Всяка правителствена реформа предизвиква един от двата пронизителни вика :“Революция!“ или „Реакция“. Дори полумярката не може да съществува, защото такова нещо просто няма...според опозицията. Нашите усилия за сътрудничество с Югославия бяха обявени за „предателски“ от всички опозиционни лидери: нашата вътрешна политика беше заклеймена като „болшевишка“ от всички сизключение на комунистите, които водеха собствената си ожесточена кампания срещу нас като „лакеи на буржоазията“.

Втората важна реформа беше земеделския заем. Земеделската банка, създадена със спестяванията на селяните в началото на българската независимост, беше упълмощена чрез новия закон да отпуска вид заеми – личен, за подобрения и гаранционен (под форма на аванс, за непродадена продукция). Те бяха отпускани без допълнителни гаранции и бяха облагани с много скромна лихва, тези заеми бяха предоставяни преди това само на богати земеделци, средните и бедните селяни бяха принудени да прибягват към търговци и спекуланти, които ги товареха с огромни лихви. По тази причина новията Закон за земеделск банки се появи като благодат за голяма част от селското население.

Още по-важно беше Законът за ограничаване размера на частните земеделски владения. Към естественият прираст на населението се прибави потокът от бежанци,  който се стичаше от Тракия и Добриджа и създаде недостиг на земя. Новият закон ограничи аграрната собственост на тридесет хектара, които можеха да бъдат обработвани от собственика и неговото семейство без наемен труд. Стамболийски се надяваше, че чрез тази мярка ще създаде устойчиво и самоуважаващо се селско съсловие. Държавата отчужди остатъка от земя и обещети собствениците. Иззетите земи образуваха с държавните и манастирските владения поземлен фонд, който снабдяваше безимотните селяни и безанците със стопанства при условия, подобни на установените в поземлените закони на Съединените щати.

За да се осигури самостоятелността на земеделците, бе създаден закон, според който най-дребните стопанства до десет хектара не подлежат на отчуждяване, независимо от дълговете и ипотеките на собственика.  Други законодателни актове, които даваха известни предимства на кооперациите спрямо частните предприятия, насърчаваха създаването на кооперации за продажба на земеделски продукти, премахваха по този начин много посредници и помагаха на селяните да получат лично най-добрата възможна цена за производството си.

Заплатите на железничарите и телеграфните работници бяха почти утроени, а правителството спести средства, като лиши държавници чиновници с високи догоди от птопорционални увеличения.

Българската средна класа, която дължеше самото си съществуване на спекулацията със земеделски продукти, се бореше срещу тези мерки със зъби и нокти. В действителност нарастването на покупателната способност на селяните облагодетелстваше честната търговия и индустрия и премахваше едновременно причината за недоволство в селата.  От друга страна, соцзюиалистите и комунистите, смятаха тази програма за реакционна, защото намаляваше въздействието на тяхната пропаганда. На изборите през април 1921г. комунистите загубиха 19 от своите 47 кресла и продължиха да губят почва при всички следваши избори до края на земеделския режим. Преди падането на Стамболийски през 1923г. те имаха само 16 депутати.

Както левицата , така и десницата бяха достатъчно проницателни, за да разберат, че преките атаки срещу здравите реформи на Стамболийски няма да сполучат, Левицата се оп;акваше, че аграрните реформи са предизвикали неествествено увеличение на цените на хранителните продукти за работниците. Деницата критикуваше прекалено разпространеното подкупничество сред чиновниците, но съществените й нападения бяха на „патриотична“ основа. Тя упрекваше Стамболийски, че пренебрева националния интерес в името на суюза с Югославия и дори го обвини, че е готов да пожертва политическата независимост на българския народ, за да постигне обединение на двете страни. На тази почва тя намери съюзници с лицето на цар Борис и офицерите – както между останалитв на служба, така и сред съкратените по силата на Нжоския договор. Постепенно те се обединиха в блок, който действаше за насилствено сваляне на земеделското правителство. Селяните , които съставяха близо 90 процента от населението, подкрепяха здраво Стамболийски. Неговите врагове виждаха изход за спасяване на нацията (на тях самите) единствено в държавния преврат.

Коста Тодоров „Изповедта на една луда балканска глава“