Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2015 01:19 - За мене българинът е светец и дявол над дяволите.
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 3446 Коментари: 5 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Всичко е относително, всичко е илюзорно на този свят, господин Памукчиев. Всяко нещо е измама и лъжа, заблуда и фалшиви представи за света. За вас, младите хора, Швейцария може би е някакъв рай. Някаква обетована земя. За мене това е най-грозната, най-ужасната страна, с най-големите егоисти на света. Даже в Ню Йорк не са така егоистични хората, както там — в Швейцария. Веднъж, по време на заседание на Обществото на народите в Женева, получих тежка стомашна криза. С ужасни болки. Веднага ме откараха в една частна американска болница. Както в София, където до скоро имаше частна руска болница — на Руския червен кръст, на улица „Искър“, така и в Женева имаше много частни американски, английски, френски и германски болници. Там се плаща всичко — за престой, за храна, за прегледи, за масажи. Всяко нещо си има цената. Тези частни болници са нещо повече от Елдорадо. Те са дворците на цар Мидас.

      Каквото докосне лекарят по тебе му се плаща. Каквото пипне сестрата или санитарката — също се плаща. Сметката расте. Всеки ден тя става все по-голяма. Каквото поискаш, ще го имаш, но се плаща. И то по свръхвисока тарифа.

      Прегледаха ме лекарите — плаща се и за този колегиум.

      Определиха диагнозата — нова сметка за диагнозата. Защото този консулт, този висш колегиум си пише пътни, дневни — на часове. За кола. За пътуване. За изкачване по стълбите. Всичко. Аз нямам навик да безпокоя никого (най-малко домашните си хора), че съм нещо болен. Обадих се само в легацията в Берн — да ме знаят къде съм. И пристигнаха всички чиновници, без пълномощния министър. Той бе в България на море, на почивка във Варна. Дойде шарже д’аферът, един мазник. В легациите между впрочем работят най-вулгарните мазници и подлизурки. Подлизурка суперекстра категория. И тоя бе такъв… Той ми донесе лимони, портокали и мандарини. Аз го изгоних. Идва жена му — млада и хубава. Тя ми носи торта и шоколадов крем. Изгоних и нея. Защото това в Швейцария е най-обидното за лекарите — да се носи храна на болните от вкъщи.

      Пристигна масажистка, еврейката Естер Леви. На нея също се плаща от болницата, но с мои пари. Вписва се в сметката — масаж. Идва бръснар — сметката също го има предвид. Ти нямаш грижа за нищо, освен да разтягаш портфейла си като хармоника и да плащаш, но накрая. След една седмица ми депозираха сметката преди изписването — 19378 долара. Платими в брой. Веднага издадох чек, но ми поискаха парите в брой. Изтеглих ги, но чековата ми книжка остана като залог, защото не ми стигнаха 732 долара. Казах им, че имам друга книжка в хотела си. Пратиха човек да ми я донесе. Честни са. Това е истина, но това е пресметливата честност. Не сърдечната, човешка честност. Те са навити часовници с дълги пружини. Платих и не дадох никакъв бакшиш, нито стотинка. И чух сестрата да казва с презрение „Балканец“.

      Тя бе испанка. Аз й отговорих, че не съм Балканец, но се уча от тях, от швейцарците и американците, да си правя сметката до стотинка. Те не ми направиха нито един масаж без пари, защо аз да им давам бакшиш. И си излязох, без да дам никакъв бакшиш. Когато казах след това в легацията в Берн какво съм платил, те онемяха. Не че сумата бе толкова огромна, а за нищо работа — да се дават толкова много пари. Ние, българите, като народ сме свикнали да работим без пари и с много малки заплатици. Това е от сиромашия. В Швейцария, Норвегия, Дания, Холандия, Белгия и Германия всяко нещо се изчислява на реципрочната му стойност. Дал ти е локумче за 10 стотинки — ти трябва да го почерпиш с една сусамка за 12 стотинки. Защото той е вложил пари преди тебе. Той има лихва върху тия десет стотинки. Това е то Швеция, Швейцария, Дания, Холандия, Белгия. В света само ние, българите, гощаваме пътник, непознат без интерес. И то нашият хубав, добър селянин. Колкото е добър той за себе си, толкова е и вреден. Защото чужденците го смятат за глупак. А той не е глупак. Той е благороден човек, той е рицар по душа. Нашият селянин, ако запази прекрасните си качества на гостоприемство и трудолюбие, ще бъде нещо като бяла лястовица сред черни врани и гарвани. Европейците са свине. Те са загубили образа си на хора. Ние все още сме запазили нещо чисто и свято от манталитета си.

      — Господин Буров, Вие ту хвалите, ту ругаете българина. Ту го превъзнасяте, ту го унижавате. Защо така, кое Ви кара да говорите ту така, ту иначе?

      — Аз ти казах, господин Памукчиев. Аз съм като Бога. Гледам на хората, на историята, на философията, на човешките страсти и души от всички страни. Аз не обичам фасадните бои. Не обичам красивата фасада, като на Симеоновата къща в Русе, изящна и скъпа, а вътре се псуват, бият, ругаят, като цигани-катунари, като гребенари. Не. Аз обичам да виждам нещата в дълбочина и в ширина, като Наполеон и Цезар.

      За мене българинът е светец и дявол над дяволите. Той така хубаво може да го нацепи на някой швейцарец или белгиец, със сръчността си, със занаята си, с ума си, че оня да се чуди и мае как е попаднал на тоя гений. Ние в България до вашия „Девети“ имахме най-съвършената спестовна каса, най-хубавата банкова система. Ние не се учехме на кооперативизъм нито от Райфазени, нито от други немци. Не. Ние създадохме наша, самобитна българска кооперация, наша самобитна пощенска спестовна каса, наши самобитни сдружения, като читалищата, че да се чуди човек. Обаче всяко нещо се изкористява за година-две.

      Както и всеки властник се похабява за година, за две. Само частният стопанин в селото и в града — земеделецът и занаятчията, са вечни и неизменни. Ние създадохме след Освобождението към окръзите така наречените стопански единици наречени „постоянни комисии“. Те движеха икономиката на окръзите. Всеки председател на тази комисия имаше право на вето спрямо решенията на окръжния управител или на околийския началник. Ние създадохме така наречените търговско-индустриални камари, които да ръководят индустрията, занаятите, търговията. Имаше ги в Русе, Варна, София, Стара Загора, Бургас. Всяка камара организира по една търговска гимназия и по едно-две или три чирашки училища. Там за четири години чирачето добиваше едно солидно занаятчийско образование. Там се изучаваше материалознание — наука за материала, с който се работи. За ковача това бе желязото, за шивача — платовете, за обущарчето — кожите, гьонът. Четири години момчето или момичето учи там.

      Така през 1931 година ние имахме в София — само в София — 1674 обущари, пет пъти повече шивачи, шивашки калфи и чирачета.

      Най-трудното нещо на този свят, господин Памукчиев, е на един източен изостанал народ да му създадеш трудолюбие, ученолюбие и уважение към закона.

      — Към закона?

      — Да, към закона. Да бъде веротърпим, да уважава мнението на другите, с които говори. И да не се смята за много умен. Защото това е наша, национална черта, да не се изслушваме и да се пресичаме по време на разговор.
"Разговори с Буров" М. Памукчиев



Гласувай:
5



1. leonleonovpom2 - Чудесно!
21.05.2015 09:11
И актуално!
Поздрави!
цитирай
2. germantiger - ...
21.05.2015 15:03
Глупости или истини в тесен исторически прозорец.

Днес с лекота мога да ти дам примери за грабежа от българи към чужденци и към българи, както и примери дори от миналото лято как чужденци са ме черпили въпреки че отказвах.

Българина рицар като поведение - е посмях се (отделни хора да, кйато народ НЕ).

По-жалка държава, по-голяма шуробаджанащина, корупция в Европа няма - най-велика е българската - ден ката ден примери мога да давам.
цитирай
3. didanov - Здравей Леоне!
21.05.2015 20:24
актуално и до болка познато - най-поучителното от постинга е "Най-трудното нещо на този свят е на един източен изостанал народ да му създадеш трудолюбие, ученолюбие и уважение към закона." и ще добавя - най-лесното на този свят е да го отучиш от всичко, което с деситилетия дори векове си успял да го научиш! Приятен ден!
цитирай
4. didanov - да тигре..
21.05.2015 20:32
Истини или глупости в тесен исторически прозорец е това, поне в едно нещо признаваш, че сме велики - и за това се иска пипе.Както казва БУров - ние сме на крайностите - или светци или по-дяволи от дявола, но не само едното, както ти твърдиш. Ще добавя, че се учудих, че не винаги сме копирали немците, а сме успели да създадем нещо самобитно, българско. И ми се струва, че винаги сме били на прав път, когато не сме опитвали да подражаваме на другите народи. Лек ден!
цитирай
5. leonleonovpom2 - Честит празник, Диданов!
24.05.2015 21:57
Германтигър, може би за сега си прав, но това не е българска черта, това е придобито и то в последните години
И причината е демокрацията, може би защото тя развързва ръцете и на мръсните умове, дава им свобода и сигурност!
Но аз имам поглед върху поколението на дедите им- корупция беше абсурдно понятие, кражба , грабеж, та те реално не заключваха входните врати!
При поколението на родителите ми- те не бяха възпитавани така
При нас се прояви
На една бригада, която се плащаше, едно съседско момче ме помоли да го взема да работи с мен Приеха го Носеше продукцията ни да я теглят и записват Горе долу ми беше ясно какво сме заработили Накрая се оказа, че е няколко пъти повече Недоумявах Привиках го Оказа се, че надушил слабост при тегленето След тегленето ги оставяли да носят плодовете с количка в склада Вместо там ,заобикалял и отново се връщал да тегли
Побеснях Излагацията ми беше голяма Аз го доведох Казах му, че повече с мен няма да работи и най - добре повече изобщо да не идва, защото ще го разкрия Ще проверявам какво заработва Идваше, не при мен, но вече не правеше така

Та при нас взеха да издишат нещата, с неспазването на правилата
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2908251
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?