Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2015 02:08 - подробности за окупационния дълг(Указ №1144 1884г.)
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 4629 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 08.10.2015 20:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят;Еклесиаст 7:21


Според Указ № 1144, публикуван в „Държавен вестник”от януари 1884 г. се оказва, че „братската помощ” по нашето освобождение е струвала на българския народ 10 500 000 книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност на тези „книжни рубли” е точно 32.5 тона злато. Във въпросния брой на ДВ буквално четем:

Указ №1144

НИЙ АЛЕКСАНДР I.

С Божия милост и народната воля

Княз на България

Прогласяваме:

Народното Събрание прие, Ний утвърдихме и утвърдяваме следующата

К О Н В Е Н Ц И Я

за исплащанието от България на Руссия разносите по окупацията на Княжеството от Русските Импер. войски, съгласно с определенията на Берлинский договор,

сключена между България и Руссия.

Правителството на Негово Височество Българският Княз и Правителството на Негово Величество Русският Император, желающи да регулират начинът на исплащанието към Руссия, расходите по окупацията на Княжеството от Русските Императорски войски,

Съгласно с определенията на Берлинский договор, назначиха за свои пълномощници, именно:

Негово Височество Князът на България:

Управляющий Министерството на Външните Дела на Българското Княжество, Кириак А. Цанков и Негово Величество Всероссийский Император:

Министра си на Външните Дела и Държавний Секретар, Николая Гирс,

Които, като показаха пълномощията си, намерени в добра и надлежна форма, се съгласиха върху следующите членове:

Член I. Княжеското Българско Правителство припознава да дължи на Русското Императорско Правителство за расходите, по окупацията от Императорските Русски войски, съгласно с определенията на Берлинский договор, суммата от десет милиона, шестстотин осемнадесет хиляди, двеста петдесет книжни рубли и четиридесет и три копейки.

Член II. Княжеското Правителство задължава се да исплати този дълг както следва:

На 1/13 септемврий 1883 г. четиристотин хиляди рубли; в растояние на дванадесет години от 1884 до 1895, всяка една година по осемстотин хиляди рубли, които ще се плащат в два срока, 1/13 януарий, на 1/13 юлий на всяка година, сиреч на всяки от тези два срока, по четиристотин хиляди рубли;

На 1/13 януарий 1896 г. четиристотин хиляди рубли и на 1/13 юлий от същата година остатъкът, двеста осемнадесет хиляди двеста петдесет рубли и четиридесет и три копейки.

Член III. Упоменатите исплащания в II чл. ще се правят от Княжеското Правителство на Народната Банка в София, в името и на заповедта на Императорското правителство в левове (или франки) според курсът на деня от датата на исплащанията.

Член IV. Императорското правителство отказва се от да изисква исплащанието на каквато и да е лихва, върху количеството на въпроснийт дълг, както за миналото време от началото на окупацията до датата на подписванието настоящето споразумение, тъй също и от датата на това подписвание до пълното издължение на дългът.

Член V. Настоящето споразумение ще се ратификира, и ратификациите ще се разменят в С. - Петерсбург, в едно растояние от шест седмици, или по-рано, ако може да стане.

За удостоверение на което упълномощниците на двете страни подписаха настоящето, в два екземпляра, и приложиха печатите си.

Направено в С. - Петерсбург на шестнайсетий юний хиляда осемстотин осемдесет и третята година.

За Руссия Гирс (м. п.)

За България К. А. Цанков (м. п.)

II. Заповядваме, щото настоящата Конвенция да се облече с Държавний Печат и обнародва в ?Държавен Вестник?.

III. Испълнението на настоящий указ се възлага на Наший Министерский Съвет.

Издаден в Нашт Дворец в София на 24 декемврий 1883 година.

 

На първообразното с собственната ръка на НЕГОВО ВИСОЧЕСТВО написано:

Александр.

Приподписали:

Председател на Министерский Съвет и Министр на Вътрешните Дела: Д. Цанков.

Министр на Външните Дела и Исповеданията: М. Балабанов.

Министр на Финансите: Г. Начович.

Министр на Общите Сгради, Земледелието и Търговията: Т. Икономов.

Министр на Правосъдието: К. Стоилов.

Както добре се вижда, заплаща се окупацията, а не освобождението, както впрочем си пише и в Манифеста на Николай І от 1877 г. за обявяване войната срещу Османската империя, който документ и до сега официозната ни историческа наука не смее да покаже защото от него става ясно, че на България се отрежда ролята на “Задунайская губерния”.

Този официален документ няма как да се пренебрегне – започнах да се ровя из нета и с учудване установх , че около 90 процента от публикациите са само с този отрязък (дори по-малко) от документа. Не намерих някакви сериозни опити за анализ ( явната антируска позиция не я броя) затова се разтършувах заинтересован по-обстойно. Мотивът ми беше как новоосвободена България, 500г. години под робство, е успяла за кратко време да изплати своите дългове по окупацията на руските войски? В официалните документи не намерих задоволителна информация, от къде са вземали парите, още по-интересно, че изглежда това и не интересува никого! Може би защото документа сам по себе си е «потресаващ», не знам. Все пак ако оставим русофобофилските чувства настрана, да се запитаме откъде барем сме взели толкова пари? Отговорът (единствен за сега) е в края на постинга.Търсейки го обаче събрах доста източници и мнения, които изсяняват доста добре цялата картинка свързана с Указ № 1144 от 1884г.

„Тази сума по онова време по направена справка в БНБ се е равнявала на 32 тона злато (чл. 3 от Конвенцията) в левове или франкове, съгласно курса на деня. Тези 32 тона злато са изплатени в Петербург в продължение на 12 години. Въпреки че България е била със силно намалено население и територия, тази сума е изплатена напълно.“

 "Двете български държани образувания – Княжеството и Източна Румелия, поради васалния си на султана статут, се оказват правоприемници на дълговете на Османската империя към западните й кредитори. Отделно двете държави заплащат т.нар. „окупационен дълг” към Русия, както и задължението, наложено с Берлинския договор за поемане на разходите по ж.п.линията Виена-Белград-София-Цариград (последното изиграва прогресивна роля в развието на България, така ил ииначе). Българските държави плащат и част от отоманския дълг към Русия, представляващ контрибуция за войната от 1878-1879 г.
Сметката е следната:
Княжеството трябва да плаща на година:
-
   2 милиона и 272 х. златни лева - трибут (принос) за султана – оттам и наименованието Трибутарно Княжество България;
-
   2 милиона и 120 х. зл.лв. – окупационен дълг за Русия, т.е. възстановяване на разходите по пребиваването на руските войски в България (които пък поставят основата на държавността)
-
   2 мил. и 951 х. зл.лв. – т.нар. „Източнорумелйски данък” на Османската империя, наложен с Берлинския договор;
-
   3 млн.420 х. зл.лв. – на английската банка Roberts, Lubock & Co., за ж.п. линията Русе-Варна, т.е. за линията, построена от барон Хирш; Това са общо над 10 милиона и 500 хиляди златни лева, при курс на лева към златния франк 1/1, или около 25% от държавните разходи на година. " (информация от форум)

(с уточнението, че целия дълг на Османската имприя със Санстефанския договор се оценява на 1 410 000 000 руски рубли, а ние плащаме окупационен дълг с указа 10 618 250,43 рубли.)(архив)

Отделно е видно ,че дължим много повече за железницата Русе-Варна отколкото за окупацията.

  С  уточнението, че "обезщетението" за Русия е договорено в Берлинския договор, а не със Сан Стефанския.

«Златото си е злато през цялата история, не е като книжните пари, където трябва да балансираме с инфлацията. През 19 век златото има същата стойност за хората както и досега. Хилядолетия по-рано е открито, така че човечеството знае стойността му.32.5 тона тогава са и 32.5 тона сега. Това са 1 045 016 тройунции. При цена около 1200 долара за тройунция сега, това е в пари в днешно време е равно на 1 254 019 293 долара. Като прочит 1 милиард 254 милиона 19 хиляди и 293 долара. Накратко милиард и четвърт долара (не евро). За сравнение в момента Герб, ДПС и Реформатори се съюзиха в групов обир на 8 милиарда евро (не долара).

Между другото не знам коя държава в днешно време ще се втурне да освобождава друга срещу малко над милиард. На мен не ми прилича на "грандиозен" обир. На теб? На този фон не само нашите шмекери в парламента, които посочих, ами и самия западен свят далеч по-големи щети ни нанася в днешно време. При това без все пак да е дал някакви човешки жертви.А дори и да са извършили руснаците лош акт, Запада съгласен ли е ако му дадем сега 2.5 милиарда долара, двойно повече, да ни даде от съседни държави с територии две Българии? Ще го направи грънци, но този който ни е дал единствената държава бил виновен. Малоумно българско стадо.»

Извадки от архива на БНБ и държавните дългове:

1 От 1881 г. османският външен дължавен дълг се управлява непосредствено от европейските кредитори на

империята.

2 Окупационният дълг се образува от разходите на императорското правителство в Санкт Петербург по

поддръжката на окупационните руски военни части и гражданската администрация – Управлението на

императорския руски комисар в Княжеството 1878/1879 г. Сумата е изчислена на 89.640 млн. зл. лв., така че

въпросното управление е струвало доста скъпо на страната. Наистина, само личната заплата на комисаря e 600 хил.фр./зл. лв., докато за цивилната листа на българския княз са предвидени 500 хил. фр. (виж Централен държавен

архив (ЦДА), ф. 159, оп. 1, а.е. 4, л. 2, 164, 183, 185, 190, 199). Дългът се изплаща на руското правителство по

негова сметка в Banque de Paris et des Pays-Bas (Париба), Париж. Надхвърлящ 2 млн. зл. лв., анюитетът се погасява от клоновете на Българската народна банка в Русе, Варна и след 1885 г. в Пловдив, които трябва да насочват втази сметка голяма сума от своите обороти. Например през март – април 1890 г. от общо изплатените по всичкипера 4.401 млн. лв. Русенският клон внася по сметка Окупационен дълг в Париба 3.804 млн. зл. лв. (ЦДА, ф. 285,оп. 2, а.е. 3). През същата година БНБ превежда на Париба по руската сметка общо 8 867 000 лв.

3 През периода и до края на Първата световна война съобразно международно въведения златен еталон българ-

ският лев е равен на френския франк. По-нататък ще употребяваме само „лева“.

4 Виж бюджетните приходи в Annuaire statistique du Royaume de Bulgarie 1909, premiиre annйe, XIII, с. 377, Sofia;

Статистически годишник на Царство България (по-нататък СГ), V–ХIV. Финанси 10, с. 32, изплатени суми за

държавните дългове.

5 Създаването на банката се подготвя със записка на Финансовия отдел при Управлението на руския императорски

комисар (княз Дондуков-Корсаков) от 16 декември 1878 г. и с негово обявление на 28 януари 1879 г. банката се

учредява като търговско-кредитно учреждение. Същото, казва се в документа, „може да бъде правителствена

банка“. Директор на банката става Лудовиг Карбоньор, чиновник във Финансовия отдел при управлението на

Дондуков-Корсаков, с помощник Крижановски от същия отдел. До изтеглянето на окупационната власт банката

фактически е руска банка, която „регулира търговските сделки“ на Управлението на руския императорски комисар

за сметка на предоставяните щ суми, „останали свободни“ в областните/губернските финансови служби в Княжест-

вото. От тези суми, набирани от приходите от територията на Княжеството, които банката следвало да съхранява,

се заделят упоменатите вече 2 млн. лв. за учредяване. „Капиталът“ обаче веднага е употребен за заплати на

банковия директор и помощника му, а сумата минава „в задължение“ на Княжеството и се вписва в дължимата

такса по „окупационния дълг“, т.е. двата милиона капитал реално не са внесени. Едва от 1884 г., след като Княжеството преживява управлението на още двама руски генерали – Соболев и Каулбарс – и главно благодарение

гуверньорството на Иван Евстатиев Гешов БНБ става европейско кредитно учреждение и емисионна банка с

основен капитал от 10 млн. лв., който се внася от държавата и става собственост на банката.

6 Виж Тодорова, Цв. Дипломатическа история на външните заеми на България, 1888–1912. С., 1971, с. 5–44

(предговор, въведение); Bussiиre, E. Paribas, l’Europe et le monde 1872–1992, Antwerp. 1992, с. 34–37, 56–57.

(http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_research_01_bg.pdf)

 

 

Когато една държава се разпределя, тя никога не присъства на масата за преговори !!!

 продължението следва

 още интересни материали четете на: vselenabg.blogspot.co.at/

 




Гласувай:
4
0



1. kpd - Присъединявам се към мнението на автора
30.07.2015 18:43
Малко поразхвърляно и неподредено ми се видя това мнение за съдбовното събитие за България. Доколкото можах да схвана авторът смята, че въпреки терминологията в Указ №1144, като: окупация, окупационен дълг, разходи по окупацията... и т.н. в крайна сметка, говорим за стойности, които са заплатени на Русия като обезщетение, което несъмнено си заслужава да бъде заплатено, когато е цена за възкрасването на Българската държава.
Ако това е така, се присъединявам към мнението на автора.
Кръвта на българските чада загинали за национална независимост е хилядократно по-скъпа.
цитирай
2. didanov - и за мен не е оптимално
30.07.2015 22:18
Но за толкова място от блогбг толкова -опитах се да събера на едно място всичко казано до сега и да го свържа смислово.поздрави
цитирай
3. zeifod - Свобода или смърт
03.03.2017 19:07
Свободата драги ми Санчо, няма цена. И ако е нужно да се заплатят милиони и милиарди за да сме свободни така да бъде. Не жаля за парите и за залтото, което е дала, а за загиналите за да можем днес да говорим Български, да пеем Български песни и да имаме държава наричана България.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2322785
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5790
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?