Магдалена беше онази, която от време на време прихождаше на „Изгрева“ от града и която правеше най-много бели на Учителя и на Братството. Тя бе онази която бе подкупена от свещенниците и носеше една табела на главата си, на която бе написана „Жертва на Дънов“ и се разхождаше по целия град. Деситилетия наред гражданите на София помнеха тази табела и когато разбираха, че ние сме от „Изгрева“ ни се смееха, че всички сме били жертви на Дънов. Освен това тя бе подкупена от свещениците да говори в Пловдив пред гражданството, да говори срещу Учителя с най-гнусни клевети, лъжи и псувни. Когато бълваше тези хули беше страшно да я гледаш, като че ли някакъв звяр говореше чрез нея. Лаеше и се стараеше да хапе. Но след всяка беля, тя идваше на „Изгрева“ при Учителя, все едно че нищо не е станало и че това не се отнася за нея.  Имало е случаи, когато Учителя й се е карал. Друг път е говорил тихо с поучителни слова, а видях веднъж как Учителят я налагаше с бастуна. Приятелите едвам я търпяха и искаха веднъж завинаги да се разправят с нея, да я изгонят от Братството и да не се поволява да стъпва нейния крак на „Изгрева“. Това го бяха решили. Отива една делегация при Учителя и съобщават какво са наумили възрастните приятели. Учителят ги изслушва и казва:“това, което казвате е така. Най-лесното е  да изгоним Магдалена. Но преди това някой от вас доброволно трябва да заеме нейното място. Защото тя представлява един канал, през който трябва да мине цялата онази зловонна мръсотия, която бълва Черното братство срещу Школата. Тя изпълнява тази роля много добре. Изберете един от вас, който да заеме нейното място и аз ще я отстраня.“ Приятелите се споглеждат, уплашват се и направо побягват от страх, без дори да се сбогуват с Учителя. Бягат уплашени да не би той да посочи някого от тях да заеме мястото на Магдалена. Веднъж Учителя я пита:“Колко лева ти платиха, за да носиш тази табела?“ а тя спокойно отговори :„Обещаха ми 3000 лева, но ми дадоха само 1000.“ Учителят поклаща глава и казва:“За много малко си си продала душата. Аз струвам милиони пъти повече“. А тя допълва:“Ама аз исках повече, но те ми казаха, че ще ме прокълнат и изпратят в ада.“ Учителят се смее и продължава:“Служителите на ада плащат цената на опорочението, за да могат чрез него да се доберат до светлината на онази светулка, която може да премине през твоите очи и тя е част от Словото ми за служителите на ада“. Все пак в нейното съзнание бе останала частица от Словото на Учителя, макар че то се измерваше със светлината на светулка.

Учителят веднъж извиква Магдалена, която е била дошла ей така, да се поразходи и да види какво ново има на „Изгрева“. Запитва я:“Ти можеш ли да изпълниш една молба, да станеш куриер – да занесеш едно писмо от мен до Холандия и да го връчиш на Кришнамурти?“ „Как да не мога. Аз ставам едновременно за три куриера, защотот знам три езика – английски, немски и френски – и мога в едно изречение едновременно да говоря на три езика.“ Учителят се усмихва и казава:“Знам, знам че това можеш. Затова съм те избрал за тази задача. Чакам твоето съгласие.“ „съгласна съм Учителю, и тръгвам веднага.“ „Приготви си документите, извади си паспосрт и купи си билет за там.“ Учителят я изпраща при Тодор Стоименов, за да й даде определена сума за пътуване и всички други разноски. Като чува за това Тодор веднага търчи при Учителя, защотот не може да повярва на очите си и на ушите си, че онази Магдалена, която прави най-големите бели на Братството, сега Учителят я изпраща като куриер и посланик от Негова страна на конгреса на теософите в Холандия. Нямаше човек на „Изгрева“, който да не знаеше за този конгрес предварително. А след него тича Магадалена. Учителят му казва:“Тя ще бъде мой куриер, за да занесе моето писмо на Кришнамурти. Всеки куриер е на издръжда и на заплата от своят господар. Затова плати й точно и да разпише разписка каква сума получава, като се включат пътните и всички възможни разходи. А тя, като се върне, ще ми даде точен отчет за парите, които е похарчила. Тодор кима с глава отива, дава й пари и след това тя замина за Холандия.

Тя пътува, отива там и всчки неща така се нареждатм, че всички заключени и затворени врати за външни лица се отварят пред нея. Тя беше много пробивна и не се церемонеше с този и онзи. Пристига там и я настаняват в една стая, приготвена за делегати от висшето общество. Гледат я как се държи напълно наравно с аристократите, слушат я как говори свободно три езика и всички врати пред нея се отварят. Накрая тя се среща с Кришнамурти и му предва писмото на Учителя. Отначало Кришнамурти избягва контакта с нея, понеже смята за неприлично един духовен човек да  разговаря с непозната жена. Той едва я изтърпява и се чуди как да се отърве от нея. А тя му казва:“ Какъв сте такъв кандидат за Учител и за Христос, когато не можете да ме изтърпите и пет минути и се чудите как да избягате от мен? Моят Учител в София ме търпи толкова години, макар че аз му правя най-големите бели.“ И тя започва да разкава какви бели е правила на Учителя, Кришнамурти разбира, че тук нещата не са случайни и започва  да я разпитва по-подробно за Учителя и за Школата Му. А тя разкава най-подробно. След това той прочита писмото на Учителя и накрая взима своето решение. И когато в онзи ден всички искат да го провъзгласят за Миров Учител, той заявява, че Мировият Учител е дошъл на земята в плът и се намира в България., и нговото име е Петър Дънов. Една от слушателките при изричането на тези думи е и Магдалена Попова, куриерката на господаря си. Тя се завръща и разказва какво е правила там, какво  е казала, къде е била и какви неща са станали. Разкаваше ли какви ли не истории. Ама никой не й вярваше, защото знаеха коя е Магдалена и какви бели прави тук и смятаха, чя те е забъркала какви ли не каши там и е изложила Учителя. Накрая тя отива при него засмяна и му разказва всичко.Учителят през цялото време я слуша много внимателно и накрая казава: “ За пръв път и ти да свършиш една работа за Бога, така както трябва. Всеки ученик би се гордял а начина, по който ти изпълни тази задача.“ Ние стоим и втрещено гледаме ту Учителя, ту Магдалена и не вярваме на учите си и на очите си.

Но тя изпълни задачата си и двамата представители на Учителя от България предупредиха по сва различни начинаа Кришнамурти, като Магдалена му връчи и лично писмо от Учителя. Ние толкова бяхме озадачени от тази история  като небивалица, че не можехме да повярваме на нейните думи. По-късно Атанас се върна от Холандия с новата си жена и дете и тогава разказа какво се бе случило в Холандия. А когато Софрони Ников призна истината пред Георги Куртев, тогава целият кръг на тази история се затвори. Ние разбрахме истината и аз сега я предавам на следващите поколения.

 още интересни материали четете на: vselenabg.blogspot.co.at/