Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2015 23:29 - Американските инсценировки или как се залъгва тълпата
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 853 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Испанско-американският конфликт през 1898 г.

   Пак благодарение на инсцениран акт на военна провокация САЩ успяват да изтръгнат от контрола на Испания стратегическите й владения в Атлантика и Тихия океан. Куба, Пуерто Рико, Гуам и Филипините реално минават под контрола на САЩ, благодарение на конфликт, който според тях е предизвикан от Испания с потапянето на американския военен кораб. Тиражираната трактовка на този епизод обаче се подлага все повече на съмнение от много историци, който твърдят, че става дума за инцидент. Той е открито планиран от секретните служби, за да заобиколи забраната, която предвижда Конституцията - САЩ да не предприемат първи нападение срещу чужда държава. Конгресът може да обяви война само в случаите, когато става дума за законна отбрана. Следователно всеки път, когато американската администрация планира конфликт под натиска на силните на деня, се нуждае от повод за война, който да оправдае използването на сила.
   По времето на предполагаемата вражеска инвазия Теодор Рузвелт е заместник-секретар по флота. Той вече разполага с план за нашествие по море и само очаква заповед, за да пристъпи към изпълнението му. Поводът идва с неочакваната експлозия на крайцера Ю Ес Ес Мейн с повече от 250 американски моряци за борда.
   За трагедията Вашингтон, разбира се, обвинява испанците, че са поставили тайно мина на борда на кораба. Испания, която няма никакъв интерес да влиза във война, отрича каквото и да е участие и настоява за учредяване на смесена комисия за изясняване на истинските причини за злополуката. Междувременно гибелта на моряците ловко се използва от медиите, за да предизвика народното негодувание, необходимо за узаконяване на войната. В пропаникарския магнат Уилям Рандолф Хърст. На 20 април 1898 г. президентът Маккинли одобрява резолюция на Конгреса, която изисква незабавното изтегляне на испанската армия от Куба. Мадрид обаче отказва да подпише безусловна капитулация. В отговор на 24 април САЩ обявяват война, като за кратко испанският флот е разгромен от оръдейните изстрели на американските морски пехотинци. Испанско-американската война завършва с Парижкия мирен договор, подписан на 10 декември 1898 г.
   Печатът възхвалява Теодор Рузвелт, обявявайки го за герой, с което реално му оказва подкрепа в предстоящата предизборна президентска кампания. Изминали са повече от 100 години от тези събития, но нито една от многобройните разследващи комисии около случая с потопяването на Ю Ес Ес Нейн така и не дава окончателно становище.
   Със създаването на Централната банка на САЩ, която съсредоточава контрола върху валутата и публичния дълг в ръцете на шепа международни банкери, се създават благоприятни условия за бърза ескалация на конфликтите, най-опустошителните от които са Първата, Втората световна война и тази във Виетнам.

   Въвличането на САЩ в Първата световна война

   През 1914 г. избухва война в Европа, в центъра на която са Англия и Германия. Американското общество не иска да има нищо общо с това. Президентът Удроу Уилсън - масон, чиято изборна кампания се финансира от силните на деня, бърза да декларира пред нацията, че страната ще запази неутралитет, а през това време администрацията вече търси подходящ мотив за въвличането на страната в конфликта. Красноречиво свидетелство за упражнения натиск са твърденията на тогавашния държавен секретар Уилям Дженингс: "Големи финансови интереси в банкерските среди стоят зад Световната война, която дава възможност за големи печалби."
   Важно е да се разберем че за международните банкери войната е най-доходоносната сделка, или както те сами я определят - изключително печеливш семеен бизнес. Защото държавите са принудени да взимат повече пари с лихва от централните банки, което ги превръща в длъжници на също тези персони, които на практика съдейства за подпалването на стълкновението. Главният съветник и ментор на Удроу Уилсън е масонът полковник Едуард Мандел Хаус, в роднинска връзка с представители на елита и лично заинтересовани от въвличането на Америка в конфликта. В документиран разговор между него и сър Едуард Прей - секретар по външните работи на Англия, за това как да бъде въвлечена страната във войната, Грей пита: "Как биха реагирали американците, ако германците потопят океански лайнер с американски пасажери на борда?" Хаус отговаря: "Вярвам, че вълна от гняв ще залее Съединените щати и това само по себе си ще е достатъчно да ни вкара във войната."
   И така, на 7 май 1915 г. по предложение на сър Едуард Грей корабът Лузитания умишлено е пратен в немски териториални води. Както се очаква, подводниците го торпилират, предизвиквайки експлозия на складираните борда муниции и убивайки 1200 души.
   За да се разбере по-добре преднамереността на тази постановка, нека споменем факта, че посолството на Германия пуска платено съобщение в Ню Йорк Таймс, с което предупреждава хората, че ако се качат на Лузитания, ще бъде изцяло на техен риск, тъй като всеки кораб, пътуващ от Америка до Англия, преминава през военна зона и подлежи на унищожение. Както се и очаква, потапянето на Лузитания предизвиква вълна от гняв и американският народ в крайна сметка подкрепя войната. Равносметката от Първата световна война е 323 000 загинали американци, Рокфелер печели повече от 200 милиона долара. Споре днешните стандарти това са 1.9 милиарда долара. Да не забравяме, че войната е струвала на Щатите 30 милиарда долара - повече от които взети назаем с лихва от банката на Федералния резерв, с бъдещи ползи за международните банкери.
 
   Американската интервенция във Втората световна война

   На 7 декември 1941 г. Япония напада американския флот в Пълр Харбър, което предизвиква остра реакция и става, повод за въвличането на САЩ във войната. Президентът Франклин Рузвелт обявява, че атака ще се запомни като ден, превърнал се в символ на позора. И е прав, че датата е ден на позора, но не заради твърдението за неочакваната атака. За нея са знаели много преди да стане факт и президентът, и секретните служби. Рузвелт произхожда от семейство на нюйорски банкери от XVIII в., а чичо му Фридрик е в борда на първата банка на Федералния резерв. Ясно е, че и двамата са много чувствителни към интересите на едрите финансови кръгове и една световна война представлява отлична сделка за тях. В протокол от 25 ноември 1941 г. съветникът по военните операции Хенри Стимсън документира разговора си с президента: "Въпросът беше как да ги накараме те първи да атакуват... Желанието бе да сме сигурни, че японците ще направят крачката, така че до няма никакво съмнение кои са агресорите."
   И както отбелязахме, банковият елит финансира задкулисно двата фронта във войната. Иг Фарбен произвежда 84% от немските експлозиви, както и отровния газ Циклон-Б, използван в концентрационните лагери - факт, който лъсва на Нюрнбергския процес. Един от негласните партньори е американската Стандарт Ойл - собственост на Дж.Д.Рокфелер, а гориво за германската авиация се осигурява от тези две  големи корпорации. Това е само един от много факти, доказващи как американският бизнес печели и от двете воюващи страни във Втората световна война. Вече споменахме, че Юнион Банкинг Корпорейшън от Ню Йорк участва както във финансирането на нацистката партия и издигането на Хитлер на власт, така и на цялата военна машина. Освен това, тя служи и за пране на парите им, което се разбира с откриването на милиони долари в наличност, контролирани от Фюрера! Когато истината изплува, Юнион е закрита поради нарушаване на Декрета  за търговия с врага. Познайте кой е неин директор и вицепрезидент в периода, когато започва разследване срещу Хърбърт Уокър Буш (41-ви президент на САЩ), и дядо на Джордж Уокър Буш (43-и президент на САЩ).

   Ескалацията на войната във Виетнам

   САЩ официално обявяват война на Виетнам през 1964 г. след съмнително нападение над два американски военноморски миноносеца от торпедни лодки на Северен Виетнам. Този епизод, който влиза в историята като инцидента при залива Тонкин, настройва американската общественост срещу предполагаема заплаха, идваща от Изтока, и е повод за предприемане на въоръжена интервенция.
   Въпреки това, остава неразрешен един малък формален проблем. Такова нападение - така шумно огласено от медиите, изобщо не се е състояло! Става дума за откровено инсценирано събитие, което да убеди американските семейства да изпратя синовете си на фронта. Бившият министър на отбраната Робърт Макнамара (после назначен за президент на Световната банка) години по-късно заявява: "Инцидентът в залива Тонкин бе грешка." Закъснели признания, които са последвани и от други изявления на всички офицери, добре запознати със случилото се. Така изплува наяве драматичната истина - цялата история е била фарс, замислен предварително, за да се настрои американската нация да подкрепи войната. Разигралата се комедия достига кулминационната си точка през октомври 1966 г. - президентът Линдън Джонсън прекъсва търговските отношения със Съветския съюз, официално сочен като виновник за подкрепата на северновиетнамския конфликт. А през това време фамилията Рокфелер финансира вражеската войска именно от предприятията си в СССР.
http://illuminatibg.blogspot.co.at




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2908924
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?