧЕ В "СЛУЧАЙНИЯ ОГЪН" НА АРТИЛЕРИЯТА НА 3-ТА ДИВИЗИЯ ПРИ ЧАТАЛДЖА НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО. Това всъщност е РУСОФИЛСКИЯТ ОГЪН СРЕЩУ ХРАБРИТЕ БЪЛГАРСКИ ВОЙНИЦИ. Той поразява не само 29-и пехотен полк, но и 4-ти Плевенски полк от съседната 9-а пехотна дивизия. Когато първия ден от атаката 1/9 бригада (4-ти и 17-и пехотен полк) достига на около 300 м турското укрепление № 7 и се подготвя за удар, артилерията на 3-та дивизия ги обстрелва и полковете отстъпват. После пак настъпват, но получават заповед да се окопаят на около 300 м от укрепленията. 4-ти полк го завзема, но той така и не успява да се закрепи, защото му пречат умишлено.

Не по-различно от това на ген. Ив. Сарафов е поведението на ген. Р. Димитриев. Той няма смелост да поеме рисковете да води един решителен бой. Не успява да изразходва правилно силите, с които разполага. Атакува в Скобелев дух без необходима подготовка и добро артилерийско покритие, с което излага българската пехота на убийствения турски пехотен, картечен и артилерийски огън. На 5.11.1912 г. твърде рано следобед прекратява атаката и нарежда отстъпление на изходни позиции. Той не вкарва в боя втория ешелон войски. Големи български сили не влизат въобще в сражение. В 3-та армия има например цели 6 бригади, които са достатъчни, за да развият успеха в дълбочина на 29-и полк. Ген. Р. Димитриев не дава обаче такава заповед. Фактически вто¬рият ешелон войски бездейства по негова вина.

Той се оправдава, че е прекратил атаката, за да се спаси българската армия от катастрофа и едва ли не от състрадание към българските войници, виждайки големите им загуби. Това е оправдание, което не издържа критика. Песимистичните му донесения са умишлено разкрасени в тъмни краски. Зад тях се крие слабостта на един офицер русофил, иначе енергичен, но много нерешителен тогава, когато трябва да воюва за България, просто защото Русия е против осъществяването на българския пробив при Чаталджа и влизането на български войски в Цариград. Следователно за неуспеха на атаката при Чаталджа сред многото фактори (умора, изтощение на войските, холера, лош превоз на храни и боеприпаси) трябва да се добави още един - поведението на офицерите русофили. От тях 100% за неуспеха вина носи ген. Р. Димитриев, тъй като той е фактически ръководител на атаката. Осъдително от българска гледна точка е поведението и на неговия подчинен - на ген. Ив. Сарафов.

СЛЕД НЕУСПЕХА ЦАР ФЕРДИНАНД ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПРОГОВАРЯ ЗА ПАГУБНАТА ДЕЙНОСТ НА ТЕЗИ "РУСКИ ОРЪДИЯ" Р. ДИМИТРИЕВ И ИВ. САРАФОВ, "КАТО ИЗГУБИЛИ УМИШЛЕНО СРАЖЕНИЕТО".75 ТОВА Е КАЗАНО ОТ ЦАРЯ В ИЗБЛИК НА ГНЯВ, ЧЕ СЕ ПРОВАЛЯ ВИЗАНТИЙСКАТА МУ МЕЧТА. ВЪПРЕКИ ТОВА ЦАРЯТ КАЗВА ЖЕСТОКАТА ИСТИНА.

РЕШАВАЩА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НЕУСПЕХ Е РОЛЯТА НА ГЕН. Р. ДИМИТРИЕВ. Действителното положение на войските ни не е така катастрофално, както той го рисува. По странични донесения, постъпили особено от 1-ва армия, в Главната квартира се убеждават, че командващият Съединените армии пресилва нещата. Това признава дори неговият съпартиец Ст. Данев, който с шифрована телеграма от 9.11.1912 г. до министъра на външните работи заявява: "...B действителност положението не е толкова влошено, ако и да е вярно, че първата ни армия е доста пострадала."76

Ген. Р. Димитриев се оправдава и с холерата в българската армия. За нея вина носи обаче русофилското правителство, което година по-рано, под предлог че няма пари, се отказва от "санитарен кредит" на стойност 2 млн. лв. Тъкмо поради това при Чаталджа лекарствата срещу холерата не достигат или просто липсват. Когато се посочва това оправдание, не трябва да се забравя и фактът, че от холерата страдат и турските войници. Техните загуби са 15 000-20 000 души и са доста по-големи от нашите. Българските загуби вследствие на холерата (болни и починали) не надвишават 1/6 от целия личен състав на българските войски при Чаталджа. По-големи са пораженията от холерата върху настъпателния дух на българските войници.

Поведението на ген. Р. Димитриев е критикувано сериозна от българските военни специалисти. Дори ген. Ив. Фичев - началник-щаб на Българската армия, през Балканската война го обвинява, и то с доста сериозни аргументи. Ген. Ив. Фичев обвинява ген.P. Димитриев, че искал да насочва военните действия, малко се грижел за армията си и "настоявал да вървим напред и решително напред". При Чаталджа обаче му липсва въобще кураж да продължи атаката и доразвие временните успехи. Според ген. Ив. Фичев Р. Димитриев "нито се погрижва да подготви действията си, нито е ориентиран върху действителната обстановка, нито се съобразява с директивите на ЩДА (Щаба на действащата армия -б. а.), нито се погрижва да организира тила си, за да удовлетвори навреме материалните нужди на армията си".77

Не по-различно е схващането на ген. Ст. Нерезов, който за неуспеха на атаката обвинява лично ген. Р. Димитриев. Според него на втория й ден турците са били започнали вече своето отстъпление и "още малко усилие и победата щеше да бъде наша". Вместо да усили бойните части от своите резерви, той изпраща на царя телеграма, в която иска помощ от три пресни дивизии,каквито притежава подръка, или "да ми се разреши да отстъпим". ЩДА не е добре запознат с обстановката и няма свободни дивизии. Затова разрешава отстъпление, убеден, че "катастрофата", за която говори ген. Р. Димитриев, наистина съществува. Изводът на ген. Ст. Нерезов е, че "атаката на Чаталджанската позиция не успя по вина на командващия съединените армии ген. Р. Димитриев"»78

На съвестта на русофила ген. Р. Димитриев остават да тежат българските загуби при Чаталджа - 17 500 души, от които 1480 убити, 1410 изчезнали, 1600 умрели от болести и рани и около 1300 ранени.79 ВИНАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ОФИЦЕРИ РУСОФИЛИ СЕ ДОКАЗВА ДОРИ ОТ ФРЕНСКИ ЖУРНАЛИСТИ КОРЕСПОНДЕНТИ ПО ВРЕМЕ НА БОЕВЕТЕ, КАТО КОРЕСПОНДЕНТА НА В. "ИЛЮСТРАСИОН", И ОТ ФРЕНСКИ ПОЛИТИЦИ КАТО Г. АНОТО, КОЙТО ПО ПОВОД НЕУСПЕХА НА БЪЛГАРСКИЯ ПОХОД КЪМ ЦАРИГРАД ПИШЕ: "...РУСИЯ ПЪРВА СЕ ИЗПРЕЧИ НА УСПЕХА НА СОБСТВЕНИТЕ СИ ДЕЦА, А ТОЗИ ПЪТ НЕ ДРУГ, А ТЯ СПРЯ СЛАВЯНСКИТЕ ВОЙСКИ ПРИ САН СТЕФАНО."80 Всъщност изпълнява се заканата на С. Сазонов, който в края на 1912 г. заявява: "...НИЕ НЯМА ДА ДОПУСНЕМ да се промени статуквото в Провлаците. НА БОСФОРА МОГАТ ДА БЪДАТ ИЛИ ТУРЦИТЕ, ИЛИ НИЕ."81 Чрез своите оръдия в българска военна униформа Русия не допуска влизането на български войски в Цариград.

След неуспеха на атаката при Чаталджа българското правителство отново взема инициативата. Под влияние на несполуката молбата на Турция е приета. На 12.11.1912 г. започват преговори за примирие. Турците обаче са вече по-неотстъпчиви, защото се считат за победители при Чаталджа. След руски дипломатически натиск, упражнен лично от посланика в Цариград М. фон Гирс, на 20.11.1912 г. между България, Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга, е подписано примирието. С него завършва първият етап от войната.

Русия съдейства за сключването му. С акта от 20.11.1912 г. тя узаконява отказа на България от претенциите й спрямо Цариград, т. е. ГАРАНТИРА ЗАЩИТАТА НА СВОИТЕ ИНТЕРЕСИ ТАМ. Освен това последица от примирието е стартът на мирните преговори. Налагайки примирието, РУСИЯ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА СЪЮЗНИЦИТЕ НИ - СЪРБИЯ, ГЪРЦИЯ И РУМЪНИЯ, ДА ПРЕДЯВЯТ СВОИТЕ ПРЕТЕНЦИИ КЪМ НАС.

Всъщност в първия етап от войната бляскавите български военни победи не могат да компенсират слабостите на българската политика и дипломация, защото точно по това време възникват първите пукнатини в балканския съюз и първите противоречия между България и съюзниците й. Задействат се заложените в договорите с тях бомби със закъснител, които заплашват да взривят съюза. Освен това Румъния за първи път издига претенции към България за промяна на добруджанската граница. Подробното проследяване на конфликтите на България със Сърбия, Гърция и Румъния е извън нашата тема. Важно е обаче да се проследят поведението на българското правителство и отношението на Русия.

Сръбско-българските спорове възникват поради сръбските претенции към Македония, върху които договорът от 29.02.1912 г. не поставя рамка. С Окръжното на Н. Пашич от 15.09.1912 г. Сърбия обявява, че ще търси нова граница в Македония, и започва да работи по този въпрос в столиците на Великите сили. "Страшният смисъл на инструкцията от 15.09.1912 г. се състои в това - пише руския граф П. Милюков по-късно, - че подир 6 и половина месеца от подписването на формалното съглашение за раздялата на Македония и три седмици преди започването на войната против Турция, СРЪБСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ ЗАПОЧВА ДА ПОДГОТВЯ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДЪРЖАВИ КЪМ НАРУШЕНИЕ НА ДОГОВОРА."82 Още преди обявяването на войната на 5.10.1912 г. СЪРБИЯ ДЕЛЕГИРА В ПЕТЕРБУРГ проф. Р. Кошутич, за да "осветлява" руското обществено мнение в духа на тайната инструкция на Н. Пашич. Ясно е, че Сърбия е подписала договора с България, за да не го изпълни, и, естествено, с мисията на Р. Кошутич ЗАПОЧВА ДА ОБРАБОТВА РУСИЯ НА СВОЯ СТРАНА. Това означава, че в Белград считат съюзния договор с Бъл¬гария за обикновен къс хартия, а не за валиден двустранен международноправен акт.

Тази теза се потвърждава от факта, че в манифеста на сръбския крал Петър за обявяване на войната се споменава гр. Прилеп, който е в безспорната зона.

РУСКАТА ПОМОЩ ЗА СЪРБИТЕ В МАКЕДОНИЯ ПРОЛИЧАВА ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА ВОЙНАТА. На 11.10.1912 г. турската армия на Фехти паша е разбита при Куманово и възниква заплаха за падането на Скопие в сръбски ръце. Тогава се намесва руският генерален консул в града А. Калмиков, който взема инициативата в свои ръце, за да предаде града на сърбите. Влиянието му е толкова силно, че ДРУГИТЕ КОНСУЛИ НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ НЕ СМЕЯТ ДА МУ ПРОТИВОДЕЙСТВАТ, а валията Галиб паша открито му съдейства. Калмиков успешно действа като омиротворител между християните и мюсюлманите в града. Посещава дори затвора и освобождава християни българи и сърбомани. Те ТРЯБВА ДА ПОВЯРВАТ в "освободителната" мисия на Русия. След това Калмиков предлага на турците да идат при сръбската армия и да преговарят за предаването на града. Те приемат, излъчват своя делегация и тръгват на преговори, като той и консулите на Силите ги съпровождат. Така Калмиков успешно ИЗИГРАВА ОСВОБОДИТЕЛНАТА си роля. ТОЙ ПОДАРЯВА гр. Скопие на сърбите, които на 13.10.1912 г. влизат без бой в града, начело с престолонаследника Александър. За "ЗАВЗЕМАНЕТО" НА СКОПИЕ крал Петър е поздравен лично от Николай I с телеграма. По този начин РУСКИЯТ ИМПЕРАТОР ДЕМОНСТРИРА ПРОСРЪБСКИТЕ СИ ПРИСТРАСТИЯ И ПОДСКАЗВА КАКЪВ „БЕЗПРИСТРАСТЕН" АРБИТЪР ЩЕ БЪДЕ. В знак на благодарност за услугата от страна на Русия в Скопие ПЪРВИ ВЛИЗА СРЪБСКИЯТ ПОЛК, ЧИЙТО ШЕФ Е САМИЯТ РУСКИ ИМПЕРАТОР. Подобна на А. Калмиков роля в полза на сърбите играят консулите Емилянов в Призрен и Удинцев в Митровица.
ТОВА Е НАЧАЛОТО НА СРЪБСКАТА ОКУПАЦИЯ НА МАКЕДОНИЯ, КОЯТО ЗАПОЧВА С НЕОЦЕНИМАТА ДИПЛОМАТИЧЕСКА ПОМОЩ НА РУСИЯ. След като имат руска подкрепа още в началото на тази окупация, сърбите започват да работят в духа на инструкциите на Н. Пашич от...”

Източник: Янко Гочев „Руската империя срещу България”
Курсивът с главни букви е от мен, Н.Б.

"Мистерията около Първа Българска армия по време на Междусъюзническата война

Българската военна история е изпълнена със славни страници,пропити от величави военни подвизи.Сред тях достойно място заемат действията на войските ни по време на Междусъюзническата война от 1913г.Както е известно в тази война България не постигна военна победа,но и не допусна чрез победите на своите войски да бъде разгромена и унищожена от нейните врагове.


Първоармейци дават своя военен принос за опазването суверенитета на България.Те участват във войната срещу Турция.През 1912г.громят безпощадно редовните турските войски в боевете в Източна Тракия.Включват се и в Междусъюзническата война. Когато човек чете историите,посветени на тази война,писани след 1944г.остава с впечатление,че действията на българските войски се ограничават едва ли не с тези на 2-ра армия срещу гърците и 4-та армия срещу сърбите.За действията на 1-ва ,3-та и 5-та армии почти не се споменава или се пише мимоходом.

Защо? Нима те са бездействали през войната?

Ако се разровим в архивите,виждаме още нещо странно.Горепосочените армии се разкарват някъде по балканския театър на бойните действия.Техните действия са много непоследователни.Няма общ замисъл за използването им.Използват ги в частни настъпателни действия,но много несъгласувано.Тези армии ту настъпват,ту отстъпват.Сякаш играят някакво хоро,само че кърваво,защото те наистина водят боеве и то такива ,които едва не обръщат хода на войната.Дават и жертви.Понякога не постигат целите си,но въпреки това воюват и нанасят сериозни загуби на противника.Само че българската историография ,,не обича’’тези армии и по някаква лоша традиция ги пренебрегва.В някои ,,истории’’тези армии даже изчезват.

Да се върнем на 1-ва армия.През пролетта на 1913г.тя е съсредоточена в Северозападна България.Войната вече е завършила и войниците чакат демобилизация и връщане по домовете.Бунтовните настроения в тази армия са много силни.Това е една от любимите теми в ,,историите’’,посветени на войната,писани след 1944г.Там надълго и нашироко се говори за миролюбието на българския войник,за милитаризма на управляващата буржоазия и за антивоенната дейност на БРСДП (т.с.).Разказва се и за вътрешните причини за тези бунтове,каквито несъмнено съществуват.Нито дума обаче за външната намеса в тях.А истината е,че в Сърбия са обезпокоени от присъствието на тази голяма военна сила близо до нейните граници.Затова започват умишлено да я разлагат.Просръбски емисари правят всичко възможно да разбунтуват 1-ва армия.Използват благи приказки за ,,братство’’, ,,славянство’’ , ,,православие’’ и т.е.,все познати сръбски лозунги,адресирани към българите,когато сърбите изпитват трудности.Командването на армията обаче се оказва на висота.Със строги мерки то успява да овладее бунтовните настроения във войнишката маса и да не допусне разлагането на армията.Това е залога за бъдещите й успехи.

Първа армия се командва от ген.Васил Кутинчев.Той се проявява в боевете при Лозенград и особено при Бунархисар-Люлебургас.Доста по-умело командва войските си в сравнение с колегата му ,набеден за велик военачалник и измислен от русофилската пропаганда ,,герой’’ген.Радко Димитриев .При това ген.В.Кутинчев се грижи да съхрани офицерския състав и войнишката маса на своята армия.В резултат 1-ва армия дава по-малко жертви от Радкодимитриевата 3-та армия,но постига не по-малко славни от нея победи.

На 16.6.1913г.,когато започва войната Първа армия остава пасивна.Тя не участва в българското настъпление в Македония,предприето със силите само на 2-ра и 4-та армии.Това отговаря на общия замисъл на планираната като наказателна краткосрочна военна акция срещу ,,съюзниците-разбойници’’.Целта е изтикването им от заетите от тях български земи в Македония.Положението на Първа армия се променя,когато започва истинската война.

На 21.6.1913г.,5 дни след началото на войната щабът й получава заповед за настъпление на сръбска територия.Целта е завземането на гр.Княжевац.Оттам след това трябва да се настъпи към Зайчар и Пирот.Задачата е важна,но не неизпълнима.1-ва армия е сила,която плаши сърбите.Пред фронта й те имат слаби сили.Това е т.нар.Тимошка армия,която включва само една непълна и небоеспособна сръбска дивизия (Шумадийска ,2-ри призив).

На 22.6.1913г.частите на 1-ва армия започват настъпателни действия.Те се развиват много успешно.В трудни планински условия българите преминават старопланинските проходи и атакуват смело и решително сръбските погранични части.Сломяват съпротивата им.С удари ,,на нож’’сърбите са разгромени и изтикани назад.На някои участъци българският удар е толкова мощен,че сърбите отстъпват панически и се разбягват.Захвърлят даже оръдията си. На 24.6.1913г.гр.Княжевац е завзет.До тук всичко върви по план.Половината от задачата е изпълнена.Българите са явно по-силни и се задават нови победи за българското оръжие.Заели Княжевац,те временно спират своите атаки и чакат притеглянето на изостаналите назад обози и артилерия. И тук се случва нещо странно,което още не е намерило задълбочено обяснение в българската историография.

Настъпателната операция на Първа армия на сръбска територия е прекратена.От София идва странната заповед за отстъпление (?!) към границата.Тя хвърля в дълбок размисъл щабът на армията и обикновените войници.Те си задават основателно въпросите:защо трябва да отстъпва една армия,която дотук само побеждава?Не е ли по правилно да продължи да настъпва до окончателния разгром на противника?

Да видим кое кара софийските командващи да вземат едно такова решение? Заповедта е издадена от помощник-главнокомандващият ген.Радко Димитриев.Той сочи като мотив за отстъплението румънската заплаха.Но дали тази заплаха е реална? Анализът на ситуацията показва,че това не е така.По това време румънците са мобилизирали войската си и чакат заповед да започнат войната срещу България.

Румъния ни я обявява на 28.6.1913г.Тогава започва румънската интервенция в България,но първо в Южна Добруджа т.е. далеч на североизток от района на действията на Първа армия.

По същото време Северна България е оголена от войски.Има само слаби опълченски и резервистки части,които не са реална бойна сила за румънците.Следователно Северна България не е военно защитена.Това решават да използват румънските войски,за да я окупират и да настъпят към София.Преди това обаче трябва да преодолеят голямо водното препятствие-р.Дунав.Това е сложна задача и не е по силите на всяка армия.Знаем колко трудно се оказва дори прехвърлянето на руските войски през Дунав по време на войната срещу турците през 1877-1878г.На тях им трябват тогава цели 3 месеца,за да подготвят и осъществят форсирането на реката.

Дунав е дълбока и широка река и трудно се пресича без инженерни средства.С такива през 1913г.Румъния фактически не разполага.Помагат руснаците,които осигуряват понтонните мостове за прехвърлянето на румънците в Северна България.

Ген.Радко Димитриев изглежда е сигурен,че румънците ще минат Дунав.Той може да им се противопостави,като вкара в бой българския речен флот (Дунавската флотилия),в която има параходи,парни катери,миноносци ,въоръжени с корабна артилерия.Тя може да направи на пух и прах румънците,форсиращи Дунав.Вместо това ген.Р.Димитриев нарежда речният ни флот да се самопотопи в устието на р.Русенски Лом.Събитието,което почти не е описано в днешните ,,истории’’ за войната става на 2.7.1913г.

Мотивът му е флотилията ни да не попадне в ръцете на румънците,но всъщност самопотопяването е извършено,за да не се пречи на румънската интервенция.Сега вече няма кой да спре румънците.Същият ден,когато корабите от Дунавската флотилия се самопотопяват по осигурените от руснаците мостове те минават Дунава и настъпват в Северна България.Започва войната им с българските кокошки,гъски,пуйки и селски пъдари,защитаващи своите имоти от крадливите,гладни и болни от холера румънска войници.

Освен това на румънците им трябва време ,за да достигнат София.Достигат чрез конните си разезди с.Саранци в Софийското поле чак на 10.7.1913г. Следователно към момента на завземането на Княжевац румънската заплаха за София не е реална.По-голяма е опасността от завземането на тила и прерязването на комуникациите на Първа армия.За да направят това обаче ,на румънците им трябва време.А и тази опасност би била ликвидирана ако 1-ва армия продължи успешното си настъпление.Тя владее инициативата.Сърбите пред нея са вече бити.Фронтът им е прорязан и в него възникват доста пролуки,през които могат да нахлуят свободно българските войници.Сърбите чакат обезпокоени следващите им действия.Техният ГЩ тревожно и настойчиво бомбардира румънския ГЩ с искане да ускори намесата на Румъния във войната,защото Пирот и Ниш са вече заплашени.Частите на 3-та армия вече са доближили Пирот и затварят българските клещи около града от юг.Клещите от север трябва да затвори тъкмо Първа армия. Анализът на създалата се в края на юни 1913г.обстановка пред фронта на Първа армия показва ,че заплахата за Първа армия не реална,за да мотивира едно отстъпление.По-скоро заплахата за сръбската войска в Македония е факт.

По правилно от стратегическа гледна точка и с оглед интересите на България е Първа армия да продължи настъплението си.Евентуално това би довело до падането на укрепения гр.Пирот,създаването на реална военна заплаха за Ниш,защитаван само от два сръбски полка и дълбоко врязване на българските войски в сръбска територия. Пътищата за отстъпление на сръбските Първа и 3-та армия,които притискат нашата 4-та армия в Македония биха били отрязани.Те не само няма да могат да настъпват срещу 4-та армия,но и биха изпаднали в тежко положение.

В реда на тези мисли стигаме до извода,че чрез действията на Първа армия в края на юни 1913г.е бил възможен обрат във войната в наша полза.България изпуска при всички неблагоприятни фактори,които са срещу нея да победи.Достатъчно е било да се вземе правилното с оглед българските национални и военни интереси решение,а именно: продължаване на настъплението на Първа армия,което ако се осъществи смело,бързо и решително би донесло големи ползи за България.Това не се случва обаче.Търсеният от народа и българския войник обрат не настъпва,защото в София не го желаят.Там работят на високо ниво за поражението на България.Това е уникален случай по време на война.През 1913г.във всички балкански столици политици и военни напрягат сили за победата на своите армии и държави над България.Само в София предатели русофили действат в противоположна насока.

Случаят е идентичен с този през 1885г.,когато по време на Сръбско-българската война пак същите русофили начело с Драган Цанков заговорничат срещу България в София,сеят смут в столицата и чакат да посрещнат с ,,хляб и сол’’сръбските окупатори.

Гробокопачът на Първа армия е ген.Радко Димитриев.Този краен русофил по време на Междусъюзническата война е тайният сръбски приятел.Той издава фаталната заповед за отстъпление на Първа армия.Спасява сърбите,като извършва измяна и предателство спрямо България.Румънската карта е използвана от него ловко,хитро и коварно,за да прикрие чрез нея предателските си действия.Ген.Радко Димитриев се оказва зловещата фигура в българското Главно командване през 1913г.Връщането на Първа армия е изпълнение на една руска поръчка,целяща спасението на Сърбия.Поръчителят е руското военно аташе в София,който действа в унисон с линията на пълномощен си министър Неклюдов за погрома на България.Изпълнителят е руското оръдие и български национален предател ген.Радко Димитриев.

През 1913г.войниците в състава на Първа армия разбират интуитивно,че се върши нещо нередно.Изпълняват обаче заповедта за отстъпление.Оттеглят се в пълен боен ред към границата. Някои от частите на Първа армия са изпратени да бранят София,макар че за същата цел може да се използва и 3-та армия.При оттеглянето си някои първоармейци влизат в бой с румънската конница.Подготвят им капан.Сърби и румънци се опитват да вкарат в чувал Първа армия в района на гр.Фердинанд.Не успяват,защото това си остава български военен специалитет.Тогава се намесва предателят ген.Р.Димитриев, който нарежда на Първа армия да се предаде без съпротива на румънците.Те използват неоценимата ,,помощ’’,която им дава българския помощник-главнокомандващ. Въпреки че българите не стрелят срещу тях румънците задигат част от батареите им и ги отвличат в Румъния като военни трофеи.Български офицери и войници са обявени от румънците за военнопленници и то без да са се водили боеве с тях.

Голяма част от Първа армия отказва да изпълни заповедта да се предаде на румънците.В частите на 9-та Плевенска дивизия избухва бунт.Това е бунта на здравомислещата българска войнишка маса,която разбира ,че някой от началството в София предава България и й пречи да победи. В отговор 9-та дивизия е разформирована.Най-боеспособните й подразделения са изпратени за участие в Кресненската операция,в която те имат заслуга за разгрома на гърците.Останалите части на Първа армия се включват в боевете срещу сърбите при Кула,Белоградчик и Видин.Тъкмо при Видин както и през 1885г.е прекършен устрема на сърбите.България е спасена.В края на войната обаче Първа армия фактически престава да съществува във военновременния си вид.Тя свива бойните знамена до по-добри времена,настъпили само две години по-късно,когато по време на Първата световна война вече няма кой в София да пречи на победния й устрем в Сърбия,Косово,Македония и Румъния."
цитирай
9. germantiger - още друго
28.08.2015 23:33
Въпреки предварителните сведения за няколкогодишната усилена подготовка на българската армия, шеметният поход на българските полкове към Цариград е истинска изненада. Пред непосредствената атака на последната отбранителна линия пред Цариград се намесва и европейската дипломация. Правителствените учреждения и султанската администрация се изтеглят от столицата. Настъпва критичен момент за дипломацията на великите сили. Германският император Вилхелм II, който никога не е проявявал симпатии към Фердинанд I, но който разполага с най-точни сведения за състоянието на турската армия (повечето от нейните главни инструктори са висши офицери от германската армия), не скрива очакванията си, че в няколко седмици може би в Европа ще се появи нова, „седма велика сила“, и че, убедил се в ударната мощ на българската войска и познавайки амбициите на Фердинанд I, намира, че няма да се изненада, „ако твърде скоро българският цар стане владетел на една нова Византия“.
Дори по това време френската разузнавателна служба улавя шифровано германско донесение, в което се казва, че „кайзерът е готов да поздрави Фердинанд I като император на Византия“. В тези дни, това е всеобщо становище в Европа. Крал Джордж V в разговор с австрийския посланик Менсдорф заявява, че е уверен, че Фердинанд I ще влезе в Цариград и ще отслужи тържествена литургия в църквата „Света София“. На това мнение са не само държавните глави, но и средствата за масова информация. Лондонският вестник „Таймс“, който винаги е бил дотогава уверен в турското превъзходство, е принуден да заяви още след битката при Люлебургаз: „В Източна Европа се явява нова и непозната досега военна сила, която дори великите сили не ще могат да удържат.“
Австро-Унгария, макар че запазва мълчание, в известна степен е също доволна ако България насочи основното си внимание към Цариград и Проливите, защото отслабва фланга по долината на Вардар, така важен за желанието на Виена да постигне излаз на Бяло море при Солун.
В тези дни, може би, единствено рутинираната английска дипломация е сигурна, че Русия няма да позволи да се помрачат с българско присъствие на Босфора вековните й мечти за Константинопол.
В това отношение Англия излиза права. Още в подножието на Чаталджанските позиции цар Фердинанд получава в спешна телеграма волята на императора всерусийски, изразена от външния министър Сазанов, че „Русия счита влизането на българската армия в Константинопол за нежелателно!“ На дипломатически език това предупреждение е и ултиматум едновременно.
То обаче показва, че и Русия е приемала като напълно възможно, реално и предстоящо влизането на българската армия в Константинопол.
Интересно какви възможности е виждал българският цар в тези напрегнати и съдбоносни дни и часове. Имайки определена представа за характера на Фердинанд I можем да бъдем сигурни, че емоциите са превалирали над хладния разум.
Онова, в което царят е виждал опасност, не е била толкова Англия (приемаща в края на краищата една по-малко, но по-потенциална бариера срещу руските имперски домогвания към Средиземноморието и Суец). България вече е била доказала жилавата си съпротива срещу северния колос, а към южните простори, жизнено важни за Англия, тя не е могла да има никога претенции по-далеч от Проливите. Докато претенциите на Руската империя, спуснала се веднъж на юг, остават непредсказуеми и безгранични.
Така че за Фердинанд (а и в действителност) основната опасност при влизане на българските войски в Цариград, за бърза реакция и удар в гърба, си е оставала Русия и партньорите от Балканския съюз.
Неутрализатор на тези действия биха могли да бъдат обаче Германия и Австро-Унгария, евентуално целият Съюз на Централните сили. Но договор с тях (с изключение на една хилава и съвсем непълноценна спогодба от края на предходния век) България няма. Освен това, такава верижна реакция би означавала съвсем ясно започването на Общоевропейска война (щели да се сбъднат прогнозите на някои политици, че Балканската война ще прерасне в Европейска).
Така или иначе, Цариград е само на хвърлей „разстояние“ от предните позиции на българските полкове. Едва ли някой, а камо ли амбициозният български владетел, би устоял на такава съблазън.
Тревожни предзнаменования бележат навечерието на атаката. Валят проливни дъждове. Поддържащата артилерия не може да премине пътищата до Чаталджа. От пленените турци е пренесена холера всред българските бойни части. Така или иначе, на 30 октомври 1912 г. българската армия се разгръща за настъпление срещу последната преграда към Цариград — Чаталджанската укрепена позиция.
Самата атака се провежда при изключително напрегната външнополитическа обстановка за страната и армията. Заплахата на Русия, че флотът й ще се появи в Босфора и Дарданелите щом като българите достигнат предградията на Цариград (уж като отговор на „търсената“ от Фердинанд военна помощ). Двусмислени изявления биват правени и от Англия в този дух. Несъгласуваност има и в българското командване. Главнокомандващият (формално зам.-главнокомандващият) ген. Савов влиза в конфликт с началника на Генералния щаб ген. Фичев и в навечерието на атаката заминава за Главната квартира в Стара Загора. Както при случая при Люлебургаз (където ген. Фичев не иска да продължи настъплението без царят да поеме отговорността), така и сега отново н-ка на Генералния щаб проявява каприз на „подопечно лице“ и изчаква отговорността да бъде поета изцяло от цар Фердинанд.
Призори на 4 ноември четири български дивизии настъпват на фронт от 25 км под убийствения огън на неприятелската артилерия и стотици картечни гнезда. Турската империя е стоварила цялата си огнева мощ и подкрепления от Азия. Преодолявайки силно пресечения терен, отбранителни заграждения, блата (самата Карасу всъщност се оказва от дъждовете едно голямо разляло се блато) и реки, водейки кървави сражения, българските дружини и полкове овладяват до вечерта значителни и важни участъци от предния край на строената в продължение на десетилетия отбранителна линия „Чаталджа“.
От 5 ч. сутринта на 5 ноември, атаката се подновява по целия фронт. Ямболският пехотен полк с вихрена атака превзема важната и централно разположена Илери табия. Осемнадесети етърски полк унищожава вече в дълбочина противниковата отбрана. Тридесет и пети врачански полк нахлува с щурм в укреплението Ескидже. Само 200–300 м остават, за да се пробие основната отбранителна верига. В този критичен момент значителен военен резерв остава неизползван. Генерал Кутинчев предлага нощна атака (същият уникален маньовър, който по-късно ще донесе победата при Одрин). Обаче командващият съединените войски при Чаталджа, ген. Радко Димитриев, след като „отчита липсата на тежка артилерия и неспирното разпространение на холерата“ дава заповед за прекратяване на атаката.
По времето, когато се провежда Чаталджанската атака и завладяването на Цариград се превръща отново от реална възможност в безплътна химера, съюзниците са се настанили здраво във Вардарска и Беломорска Македония. Въпреки протестите на подавляващото българско население и наличните съюзни договори, те започват безцеремонно да утвърждават там своя администрация (привидно военна) и да обезоръжават десетки местни български въоръжени чети от ВМОРО, които всъщност са им помагали най-много при военните действия срещу турските войски.
След неуспеха на Чаталджанската атака става ясно, че трябва да се приемат предложенията за примирие от турска страна (предложения, които обладан от решимостта си да влезе в Цариград, Фердинанд I е забавял да донесе до съюзниците непосредствено преди атаката на Чаталджа — ЗАЩОТО му е било ясно, че не примирието, а ПАДАНЕТО НА ЦАРИГРАД Е ЕДИНСТВЕНИЯТ СИГУРЕН КЛЮЧ ЗА КРАЯ НА ВОЙНАТА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПЪЛНА ПОБЕДА И ОКОНЧАТЕЛНО РЕШАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИДЕАЛИ).
Примирието е подписано на 20 ноември 1912 г. в гр. Чаталджа и на 3 януари 1913 г. в Лондон започват преговорите за мир под „надзора“ на посланиците на „европейския концерт“.

тук случая с румъния Сим. Радев
цитирай
10. germantiger - за "другите"
28.08.2015 23:35
Някои откъси във връзка със събитията през 1913г. от: Ценов,Г."Русия и завоевателните стремежи на сърбите",С.,1915г.:

"Официална Гърция, както виждаме, съвсем не се е съгласявала да задържи само Солун за себе си, тя напротив е искала за себе си една земя с два пъти повече население от оная, която давала на България, с една реч Гърция е искала тъкмо онова, което тя взе след втората Балканска война. Същото е и със Сърбия. Ако тя не се съгласяваше да се подчини на договора, това не беше, че България не искаше да й отпусне още една-вде околии от спорната зона, а защото искаше да владее и Битоля, т.е. Вардарската долина и да има с Гърция обща граница. Втората война притури към това й желание само града Щип. Какво чудно има тук, ако царят не се е сугласявал с тези резултати на политиката на Гешовия кабинет?(русофилски) Кой цар би могъл да претърпи току-тъй това, да започне война за Македония, да наложи неложи неизброими жертви на народа си и отсетне да не реагира, когато плодовете от труда на неговия народ му се отнимат? Въпреки всичко това царят се е държал много коректно към тогавашния кабинет, защото той не го смени, а се съгласи само със сменението не наговия председател.
А следствие това твърденията на г.Гешова, че всичко бил наредил по мирен начин, но царят му побъркал да успее, не почиват на истина. Подобни заблуждения се разпространяваха и от други видни членове на тогава управляващите партии. Тъй например бившият народен представител Велчо Т. Велчев издаде по катастрофата на България една брошура, в която четем:

"Под тия угрози(от страна на русите)сърбите най-сетне приеха да се подчинят на арбитража. На 9 юни г.Неклюдов, зарадван и запъхтян, отърчава в министерския съвет да съобщи, че сръбското правителство приема руския арбитраж, без резерви(?!) Министер-председателите на двете държави се заготвиха на път за Петербург, един руски военен кораб пристигна във Варна да вземе д-р Данева, в Русия си казаха с облекчени гърди:"Слава Богу, кошмарът на братоубийствената война се вдига..." И внезапно, като гръм из прояснено небе се разнесе вестта, че българските войски нападат стремително по всички линии сърби и гърци!"

Нищо няма вярно в тук приведеното. Сърбите никога не са приемали да се подчинят на арбитража. Това се вижда от следните документи:

В телеграмата от 6 юни 1913г. на Сазонова до руския посланик в Белград между другото се казва:

"Сведенията, получени от разни източници, посочват на разтещето в българската армия брожение в полза на незабавна война или разпущане. Ако Сърбия не приеме арбитража на Русия, без уговорка по примера на България, българското правителство не иска да чака и срещата на премиерите не ще стане."

Сърбия, значи, не е искала да се подложи на арбитраж даже и в месец юни, а също тъй и на 12 юни, т.е. три дена след съобщението на Неклюдова, че го приема, защото в една телеграма на Сазонова до посланика в София от 12 юни 1913г. се казва:

"...Ние осъждаме и Сърбия, която не даде определен отговор, подчинява ли се тя на арбитража на императорското правителство."

Много по-интересна, обаче е следната телеграма на българския пълномощен министер в Петербург, Бобчева, до министер-председателя Данева, пак от 12 юни 1913г.:

"Преди да съобща Сазонову депешата Ви, поисках да узная има ли от Белград отговор и какъв по арбитража. Сазонов отговори отрицателно. Тогава аз му казах, че види се, това отлагателство на сърбите изумява нашето правителство и то ме е натоварило да Ви съобща за спирането на по-нататъшните преговори и за отзоваването на Тошева. Сазонов ми отговори:"Вашето съобщение не ме учудва. За тая постъпка на вашето правителство аз съм предупреден преди няколко дни. Вие тръгвате по съветите на Австрия, свободни сте...Сега, след вашето заявление, аз Ви правя нашето: не очаквайте нищо от нас и забравете, че съществува някаква наша обязаност до днес от 1902г."

Тази декларация на Сазонова е особено важна. Тя ни дава ключа за разгадаването на разпокъсването на България. Който прочете само нея ще си помисли, че русите се отказват от българите, защото българите се съединили с Австрия, а всъщност този укор е стар. Него Сазонов отправи още на 8 дек. 1912г. към българското правителство. Чувствувайки се виновен, Сазонов започва да хвърля неоснователни обвинения върху другите. Но да оставим това. В един момент, когато сърбите се отказват от арбитража, когато България има нужда от Русия и като арбитър и като съюзник, велика Русия се отказва от задълженията си към малка България! Сазонов сега решил да каже на българите да забравят руските задължения от 1902г. и пр.
Основавайки се на договора си с Русия, българското правителство изобщо се бе решило да воюва. Когато ромъните нахлуваха в България, г.Гешов и Данев(русофилите) пращаха сърцераздирателни телеграми до Петербург за помощ, но там не чуваха.По повод на тая конвенция г.Гешов пише:

"На 31 май 1902г. генерал Паприков бе подписал руско-българската конвенция, която служеше за отговор на австро-ромънската. В тая руско-българска конвенция именно, фигурираше оня чл.3, по който немалко депеши отправих Бобчеву през зимата на 1912-1913г., когато ромъните заплашваха да нахлуят в България и по който Русия с всички свои сили се задължаваше да съдействува за пазене целостта и неприкосновеността на България."

От тези си задължения Русия се отказва тъкмо в момента, когато трябва да ги изпълни. Русия не само, че не защити целостта на България, но покани Ромъния да наруши тая цялост. Ромънският министер-председател в доклада си до своя крал от 13 юни 1913г. пише:

"Министрът на Русия г. Шебеко ми съобщава в министерството на външните работи, че българите не искат да се подчинят на никакъв съвет за умереност, който им се дава, напротив, те са готови да започнат война против сърбите и гърците. според личното мнение на г.Шебеко ние би трябвало, като последно средство за натиск, да предупредим г.Данева, че в случай на подобна война ромънската армия ще мине Дунава и ще окупира до линията Тутракан-Балчик, за да я присъедини окончателно. Но секи случай, прибави г.Шебеко, от днес Ромъния ще играе решаваща роля на Балканите"
(до тук от стр 97-100 от книгата)

"На 13 юни 1913г. Русия покани Ромъния да нахлуе в България и ромънското правителство веднага предупредило за това българското, което се вижда от телеграмата на руския посланик в Букурещ Шебеко до Сазонова от 14 юни 1913г., в която се казва:
"г.Майореску заяви, че ромънското правителство е предписало на своя представител в София да съобщи на българското правителство, че в случай на война между България и Сърбия, Ромъния ще мобилизира своята армия и ще открие военни действия."

Същото направил и руският посланик в София Неклюдов:"Аз настоятелно предупредих г.Данева, което направих вече не еднаж, за сериозната опасност, която грози българите от страна на Ромъния в случай на стълкновение със сърбите" и пр.

Очевидно е, прочее, че Русия е употребявала Ромъния като плашило против България, за да я принуди да приеме сръбските искания.
В това време, когато Русия чрез Ромъния упражняваше натиск върху България, към Сърбия се държеше отстъпчиво. Руският посланик в Белград все намираше думи да оправдае сръбското отлагане. Тъй например на 14 юни той телеграфира:
"Предвид крайното възбуждение, което е обхванало опозицията, г.Пашич не може в скупщината да пристъпи към изложение на правителствената декларация, без риск да предизвика неодобрение. Затова заседанието е отложено за понеделник, вследствие двата праздника..." и пр.

А на 16 юни същият посланик телеграфира:"г.Пашич, без да губи вяра в благоразумието на народните представители и лидерите на политическите партии, работи за образуване на необходимото за правителството болшинство за съдбоносното заседание на скупщината, което ще стане утре."

И тъй, сърбите не са били съгласни с арбитража и на 16 юни. На 17 юни, когато скупщината е щяла да решава дали Сърбия да се подчини на арбитража или не, та заседанието на скупщината се отложило.
Сърбите, прочее, никога не са приемали арбитража, нито пък русите са се съгласявали да го произнесат.Русия не се тревожеше от сръбското несъгласие. Против Сърбия те не отправяше никакви закани. Сърбия не се тероризираше с никоя чужда държава, както България с Ромъния. Ако Сърбия, например, не би се подчинила на арбитража, Ромъния ще запази неутралитет. Тъй например, руският посланик в Букурещ Шебеко на 16 юни текеграфира:
"...В днешното заседание у г.Майореску е прието решение, щото Ромъния, в случай на отказ от страна на Сърбия да се подчини на благопожелателните указания на Русия и приеме от нея каквито и да е агресивни решения, заплашващи запазването мира на Балканите, от своя страна ще се откаже от плана си да премине българските граници, като се ограничи само да съсредоточи на сръбската и българската граница свои войски."

И тъй, откаже ли се Сърбия да се подчини на арбитража и си задържи Македония, тогава Ромъния ще се подчини на "благопожелателните указания на Русия" и няма да предприема нищо против България, рече ли, обаче, България с силата на оръжието да потърси защита на своите права, Ромъния, следвайки "благопожелателните указания на Русия", ще нападне България.
Понеже сърбите знаеха, че Русия е поканила Ромъния, а с Румъния косвено и нейните "съюзници" гърците, турците и сърбите, да нападнат България, ако поради нейното несъгласие настане война и понеже в такъв случай сърбите са били абсолютно сигурни, че България ще бъде победена, то те не се подчиняваха на договора и търсеха война. Тяхното упорство, прочее, се дължи на насърдчението, което те получаваха от Русия. Никоха Сърбия не би си позволила тези упорства, ако зад нея не стоеше Русия. С това, дето Русия проводи Ромъния против България, преди скупщината или пък сръбското правителство да бяха се произнесли признават или не арбитража, тя предреши спора в полза за Сърбия, наруши договора и фактически премахна арбитража. Ето по кой начин Русия предизвика войната за разпокъсването на България.
цитирай
11. didanov - конкретиката е чук, благодаря за инфото
30.08.2015 00:22
доста подрбона информация, към която бих добавил още нещо:Въпросът за ролята на Радко Димитриев като пом-главнокомандващ е бил доста пространно обсъждан веднага след 1913 и напълно игнориран по лесно обясними причини след 1944 г. Общо взето, изключая чисто журналистическите разработки главно от германофилската преса, повечето писали по тази тема военни историци по онова време отдават крайно неуспешното като резултат командване на Димитриев на неговите недостатъци като военен и на някои доста отрицателни страни на неговия характер - крайна на моменти неуравновесеност, мятане от еуфория в безнадежден песимизъм, на моменти душевна паника. Все недостатъци, които Димитриев проявява още във войната с турците (при критичния момент на неуспеха на 5-а дивизия на 16 октомври 1912 при Люлебургас, после при Чаталджа, когато спира атаката по средата, без да използва почти половината си разполагаеми сили) и които ще прояви и в Първата световна война в редовете на руската армия (след пробива при Горлице). Общо взето легендата за "великия пълководец", "славен ученик на руската военна наука" на когото "лошите германофили" пречeли, е изцяло измишльотина на историографията след 1944 г. Не бива, разбира се, да се отива и в другата крайност. Димитриев е имал своите качества, но те като че ли по-скоро са подхождали на командир на полк или на бригада. Истината е, че Димитриев не е имал достатъчно опит за командир на армия, да не говорим за това да бъде де факто главнокомандващ. При завръщането си в България през 1898 г., той има зад гърба си само скромния опит на командир на рота в руската армия и буквално няколкодневния опит на пом-началник щаб на Западния корпус през Сръбско-българската война (общо взето пета глуха линия в онзи момент). Върнат в българската армия по чисто политически причини , той само за пет години изминава пътя от адютант в щаба на пехотна дивизия до началник-щаб на армията . При това минавайки само през длъжности на началник-щаб и то задържайки се на всеки пост за по година-година и нещо! И генерал от Наполеоново време би могъл да завиди на такъв растеж!
Димитриев се завръща в България през 1898 г. след уреждане на емигрантския въпрос за офицерите. През следващата година е назначен за помощник началник на щаба на 5-та пехотна дунавска дивизия, а на 18 май 1900 г. е повишен в чин полковник. От 1900 до януари 1904 г. е началник на оперативното отделение на Генералния щаб, след което до март 1907 г. е началник на Генералния щаб. Под негово ръководство щабът изготвя един от ранните планове за война срещу Османската империя.[32] На 18 май 1905 г. е произведен в чин генерал-майор. От 1909 г. е началник на 3-та военноинспекциионна област в Русе.На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Димитриев е един от тях. Това е първия случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенат е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.
След като под руско давление в продължение на три години е началник на Щаба на армията, службата му продължава направо като началник на военноинспекционна област - бъдещ командващ отделна армия. Тук очевидно и Фердинанд се е попрестарал доста, като си заслужава да се отбележи в тази връзка, че чак до 1915 г. Радкото ще се отнася напълно лоялно към царя.
Споменавам всичко това за да може всеки сам да прецени дали Димитриев е имал необходимия опит и подготовка за това да поеме командване на голяма войскова единица.
Дали Димитриев умишлено е командвал лошо армията, за да угоди на Русия? Не вярвам, честно казано.

Това не е мой коментар но след упорито търсене из нета за мен най-изчерпателния. Защо ли?
Можем да заключим няколко неща:
Става ясно, че Райко Димитриев е едно творение на Фердинанд – издигнат скорострелно по политически прични, най-вероятно именно поради русофилските му наклонности, в стремежа може би да се спечели предразположението на Русия в предстоящата война. Написаното от теб допълва цялата картинка – неспособността на Фердинанд да назначи правилните хора на правилното място. Като добавим болните му амбиции за величие да заприлича поне малко на великите си деди – ето къде трябва да търсим разковничето на неуспеха на България в Балканската и междусюзническата война – защото ако не беше неговото нежелание да приеме примирието, ако не беше неговата заповед да се атакува Чаталджа под такова ръководство, ако не беше неговата заповед да се нападат съюзниците – дори и при такова неадекватно военно ръководство щяхме само с дипломатически средства да спечелим много повече за България. С една дума на него му куца и дипломацията и военната стратегия. Това е моето мнение, което ти още повече (без да искаш) затвърди.
Все пак темата за русофилството сред българските офицери е актуална затова би било хубаво да си зададем следните въпроси:
1. Колко от нашите офицери са служели или тръгнали от руската армия и колко от австрийската или пруската или английската например? – естествено е че повечето са били руски възпитаници и оттам разбира се и тяхното русофилство
2. Руските имперски интереси са били винаги имперски интереси – за тях няма разлика кого ще унищожават - българи или турци и пр. Признавам, че много българи до ден днешен са се заблуждавали в „чистите“ действия на руската империя.
3. Дали българският офицер русофил би вдигнал оръжие срещу руски войски ще цитирам Генерал Колев, който побеждава руските части в Добруджа :“ „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним като всеки враг, който пречи за освобождението на България!“
4. Ако ще обвиняваме Райко Димитров и други подобно на него за предателство поради русофилство, то аз обвинявам същото цар Фердинанд – за народно предателство поради германофилство и австроунгарофилство!Генерал Димитров може да е бил некадърен като командващ армия, най-вероятно е така, но Фердинанд е бил некадърен за държавен глава. Накрая поредната генералска глава «хвръкнала» заменена от следващата, но главния виновник се измъква отново сух от лайната
цитирай
12. germantiger - ...
30.08.2015 02:44
в пункт 1 има елемент на грешка - през ВСВ и преди нея доста офицери минават през германски училища, един такъв е Списаревски, но докрая на живота си крещяш русофил

в пункт 3 също елемент грешка - именно Димитриев е този, който воюва за Русия изоставяйки България и е чутовно бит от Макензен-баща - потрес е бит, няколко стотици хиляди руснаци падат най-вече поради негова вина и за това той е буквално "разжалван" всъщност с царска заповед обвинен в страх, малодушие и некадърност и така свален от командване

общо взето съм съгласен с пунктове 1 и 2, по-скоро не с пункт 3 и почти съгласен съм с пункт 4

...

Патоса на твоя познат в пункт 4 е комичен, зщото при един диспут или среща с мен, аз щях просто да му подражавам и с още по-гхолям патос да обвиня българите в 45 години германофобия открита и мерзка, плюс гавра с история, бих ги нарекъл страхливци криещи се зад руската пола и заплащващи Турция, страхливци, които ако нямаха руснак до себе си нямаше да направят нито фимите Хан Аспарух, нито възродителен процес...

Мисълта ми е, онова "Аз обвинявам" да го пообере авера ти, иначе съм съгласен с написаното от него.

АЗ ЗАЩИТНИК НА ФЕРДИНАНД НЕ СЪМ, нямам определено мнение за него като крайна позиция и все още го оформям, до момента обаче винаги е било по-скоро отрицателно.

Проблема при Фердинанд е, че ако беше победил, то България щеше да е велика, при Димитриев няма такава опция, той действа контраБългария, опция плюс за нея няма при неговото действие в Чаталджа (ако инфото е истинно, аз спец по бг история не съм)!

P.S.
Генерал Радко Димитриев е кадърен и го е доказал не един и два пъти - в случая когато е на руска служба - той губи едно поради подчинените си руски имперски войски - те като качество са несравними (както и никой друг тогава с германеца), когато той настъпва, поради нивото на Макензен-баща, иначе Димитриев дори е изключително кадърен - без ирония.
цитирай
13. germantiger - ...
30.08.2015 03:53
Нямам нищо против патоса, аз почти винаги го ползвам!

Когато патоса се ползва за истина, за национална, лична кауза - приветствам, когато иде за душа, любов или нещо задушевно, също.

Когато обаче, човек анализира, когато има претенция за обективност... патоса категорично няма място в анализа и разума, а твоя познат точно това се опитва да коментира - единия и другия, Димитриев и Фердинанд, и за това поне за мен неговия патос е почти недопустим.

Аз също бих могъл да ползвам патос в дадените примери от мен - германофобия и страхливост, но всъщност би било НЕПРАВИЛНО да ползвам подобен патос и обвинения - германофобията има почва под "себе си" като мое "обвинение", въпреки обяснението за нея, за страхливостта нямаше да бъда прав (ако я поддържах като теза), защото политиката не може да квалифицира като страливи българите, някой други или въобще национално и народностно така да се нарича който и да е.

С "две думи", патоса на твоя познат според мен не е на място и определно показва неговата пристрастностм в което няма лошо (всички сме субективни), но той претендира за обективност, а едва ли я има.

Като махна "аз обвинявам" в пункт 4 на твоя познат, бих се съгласил в повечето от това, което е написал - умен младеж или мъж, поздрави и на него!
цитирай
14. didanov - здрасти
30.08.2015 08:48
Как не забеляза,че вторатабпатосна част е мое творение:)?просто се подразних от патоса в материала, който ми прати и реших и аз така да завърша коментара си, и виждаш как се получи. Да сецправят генерални изводи само въз основа на русофил или германофилия е наистина необективно, т.к. личността е комплексна както и историческите условия.
Казваш мнението то за Фердинанд е по-скоро негативно -това ме изненада честно! Все пак да Мнозинството бг офицери са руски възпитаници (т.1) елемент на грешката е незначителен.
Някак не мога да си представя твоите постове без патос наистина -разликата в случая е че твоя е положителен, което може би му придава още по-голяма сила.поздрави
цитирай
15. didanov - докато се рових в нета
30.08.2015 10:57
Попаднах на интересен факт - Президента Плевенлиев награди посмъртно с орден Стара Планина генерал Радко Димитриев за особено големи заслуги по време на Балканската и Междусъюзническата война. Как така краен русофоб ще награждава краен русофил?. Президентът и съветници му хал хабер си нямат от историята, нещо което е и присъщо на Фердинанд - той също обичал за щяло и нещяло куцо и сакато да награждава с ордени , брошки и игли (не иронизирам).
цитирай
16. germantiger - ...
30.08.2015 15:07
Посочих вчера и ще повторя, друже:

Когато патоса се ползва за истина, за национална, лична кауза - приветствам, когато иде за душа, любов или нещо задушевно, също.

...

Когато патос се ползва в анализ... ?!
Почти недопустимо - той може да е тласък на финала, мотив, заповед, но не елемент в анализ. Разбира се, аз не ангажирам никого с това мое мнение и то всъщност НЕ Е мое, а наложено от живот, практика, документация.

Когато човек анализира нещо и желае да е обективен и НЕ показва предварителен ангажимент с личност, страна в спор или друго, не показва кауза или симпатия, тогава патоса или не трябва да се позлва или го издава, показва всъщност позицията му.

Разбира се, че в пункт 1 има само елемент в който може да поспорим, аз и за това вчера писах, че съм почти съгласен с точка 1, да.

...

Не подценявай президента и съветниците му, особено тях!

Може да си имат хабер от история дори повече от нас и в това не се шегувам, особено хора в екипа му или при нужда да повикат такива, да се посъветват.

Какъв русофоб е Плевнелиев - пионерче, казват комсомолски секретар, много вероятно човек с червени пари стартирал, това е все едно да кажеш, че русофоб е Иван Костов - това са хора "комунисти", учили с такива, издигали се с такива, получили тази школовка, закалка, МАНТАЛИТЕТ, а вероятно старт, обвързване със служби итн.

Ако ползваме твоите точки, то трябва да кажем, че тези хора имат българска и руска комунистическа предистория и ще бъдем НАПЪЛНО ПРАВИ ако погледнем кариера, генезис и това въобще не е шега!

...

Лично за мен, тези хора НЕ СА КОМУНИСТИ, НЕ СА КАПИТАЛИСТИ, НЕ СА ФОБИ И ФИЛИ (или много малко такива), те са фили на интереса си, неолиберали, безпринципни и антинационални, интернационални са.

Ордени се дават на кой ли не, приживе и посмъртно.
Едно време уж капиталистически запад даде хиляди танкове, самолети, ресурси и материали на руснаци-комунисти.

Комунягите "покръстваха" турците, е как днес туркофоби преди и турци-българофоби бяха братя в правителства - ясно е как - вечни са интересите.

И браво на Президента, чийто фен въобще не съм, това мъжленце дава орден на човек който заслужава и за дело, което заслужава - поздравления за такава справедливост!
цитирай
17. didanov - можем да поспорим
30.08.2015 15:30
Дали съществува обективност въобще , но може би някой друг път ...съгласен съм с повечето от последният ти коментар с изключение на съветниците на (п)резидента той успя за толкова малко време да сгафи толкова пъти ..все пак думите ти за комунистите са добър завършек на този диалог. Хубав ден.
цитирай
18. germantiger - ...
30.08.2015 17:39
РЕЦИТИРАМ СЕБЕ СИ :)

"Когато човек анализира нещо и желае да е обективен..."

желае, ЖЕЛАЕ - никъде не съм написал, че е или че е възможно

"... претендира за обективност... "

претендира, СТРЕМИ СЕ

Едва ли е постижима обективността, но е възможна в различна степен, явно за различните хора.

Има теми в които аз не мога да съм обективен, тази в случая не е от тях, но и по тази аз нямам изградена категорична или дори ясна позиция.

Както виждаш/четеш - бил съм абсолютно точен в написаното от мен за обективността преди дни и не тя беше предмет на коментарите ми в центъра все пак.
цитирай
19. nbrakalova - Твърде претенциозно етикиране.
30.08.2015 21:49
Друг е злият гений на Европа, да не кажа гении.
Цар Фердинанд е подобострастен на всеки един от нас, но е Личност, крайно превишаваща средностатистическия стандарт. Материалистическо-социалистическата система и производно мислене са имали и ще имат всички основания да продължават да го дискредитират – него и институцията, която представлява, защото имат стратегически интерес от това. Ако не беше той и Стамболов ние, българите, сега щяхме да бъдем руски граждани. Едва ли има дейност в Третото българско царство, за която да не е помислил цар Фердинанд и да не е поставил началото й – но затова не се говори и няма да се говори. Той създаде не само държава, но общество, култура и стил... Ако ги е имало и преди него, то това са били отделни личностни и семейни случаи. Българите винаги сме имали афинитет към "необходимата жертва", независимо от гените й. И колкото повече плебейско-командирски грешки, толкова повече причини за омаскаряване…

Това е моята гледна точка, която не е идеологическа!
цитирай
20. didanov - благодаря за коментара nbrakalova
30.08.2015 23:57
Доста сложно се изразявате, разбира се Фердинанд е сложна личност типичен за времето си аристократ, който играе основна роля във въвеждането на западния етикет на поведение, помпозност, облекло, разкош и блясък (разбира се за сметка на държавния бюджет). Той се опитва от синчетата на занаятчиите и търговците да направи красиви адютанти и аристократи от селските моми дворцови дами и изящни танцьорки в което няма нищо лошо. Фердинанд има основен принос в развитието на изкуството -покровителства много художници, артисти и певци. Като запален орнитолот Фердинанд дава нов поглед на българина върху животинското царство....да създаде общество култура и стил - на разкоша, помпозността и разврата - прочетете малко от спомените на неговите съвременници преди да рецитираше заучени фрази, дори и да ги смятате за свои собствени. Колкото до руските граждани знаете ли колко теманета, колко чупки в кръста, колко клетви в любовта си към Русия е правил Фердинанд с надеждата да бъде признат от руският император?колко честни и родолюбиви българи е прегазил, унищожил низвергнал в името на болните си амбиции и себелюбие?под злият гений в постигна се има впредвид основно тежката европейска карма на Хабсбургите властвала стотици години в Европа и която изродена и опетнена се проектира в образа на цар Фердинанд. Ако го нямаше Фердинанд България би била обединена и силна и най-важното достатъчно независима от която и да е Велика сила, за да кове сама съдбата си.Това е истината и българите трябва да я знаят. Ще завърша с последните думи на Стамболов, че България ще му прости всичко, но не и че е довел Фердинанд в България!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2907487
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?