Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2015 01:21 - КОГА И КАК ЩЕ СЕ СКЛЮЧИ МИР
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 993 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Из тайният доклад на Н.Генадиев:
Кога ще се прекрати войната? Никой не може да знае. В Париж се говори, че догодина по туй време още ще се бият. В Англия и Германия се канят да продължават с години. Вероятно Европа не ще може да изнесе дълга война като днешната, която поглъща всичките енергии и сее страшни опустошения. Вероятно войските не ще могат да изкарат нова зимна кампания и народите под оръжие ще почувствуват необходимост от мир. Думите на италиянския министър Сонино, че наесен ще се говори за мир, има голяма вероятност да излязат прави.
Но как ще се свърши войната и кое ще докара мира?
Bъв всеки случай не съкрушителна победа. Тя е изключена при днешното положение на воюющите и без непредвидени усложнения.
Тоя въпрос е много важен за нашата съдба и за най-близката политика на България, и за това ще се опитам да го обясня.
Французките държавници заявяват, че няма да сключат мир, дордето не прогонят германците от Белгия. В Париж узнах, че там се считала възможна офанзива към Шампань, която да пробие германския фронт.
Charles Benoit, сега френски посланик в Рим, каза пред мен в тоя град, че французите не могат да пробият германския фронт, но и германците не могат да пробият френския. От тия думи трябва да се земе за абсолютно вярна, като неприятно самопризнание от един представител на Франция, първата им част, че френците не са в състояние да пробият германския фронт, организиран и укрепен по най-съвършен начин. Ако това беше възможно, щяха да го направят, или поне щяха да се опитат, дордето германците се биеха против големи руски сили. Стана наистина един опит, именно в Щампань, но и той пропадна. За мене следователно е положително, че с войските, с които разполагат френци и германци, ако тия войски продължават да се бият, френците не са в състояние да пробият германския фронт и да отблъснат германците.
A германците могат ли да пробият френския фронт и да смажат френците?
И това трябва да се счита невъзможно.
Най-напред защото, ако можеха, германците нямаше да чакат да им даваме ум, отдавна щяха да го направят.
Освен това, до това заключение се достига от ред съображения.
Германците в началото на войната съобщаваха на някои неутрални правителства своите планове. Първият план за превзимането на Париж и разбиването на френската армия пропадна. След това щяха да завзимат
Calais – до днес не са успели. После с 42 сантиметровите оръдия щяха да нападнат Verdun – до днес не са го нападнали. Но ако това беше възможно по-рано, при първото нашествие на германците, сега става много мъчно. Френците, които на нас продаваха 12 и 15 сантиметрови гаубици, в началото на войната нямаха от тях поне една батарея. Сега вече имат и гаубици, и всякаква тежка артилерия без най-малък недостатък. Ако по другите части от фронта германците до днес не напреднаха, всеки ден това става по-невъзможно, защото, както те се укрепяват, така и противниците им с изкуствени съоръжения усилват позициите си.
Впрочем, аз не чух вече в странство от германци да говорят самоуверено, както в началото на войната, че могат да пробият френския фронт. Само княз Бюлов ми каза, че атаката при
Soissons във февруари показала, че германците могат в даден пункт да отблъснат френците. Но това беше при първите известия за тая атака. Отпосле се узна, че значението й е било преувеличено. Колкото за френците, те не мислят да напредват, но за отбрана са тъй организирани, щото се изискват нечовешки усилия, за да ги изтикат от окопите. A с верни ли сведения или с лъжливи новини, все едно, но управниците и вестниците са успели да убедят всеки френец, че ако армията се удържи само в сегашните си позиции, победата е обезпечена, защото германците гладуват и защото Англия с флотата си ги души.
Впрочем, и от думите на княз Кевенхюлер, за когото говоря по-подробно, тегля заключение, че германците не
ce надяват да могат да пробият френския фронт и да им разбият армията. За мене е следователно установено, че на френския фронт, както френците не могат да пробият германския фронт, така и германците не могат да пробият френския фронт. Там ще продължават да се бият с мини и гранати, да се изтощават, но решителна победа е невероятна, нито даже значителен военен успех.
На руския фронт русите се опитаха да разбият неприятеля и да навлязат с неизброими пълчища в земята му. В Източна Прусия опитите дадоха лоши резултати, и немислимо е да се повторят. От останалата част от германската граница русите са далеч, но и когато бяха близо, освен че крепостите ги спираха, но бяха разбити. Днес никой не се съмнява, даже и в Русия, че за руската армия е невъзможно да навлезе в Германия направо през германската граница. Само железнопътните линии на длъж по тая граница съставляват такова превъзходство, щото германците на своя земя ще имат винаги, на който пункт искат, числено превъзходство над русите.
Вече от февруари насам едничката надежда на русите да навлязат в Германия е през Австрия, защото австро-германската граница не е укрепена. Колосалните руски усилия да пробият Карпатите не успяха и заслужава вяра мнението, общо споделяно в Германия и Австрия, и което чух да изказват видни личности от Тройното съглашение, че руската офанзива е сломена. Без това, и да не можеха да засегнат Германия, навлизането в Маджарско би било достатъчен успех, за да принуди Германия да иска мир.
A австро-германците какво могат да направят на него фронт?
Есенес стремлението беше да се отблъснат русите отвъд Висла, на втората отбранителна линия. След това, големи войскови маси да се пренесат на френския фронт. Дали напредването във вътрешността на Русия не представлява неудобства, то е работа, върху която ще се произнесат компетентни лица. Аз се ограничавам да изложа това, което ми стана известно и което имам основание да считам достоверно.
Княз Бюлов, който има всякакъв интерес да представи военното положение на Германия благоприятно, но който винаги е бил предпазлив, преди втората Мазурска победа ми беше казал, че очаква един сериозен успех. Даже на тоя успех разчиташе да поправи грешките на австрийската дипломация, която тогава не скланяше на спогодба с Италия. Преди да напусна Рим, последния ден пак ми каза, че се очаква за след няколко дена нов сериозен военен успех. Присъствуваше на тоя разговор и княз Кевенхюлер, с когото вечерта пътувах за Швейцария и с когото говорих на дълго нея вечер и на другата сутрин. От него чух неща, които ми направиха силно впечатление. Толкоз повече, че по много въпроси е добре осведомен.
Принц Кевенхюлер е племенник на покойния посланик, известния носител на австрийската угроза на 1885 г. в Пирот, граф Кевенхюлер. Княз Бюлов пред мене продължи разговора си с него и го убеждаваше в необходимостта на териториални отстъпки в полза на Италия. Тогава за пръв път чух, че германският посланик говорил по въпроса и с г. Саландра, и с г. Сонино, определи повърхностно и бъдещата граница в Трентино и уверяваше, че на тая цена неутралитетът на Италия е обезпечен безвъзвратно. В трена, из пътя за Щвейцария принцът ми каза, че наскоро бил в Берлин и във Виена, говорил с видни лица, напр. като княз Лихновски, Максимилиан Харден и пр., и подновихме и разширихме разговора, воден във вила “Малта”. Той искаше да си обясни, дали след спогодбата между Австрия и Италия войната ще се прекрати скоро, поиска мнението ми върху вероятната дълготрайност на войната, върху начина, по който може да се докара мир. От дума на дума, стана явно, че по много въпроси гледаме еднакво, той зе да става по-откровен. Съкратени и систематизирани, неговите мисли бяха горе-долу следующите:
“Княз Бюлов настоява да се спогодим с Италия и да й отстъпим земя. Ако това може да помогне, за да прекрати войната по-скоро, разбирам да го направим. Но, ако и след като обезлечим неутралитета на Италия, войната ще продължава при същите условия, питам се, дали не е по-добре да оставим да се намеси Италия, че поне по-скоро да се сключи мир.
“Вий ми казахте че сте съгласен с мене, че германският първоначален план за смазване на Франция пропадна безвъзвратно. Съгласен сте също, че подводната война против Англия няма да даде никакъв резултат, освен че дразни и озлобява, английското обществено мнение. Тогава, как ще се свърши войната в наша полза? Княз Бюлов пред вас каза, че очаква един хубав военен успех. Вероятно поверил ви е в какво се състои тоя успех: имат надежда в няколко деня да превземат Варшава. Но с това не се свършва войната. Аз дълго настоявах пред него да ми каже предвижда ли той, допуща ли той победа. – Отговори ми че очаква успех, че очаква падането на Варшава.
Разбира се, тоя успех, или друг някой, може да наложи край на войната, ако принуди една от воюващите неприятелски държави да поискат отделен мир, или да почувствува необходимост от мир и да го наложи на съюзниците си. Падането на Варшава няма да накара Русия да иска мир. Надеждата беше, че Франция няма да изтрае. Княз Бюлов, както и вий забелязахте, грижливо събира сведения по тоя въпрос. Някои от тях, твърде ценни, му занесох аз. (Принцът ми съобщи и извора, който е твърде сериозен). Тия сведения гласят, че в Париж нито през ум им минава да искат мир. Решени са да идат докрай и вярват, че английската флота най-накрая ще принуди Германия да иска мир. Значи, войната ще се свърши с изтощение, а то ще настъпи по-късно в държавите от Тройното съглашение.
Истина е, че във Франция и Русия чувствуват умора. Бъдете уверен, че всички са уморени. Боят се, защото са подкачили да се бият, но жалното е, че досега в никоя столица нямат ясно представление как ще се сключи мир, нито зимат мерки да го подготвят. А ако продължава дълго тъй, най-накрая Англия ще бъде господарка на положението и ще диктува мира. Ако се иска сега мир, мисля че Англия ще бъде взискателна, но наесен или догодина ще бъде много по-взискателна.
Аз чух от устата на Максимилиана Харден, с когото Бисмарк често се е съветвал, че не е било направено всичко възможно, за да се избегне тая война. Във всеки случай не е направено всичко за дипломатическата й подготовка, защото върху участието на Англия във войната в Берлин се излъгаха. А с
eгa не ce предприема нищо, за да ce ограничи вредата от сторените грешки”.
Спомних си думите на г. Сонино, че войната няма да се свърши с победа, каквато не се предвижда за никоя от воюющите страни, а с изтощение, което вероятно ще настъпи наесен. Спомних си и друго нещо. През август, когато германските войски настъпяха към Париж, в Цариград разговарях с германския посланик, барон Вангенхайм. Разбира се, упоен от победите, заинтересован да увлече във войната неутралните държави, най-напред Турция, разправяше и за бъдещите условия на мира и за начина по който ще се добие победата на бойното поле. Аз тогава повдигнах въпроса за възможната продължителност на войната по причина на Англия и на решението, никой от съюзниците да не сключва отделен мир. Посланикът се опита да, се покаже самоуверен, но по едно време заключи: “
en tout cas, lAllemagne se defendra.” Ако тогава германски посланици са допущали Германия да се намеря в отбранително положение, какво да кажем сега за думите на принц Кевенхюлер? Може ли да се помисли, че той се бои само защото Австрия е по-слаба и по-скоро ще се почувствува неспособна да продължава борбата? Или че се бои, както чух от някои твърде видни австрийци, че Германия ще жертвува и Австрия, след Турция, за да плати чрез нея неуспехите си? Но и тъй да е, положението не се изменя, победа съкрушителна за никого не се предвижда, а изтощението фатално ще поставя всеки ден австро-германците в състояние на инфериоритет.
След като изчерпа всичките си аргументи, за да ми докаже, че положението на Двойния съюз не е сигурно, принц Кевенхюлер заговори за България, с изражения, които значеха: “нашата се виде, ами вий поне българите гледайте да не оставате на сухо”. Пита ме дали се надявам, че ще земем нещо от Македония, ако надделее Тройното съглашение, и най-после ми каза, че поне земята до Мидия – Енос трябва да завземем, защото турците няма да се удържат на Дарданелите. Това беше за мене неочаквано, мина ми през ума съмнението, че може да ме изпитва и отговорих уклончиво, че не сме предизвикани от Турция, че трябва да се знае как ще погледнат на подобно действие не само силите от Тройното съглашение, но и Германия и Австрия. Князът ми каза: за нещастие, живеем в такива времена, щото днес лоялността в международните отношения се счита почти за глупост. Колкото за Германия и Австрия, те са длъжни да се съгласят да завземете границата Мидия – Енос, защото, ако вий не идете там, ще се настанят русите.
И той ме посъветва да се спра във Виена и да искам съгласието за това. Аз действително по-късно отворих дума на барон Буриана, който се постара да отбегне въпроса. Аз се повърнах на него два и три пъти, обясних че ний не можем да пропуснем момента, ако Дарданелите паднат, с цел да разбера, от една страна, дали допуща падането на Проливите, а от друга дали ще счете за предизвикателство нашата окупация. Барон Буриан ми отговори: “днес положението е такова, че не може предварително да ви дам съвет. Което е днес истина, след три недели може да не бъде. Когато се представи предвиждания от вас случай, действувайте според обстоятелствата, но погледнете на ляво и на дясно, да не си създадете неприятеля”.
Трябва да прибавя, че от френска страна чух да се развиват две гледища. Едното, че Германия ще бъде уязвима след разгромяването на Австрия, когато Италия и Румъния тръгнат против нея. Другото, поддържано пред мене от министъра
Delcasse, че Тройното съглашение ще победи, защото ще може да утрае по-дълго от австро-германците, понеже притежава всички продукти, главно хляб: “Nous sommes surs de pouvoir durer um quart dheure de plus”. Значи и от там се надяват на изтощение на противника.
Как ще дойде изтощението?

Говорят за недостатък от пари. Тя е причината, която най-късно ще повлияе за мира и за това я оставям на страна. Пари, колкото за да се продължава още 2 години ужасното кръвопролитие, ще има и
y богатите англичани, германци и французи, както и y по-бедните австрийци и руси.
Изтощението от оръжие и муниции е по-важно. Германия там, както и в другите области които засягат военната подготовка, е неуязвима. Френците и англичаните произвеждат у себе си доста муниции, пушки и топове. Австрийците са по-слаби, но с помощта на Германия, и те няма да останат без топове и гранати. Производството на руските фабрики е недостатъчно. Истина е, че американската и японска индустрии работят само за Тройното съглашение. Но през Владивосток оръжията приказите пристигат късно, а и консумацията е колосална. Положението за Русия ще се измени и съвсем поправи, ако съюзниците пробият Дарданелите и станат господари на Черно море, както са на Средиземното. Но и дотогава, такова изтощение в боеви припаси, което да тури край на войната, не може да се предвиди за никоя от воюющите държави.
Остава изтощението от хляб и други първи материи за храна и за индустрията.
Там надмощието е на страната на Тройното съглашение, което държи в ръцете си морските пътища. В Германия и Австрия населението яде ограничено количество хляб и то лош хляб. Цените, които се плащат в Румъния и България за храни изнасяни в Германия, показват, че нуждата е там твърде голяма. Не е само хлябът, всичко, което Германия внасяше от странство, е спряно и никаква вероятност няма, че до края на войната тя ще успее да си отвори път в морето. Не се съмнявам, че ако друга причина не дойде да прекрати войната и да наложи мир, изтощението от хранителни и други продукти ще съкруши австро-германците, защото държавите на Тройното съглашение не ще имат недостатък нито в хляб, нито в желязо, нито в мед, нито във вълна, нито в каучук, нито в бензин, нито в други първи материи.
Истина е, че може да настане и друго изтощение, да
ce уморят войниците и да искат тъй настойчиво да се прекрати войната, щото правителствата да ce принудят да сключат мир. Както е възможно да земе участие във войната и някоя от неутралните държави. В тоя последния случай, Тройното съглашение е пак в по-добро положение, защото съюзник на австро-германците нов няма да влезе в бой. A против тях може да се появи някой, не само от абсолютно-неутралните, но още, но особено от техните съюзници, Италия и Румъния. A от ония неутрални държави, които сега нямат предвид да се намесят в конфликта, най-влиятелната в сключването на мира – Съединените Щати – има интереси противни на германските и явно държи страната на Англия.




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2349678
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5811
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?