ЧЕСТИТ 3 МАРТ БЪЛГАРИ - ЧЕСТИТО ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ ТУРСКОТО РОБСТВО С ПОМОЩТА НА РУСКИЯ ВОЙНИК!



БАСНИ НА ЕЗОП С ХИЛЯДОЛЕТНА ДАВНОСТ

 Котка и петел 

                Котка сграбила петел, но искала да го изяде под благовиден предлог. Тя започнала да му сипе обвинения, че безпокои хората, като кукурига нощем и не им дава да спят. Той, от своя страна, захванал да се защищава, че прави това за тяхно добро — за да ги разбуди за ежедневния им труд. Ново обвинение му поднесла котката — че е птица, безсрамна по своята природа: сношава се с майка си и със сестрите си. И това той казал, че прави за полза на стопаните си — че след това кокошките им снасят много яйца. Накрая котката извикала:

                — Е-е-е! Че ако ти можеш да ми натрупаш много благовидни оправдания, това съвсем не значи аз да остана съвсем гладна!

                И се нагостила с него.

                Баснята разкрива, че един лош характер, който си е наумил да безчинствува, ако не е в състояние под някакъв благовиден предлог, върши злото открито. (Българи, не вярвайте сляпо на тези, които на думи ви желаят доброто, винаги съдете по делата, а не по думите)

 Орел, гарга и овчар 

                Орел се спуснал от една висока скала и отмъкнал агне. Една гарга го видяла и решила от завист да направи същото. И като се спуснала със силен крясък, налетяла на овен. Понеже ноктите й се забили в руното му, не могла да се издигне, а само пърхала с криле. Овчарят най-сетне забелязал какво става, втурнал се и я хванал. Подкастрил краищата на крилете й и привечер я отнесъл на децата си. А на въпросите им що за птичка е това, той отговорил:

                — Доколкото мога добре да разбера — гарга, но според както иска да се представи — орел.

                Така съперниченето с превъзхождащи ни не води до нищо и към несполуките се притуря и присмех.(Българи, когато разрухата цари в България е неразумно да се правим на орли пред света. не позволявайте на разни недорасли псевдо-политици да ни правят за смях пред света!)

         Орел и лисица 

                Орел и лисица се сприятелили и решили да живеят като съседи — по този начин те искали да затвърдят взаимно дружбата си. Орелът се издигнал на върха на едно дърво и там си свил гнездо, а лисицата се свряла в шубрака под него и там си заотглеждала малките.

                Но един ден, когато лисицата била излязла по полето за храна, орелът, гонен от глад, се спуснал в шумалака, грабнал лисичетата и си направил угощение заедно със своите орлета. Върнала се лисицата, разбрала какво се е случило и останала огорчена не толкова от гибелта на рожбите си, колкото от своята безпомощност — нали била четвероного, не можела да преследва птица. Затова, като се изстъпила отдалеч, проклела злодея — само това остава на слабите и безпомощните. Но скоро се явил случай да въздаде заслуженото на орела заради поруганото приятелство. На полето хора принасяли една коза в жертва. Орелът се спуснал и отмъкнал пламтящия дроб. Отнесъл го в гнездото, но силен вятър задухал и разгорял буен пламък от дребната и суха слама. Та орлетата — те били още съвсем малки — тупнали на земята. Втурнала се лисицата и пред очите на орела излапала всичките.

                Баснята показва, че тези, които престъпят приятелството, може да отбягнат отплатата на поруганите, ако те са слаби — но няма да ги отмине възмездието свише.(Българи, възмездието за всички злини причинени на нашият народ е в нашите ръце - не трябва да забравяме  да потърсим сметка на предателите и продажните българи!)