Постинг
13.02.2021 23:39 -
Един шедьовър на любовната лирика
Драги съблогъри,
След по-малко от половин час ще бъде Св. Валентин, празникът на влюбените. Вече ви писах, че това разкошно чувство ме опиянява и то от доста време. Затова в този пост сменям напълно заядливия тон /принципно насочен към заслужилите го/ и ви предлагам да си припомним един истински шедьовър на любовната лирика /нямащ нищо общо с поетичните драсканици тук/. Пожелавам ви това сладко опиянение да ви застигне или ако, дай Боже, ви е застигнало, да не ви пуска никога, дори и да не е споделено. Защото самото чувство е достатъчно!
ДЕВОЙКАТА, КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛОТО
Робърт Бърнс
По пътя ме застигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.
За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през нощта ми даде тя.
Дълбоко й благодарих,
учтиво преклоних чело —
учтиво й се поклоних
с молба да ми даде легло.
Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и „лека нощ“ ми пожела.
Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.
С възглавницата във ръка
се върна тя при мен завчас.
Със таз възглавница — така
я взех в прегръдките си аз.
Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
„О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави.“
Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С уханни устни беше таз,
която ми постла легло.
Бе хладен нежния й крак
и кръгла малката й гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навяни в тоя таен кът.
Целувах милото лице,
косите й от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.
И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
„О, ти, опропасти ме ти“ —
ми каза моята любов
Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъга,
и казах: „Тия две ръце
ще ми постилат отсега.“
Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама по хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.
Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.
След по-малко от половин час ще бъде Св. Валентин, празникът на влюбените. Вече ви писах, че това разкошно чувство ме опиянява и то от доста време. Затова в този пост сменям напълно заядливия тон /принципно насочен към заслужилите го/ и ви предлагам да си припомним един истински шедьовър на любовната лирика /нямащ нищо общо с поетичните драсканици тук/. Пожелавам ви това сладко опиянение да ви застигне или ако, дай Боже, ви е застигнало, да не ви пуска никога, дори и да не е споделено. Защото самото чувство е достатъчно!
ДЕВОЙКАТА, КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛОТО
Робърт Бърнс
По пътя ме застигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.
За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през нощта ми даде тя.
Дълбоко й благодарих,
учтиво преклоних чело —
учтиво й се поклоних
с молба да ми даде легло.
Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и „лека нощ“ ми пожела.
Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.
С възглавницата във ръка
се върна тя при мен завчас.
Със таз възглавница — така
я взех в прегръдките си аз.
Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
„О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави.“
Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С уханни устни беше таз,
която ми постла легло.
Бе хладен нежния й крак
и кръгла малката й гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навяни в тоя таен кът.
Целувах милото лице,
косите й от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.
И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
„О, ти, опропасти ме ти“ —
ми каза моята любов
Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъга,
и казах: „Тия две ръце
ще ми постилат отсега.“
Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама по хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.
Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.
Когато нямаш нищо...
Димитър Главчев потвърждава че не гарант...
Еврейската Империя…Валентин Катасонов, д...
Димитър Главчев потвърждава че не гарант...
Еврейската Империя…Валентин Катасонов, д...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари