Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2015 23:24 - Римският вкус в обзавеждането
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 719 Коментари: 0 Гласове:
0



 

      В дома са започнали ежедневните дейности. Както всяка сутрин, първи се събуждат робите. Те са единайсет и влизат в състава на това, което се нарича _familia_, тоест общността от роби, притежавани от господаря. Може би изглеждат много за една-единствена къща, но сме в нормата. Всяко заможно римско семейство има средно между пет и дванайсет!

      Но къде спят? То е като да приютиш вкъщи цял футболен отбор… Робите нямат собствени стаи. Спят в коридорите, в кухнята или наблъскани в някоя стаичка. Един от тях, най-довереният, спи на земята пред спалнята на _dominus_. Точно като куче и неговия господар…

      Ще имаме време по-късно сутринта да се запознаем със света на робите, като открием кои са, как са попаднали в робство и как се отнасят с тях. Междувременно нека продължим да разглеждаме къщата, която се пробужда.

      Слугиня отмества тежка завеса в пурпурен цвят и се приближава до голяма мраморна маса с крака във формата на делфин. Поставена е точно до ръба на басейна, на имплувиума. Ясно е, че това е представителна маса, като се има предвид и прекрасната сребърна стомна, поставена върху нея, която робинята повдига внимателно, за да й избърше прахта. Поглеждаме наоколо. Къде е останалото обзавеждане?

      Това, което поразява най-много в римските домове, е контрастът между пищните декорации по стените (стенописите) или подовете (мозайките) и оскъдната мебелировка. Точно обратното на нашите модерни жилища.

      Липсват диваните, креслата, килимите и различните етажерки, които пълнят дневните ни. Усещането е, че се намираме в празни помещения, обзаведени само с най-същественото.

      Но за това си има причина. В сравнение с нашия начинът на обзавеждане на домовете на римляните е напълно различен — вместо да подчертават мебелите и архитектурата на стаите, те обикновено ги крият или маскират. Така леглата и столовете понякога изчезват под възглавниците и драпериите. В същото време по стенописите често са изобразени фалшиви врати, фалшиви пердета, даже фалшиви пейзажи (които понякога се редуват с истински отвори в стената към градината — в това отношение прочутата Вила Оплонтис в Торе Анунциата, вероятно принадлежала на Попея*, е истински шедьовър).

      [* Попея Сабина (30–65) — римска императрица, втора съпруга на император Нерон. — Б. р.]

      Общо взето, в много _domus_-и се усеща този странен вкус на римляните — играта на криеница между реалност и илюзия, като някои предмети се махат, а по стените се изобразяват други, понякога дори цели пейзажи. За онази епоха това бил изключително изискан и модерен вкус.

      Мебелировката в римските домове, макар и оскъдна, все пак е твърде ценна. Масите са може би най-разпространеният елемент. Съществуват много видове. Най-предпочитана е кръглата с три крака, изработени като котешка лапа, като крак на коза или на кон (трите крака не са случайност — това е най-лесният начин, за да се избегне клатенето…).

      Изненадани сме да видим как още в римската епоха съществуват „модерни“ решения, например сгъваеми маси или полукръгли, които се опират на стената.

      Столовете обаче поразяват — те изобщо не са удобни! Римляните не познавали техниката на тапицирането, такава, каквато я виждаме днес по креслата или диваните, но компенсирали този недостатък с възглавниците. Те наистина са навсякъде: по леглата, в триклиниума, върху столовете.

      В този _domus_ наличието на скрин в ъгъла може да изглежда нещо нормално, но всъщност е скорошно „откритие“ в античността. Римляните са първите, които си служат с тази мебел — скринът бил непознат на гърците и етруските. Любопитното е обаче, че не го използват като нас, за да си слагат вътре дрехите, а поставят в него преди всичко крехки или ценни предмети, като стъклени чаши и купи, тоалетни принадлежности, мастилници, везни…

      Облеклото и бельото се държат в специални мебели, _arcae vestiariae_. Става въпрос за дървени сандъци, много наподобяващи нашите ракли. Краката им са малки лъвски лапи. Отварят се отгоре. Вид мебел, който ще бъде използван векове и ще премине през цялото Средновековие и през Ренесанса.

      Естествено, в обзавеждането на _domus_-а на богатите завесите винаги намират широко приложение. Те пазят от слънцето, от вятъра, създават топли островчета през зимата и хладни през лятото, държат далеч прахта, мухите и недискретните погледи. Във връзка с това има много интересна находка, намерена сред руините на римски _domus_ в град Ефес в Турция, разрушен при земетресение и останал погребан в продължение на векове. По време на разкопките археолозите открили много малки любопитни неща, свързани с римското обзавеждане. Върху колонадата, която опасвала градината на тази аристократична къща, перистила, можели все още да се видят останките от система от бронзови пръчки, предназначена да поддържа завесите между две колони. На практика колонадата се „затваряла“ с бариера от завеси, като така се създавал прохладен и сенчест портик, място за разходка през горещите лета на Ефес. Други бронзови пръчки, поставени над касите на вратите, потвърждават широката употреба на завеси, подобни на тези, които закриват входовете на днешните барчета или магазини. (Не трябва да се изключва възможността някои от тях да са били направени като днешните от шарени платнени ленти или от дълги кордони с много възли).

      Струва си да добавим, че в римските домове понякога имало много красиви „гоблени“, рогозки върху подовете и дори килими, чисто ориенталска мода.

 

 

      Сребърна посуда, сандъци и антикварни предмети

      В _domus_ на богатите някои предмети от обзавеждането са символ на благосъстояние. Сред тях са мраморните бюстове или статуи и разбира се, сребърните съдове, които винаги са поставени така, че да се виждат добре. Цели сервизи, стомни и купи са разположени на специални луксозни масички, _abaci_, така че гостите и клиентите да могат да им се възхищават.

      Който не може да си позволи сребърни предмети, се задоволява с такива от бронз, стъкло или ценна керамика. Във всички случаи трябва да се покаже нещо, това е социално правило. Всъщност е обичай, стигнал и до наши дни с навика, все още много разпространен, да се излага „красивият сервиз“ в шкафовете с витрини в хола.

      Друг предмет символ, притежаван от заможното семейство, е ковчежето. Ако ние се стремим да скрием касата в къщата, римляните правели точно обратното — ковчежето често е поставено на място, където всички могат да му се възхитят, например в атриума.

      Ковчежето е ясен знак за богатство и охолство. Естествено, то е добре закрепено за пода или за стената и има дори роб, _atriensis_, който като охрана следи движението на хората в залата. Най-вече когато пристигнат непознати, за да говорят по работа с господаря, или по време на празници и пиршества.

      Ковчежето не е истинска каса, то напомня повече брониран сандък с розетки и железни ленти. Има обаче гениални системи за отваряне, достойни за Джеймс Бонд: фалшиви дръжки от бронз за изтегляне, лостове за натискане или пръстени за въртене… Веднъж отворено, какво виждаме вътре в него? Разбира се, най-ценните злата и сребра на семейството, но и най-важните документи — за наследство, за собственост, договори… Всички те написани върху дървени дъсчици или папируси с неизбежния печат, който носи символа (днес бихме казали „логото“) на пръстена на собственика.

      Нещо любопитно. Още в римската епоха съществува вкус към антикварните ценности, тоест антични предмети и шедьоври от миналото, които да бъдат изложени в къщата. Но след като се намираме в античността, кои предмети могат да бъдат смятани за „антикварни“? Отговорът са го дали археолозите. От техните разкопки са се появили статуйки, огледала и етруски купи, още тогава смятани от римляните за антични и ценни. Намерени са и предмети от Древен Египет. Всъщност за един римлянин от епохата на Траян цивилизацията на Древния Египет трябва да е била истинска „античност“ — Рамзес II например е живял хиляда и четиристотин години преди това! Интервал от време, не много различен от отделящия ни от Рим, за който ви разказваме…

Алберто Анджела "Един ден в Рим"




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2351341
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5813
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?