Из съветската земя

 

      Всички стари и големи градове си имат един хълм с крепост и една голяма река, която опасва крепостта. От височината на Ленинските хълмове съзерцаваме огромния град, прострян някъде хе до хоризонта чак, и си мисля: описва ли се такова необхватно нещо, може ли в няколко дена само да се разгледа и проучи Москва? Осеммилионен град е, това не е шега — девет века расъл, пълнял и се развивал, видял и лошо, и хубаво.

 

 

      Първото нещо, което прави неотразимо впечатление още при влизането, са грандиозните строежи. В един нов квартал се довършват десетки 8– до 12-етажни блокове, а околовръст стърчат като жирафи стотици кранове, които качват строителни материали по сградите. По Москва-река тежко натоварени шлепове мъкнат чакъл, пясък, тухли, цимент, железни конструкции, а по бреговете й планини от промит пясък, който кервани от многотонни камиони пренасят по строителните площадки.

 

      * * *

 

      От 19-ия етаж на хотел „Украйна“ привечер се любувам отново на чудния град, опасан като със сърмен колан от голямата река и потънал в светлини. Това е рядка феерия, която трябва да се види още по-добре. Влизам в подемника, озовавам се на 32-ия етаж и дълго стоя като замаян от чудната гледка. Московците имат слабост към цветните абажури и поради това всяка стая от тия грамадни жилищни блокове е различно осветена. Като се прибавят и уличните лампи, светещите неонови реклами, светлините на бягащите коли, трамваите, тролейбусите, параходите с техните отражения в реката, може да се добие малка представа за този рядък парад на светлините.

 

      * * *

 

      В Съветския съюз наистина всичко е голямо, едро, огромно. Ето например университетът, издържан в чисто руски стил, е едно от чудесата на Москва. Той има над 30 етажа, в който се помещават 24 факултета с 18 000 студенти, 2000 научни работници, 380 професори и пр. Библиотеката му има 5 000 000 тома книги, като при всеки факултет има книжарница със съответната литература. Грамадни спортни зали за плуване, гимнастика, баскетбол, волейбол, за лека атлетика и т.н. В него има 5755 студентски квартири, 184 апартамента за професори, а тържествената му зала побира 1500 души. Огромен парк опасва от всички страни тази рядка и чудна сграда.

 

      * * *

 

      Селскостопанската изложба също поразява с размерите и разкошната си и разнообразна архитектура. Сред обширен парк се преминава през величествена арка, веднага след което се открива приказен водоскок с 16 позлатени статуи на 16-те съветски републики. Можахме да разгледаме само павилионите на Украйна, Белорусия, Казахстан, Тюркмения и Сибир и капнали от умора, се прибрахме в хотела.

 

      * * *

 

      Огромни по размери са и музейните зали в Кремъл. В една витрина например преброих 32 манекена на средновековни руски войници в естествена големина. В нашия археологически музей не бихме могли да поберем само роклите с дългите шлейфове на Екатерина II. Грамадни са залите и на музеите на Пушкин, на Ленин, Горки, Ермитажа, че даже и на Тарас Шевченко в Киев, който се помещава в 22 зали. Силно впечатление прави и Колонната зала — някогашен клуб на московските дворяни, — където се чествуваше 700 години от рождението на китайския поет Гуан Хан Цин.

 

      * * *

 

      Мавзолеят „Ленин“ е един шедьовър на архитект Шусев. Изработен е в кафяв и черен мрамор и гледан отпред, така се слива с една от кулите на Кремъл, че изглежда като нейна база.

 

      * * *

 

      Бяхме и в Новодевичий манастир, където са гробовете на Островски, Суриков, Фурманов, Маяковски, Третяков и др. Тук е погребан и синът на Георги Димитров — Михаил.

 

      * * *

 

      Ходихме на театър, на джаз, при знаменитите кукли на Образцов, слушахме Петата симфония на Прокофиев, дирижирана от световноизвестния Леополд Стоковски, гледахме и „Каменный цветок“ с прочутата балерина Ала Шелест, бяхме в двореца на спорта и пр., и пр.

 

      * * *

 

      Посетихме и „малолитражный“ завод за автомобили край Москва, където работят 13 000 работници, произвеждат дневно 180 коли.

      — Наричаме ги „малолитражни“ — обяснява ни водачът, — защото изработваме такива коли, които изразходват най-малко бензин.

 

      * * *

 

      За Третяковската галерия, моята мечта още от студентство, също са нужни седмици и месеци, за да се разгледа. За 5–6 часа можах да се убедя само, че в портрета Серов е действително по-добър от Репин.

 

      * * *

 

      В Ясна поляна най-силно впечатление ми направиха кабинетът на великия писател и гробът му. Кабинетът е в приземния етаж, нисък, само с един прозорец и съвсем скромна мебел. Ако го предложеха сега на някой наш писател, би крещял до небето и би се оплакал чак в Министерския съвет, че е неудобен, нехигиеничен. За гроба му пък Цвайг пише: … „Най-поразителният в света чрез своята простота, която завладява сърцето. Един малък четвъртит хълм сред гората, над който цъфтят дървета, никакъв кръст, никаква надгробна плоча, никакъв надпис. Безимен е погребан тук велик човек, който бе страдал като никой друг от своето име и своята слава: той лежи тук точно като някакъв случайно намерен мъртъв скитник, като неизвестен войник…“

      Не ми беше известно, че Лев Толстой бил и „физкултурник“. Близо до дома му още стоят гимнастическите му уреди. Брат му го корял, че не си пазел графското достойнство, а се премятал през лостове и халки, а кметът на селото разправял:

      — Идеш, казвал, при господаря за някаква работа, а той с червена риза виси с главата надолу, закрепил единия си крак горе на някакво дърво, и се люшка: косите му увиснали се развяват насам-натам, а лицето му — наляно с кръв.

 

      * * *

 

      В Ясна поляна и в други паркове видях вместо олющената кора на стари или повредени дървета изкуствена кора от плат, напоена с някаква течност.

 

      * * *

 

      Във всеки селски двор на някое дърво или на специално забит стълб е поставено сковано сандъче за жилище на птичета, което русите наричат „скворешник“, а на Благовещение по стар обичай пущаха на свобода всички държани в клетка птички. У нас някои видят ли птиче, с капан ли, с ластик ли, с камъни ли ще го унищожат или прогонят.

      Преди години завъдихме гълъби при читалището. Пазехме ги, купувахме царевица да ги храним, размножиха се и станаха цяло ято. Научиха се и да кацат на площада като във Венеция. По едно време почнаха да намаляват — и през зимата просто се стопиха.

      Наскоро един от служещите тогава ми се похвали:

      — Като ги спипах, кай, на тавана, дето нощуват — през ден, през два по три-четири си ловях и жената ги пържеше и готвеше. Пукнахме се, кай, да ядем гълъби през оная зима.

 

      * * *

 

      Колко пъти се качвах на тролейбус в Москва и местата биваха заети, някой младеж ще стане и ще ми предложи своето. Случайност, ще кажете, но защо такава случайност не ми се е случвала нито веднъж в София?

      У нас младежите отстъпват местата си на стари хора само когато тролеят спре там, където трябва да слязат.

 

      * * *

 

      Колко е чиста съветската столица!

 

      * * *

 

      Пионери се въртят пред големите хотели и спират чужденците. Чудех се какво търсят, докато веднъж спряха и нас и ни поискаха български марки или дребни наши монети. Те били колекционери. Дадохме им и марки, и дребни монети и след като благодариха, предложиха ни по една значка за спомен, каквито имаха, забодени над реверите на палтата си, и настояваха да ги вземем. Спомен за спомен, значи.

 

      * * *

 

      Колко много братовчеди има из Русия шипчанският храм-паметник.

 

      * * *

 

      Обръснах се в хотелната бръснарница и ми взеха доста пари, та рекох да проверя и в другите бръснарници в Москва. Ходих даже и в една съвсем малка с двама бръснари само. Навсякъде беше по-евтино. Бельото го поднасяха в затворен книжен плик, който разкъсваха пред клиента. Увити в книжки, ни поднесоха и бучките захар за чая във влака за Ленинград.

      Във всяка стая на хотелите, където отсядахме, има по една оригинална художествена картина, а във фоайетата на етажите по две. От различните републики, разправя ми един студент-художник, постоянно пристигат поръчки за украса на обществени сгради. Комисията при Съюза на художниците всеки 15 дни се събирала да преглежда представените картини и ги разпределяла. Част от поръчаните картини възлагали на проявили се студенти. При съюза имало и постоянна художествена изложба.

      Моята стая в хотел „Славянска беседа“ в София бе украсена с пейзаж, който се продава от амбулантните търговци на такава стока по 20 лева. Същия пейзаж съм виждал из градски съвети, училищни канцеларии, амбулатории и пр. в провинцията.

 

      * * *

 

      Секретарят на писателския съюз, Ал. Сурков, между другото каза:

      — У нас някои планини като Магнитната и други изчезнаха от лицето на земята и се превърнаха в желязо. А там на Север открихме огромно количество въглища почти на повърхността.

      — В литературата — каза още той — нищо особено през последните години, ако не се смята договорът, който е сключил Михаил Шолохов с издателството за новия том от „Разораната целина“.

      И като помисли малко, усмихна си и добави:

      — Кой знае, кой знае пак, Миша доста договори е нарушавал.

      Пълномощният ни министър в Москва Л. Герасимов пък изказа една мисъл, която ме зачуди:

      — Ходете, срещайте се, запознавайте се с руските хора, защото личните ни връзки с тях сега са по-слаби, отколкото през времето на Любен Каравелов.

 

      * * *

 

      В Съветския съюз много служби са заети от жени: ватмани, кондуктори, пощенски чиновници, бръснари, шивачи, месари, продавачи в магазини, на минерални води, сладоледи, даже зидари.

      — Хубави ли са рускините? — ме питат нашите жени.

      — Хубави са и са внушителни. Една французка журналистка, която била в Москва, пише, че се чувствувала като джудже между тях.

      — А каква е модата?

      — Не съм бил на балове и приеми, но като ги гледам по улиците, също е като у нас — ниските жени носят високи токове, високите — ниски, които имат хубав крак, носят по-къси поли, които нямат — по-дълги и пр.

 

      * * *

 

      На много места из съветската столица има плакати с надпис: „Пейте фруктовые соки.“ У нас не ги пеем, а пием фруктовите сокове (особено гроздовия) и след това пропяваме.

 

      * * *

 

      На автобусните спирки им казват „стоянка“ — каква хубава дума! Турците пък им казват „дурак“ (от дур — стой). Не мога да се начудя защо в Съветския съюз още търпят тази немска дума — „парикмахерская“.

 

      * * *

 

      В Ленинград, през време на обсадата от немците, са били разрушени 3174 сгради, а 7193 — повредени. Сега сякаш това не е било. Все така си е внушително строг и красив в своя барок, както преди.

      Петерхоф, откъдето са го бомбардирали немците, също е реставриран и част от двореца е музей, друга — почивен дом, трета — санаториум и пр.

 

      * * *

 

      В Киев само по главната улица са били разрушени 364 сгради. Един огромен паметник на Шевченко краси парка. Той бил поставен на същото място, гдето е бил паметникът на Николай I, по чиято заповед бил пратен в затвора.

 

      * * *

 

      Църквата „Софийски събор“, строена от Ярослав Мъдрий през XI век, е постлана с медни плочи, върху които е изобразен полумесецът — емблемата на турците — и еврейската звезда, та да ги тъпчели християните богомолци, когато идвали в храма. Жестоко средновековие. Немците пък я обърнали в конюшня, та и конете им да ги тъпчат. Хуманен XX век!

 

      * * *

 

      Много ходихме, много неща видяхме из съветската земя, та си спомних за един черноглед нашенец, който 30 години рева по клубове и площади: „Долу буржоазията!“ — а сега ми пришепна, преди да тръгна:

      — Не се отделяй от групата си, като стигнете там, защото ха се отделиш, ха те пипнат тайните им агенти и ще изчезнеш безследно.

      Осем дена се скитах сам от 6 до 9 часа сутринта по всички посоки из Москва и не изчезнах. Веднъж даже, без да забележа, се намъкнах в двора на една фабрика и погледах, погледах, излязох и пак не изчезнах безследно, а живо и здраво се завърнах в България.

 

      _(Публикуван във в. „Народна култура“, III, бр. 15 от 11.IV.1959 г.)_