Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2015 00:25 - Заключение от тайният доклад на Н. Генадиев
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 1922 Коментари: 3 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
На края на войната или Германия ще бъде победителка и ще диктува мира, или Тройното съглашение ще бъде в състояние да наложи волята си, или съкрушителна победа няма да има, и мирът ще бъде серия от компромиси.
Да речем, че се сбъдна първата хипотеза – пълна германска победа. В такъв случай България няма да получи никакво териториално увеличение, защото австро-германците не дават нищо срещу неутралитета, а това, което дават срещу война на Сърбия, ний не можем да го земем, защото не можем при днешните условия да обявим война на Сърбия. Румъния ще остане в сегашните си граници, Гърция – с малко увеличение откъм Албания, а Сърбия – намалена или разгромена.
Сбъдна се втората хипотеза: пълна победа на Тройното съглашение. В такъв случай, ако стоим неутрални до край, България или ще напредне в Тракия до Мидия – Енос, или няма да получи нищо. Ако се намесим във войната, усилието и жертвите ще бъдат ограничени: само срещу турците и само до падането на Проливите. Това може да се постигне сравнително лесно, когато не воюваме сами, а заедно с грамадната съюзнишка флота и с повече от 100 000 души англо-французи. Наградата може да бъде: присъединението на безспорната зона, Серес – Драма – Кавала, от Тракия до Мидия – Енос и от Добруджа поне Добрич и Балчик. Сърбия ще се увеличи с Босна и Херцеговина, Гърция откъм Азия и вероятно Румъния в Буковина. Разбира се, ако тия две последни държави се намесят във войната, което е почти несъмнено – след нашата акция.
Кой е човекът, който ще ни каже как ще се свърши войната, кой ще победи и на кой Господ трябва да се кланяме? Война като сегашната не е имало. Борят се Англия и Германия за господство над моретата и пазарите, но бие се Русия за изход на свободно море, Франция за съществуването си, а Австрия за да предвари разпадането си. Борят се капиталистите, а народите изпълнят с трупове ямите, прокопани от алчността на индустрията и търговията. И всичко това се усложнява с друга една борба – борба против хегемонията на една само държава, днес на Германия, утре на Англия, други ден на Русия, която няма да се свърши с тая война, ще продължава и след мира, може би и в средата на победителите. И кой не е заинтересован в днешната война? Италия е простряла мрежите на двете посоки. Скандинавските държави са засегнати от секвестирането на свободата на мореплаването. Балканския полуостров очаква да се реши съдбата му. Съединените Щати дебнат съсипването на германската флота и търговия и дебнат пазарите в Южна Америка. Япония, съюзница на Англия, улови удобния момент да прави в Китай политика против Русия и Англия, и застрашава да запали в Азия огън, който може да обземе необятни пространства и да отвори нови войни. Всички тия елементи ще упражнят своето въздействие в крайния изход на войната.
И не са само те. Моралните елементи, невесоми, но на които силата ще се почувствува преди да утихне гърмежът на топовете, и те ще повлияят значително. Бисмарк на 1871 г. във Версайл въпреки победите на Прусия, въпреки уединението на Франция, бързаше да сключи мир, от страх от невесомите сили, които представлява световното обществено мнение. Днес то е по-могъщо, от колкото преди 40 години.
Колкото да е заплетено положението, може вече да се вникне в него достатъчно, за да си определи една държава поведението. Заслугата на политическите мъже е именно там, да предвидят, преди това да бъде ясно за обикновената публика, какво ще бъде развитието на събитията, и да земат с време съответните мерки. Във всеки случай за един държавен мъж, за едно правителство, никога не може да служи за извинение фактът, че положението не било ясно. Те разполагат с всички данни, за да се осветлят, и народът на тях е възложил да знаят и да предвиждат.
В началото на войната победата клонеше към германска страна. Снабдена с най-усъвършенстваната военна организация, с най-добрата армия, Германия се опита да приложи един отдавна изработен план: в късо време да смаже френската войска, да принуди Франция да приеме мир, да се обърне после с всичките си сили против Русия, която също да сломи и да остане на среща й само Англия. План грандиозен, труден, но който почти успя в първата си част. Ако беше напълно успял, общественото мнение на цивилизованите нации, винаги в услуга на силния, щеше да санкционира всичките излишества и нарушения на международното право. Франция се спаси благодарение не на едно, а на няколко чудеса, между които и поведението на Италия. Но тъй или инак, първоначалният план пропадна и вече е невъзможно да се замести с нов, който да обезпечи победата на Германия. Тъй също не може да се предвижда победа на бойното поле и за Тройното съглашение. За двете страни ще има редица успехи и неуспехи, но нито някой от тях отделно, нито много събрани ведно, не са от естество да прекратят войната. Това може да стане причина тя да трае дълго, до изтощение, материално или морално. Кога ще настъпи това изтощение, дордето има в двата лагера почти неизчерпаеми ресурси, и два упорити противника като германците и англичаните, това никой не може да знае. Но че изтощението ще настане е сигурно, и че то ще дойде по-рано у австро-германците, е твърде вероятно, по причини, които вече изложих.
Значи, ако войната продължава между същите противници, при същите условия, не може да се предвижда германска победа, но краят може да бъде далеч. Той би дошъл много по-рано, ако във войната се намесят и други държави. Такъв случай би бил по-малко благоприятен за австро-германците, защото, ако някой се намеси, ще бъде не в тяхна полза, а против тях. Подкачете от техните съюзници Италия и Румъния. От Румъния Германия не иска да влезе във война, а само да остане неутрална, защото, който в Румъния е поискал до сега война, иска я против Австрия.
A за Италия германската дипломация ходатайствува да й отстъпи Австрия земя, за да стои неутрална. От другите държави, които биха имали интерес да се замесят във войната, Гърция услужи на Германия с неутралитета си. Само от България искат да нападне Сърбия, но ний знаем, че това е невъзможно, и че ако напуснем неутралитета, ще се бием против Турция.
Да допуснем, че победител няма да има. В такъв случай неутралните държави, световното обществено мнение ще добият по-голямо значение и ще упражнят по-голямо влияние. И там шансовете са в полза на Тройното съглашение. Не ща друго доказателство, освен настроението в Съединените щати и в Италия, което е явно и пристрастно против австро-германците. Кой ще плаща тогава грамадните разноски на войната? Най-напред Турция, която е жертвувана още сега, а тя е съюзница на Централните сили. Колкото за България, в такъв случай, ако върви не против Тройното съглашение, а заедно с него, ще земе нещо от Тракия, ще може повече да разчита да вземе и от Македония, защото задълженията на Тройното съглашение се зимат със съгласие на Сърбия и Гърция, а такова съгласие не може да няма значение пред конгреса на мира.
От всичко това излизат на яве две неща: че България, която по външни и вътрешни причини не може да воюва наред с австро-германците, има да избира между неутралитета и войната против Турция; и че България ще има по-голяма облага да се присъедини към Тройното съглашение и да тръгне по пътя, който предполага минимални жертви – война против Турция.
Един въпрос възниква при това предположение и терзае съвестта на добрите българи: не бихме ли се изложили на опасност. Тая опасност може да иде от Гърция, от Румъния и от Австрия. Ако правителството се реши да воюва против Турция, предварително ще се споразумее с Тройното съглашение и ще иска щото, ако Румъния и Гърция ни нападнат, трите сили от Съглашението да им обявят война. В такъв случай очевидно е че Гърция, която е под огъня на съюзната флота, или ще мирува, или ще възприеме политиката на Венизелос. Румъния също не би могла да ни нападне в гърба, защото, щом се свърши работата на Босфора, тя би била изложена на ударите на съюзната флота откъм Черно море, на българската армия, свободна след похода към Чаталджа, и на руските войски утре, други ден и во веки веков. Колкото за опасността откъм Австрия, след петмесечното й бездействие на сръбския фронт, тя се е намалила до минимум. Тя би се намалила още повече, когато Проливите ще бъдат в ръцете на Тройното съглашение и руската войска получи във въоръжение всичко, каквото й не достига днес.
Очевидно е, че ако Тройното съглашение добие надмощие, ако нашите съседи излязат от тая криза с териториално разширение, както излязоха след Балканската война благодарение на нашата непредвидливост, положението на България би било несносно. Нашата политика би трябвало да направи последните усилия, за да се измени в наша полза положението, създадено от Букурещкия договор, и да не допусне да се довърши делото на уединението и унижението на България, предприето на 1913 год. С безспорната зона, с Драма и Кавала, с Балчик и Добрич и с Тракия до Мидия – Енос ако не може да се добие повече от това, България би била един здрав, самостоятелен организъм, който скоро ще изпревари в напредък съседите си, особено при новите условия след тая война, когато политиката на европейските сили ще се измени до размери, от които всичките не могат днес да се предвидят.
За да постигне тоя резултат, необходимо е България да обяви политиката си, да се реши да съдействува на Съглашението против Проливите Разбира се, след като правителството добие потребните уверения, и съвместимите с обстоятелствата гаранции. Би било по-удобно да чакаме края на войната, да турим на своя страна всички шансове, но, за нещастие, това е невъзможно. Ний трябва да се решим дордето не е изникнало някое събитие, което би могло да ни парализира, или да намали цената на българската помощ. Такова събитие е падането на Дарданелите. Ний знаем, че то е неминуемо, ако не за друго, поне защото турците са турци, и защото нямат муниции.
Такова събитие би било присъединението на Италия към Тройното съглашение. Такова събитие би било някоя неочаквана паника в редовете на турците, които чувствуват слабостта си и безнадеждността на положението си. Когато Проливите бъдат в ръцете на Тройното съглашение, или проличи, че са на падане, когато всичките жертви за това падане бъдат вече дадени, когато Италия се реши да воюва, кой ще предлага на България Мидия – Енос, и Кавала, и Битоля? Не е ли очевидно, че тогава ще заговорят на друг език? Не е ли вероятно, че тогава България може и да се реши да тръгне където й заповядат, но без да си обезпечи облаги?
Приемете, господине министре-председателю, уверение в отличното ми почитание.
18 април 1915.
Д-р Н. Генадиев.



Гласувай:
5
0



1. germantiger - ...
21.07.2015 15:17
И отново грешките или просто разаликата с реалността между Генадиев и "нея" - реалността в историята:

- той няколко пъти пише, че българска война срщеу Сърбия е НЕвъзможна - напротив - през ПСВ БЪлгария заедно с австрийска армия и отделни германски части бие Сърбия напълно

- Генадиев няколко пъти пише, че българската война може да е само СРЩЕУ турция - реалността обаче става друго - турците са съюзници и дори участват с корпус в румъния заедно с българите

- Генадиев споменава, че българите няма да получат НИЩО ако са на страната на Централните сили, а това е откровенна лъжа или просто негово заблуждение - българите биуха реализирали своя национален идеал в сръбски и гръцки земи населени с българи при една победа на Централните сили (както това става десетилетия по-късно през ВСВ) - какво ме кара да съм убеден в това - 1 жертвите които България бжи дала и нейната военна помощ или решаваща такава на Балканите разбира се, че ще е възнаградена от съюзниците 2 никоя държава не би влязла във война без гаранции за "получаване" и България така е влязла 3 АКО НЯКОЙ ПИТА МЕН КАК ТАКА СЪМ УВЕРЕН ЧЕ БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПОЛУЧИ ТО СЪЩИЯ ТРЯБВА В ПЪТИ ПОВЕЧЕ ДА ПИТА ГЕНАДИЕВ КАК ПЪК ТОПЙ Е УВЕРЕН ЧЕ БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА ПОЛУЧИ НИЩО и той го е написал защо - заради неутралитета си България не би получила нищо, което е логично - е тя именно за това ще получи защото напуска неутралитета си

За другото в доклада Генадиев е напълно прав!
цитирай
2. didanov - "Да речем, че се сбъдна пър...
21.07.2015 22:43
"Да речем, че се сбъдна първата хипотеза – пълна германска победа. В такъв случай България няма да получи никакво териториално увеличение, защото австро-германците не дават нищо срещу неутралитета, а това, което дават срещу война на Сърбия, ний не можем да го земем, защото не можем при днешните условия да обявим война на Сърбия."- БЪлгария ще получи нещо от Германия само ако воюва, ако остане неутрална обаче нищо - докато Тройното сълглашение предлагат дори при неутралитет Тракия до Мидия - Енос. Генадиев напълно осъзнава сложността на обстановката и възможността едно непредвидено обстоятелство да промени коренно обстановката. Затова за него варианта "всичко или нищо" е нереален, и съответно непрепоръчителен. Цитирам "Нашата политика би трябвало да направи последните усилия, за да се измени в наша полза положението, създадено от Букурещкия договор, и ДА НЕ СЕ ДОПУСНЕ да се довърши делото на уединението и унижението на България, предприето на 1913 год. С безспорната зона, с Драма и Кавала, с Балчик и Добрич и с Тракия до Мидия – Енос ако не може да се добие повече от това, България БИ БИЛА ЕДИН ЗДРАВ, САМОСТОЯТЕЛЕН ОРГАНИЗЪМ, който скоро ще изпревари в напредък съседите си, особено при новите условия след тая война, когато политиката на европейските сили ще се измени до размери, от които всичките не могат днес да се предвидят."
Според мен нашата политика прекалено много се е била фокусирана към връщането на Македония, пренебрегвайки по този начин другите български земи с българи в Покрайнините, Беломорска Тракия, Добруджа. Защо Македония да е е с повече приоритет? Дори сега излазът на Бяло море е къде по-стратегически.Как подаряваме Тракия можеш да прочетеш в "Кой предаде Тракия" - където фашисти и комунисти допускат една и съща стратегическа грешка, струвала ни доста скъпо.
От разговорите си във Рим, Виена, Париж и Женева Гендаиев успява да долови общото настроение и да разбере, че Германия ако не е загубила, то поне не може да спечели войната (без значение какво
цитирай
3. didanov - без значение какво обещава на България или не
21.07.2015 22:57
тъй като времето работи за Тройното съглашение и изтощението ще настъпи първо в германо-австрийския лагер.Тък не спорим дали Германи е направила по-изгодното предложение, няма спор.
Генадиев като умел дипломат предлага варианта при ,който може да се вземе максимум територия при минимум жертви от наша страна (в случая война срещу Турция), като гарант за неутрализацията на сърби, гърци и румънци е Тройното съглашение. Повтарям - по този начин отчасти Великите сили са съгласни сами да ревизират Берлинския и Букурещския договор. А аз си мисля ако беше се реализирало, наистина шансовете ни да си върнем безкръвно и завинаги Македония било то между двете световни било то след ВСВ биха били много по-големи. Ако имахме излаз на Бяло море може би в Ялта Рузвелт и Чърчил нямаше да остъпят толкова лесно България на Сталин, но това е минало несвършено.Поздрав.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2350418
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5812
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?