Асен Йорданов (1896–1967) е български изобретател, инженер и авиатор със световна известност. Йорданов е смятан за основател на авиоинженерството в България и има съществени приноси в развитието на американската авиация. " Йорданов залив " на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на Асен Йорданов.
Асен Йорданов е роден в София на 2 септември 1896 г., син на Христо Йорданов, инженер и химик. От малък любимото му занимание е да прави хвърчила. През лятото на 1912 г., придружен от баща си, любознателният младеж посещава технически изложби и музеи в Италия, Швейцария и Франция. После баща му го изпраща да учи в Гренобъл, но той постъпва в училището за пилоти на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в парижкото предградие "Етан".

По време на Балканската война, едва 16-годишен, Асен заминава за фронта доброволец и постъпва като механик в аеропланното отделение край Свиленград. В аеропланното отделение Асен продължава да работи върху конструиранаето на първия български самолет "Експрес", който завършва през лятото на 1915 г.

След неговото изпитание специална комисия от Министерството на войната заключава:

В ежедневния вестник "София" от 21 август1915 г. четем:

През Първата световна война Асен завършва гимназиалното си образование във II мъжка гимназия и е приет в Школата за запасни офицери.

Три месеца по-късно постъпва в Авиационното училище в Божурище, което завършва в кратък срок и с чин поручик заминава на фронта.

Във въздушното отделение в с.Удово му се поверява боен самолет, с който взема участие в десетки въздушни боеве с неприятелски самолети.

За проявена изключителна храброст е награден с орден за храброст.

След войната Ньойският договор забранява България да има авиация, самолетите ѝ са унищожени, личният състав е уволнен.

Това е силно обезкуражаващо за летеца и конструктора Асен Йорданов.

През 1921 г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. За победителите е обявена награда от един милион долара.

Кандидати са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. В писмо до министър-председателя Ал. Стамболийски за отпускане на 6000 долара Йорданов пише:

Молбата е удовлетворена и двамата българи пристигат в САЩ, но конкурсът не се провежда... защото от другите страни не се престрашават да участват.

С разрешение на правителството Асен Йорданов остава в САЩ.

Първоначално върши каквато и да е работа и старателно изучава английски. След време постъпва чертожник в конструкторското бюро на заводите Къртис, сетне става летец-изпитател. Продължава да учи и завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Със своята деловитост, с широките си технически знания и опит постепенно става централна фигура в концерна Къртис и е назначен за главен конструктор на заводите. Едновременно е член на конструкторските екипи Къртис-Райт, Локхийд, Дъглас, Пайпър, Боинг и МакДоналд. Като инженер участва в разработката и съставянето на документацията и инструкции за поддържане и пилотиране на известни самолети, като например летящата крепост Боинг Б-17 ( печално известен с бомбардировките над български градове през 1943-1944 г., ) , изтребителите Локхийд P-38 Лайтнинг и Къртис Хоук 81, бомбардировачите Б-24 и Б-29, както и за транспортния самолет Дъглас DC-3.

През 1941 г. Асен Йорданов основава дружество "Джорданов Авиейшън Къмпани", преименувано по-късно в "Джорданоф Корпорейшън", придружено от "Джорданоф Електроникс".

Ателиетата му заемат четирите етажа на сградата на "Медисън авеню" в Ню Йорк. Дейността им е в тясна връзка с военната отбрана на САЩ и се намира в строга секретност.

Неговата популярност нараства, когато открива авиационно училище. За кратко време то се превръща в най-авторитетната школа, която подготвя пилоти за гражданската авиация на САЩ.

Асен Йорданов е автор на многобройни трудове с огромна научна и практическа стойност. Йорданов е автор на много книги за пилотиране, теоретична подготовка на пилотите, включително за дневно и нощно пилотиране, наземна поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции, които стават настолни книги за летците и хората от самолетната промишленост. В САЩ са продадени 750 000 екземпляри от книгите му. Те са преведени в много страни, включително и СССР. Текстът в тях е сбит, точен и е придружен от илюстрации. Това може да се определи като визуално преподаване. В текста си Йорданов използва обикновено разговорен стил, сякаш се обръща към читателите като към свои ученици и приятели. Той често добавя към своите технически илюстрации някои комикси, които превръщат сухата материя в приятна и лека за четене.

Асен Йорданов се превръща в легенда, една пословична и оригинална личност, наричана от американците с името Джери. Най-голямото американско списание на страниците "известни личности" на 16 януари1939 г. пише:

След войната започва упадъка в кариерата на Йорданов. Той престава да работи в сферата на авиацията и се насочва към нови области.

През 1950-е години Йорданов работи върху сигурността при автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница, а също и върху апарата Джордафон - предтеча на днешния телефонен секретар, който освен това дава и възможност няколко души едновременно да разговарят помежду си.

На 19 октомври1967 г. световните информационни агенции съобщават: