Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2014 00:49 - Сталин е можел да предотврати войната....c един параф 1 част.
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 2720 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 09.11.2014 00:50


Защо Сталин унищожил стратегическата си авиация?

 

      Възможностите били много: Ето една от тях. През 1936 година в Съветския съюз бил създаден тежък, скоростен и летящ на големи височини бомбардировач ТБ-7. Следват отзиви за него.

      Генерал-майор от авиацията П. Стефановски, летец-изпитател на ТБ-7: „Многотонен кораб, който по летателните си данни превъзхождаше на десеткилометрова височина всички най-добри европейски изтребители от онова време“ _(Триста неизвестных, с. 83).

      Генерал-майор от авиацията В. Шумихин: „На височини над 10 хиляди метра ТБ-7 беше недосегаем за повечето от съществуващите по онова време изтребители, а таванът от 12 хиляди метра го правеше неуязвим и за зенитната артилерия“ (Советская военная авиация. 1917–1941, с. 218).

      Самолетният конструктор В. Б. Шавров: „Изключителен самолет… На ТБ-7 за пръв път, преди да направят това в САЩ и в Англия, бяха качени 5-тонни бомби“ (История конструкции самолетов в СССР. 1938–1950, с. 162).

      Професор Л. Клебер: „Самолетът имаше силно отбранително въоръжение от 20-мм оръдия и 12,7-мм тежки картечници. В големия бомбов люк можеха да се окачват бомби от най-големите калибри… Недостъпен на максималния таван на полета си нито за зенитните оръдия, нито за изтребителите от онова време, ТБ-7 беше най-мощният бомбардировач на света“ (Ту — человек и самолет, с. 143)_. „Епохален самолет… Сега имаме всички основания да твърдим, че ТБ-7 е бил значително по-мощен от прочутата американска летяща крепост Б-17“ (След е небе, с. 202).

      Чуждестранните историци са съгласни с тези преценки. Джон В. Р. Тейлър: „На височина 26 250–29 500 фута скоростта му надхвърляше скоростта на германските изтребители Ме-109 и Хе-112“ (Combat Aircraft of the World. London, 1969, p. 592)_. Вацлав Немечек: „Този самолет имаше учудващо дълъг живот. През петдесетте години още можеха да бъдат срещнати отделни екземпляри по полярните трасета, където ги използваха за превоз на товари“ (The History of Soviet Aircraft from 1918. London, 1968, p. 134). Излишно е да се доказва, че дълго живеят и летят само добри самолети…

      Изключителните качества на ТБ-7 били доказани от западните експерти през есента на 1941 година. Очаквало се пристигането на съветска правителствена делегация начело с В. Молотов във Великобритания. Предполагало се, че единственият възможен път е през Сибир и Аляска. Но Молотов прелетял с ТБ-7 от Москва до Британия над цяла окупирана Европа. Редно е да си спомним кой е господствал в небето на Европа през есента на четирийсет и първа, за да преценим степента на доверие на съветското ръководство към този самолет. Ако Молотов попаднел в лапите на Хитлер, нямало да му се размине шумен процес някъде в Нюрнберг. И щели да излязат наяве престъпленията на интернационалсоциализма, които можели да зашеметят света за векове напред. И би се разкрило, че интернационалсоциализмът извършва не по-малки злодеяния от кървавия си брат националсоциализма, че и двата заслужават да седнат на нюрнбергската скамейка.

      Но Молотов не се опасявал, че ще седне на подсъдимата скамейка. И Сталин, когато пущал Молотов, не се страхувал от процес над своя режим: Молотов летял не с какво да е, а с ТБ-7, защо трябва да се вълнува? И ТБ-7 не се изложил. Той прелетял над Европа, погостувал в Британия, прелетял до Америка и се завърнал по същия маршрут, прелитайки още веднъж безнаказано над германските владения. През 1942 година Молотов отново летял над Европа и пак се завърнал невредим. След войната съветска правителствена комисия извършила анализ на действията на германската система за ПВО в моментите на полетите на Молотов. Станало ясно, че в ивицата на полета изтребители не са излитали, за да го пресрещнат, в зенитните батареи не е била обявявана тревога, постовете за наблюдение не са регистрирали полета на ТБ-7. Казано на по-ясен език, германските средства за ПВО не само че не са могли да пресрещнат ТБ-7, но в тези случаи дори не са могли да установят присъствието му в своето въздушно пространство.

      Полковник (по онова време — капитан) Е. Пусеп, който многократно прелитал с ТБ-7 над Германия (не само със скъпоценното тяло на Молотов, а и с други дувари), разказвал: „Зенитно оръдие на такава височина трудно улучва целта: може да се каже, че снарядът е загубил скоростта си. Изтребителят там също прилича на замаяна муха. Кой може да ми направи нещо?“ _(М. Галлай. Третье измерение, с. 330).

      И тъй, много преди войната е създаден НЕУЯЗВИМ бомбардировач и подготвена заповедта да бъдат произведени хиляди ТБ-7 до ноември 1940 година. Какво оставало да се направи?

      Оставало под заповедта да се напишат седем букви: Й. СТАЛИН…

 Виктор Суворов




Гласувай:
0
0



1. germantiger - Глупостите и коменрса на В. Суворов
09.11.2014 23:42
Излишно е да коментирам този комичен автор, който нито един професионал военен по света не намира за ниво.

Излишно е в детайл, "надълго и широко" да пиша

- авиация сама и само не печели война

- нещо повече - такава авиация не задържа резултатите или "плодовете" на една война или победа

- бомбардмънт или бомбардировка не предотвратява война, тя обикновено я разпалва

- авиацията "във въздуха" е бази на земята, персонал, логистика и всичко което тогава не може да гарантира победа на москалите

- ТЕХНИКА Е ГРАМАДА МЕТАЛ - ЧОВЕШКИЯ ФАКТОР Я ПРЕВРЪЩА В РАЗРУШИТЕЛ - ще рече - като са некадърни лидерите ти (разбирай съветските), като са некадърни войските (вкл. редовните) имай ако желаеш Star Destroyer - отново ще си губещ и за това губещи са руснаците в 1941г. а и след това като съотношение загуби (една от фундаменталните причини)
цитирай
2. didanov - не мога да се съглася....
10.11.2014 02:10
че Виктор Суворов е писал само глупости и комерсиални книги...той умело защитава тезите си с много примери, източници и логично мислене и най-важното - това, че постоянно е оплюван и осмиван от "военните специалисти" може да подвърждава израза "Никой не е Месия в собствената си страна". За мен е важно, че успява по убедителен начин на накара човек да погледне събитията от гледна точка, различна от общоприетaта. В случая този откъс защитава тезата, че Сталин не е искал да спре войната, защото именно той е замислил нейното избухване, провокирал я, и я манипулирал , стремейки се към световното господство (за това ще пиша подробно в следващи постинги). И още нещо много важно - Съветският съюз противно на трърденото е бил подготвен за световна война - само че за война нападателна, а не отбранителна. А за военните специалисти това е доста голяма разлика, както "от небето до земята".
цитирай
3. didanov - Доводи против тежките бомбардировачи
10.11.2014 23:35
Най-добре е изложил доводите против тежките бомбардировачи видният съветски теоретик на въздушната война, професорът комбриг Александър Николаевич Лапчински. Да бомбардираме градове, заводи, находища и хранилища на стратегически суровини е хубаво нещо. А още по-хубаво е да ги завладеем невредими и да ги използваме за подсилване на собствената ни мощ. Като нищо можем да превърнем страната на противника в димящи развалини, но нужно ли е да го правим? Да бомбардираме пътища и мостове е полезно във всички ситуации освен в една: когато се каним да нахлуем в противниковата територия. В този случай мостовете и пътищата трябва не да се бомбардират, а да се завземат, като не се позволява на отстъпващия противник да ги използва или разрушава. Бомбардирането на градовете рязко понижава моралното състояние на населението. Това е правилно. Оспорва ли го някой? Но устремният пробив на нашите войски към противниковите градове деморализира населението повече от всяка бомбардировка. И Лапчински препоръчва на Сталин да насочи всичките сили на Червената армия не към подкопаване на военно-икономическата мощ на противника, а към завземането й. Задачата на Червената армия е да разгроми армиите на противника. Задачата на авиацията е да отвори пътя на нашите армии и да подкрепя устремното им напредване. Лапчински препоръчва войната да не се обявява, а да бъде започната с внезапен съкрушителен удар на съветската авиация по противниковите летища. Внезапността и мощта на удара трябва да са такива, че още през първите часове да се смаже цялата авиация на противника и да не й се позволи да излети. Като смажем авиацията на противника по летищата, ние отваряме пътя на танковете, а танковете на свой ред „сриват летищата на противника“. Цели за нашата авиация не са градските квартали, не са електроцентралите и заводите, а противниковият самолет, който не е успял да излети, огневата точка, пречеща на напредването нашата пехота, колоната цистерни с гориво за противниковите танкове, противотанковото
цитирай
4. didanov - Доводи против тежките бомбардировачи
10.11.2014 23:36
противотанковото оръдие, стаило се в храстите.С други думи, предстои ни да бомбардираме не площи, а точкови цели, много от които подвижни. Предстои ни да бомбардираме не в стратегическия тил, а в най-близкия тактически и дори по самата бойна линия. А за такава работа е нужен не тежък бомбардировач, а лек маневрен самолет, които се приближава максимално до целта, за да я идентифицира, за да я улучи точно, без да засегне нашите бойци — нашите бойци са съвсем наблизо. Нужен е самолет, който или пикира отвисоко, или се приближава до целта на бръснещ полет, едва ли не кършейки с витлата си върховете на дърветата.
Ако се каним да взривим къщата на съседа си, ще ни трябва цял сандък динамит. Но ако се каним да убием съседа си, а къщата му да завладеем, тогава не ни трябва сандък динамит, тогава ни е необходим по-евтин, по-лек и по-точен инструмент. Затова именно Лапчински предлага на Сталин друг инструмент: лек пикиращ бомбардировач или маневрен щурмови самолет. Стратегическият бомбардировач излита от далечни стационарни летища и преминава огромни разстояния, а на нас ни трябва самолет, който винаги е наблизо, който се базира на всякакво временно пръстено летище, който лесно сменя летищата, следвайки по петите настъпващите дивизии и корпуси, който изпълнява заявките на танкистите незабавно. Трябва ни лек самолет, чиито летци сами виждат ситуацията, мигновено реагират на промените в нея и дават своя принос за успешния изход на скоротечния бой
цитирай
5. germantiger - ...
11.11.2014 07:44
Не се вълнувам от специалисти в неговата страна в която не е месия или не...

Писаното от Суворов можеше да се прочете преди десетилетия на запад и не би учудило никой - учудва хората на изток и най-вече тези в Русия или България.

Суворов никога не е казвал/писал нищо ново - тук мислят, че е ново.

За какво е бил подготвян Съветския съюз и РККА (Съветска армия тя става с указ от февруари 1946г.) също е ясно десетилетия преди да го напише Суворов.

Суворов има бол слаби пунктове в тезите си първо защото не е полеви командир, второ защото не е такъв на оперативно ниво също. В този смисъл стратегическата му рамка е "висяща".

МАРКЕРИ за размисъл

Преди всичко друго, пример за РАЗЛИКАТА ИЗТОК-ЗАПАД - ФУНДАМЕНТАЛНА

1. КОГАТО ЧОВЕК ГОВОРИ ЗА ВОЙНА ТРЯБВА ДА СИ ОТДЕЛИ ПОНЕ 2-3 ГОДИНИ (ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ ПОВЕЧЕ ОТ 10Г) ЖИВОТ ДА ЧЕТЕ... ТРЯБВА ПЪРВО ДА ПРОЧЕТЕ ГЕРМАНСКИТЕ АВТОРИ ГЕНЕРАЛИ И ПОЛЕВИ КОМАНДИРИ, ЗАЩОТО ТЕ БЯХА ПОБЕДИТЕЛИТЕ В БОЯ НА ТАКТИЧЕСКО И ОПЕРАТИВНО НИВО! СЛЕД ТОВА ДА ЧЕТЕ И РУСНАЦИ И ЗАПАДНЯЦИ! СЛЕДВАТ ДНЕШНИТЕ АВТОРИ... И БЕЗ КЛОУНИ КАТО Виктор (Не генералисимус Александър има разлика) СУВОРОВ, БУНИЧ И ПОДОБНИ - ТЕ СА ПЪЛНЕЖ, СЛЕД КАТО ВЕЧЕ ЗНАЕШ!

2. ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕШ ПО ВЪЗМОЖНОСТ С ВЕТЕРАНИ ИЛИ ДРУГИ ЧУЛИ И ЗАПИСАЛИ ДОРИ НА КАСЕТКА ТЕХНИТЕ РАЗКАЗИ, ТРЯБВА ДА ГИ ЧУЕШ КАК ГОВОРЯТ НА ЧАШКА У ДОМА, НЕ НАВЪН - НЕ УЛИЦАТА!

3. ТРЯБВА ДА СИ ОТДЕЛИШ ВРЕМЕ ДА ПОСЕТИШ ОСНОВНИТЕ МУЗЕИ ПОНЕ В ЕВРОПА - ИМАТ СИ САЙТ И УПЪТВАНЕ! ДА ПОМЪЛЧИШ НА НЕЧИЙ ГРОБ (ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ НА ГЕРМАНСКИ ГЕРОИ) ОТ ОНИЯ ГОЛЕМИТЕ НА ОНОВА ВРЕМЕ, ДА СИ ВЗЕМЕШ ПРЪСТ В ЧАШКА - "ШОТЧЕ"!

4. ТРЯБВА ДА ИЗГЛЕДАШ МНОГО КЛИПОВЕ И СЕРИОЗНИ ФИЛМИ - НЕ ДИСКЪВЪРИ, ХИСТЪРИ И ДА ЗАБРАВИШ БЪЛГАРСКИ ИЛИ РУСКИ ТЕЛЕВИЗИИ, КАКТО И ФИЛМИ КАТО ГОРКИЯ РЕДНИК РАЙЪН, ПЪРЛ ХАРБЪР И ДА ЗАЧЕРКНЕШ УИКИПЕДИЯ КАТО ИЗТОЧНИК НА ЗНАНИЕ!

5. ТРЯБВА ДА ПОМИСЛИШ, ПРЕТЕГЛИШ, СРАВНИШ И ПРЕСПИШ ПОЛОВИН ГОДИНА ИЛИ ПОНЕ НЯКОЛКО МЕСЕЦА ВСИЧКИ ЗНАНИЯ В ТОЧКИ 1,2,3 И 4... ДА ГИ СМЕЛИШ, ПРЕОЦЕНИШ, ДА ГИ "АБСОРБИРАШ" - ПОПИЕШ!

6.КЪМ ТОВА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА "ДОБАВИШ" АРМЕЙСКИ ОПИТ В НАЦИОНАЛНА КАЗАРМА ИЛИ НАВЪН, ДА ИМАШ СОБСТВЕН ОПИТ В МЪЖКИ КОЛЕКТИВ С ОРЪЖИЕ И ДАЛЕЧ ОТ СТОЛ, СТАЯ И РОДИТЕЛ!

СЛЕД ВСИЧКО ТОВА ЧОВЕК МОЖЕ ДА СИ ОТВОРИ УСТАТА И ДА ГОВОРИ КАТО РАВЕН С МЕН!!!

БЕЗ ИЗВИНЕНИЕ ЗА АРОГАНТНОСТТА!!!!!!

Това е обяснението или моето такова, защо изтока или защо славянина или руснака почти винаги губи повече отколкото самия той „убива” - защото тези точки 1, 2, 3, 4, 5, 6... ”ги няма”!

Човека на Изток спира някъде по пътя-той има самодоволството, арогантността познавайки 1, 2 или 3 да спре - той както казва Клаузевиц за Кутузов е типичен „руский человек” - не е чел нищо друго освен руски книги и неговата камбанария всъщност е изба!

Човека от Изток иска да се усеща номер 1 и всичко, което за миг оспори тази му увереност, той отрича, мрази иска да стъпче-той тъпче първо своите и ТОЙ НИКОГА НЕ ПОЗНАВА ИСТИНСКАТА ДЪЛБОЧИНА НА ДУМИТЕ ДЕТАЙЛ И ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ... понякога и думата ХУМАНИЗЪМ!

...

По подобие на Вашия цитат от руския автор аз мога да напиша още по-елегантен пример

Танкът не е елементарен сбор от оръжия, бронева защита и висока скорост. Би трябвало да знаете, че до 1943 г. Т34 е нямал (!) командирска куполка, също така с радиостанции са разполагали само командирските ротни машини. Особено през 1941 г. е популярна грозната и жалка съветска картинка – от люка се показва командир, който с червено и зелено флагче сигнализира на подчинените му танкове. Сами може да си отговорите, ако той бъде убит, как се разпада управлението на частта. Също така сами си отговорете как се командва оперативно по този начин по време на бой и колко защитен е най-важният човек, натоварен с отговорност – командирът, когато се покаже от куполния люк и по този начин привлече огъня на каквито си пожелаете там германски MG34, осколъчно фугасни снаряди, пръскащи се близо до командирския танк или, не дай Боже, точни стрелци - снайперисти. По този повод един трагикомичен случай: съветски танк БТ води „прицелен” огън по SPW. Понеже руснакът – едновременно командир, стрелец и пълнач в бетушката стреля, но не може добре да види къде попада снаряда, който не е улучил въпросното SPW. За да разберете как се е чувствал, вземете лист хартия, навийте го пред окото си, ето това, е което се вижда през БТ-то. Сега образно си представете как танкът стреля, как се разклаща от изстрела, как газовете (пушекът) пречат на видимостта ви . Именно в този кратък, но важен момент на „раздрусването”, командирът губи видимост и не може да прецени колко неточен е изстрела и всъщност къде цели изпратеният снаряд. За жалост, командирът на това БТ след стрелба с 3-4 изстрела не издържа и нервно вдига люка, показва се през него, за да види по-добре герм. БТР. Тогава нелепата съдба се намесва и картечен откос от герм. SPW „прошива” (прави на решето) тънката броня на командирския люк. Съветският танков командир пада обратно, поразен, вътре в танка, а механик водачът дава заден ход и се изтегля (един славянин би казал – отстъпва позорно) от бойното поле. Това е един уникален случай, в който БТР едва ли не побеждава танк!!! Сега си представете един герм. танк: вътре в него командирът си има командирска куполка, триплекс,епископ и каквато там искате оптика и спокойствието сам да избира целта и да командва. Нещо повече – в процеса на целия бой посредством радиото той оперативно може да отреагира на променящата се обстановка, водейки гъвкаво подчинените си и променяйки направлението на удара. Когато стрелецът стреля, именно командирът „по-високо” от него през своя перископ наблюдава резултата от стрелбата, колко близо от целта е „минал снаряда” и веднага коригира мерача в следващия изстрел. Точно това Т34 го няма до 1943 г. Още един незабелязан недостатък – маската на съветското оръдие в куполата е с овал „надолу” и „отплесналите се” снаряди веднага попадат в погона на куполата; същото е при отплесване отдолу-нагоре, попадайки в „шева” на куполата в най-язвимото място между купол и корпус... Точно този ъгъл е слабо място на Т34 и е наречен „снаряден уловител”. Глупостта да се слага куполата напред продължава в съветските танкове до края на ВСВ. Забележете, герм. „Пантера” изтегля куполата назад и на по-късните нейни модификации дори е изработена под маската на оръдието т. нар. „поличка”. Ще добавя също и коментар за „голямото” съветско преимущество – високата танкова скорост. Би трябвало да знаете, че БТ значи „быстроходный танк”, когото изтъкват, че развивал 85 км./ч. по шосе без вериги (замислен от Тухачевски като танк – лек, който с бързината си напред да буди революцията „на онеправданите” работнически маси извън границите на СССР). Оставяме настрана глупостта, че този човек е разчитал да бъде посрещнат не от воюващ срещу него противник, а от бунтовен народ. Първо – дори и днес маршът на танкова колона не се развива с повече от 25-30 км./ч.! Походният ред не е гонитба, а ред от превали, сборни пунктове, дисциплина на марша, „поведение на пътя” и т.н. Просто и днес рядко се развива скорост над 35 км./ч. Постижението от 85 км./ч. става безсмислено и има само тактическо приложение за движението или спасението на отделната единица. Представете си – според Тухачевски БТ „хуква” по удобните пътища на Прусия и „кара” бясно с над 80 км./ч. – герм. не са тъпи и естествено на кръстовищата биха разставили ПТО. Героите на Тухачевски с тънката си броня нямат друг избор, освен да „кривнат” от пътя, обаче в Прусия, „да му се не види”, има немалко блата и изведнъж ти трябват вериги – да се надяваме, ако си руснак да не ти се налага да ги слагаш под вражески обстрел. След като обикновено пътните артерии са обект на всякакъв огън и особено противотанков такъв, е идиотски глупаво да правиш танк с тънка броня, да го пускаш без вериги, а пък тесните му вериги никак не подхождат за горите на Изт. Прусия – това е образното мислене, а 85 км./ч. е възхитителна математическа цифра.
цитирай
6. germantiger - И още един пример от МОЯ БЛОГ В ПОСТИНГ - ПРОЩАВАЙТЕ МНОГОСЛОВНОСТТА
11.11.2014 07:49
...в предаване как българин участвал в колектива, създал прославеното съветско оръдие ZIS-3 (76.2 mm.). Не случайно казвам само „оръдие” (на рус. "дивизионная пушка”), тъй като то е било зададено от Тухачевски като едновременно зенитно, противотанково и стрелящо с навесна траектория като обичайната артилерия – мортирна стрелба.

Гл. констр. Грабин изрично е настоявал то да е противотанково. Но „геният” маршал е утвърдил своето задание това оръдие да бъде универсално. Когато вършиш работа, универсален инструмент ти е нужен, ако липсва специалният и най-подходящ за случая. Не можеш едновременно със сгъваемо ножче да режеш, колиш и дереш, плюс това да имаш и ножичка?! Самият Тухачевски е основният виновник СССР да изостане в развитието на зенитни картечни автомати – точно така всъщност се наричат „малокалибрените зенитни ор.” в диапазона 20 мм – 37 мм. ZIS-3 е определено неефективно за ролята, за която е предвидено.

Ето Ви сравнение с на пръв поглед допотопното и смешно герм. 7.5 см. le. IG 18: руското е с маса 1200 кг. (бойна) и 1850 кг. (при транспортиране), германското е с маса 400 кг. (бойна) и при транспортиране – 440 кг. (конна тяга) и 570 кг. (на влекач). „Германецът” е бил по-удобен за теглене с много по-нисък силует, удачен за маскиране, изключително повратлив поради малката си маса и размери. „Руснакът” като оръдие ползвано на предна бойна линия за непосредствена поддръжка на пехотата, често пъти в ролята и на ПТО (а забележете, било е замислено като дивизионно), но нуждата кара руснаците да го изтеглят напред. За оръдие в първа бойна линия, то веднага привлича наблюдателите на врага и става лесна мишена. Представете си как се бутат 1200 кг. вместо германските 440 кг. Макс. ъгъл на вертикално насочване при „германеца” е 73.5.о , при „руснака” едва 37.о Това значи, че герм. оръдие може да стреля едва ли не зад близкия стобор, можете да приближите това оръдие до една ограда и много лесно да я прехвърлите, стреляйки зад оградата на другата улица. Това „руснакът” не може да направи. Мислете образно, представете си гора или височина, хълм. „Руснакът” не може от ЗИС-3 да порази позициите на обратния скат. „Германецът” лесно ще го постигне с подобна на гаубичната стрелба. Ако има противник, съсредоточаващ се в края на гората, а Вие сте на противоположния край със ЗИС-3, няма начин да нацелите врага. Снарядът или по-точно изстрелът (на рус. выстрел) ще „закачи” стволовете или клоните на дърветата. Просто за „руснака” пространството непосредствено зад гората ще бъде неговото „мъртво пространство” – непоражаемо. За „германеца” ще бъде съвсем реално да покрие тази зона! Ще бъда коректен и ще кажа, че хоризонталният сектор на обстрел при 7.5 см. герм. е само 11.о, докато при 76.2 мм. е впечатляващите 78.о. Значи, изначално ЗИС-3 е замислено като противотанково, но и като такова, то не е кой знае колко добро. Германците преработват трофейните съветски Ф22, които са предшественици на ЗИС-3, променят затвора, добавят към дулото, променят ъгъла, подемния механизъм, защото на руското двата привода за хоризонтално насочване и на подемника са били на различни страни, което – забележете и се хванете за главата, е правило стрелбата по подвижни цели едва ли не невъзможна. Ще Ви напомня, че ЗИС-3 постъпва в съветските войски едва през 1942 г., така че хилядите трофеи от 1941 г. на популярните 76.2 мм. са именно ор. Ф22. Спестявам Ви терминология, която на бълг. е неточна и бедна. Руснаците имат „пушка”, „орудие”, „гаубица (от герм. Haubitze)”, мортира и т.н. Също така выстрел, снаряд, гилза (справка – един патрон също неправилно казано на бълг. има проектил, гилза, капса, разбира се при различните боеприпаси и всякакъв вид взривател). На бълг. липсват цели думи, с които се обозначават отделни части на оръжие и т.н.

Връщам се на Грабин, който в книгата „Оружие победы” разказва за свой разговор с танкисти, на които обяснява с усмивка, че танкът сам по себе си не е средство за разходка, а е носител на арт. въоръжение, т.е. на оръдието. Но Грабин спира до тук, а трябва да продължи – само по себе си оръдието също не убива, поразява боеприпаса – примерно снаряд, но и той не убива, това го прави убойната сила. Но самата тя при падане на снаряда от навесна стрелба, всички Вие можете да си представите, че ако става дума за осколъчно-фугасно действие, част от него „ще потъне”, ще се поеме от земята. За това е измислена стрелбата на рикошети, естествено и отдавна известните боеприпаси, които сработват над бойното поле и по този начин поразяват силата в полеви тип укрития, тоест „отгоре”. Ще спра до тук, но надявам се знаете и за обемните боеприпаси и за тези с тектонично действие, но просто това няма отношение към ВСВ. Умишлено не Ви занимавам с разделно-гилзовото зареждане, по принцип калибъра до 100 мм. е с унитарно зареждане, тоест с един „цял” снаряд. Германското 75 пех. ор. е с нетипично зареждане, първо на самия снаряд и след това на гилзата. Различните гилзи („картузи”) позволяват съответно да нацелиш на разл. дистанция и с различна сила. На пръв поглед изглежда, че разделно-гилзовото зареждане прави процеса по-сложен. При германското леко пех. ор. скорострелността е 8-12, при ЗИС-3 е цели 25 в минута. Вие ще кажете – огромно превъзходство за „руснака”, но пак казвам, мислете образно, защото математическото мислене на война е самоубийствено: да стреляш, не значи да презаредиш 25 пъти в минута. Трябва ти заповед, преди това изчисление, преди това арт. наблюдател, още по-добре въздушен наблюдател, примерно германската „рама” (т. нар. от руснаците), а иначе Fw – 189. Необходима е престрелка или предварително пристрелян репер, задължително и план на огъня, естествено да отчетеш с какви и колко амуниции разполагаш, имаш ли лимит. С други думи, артилерията не е елементарна скорострелност. Необходим е сбор от условия, взаимодействие, бърза работа, но на първо място точна. Това може да Ви изглежда педантично, тъй като чудно за мен, славянинът пренебрегва детайла и намира това за занимание на дребно. Дай му на него широта, мащаб и милиони да хвърля на смърт.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2349763
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5811
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?