2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
раждала, ражда и сега българка, майка юнашка „Ако ли някой селянин, беден странник, дойде отдалеч към крепостните стени на царския двор и ги види, диви се. И пристъпи ли към вратите — чуди се и разпитва. А като влезе вътре, вижда от двете си страни сгради, украсени с камък и дърво и изписани. Като влезе по-нататък, в двореца, и види високите палати и църквите, украсени с камък, дърво и багри, а отвътре с мрамор и мед, със сребро и злато, не знае на какво да ги оприличи… бедният, като че ще си изгуби ума…“
Иоан Екзарх (Х в.) „Шестоднев“
И аз съм като „бедния странник“: дивя се и се чудя. Всичко тук смайва и поразява въображението — размерите (например от двореца е разкопана само една малка част и тя е върху петдесетина декара!), чудната архитектурна красота на постройките, изяществото на детайлите. И нека не скрия — изпитвам гордост! Горд съм, че — като българин — съм наследник на онези, които преди цяло хилядолетие са могли да създадат такава красота и такова величие.
Навсякъде тук, във Велики Преслав, витае една чутовна сянка — Симеоновата, — а около нея се тълпят стотици и хиляди други. Не, сред „другите“ аз не забелязвам нито цар Петър, нито Борис ІІ и Роман, нито киевския княз Светослав и византийския император Йоан Цимисхи. „Другите“ са прости и велики в своята простота труженици: умели строители, сръчни ваятели и художници, прекрасни поети, писатели и преводачи… И все пак сред тях се издига, властна и недостижима, сянката на Симеона.
Винаги, още от ранните ученически години, съм искал да науча има ли друг народ, който да е дал на света такава всестранно надарена личност като цар Симеон. Гениален пълководец, Симеон свързал името си с такива гръмки победи, като онези при Вулгарофигон и Ахело (нека си спомним например, че около петдесет години след битката при Ахело ромейският хронист Лъв Дякон, посетил онези места, писал: „И сега още могат да се видят купищата кости при Ахело, където тогава безславно била посечена бягащата войска на ромеите“) и с територия на България, която фактически покривала целия Балкански полуостров. Ловък дипломат, той диктувал политиката на тогавашния свят — пратениците му стигнали чак до Египет! Времето между походите запълвал със строителство — непознат български летописец говори, че Симеон строил Преслав двадесет и осем години, цялото време на царуването си, — с поощряване на писателите и преводачите, на изкуството и художествените занаяти. Неговата епоха днес всички наричат „златен век на българската култура“. Защото още тогава, в мрака на Средновековието, Симеон създал Преславската книжовна школа, в която творили такива писатели, като Константин Преславски и Йоан Екзарх, пък и сам царят неведнъж улавял перото — мнозина учени смятат, че именно той се крие зад псевдонима Черноризец Храбър и че именно царят е автор на забележителното съчинение „За буквите“. Подкрепян от него, Климент развил в далечния Охрид (забележете: в ІХ–Х век!) един истински университет; опитни познавачи на езика превеждали по Симеонова заповед всичко най-значително от световната литература; ваятелите и художниците, керамиците и архитектите, поощрявани от царя, създали не отделни хубави творби, а цяла школа в изкуството, изпреварила със столетия западния Ренесанс…
И в такъв случай чудно ли е, че сега докато стоя подпрян на единствената оцеляла колона на двореца, аз с цялото си сърце мечтая именно до това място на колоната да са се докосвали и неговите, Симеоновите ръце?
Полека се спущам по пътеката, отминавам казармените помещения и откопаните грънчарски работилници — дали именно там са били произвеждани тези облицовъчни керамични плочки, които и днес удивяват учените от цял свят? — и стигам до най-изящния паметник на българското Средновековие. Кръглата църква.
Пазачът, нахлупил избеляла фуражка, отключва катинара на оградата, въвежда ме вътре и с равен, загладен от дълги повторения глас ми обяснява: това е дворът с кладенеца по средата, по-нататък — притворът, и най-сетне кръглият многокатен корпус с позлатеното кубе… Слушам го, но думите му почти не достигат до съзнанието ми. Не виждам и руините. Край мене, стройна и блестяща като нова монета, се издига тя, „новата“ и „златната“ църква, бисерът на Велики Преслав. Виждам двора, ограден с мраморни колони, двете кули отпред, мозайките, дантелените мраморни украси, медта и среброто, взривовете от багри по стените, златното кубе горе; с една дума — виждам онзи храм, в който се е черкувал Симеон и в който Тудор Доксов, братовчед на царя, е записал словата: „Тези благочестиви книги, назовани Атанасии, преведе по повелята на нашия княз български Симеон от гръцки на славянски език епископ Константин, ученик на Методий, моравския архиепископ… а ги написа по повеля на същия княз черноризец Тудор Доксов на устието на Тича в годината 6515 (907), индикт 14, дето е съградена светата златна нова църква от същия княз…“
Но после… после дошъл упадъкът. Изведнъж се оказало, че всичко се крепяло само върху могъщите плещи на Симеона; той бил и стожерът, и гранитната основа, и тласъкът. Наследникът му Петър бил христолюбив и богобоязлив, но нямал другите качества на своя велик баща. Още по-малко ги притежавали неговите синове Борис ІІ и Роман. Подушила слабостта им, Византия не пропуснала сгодния час…
Цончо Родев
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?