Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05.2015 01:11 - : Голяма душа, голяма душа са руснаците!
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 3731 Коментари: 6 Гласове:
8

Последна промяна: 10.05.2015 22:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Беше няколко дни преди девети септември, скоро щях да да стана на 11г. Селото ни се намираше точно  на пътя  Варна – София. Вече втори ден немските войски преминаваха без да спират в посока София – изтегляха се, без много шум – само ние децата зяпахме по цял ден машините. Един камион спря близо до нас –слязоха войници и почнаха да се суетят около него – вероятно нещо се беше повредило, ние любопитно наблюдавахме наблизо. Излезе един войник с нещо окачено на врата, той ни помаха да се приближим и със знаци ни показа как да държим нещото пред очите си – после разбрах, че това беше бинокъл – като погледнах през него към лозята на баира можех да видя отделните чепки на лозичките, наедряли и готови за гроздобер. С писъци на удивление ние протягахме ръчички в опит да си откъснем чепка грозде, а немеца ни се смееше от сърце. Мина време и войниците скочиха обратно и потеглиха сред множеството от машини. Толкова за немците.

Станах рано – съседката баба Тоневица навярно през нощта срещу девети беше взела няколко бели плата и ги оцветила в червено. На сутринта окачили импровизираните червени знамена и венци от цветя на училището, имаше също плакат с надпис „Правителство на Отечествения фронт“. Хората казваха, че няма да преследват и убиват повече шумкарите  (партизаните). Първата ми среща с шумкарите беше през лятото – дядо Рашо барабанджията, започна рано рано да удря барабана на определените за това в селото места като се провикваше „Съобщава се , съобщава се...“ – днес на площада бяха докарали убити шумкари, дядо Рашо призоваваше населението да дойдат и да ги заплюят. Мама естествено не ме пусна..но аз избягах без да разбере..имаше много хора...беше ме много страх...спомням си, че шумкарите бяха много млади – момък и девойка, докарани някъде от Омурташко. После, като учителка се срещнахме с очевидец, който ни разказа, че младежите са били от Омурташката партизанска чета, която е била разбита. Били са 16-17 годишни, още ученици, влюбени един в друг...когато биват обградени от стражарска хайка някъде в Омурташко до една малка рекичка. За да не попаднат живи в ръцете на милицията, младежът също като Кочо Честеменски – застрелва любимата си и после сам взема живота си.

 

Нашият селски стражар беше кьорав и имаше много страшен за нас вид – майките ни ни плашеха с него, когато правехме пакости и наистина помагаше. Явно в този ден, се е гаврил с телата на умрелите шумкари, защото само седмица след това, докато си пиел винцето в кръчмата, вслизат няколко души партизани и с думите „В името на народа, те осъждаме на смърт!“ го застрелват.  Настанала голяма патърдия – всичките полицейски сили били събрани в търсене на шумкарите – на погребението му дошли видни люде казваха – после рабрах, че партизаните вместо да хванат отново гората, са се скрили в къщата на местния  ятак Вичо Йорданов. Къщата му се е намирала точно до гробищата – оттам партизаните са могли да наблюдават спокойно погребението на убития от тях стражар и да се надсмиват на преследвачите си.

Немците си тръгнаха – започнаха да се чуват песни из селото, олекна ни. Малко след това една сутрин  в двора на комшийката баба Виневица, който си беше разграден, беше пълно с каруци, ,войска, камиони – бяха дошли първите съветски части в селото. Видях една висока рускиня – беше облечена със зелена пола и рубашка, стоеше пред един голям казан и раздаваше ядене на войниците. Татко беше в Пловдив, бяхме само аз 10годишна, брат ми малко по-голям, майка и баба ми Пенка – живеехме накрая на селото в една къщурка с две одаи – една за спане, ядене, а другата за покъщина, стоки, дори домашни животни през зимата. Имахме на тавана един голям казан пълен с царевица – това ядяхме по време на войната, затова и до ден днешен мразя да ям качамак – напомняше ми тези тежки години. Та като разбра, че са дошли войници, майка се уплаши да не би да дойдат и да искат провизии и бързо покри казана с царевица с два-три чувала да не се вижда. Минаха и покрай нас две войничета със звездички да търсят квартира за спане (офицерите спяха предимно в къщите) – майка беше изтъкала точно по това време два  нови сламеници от коноп – извадихме ги и ги показахме на войниците.

-Ну хорошо, хозяйка – казаха те явно доволни от видяното и останаха при нас – те на сламенниците, ние всичките на леглото – делеше ни една маса.

Казваха се Ваня и Коля – млади някъде 23-24 годишни офицери. Чичо Ваня беше русоляв и многи весел. Чиро Коля по-тъмен у все мрачен, не прикзваше почти. Аз слабичка, недохранена –  чичо Ваня често ме вземаше на ръце и ме подхвърляше във въздуха викайки :

-Ой Пенка, моя сестренка, хорошая девочка! - и се смееше. Носеха едни железни баки с храна и и ме викаха при тях да ям и аз:

-Давай Пенка, кушай!– аз се срамувах и не рачих да ям, но майка като ме видя ми извика

-Ръбай ма, глупаво, ръбай!

. .Чичо Ваня явно разбра какво имаше тя впредвид и той добави

-Рубай, Пенка, рубай!

 Престраших се и започнах да ям. Отнякъде бяха купили много червени бонбони – докато ги смучехме езиците ни станха червени – скоро всичките дечурлига от нашата улица бяха с червени езичета и се плезехме едно на друго и нямаше по-щастливи от нас. Друг път на масата имаше локум – не нарязан както сега на кубчета, е един такъв дълъг като въженце. Чичо Коля продължаваше да мълчи затворен в себе си. Майка се притесни и попита Ваня, от какво е недоволен от какво има нужда. Тогава чичо Ваня ни разказа, че като идвали насам минали през родния град на чичо Коля – Киев – тогава за пръв път чух името на този град – отишъл той да види своите, но нямало никой, всичките - и баба му, родителите му, сестрите му са били отведени от немците и рзстреляни, та затова.

Друг път хвана чичо Ваня майка за ръката и попита:

-Хозайка давай помидори!

-Какво е туй бре памидори? Нямам такова нещо – се учуди майка

-Есть хозайка, есть помидори – усмихна се чичо Ваня и й показа в другата одая, двете кошници домати, набрани от майка от съседа.

-Домати ли бре Ваня? Ха амче земи колкото искаш! – се усмихна майка щастливо

Друг път баба Стойна комшийката разказа как дошъл един войник и почнал да вика:

-Хозайка где булка, давай булка!

Стреснала се баба Стойна, ха сега , ами че голямата внучка била мома за женене, за какво му е на войника иначе булка.

-Нямам никаква булка бре, иди си! – викнала тя

-Есть булка хозайка, есть – упорствал войника и посочил към самуна хляб на масата – та оттогава разбрахме, че булка на руски било хляб, ама какъв страх е брала баба Стойна докато разбере!

Ваня и Коля останаха около седмица-две у дома – през цялото това време по шосето за София, ден и нощ преминаваха камиони, танкове, оръдия, каруци, коне(едни такива големи, с дебели крака и много козина) – някои спираха повечето не – танкистите окичени с цветя – подавахме им кой каквото имаше – цветя, плодове, храна, хората по цял ден стояха на пътя посрещаха и изпращаха весело съветската армия – това ако е окупация, здраве му кажи!

Стана време Коля и Ваня да тръгват – дойде камиона, дадохме им храна, плодове – тогава имаше много големи дюли, те обаче ни качиха на камиона и под стреснатите погледи на майките ни возеха до края на селото, където ни разцелуваха за довиждане и заминаха. Бяха си оставили адресите, с обещанието да си пишем като свърши войната – така и не получихме ни вест, ни кост – „Кой знае къде са загинали горкичките? – проплакваше баба Пенка, която за това кратко време ги обикна като свои синове – останала млада вдовица с две деца (дядо загинал при обсадата на Одрин) знаеше каква  мъка е войната....

Послепис : Голяма душа, голяма душа са руснаците – каза баба – много ни обичат – ето като бяхме на гости на едно приятелксо семейство в Москва – цял месец стояхме – гледаха ни, храниха ни, покзаха ни целия град и не ни дадоха един лев да похарчим – „Не покупай Пенка, ще каже леля Наташа, пази си парите да си купиш някой сувенир, спомен да си вземеш!“

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
8



1. aboychev - НАПРАВО МЕ
10.05.2015 07:55
РАЗПЛАКА
цитирай
2. didanov - историята е истинска 1:1
10.05.2015 10:42
и никой историк, политик или дисидент не може да ми я фалшифицира, омаловажи или изкриви!хубав ден!
цитирай
3. aboychev - И ТАЗИ
10.05.2015 17:14
история е истинска 1:1
"Освободителите"
http://demograph.blog.bg/politika/2015/05/10/quot-osvoboditelite-quot-istinata-si-probiva-pyt-i-shte-vi-napravi-svobodni.1360384
НО НИКОГА НЯМА ДА Я ПУБЛИКУВАШ
"ГОСПОДИН" ЛЯВОДЕНТ
цитирай
4. leonleonovpom2 - Здравей, приятелю!
10.05.2015 22:03
Бойчевне вижда другояче руснаците, освен като олицетворение на злото
редно е да отговори кой пък олицетворява доброто според него
да да се завърже диалог Иначе е безсмислено да се спори с радио
Приятна вечер!
цитирай
5. didanov - aboychev
10.05.2015 22:26
направо ме разплака...с историйката ти за освободителите...споделям мнението, че СССР зароби и превърна много народ в зомбита неспособни да мислят самостоятелно и цитирайки наизуст Ленин, Троцки или Сталин (братът на баба ми е идеален пример за такъв селски комисар), но Западът също не е останал по-назад, макар методите му да са малко по-рафинирани...и извинявай, но мисля че ти си една от многото им жертви. Нищо лично!
цитирай
6. didanov - благодаря приятелю
10.05.2015 22:39
тази история е именно за незнайният воин - този изнесъл войната на плещите си - и германския офицер с бинокъла, и руските момчета лейтинанти, загинали може би всички за да могат други да се кичат със славата и да си приписват заслуги..на тях дължим поклон и уважение..а всичко друго както се казва е демагогия и суета!Приятна вечер и на теб!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2908095
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?