Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2011 23:56 - ЗЛАТЕН СОЛИД СЕЧЕН ОТ АСПАРУХ? НАЧАЛОТО НА БЪЛГАРСКОТО МОНЕТОСЕЧЕНЕ
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 26136 Коментари: 7 Гласове:
11

Последна промяна: 30.08.2015 06:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Автор: Иван Йонков

  • Подражателен златен солид на Аспарух?

На търг в Ню Йорк през септември 2011 година е предложена златна монета, от типа на т. нар. варварски подражания на византийските солиди.

Живеещия във Виена нумизмат Митко Станков (завършил история в СУ), който е консултант на някои от европейските аукционни къщи (напр. Auktionshaus Hans Dieter Rauch) обяви, че в на търг на - Classical Numismatic Group - CNG, провел се в Ню Йорк на 14 септември (2011 г.), е била предложена златна монета, описана (под N 1763) в каталога по-следния начин: „UNCERTAIN GERMANIC TRIBES - Late 6th-7th centuries. AV Solidus (18mm, 4.21 g, 1h). Imitating Byzantine Emperor Constantine IV“ - т.е. златен солид от „Неизвестно германско племе“ имитиращ монета на византийския император Константин IV (668 – 685 г.)“ [1].
Датирана е между кр. VI и VII век. Не е ясно, след като е 100 % сигурен факта, че монетата имитира солид на имп. Константин IV, как може да е сечена преди управлението на емитента, т.е. преди последните 3-десетилетия на VII в.
М. Станков смята, че монетата не е правилно разпозната от нумизматите при аукционните къщи, които рутинно са я поставили между другите неидентифицирани „варваризати“.

От своя страна Станков идентифицира монетата, като сечена от/за българския владетел кан Аспарух (681-701 г.).
Това разбира се представлява голяма сензация, защото до сега се смяташе, че по времето на Аспарух и неговите наследници не са сечени монети. Както знаем българското стопанство през този период е натурално с частични елементи на стоково парични отношения, като в държавата за разплащания са били достатъчни наличните в обръщение византийски монети, които са изпълнявали ролята на международни пари на Балканите и Средиземноморието.

Според Г. Жеков и А. Радушев, българските владетели от езическия период не са секли собствени пари, поради обичайното и религиозно право и традиции на прабългарите, които не са обвързвали владетелската власт с монетосечене [16, с.7].

Периода VII - IX в. е характерен с това, че по-голямата част от тогавашна Европа е със слабо парично обръщение. Дори за самата Византия нумизматичните данни показват значителното намаляване на паричния оборот в градовете от кр. на VII до ср. на IX в. При разкопки във византийските селища почти не се откриват медни монети от това време, а именно медните пари са служили като основно средство за размяна на вътрешния пазар.

Ето някои цени на стоки и стойности на доходите във Византийската империя, стигнали до нас:

През VІ-VІІ век една кокошка струва 0,05 солида (т.е. 14 фолиса), овца 0,2-0,3 солида (60-90 фолиса), прасе ок. 0,5 солида, говедо 3 солида.

Имаме информация отнасяща се до доходите при отделните професии при ромейте.

Напр. притежателя на дюкян в Константинопол около 620 г. печелел годишно по 15 солида.

Нотариусите (граматиците), които изготвяли повечето писмени документи от различен характер имали годишен доход не по малък от 30-40 солида.

Сведенията в изворите, често посочват месечните заплащания на някои професии - моряк (2 солида), дърводелец (1,3 - 1,5 солида), строител (ок. 1 солид), ковач (0,75 солида).

Заплащането на неквалифицираните работници било по-ниско. Според наличните данни те можели да спечелят годишно до 6,5 солида, като дневните надници били обикновено в границите от 6 до 12 фолиса.

1 златен солид е бил равен на 280 медни фолиса.

Според едикта за цените на имп. Диоклетиан (284-305) земеделските работници получават два пъти по-малко заплащане от занаятчиите, т.е. те печелили около 5-6 солида годишно.

Вижда се, че в случая с представения от Станков златен солид, не се касае до монета, която да е била отсечена с цел включването и в паричното обръщение на вътрешния пазар, тъй като видяхме, че медните пари (евентуално сребърните), са били основното платежно средство, използвано в търговията на населението.

Докаже ли се в действителност отсичането на златни монети от Аспарух, то такава емисия следва да се определи, като изготвена единствено с престижна цел, а монетите от нея са били без стопанско значение.

Важен въпрос, на който трябва да се отговори, е защо при положение, че огромен брой ранносредновековни обекти са добре проучени (вкл. Плиска) никъде досега не е отривана такава монета?

Според някои Плиска е мястото, където би трябвало да се открие една монета на Аспарух, ако бе съществувала. Тук трябва да отбележим, че според най-новите археологически проучвания, Плиска най-рано е заселена през първите десетилетия на VIII в., т.е. най-раннния от владетелите ни, който се е установил там би бил кан Тервел.

Казано с други думи, днес ние не знаем със  сигурност, къде е резидирал Аспарух, за да очакваме на някое по точно определено место да бъдат открити евентуални негови монети. Все пак може да се предположи, че той е станувал или в укрепения лагер при село Никулицел, или някъде в близост до Варна, или в земите към устието на Дунав.

А вярна ли е информацията, че въпросния „аспарухов“ солид е открит в Добруджа, това означава, че е открит на точното място - в близост до първите поселения на българите.

За голямо съжаление посоченото местонамиране, не може да се приеме за задоволително доказано.

Но, нека си припомним и факта, че и известната перпера (златица) на цар Иван-Асен II, досега не е откривана при редовни археологически разкопки, макар и да е от значително по-късно време (XIII в.). Единствения неин официално известен екземпляр, който е в НАИМ е открит ок. 1934 г. в колективна находка от Прилепско  (втори екземпляр, за който има сведение, че съществува при частен колекционер, е с неизвестно местонамиране). Тази изключителна рядкост означава, че са били отсечени много малък брой монети, вероятно също като престижен акт на владетеля.

Колкото до техническата възможност за отсичането на монети в Българското канство на Долния Дунав, тя не трябва да се поставя под съмнение.

Наличието на печати отсичани за българските владетели (Тервел, Борис, Симеон, Петър и т.н.), които са били: оловни (моливдовули), сребърни (аргировули) и златни (хрисовули), показва еднозначно, че монетосеченето в България, като техника и технология, не е било никакъв проблем, тъй като техниката за изработването на печати не се е отличавала съществено от тази за изработката на монети.

  • Какво съобщи М. Станков

Нека видим сведенията дадени от Митко Станков пред е-вестник[2] (тук публикувани с малки съкращения).

Митко Станков съобщава, че за пръв път е видял тази монета преди повече от осем години (2001 или 2002 г. -бел.И.Й). Показал му я заедно с други монети, нейния притежател. Той му казал интересния факт, че монетите са открити в Добруджа. Още тогава Станков направил опити да купи солида, но не успял да стигне до споразумение със собственика.
Втори път Станков вижда същата монета през 2004 г. в аукционния каталог на „Freeman & Sear”, номер 511 (10/11. 02. 2004 г.), но това е станало след като търгът е бил минал. Там монетата е била описана по-същия начин (на „неизвестно германско племе“), като в каталога на CNG.

За трети път Станков засича златния солид, ок. 2 мес. преди търга, когато получава аукционния каталог на CNG (номер 88), където монетата е била предложена за продажба.
Оценката е 1500 $. Спечелена е от Станков за 3750 $.

 image
Подражателната монета на солид на император Константин Погонат, вероятно сечена от Аспарух, със знаци на български владетел.
Снимка: Каталог CNG

image
  Златен солид на император Константин IV Погонат, сечен до 681 година. Снимка: Каталога на CNG

   1. Описание на монетата от Митко Станков:
Златен солид с тежина 4,21 гр., 18 мм, разположение на лицевия спрямо опаковия печат 1 часа.

   - На аверса (лицевата страна) на монетата е представен бюст на мъж с къса брада насреща (в анфас), облечен в ризница и с шлем с гребен и перлена диадема на главата, държащ копие на дясното си рамо. В полето вляво от бюста е разположена голяма буква А, а вдясно монограм и буква V. Над буквата А се виждат двата края на лентата (връзките) на диадемата.

   - На реверса (опаката страна) на монетата е представен висок кръст на четири стъпала, от двете страни на който стоят две стилизирани човешки фигури, облечени в тоги и въоръжени с мечове (саби). В полето вдясно е разположена латинската буква С (негативно) и под нея буквата V, вляво буквата А, а под кръста буквата N (негативно).

Качеството на металното съдържание е от високо пробно злато. Тежината отговаря на тегловния стандарт и нормите на съвременните византийски монети.
В периферията на Източната Римска Империя, са известни на науката различни т. н. варваризати на официалните емисии монети. Те се отличават по различния стил на изображенията, непълните си, а понякога и погрешни надписи, някои са с по-малка тежина от стандартната или с понижено съдържание на злато (т. нар. имитационни монети). Някои са отсичани из различни провинциални ателиета, а има и такива, които се приписват на различни варварски племена - лангобарди, ломбарди, готи и други. Подражателните монети са много характерни за народите, които са били в непосредствен контакт с римската империя.
Поради
варварския“ стил на тази монета и безсмисления надпис, нумизматите на организаторите на търговете са решили, че най-вероятния издател е някое от германските племена, но са сгрешили.
  

   2. Аргументи на Станков в полза на тезата, че е сечена от Аспарух:
   - Първя аргумент: местонамиране - Добруджа.
През VII век там няма германски племена. Добруджа се намира в границите на държавата на Аспарух. Дори и да нямаше никакви надписи, една хипотеза за квалифицирането й като българска не би била по-малко логична, отколкото като германска.
   - Втори аргумент: надписите.

На реверса (опакото) на монетата ясно се четат буквите С, А, N и V . На аверса (лицевата страна) буквата А, монограм и V.
Моето четене на надписа като цяло (опако и лице) е CAN CV A(SPAR)V. = ASPARV(H). На известния златен медальон на кан Омуртаг надписът е CANE SYBHГI WMORTAГ.
   - Трети аргумент: Солидите (златните монети) на византийския император Константин IV Погонат (668-685 г.), които са прототип за монетата, са сечени в периода 674-681 г. След 681 г. този тип спира да се произвежда в монетарниците на империята. Това е гарантирано. Следователно този, който е сякъл
имитациите“ трябва да е бил съвременник на този източно римски владетел.

Византийският хронист Теофан, коментира: "В невъзможност да се противопостави на българите, император Константин IV сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък, за срам на ромеите. Чудно било този (т. е. императорът), който направил свои данъкоплатци всички, на изток и на запад, на север и на юг, да бъде победен от този мръсен и новопоявил се народ”.
След подписване на мира между император Константин Погонат, Византия се задължава да изплаща трибут (данък) на Аспарух - определено количество злато, като го оставя да пази северните граници на империята (и плаща за това). През цялото време Византия е плащала този годишен дан, както и по-късно при следващите владетели.
Има исторически факт, че Византия е плащала на един ранно-ислямски владетел дневно по 1000 златни солида - 365 000 солида годишно - да поддържа армия и строи крепости, за да пази южната граница. По същия начин тя е заплащала и на Аспарух - парите за българите са били предназначени да пазят границите на империята от Север. Това е и времето на отсичане на златните солиди на кан Аспарух - сеченето им би следвало да е започнало някъде веднага след  сключването на мирния договор през лятото на 681 г.
    - Четвърти аргумент: монетовидни паменици подобни на солида.

Познати са няколко други паметнка, които имат съществени общи елементи с новооткритата златна монета:
   1. Оловният печат на Тервел, обявен за цезар в Константинопол от император Юстиниан II. На лицевата страна Тервел е представен по същият начин, както и на въпросната монета е образа на Аспарух (като християнски владетел-бел.И.Й.).
   2. Златният медальон с образа кан Омуртаг, намерен във Велико Търново, на който се чете надписа: CANE SYBHГI WMORTAГ. Титлата е както при златния солид на кан Аспарух, а и в този случай "кан" е изписано с латинската буква С.

В случая тази монета се явява самостоятелен тип, защото има пояснителен надпис - не копира надписа на византийската монета, а има нов надпис, който е уникален, само за тази монета, който надпис е на кан Аспарух.

Има някои детайли, които отличават монетата от прототипа - на лицевата страна, където е изобразен владетеля - на лявото му рамо при византийските монети има щит с конник, а тук няма, а има някакви щрихи, които трябва да се обясняват тепърва.
На солидите на Константин IV има кръст, поставен на 3 стъпала, които символизират Голгота, онова, което изглежда като четвърто стъпало е основата на кръста. При българската монета има 4 стъпала.
На византийските монети на гърба двамата братя на Погонат държат по едно кълбо с кръст, това е символ на държавната власт, разделят с него държавната власт, те са съуправители. А на гърба на българската монета двамата владетели са представени с дълги мечове - от дясната страна на всеки има дълъг меч, извит като сабя. При предполагаемия гроб на Кубрат в Украйна (т.нар. съкровище от Малое Перешчепино) е намерен такъв извит меч. Колекционерът Васил Божков също е подарил подобен меч на Националния исторически музей. Това са типичните за прабългарите леко извити мечове,
   - Освен това при монетата на Аспарух няма помен от надписите на Константин IV Погонат, а има само негови (на Аспарух – бел. И.Й.) надписи, достатъчно ясни, и с име.

Дори да нямаше никакви надписи, двата основни факта, че са емитирани монети, чието сечене е прекратено в 681 година и втория - че произхождат от Добруджа, където на стотици километри е нямало друго държавно образувание, освен България би трябвало да предизвикат сериозен размисъл. Имайки предвид, че точно по това време там е Аспарух, монетите трябва да му бъдат признати.
Остроготите (в днешна Италия, около Равена, Рим) са имитирали солиди на римските императори, но на тях няма никакви символи или надписи, които да посочват кой е владетелят. 

Ако на мен самия ми бяха казали преди години, че има монета на хан Аспарух, щях да се изсмея. Но, ето, тя е факт – казва Станков. [2]

 

  • В помощ на науката 

Научно обоснове ли се, че въпросния златен солид е действително сечен от/за Аспарух, присъствието му освен като сензация за нумизматиката, би оказал влияние и при решаването на някои дискусионни въпроси от историографията ни.
Би се подпомогнало например търсенето на отговор на въпроса - откога българските владетели се титулували "кан" - от древни времена или тази титла е приета по-късно (след Кардам), както според някои изследователи ни показвали откритите досега първобългарски надписи, в които титлата кан“ се среща единствено при Крумовата династия.

Тук, аз бих добавил, че титлата кан я откриваме и по-рано - около 50 год. преди Крум. Константинополския патриарх Никифор в своята хроника нарича владетеля Паган (767-768) - „канпаганос (καμπαγάνος)“, т.е. кан Паган.

Били ли са тези солиди сечени от Аспарух, значи имаме титлата "кан", още при създаването на Дунавска България.
Прави впечатление, че с "С" е евентуално написаното "кан" на монетата, както е и в медалиона на Омуртаг, така е и в предполагаемата аварска форма на титлата канасубиги - "canezauci".
                     *****
И досега се дискутира, дали името на първия владетел на Дунавска България е било Аспарух или Есперих/Исперих. В именника на българските князе е записан като Есперих/Исперих, а в Българския апокрифен летопис и като Испор цар. Да би била автентична монета, сега щяхме да видим
, че името е било Аспарух, както е  записано името на българския владетел във византийските извори. Също с буквата А, катоАспар-хрук е изписано неговото име  в Арменска география“ от VII век.
Повечето историци и лингвисти смятат това име, че е с ирански произход, свързан със иранската дума АСПА (АСБА, АСФА, АСВА) означаваща Кон.
В изследванията на проф. В. Бешевлиев [4], са изброявани съществуващите ирански имена варианти на името Аспарух. Между тях са - Аспаурухис (Грузия II век), Аспакурес (грузински цар от III в.), Аспураху, Аспурих (Персеполис), Аспурак (Армения), Аспоргос (Олбия), има и Аспар - алан на служба в римската армия и други.

Според езиковедите в езика на прабългарите началният вокал на името се изговарял като нещо средно между а, и, е. В зависимост от това в едни случаи името е записано като Аспарух, в други - Исперих, а в трети – Есперих.
Съществува и становището, че името има тюркски произход.
                    *****

Сред нумизматите са добре известни т. нар. подражателни монети, които са секли племената и владетелите в периферията на древна Гърция и на Римската империя. Този вид монети са имитация на монетите на империята или на някои град/държава (например Тасоска тетрадрахма), но имитациите са с по-груби (дори наивни) изображение.

При повечето "варваризати" - било монети или други паметници (напр.  фибулите), объркването или заменянето на някои (или дори на всички) букви със знаци, точки, чертички и др. се е дължало най-вече на неграмотността на майсторите - на незнанието им да пишат и четат латински.

Представената от М. Станков монета не е създадена с цел фалшификация – тя не е от ниско каратна сплав, нито е позлатена (монета фуре), нито е със сериозно намалено тегло. Напротив тя е от висок карат, а тежината и е 4,21 г. при стандарт на солидите 4,45, т.е. теглото и е по-малко от 5 % по ниско от стандартното, което не е оказвало никакво влияние. При повече от 50% от оригиналните монети, сечени от византийците, има разлики в теглото в размер на около 10%.

Монетата носи белезите на имитационно монетосечене - по-груб образ на владетеля, фигурите представени в щрихи, наличните букви, които могат да се тълкуват, като инициали на Аспарух и т.н. Това и правилната и стойностна характеристика говори, че солида представлява варваризат“, отсечен по поръка на кан Аспарух, като най-вероятно емисията е имала характера на престижен владетелски акт.

Всичко дотук показва, че аспаруховия“ солид спада към т.нар. подражателни имитационни монети, при които владетеля на някое държавно формирование (вожда на племе), слага свои надписи, инициали или символи, като се запазват основните елементи от оригиналната монета. По-този начин се прави опит за създаването на вид собствена монета.

Известни са и други подражания на византийски монети (вкл. солиди), които са се изготвяли в балканските провинции на империята преди идването на аспаруховите българи.
В дисертационния труд [19] на д-р А. Тенчова (НАИМ) - „Монетна циркулация през VI VII в. в земите на днешна Югоизточна България (2012 г.), е обработен монетен материал, възлизащ на над 4500 монети(вкл. много не публикувани) от различен номинал.
Между откритите в района на Югоизточна България монети, 47 се определят като варварски подражания[14].

Д-р Тенчова разделя тези варваризати на две големи групи.

Първата група включва монети с коректно предаден надпис, а втората - монети с допусната правописна грешка в легендата.

По-голямата част от монетите са с уточнено местонамиране - произхождат от землищата на: Карнобат, Руен, Сливен, Хисаря, Кабиле, Стара Загора, Хасково, Брацигово, Смолян, Татул, Тополовград и др.

Тези подражателни монети от VI VII в. много добре илюстрират наличието на имитационно монетосечене в периода непосредствен идването на аспаруховите българи. Същия период можем да го свържем и с първите сведения, които имаме за заселване на групи българи (и славяни) на юг от Дунав. Така, че българите се настаняват в едни територии, имащи сериозни традиции в имитационното монетосечене. Същото е било познато по тези земи на тракийските владетели още няколко столетия преди установяването на римляните в Тракия. Характерни са и келтските имитаций от периода след ІІІ век пр. Хр.

  • Имат думата специалистите

Потърсени за коментар (e-vestnik) са двама експерти в нумизматиката [2] – Д-р Ставри Топалов и Господин Жеков, всеки от тях след като се е запознал със снимките и описанията, приема за възможна хипотезата на колегата им Станков.
   - Г. Жеков - експерт по средновековни монети от Софийското нумизматично дружество (СНД), автор на 6 книги за римското провинциално монетосечене и на изданието „
Български средновековни монети 12-14 век:
"Няма съмнения това да е съвременен фалшификат. Това е истинска монета.
Има много подобни случаи с т. нар. варварски подражания на гръцки, римски и др. монети. Но в случая вече не е имитационна монета, която да е с цел измама, да прилича по външен вид, а има белези да бъде подражателна, но с име, което да я отличава от първообраза. Не е измамна, а чисто нов тип монета. За конкретния случай - монетите на Константин IV Погонат са сечени на много места, интересно при него е, че същата монета се сече и в Италия, на остров Сицилия, в Сиракуза. Като ги наредиш една до друга, колкото по-далеч от Константинопол е сечена толкова по-грозна, небрежна и неука става.
За нас специално е ценна с това, че по това време единствен съсед на Константин Погонат са българите на Аспарух. И понеже има следи от надпис, разкривени, грозни, но буквите може да се коментират като кан, а защо не и като самия Аспарух. А е и от епохата му. И понеже има следи от букви, можем да приемем, че и самият той се е помъчил да създаде собствена монета. Тези неща съвпадат чудесно - епохата с Аспарух, начина на сечене на монети. Защо да не е той?

Нещо друго - такова явление не е уникално специално за нас - във Франция и другаде такива владетели секат подражателни монети и по същия начин си слагат имената върху тях. Не имитативно, а подражателно, което ги прави уникални.
Тази година за създаване на българска държава - 681 г., която сме приели, има договор - победа на Аспарух над Константин IVима договор с цел българите да пазят северните граници на империята от аварите, аланите и др.
Датировката на монетата съвпада напълно с този момент и със световните практики по това време.
Синът на Аспарух, хан Тервел, има оловен печат, за който няма съмнения, че негов. На този печат владетеля е изобразен по същия начин, както на златната монета. И последно - тази златна пластина, с образа на Омуртаг, също съществува, за която няма съмнение, че е автентична…

Никой нищо не може да оспори от тези неща. Няма написано черно на бяло с много букви кан Аспарух, но по символите може да се направи този извод, че е негова монета."
   - Д-р Ставри Топалов - доктор по археология, експерт по антична нумизматика към СНД, автор на над 10 книги за античното монетосечене по българските земи:
"Мога да приема съществуването на такава монета, но трябва човек да я държи в ръка и да се направят някои изследвания, за да се установи автентичността и (автентичността е установена, в смисъла който влага д-р Топалов - монетата е от 7 век - И.Й).

Ако тази монета е автентична, трябва да е отсечена за да ознаменува признаването на Аспарух от Византия. Вероятно целта е била новият български владетел да покаже престижна позиция. По това време само византийските императори в Европа имат право да секат златни монети.

Има тракийски подражателни монети (варваризирани), сечени от тракийски владетели като Спаратес и Котис, които също имат схематични изображения, които копират монети на Лизимах, на типа монети тетрадрахми на Тасос, втори период. Има и гръцки, и римски подражателни монети на тракийски племена, със схематични изображения, сбъркани огледални надписи, надписи, предадени само с черти и точки. с букви безсмислица, правени от неопитни гравьори, отсичат ги там, където някои племена имат недостиг на монети. На някои от тях има изображение, копирано от гръцка или римска монета, не се разбира кой е владетеля, но се разбира епохата и по местонамирането се разбира кои са тези племена.

Много характерно за района е имитативното монетосечене, с начало от края на 5 в. пр. н. е. и основно от 3 век пр. н. е. до 1 век от н. е., финала на тракийското монетосечене. След това преминава в римско имитативно монетосечене и имитативно на византийските монети. Затова не е толкова неочаквана появата на аспарухова монета".

  • Българските Златици

Сеченето на златни монети е много скъпа практика и изразява не само висок престиж и самочувствие, но изисква действително могъщество и големи финансови възможности на владетеля.
За първи български златни монети, доскоро се смятаха тези на Йоан Асен II, които традиционно се представят като белег за огромен възход на страната.
Златната перпера на Йоан-Асен II, за която се носеха слухове, че може да не е истинска, днес е постигнато единно становище на водещите специалисти - нейната автентичност не се подлага на съмнение. Сред учените има данни за още 2 такива златни перпери - 1 би трябвало да се намира в Ермитажа (за което съществува писмо-грамота с което му се дарява) и 1 е в частна колекция (в Сърбия).

imageЗлатната перпера на Йоан Асен II, днес в НАИМ

През първата половина на XIII в. характерна особеност на българското парично обръщение е използването на медни и златни имитативни монети.
Според най-новите изследвания на проф. Иван Йорданов около 1199-1202 г. нормалната циркулация на монети от Константинопол към Търново е затруднена (както поради битките между българи и византийци, така и заради кризата в империята).

Проф. Йорданов смята за най-вероятно, че още тогава българската държава е започнала да сече свои златен номинал.

Според професора за модел на монетите са използвани перперите на Йоан Комнин, тъй като името съвпада с това на българските царе Йоан Асен I и/или Йоан (Иваница, Калоян). Той предполага, че от Солун може да са били привлечени монетарите, но монетните печати трябва да са били изработвани в България, като това се е отразило върху външния вид, качеството и стила на изображенията на тези монети.

Своето откритие проф. Ив. Йорданов прави, след като детайлно изследва едно съкровище, намерено през 60-те години. То се състои от 231 перпери, открити в бронзово съдче в местността Славови ливади (на ок. 1 км. от Твърдишкия проход).
 

  • Златната „монетана Сермон

Според някои учени обаче, още през 1018 или 1019г. един български феодал, след като се обявил за самостоен владетел е сякъл свои златни монети! Известния френски византинист Гюстав Шлюмберже  (1844 – 1929), в края на ХІХ в. свързва името на Сермон - управител на крепостта Сирмиум (дн. Сремска Митровица) с някои нумизматични находки[4].
Във френската колекция на Cabinet des mйdailles de France в Париж, той открил две тънки (15 мм, тегло ок. 1 гр.) златнимонетис гръцки надпис:
 [Θεοτόκε βοήθει Ζέρμῳ στρ(α)τηλάτ()]. Друг екземпляр от тезимонетиШлюмберже посочва в British Museum. Отнася отсичането им най-късно към м. юли 1019 г. 
Френския учен отъждествява споменатият в надписа стратилат Ζέρμος със Сермон - управител на Срем ипоследен боец на една издъхваща народност“, за когото най-пълни данни намираме при ромейския  хронист Скилица - Кедрин.

image
Златицата
приписвана на Сермон

Във всичките си публикаций д-р Шлюмберже публикува своята идентификация, въпреки някои изказани съмнения, като това на руският византинист П. Безобразов [6], който смята, че Сермон е билнезначительный болгарский вождь", който не би могъл да сече самостоятелно монети, при това златни.
През 1895 и 1900 [5а] франския учен обръща отново специално внимание на Сермон, като обяснява факта как е могъл Сермон да сече златни монети в толкова критично време, каквото е 1018 и 1019 г. По думите му, като се обявил за самостоен господар" на крепостта Срем, Сермон започнал да сече тези монети през време на крайната съпротива, може би по-време на самата обсада на Сирмиум ".

Както и в предишното си проучване и тук Шлюмберже изказва съмненията си за използвания гръцки език в надписа намонетите". Той обяснява този факт, като византийско влияние и отражение на съществувалите византийски образци.

Съгласен с френския си колега е и известния британски историк Стивън Рънсиман, който в монографията си "История на Първото българско царство" пише: „С това настъпил краят на българската независимост; единствено далеч на север воеводата на Сирмиум, Сермон, се задържал още няколко месеца като 
независим владетел и дори сечал свои собствени монети."[7] 
Д-р К. Иречек в История на Българите [8] се ограничава само до споменаването за нумизматичната находка, въпреки, че преди това има известни колебания, като пише, че поради липсата на монети от царете в Охрид - „то je сасвим загонетан такав златан новац" на стратилат Сермон  [8а]. Както ще видим малко по-надолу, все пак някои съвременни автори [16], свързват няколко типа монети с последните царе на ПБЦ - факт неизвестен по-времето на Иречек.

От тогавашните български специалисти Н. А. Мушмов (уредник на нумизматичния отдел при Народния Музей в София) включва в изследванията си [9] въпросната златна монета, като приема предложеното от д-р Шлюмберже отъждествяване и допълва, че било вероятно Сермон, да е носел титлата протоспатарий в двора на цар Самуил, във времето преди да се обяви за независим феодал.

От българските историци, някои също се съмняват в идентификацията на монетите защитавана от френския специалист - проф. В. Златарски [10] например посочва, че нито византийската, нито българската нумизматика са познавали подобен вид монети. Според него това са по-скоро златни печати и затова са толкова тънки.

Други напротив, продължават да включват в изследванията си, откритието на д-р Шлюмберже - напр. руската проф. И.В.Соколова [11], в нарочна студия за българските монети пише, че пуснатата от Сермон монета, може да се обясни със желанието му да провъзгласи себе си за суверенен господар.

Със специална студия [12] през 1961 г. проф. Т. Герасимов оборва доводите въпросните златнимонети“, да са сечени от Сермон - управителя на Срем, като неговото мнение е прието и до днес в българската наука.


  • Първите български монети
Продължението на материала, където са дадени данните за първите монети сечени от владетелите ни от ПВЦ и ВБЦ, повечето от които са имитативни, като лятата медна монета на цар Роман или златните перпери на Калоян, може да изтеглите от: www.academia.edu/15274862/ЗЛАТЕН_СОЛИД_СЕЧЕН_ОТ_АСПАРУХ_НАЧАЛОТО_НА_БЪЛГАРСКОТО_МОНЕТОСЕЧЕНЕ






Гласувай:
11


Вълнообразно


1. shtaparov - Много интересно!
21.09.2011 17:30
Много интересно!
цитирай
2. shtaparov - Същината на договора от 681 г.
22.09.2011 00:28
Всъщност с мирния договор от 681 г. не Византия признава Българската държава,а точно обратното- България признава и отстъпва на Византийския окупатор и нашественик правото да управлява древните Български земи в Мала Азия и на Балканите. Сиреч- този договор е голям компромис и голяма отстъпка от страна на България към вековния поробител и потисник- Римската империя.
цитирай
3. letopisec - думите на Теофан,
22.09.2011 12:27
при наличието на такава монета, позволяват по-задълбочена интерпретация и дават възможност да се разбере, че България, основана на Балканите през 680 г., няма нищо общо с "древна Велика България", която Теофан описва на север от Кавказ. От друга страна от протоколите на 6 Вселенски събор, става ясно, че до 680 г. България е била отвъд Дунав, както пише и в "Именника на българските канове" и едва след 680 г. Аспарух основава на юг от римския лимес по Дунав нова държава България. Заслугата на Аспарух е уникална и за да я проумеем, трябва да си дадем сметка, че след 375 г. държава на юг от Дунав не успяват да създадат нито готите, нито аварите, а те полагат толкова усилия в това отношение...Трябва да вярваме и на думите на Йоан Антиохийски, че едва Зенон повиква българи на Балканите, за да са му съюзници срещу готите на Теодорих Амал и Теодорих Триария.
цитирай
4. gepard96 - за договора от 680 г.
24.09.2011 08:51
shtaparov написа:
Всъщност с мирния договор от 681 г. не Византия признава Българската държава - България признава и отстъпва на Византийския окупатор и нашественик правото да управлява древните Български земи в Мала Азия и на Балканите. Сиреч- този договор е голям компромис и голяма отстъпка от страна на България към вековния поробител и потисник- Римската империя.

Интересна интерпретация, но не бих се съгласил с нея! Каквто и да е истината, дори и в дълбока древност хилядолетия по-рано древните прото-траки да са достигнали в Азия поради някаква причина - катаклизъм, война, глад или др., откъдето по-късно идват българите, за 3-4000 хил. етноса се е бил променил напълно. Разликата между древните българи и траките от пред римския им период са с огромни различия - религиозни вярвания, обичай и пр. Възможността след 4 век да се образува едно пред-аспарухово местно население в балканите е благодарение на това, че траките са били вече доста години в Римската империя и са били едно романизирано (в някой територии елинизирано) население. Така българите, които са били съюзници с римската империя и са оставали на балканите са успели да се смесят с тези траки и да създадат това пред аспарухово население, което след установяване на българската държава около Дунав участва активно. Така се и обяснява наличието на тези местни етнообразуващ гени у съвременните българи - които ни сродяват с народите от южна Европа най-вече - това са елинизираните траки, романизираните трако-илирии и романизираните дакийци. Не може да се изпуска факта, че още при кан Кардам при разпадането на аварския каганат, същия се възползва и присъединява българската държава се придава трансилвания населена с също с романизирани дакийци (смесени с хунски народи като българи и готи). Също трябва да признаем и участието на самите готи в етно-образуването на българския народ.
цитирай
5. gepard96 - Заслугата на Аспарух е уникална и за ...
24.09.2011 09:06
letopisec написа:
Заслугата на Аспарух е уникална и за да я проумеем, трябва да си дадем сметка, че след 375 г. държава на юг от Дунав не успяват да създадат нито готите, нито аварите, а те полагат толкова усилия в това отношение...Трябва да вярваме и на думите на Йоан Антиохийски, че едва Зенон повиква българи на Балканите, за да са му съюзници срещу готите на Теодорих Амал и Теодорих Триария.


Абсолютно, но трябва все пак да се признае и обстоятелството, че преди Аспарух, в Балканите протичат едни процеси на една колонизация. Тя се осъществява именно от българите, получили възможност за самостоятелна изява след разпадането на хунската империя на Атила. В днешна Добруджа един от синовете на Атила се настанява, но и той не успява да се задържи.
Все пак, не трябва да се отрича факта, че за Византия Аспарух не е бил непознато лице. Византия по-времето на император Ираклий има много стабилни отношения с бащата на Аспарух - Кубрат, личен приятел на императора, при когото е живял 20 год. Константин Погонат е наследник на Ираклий, и не може да не се е познавал с Кубрат, който е бил и римски патриции. Вуйчото на Кубрат - Органа също е бил каточе ли патриций и то явно известна личност, за да е имал възможност да настани племенника си в семейството на източно-римския император.
Така, че Аспарух довършва започнатото от Кубрат обединение на българските племена, което осъществава на балканите, и е довършено от Кардам и Крум обединили по-късно панонските българи от разпадналия се аварски каганат (с анексирането на Трансилвания) и куберовите българи към българската държава (с разширението при Крум на България дълбоко на юг).
цитирай
6. gepard96 - Ще трия мнения, изказващи лъжливи твърдения!
27.09.2011 18:26
solinvictus написа:
На известния златен медальон на кан Омуртаг надписът е CANE SYBHГI WMORTAГ
Няма такъв надпис!Надписът е по друг начин изписан това е някакво желание на златарски да бъде ТАКА!
Няма създаване на никаква държава след този най обикновен федератски договор !
И аз не виждам на тази монета изписване на АСПАРУХ както бил казал единствен "нашият Теофан" така ,че отново имаме някакви фентъзи!
И защо да е варварска и подражателска монетата ако е истинска?
Това ,че на някой така му се иска си е негов броблема!
Ето и голЯмият специалист нумизмат не може да каже със сигурност!



Аз съм най-малко привърженик на Златарски, но вие и хабер си нямате - там така е изписан надписа - ИМА ГО, и на още куп други каменни надписи.

Вие, не правите разлика между истинска, фалшива и подражателна монети.
Монетата е истинска подражателна, не е съвременен фалшификат, нито е фалшификат от древноста (позлатена, нискокаратна или пр.)

При т.н подражателни "варваризати" - било касаещо монетите, било други артефакти, като фибулите например, объркванито или заменянето на някои или всички букви със знаци, точки, чертички и пр. се е дължало понякога на неграмотността на майсторите - незнанието им да пишат и четат латински /предимно/. Именно, поради тази причина, монетите-варваризати, се отнасят към т. нар. "имитационен тип монетосечене", което е много характерно за "варварските" народи, имали непосредствен контакт с римската империя. Някои от надписите на този тип монети са безсмислени, други копират оригиналния текст но са с грешки или оибъркани (обърнати) букви и третият тип е тези имитационни-варваризати, на които даден вожд на племе или владетел на накое държавно формирование на имитираните монети слагат свои надписи или инициали, като се опитват да създадат един вид своя монета - това са вече подражателни имитационни монети.
Франкските владетели също в един начален период на монетосечение имат подражателен тип монети, като слагат до имитираните образи слагат своите имена или инициали. В този смисъл, това не е уникално явление.
В случая с тази монета имаме имитация на солидите на Константин Погонат, като този тип солиди са спряни да се секат от империята в същата година - 681, а по-това време най-близки до империята са българите. Тази имитационна монета явно не е създадена с цел фалшификация от нискокаратна сплав или позлатена или с намалено сериозно тегло. Напротив монетата е много високо каратна, и тежината и е 4,21 при стандарт на солидите 4,45, т.е теглото и е с едва под 5 % по ниско, което не е оказвало никакво значение. В над 50% от солидите отсечени от самите византийци са с разлики в тегло в до - 10%.
Тоест точната стойностна характеристика на монетата , разгледана с явните белези на имитационно монетосечене - по-груб образ на владетеля + някои от фигурите са представени в щрихи и наличните инициали, които могат да се приемат, че са на Аспарух, може да смятаме, че има голяма вероятност да се касае за подражателен солид, отсечен по поръка на Аспарух - поне докато не излезе наистина научно обосновано твърдение, оборващо горните!
Като логическа мисъл трябва да добавим, че тъй като Аспарух е получавал от империята данък в злато, същия не сме сигурни дали е бил в монети, нищо не е пречило на Аспарух да поръча да му отсекат собствени монети. Още повече, че още по-времето на траките са се секли подобни подражателни на елинските монети, после и на римските. Готите също са секли подобни подражателни монети. В завладените територии не може да не е попаднала някоя монетарница. Още повече, че на римските провинции е било разрешено сеченето на собствени бронзови монети.
цитирай
7. shtaparov - Стилови прилики
26.01.2012 05:22
Забележете обаче стиловите прилики на Аспаруховия солид със златните монети на Кушанските царе,което като явление съвсем не е случайно. Понеже част от Оногурите (Царското племе на Скитите т.е. на Българите) са живели в Бактрия и Памир,откъдето са управлявали в различно време Индия,Персия,
Тарим,Китай,Кушан,Монголия,Туркестан (Турки- Стран,Страната на "тюрките"),Тибет,Тохаристан и пр.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 1378836
Постинги: 73
Коментари: 533
Гласове: 643
Архив