Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2015 23:14 - Спомени за княжеското време – княз Фердинанд в алтън Калофер
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 2268 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 18.08.2015 23:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


„Да се отвори след 25 години“ пише за книгата му със спомени в завещанието си авторът лясковчанина Добри Ганчев, виден филолог, 20 години лектор по история във Военното училище в София,съвременик на княз Фердинанд, негов учител по български и свидетел на интересни случки от живота му. Смея да твърдя, Добри Ганчев е човек може би видял истинското лице на на нашия княз, нещо което остава скрито за много от нас. Затова, а и от лично историческо любопитство ще покажа избрани откъси от неговата му книга.

 

Княз Фердинанд на обиколка из България

През Елена, Твърдица и Казънлък отидохме в Калофер. Славчу Тъпчищелов, първият князов секретар, още от детинство имал добри спомени за Калофер, родния му градец. Наложи  тез спомени на княз Фердинанд и ето ни там, в хубавия Калофер, в алтън Калофер, както навремето си го казвали турците.

Разместиха ни из килиите на женския манастир и калугерките отидоха да прекарат из града, по частни къщи. Тясно беше, неудобно, но княз Фердинанд скучаеше в София, омръзнала му бе столицата, трябваше му разнообразие, та макар и свързано с неприятности.

Още на първия ден той изходи съседните места, тъй прелестни и живописни, особено в първата половина на лятото, когато ний бяхме. Излезе на съседния връх Юмрукчаля, който оттогава нарекоха Фердинандов връх. Всамия град князът не обияаше да ходи. Хората – бедни, често протягат ръце. Приятно ли е да излезеш на разходка и подире ти да се проточат ред гладни хора, да те смущават с просията си. Ала просяците намираха и други места за пресрещане новия и толкоз богат княз. Чакаха по пътищата, из полето, гдето предполагаха, че князът ще мине на отиване да се разхожда. Стана нужда да турят по всички позиции стражари, да гонят тез опростели и толкоз нахални алтънкалоферци.

Може и другаде хората да обичат да правят помен с чуждо коливо, ала у нас, на наше време, тух бе много разпространено. Минстър или важен някакъв чиновник зажени ли сестри, дъщери, балдъзи, все им дава зестра от държавата, само че не взема направо от ковчежничеството, да даде  зестрата в левове, а дава служби. Като е той началник на отделение, зашо да не настани зетя си подначалник? Защо да не му открие нова някоя вакантна длъжност? И кметът на Калофер бе намислил да направи подобна спекулация. Чул бе, че на княза му се била много харесала местността Купен, дива, непроходима гора, свърталище на всякакъв дивея: мечки, вълци, лисици, зайци и др. събира общинския съвет и го уговаря да вземат решение да се подари на княза, за негова лична собственост.

-Защо подарявате хубавата си гора? – питам кмета.

Обясни ми под секрет, че с тоз дар гледали да замамят княза да си направи двореца край Калофер, да дохожда, да прекарва по някой други месец между тях, от което щяло да се ползува западналото им село. Това бил мотивът на общинарите. А в действителност скрития – кметът искал да угоди с нещо на двореца. И не бе крива таз сметка. След година-две аз видях кмета преселен в София с домочадието си, дадена му беше държавна служба. Князът и той правеше сметка – кроеше да тури начало на дворцови домени(имения).

Дарът се прие. Князът назначи пъдари да вардят гората – да не влиза там нито човек, нито добитък. Минаха се две-три години калоферци викнаха да се оплакват от новия си съсед. Гората се запази, но заедно с това се запазиха възците, мечките, лисиците и всякакъв друг гад. Нали човешки крак не стъпва, стичат се от околните пущинаци зверовете. Вълците ядат добитъка на калоферци, лисиците - кокошките, а мечките и на хора нападат. Белята си намериха добрите калоферци. Чакаха дворец, пък то стана свърталище на всевъзможни диви зверове. Оплакват се с телеграми до министра, пишат дописки във вестниците, нищо не помага. Искат разрешение от двореца да влязат в гората и да избият зверовете, князът не иска да чува. Той дава на пъдарите по-строги заповеди – никого в Купена да не пропущат. Радва се, че са се навъдили зверове в гората му. Ще има где да води на лов гостите си. Тогаз още нямаше Куртово Конаре. Доста неприятности има Стоилов с тоз „княжески домен“. Работата се свърши с туй, че князът се отказа от Купена и от калоферци. Спря да ходи в Калофер. Забрави и подарената му гора, забравих да спомена и убийството, дет стана около таз работа: пъдарите на княза бяха стреляли и убили един овчар....




Гласувай:
3



1. didanov - питам се
18.08.2015 23:28
дали по същия начин Кобургите са получили именията и земите и горите си както в случая с Калоферската дива гора. Тази случка ми напомня на филма за Робин Худ, където английските владетели също разполагат само за себе си горите пълни с дивеч, а народът гладуваше. Също показателен е и манталитета на българския чиновник, който не се отличава май много- много от този на предишните ни поробители. То и няма как - като сме си нямали аристокрация, която с векове се е учила не само да краде за себе си, но и да управлява. Чорбаджиите ни са като че ли по друга стока...
Забелязахте ли, че в горите ни е имало на куп мечки, вълци и орели, чел съм и за бобри по време на турското робство. Само Фердинанд е имал в зоологическата си градина около двеста грабливи птици - орели, соколи, ястреби и забележете - "подарени от куцо и сакото" от цяла България с надеждата за ответна царска благодарност. Какво ли биха казали за това сегашните ни зоолози?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2909020
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?