Българската химия

През 1945 г. беше в зародиш. Внасяхме дори сода каустик и син камък!

Към 1989 г. отрасълът вече произвеждаше годишно:

Нефто-химическият комбинат в Бургас – 1974 г.

– 2,5 млн. т минерални торове
– 1 милион тона калцинирана сода
– 400 хил. т пластмаси
– 1,8 милиона броя автомобилни гуми
– 20 хил. т химикали за растителна защита
– Преработваше 12 млн. т суров нефт
– Имаше 11% от националните промишлени основни фондове.
– Даваше 8,5% от националната промишлена продукция
– Осигуряваше 20% от постъпленията от западна валута
– Поддържаше 100 000 работни места

“Химпроект” водеше инвестиционното развитие на отрасъла. Двадесет научноизследователски институти, много катедри във ВУЗ, БАН и развойни бази с 1500 научни дейци осигуряваха научната дейност. Те поддържаха тесни връзки със световния научен и делови свят.

Химпроект-Варна

– Българският карбамид имаше неограничени пазари.
– Заемахме 4-то място в света по производство на калцинирана сода.
– Държахме 17-а позиция по производство на пластмаси.
– В изкуствените текстилни влакна изпреварвахме Франция, Италия, Белгия, Испания, Канада.
– Произвеждахме или таблетирахме от вносни субстанции всички масови лекарствени средства.
– Първи от източноевропейските страни организирахме производство на спринцовки за еднократна употреба.
– Закупихме лицензи и марки за съвременна козметика. – Огромният износ в Русия ни направи първи в света по производство на пасти за зъби.

Всичко това вече е ликвидирано.

Стопанския химически комбинат край Видин, 70-те

Машиностроенето

Най-ярко показва растежа на индустриалния ни интелект

В 1945 г. в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. Бях в първия випуск на новия машинен факултет на Държавната политехника. Едва намирахме работа за задължителния студентски стаж. В 1950 г. с месеци стояхме като безработни млади инженери.

В 1989 г. в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института.

С 5% от националните основни фондове машиностроенето осигуряваше 20% от обществения продукт и 55% от износа на България.

В завода за производство на дизелови двигатели – Варна, 70-те

Това бяха плодове на индустриалния ни интелект. Първата конструкторска организация “Машпроект” заработи още в 1949 г. От нея излязоха проекти за преси, компресори, помпи, вентилатори, водни турбини, парни котли, дизелови двигатели, повдигателни кранове, минни машини. Последваха – Централен научноизследователски институт по машиностроене, Институт за проектиране на машиностроителни заводи “Машелектропроект”, отраслеви институти и развойни бази. Този научен комплекс изгради отрасъла.

Транспортното машиностроене

Първият български електрокар се появи в 1951 г. След 3 десетилетия изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари. Три бяха световните фирми в тази област: “Кларк” – САЩ, “Тойота” – Япония и “Балканкар” – България.

/Тук не можем да не отдадем почит на култовата реплика на сините шамани, която ще остане като ярък бисер: че японците купували нашите мотокари, заради чугуна. Изглежда е имало голям глад за чугун по света, а в България се е намирало някакво извънредно находище, защото нашите мотокари се купуваха на 5 континента и то с десетки хиляди – включително и от най-развитите “демокрации”./

Закупихме лицензи за основни карни възли от най-реномирани фирми, производителки на хидравлика, пневматика, електроника, механика, дизелови двигатели, тягови акумулатори. Това развитие се ръководеше от д-р инж. Пантю Карапантев, д-р инж. Николай Георгиев, инж. Илия Ивановски. – Първият ни електротелфер е от 1952 г. След 30 години износът стигна 150 000 броя годишно, бяхме сред петицата световни производители. Пионер в тази област бе рано загиналият инж. Марчев.

Комплектна техника за складова механизация усвоихме в края на 50-те години. След 3 десетилетия изнасяхме в десетки страни машини за обработка на стелажи с височина до 24 метра и при скорост на придвижване на палетите до 120 м/мин., с телеуправление, с програмно адресиране и с робокари. Тази система се създаде от инж. Илия Джагаров и инж. Тодор Мутаров.

Днес транспортното машиностроене е разрушено! Производството на кари намаля 20 пъти.

Автор: инж. Иван Пехливанов

Източник: http://alterinformation.wordpress.com

 

Все едно, че е разказ от друг свят. Когато учех в МЕИ през 60-те, на един 8-ми декември произнесе реч Пенчо Кубадински. Тогава още ги нямаше повечето от чудесата на индустриализацията и той завърши с думите "Ние сме решили, че България ще стане машиностроителна страна и ще го направим. Ръкопляскахме, но даже ние не можехме да предвидим величието на постигнатото.
Наложи ми се да прочета два големи американски учебника - "Микро и макро икономика" и "финанси". Там термините "развита", "богата" и "индустриална" страна са почти синоними. А подскачащите митинги превъзнасяха земеделието и туризма... Остана само последното - обслужваща държава.