Безспорно в началото на второто десетилетия на XX век Европа следи с трепет какво се случва на Балканите. Много от опитните политици на Стария континент не са се заблуждавали и са усещали бъдещия световен конфликт, който се заражда. Именно затова те съсредоточават погледа си към нашите географски ширини, където само две години преди избухването на Първата световна война се води сериозен сериозен военен конфликт. Той остава в историята като Балканска война, а в днешната публикация ние ще я разгледаме под един по-различен ъгъл, който ще ни покаже с какво българите допринасят за развитието на военното изкуство в световен мащаб благодарение на тази война.

В Балканската война Българската армия внася много новости в развитието на военното изкуство. Те идват в резултат на новото оръжие, умелото му използване и творчеството на бойците и командирите. Много от тези новости се оказват полезни в започналата само две години по-късно Първа световна война, като армиите на големите държави ги прилагат успешно и ги усъвършенстват в своята практика. Термини като огневи вал, заградителен огън и самолетни бомбардировки завинаги влизат в учебниците  по военно дело благодарение на гения на българския военен.

В областта на стратегията особено оригинално е скриването на 3-а армия и неолкократното обединение на 1-ва и 3-а армии. Това са първите стъпки към създаването на оперативното обединение фронт, което окончателно се утвърждава в практиката на Първата световна война.

Позиция на българската обсадна артилерия пред Одрин, март 1913 г.; lostbulgaria.com

Българската армия въвежда редица новости и в областта на оперативното изкуство. От особена важност са планираните и проведени операции в началния период на войната – блокирането на Одринската крепост и Лозенградската операция. Не по-малко значение за общия ход на войната има Бунархисар-Люлебургаската операция. Нейният победоносен край затвърждава взетата стратегическа инициатива в ръцете на българското командване. Над всички обаче по своята значимост се извисява Одринската операция, която е проведена в пълен разрез с тогавашните схващания за овладяване на крепости. Тя е образец на армейска настъпателна операция за пробив на силно укрепени позиции, проведена нощем.

Разрушени от българската артилерия фортификационни съоръжения при превземането на крепостта Айваз баба, 1913 г.; lostbulgaria.com

Действията при Одрин са характерни и от гледна точка на използването на родовете войски в мащаба на операцията. В направлението на главния удар артилерията е използвана масирано. При настъплението за овладяването на крепостта между фортовете Айваз баба и Айджиолу на фронт 2 километра са съсредоточени 140 оръдия, което прави по 70 оръдия на километър (общо 90% от тежката обсадна артилерия). Такава артилерийска плътност от скорострелна артилерия е създадена за първи път и резултатът е категоричен –  в 13 часа на 24 март 1913 година0 424 български и 96 сръбски оръдия откриват огън срещу Одринската крепост. Масираният артилерийски обстрел продължава до 23 часа вечерта и вади от строя голяма част от турските оръдия, унищожава окопите и телените заграждения, проправяйки път за пехотната атака. До 9 часа сутринта на 25 март е превзета предната отбранителна позиция на Одрин.

Балканската война допринася твърде много и за развитието на тактиката на родовете войски и на общовойсковия бой. Най-много новости се появяват в тактиката на артилерията. В Бунархисар-Люлебургаската операция артилерията за пръв път се използва централизирано, с което се слага началото на артилерийските групи в условията на скорострелната артилерия.

Укрепление на българската тежка артилерия; lostbulgaria.com

Принципно ново в тактиката на артилерията е използването й в боя в дълбочина (като съпровождаща артилерия). Качествата на скорострелната артилерийска материална част, високата подготовка на българските артилеристи и тяхната инициативност внасят в развитието на воденето на огъня огневия вал и неподвижния заградителен огън. Огневият вал (бараж) е използван за първи път при атаката на главната отбранителна линия на Одрин. На практика това представлява пълзящ артилерийски огън, който служи като защитна завеса за пехотата, която следва отблизо. Гениалността на това нововъдение се доказва най-добре от резултатите – на 25 март  в 23:00 българската артилерия открива безпощаден огън. Половин час по-късно започва пехотната атака, а артилерията постепенно пренася огъня си в тила на противника. До сутринта на 26 март главната отбранителна линия е овладяна и българските войски навлизат в града. Европа е възхитена! Впоследствие огневият вал се използва масово от армиите на Западния фронт по време на Първата световна война.

При Одрин се появяват и щурмовите групи в условията на нарезното оръжие. Те са предшественици на онзи елемент от бойния ред на войските на Втората световна война, който е задължителен при настъпление срещу силно укрепени позиции и райони.

Самолет Албатрос, с който поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършват първи боен полет над Одрин на 16 октомври 1912 г.; lostbulgaria.com

Безспорен, а може би и най-известен, е приносът на Българската армия в използването на самолета като бойно средство. Той не се състои само с хвърлянето на бомби, но преди всичко в схващането за използването на авиацията. Когато в Германия Хинденбург смята, че бъдещето принадлежи на цепелина, а във Франция Жофър е на мнение, че самолетът ще се използва в спорта, българското командване е това, което определя развитието му за нуждите на войната.  Доказателство затова е, че още след маневрите през 1911 година в щатовете на всяка армия е създадено по едно аеропланно отделение, а край Свиленград (тогава Мустафа паша) се открива и първото военно летище в света.

 

http://www.bulgarianhistory.org

Силни два твои постинга за героизма и постиженията на българския войник и офицерство ПРЕДИ!

Много труд си положил, маркирани изводи или заключения, вкл. видеа и изображения - поздравления!

Корекция в детайл - щурмовите групи не се "явяват" през ВСВ, а още ПСВ и за това са правени сериозни изсвледвания, защото именно те са германския удар и "коз" в поредица сражения. Това са същински Щосструппен или ударни щурмови групи с огнехвъргачки, експлозиви вмисъла на Pionier/инженери или казано по "нашему" сапьори (макар да има все пак раязлика и в трите.

През ВСВ не само в стратегически, но и в оперативен мащаб бол ур-ове са обхващани и обхождани, а удара срещу тях е избягван или "пробиран" в отделни точки. Едва в края на 1942г. и особено 1944г. имаме продължителен и интензивен градски бой не само с щурмови, но с прикриващи, поддържащи, такива в резерв и огневи групи в градски бой.