Из тайният доклад на д-р Никола Генадиев :
Царят и няколко души министри решиха на своя глава да вкарат страната във война против Съглашението. Те знаеха, че народът не съчувствува на тая политика и за това си послужиха от първите дни с жестокости и терор. Те знаеха, че и Народното Събрание в мнозинството си е против тая политика. Правителственото болшинство беше от десет гласа, а нашата група си беше отделила от него по въпроса за войната и по тоя начин опозицията надминаваше коалицията Радославов – Тончев – Добри Петков с около 30 гласа. За това именно не свикаха камарата и обявиха войната противоконституционно. За да поемат тия страшни отговорности, на какво се осланяха? Без съмнение на вярата в пълната победа на Централните сили. От де произхожда тая сляпа и безразсъдна вяра?
Да оставим за минута на страна всички съображения на морал и на трудни международни условия, които те със своята германска политика подготвяха на България за след войната. Нека да влезем в психиката на тогавашните властелини, които имаха пред очи само грубия немедлен интерес на държавата. Имат ли те, и от своя гледна точка, какво да е оправдание за страшното зло, което нанесоха на България?
Германия отдавна се беше готвила за нападателна война. Нейният план беше да свърши войната бърже, без да даде време на Франция да организира производството на муниции, на Русия да развие всичките си сили, а на Англия, непобеждавана даже от Наполеона, да създаде армия. Германският военен аташе в Рим е убеждавал в първите дни след стълкновението генерал Кадорна, че войната ще се свърши в шест седмици. Същото говореха представителите и агентите на Централните сили на Радославова и на други меродавни фактори. Можеше да се случи тоя план да успее, но той не успя. Тоя план пропадна още в 1914 г. на Марна, където генерал Жофр спаси Франция и нанесе голямо поражение на противника. Това поражение щеше да бъде страшно, ако френците имаха по-значително производство на бойни припаси. Но във всеки случай, застоя ли се войната, даде ли се възможност на Съглашението да организира съпротивата и да развие силите си, краят на войната трябваше да дойде от материално и морално изтощение, а изтощението фатално и неминуемо щеше да настъпи по-рано у австро-германците. Германия изгуби войната още в 1914 г. в боя на Марна.
Германия влезе във войната с надежда, че Франция и Русия ще останат уединени, а сама тя ще има съюзници: Турция, Италия, Румъния, Гърция, България, може би и Швеция. От начало, смаяни от внезапно разяреното страшно бедствие, управниците на неутралните държави притаиха съчувствията си и се ограничиха да наблюдават събитията. След боя на Марна от ден на ден зе да проглежда какво ще бъде по-нататъшното им становище. Италия след съдбоносния бой на 9 декември 1914 г. предяви пред Австрия искане за териториални отстъпки, а на 26 април 1915 г. сключи със Съглашението таен договор, в който е предвиден един месец срок, за да обяви война. Гърция поиска обезпечение целостта на земята си и даже компенсации срещу неутралитет, а в Румъния Централните сили действуваха не вече, за да обяви война на Русия, а за да остане неутрална. Постепенно, но безспирно, уединението на Германия продължаваше, а към Съглашението се присъединяваха нови съюзници, до такава степен, щото най-накрая целият свят беше против Централните сили. Това положение за мене беше вече явно през 1915 г. и аз предупредих правителството в доклада си, че “възможно е да земе участие във войната някоя от неутралните държави. В тоя случай положението на Съглашението пак е по-добро, защото съюзник на австро-германците нов няма да влезе в бой. A против тях може да се появи не само от абсолютно неутралните, но още и от техните съюзници, Италия и Румъния”. Меродавните лица у нас знаеха, или бяха длъжни да знаят, че Германия непременно ще изгуби войната, защото никоя държава не може да се бие против световна коалиция, особно когато морските пътища са заприщени за нея и когато й не достигат маса първични материи. Не е ли явно, следователно, че ако Германия изгуби войната в боя на Марна, България я изгуби в деня, в който я обяви? Друга една страна на въпроса има също главно значение. Обявим ли се с Централните сили, ний рано или късно трябваше да очакваме война, освен със Сърбия, но още и с Румъния и Гърция. Положението ни след войната, обкръжени от ненавидящи нас съседи, щеше да бъде много тежко. Съюзът ни със Съглашението означаваше помирение с нашите съседи, въпиюще нужно за бъдеще мирно развитие.
На някои лица в 1915 г. се видя чудно, че аз скоро забравих обидите на нашите бивши балкански съюзници и на Румъния в 1913 г., и че в доклада си премълчавам за претенциите ни за спорната зона. Ще отговоря, че държавните мъже са длъжни да обуздават чувствата си, когато се касае за благото на народа им Ще кажа още, че ако се беше възприела политиката която препоръчвах, и която не беше само моя, а на голямото мнозинство на народа и на политическите партии, щеше да дойде ред да се види какво може да се постигне за спорната зона след сръбско-българския договор от 1912 г. и след войната от 1913 г. Политиката е изкуство на възможностите. Това което можехме да постигнем, ако бяхме сключили мир в ноември 1912 г., беше неосъществимо в 1913 г. или 1915 г. Това, което можехме да земем само като протегнем ръка на 1915 г., днес е вече далеч от нашите мечти.
Други ме обвиниха, че съм изневерил на принципите на партията си, като съм препоръчал съюз с Русия. Като че ли в принципите на някоя българска партия е писано да се бием против нашите освободители рамо до рамо с турците. На това обвинение, което е повече партизанско, ще отговоря с думите на знаменития английски държавник Роберт Пил, произнесени в Камарата на общините на 5 март 1829 г.
“Не мога, за да откупя поддръжката на почитаемите мои приятели, да обещая, че ще постоянствувам във всяко време на всякакъв риск в убежденията и аргументите, които съм подържал в тая камара. Запазвам си по най-положителен начин правото да уреждам поведението си според изискванията на времето и интересите на държавата. Taxa са постъпили всички държавни мъже във всичките държави и във всички времена. Ще изкажа тая си мисъл с думи много по-хубави, от колкото бих могъл да измисля сам, със следните думи на Цицерона: “Това което съм научил, това, което съм видял, това, което съм чел в прочутите съчинения, това, на което са ме учили най-мъдрите и най-знаменитите мъже на тая република, както и на другите държави, то е, че не трябва същите лица да поддържат постоянно същото убеждение, но мнението, което изискват състоянието на нещата, времето и интересът на обществения мир.” В Световната война се бореха две групировки от държави и две концепции за управлението на света. Световната обществена съвест бе възмутена от жестокостите и варварските опустошения, които съставляваха системата за воюване на германците и световното обществено мнение беше на страната на Съглашението. То съставлява една сила, на която днес разбираме всичкото значение, и за която българските властелини на 1915 г. не държаха сметка. Но за балканските народи имаше и друго указание, за да определят поведението си. Разпокъсани, те от столетия се намираха в робство под Турция или под Австрия. Делото на освобождението им от турското иго през повече от един век прекара последователни етапи, всеки един от които откъсваше по едно владение от завоевателите и ги изтласкваше от Европа. В австрийската монархия пробуждането на националния дух и постепенното придобиване автономни правдини за потиснатите народи се развиваше по друг път, но клонеше да намери крайното си разрешение или в реформирането на империята или в унищожението й. В тая война, в която редом с германците, воюваха Австро-Унгария и Турция, тия две държави бяха отбелязаните жертви. Особно Турция, която рухваше под вековните си престъпления, която докара упадък и разорение във сичките си владения и на която кървавите оргии над християнските населения бяха отвратили света от нея. Тя неминуемо щеше да се разгроми. Мястото на България, освободена след Баташките кланета, дигнала меч на 1912 г. за обединението си и за изгонване на турците от последните европейски провинции, беше на страната на новите кръстоносци. Другите балкански народи тръгнаха из правия път и днес жънат плодовете на мъдрата си политика. Ако цар Фердинанд и неговите безмълвни служители бяха ce вслушали в гласа на народа, ако бяха изслушали без предразсъдък съветите, които предани на отечеството си българи им отправяха, днес българският народ, запазил силите си и богатствата си, щеше да тържествува заедно със съседите си, заедно с целия свят, щеше да бъде предмет на съчувствие и уважение от страна на цивилизованите нации, днес българите в Македония щяха да празнуват освобождението си и обединението ни в целокупното Отечество...
В настоящия доклад читателят ще срещне тия думи: “Ако се присъединим към Германия, ще бъдем смазани и на бойното поле и при сключването на мира”.
Д-р Н. Генадиев.

http://www.sitebulgarizaedno.com

ИСТОРИЯТА СОЧИ ГРЕШКИТЕ НА ГЕНАДИЕВ:

- България не беше СМАЗАНА на бойното поле, както и Германия не беше през ПСВ!
Войната завърши на чужди територии и то с бележити български и германски победи в повече от тези на противника

- ГЕНАДИЕВ Е ГРЕШАЛ НАЙ-ВЕЧЕ В ТОВА:
Съюзът ни със Съглашението означаваше помирение с нашите съседи, въпиюще нужно за бъдеще мирно развитие.

Нашите съседи в онези времена НИКОГА не биха се помирили и смирили с нас, както и ние с тях!

- Написното от Генадиев по форма не ходи на доклад, освен формата да се е загубила във форма на постинг?

ЛИЧНОСТТА НА ГЕНАДИЕВ И НАЙ-ВЕЧЕ НЕГОВИТЕ СЪЖДЕНИЯ предизвикват от мен съмнение чии агент, на кое разузнаване и чужда сила вероятно е работил - с пълно право друг ще попита тогава за чие са работили маса български държавници обвързани с Германия и ще е прав в питането си.

...

А в това Генадиев е ЛЪЖЕЦ ИЛИ НАИВНИК, хайде глупак няма да си позволя да го нарека:
да тържествува заедно със съседите си, заедно с целия свят, щеше да бъде предмет на съчувствие и уважение от страна на цивилизованите нации, днес българите в Македония щяха да празнуват освобождението си и обединението ни в целокупното Отечество...

1. Въпреки победите войната беше загубена - това предвижда "лъжеца и наивника" Генадиев
2.ОТНОСНО СЪСЕДИТЕ НИ ЦИТИРАМ "На някои лица в 1915 г. се видя чудно, че аз скоро забравих обидите на нашите бивши балкански съюзници и на Румъния в 1913 г., и че в доклада си премълчавам за претенциите ни за спорната зона. Ще отговоря, че държавните мъже са длъжни да обуздават чувствата си, когато се касае за благото на народа им Ще кажа още, че ако се беше възприела политиката която препоръчвах, и която не беше само моя, а на голямото мнозинство на народа и на политическите партии, щеше да дойде ред да се види какво може да се постигне за спорната зона след сръбско-българския договор от 1912 г. и след войната от 1913 г. Политиката е изкуство на възможностите. Това което можехме да постигнем, ако бяхме сключили мир в ноември 1912 г., беше неосъществимо в 1913 г. или 1915 г. Това, което можехме да земем само като протегнем ръка на 1915 г., днес е вече далеч от нашите мечти."
3.Агент на Русия - доста несериозно - пак цитирам :"Други ме обвиниха, че съм изневерил на принципите на партията си, като съм препоръчал съюз с Русия. Като че ли в принципите на някоя българска партия е писано да се бием против нашите освободители рамо до рамо с турците. На това обвинение, което е повече партизанско, ще отговоря с думите на знаменития английски държавник Роберт Пил, произнесени в Камарата на общините на 5 март 1829 г.
“Не мога, за да откупя поддръжката на почитаемите мои приятели, да обещая, че ще постоянствувам във всяко време на всякакъв риск в убежденията и аргументите, които съм подържал в тая камара. Запазвам си по най-положителен начин правото да уреждам поведението си според изискванията на времето и интересите на държавата. Taxa са постъпили всички държавни мъже във всичките държави и във всички времена. "

но си мислех, че повече хора ще се включат. Поздрави

След като прочетох био данните от теб - не на Русия, а нека го наречем лобист на Франция и евентуално Италия, но най-вече Франция...

Генадиев пише за чувствата на някои които се възмутили, но е трябвало да бъде честен и да пише, не за чувства, А ЗА ИНТЕРЕСИ на балканските ни съседи и наши, не чувствата са проблема, а това, че съседите нищо не биха дали на българите!

Разбира се, че е прав в изхода на войната, предвидил го е И НЕ САМО ТОЙ, но той не го е предвидил на база анализа си (който има ЯВНИ ГРШКИ), а вероятно набаза поръчката която е изпълнявал ако е изпълнявал френска такава...

И ЕТО ХИПОТЕЗАТА - ГЕНАДИЕВ НЕ Е СВЕТЪЛ УМ ВИДЯЛ НЕЩО ДЪРЖАВНИЧЕСКИ, А БИ МОГЪЛ ДА Е ПРОСТО ЧУЖД ПОВТАРЯМ Ч У Ж Д НЕ БЪЛГАРСКИ ЛОБИСТ, НЕ ДАЙ БОГ АГЕНТУРА! Как ти се вижда вече твоето или нечие "друго" попадение или откритие за поредица постинги?!

Разбира се, би могъл да е и честен анализатор (като такъв обаче не е особено силен както видяхме, не е и слаб - несъмнено0!

нещо по средата нали? умееш да владееш словото брат, чак сам започнах да се съмнявам в себе си :)

Не иде реч за слово, а за съждения - Генадиев пише ли категорично про Антантата - да

Прави ли го след посещение във Франция и Италия (научиох го от твоето инфо) - да

Особено във време на война и то Голямата европейска война това може ли да е случайно - може да е, но още по-веропятно е да не е случайно

Разследван ли е Генадиев - да, вероятно с основания

Можем само да гадаем какви са мотивите за подчертания уклон към Антантата в докладите му, но моята хипотеза ев изключително здрав смисъл, разбира се, човека може да е анализирал чистосърдечно всичко и да няма чужд мотив.

Затворникът, който се налагаше с личността си, Александър Стамболийски, застана по-късно начело на българската политика. Той беше само тридесет и шест годишен, физически здрав, с пълно кръгло лице, пронизващи очи и тънки, завити мустаци. Стамболийски беше попаднал в затвора, защото – като водач на мощната земеделска партия – се бе осмелил да се противопостави дръзко на цар Фердинанд, когато той съюзи България с Германия и Австрия. На 4 септември 1915г. Стамболийски се яви на ауденция при него като говорител на 48 земеделски депутати. Другите опозиционни водачи се бяха изразили умерено и почтително пред царя, но Стамболийски бе говорил с груба откровеност: „ Народът няма доверие във Вашето управление на страната – заявил той – Вече я доведохте до катастрофа през 1913г. Сега възнамерявате да се противопоставяте отново на желанията и интересите на българския народ. Ако въвлечете страната във война като съюзник на Германия и Австрия, ще отговаряте с главата си!“

Вбесен от грубия език и припомнянето за унизителната втора Балканска война, Фердинанд извикал : „Не се безпокойте за моята глава – аз съм стар. Мислете за своята!“

Убеден, че царят възнамерява да воюва срещу Съглашението, Стамболийски без да губи време, обнародва този разговор в брошура. „Възпротивявайте се на указа за мобилизация!“ – приканва той народа. Фердинанд заповядва да го арестуват. Двадесет и пети пехотен полк в Самоков се разбунутва и двадесет войника са разстреляни. След две седмици България влезе във война на страната на Централните сили и Стамболийски бе осъден на доживотен затвор.Друга значителна личност, д-р Никола Генадиев, беше в софийския затвор заради прекалено точните си предвиждания на събитията. Високопросветен, говорещ свободно почти всички европейски езици, бившият министър на външните работи Генадиев имаше достъп до интелектуалния и политически европейски елит. В началото на на 1915г. Цар Фердинанд го беше изпратил в западноевропейските страни, за да разучи вероятното развитие на с

Цар Фердинанд го беше изпратил в западноевропейските страни, за да разучи вероятното развитие на събитията. След завръщането си Генадиев представя писмен доклад, в който предрича предстоящата намеса на Италия, възможната американска интервенция и крайната победа на съглашенците (този удивителен документ беше публикуван в България и Франция след войната). Когато България влезе във война на страната на Германия, Фердинанд се намери в доста неудобно положение спрямо Генадиев, който беше един от водачите на влиятелната Либерална партия., но бързо откри удобен начин да излезе от него. Генадиев и неговите последователи, депутати от Либералната и Земеделската партия, бяха обвинени, че са закупили жито в полза на англичаните и французите „с цел да саботират отбраната“. Те бяха осъдени на осем и десет години затвор и се присъединиха към нашата елитна група.
1. Генадиев сам е бил изпратен от Фердинанд - едва ли царя ще праща на такава важна мисия случаен човек - друг е въпросът дали му е харесал доклада на Генадиев - после се вижда как е действал с неудобните за него политици.
2. Генадиев посещава Рим, Париж, Виена, Женева - той е имал достъп до източници от първа ръка (министри, дипломати и прочие) от които е извел и заключенията си така че предположенията ти са по-скоро не на място.
Извод - Фердинанд е действал емоционално, а не рационално, мислейки за себе си а не за народа си. Толкова е ясно!

и 3 което пропускаш - ЛИБЕРАЛ И РАЗСЛЕДВАН ЗА АФЕРА С ЖИТО В ПОЛЗА КОМУ... може да е разследван нарочно и без основания, но пък това с лекота е атакуем и втори пункт при теб - написаното във втори пункт по никакъв начин не пречи той да е френска агентура, напротив, написаното в пункт 2 дори усилва потенцията да е такава агентура

колкото до пункт 1 той е неутрален почти към нашия спор, зщаото вербуване става именно към хора на висок пост, към хора нови, пратени и невербувани най-често, ще рече Фердинанд може да е пратил невербуван и според познанията на езици при Генадиев - правилен човек като подготовка е пратил

нашия спор може да се разьреши само то френските и българските архиви впрочем

Аз нямам против Генадиев, зщаото човека анализира добре, внимателно, явно е имал изключителни познанства в това което четох именно в твоите постинги, ходи и до Истанбул, не смао на запад итн

Посочих само грешките в доклада му, а такива грешки има едва ли не във всеки дипломатиески доклад по време на война - това не е нещшо изключително или осъдително.

Още от Балканската война познавах Тодор Александров65, който в Кукуш със своите четници услужи твърде много на моя полк по прехраната и по разузнаването. Негово Величество знаеше за това и на няколко пъти секретно водих Александров при царя. Един ден царят ми каза, че е решил да награди Тодор Александров с офицерския орден за храброст, III степен, и ми даде кутията с ордена да му го занеса, като ми каза: „Ще кажете на Александров да убие д-р Генадиев66, тоя мръсен предател." Тодор Александров остана учуден от тая голяма награда, но аз му обясних, че му се дава за големите заслуги в Балканската война. При това положение неловко ми беше да му съобщя желанието на царя да убие Генадиев, още повече че аз добре познавах Александров и знаех как той ще реагира, за което предварително говорих на царя. На другия ден заговорих на Александров между другото и за желанието на царя Генадиев да бъде убит, без да му кажа, че царят натоварва него с тая мисия. Тодор Александров веднага ми каза: „Да не мисли царят, че аз ще изпълнявам неговите прищявки. Затова ли ми дава ордени", като доста остро се изрази по негов адрес. След тая случка царят още няколко пъти ми загатна за необходимостта Генадиев да бъде убит.
В началото на Европейската война д-р Генадиев беше на мнение, че ние на всяка цена трябва да вървим заедно с Германия и Австрия, против Русия и Франция, и той беше един от министрите, които царят най-много приемаше. След завръщането му, обаче, от странство и след като си промени мнението и настояваше с един доклад да вървим с Англия, Франция и Русия, стана предател и трябваше да бъде убит.67