Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2015 23:24 - Българският метод на воюване в Азия и в Европа.
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 1881 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Начинът на воюване на древните българи, както и бойните им изкуства като отделни дисциплини имат силно влияние както в Азия, така и в Европа и под тяхно давление се извършват редица промени и нововъведения, които спомагат за развитие и усъвършенстване на военното дело и материалната култура в тези два региона. Заслугата за тези постижения принадлежи единствено на нашите прадеди.

Около новата ера китайските императори успели да отблъснат нападенията на хуните, но това станало едва след като в китайската армия се извършила коренна реформа и на въоръжение бил приет българският метод на воюване. Пръв започнал тази рееформа император Цин Ши Хуан Ди, който бил от хунски произход. Той въвел конницата и ограничил и премахнал тежките бойни колесници, които не били маневрени и ефективни срещу леката конница на българите и хуните. Той също заменил тежкия арбалет и простия лък с по-съвършения сложносъставен древнобългарски лък. Този лък остава на въоръжение в китайската армия чак до 18 век. Освен във въоръжнието на китайската армия промени постъпили и в облеклото на войниците, като от българите били възприети късите кожени чалми, военната кутрка, военният кожен пояс с приспособления за закачане на оръжие и кожената шапка, както и панталоните тип „шалвари“, които били по-удобни за езда и водене на бой.
imageкитайска "амазонка" от Байфу в бойна колесница

Освен промените в начина на воюване българските и хунските нападения над Китай стимулирали централизацията на императорската власт и укрепването на китайския военно-административен апарат. Благодарение на тях се засилило и строителството – Великата китайска стена и укрепените градове, както и науките.
image


Комплекс от въоръжението на Китай от епохата на късния бронз, епоха Чжоу (XI - VIII в. Пр.Хр.).


Не случайно обединението на хунските народи и българите от кан-ю То Бан и кан-ю Мо Тун във Великата хунска империя съвпада и с обединяването на разпокъсаните китайски княжества в държава. Това става с помощта на „вътрешните“ древни българи и хуни, които организират китайската държава. Първите китайски държави са организирани от древните българи и хуни. Това са династиите Шан-Ин (1520-1-3-г.пр.Хр), Чьоу (ок. 1030-722 г.пр.Хр), Цин (221-207 г.пр.Хр) и дин. Хан (202 г.пр.Хр – 220 г. след Хр). Всички те са с хунско-български произход. Тези династии се създават с пряко участие, както и на базата на кръвно-родствени връзки на китайските императори и благородници с предводителите на Империята Хунну (сюнну). Това целяло сключването на изгодни договори за ненападение и данъци. Които Китай плащал на Хунну. В северен Китай династията Хан например е основана от обединението на пет хунски аймака (области), под ръководтсвото на Лю Юан.

Със своята активна намеса древните българи са изиграли и огромна роля в изграждането на цивилизацията на Източна Европа, особено тази на славяните – т.е. въвеждането на Източна Европа в културния свят! Благодарение на своята военна дисциплина, висока култура и стегната социалн0-политическа организация, древните българи успяват да организират славяно-антските племена на Балканския полуостров в държава.. Проф. Геза Фехер нарича славяните „маса без тежест“, която от анархична дезорганизираност, благодарение на древните българи и техният държавнически дух на владетели, се интегрира в Българската империя на Балканите. Историята показва, че онези, които не успели да се интегрират в империята и не спазвали правилата, са били изселвани оттатък Дунава, в Мала Азия или посока запад, отвъд Белград, който е влизал в границите на империята. Друга част от славянските племена,които се оказали негодни за живот в държавата били унищожавани и от ромеи и от българи!..този процес е започнал още по времето на кан-ю Тервел (700-718г.) и продължил и при следващите български владетели!

С нахлуването си в Европа древните българи донесли редица новости в областта на оръжията, полевата тактика, конската амуниция, военното облекло, бойните изкуства и много други, които оказали голямо влияние върху европейските народи. Много от тези новости били възприети от техните армии,което показва явно прогресивния им характер. Българите, маджарите и другите сродни конни народи (хуните) са могли да побеждават по-многобройни от техните западни армии, които по това време били най-доброкачествени в Западния свят. Това важи също о за озточните армии на китайци, индийци, перси и др. Горното било възможно благодарение на факта, че освен другите преимущества, древните българи са имали по-добра тактика, по-добри бойни изкуства и по-добри оръжия. Това е установен факт. Който при това е признат от самите противникови пълководци и хронисти, от чиито книги черпим сведения за древните българи.

  Както изясихме, стратегията им била гъвкава, характезирала се с решителност и изненада.

На византийските автори правели силно впечатление големият обсег на военните действия, които понякога обхващали целия Балкански полуостров, както и шеметната бързина на настъпленията. През 502г. древнобългарски отряди нахлули в Илирик и Тракия и изпрееварили императорските  вестоносци, въпреки добре развитата съобщителна система на империята.

Византийският хронист Теофан (7век) пище :“През същата година така наречените българи нападнали Илирик и Тракия и се завърнали, преди да се разбере за тях“.

Те довели кавалерийската тактика до голямо съвършенство за времето си. Византийските военачалници неведнъж изпитали на гърба си нейните предимства, грижливо я изучавали и били принудени да се съобразяват с нея. Същото важало за китайците и руските славяни, които опитали остротата на българския меч на вратовете си!..

 

Византийският автор Псевдо-Маврикий (6 век) в съчинението си „Стратегион“ описва бойния ред, стратегията, тактиката и въоръжението на българите, като дава препоръки за мерките, които трябва да се вземат срещу този сериозен противник на Византия. „Българите се стараят да надвият  противниците си не толкова със сила, колкото с измама, изненади и като им пречат да се снабдяват с хранителни запаси“

С цел да се постигне пълно унищожаване  на протиника, древните българи си служели с решително преследване. Пак в Псевдо-Маврикий четем :“ Когато пък обърнат в бягство враговете си, те като пренебрегват всичко друго, не се задоволяват както персите и ромеите и другите народи с кратко преследване и разграбване на имуществата, но преследват дотогава, докато напълно унищожат противниците, като си служат с всички средства.“

Дори и когато се оттегляли, древните българи също нападали. Голямата подвижност на българската войска й давала възможност да се отскубне своевременно от боя при назряващо поражение и да се оттегли със запазени сили. По време на отстъпление те спирали, заемали фронт срещу своите преследвачи, нанасяли им бързи и краткотрайни удари и отово продължавали с оттеглянето. Умението им да запазват висока боеспособност и след загубена битка удивлявало техните противници и понякога водело до обрат във военните действия. По време на похода им на Балканския полуостров през 539г., след като били разбити, те нападнали победоносната визнатийска войска, разгромили я и взели в плен двама ромейски пълководци.

„Бойни изкуства и военно дело на древните българи“ д-р Д. Александров




Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2907546
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?