Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2015 00:38 - Лайпцигският "лъв" си има звероукротител
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 1032 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 15.07.2015 11:42



Избраният на VII конгрес на Коминтерна през август 1935 г. с овации за генерален секретар Георги Димитров е единственият в досегашната ни история българин, който е бил лидер на международна политическа организация, както и на ръководено от нея световно обществено движение - работническо и съпротивително антифашистко.  

Пактът Рибентроп-Молотов

Съветско-германският пакт изненадва не само световната общественост, но изглежда и самия Георги Димитров. На 22 август 1939 г. – ден преди подписването на пакта, той като секретар на ИККИ (Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал), отправя до всички комунистически партии следната директива:  ,,Да се продължи с още по-голяма енергия борбата срещу агресорите, особено срещу германския фашизъм!" Оставен, изглежда без инструкции, Димитров изпраща на 5 септември 1939 г. до секретаря на ЦК на ВКП (б) Жданов следното писмо:

 ,,Но аз трябва да отбележа, че при набелязването на тази линия и особено на тактическите позиции и политическите задачи на комунистическите партии в новите условия, ние срещаме изключителни трудности и за тяхното преодоляване, както и за приемането на правилно решение, се нуждаем повече от когато и да е било от непосредствената помощ и съвет от другаря Сталин. "

 Сталин го повиква в Кремъл на 7 септември 1939 и в присъствието на Молотов и Жданов му държи следната реч:

,,Комунистите от капиталистическите страни трябва да се обединят решително срещу своите правителства. Преди войната противопоставянето между фашизма и демократичния режим беше съвършено правилно. По време на войната... разделянето на капиталистическите държави на фашистки и демократични загуби предишния смисъл. Войната предизвика коренен прелом. Единният народен фронт от вчерашния ден беше за облекчаване на положението на робите при капиталистическия режим. В условията на империалистическа война се поставя въпросът за унищожаване на робството! Да се стои днес на позициите на вчерашния ден (единен народен фронт, единство па нацията) означава да се свлечеш на позициите на буржоазията. Този лозунг се сваля. "

 Този цитат е от дневника на Георги Димитров. Тук не е безинтересно да се отбележи, че изразената от Сталин надежда, че войната ще доведе до „унищожаването на робството" - т.е. победата на комунизма в Европа, разкрива завоевателните му намерения.

 Сталин съответно натоварва Георги Димитров като главен секретар на Коминтерна да редактира и отправи към всички секции на международното комунистическо движение тезисите, обосноваващи този 180-градусов завой. Той връща тактиката на Коминтерна на позициите на VI му конгрес, а именно: засилване на борбата срещу социалдемокрацията, образуването на народни фронтове отдолу и посочване като главен враг „буржоазната демокрация’.

 Явно Георги Димитров изпитва затруднения при изпълнение на тази задача,  Чак на 25 октомври Сталин повиква Димитров, за да му изкаже одобрението си, но и че ,,трябва да се издигат лозунги, които биха помогнали на масите да се откъснат от социалдемократическите лидери". Трябвало да се включат и такива лозунги: ,,Долу империалистическата война! Прекратяване на войната, прекратяване на кръвопролитието!"  На 31 октомври Жданов му съобщава окончателното одобрение на Сталин: „Може да я отпечатате".

 Какво е същественото й послание? След като са порицани, че искали да насочат германската мощ срещу Съветския съюз, английските и френските „буржоазни" правителства, подкрепяни от социалдемократическите лидери, са посочени като главни подпалвачи на войната.

 Зад лицемерен антифашизъм те криели страха си от работническата класа.

Но нито Германия, нито СССР били съгласни „да вадят кестените от огъня" за ново преразпреде-ление на света в полза на англо-френския империализъм и колониализъм.

Характерното вчера само за фашизма днес става характерно и за буржоазната

демокрация, така че между воюващите вече няма разлика.   Това послание на Г.Д. е било посрещнато от някои комунистически партии и отделни партийци в Европа с учудване или възражения.  И така, вождът на световния комунизъм, Лайпцигският герой на антифашизма извършва подвига да напише статия от 40 000 знака, в която само веднъж споменава думите нацизъм, националсоциализъм и хитлеризъм и да прехвърли вината за агресията от Третия райх на англо-френските империалисти.

Но това не е всичко. Една година по-късно Г. Д. отива още по-далече.

Германско-съветските пактове не бяха уточнили сферите на влияние в Скандинавия и в Балканите.

През есента на 1940 г. по повод на България се появяват първите търкания между двата звяра, захапали Европа. В Берлин на 12 и 13 ноември 1940 г. Молотов (в присъствието на Хитлер) предлага на Германия да присъедини Съветския съюз към тристранния пакт - Рим, Токио, Берлин, ако Райхът признае, че България и Румъния влизат в съветската зона на влияние. Фюрерът отхвърля предложението и дори пред българския посланик Първан Драганов заявява, че не желае „България и Румъния да бъдат превърнати в болшевизирана пустиня, какъвто е случаят днес с държавите на Прибалтика".

Въпреки това на 25 ноември 1940 г. пратеникът на Сталин Аркадий Соболев пристига в София и настоява българското правителство да сключи със СССР политически и военен съюз, наречен „Пакт за взаимопомощ", подобен на този, наложен в Прибалтика няколко месеца по-рано.

 Към всичките си аргументи Собо­лев прибавя и следния, който същия ден Г. Д. чува от устата на Сталин и записва в дневника си (25.XI.1940 г.,стр. 203):

„Ако пактът бъде сключен, ще се договорим конкретно за формите и размеритена взаимната помощ. При сключването на пакта за взаимопомощ ние не само не възразяваме България да се присъедини към Тройния пакт, но тогава и самите ние ще се присъединим към пакта."

Незабавно с телеграма Г. Д. предава думите на Сталин и насърчава партията в България широко да отрази съветското предложение. Но българското правителство, опарено от прибалтийския опит, отказва и дипломатичното настъпление на Москва претърпява крах.

 Огорчен, Сталин излива 3 дни по-късно гнева си върху Г. Д. и българските комунисти: „Нашите в София разпространяват позивите по повод съветското предложение към България. Глупаци!"

Веднага Г. Д. телеграфира на своите: „Изпратих указание да се прекрати тази вредна глупост... Кампанията за пакта не трябва да носи партиен, антибуржоазен, антидинастичен и антигермански характер. Тя трябва да се води не на класова, а на общонационална и държавна почва."

 imageС поведението си Г. Димитров не само показва пълна сервилност към имперската съветска политика, но докарва себе си до сюрреалистичния абсурд - лично той, като главен секретар на Коминтерна, да подкрепя по препоръка на Сталин, присъединяването на България към антикоминтерновския тристранен пакт.

 За подобни „профашистки" прояви много български общественици след 9.1Х.1944 г. бяха изправени пред „народен съд" и разстреляни.

 

 




Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2907824
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?