Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2015 12:22 - Бойни изкуства и военно дело на древните българи
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 3660 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Древните българи използвали с голям успех и нощните атаки. Така с внезапно нощно нападение в началото на 5 век те разбили лангобардите.

Древните български владетели и пълководци обръщали голямо внимание на бойното осигуряване, като разузнаването и охраната били на голяма висота. Има редица факти, които показват, че те са имали и развито стратегическо разузнаване и шпионаж. Те никога не предприемали решителни действия без подробно предварително осведомяване за евентуалния противник – разположение на войските, численост, особености на местността, сведения за материалното снабдяване, въоръжението, характера на пълководците, обществено-политическата обстановка, настроенията в армията и т.н. тези стратегически похвати били заимствани и от китайците по време на войните им с българи и хуни. Впоследсвие те са описани подробно в редица трактати за военното изкуство и стратегията, най-известни, които са „Лю тао“, „Сундзъ“, „Удзъ“, „Съма фа“. „Сундзъ“ е най-старият от тях – 5 век преди Хр.

Древните българи били изкусни майстори на разнообразните оръжия. Те използвали различни видове лъкове и стрели, къси и дълги копия, саби, мечове, аркаи (ласо), бойна гира (чук, метеор), дузак (боен сърп), бойни брадви, боздуган, както и къси оръжия като кинжали, ками и ножове, използвани в близък ръкопашен бой.

Псевдо-Маррикий дава следното сведение за тях : „Въоръжени  са с ризници, мечове, лъкове и дълги копия, така че повечето носят в битките двойно въоръжение. На раменете си носят копията, а лъковете държат в ръцете си, като си служат и с едните, и с другите според случая, който им се предостави. Въоръжени са не само те, но и предните части на конете на знатните са покрити с желязо или плъст (кече).“

Изискванията към войниците да поддържат оръжието и конете си в изрядност били на много голяма висота. За тази цел българските владетели имали доверени хора, наричани Зера-Таркан и Жопан-Таркан, Те изпълнявали ролята на военни инспектори и проверявали въоръжението във военно и мирно време. У когото се откриело повредено или ръждясало оръжие или за небрежно отношение към въоръжението, което включвало и яздене на бойни коне в мирно време, се прилагало смъртното наказание.

С утвърждаването на българската държава по нашите земи в арсенала на бойните изкуства се вливат и тези на славяните и на траките, което още повече подобрява тяхната ефекасност. Но доминиращ в тази област си остава българският елемент, още повече, че голяма част от славяните, като непригодни да участват в държавата, са били изселвани извън пределите на Българската империя. Такива изселвания са правени към Мала Азия, , остров Кипър , оттатък Дунава и отвъд Белград.

В дунавска България, след падането под турско владичество, бойните изкуства са били силно ограничени и на широки слоеве на населението е било забранено да ги практикува. Все пак те успели да се съхранят в някои прослойки на българското общество в Отоманската империя. Така например покрай обикновените безправни поданици (рая), е имало и привилегировани българи и цели села, освободени от ангария и данъци, чията длъжност била да изпълняват безплатно разни държавни задължения, свързани със сигурността на държавата. Само те имали право да носят оръжие и да си служат с него, както и да се упражняват с него. Между тези прослойки можем да споменем следните категории : войнигани (помагачи във войската), дервентджии (пазачи на планински проходи), доганджии (доставчици и гледачи на ловни соколи, соколари). Специално за борба срещу бандите на кърджалиите и даалиите били сформировани и дружини от харбалии, които охранявали градовете и селата, и „чувачи“ или „карачи“, които пазели търговските кервани. В тази категория влизали и пандурите (пазачи на църкви и манастири- манастирска охрана)и др. тези войнствени люде успели да запазят донякъде старинните български бойни изкуства, но тяхната автентичност била вече силно изменена под влияние на новите условия.

Традицията на древните български изкуства се запазва също в манастирите – бойните изкуства на таксидиотите (събирачи на такси за строеж на църкви и манастири), в хайдушкото движение, а също в старите български военни гимнастически игри, описани добросъвестно от нашия възрожденец Цани Гинчев (1886-1894г.). Елементи от тях присъстват също в народните танци и хора, където са закодирани като стъпки и движения, а също и в ритуалните игри – кукери, русалии, коледари и прочие.

Може би на читателя ще се стори сензанционно следното съобщение, но то може да бъде подкрепени с редица факти. Те показват, че древните българи са участвали, и то доста дейно, в Троянската война (1240-1250 г. пр. Хр.). Данни за това има в няколко източника, най-известен от които е „Хронографията“ на сирийския историк Йоан Малала (491-578г.). Неговата „Хронография“ обхваща събитията от сътворението на света до 574г. Старобългарският превод на неговото съчинение в извършен през царуването на цар Симеон от презвитер Григорий Мних. Преписи има също и в „Манасиевата хроника“ във Ватиканската библиотека в ръкописи от 10 и 15 век. В Държавния архив в Москва.В така наречената „Троянска повест“ на Йоан Малала срещаме следния пасаж :

„..Този Ахилеус (Ахил) имаше свои войници, които тогава се наричаха мирмидонес (мирмидонци), а сега – българи и уни(хуни) на брой три хиляди, заедно с воеводата Патрокъл и с Нестора, които бидоха убедени от Хирона и Пелеа. И отиде Ахилеус сам със своите войници срещу Илий...“

 

„Бойни изкуства и военно дело на древните българи“ д-р Д. Александров

 




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2321982
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5788
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?